Още веднъж за марихуаната



Дата14.07.2017
Размер93.14 Kb.
Още веднъж за марихуаната
На 22.07.2009 г. teenproblem (http://www.teenproblem.net/s/14146-10.html) публикува статия на Информационната линия за наркотиците (http://drugsinfo-bg.org), озаглавена „Опасна ли е тревата”, която до 31.07.2009 г. беше прочетена от 4435 души. По повод на статията имаше и много противоречеви коментари: от яростно защитаване на употребата на марихуана и съответно нападение на авторите на статията през умереното изказване на мнение до защитаване на идеята за рисковете от употребата на канабис.
Екипът на Информационната линия за наркотиците би искал да продължи тази така вълнуваща за тийновете тема и да отговори на някои предизвикателства, произлезли от коментарите към статията.
Най-напред искаме да обърнем внимание, че никъде в статията не се употребява понятието „вреден/а”. Идеята на статията е да информира, а информацията не е натоварена с оценки като вреден, полезен, як, лош и т. н. Информацията борави с понятия като „риск” и „ефект”, а оттам се правят умозаключения за силните и слабите старни не само на канабиса, а и на всяко едно психоактивно вещество. Ние сме убедени, че запознаството с ефектите и рисковете е част от избора, който всеки прави, решавайки да започне, да продължи или да спре да употребява.

Легализацията на марихуаната
Много често, когато се говори за марихуана се споменава и въпросът за нейното легализиране. Като пример за европейска държава, в която това е направено, се посочва Холандия. В този случай е важно да се уточни, че нито в Холандия, нито в друга европейска държава, канабисът е легализиран.
За да бъде едно психоактивно вещество легализирано, то неговите производство, съхранение, разпространение, притежание и всякакви други дейности, които могат да се извършват с него, трябва да бъдат узаконени. Така, както са узаконени производството и продажбата на алкохол и цигари в България (и в десетки други държави по света) и не подлежат на санкции – стига да се спазват всички изисквания на закона, разбира се.
Това, което в действителност е направено в Холандия, е много различно от пълното узаконяване на канабиса. През 1976 г. там приемат закон (т.нар. Narcorics Act), който разделя нелегалните психоактивни вещества на „твърди” и „меки”, в зависимост от вредите, които те нанасят на общественото здраве. Притежанието, продажбата, производството и т.н. на всички нелегални вещества са наказуеми според този закон, като разликата е в тежестта на наказанията. За „твърдите” наркотици те са по-сурови, отколкото за „меките”. Главен приоритет на холандските власти става разследването на износа и вноса на „твърдите” вещества.
За да бъде разделена продажбата на „меки” наркотици (хашиш и марихуана) от продажбата на „твърди”, се разрешава разпространението им в т.нар. „coffeeshops”. Тези кафенета са под много строг контрол и спазват многобройни правила. Например: забранена е рекламата; забранена е продажбата на „твърди” вещества; забранено е нарушаването на обществения ред; забранена е влизането на лица, които нямат 18 г.; забранена е продажбата на количества, по-големи от 5 гр. на човек. Местните власти (община, полиция и прокурор) могат винаги да наложат още правила или ограничения на такова кафене. Например: да се забрани паркирането пред него; да се ограничи работното му време до 22,30ч. и др.
Всичко това означава, че производството, притежанието и продажбата на марихуана в Холандия са декриминализирани (а не легализирани) и то частично. Ако тези дейности се извършват извън кафенето или в него с нарушения, те са наказуеми от закона. В действителност с тези мерки холандските власти са поставили под контрол употребата на канабис. Холандия, както и повечето други държави по света, в крайна сметка е обвързана с приетите от ООН и Европейския съюз споразумения за борба с търговията на наркотици.
Източник: http://www.jellinek.nl/
Канабис и респираторни заболявания
Когато се говори за респираторни заболявания и марихуана, е важно да се отбележи начинът на нейната употреба. Ако тя бъде погълната (да речем във вид на спейс кейк), няма как да се отделят отровни вещества с нейния дим. Така че говорим за пушене.
В действителност в дима, отделян при изгарянето на марихуаната, се съдържат и вредни вещества. Едни от тях са канцерогенни (като ароматния въглеводород бензопирен), а други са токсични (като въглеродния оксид, който се отделя и при пушенето на тютюн). Бензопиренът дори е в по-големи концентрации, отколкото в тютюневия дим.
Причината да не се твърди категорично, че редовното или прекомерно пушене на канабис причинява рак е, че не са проведени достатъчно продължителни като време и обхващащи достатъчно големи групи хора изследвания.
Но все пак има неща, които вече се знаят. Хроничното пушене на канабис наистина повишава риска от респираторни усложнения, като например: усилване на кашлицата, увеличено отделяне на храчки, хрипове. Също така, в белите дробове на хората, които имат дългогодишна употреба на марихуана, по-често се откриват клетъчни аномалии, отколкото при хора, които не употребяват.
Хроничното излагане на канабисов дим се свързва с развитието на предракови промени в бронхиалните и епителните клетки. Подобни промени и с почти същата честота се откриват и у пушачите на тютюн.
Когато говорим за респираторни заболявания и марихуана, се оказва, че най-застрашената група хора са тези, които пушат и обикновени, никотинови цигари. Тук вече има изследвания, които са много по-категорични по въпроса. Според данни на едно от тях, хората, които редовно пушат и тютюн, и марихуана, е много по-вероятно да развият симптоми на хронично обструктивно белодробно заболяване. Ако при пушачите на тютюн вероятността да развият такова заболяване е два и половина пъти по-висока отколкото при непушачите, то при пушачите на тютюн и марихуана тази вероятност е три и половина пъти по-висока.
При тази група хора по-често се наблюдават клетъчни аномалии в белите дробове, както и увреждания на бронхите, които могат един ден да доведат до рак на дихателните пътища. Този риск не е за пренебрегване, като се има предвид, че немалка част от пушачите на марихуана пушат и тютюневи цигари.
В свое изследване новозеландски учени твърдят, че марихуаната вреди много повече от пушенето на цигари с тютюн. Направено е изследване с доброволци, които са били разделени в няколко групи според пристрастеността си към тютюна, марихуаната или и към двете. Резултатите показват, че рискът от развитие на бронхит или други белодробни усложнения е в пъти по – голям от употребяващите марихуана , отколкото при пушещите обикновени цигари. Учените обясняват това с факта, че дима от цигарите с марихуана се поема по – дълбоко и се задържа по – дълго време в сравнение с тютюневите. Също така при ръчно свитите цигари с марихуана липсва филтър, който да намали поемането на катрани от организма, т.е. един джойнт съдържа 10 – 20 пъти повече катрани от обикновените цигари.
Източници:

http://www.norml.org/index.cfm?Group_ID=6891

http://norml.org/index.cfm?Group_ID=7270

http://www.thorax.bmj.com;

Aldington S. (2007), The effects of cannabis on pulmonary structure, function and symptoms


Канабис и смъртност
Никъде в статията не е казано, че марихуаната води до смърт. Смъртността при потребителите на психоактивни вещества се дължи или на предозиране, или вторично, на заразяване с нелечими заболявания при липса на или немарливост при предпазване при сексуални контакти или използване на заразена спринцовка.

Поради тази причина не е уместно сравняването на смъртността при канабиса със смъртността при други психоактивни вещества Това, че употребата на канабис не води до смърт, така както опиатите например, не означава че употребата му не е свързана с рискове.


Един от рисковете е свързан със създаване на зависимост. Тук цитираме данни от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите „Зависимостта от канабис се признава все повече като възможна последица от редовната употреба на наркотика, макар и сериозността и последствията да не изглеждат толкова тежки, колкото тези, които обикновено се срещат при някои други психоактивни вещества... Анализ на информация от проучвания сред населението на Съединените щати установи, че около 20–30 % от ежедневно употребяващите са били определени като зависими между 2000–06 г. (44). В австралийско проучване 92 % от дълготрайно употребяващите канабис са класифицирани като такива, които са били зависими в даден момент от живота си, като повече от половината от тях бяха определени като зависими по време на проучването. Последващо проучване, извършено година по-късно, установи, че при дълготрайно употребяващите равнищата на употреба на канабис и зависимостта от канабис могат да са стабилни за този период от време (Swift et al., 2000)”.
Източник: http://www.emcdda.europa.eu/themes/drug-situation/bg/cannabis
Канабисът – врата към „твърдата дрога”?

Никъде в статията не се твърди подобно нещо. Нещо повече, един от митовете в нашето общество, който искаме и опитваме да повлияем е, че всеки, който опита наркотици 2-3 пъти, става зависим.

Истината е, че активната съставка ТНС на канабиса променя психическото състояние на човека, което значи, че в даден момент употребяващият може по-лесно да поиска и други вещества (най-често тревата се миксира с алкохол), но че това не се случва задължително. И, за да бъдем напълно обективни, към някои вещества се създава по-бързо зависимост, отколкото към други, като това зависи от много фактори.
Препоръчваме ви да се запознаете с неистините за наркотиците, публикувани на нашия сайт http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-myths.html, за да имате повече яснота за нашето мнение.
Канабис и психични разстройства

В едно от най – престижните медицински списания Лансет през 2007 година в статия за рисковете от употребата на канабис се казва, че 14% от регистрираните случаи на психични разстройства, включително и сериозни заболявания като шизофренията, не биха се изявили ако индивидите са се въздържали от приемането на марихуана в млада възраст. Съветът на T. Moore и други изследователи, е да се внимава с марихуаната, като това е особено важно, ако в родословието има случай с психически отклонения. За повече информация посетете www.thelancet.com.


Източници:

Moore T. et al. (2007) Cannabis use and risk of psychotic or affective mental health outcomes: a systematic review



www.thelancet.com
Използване на канабиса за медицински цели

Доводът, който най-често се изтъква в защита на канабиса, е употребата му за медицински цели в САЩ. В действителност там тази употреба е разрешена, макар и не във всички щати.


В момента медицинската употреба на марихуана е разрешена в повече от 30 щата, като едни от първите, където това се случва, са Калифорния, Орегон, Невада, Мейн. За тази цел са приети закони, в които се регламентира всичко, свързано с тази употреба, включително за какви заболявания може да се използва.
Основното в тези закони е, че марихуаната може да се изписва от лекари на сериозно болни жители на съответния щат. Всичко, свързано с отглеждане, изписване, продажба и притежание на канабис с медицински цели, е поставено под строг контрол.
Болестите, които в тези закони се означават като сериозно заболяване, са СПИН, рак, анорексия, мигрена, глаукома, гърчове (включително свързани с епилепсия), хронична болка, тежко гадене, постоянни мускулни спазми, множествена склероза и други. При всички случаи става въпрос за хронични заболявания, чиито болезнени и неприятни симптоми се проявяват постоянно и не позволяват на болния да води нормален, качествен живот. Повечето от тези заболявания са нелечими.
Тези закони са приети в САЩ като милосърден акт към хора, които не разполагат с голям избор пред себе си и живеят в постоянно страдание. Преценката на американското правителство вероятно е била, че вредите, нанасяни им от тези заболявания, едва ли може да бъдат сравнявани с вредите, нанасяни от употребата на марихуана.
Ако се върнем по-назад в историята, можем да открием доста интересни факти, свързани с психоактивните вещества. Например за хероина. Синтезиран за първи път през 1874г., между 1898 и 1910г. той се продава свободно като лекарство против кашлица. Фирмата „Байер” го предлага дори като средство за лечение на морфинова зависимост. Смятало се е, че хероинът е заместител на морфина, който не предизвиква пристрастяване. По подобен начин и амфетамините са имали медицинска употреба чак до средата на 60-те години на ХХ-ти век.
Днес се знае, че рисковете, които носи употребата на хероин, са твърде големи. Но докато се стигне до това знание са минали много години и са направени многобройни изследвания. В същото време изследванията, свързани с марихуаната, не са толкова отдавнашни и толкова много. Едва преди няколко години бяха открити рецепторите в човешкия мозък, които доказват, че към канабисът може да се развие зависимост. Това означава, че във всеки един момент може да излязат на бял свят нови факти, за които дори не сме предполагали (така, както се е случило преди един век с хероина).
В крайна сметка, ако се постигне пълно съгласие, че марихуаната помага на тежко болните хора и им носи облекчение, че никой няма право да им отнема тази възможност, че вредите не са толкова големи, възниква друг въпрос. Какво всъщност би лекувал с нея един здрав човек?
Източник: http://www.my420clinic.com/id5.html
Има ли редовна упоутреба на канабис и какво означава това?

С понятието „редовна употреба” се описва ежедневна употреба на веществото. При научните изследвания по този въпрос, употреба през последните 20 или над 30 от последните дни, може да бъде показател за интезивна употреба. През 2007/08 г. са събрани данни за тази форма на употреба на канабис в Европа. Тези данни са част от „експеримент в реални условия“, координиран от Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите в сътрудничество с национални експерти и фокусни центрове от мрежата Reitox в 13 държави. Данните от изследването, посочват, че над 1 % от всички възрастни европейци (над 4 млн.) употребяват канабис всеки ден или почти всеки ден. Около 3 млн. от тези употребяващи канабис са на възраст между 15 и 34 години и представляват приблизително 2–2.5 % от всички европейци в тази възрастова група.


Източник: http://www.emcdda.europa.eu/themes/drug-situation/bg/cannabis#section3
Заключение:

В историята на човечеството психоактивните вещества винаги са привличали вниманието и любопитството на хората. Огънят също. Също и високите скорости, атомната енергия и т. н. В някои случаи за съжаление, а в други за щастие, ние хората сме в основата на избора как и с каква цел да използваме всички тези неща. Понякога собствените ни самоувереност или недоглеждане могат да създадат неприятни последствия не само за нас, но и за хората, които ни обичат и които ние обичаме.
Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница