Още пáра за свирката През месец ноември 1989 година започнахме да пеем „Вятърът на промяната”

Корабът на българското правителство се люшка все по-безпомощно в блатото на житейската мизерия. И колкото по-бавен става неговият ход, толкова по-пискливи сирени надуват „кормчиите”. На управляващите все не им достигат медийни децибели. Все се притесняват, че не са успели да „притиснат” всички, все се страхуват, че някой може да ги разобличи.

И ето, от 27 ноември т.г. се появи нова „свирка” – вестник „Торнадо”. Седмичник, предназначен да излиза в събота – почивният ден на юдеите. „Основатели и издатели” са Огнян Стефанов и Васил Петев. И ако за Васил Петев едва ли ще си спомните друго, освен скорошните обвинения за някакви откраднати пари, за Огнян Стефанов още не сте забравили онзи жесток побой, с така и неизяснени причини, както и сайта Frognews.

Какво ми направи впечатление в първия брой на „Торнадо”, този грубо откровен правителствен вестник?

Най-напред авторската статия на самия Огнян Стефанов, в която между другото се казва: „Истината за генезиса за българската организирана престъпност се крие в тайните папки на ДС, от които се пръкнаха следдесетоноемврийските силови групировки. Именно ченгета от висок и среден ранг кооперираха борци, барети и бивши милиционери, превръщайки ги в гръбнак и мускули на организираната престъпност.”

Дотук – добре; мнозина ще се съгласят с тази констатация. Но с какво морално право КДС го осъжда човек, който сам е принадлежал към неговата структура и досега не е проявил никакви признаци на разкаяние: Огнян Стефанов е събирал информация за КДС с агентурен псевдоним „Академик". Работил е за „Мултигруп”, бил е личен приятел с Илия Павлов и то по времето, когато Павлов е бил зет на ген. Чергеланов. Гордее се, че семейството му е близко с това на Димитър Иванов (не е съвпадение на имена, става дума ма „шестака”, наричан „Митьо Гестапото”). В сайта Frognews Стефанов е съдружник с Младен Мутафчийски. Стефанов работи десетина години и във в.„24 часа“, като става един от най-близките приятели на главната редакторка Венелина Гочева (член на „Глобална България” – проектът на Джордж Сорос, чийто продукт е самият Бойко Борисов).

Справедливостта изисква да се оценява истината, независимо от това кой я изрича. Но на своито опоненти Огнян Стефанов отказва това право. Защитавайки с всички сили сегашното правителство и в частност Цветан Цветанов, Стефанов гневно запитва „Но кой всъщност го разобличава?” Ами разобличителите може да не са светци, но по-важното е дали разобличението е вярно.

„За първи път от 20 години българските власти дават знак, че искат да сложат край на господството на мафията.” Какъв знак, Стефанов и на коя мафия, на конкуренцията ли? Защото самото правителство действа откровено мафиотски, достатъчно е да споменем рекета с „удръжките” от стойността на сключените и изпълнени договори.

По-нататък в първия брой на „Торнадо” има интервю, пак на Стефанов, с Люба Кулезич. Диалогът е повече от интересен. И не с това, че Кулезич признава своето желание „Искам на метла да прелетя над главите на политиците”!?! Нека не изпадаме в излишна веселост, жената може пък да смята, че метлата й отива най-много като превозно средство; важното е, че полага усилия да окаля всички противници на Бойко Борисов и компания. А има и такъв диалог:

-Не е ли по-добре, като сме такава жалка картинка, да се затрием в един момент, да ни няма? – пита О.С. Да, той нарича „жалка картинка” нас, българите, на нас пожелава „да се затрием”.

-Какво страшно има в това? – отговаря Л.К. Е да, за привържениците на Бойко Борисов може би няма „нищо страшно” в това да се затрият българите...

В културната си страница „Торнадо” хвали Мариус Куркински, който пък ласкае сегашното правителство. И как иначе – това правителство има не малко заслуги към педерастите. И общи приятели имат – всички посланици, които поддържат същото правителство, подкрепиха последния гей-парад в България.

Колкото до името на вестника, то ще се окаже символично. Защото торнадото е вятър с обърната наопаки фуния, той прави големи поразии, но трае сравнително кратко време. Също като сегашното правителство.

Когато цялата пара се отклонява от машините към свирката, идва момент, в който пътниците забелязват, че само се клатушкат. И е нормално да потърсят спасение. От тях зависи дали ще рискуват с друго старо и ненадежно корито, или ще изберат НОВА СИЛА.