Орязаха бюджета на нзок с 80 млн лв



Дата27.10.2018
Размер280.95 Kb.
www.tv7.bg, 03.12.2014 г.

http://news7.bg/_l.n_i.122925_c.24.html#.VH7nutKsVhg
Орязаха бюджета на НЗОК с 80 млн. лв
Предполага се, че те са пренасочени към ресорното министерство

Проектобюджетът за следващата година вече е при депутатите. Три парламентарни комисии ще обсъждат едновременно парите на държавата, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Националния осигурителен институт (НОИ).

Въпреки че Надзорният съвет на Касата поиска допълнителни 325 млн. лв. за 2015 г., правителството е одобрило с 80 млн. по-малко. Мотивите за орязването не са ясни.

В проектобюджета, предложен от кабинета, трансферите от държавата за покриване на недостига в Касата са намалени от 98 на 18 млн. лв.

Здравният министър подготвя пакет от мерки за икономии в системата, като прогнозата е, че от тях ще се спестят 80 млн. лв. Парите за болниците са орязани драстично, намалени са и сумите за лекарства за домашно лечение и онкомедикаменти.

Предполага се, че орязаните пари на Касата са прехвърлени към Здравното министерство.




04.12.2014 г., с. 5
От април 2015 а.
Тръгва електронна борса за лекарства
Наделина АНЕВА

От април ще заработи електронна лекарствена борса. Това е първата стъпка за намаляване на дълговете на болниците, съобщи вчера пред депутати здравният министър д-р Петър Москов малко преди да бъде гласуван на първо четене бюджетът на НЗОК. От БСП и ДПС предварително декларираха, че са против заложените харчове за здраве. Целта на е-борсата е да направи напълно прозрачни цените на лекарствата, които плащат болниците. В момента за един и същи медикамент различни здравни заведения дават различни в пъти цени. Идеята е, ориентирайки се от интернет,

болниците и касата да купуват медикамента с най-ниската стойност.

„Практиката в други европейски държави показва, че разходите за - лекарствени средства намаляват средно с 20% след въвеждането на такава мярка", обясни министър Москов. Така той отговори на редица въпроси какво ще направи екипът на МЗ, за да се намалят дълговете на болниците. Най-сериозните критики по време на дебатите вчера бяха, че са надценени приходите за здраве. Според Хасан Адемов -с близо 150 млн. лв., а според Емил Райнов от БСП - с 200 млн. лв. Така според опозицията догодина отново щяла да се наложи актуализация на парите за здравеопазване.

Министър Москов опроверга мненията, че бюджетът на НЗОК за 2015-а е намален с 80 млн. лв. спрямо касовото изпълнение за 2014 г. Напротив - бил завишен с 30 млн. лв.

„В планираните и изхарчени пари през 2014 г. са включени изплащания от 2013-а на стойност 110 млн. лв.", обясни Москов разминаването и допълни, че внушенията можело да се правят и по политически причини.

С 16 млн. лв. е увеличен фондът за заплати в спешната помощ, за ваксини дават 8 млн. лв. отгоре, а още 5 млн. лв. се добавят към фонда за лечение на деца в сравнение с 2014 г.
Снимка на три колони-Хасан Адемов от ДПС, Менда Стоянова и ген. Стоян Тонев от ГЕРБ (от ляво на дясно) бяха сред най-активните участници в обсъждането на бюджета на НЗОК с министър Петър Москов.


04.12.2014 г., с. 2
ЕК ни е обещала да не започва процедура за свръхдефицит
Бюджетите на държавата, НОИ и здравната каса минаха на първо четене в парламентарните комисии без гласовете на БСП и ДПС
Десислава Колева

България и Европейската комисия са се споразумели да не се открива процедура по свръхдефицит срещу страната ни, ако през 2015 г. се вместим в рамките на допустимите 3%. Това съобщи вчера финансовият министър Владислав Горанов при обсъждането на бюджетите на държавата, Държавното обществено осигуряване и здравната каса. Трите бюджета бяха одобрени на първо четене от трите комисии, като депутатите от БСП и ДПС не подкрепиха нито един. Критики имаше от работодателите, синдикатите и пациентски организации. Предложенията за промени ще бъдат направени най-вероятно между първо и второ четене. Бюджетът на ДОО мина със заложеното увеличение на възрастта и стажа с по 4 месеца за трета категория работещи от 1 януари.

"Ако покажем, че свръхдефицитът за 2014 г. е около 3.5% от БВП, от ЕК биха предложили на съвета да гледат на това като на еднократен момент", обясни Горанов. За отиващата си година се очертава бюджетна "дупка" над допустимите 3% заради провала на разчетите за приходите и разходите. Така обаче страната ни ще наруши Закона за държавните финанси и изискването на Брюксел, заради което догодина ЕК може да стартира наказателна процедура по свръхдефицит. Една от възможните санкции е дори спиране на европейските фондове. Финансовият министър обаче увери, че се е споразумял с ЕК да избегнем процедурата, ако покажем твърд курс към дисциплиниране на държавните финанси. В тригодишната бюджетна прогноза се посочва 2.5% дефицит за 2016 и 2% за 2017 г. "Възприели сме стъпка от 0.5% консолидация, която се счита за нормална, не е твърде бърза, за да оказва негативно влияние върху ръста на икономиката", подчерта Горанов.

Финансовият министър бе категоричен, че държавата ще е коректен платец към бизнеса и няма да бави възстановяването на ДДС. Според него до края на годината правителството имало готовност да разплати всички изостанали разходи по "Околна среда" и "Регионално развитие". А догодина ще започне авансово изпълнение на оперативните програми с бюджетни средства, за да не "повтаряме грешките" от първия програмен период, обясни още Горанов, но не даде подробности.

Работодателите, синдикатите и депутатите от БСП и ДПС критикуваха отново заложените параметри на икономически растеж (едва 0.8%), минималната инфлация от 0.1 на сто, както и слабото понижаване на безработицата до 11.7%. Според социалните партньори това са песимистични параметри, а не реални. Приходите са планирани в размер на 36.8% от БПВ, а разходите - на 39.8% от БВП. "Проблем е, че ние залагаме под 40% разходи, а средното в Европа са 49% от БВП", коментира Румен Гечев (БСП). Горанов му отговори, че политиката на ГЕРБ е да остави хората сами да решат за какво да си харчат парите и да ограничи преразпределението от страна на държавата.

Здраве

Бюджетът на здравната каса бе критикуван по няколко направления. Първо, че не се осигуряват повече средства за доболнична помощ и за дентални дейности. "Правителството е поело ангажимент, че бюджетът на НЗОК няма да е по-малък от всички дейности, извършени през 2014 г.", коментира здравният министър Петър Москов. Той обяви, че като част от изсветляването на разходите на болниците, МЗ ще въведе електронна лекарствена борса, за да се гарантира, че цената на един и същ медикамент в различните болници не се различава в пъти. Това, по думите на министъра, може да се случи след първото тримесечие на 2015 г. "В други европейски държави разходите за лекарствени средства намаляват средно с 20% след въвеждането на мярката", обясни Москов. Председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов предложи да се намали резервът на НЗОК до нива между 5-8%, а с парите, които остават, да се инвестира в медико-диагностичните дейности и доболничната помощ. Лекарите не са доволни от бюджета на касата и има голяма вероятност да не подпишат нов Национален рамков договор. От БЛС прогнозират нов дефицит в края на 2015 г. от около 100-150 млн. лв. Според Москов пък няма да има дефицит. "Денталните дейности през 2015 г. не се различават от тези през т. г. Пакетът с услуги за пълнолетни граждани остава като този, приет през 2000 г., а за децата - като от 2003 г. Близо 3 млн. българи ще бъдат изключени и няма да могат да се възползват от пакета. Минимум 17 извадени зъба имат възрастните над 60 г. Получава се, че месечно на човек се падат по 1.37 лв. за орално здраве, което е, меко казано, недостатъчно", коментира шефът на организацията на зъболекарите Борислав Миланов. Според ДПС не са заложени реформи в здравеопазването и въпреки правилните стъпки за спешна помощ и увеличението на заплатите там, акцент трябва да е доболничната помощ.



Осигуряване

Към бюджета на ДОО имаше най-малко забележки на вчерашната дискусия. Горанов съобщи, че след дискусия със социалните партньори е решено минималната заплата да се се увеличи от 1 януари от 340 лв. на 360 лв., а от 1 юли с още 20 лв. Работодателските организации разкритикуваха увеличението на минималните доходи като икономически необосновано, на максималния осигурителен доход с 200 лв. до 2600 лв. и на осигурителните прагове със средно 4.4%. Работодателите отново са против, че трябва да плащат първите три дни от болничните. Николай Ненков от КНСБ заяви, че категорично не подкрепят увеличаването на възрастта за пенсиониране с 4 месеца. КСНБ не са доволни, че се запазва плоският данък и се премахва данъчното облекчение за най-ниските доходи.

"БСП не подкрепя бюджета на ДОО, защото той не залага политика по доходите и мерки за стимулиране на потреблението, а в същото време натоварва финансово най-уязвимите групи от обществото - майките, хората с ниски доходи и тези в предпенсионна възраст. Ние сме против стъпката за нарастване на пенсионната възраст с по 4 месеца, защото продължителността на живот у нас е със 7 г. по-ниска от средната за Европа, а се пенсионираме с 3 г. по-рано от европейците. Бюджетът на ДОО само реже разходите в НОИ на изхода на системата, без да залага политики по приходите", коментира Корнелия Нинова.

www.zdrave.net. 03.12.2014 г.

http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=AF3zfGajZjo%3d
Министър Москов:
НЗОК ще получи с 30 млн. лв. повече от изхарченото за 2014 г. (обновена)
Здравната и финансовата комисии в Народното събрание одобриха на първо четене бюджета на НЗОК за 2015 г. Гласуваната сума бе с 80 млн. по-малко от първоначалния вариант на законопроекта, където бяха предвидени 3 155 534 000 лв. Това намаление предизвика недоволството на депутатите от „БСП – Лява България” и ДПС, които поискаха обяснение от министъра на здравеопазването за това и обявиха, че няма да подкрепят проектобюджета.

Д-р Емил Райнов от „червената“ коалиция заяви, че параметрите на бюджета означават отказ от провеждането на реформи през 2015 г. Той каза, че не са взети никакви мерки за намаляване на хоспитализациите чрез увеличение на парите за извънболнична помощ. Липсват и мерки за преодоляване на дълговете на болниците, които вече са за около 470 млн. лв., заяви д-р Райнов. Според него силно са надценени заложените приходи – с около 200 млн. лв. По думите му, този бюджет означава да има актуализация още в средата на 2015 г.

Д-р Хасан Адемов от ДПС също заяви, че има завишаване на приходите, но отбеляза сумата от 150 мл. лв. Той посочи, че от неговата партия никога не е била съгласна парите за болниците да бъдат в съотношение 3 към 1 спрямо тези за извънболнична помощ. Д-р Адемов също зададе въпрос как бюджетът ще се отрази на дълговете на болниците.

Георги Кючюков от АБВ пък каза, че неговата партия е съгласна със заложения законопроект, защото той означава стабилност. Той обаче уточни, че той означава и стабилна стагнация, защото в него няма никакви заложени иновации. Той отбеляза, че не бива държавата да бъде некоректен платец и да не плаща пълните вноски за гражданите, които осигурява.

От съсловните организации на лекарите и зъболекарите не харесаха параметрите на проектобюджета. Председателят на УС на БЛС д-р Цветан Райчинов заяви, че има орязване на парите с 80 млн. лв. и предвиди дефицит от около 100-150 млн. лв. през 2015 г. Той предложи компромисна мярка – резервът на НЗОК да стане между 5 и 8%, а с по 10-15 млн. лв. да се завишат дейностите в първичната и специализираната медицинска помощ, както и с поне 5 млн. лв. да се качат средствата за медико-диагностични те дейности. Председателят на УС на БЗС д-р Борислав Миланов пък каза, че за поредна година няма никаква промяна в пакетите за гражданите над 18 години и за децата. Той отбеляза, че това по никакъв начин не помага да се спре тенденцията за обезъбяване на българите и заяви, че неувеличаването на парите за детални грижи демотивира гражданите да си плащат осигуровките.

Д-р Петър Москов заяви, че има объркване в тълкуването на цифрите в бюджета на НЗОК по отношение на твърденията, че той е намален с 80 млн. лв. Той обясни, че от МЗ са поискали бюджет на касата в размер на 3 075 534 000 лв., защото толкова са реалните разходи на НЗОК за 2014 г. Министърът обясни, че в първия вариант на проектобюджета сумата от 3 155 534 000 лв. включва и плащания на касата за 2013 г. в размер на 110 млн. лв. „През 2014 г. са заплатени 67 млн. лв. за надлимитна дейност за десети и единадесети месец на 2013 г. Също така са изплатени 27 млн. лв. надлимитна дейност за девети месец 2013 г. 16 млн. лв. са платени за една петнадесетдневка от десети месец на 2013 г. Това е съвсем законно плащане, съвсем законен механизъм на касата да прехвърли плащания. Тези 110 млн. лв. не са в следствие на дейност, извършена и фактурирана през 2014 г.”, заяви д-р Москов. Така се получава, че НЗОК ще получи реално с 30 млн. лв. повече разходваните през тази година средства, които ще изпълняват ролята на буфер, добави той.

В отговор на въпросите на депутатите за дълговете на болниците д-р Москов каза, че това е тежък проблем, който не може да бъде решен бързо. Той отбеляза, че първото действие, което трябва да се извърши в тази връзка е изсветляването на разходите на болниците.

Министърът заяви, че за намаляване на разходите на НЗОК са предвидени редица мерки, като анонсира част от тях. Той каза, че се планира въвеждане на т.нар. електронна лекарствена борса, още след първото тримесечие на 2015 г. „В момента сме свидетели, че за един и същи медикамент в различни болници има в пъти разлика в това, което е договорено. Това генерира дефицит. С въвеждането на електронната лекарствена борса това се изчиства”, отбеляза той, като добави, че в тези държави, където е въведено това, разходите в болниците за лекарствени средства намалява средно с 20%. По думите му това е начин да се започне процес за намаляване на дълговете на болниците.

Д-р Москов също така отбеляза мерки за намаляване на разходите, свързани с промяна на стандарти или на обема дейност. Спряна е заложена промяна на стандарта за нуклеарна медицина, което ще спести 6,6 млн. лв. При медицинския за ревматология сумата, спестена от спряната промяна, е 74 млн. лв. При стандарта за неврологични болести - 7 млн. лв. При гастроентерология – 5 млн. лв. Министърът нарече въпросните промени необосновани и затова се е стигнало до тяхното спиране. От думите му стана ясно, че са запазени промените за дейности, свързани с детското и майчиното здравеопазване на обща стойност около 2 млн. лв.

Като друга мярка за намаляване на разходите на НЗОК д-р Москов посочи невъзможността за включване на нови болници и разширение дейността на съществуващите. „Това означава ясно прогнозируем ресурс от гледна точка на това дали системата ще продължи да нараства. Това не е лошо. Въпросът е да се съсредоточим върху това наличният ресурс – болничен и доболничен, да произвежда качество, а не да слагаме нови и нови производители, които просто отчитат нужното количество, а касата е длъжна да плаща”, каза той.

Министърът също така заяви, че се дава възможност на НЗОК да оценява следствието от лечението по качествени, а не по количествени показатели и от това ще следват санкции за болниците, включително отмяна на договора по определената клинична пътека. Дава се и възможност на касата да отива на активно договаряне „вследствие на реални рефери, които ще притежава”. По думите му, НЗОК трябва да престане да бъде плащач на фактури, а активно от името на пациентите да договаря най-добрите условия с най-добрите изпълнители.

По време на днешното заседание бе приет и бюджетът на държавата. МЗ получава с 47 млн. лв. повече спрямо бюджета си за 2014 г. и с 65 млн. лв. повече спрямо първоначалния вариант на проектобюджета на държавата. Д-р Москов каза, че с 16 млн. лв. са увеличени парите за работещите в Спешна помощ. Запазени са възнагражденията на работещите в центровете по трансфузиология и психиатриите. Целият останал персонал, за който МЗ плаща обаче подлежи на съкращение на фонд работна заплата с 10% и той остава само 59 млн. лв. За планиране и осигуряване на ваксини са заложени допълнително 8 млн. лв. За осигуряване на лечението на СПИН, туберкулоза, психични и венерически заболявания има увеличение с 8,7 млн. лв. Има увлечение и за радионуклеидното лечение с близо 1 млн. лв. По думите на министъра, повече пари ще получат Фондът за лечение на деца – 6 млн. лв. и Фондът за асистирана репродукция – 5 млн. лв.



www.zdrave.net 03.12.2014 г.

http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=8Tm5NAbTriU%3d
Във вестниците: Седем нови лекарства гълтат 30 млн. лв. на НЗОК
„Седем са новите лекарства за рак в клиниките, които касата ще трябва да плаща от догодина. Те ще глътнат близо 30 млн. лв. за 280 пациенти по изчисления на експертите в НЗОК. Това прави среден разход на онкоболен от 100 хил. лв. за година. Още пет нови лекарства за химиотерапия чакат на опашка, за да влязат в списъка на касата. Ако това стане очакваният разход за 2015 г. за 155 души е над 17 млн. лв. или над 113 хил. на човек“, пише днес „Стандарт“.

„Харчовете за медикаменти са другият основен проблем в овладяването на разходите за здравеопазване след болниците. Само за лекарства за химиотерапия в болниците касата тази година ще даде над 213 млн. лв., което е с 68 млн. лв. над плануваното. Затова властта обсъжда мерки и за тези харчове. Едната опция е въвеждането на задължителни отстъпки от цената, тъй като доброволните не сработиха“, четем във вестника.

Другият голям проблем са различните цени, на които болниците купуват едни и същи лекарства за рак, припомня изданието.

Друга публикация в ежедневника пък се спира на болниците. „Осем болници може да останат без договор със здравната каса догодина. Причината са рестриктивните промени, с които властта се опитва да ограничи неконтролирания ръст на разходите за здравеопазване. На 2.77 млрд. лв. възлизаха разходите на касата за 2013 г., през тази харчовете й бяха планирани за 2.8 млрд. лв., но реално ще стигнат над 3.2 млрд. лв. Затова догодина бюджетът на касата се предлага да е над 3 млрд. лв.“, пише вестникът.

И още: „Общо осем са болниците, които чакат на опашка в здравно министерство за разрешение за дейност две седмици преди края на годината. Това сочи справка от ведомството за в. "Стандарт". Две от тях са многопрофилни, 3 са специализирани, една е за рехабилитация и последните две са диализни центрове. Въпреки рестрикциите обаче други осем нови болници ще сключат договор с НЗОК от догодина, ако пожелаят. Те вече получиха разрешение за дейност през тази година. Както вече "Стандарт" писа, това са една многопрофилна болница, три специализирани, три за рехабилитация и една диализна. Някои от тях като диализния център успяха да сключат договор с НЗОК дори още тази година.“

„Сега“ се спира на проектобюджета на НЗОК. „Първоначално предвиденият от Министерството на финансите трансфер от 98 млн. лв. от централния бюджет към здравната каса за догодина се е стопил значително, след като бюджетът на касата беше приет в понеделник от Министерския съвет. През 2015 г. хазната ще преведе допълнително едва 18 млн. лв. на касата, сочи проектобюджетът, качен на сайта на парламента. От години държавата в лицето на здравното министерство превежда доста пари на НЗОК за целеви плащания - ваксини, потребителски такси, лечение на неосигурени. За първи път обаче тази година се предвиждаше сериозна подкрепа, подобна на субсидиите за НОИ - трансфер, който да запълни дупката в бюджета на касата“, отбелязва ежедневникът.

„Монитор“ пък информира, че ТЕЛК започва да работи два пъти по-бързо. „От догодина ТЕЛК и НЕЛК ще работят почти два пъти по-бързо. Причината е, че от 1 януари няма да се отпуска социална пенсия за инвалидност на хората, които вече са навършили стаж и възраст, нужни за да излязат в заслужена почивка. Така вече няма да се налага възрастните да посещават лекарските комисии“, пише изданието.

„По този начин ще облекчим работата на ТЕЛК и НЕЛК с около 35-40%, защото данните показват, че това е делът на пенсионерите, които се освидетелстват годишно“, казва пред вестника депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова.

„Необосновано е за лица, които са в неработоспособна възраст, да се преценява тяхната загубена работоспособност с оглед получаване на пенсия за инвалидност“, се казва в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване. Промяната ще засяга само новоотпуснатите пенсионери, а останалите ще продължават да получават добавката си в размер на 25% от социалната пенсия за инвалидност“, четем още в изданието.

www.zdrave.net. 03.12.2014 г.

http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=YtIM4ly8PzU%3d
Д-р Тодорова: Включването на нови лекарства ще затрудни бюджета на НЗОК
Ако трябва да сравним със ситуацията от края на 2013 г., съм доволна от гласувания от депутатите бюджет на НЗОК за 2015 г., тъй като има увеличение с около 250 млн. лв. Това каза пред журналисти управителят на здравната каса д-р Румяна Тодорова, след като депутатите от здравната и финансовата комисии в парламента одобриха сумата от 3 075 534 000 лв. за следващата година. Тя отбеляза, че дали предвидените средства ще стигнат зависи от това дали и кога ще проработят мерките за намаляване на разходите на НЗОК, набелязани от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов.

Д-р Тодорова изказа притеснения, че бюджетът на касата може да бъде затруднен от включването на нови лекарства след 1 януари 2015 г. Според нея това ще повиши разходите с около 30 млн. лв. Очаква се и включването на нови медицински изделия, но там не може да се прогнозира какъв ще е ръстът, тъй като няма яснота какво ще е потреблението.

По отношение на прогнозите, че НЗОК ще заплаща повече за лекарства през 2015 г., защото се изтеглят доста генерици, д-р Тодорова каза, че действително има такова изтегляне, но не се знае колко ще утежни бюджета, защото няма база за сравнение. Тя отбеляза, че решение на лекаря е кой препарат да изпише и е проблем това, че не се изписват много генерици. „Няма да назовавам лекарството, но генерикът е референт и пациентът не доплаща. Изписани са около 2500 опаковки от този генерик. При оригиналния препарат, където пациентът доплаща 6 лв., са изписани 480 000 опаковки”, разказа тя.

Д-р Тодорова коментира, че мярката касата да не може да сключва договори с нови болници през 2015 г. и да не могат да се включват нови дейности, ще се отрази положително на НЗОК. „По-скоро това ще е организационно, защото тази година беше кошмар, целогодишно сключваха договори”, каза тя. Според нея това няма да ограничи навлизането на нови технологии в болничната помощ, защото новите болници не означават нови технологии. По думите й, ако някоя болница реши да открие нещо ново, като например кибернож, но в градове като Силистра и Видин, тя лично ще се ангажира да моли парламента и министъра на здравеопазването болницата да получи разрешение за новата дейност.


www.investor.bg, 03.12.2014 г.

http://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/deputatite-v-komisii-prieha-na-pyrvo-chetene-biudjeta-na-nzok-za-2015-g-184968/
Депутатите в комисии приеха на първо четене бюджета на НЗОК за 2015 г.
Българският лекарски съюз и опозицията разкритикуваха документа заради „липсата на реформи и силно надценени приходи“
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година мина на първо четене в бюджетна и здравна комисия. Министърът на здравеопазването Петър Москов обяви, че в него са заложени всички разходи за дейности, които са направени през тази година по касово изпълнение, като единствената разлика е, че бюджетът ще бъде с 80 млн. лева по-нисък.

Така гласуваната сума е с 80 млн. лева по-ниска от първоначалния вариант на законопроекта, в който бяха предвидени 3,155 млрд. лева.

Москов обаче обясни, че има объркване в тълкуването на цифрите и реално не става въпрос за по-малко пари. Министерството на здравеопазването е поискало бюджетът на касата да е в размер на 3,075 милиарда лева, защото толкова са били реалните разходи на НЗОК за 2014 г. В първия вариант на проектобюджета обаче сумата 3,155 млрд. лв. е включвала и плащания на касата за 2013 г. в размер на 110 млн. лв. Така сега се получава, че НЗОК ще получи реално с 30 млн. лв. повече като буфер.

Този бюджет на НЗОК гарантира финансовата стабилност на системата, липсата на трусове в сектора и дава спокойствие за старт на планирани реформи, поясни още Москов.

На противоположно мнение обаче беше председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов, според когото с тези параметри ще се наложи бюджетът на фонда да бъде актуализиран още в средата на следващата година. По негови изчисления дефицитът, който ще се оформи към края на 2015 година, ще бъде в размер на около 100-150 млн. лева.

Райчинов подчерта, че този проект за бюджет продължава и порочната практика държавата да е най-некоректният платец, плащайки наполовина вноските за деца и другите категории хора, които осигурява. По думите му разходната част не отговаря на записаните дейности. БЛС предложи като компромисна мярка в бюджета да се заложи намаление на резерва на НЗОК с около 5%, така че с по 10 млн. лева да се компенсират първичната помощ и медико-диагностичните дейности.

Надзорът на Здравната каса одобри бюджет от 3,1 млрд. лв. за 2015 г.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов посочи от своя страна, че приходите в бюджета на Касата за 2015 г. са силно завишени и подчерта, че ДПС не подкрепя и трите обсъждани днес проектобюджета.

Депутатът от БСП Емил Райнов от своя страна видя в документа „отказ от реформи и силно надценени приходи с около 200 млн. лева“, което по думите му е предпоставка за актуализация. Райнов не вижда и мерки за здравно неосигурените, нито промени, които да облекчат болничната помощ, насочвайки дейности към извънболничната.

И Джевдет Чакъров от ДПС посочи, че не са заложени реформи, а само плахи опити за промени в спешната помощ.

За АБВ пък този здравен бюджет е „бюджет на стабилната стагнация, а в приходната част има неизползван резерв“. В разходната част от партията виждат опити за оптимизация, но направени по начин, който не стимулира коректните платци в системата.

Министър Москов защити бюджета на здравния фонд и допълни, че проблемът с нарастващите дългове на болниците ще се решава с бъдещи мерки. Промяната според него ще дойде още от пролетта, когато се планира въвеждане на електронна лекарствена борса, което да гарантира прозрачна процедура за оптимизиране на болничните разходи за лекарства с около 20 на сто. Предвижда се и новоразкритите болници да имат една година буферен период след получаване на разрешение за дейност, преди да имат право да сключват договори с НЗОК.

По-рано днес трите парламентарни комисии по бюджет, здравеопазване и социална политика одобриха на първо четене държавния бюджет за 2015 година. Проектът за бюджет за 2015 година предвижда дефицит до 3% от БВП и забавяне на темпа на икономически растеж до 0,8%. Планира се увеличение на пенсиите с 1,9% от 1 юли по швейцарското правило и увеличение на максималния осигурителен доход на 2600 лв. Не се предвижда изменение на данъците.

Депутатите от комисиите приеха и текстовете на най-проблемните въпроси за вдигането на пенсионната възраст с по четири месеца годишно и за увеличението на минималната работна заплата, но е възможно те да претърпят промени преди второто четене.

В понеделник правителството прие поетапно увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) още от 1 януари 2015 година. Предвижда се от началото на следващата година минималното заплащане да се увеличи с 20 лева до 360 лева, а от 1 юли - с още 20 лева до 380 лв.


04.12.2014 г., с. 8-17
Време на здрава и разрастваща се нация
Преди началото на прехода на 10 ноември 1989 г. България е сред първенците по здравни грижи
Преди промените населението ни достигна до над 9 милиона души, а раждаемостта е 13,1 на 1000 души, при 9.2 на 1000 души днес
По време на периода на социализма българското здравеопазване завоюва значителен международен авторитет, който се дължи на големите успехи, постигнати в опазването и в подобряването на здравето на народа. Тогава страната ни стои в челните редици на държавите с най-добри здравни показатели. По развитие на здравните мрежа и ресурси България поддържа за периода 1947-1989 г. такива темпове, които я поставят на едно от първите места сред напредналите страни.

Нашите учени и медици са желани участници на международните научни конгреси, конференции, симпозиуми и други прояви, на които демонстрират своята висока ерудиция и компетентност по сложните проблеми на съвременната медицина.



Българските лекарства,

ваксини и серуми намират разпространение в повече от 70 страни и са известни на всички световни медици.

В условията на изграждането на социалистическото общество неизмеримо нарастват защитните функции на здравеопазването като решаващ фактор на здравното благополучие, дълголетието и трудоспособността на народа.

За периода 1947-1989 г. по развитие на здравната мрежа България поддържа такива темпове, които я поставят на едно от първите места сред напредналите страни.

През 1947 г. осигуреността с болнични легла е 1 легло на хиляда души население, със санаториални - 0,3 легла на хиляда, с лекари - 5 на 10 хиляди, със стоматолози - 1 на 10 хиляди. За 45 г. по тези показатели България изпреварва Австрия, Чехия, франция, Швеция и други страни. Осигуреността с болнични легла достига 54 на 10 хиляди, със санаториални - 5,4 на 10 хиляди, с лекари - 34 на 10 хиляди, и със стоматолози - 7,4 на 10 хиляди.

Разбира се, преди това здравните показатели на страната ни са доста по различни. Ето например през 1944 г. България разполага със слаборазвита здравна мрежа - с 1,6 болнични и 0,3 санаториални легла на 1000 жители и с 5 лекари и 1 стоматолог на 10 000 жители. Значителни райони от страната практически са лишени от медицинска помощ. През 1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание е въведена всеобща



безплатна

медицинска помощ

По съветски модел у нас и в целия социалистически лагер в здравното осигуряване е въведена т.нар. система „Семашко". Здравната система носи името на руския учен-медик Николай Александрович Семашко - западен възпитаник, повикан в СССР да създаде основите на здравеопазването в младата съветска държава. Системата „Семашко" е твърде проста за разбиране: всеки гражданин със самото си раждане е здравно осигурен и на това основание има право на всестранна безплатна медицинска помощ. Основана е на факта, че малцинството от знаещите и можещите ще бъде в услуга на населението за техните здравни нужди. Всеки, който е болен,.може да отиде на лекар и да бъде лекуван, доколкото има възможности икономиката да си го позволи. При тази здравна система парите за лечение пак идват от данъците на населението, но



няма потребителска такса

Лекарите получават твърдо заплащане за извършвана дейност, а не за всеки отделен случай. Характеризира се още с централизирано вземане на решения и администриране на здравния сектор както в областта на общественото здраве, така и в областта на лечебното здравеопазване.

Според чл. 47, ал. 4 от Конституцията на Народна република България от 1971 г. „Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ". Така точно и ясно в основния ни закон се регламентира правото на безплатна медицинска помощ за всеки гражданин. Това, което е записано в Конституцията, отговаря и на самата обществена действителност. Благодарение на тази система всички хора са равни и всеки един от тях има право на медицинска помощ. Лечението се осъществява при всички лекари по съответната здравна верига абсолютно безплатно. За да бъде лекуван човек, единствено е необходимо да е болен, продължителността и естеството на лечението се определят от състоянието на пациента.

През следващата година съгласно указа на Държавния съвет за изменение на указа за правата и професионалната работа на медико-санитарните работници от 1 октомври 1972 г. окончателно



частната медицинска практика

е премахната

Всички наченки на здравен пазар са унищожени, ликвидирана е конкуренцията между лекарите и лечебните заведения. Без възможности да конкурира съвременната социалистическа поликлиника със занаятчийските си методи, частната практика паразитира върху обществената здравна служба. Нейното окончателно премахване е една напълно назряла социална мярка, но не се съпровожда със съответно диференцирано заплащане на лекарите според извършената дейност и нейното качество. Болниците и поликлиниките получават пари на остатъчен принцип - колкото им се задели от бюджета.

След приключване на обучението във висшите медицински институти завършилите лекари се разпределят на работа в различни кътчета на страната за определен период, т.е. теоретичното обучение се обвързва с практическите знания.

През 70-те години на миналия век



за здраве са отпуска-ни колосални суми

290 000 000 лв. са отделени за изграждането на крупни обекти с републиканско

значение и 60 000 000 лв. за доставка на нова апаратура и съоръжения. Планирано е показателят за обезпеченост на 1000 жители с болнични и санаториални легла да се увеличи, местата в детските ясли да се удвоят от 33 215 до 63 000, осигуряването с лекарски длъжности да нарасне. Изградени са крупни здравни и лечебни заведения: окръжни болници в Ловеч, Плевен, В. Търново, Бургас, Варна, Кърджали, Смолян и Крумовград, София, Михайловград (Монтана), Видин, Благоевград, Стара Загора и районни болници в Лом, Омуртаг, Казанлък, Ботевград, Каварна, Балчик и другаде. Едни от тях се изграждат изцяло, други са пристроявани и разширявани. Наред с тези болници са изградени 26 модерни поликлиники в София и общо 47 в страната.

Естествено, здравният статус на една нация е сред най-важните показатели за нейното развитие, цивилизованост, за ролята на държавата в грижата за хората. Влошаването на здравната грижа, на доходите, на бита и социалното осигуряване в една държава неминуемо води и до влошаване на демографската ситуация в страната. За никого не е тайна, че в годините на прехода един от най-тежките сривове е именно в областта на демографията. Ударът по социалния статус на българина, а оттам и на процесите' на миграция, на застаряване, на разпад на семейството, острото и драстично намаляване на ражданията, са част от причините за



демографската криза, която за четвърт век придоби очертанията на катастрофа

Съвременната демографска ситуация в България се отличава с трайни и трудно обратими тенденции на влошаване. Ежегодно получаваме данни от различни статистически институти за състоянието на икономиката, здравеопазването, образованието и още много други показатели, които са абсолютно задължителни за всяка една държава, за да функционира тя нормално. Забелязва се обаче как все по-често оставяме скрит в ъгъла най-важния фактор - демографията. Показател, от който зависят всички останали, и обратно. Раждаемостта, застаряването на населението, възрастовото му деление, миграциите, факторът брачност, движението към полово равенство, проблемите на заетостта и семейната обвързаност - всички те са характеристики на социално-демографското положение в България. От 25 години обаче стимулирането на демографските показатели е сведено до минимум. Негативните тенденции в демографията на страната от последните две десетилетия доведоха до създаване на Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.) и Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). Сред основните направления за първата стратегия са увеличаване на средната продължителност на живота, намаляване на броя емигриращи млади хора в репродуктивна възраст и подобряване на здравните грижи. Посочва се още, че „демографското развитие на страната ни е национален и социален приоритет от огромно значение". Въпреки стратегиите, техните цели и приоритети обаче... ние се топим, и то с бързи темпове. България е най-бързо топящата се нация в ЕС. До 2050 г. българското население ще спадне с 43 % и ще бъде едва 4,5 млн. души. През последните 25 години намаляваме, застаряваме и емигрираме. На раждаемостта, смъртността и миграцията влияние оказват икономически, социални и природни фактори. Екологичните условия, състоянието на образованието, здравеопазването, заетостта на населението, доходите и редица други фактори са определящи. По въпроса с екологията - България е на първо място в ЕС по атмосферно замърсяване със серен диоксид и фини прахови частици с 58 микрограма на кубичен метър. Средното количество за Европа е 27 микрограма. Заедно с Румъния водим класация по смъртни случаи, причинени от замърсен въздух. От една страна, замърсяването е голяма предпоставка българите да бягаме от родината, но дали то е причината да изгубим милион и половина души за близо 25 години? В периода от 1947-1990 г. населението ни нараства с близо 2,1 млн. и става от 6,9 млн. на 9 009 018 души. През 2013 г. наброяваме 7 245 677 души, но нека проследим как се стопи България. През 1988 г. раждаемостта в страната е 13,1 на 1000 души, през 2013 г. тя е 9,2 на 1000 души. Спадът, който наблюдаваме, е резултат не само на застаряването на нежния пол, но и на големите промени в репродуктивните нагласи (моделът за семейство с едно дете се затвърждава). Проучване показва, че три от всеки четири двойки на възраст до 35 години нямат деца, а едва 26 % от младите с постоянен партньор на възраст 18-35 години имат. Повече от половината (56 %) от младите двойки, които нямат деца, към момента не планират да имат, сочи още проучването, проведено чрез пряко лично интервю с 666 души над 18 години. Липсата на финансова стабилност е сред най-сериозните фактори за ограничаване на броя деца в семейството и все повече млади българи поставят кариерата на първо място. Равнището на брачност също се явява фактор за раждаемостта. От края на 20. век до средата на 70-те години тя се запазва на високо равнище ( 8-9 брака на 1000 жители), дължащо се на достатъчния брой население в брачна възраст, както и на обществените нагласи и морал. В годините до 1989-а, съжителството без брак е осъждано от общественото мнение, като пред такива двойки се поставят различни ограничения. Ако смъртността след 1967 г. бележи най-ниските си стойности в българската история (7,9), то днес тя е 14,4 на 1000 души, което отрежда на страната ни 6-о място в света по този показател. Преди нас е Южна Африка, следвана от Украйна, Лесото, Чад и Гвинея Бисау. Непосредствено след България са Афганистан, Централна Африка и Сомалия. Една от основните причини за намаляването на смъртността през онези години е подобреното състояние на здравеопазването, което днес има сериозни проблеми. Детската смъртност у нас през 2014 г. е 7,3 промила и отново ни прави първенци, но този път в ЕС. Сред другите страни-членки по-висок показател от нашата страна има Румъния (9,0 промила). В повечето държави в еврозоната коефициентът на детска смъртност е под 5 промила, като най-ниски са стойностите му в Словения - 1,6 промила. Естественият прираст през 1988 г. достига 1,1 промила , днес той е отрицателен (-5,1 промила). Благодарение на този минус, България е №1 по отрицателен естествен прираст сред страните-членки на EQ Следват ни Латвия (-4,7) и Унгария (-4,1). Демографски промени в страната повлияват директно и на обема на работната сила, структурата на заетост и жизнения стандарт на населението. Работната сила след промените намалява с бързи темпове, поради застаряването. Всеки пети българин е на 65 г. или повече. Това се отразява и в спадането на икономическата активност. В началото на 20. век тя достига 85 %, а в началото на 50-те години - около 80 %. Тази висока трудова активност се дължи на заетостта в селското стопанство. Днес от общо 5009 села в страната 564 от тях са „призраци" - без население или с едноцифрен брой жители, показва справка в Националния регистър на населените места. През последните 45 години и особено след 1989 г. икономическата активносту нас бързо спадна до 50 % поради намаляването на работната сила с около 900 000 души за сметка на емиграциите и бързото застаряване на българите. Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2013 г. представлява 61,7 %. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с над 33 хил. души. Работните места днес са концентрирани основно в столицата и другите по-големи градове, където населението е по-младо и има по-големи възможности за трудова реализация. Намирането на работно място обаче е затруднено и от образователна структура (20,4% от българите на възраст между 25 -64 години имат основно-или по-ниско образование, сочат данни на НСИ за 2012 г.). Преди 1989 г. броят на безработните е около 30 000 души, а в края на 1991 г. - 450 000 души. Нивото на безработицата за третото тримисечие на 2014 г. достига 10,8 % - 368,8 хил. души нямат работа, отчита НСИ. Низходящите тенденции в заетостта и икономиката след 1989 г. пораждат спад в жизненото равнище, нарастване на престъпността и наркоманията, по-висока заболеваемост и др. Повечето от тези проблеми малко или много са свързани с ниските доходите на огромна част от населението. Най-ниските заплати в ЕС са нашите. Минималното ни възнаграждение е 340 лева, от което 50 % отделяме за храна. Според Българската стопанска камара единственият шанс за увеличение на заплатите е да заработи икономиката. Как обаче ще започне да функционира тя, при положение, че трудоспособното население намалява драстично с всяка изминала година, а безработицата се увеличава? Да не говорим, че дългът на България през 2013 г. достигна 14 млрд. лева. По времето на Живков дългът е 8 млрд. и 621.4 млн. лева. Най-страшното е, че според изчисленията на финансовите институции в бъдеще той ще достигне фрапиращите 22,5 млрд. лева. И как ще изплащаме този дълг с нашия... мързел? Да, отредиха ни място и сред най-мързеливите нации в Европа. Близо 300 000 души получават възможността да започнат работа през 2013 г., но остават извън пазара на труда. След нас са само хърватите и италианците. И в този случай се набляга на отхвърлената работа, а не на причината защо е отхвърлена... Да дадем и примери: Медиците ни са най-ниско платени и условията им на труд са крайно незадоволителни, шивачките работят за минимални пари, отново в ужасни условия, младите хора трудно си намират работа, защото за да ги назначат някъде винаги се посочва, че „опитът е предимство". И така, как да ти се работи на място, където ти „предлагат" мизерни условия на труд, ниска заплата, че отгоре на всичко ти искат и опит? След всичко изброено абсолютно можем да се съгласим с челната си позиция за най-тъжното място на света. Класацията е направена на базата на съотношението между доходите на глава от населението и радостта от живота. След като не сме щастливи от живота в днешна България, най-логичното, което може да последва, е да потърсим доходи и радост в друга държава. Това са направили онези 1 500 000 българи, които търсим днес. Те живеят извън България, като по-голямата част от тях са съсредоточени в държавите - членки на ЕС. От тези хора на парламентарните избори през 2014 г. гласуваха едва 32 598 души. Ние се топим, застаряваме и бягаме не защото искаме, а защото сме принудени вечно да чакаме в бездействие нещо да се промени към по-добро. От всички цифри и статистики изглежда, че промяната фигурира, но към по-лошо. За 50 години през миналия век се увеличаваме с 2 100 000 души. За 25 години на тежка демографска катастрофа и преход изгубихме 1 500 000... от себе си. Скоро един приятел замина за Катар, за да търси по-добър живот и развитие. Той ми каза: „Повече няма да правя експерименти. Намирам контакти, добивам опит и си идвам. България е прекрасна страна, просто нямаме пари". Тогава се сетих за лозунга: „Един допуснат брак е беда за целия колектив . Как обаче колективът ще се справи с бедата, след като бракът е с милиони?

Страницата подготвиха Цветелина ЦВЕТАНОВА и Диляна КОЧЕВА

(Използвани са материали от книгата „От Девети до Десети" на проф. Димитър Иванов)
По какво сме първи в ЕС:

1. Най-бързо топящата се нация.

2. Най-застаряващ народ.

3. Първи по смъртност.

4. Рекордьори по най-ниска раждаемост.

5. Първи по съвременно робство.

6. Най-бедната, държава.

7. Най-евтината работна ръка.

8. Най-ниската минимална заплата.

9. Първи по сива икономика.

10. Първи по брой на необразовани и безработни младежи.

11. Отделяме най-малко пари за образование.

12. № 1 по нарушение човешките права.

13. Първи по източване на банкомати.

14. Първи по пренаселеност на затворите.

15. Първи по финансиране на здравната система с лични средства.

16. Първи по самоубийства.

17. Първи по атмосферно замърсяване.

18. Първи по здравна неграмотност.

19. Първа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст.

20. Най-нещастната и най-недоволна от живота си нация.

www.dir.bg, 03.12.2014 г.

http://dnes.dir.bg/news/speshna-pomosht-petar-moskov-izbori2013-17949787?nt=10
Здравният министър бесен след побой над лекарка
Здравният министър д-р Петър Москов заяви в кулоарите на НС, че е бесен заради поредния побой над лекар и допълни, че по този въпрос няма да бъде "кротък".

Побоят, вбесил министъра, е станал в неделя в ботевградското село Врачеш. Около 21 часа екип на Спешна помощ с дежурния лекар-ординатор д-р Ирена Маринова пристигат в селото, за да окажат помощ на бременна жена.

Пред БНТ лекарката разказа, че след като качили жената в линейката и потеглили, се наложило шофьорът рязко да спре заради огромна дупка на пътя. В този момент, каращите след линейката двама роми със скутер се ударили в нея и избухнал огромен скандал.

"Почнаха да ни крещят - така ли се карало, така ли се спирало", разказва д-р Маринова.

След словесната атака, двамата роми нападнали и започнали да удрят първо шофьора на линейката, а след това и самата лекарка. В момента д-р Ирена Маринова е в болнични, с няколко шева на главата и в шок.

От МВР съобщиха, че двамата нападатели са задържани. Те са на 22 и 24 години и са криминално проявени и осъждани.

Москов: Бесен съм! Това са цигански банди!

Петър Москов заяви преди заседанието на здравната комисия в парламента, че оттук нататък екипите на Спешна помощ ще пристигат в населени места, само когато кметът на съответното село или град гарантира, че има сигурност за тях, предаде БГНЕС.

Той обясни, че д-р Маринова е била бита с част от счупения скутер.

"Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен. Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени”, категоричен бе Москов и допълни, че в последните седмици се опитва да бъде диалогичен, но по този въпрос няма да бъде "кротък".

"Това няма да се повтори към момента, защото с риск да скандализирам много от вас, ще кажа - в село Врачеш, община Ботевград, изразявам много силния си скепсис, че отново ще пристигне екип на Спешна помощ при положение, че кметът не е лично там, за да осигури сигурността на лекарите. Няма как да отделяме повече пари за качествена спешна помощ и едновременно с това моите лекари да бъдат бити за това, че ходят някъде", заключи здравният министър.

В края на юни м.г. Народното събрание прие единодушно промени в Наказателния кодекс, с които нападение срещу медицински лица ще се осъжда с "лишаване от свобода". Посегателството се приравнява с причиняване на телесна повреда на полицай, съдия, прокурор, следовател и други длъжностни лица.



Нападението ще се наказва със затвор до три години при лека телесна поведа и до 10 г., ако поражението е тежко.

За медицински лица бяха определени лекари, стоматолози, акушери, магистър фармацевти и медицински сестри.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница