Божествено има, но няма Бог

1 ноември, 1984 г.

Бог няма, но това не означава, че аз съм атеист. Положително не съм атеист - твърдя, че няма Бог, но това не означава, че трябва да преминавате към другата крайност, а именно - към атеизма.

И атеистите твърдят, че няма Бог, но когато аз казвам това, а на атеистите им допадат Чарвака, Карл Маркс, Ленин, Епикур... И атеистите, и аз твърдим, че Бог няма, но имаме предвид съвършено различни неща, колкото и еднакво да звучат по форма. За разлика от тях аз смятам, че набожност има.

Чарвака не би се съгласил с мен. Епикур, Маркс, както и други атеисти също не биха се съгласили с моето становище. За тях отрицанието на Бог означава отрицание на съзнателното мислене. Атеистите отричат съществуването на Бог, а това е равнозначно на твърдението, че светът е само материя и нищо друго. Това, което смятате за съзнателно мислене, е само вторичен продукт от съчетаването на определени материални елементи - нищо повече, просто вторичен продукт. Ако отделим тези елементи един от друг, вторичният продукт изчезва.

Ако махнете колелата на една волска каруца и я разглобите на парчета, нормално е да си зададете въпроса - волска каруца ли е? Отговорът ще бъде отрицателен. Нито една от частите не е цялото. Разглобявате частите една след друга и това, което остава, все по-малко прилича на каруца. И ако някой ви попита къде е каруцата, вие няма да знаете какво да кажете, защото тя е там - на нито един етап от разглобяването вие не сте премествали нещо от нея.

Волската каруца е комбинация от елементи. Сама по себе си тя не съществува, тя е само вторичен продукт. Тъкмо това е имал предвид Маркс, когато казва, че съзнанието е епифеномен - ако махнем тялото, ума и съставните части на едно човешко същество, няма да открием никакво съзнание. След като разглобите частите една по една, няма да откриете наличието на съзнание. То е съществувало само като част от цялото, а вие сте разчленили цялото на отделни части.

И така, когато казвам, че Бог няма, това не означава, че съм съгласен с Маркс или Епикур. Категорично не съм съгласен и с Исус, Кришна, Мойсей и Мохамед, които твърдят, че има Бог и гледат на него като на личност. Да се възприема Бог по този начин е проява на голо въображение. За китайците Бог е с лице на китаец, за негрите - с лице на негър, а еврейският Бог има типично еврейски нос, разбира се - друг начин няма. Ако конете вярват в някакъв Бог, той непременно ще бъде кон. Така че образът на Бог е само проекция на нашето мислене. Надаряването на Бог с личностни характеристики е само проява на въображение.

Когато казвам, че няма Бог, аз отричам личностните характеристики на Бога.

Казвам, че няма Бог, но божественото съществува и има невероятни измерения.

Това е безличностната енергия - чиста енергия. Грозно е да й се придава някаква форма. Вие й приписвате собствения си образ.

И така, Исус нарича Бог "отец". Сигурно е носел в съзнанието си образа на бащата и надарява Бог със собствената си представа за баща. В Индия има религии, които проповядват вярата в Богинята-майка, а не в Бога-създател. Изобразяват я като жена - най-красивата според техните представи, и разбира се - с черти на жена от индуски произход. Минават векове, религиите се раждат и умират, просто изчезват. А с тях изчезват и Боговете им.

В Индия има едно място, наречено Мохенджо Даро. Смята се за най-древния град на света. Състои се от седем слоя. По всичко личи, че местната цивилизация седем пъти е претърпяла природни бедствия. Когато бе открит първият слой решихме, че това е всичко, че сме намерили Мохенджо Даро. Възрастта на находките бе определена на седем хиляди години. Но разкопките продължиха и бяха открити останки от друг град, скрит под руините на първия, вероятно отпреди десет хиляди години. Работата продължи и археолозите започнаха да откриват град след град... В Мохенджо Даро има седем града. Седмият, по всяка вероятност, е на двайсет хиляди години. И в онези времена хората са имали свои храмове и Богове, но цивилизации са изчезнали, изчезнали са хората, религията и Боговете им.

Ще изчезне и християнският Бог, когато изчезнат християните. С изчезването на индуистите ще си отиде и техния Бог. Разбирате ли какво искам да ви кака? Бог е проекция на вашето мислене. Бог съществува тогава, когато мислите за него. Ако вас ви няма, ако го няма субектът на тази проекция и Бог изчезва.

Не приемам такива Богове, които са проектирани от ограничения човешки ум. Един ограничен ум неизбежно приписва на Бог собствените си характеристики.

В Талмуда еврейският Бог казва: "Аз съм гневен Бог. Не съм добър, не съм вашият чичо". За евреите тези думи са наситени с огромно значение, но за един индуист те са съвършено неприемливи. Гняв - и Бог? Тези понятия са несъвместими. Еврейският Бог е страховит - което е чисто човешка черта, типична за евреите. И ако не се прекланяш пред него, ако тръгнеш против него, той ще те унищожи, както сринал до основи два града, в които хората се отдали на сексуални перверзни - нещо, което той не приемал. Содом и Го-мора били напълно разрушени.

За един индуист това е неприемливо и невъзможно. Недопустимо е и за един мохамеданин, тъй като мохамеданинът всеки ден започва молитвите си така: "Боже всемилостиви..." Милостта е най-висшето качество, което той приписва на своя Бог. За него Бог не е нищо друго освен проява на безкрайна милост. В молитвите на мохамеданите приемането на греха само по себе си е достатъчно, защото Бог е милостив и грехът бива опростен.

Омар Хайям - един от великите поети в персийската литература, казва:

Жени и вино, вино и жени - защото Бог е милостив. Не ми казвайте, че върша грях, оставете ме да греша колкото искам. Неговата милост е много по-необятна от всички грехове на света, взети заедно. Да не направиш нещо, само защото те е страх от Божието наказание, означава да не вярваш в неговата милост.

Това е една съвършено различна позиция. А всяка позиция е проекция единствено на човешкото мислене.

Затова когато казвам, че Бог не съществува, имам предвид, че Бог не е личност - приписването на личностни характеристики е проекция на човешкото мислене.

Искам да премахнете личностните характеристики, които приписвате на Бог, да го освободите от тях, от оковите на личностното, което вие му налагате.

Аз не съм атеист. За мен цялата вселена е изпълнена с божествена енергия и нищо друго.

Разберете нещо много важно. Светът се състои от глаголи, не от съществителни имена.

Съществителните имена са измислени от човека -необходима измислица, но все пак измислица. Самото съществувание се състои от глаголи - само от глаголи, без съществителни и местоимения... Погледнете това.

Вие виждате цвете, роза. Не е правилно да го наричаме "цвете", защото то не е престанало да "цъфти". То все още цъфти, това е действие, непрекъснат поток. Когато го наричате цвете, вие го превръщате в съществително. Виждате реката. Наричате я "река" - и я превръщате в съществително, но тя тече. От гледна точка на съществуванието е по-правилно да кажете, че тя "действа като река", че тече. Всичко се променя, тече. Детето се превръща в младеж, младежът старее; животът преминава в смърт, а смъртта - в живот.

Всичко е един непрекъснат поток, всичко се променя, всичко се движи. И никога нищо не спира напълно. Изчезва само от езика.

В безкрайния процес на съществуванието никога нищо не спира окончателно.

Помните ли кога сте престанали да бъдете дете? Кога, в кой момент детството приключи и вие се превърнахте в младеж? Няма конкретно място, някаква граница, няма напълно спиране на процеса.

Детето във вас все още продължава да се променя.

Ако затворите очи и се гледате в себе си, ще видите, че това, което е било някога във вас, все още е там. Поемате в себе си все повече неща, но това, което е било във вас, все още присъства. Реката става все по-пълноводна, нови притоци се вливат в нея, но нейният първообраз си е там.

Ще разберете какво имам предвид, ако сте виждали Ганг в Индия - една от най-красивите реки на света. Изворът й е толкова мъничък, че по големина може да се сравни с лицето на крава - от камък, разбира се - камък, издялан във формата на глава на крава. Ганг извира изпод тази глава и поема своя път. Толкова е малка... А когато я видите преди вливането й в океана, когато е устремена към непосредствената си среща с него, Ганг изглежда необятна като самия океан. Тя е огромна. Но малкото поточе, което извира да-леч в Ганготри в Хималаите, на хиляди мили разстояние, изпод камъка с големина на кравешка глава, все още е в нея. Толкова много реки се вливат в Ганг, че й придават размерите на океан, но поточето е все още живо. То остава дори когато реката се влее в океана. То продължава да се движи. Може да се превърне в облак и отново да върне на земята под формата на дъжд. Съществуванието продължава да се движи. То просто ни-кога не спира. Няма период на почивка. Няма място, което може да се определи като граница или край, защото никога нищо не свършва.

Не можете да откриете началото, нито края. Това е процес, който непрекъснато тече.

Когато казвате "Бог", вие използвате съществително име - нещо статично и мъртво.

Когато казвам "божествено", имам предвид нещо активно, течащо, нещо, което се движи.

Трябва да изясните това за себе си. Не съм теософ като Исус, Мохамед или Кришна, защото не мога да приема, че "Бог" е мъртъв.

Спомням си за един от моите професори. Прекрасен човек, казва се професор С.С.Рой. Преди да се пенсионира, оглавяваше катедрата по философия в университета в Алахабад. Когато за първи път влязох в неговия клас, той обясняваше понятието "абсолютно".

Беше авторитет по въпросите, свързани с Брадли и Шанкара. И двамата вярват в "абсолютното" - това е понятието, под което те разбират "Бог".

Зададох му въпрос, благодарение на който станахме близки и професорът безрезервно и открито отвори сърцето си за мен. Попитах го: "Съвършено ли е "абсолютното"? Стигнало ли е окончателно до своя край? Или може би още се развива? Ако нещо продължава да се осъществява, ако има все нови и нови клонки и цветове, значи е живо. Ако е реализирано, напълно проявено, тогава е "абсолютно", няма как да се развива по-нататък и следователно е мъртво." Затова го попитах: "Моля ви да изясните защо под "абсолютно" Брадли и Шанкара разбират "Бог". Това е философско определение за Бог. Жив ли е този ваш Бог или мъртъв? Моля ви, отговорете ми."

Той беше много честен човек" Каза ми: "Моля ви да ми дадете време да помисля". Докторската му дисертация беше върху Брадли и я бе защитил в Оксфорд, имаше и един докторат от Бенарес - върху Шанкара - и бе известен като най-големия авторитет върху тези двама философи, в опита си да докаже, че Брадли от Запада и Шанкара от Изтока са стигнали по независими един от друг пътища до едни и същи изводи. И той ми каза: "Моля ви, дайте ми време да помисля".

Отговорих му: "През целия си живот сте писали за Брадли, Шанкара и абсолютното. Чел съм книгите ви, прочетох и непубликуваната ви докторска дисертация. Цял живот преподавате, нима никой досега не ви е задавал този въпрос?"

Той отговори: "Не, никой, нещо повече - дори не съм се замислял по този въпрос - след като нещо е съвършено, то, разбира се, е мъртво. Всичко живо е несъвършено. Никога не съм се замислял върху това. Затова ви моля да ми дадете малко време."

Отговорих: "Можете да вземете толкова време, колкото искате. Ще идвам при вас всеки ден и ще ви задавам същия въпрос". Това продължи пет-шест дни. Всеки ден влизах в часовете му, той поклащаше глава, а аз ставах и казвах: "Моят въпрос, моля".

А той отговаряше: "Моля ви да ми простите, не мога да намеря решение. Трудно е да се приеме както едното, така и другото. Не мога да твърдя, че Бог е несъвършен. Не мога да кажа и че Бог е мъртъв. Но ти завладя сърцето ми."

Той нареди да прехвърлят личните ми вещи от общежитието в собствения му дом. Каза ми: "Не можеш повече да останеш в общежитието. Трябва да дойдеш у дома и да живееш при мен и моето семейство. След като никога не съм си задавал един толкова простичък въпрос, значи мога да науча от теб много неща. Всичките ми дипломи нямат никакво значение."

Живях у тях шест месеца, после го прехвърлиха в друг университет. Искаше да се преместя с него, но за-местник-деканът на моя университет каза: "Професор Рой, вие можете да заминете. Професорите идват и си отиват, но на студент като него едва ли ще попаднем втори път. Затова няма да му издам необходимите документи, няма да дам съгласие за преместването му в друг университет. Ще пиша до вашия университет, че не бива да приемат този наш студент."

Професорът продължи да ме обича - рядко срещано явление - и всеки месец пътуваше по двеста мили от своята работа до университета, в който учех. Идваше поне веднъж месечно, само за да поседим и да си поговорим. Казваше: "Сега заплатата ми е по-висока и всичко е много по-удобно, но ти ми липсваш. Класът ми е като умрял. Никой не ми задава въпросите, които ти ми задаваш - въпроси, на които няма отговор".

Отвърнах му: "Нека се споразумеем, че въпросите, които ви задавам и на които няма отговор, само условно се наричат "въпроси". Как може да се нарича "въпрос" нещо, на което няма отговор?"

Бог - съвършен, абсолютен, всемогъщ, всезнаещ, всепроникващ - такова определение за Бога дават всички религии. Но този Бог е мъртъв, просто не може да бъде жив, не може да диша. Отхвърлям съществуването на подобен Бог, защото той е нещо мъртво и сътворената от него вселена също ще бъде мъртва.

Истински божественото има съвсем различно измерение.

Измерение, в което и зеленината на дървото, и цъфтенето на розата, и полетът на птицата имат своето място.

Измерение, в което Бог не се различава от вселената. Той е самата душа на вселената.

И цялата вселена вибрира, пулсира, диша с божественото...

Затова не определям себе си като атеист, но не съм и теософ. Има и трета възможност - "агностик".

Агностици са хора като Сократ и Бертран Ръсел. "Агностик" означава: "Не знам дали има или няма Бог".

Агностиците са по-честни от теософите в църквите, синагогите, храмовете и джамиите - онези лицемерни и фалшиви хора, които не знаят дали има Бог, но продължават да му се кланят.

Сърцата им са пусти, молитвите - неискрени. Те не казват това, което мислят и всъщност не знаят какво правят. Просто подражават на предците си. Те са кукли на конци в ръцете на традицията.

Подобни хора са хипнотизирали от собственото си общество, култура, цивилизация. Мисленето им е обусловено от техните учители, свещеници и родители. Това, което изричат, не са собствените им мисли, а нещо заимствано от други хора.

Спомням си един мой приятел, човек с посредствени възможности - направо глупак. Всички студенти непрекъснато си говореха как се влюбват в разни мо-мичета, говореха си за едно или друго, а когато го питаха какво мисли, моят приятел не отговаряше, все беше нервен, сякаш се страхуваше от нещо... Може би не разбирате каква е обстановката в Индия. Дори и в университета момичетата седят отделно от момчетата. Не е прието да говорят открито, да се срещат... Сърцето на моя приятел блъскаше в гърдите му, време му беше да съзрява. Един ден дойде при мен, защото смяташе, че съм единственият, който не му се присмива и не си прави шеги с това, че става изключително нервен, когато види момиче. Започваше да се поти и трепереше в буквалния смисъл на думата, дори пижамата му трепереше. Потеше се и през зимата, в най-големия студ.

Един ден дойде при мен, затвори вратата и каза: "Само ти можеш да ми помогнеш. Какво да правя? Много ми се иска да се влюбя в някое момиче, но не мога да промълвя и дума. Изведнъж онемявам, започвам да треперя и да се потя." Трябваше да го науча на някои неща.

Казах на едно момиче от моя клас: "Опитай се да помогнеш да горкото момче. Просто бъди малко помила и прояви съчувствие, а когато започне да се поти, не му го казвай. Можеш да му кажеш: "Според другите, когато видиш момиче, се разтреперваш, но това не е вярно. Нали и аз съм момиче; говорим си, а ти изглеждаш съвсем добре. И изобщо не трепериш..." Това няма да е истина, разбира се, но ти ще настояваш на своето. Така се започна. Аз му пишех любовните писма, а той ги изпращаше. Бях подготвил момичето и тя се държеше с него както трябва, защото беше добре инструктирана. Отговаряше на писмата му, а той тичаше да ми ги прочете. Писмата бяха достатъчни, за да се чувства щастлив. Един ден му казах: "Вече трябва да продължиш сам. Докога аз ще пиша писмата ти? Онова писмо, което получи наскоро, пак аз съм го писал. Момичето помоли: "Аз не го обичам, как да му пиша? Моля те, пиши му ти вместо мен." Тя ми показва твоите писма, ти ми показваш нейните - и все аз съчинявам отговорите!"

Каква ти любов, пълен фалш! Точно това става и в синагогите, храмовете и църквите.

Някой друг е написал вашите молитви още преди хиляди години. Те не са част от собственото ви съществуване, не са възникнали спонтанно във вас. Не са носител на вашата любов. Не пулсират с ритъма на сърцето ви.

Не знаете към кого отправяте молбата си, не знаете има ли кой да я чуе. А в същата книга, от която черпите молитвите си, е написано, че Той съществува.

Какъв порочен кръг. В една и съща книга се казва, че има Бог, от нея четете молитвите си, в нея се казва, че те ще бъдат чути, ако са взети от книгата.

И ако наистина се поддадете на тази хипноза - а милиони хора са наистина хипнотизирани - ще започнете да чувате желания от вас отговор, който е един и съши за всеки.

Индуистьт получава същия отговор, както и християнинът. Странно, как никога не се получава грешка? Християнинът получава отговор като за хрис-тиянин. Въпросът е заимствай, заимствай е и отговорът - и въпросът, и отговорът са на някой друг, не са ваши. И любовта ви е пълен фалш. Нима това ви удовлетворява? Може ли по този начин да постигнете най-доброто от себе си?

В сравнение с така наречения теософ агностикът е много по-честен, по-честен е и от така наречения атеист, тъй като атеистът дори не си дава труд да задава въпроси и да търси отговори, той направо отсича: "Няма Бог". Чел го е в трудовете на Епикур и Маркс. Маркс също не си е задавал въпроса дали Бог съществува и дали в цялата измислица има нещо вярно. Не, той е заимствал идеите си от други атеисти - от Епикур и Дидро.

Що се отнася до комунизма - той обхваща почти половината свят - Съветска Русия, Югославия, половината Германия, Полша, Китай, Виетнам, Корея... Атеисти са почти половината от хората на земята. Мислите ли, че някой от тях е търсил Бог? Били са вярващи така, както всички останали. Русия е една от крепостите на християнството, най-православната страна на света. Руската църква е много по-истинна от Ватикана. И какво стана с нейните последователи? Всички изчезнаха. Изпариха се като капчици роса на утринното слънце, не остана и следа от тях. Вярата им е била фалшива. Те заместиха този фалш с друг. Преди са вярвали в църквата и в императора, в правителството, в силните на деня, които са налагали своите убеждения. Сега вярват в комунистическата партия и в Политбюро, които им внушават, че няма Бог. От ранна детска възраст им втълпява идеята, че Бог просто не съществува.

Един мой приятел, Рахул Санскритаяна, замина за Русия като преподавател по санскрит. Влюби се в рускиня и двамата се ожениха. Когато договорът му свърши, властите не разрешиха жена му и двете им деца да заминат с него за Индия. Той се върна много разстроен. Казваше, че са съсипали живота му.

Попитах го: "Защо не ги пуснаха?"

Той каза: "Причината е много проста. Детето ми учи в училище, според което няма Бог, а религията е опиум за народа - а аз съм религиозен човек".

Той беше будист, а съпругата му бе настроена атеистично. И жена му, и децата му, както и другите професори в университета се опитваха да му внушат атеистични убеждения. Правителството не разреши на жена му и на децата да заминат с него, защото: "В Индия мирогледът им ще бъде съсипан, те ще поемат от опиума на вярата в Бог. Ние не можем да допуснем това".

Каза ми и още нещо, което ми се видя доста странно, но бе потвърдено и от други приятели, които се връщаха от Русия - там имало множество организа-ции за малки деца - ученици и деца от детската градина. Там има организация на младите комунисти, които шпионират родителите си и информират партията за това, което правят. Особено внимателно се проследя-ват хората, които идват от чужбина, защото по всяка вероятност са религиозни и се молят. И неговите бедни дечица се изявили като детективи. Докладвали в съот-ветното партийно ръководство: "Баща ни се моли. А зад библиотеката държи тайно статуетка на Буда". Пристигнали агенти на партийните органи и взели единственото съкровище на човека - малка статуетка, подарък от неговия Учител. Намерили я точно там, където им казало детето!

Жени шпионират мъжете си, те също имат своя комунистическа организация. Мъжете шпионират жените си, всеки е детектив, всеки шпионира някого. И само за няколко години всички успели да се превърнат в атеисти, не са имали избор. Вярата в Бог става обект на посмешище.

Рахул Санскритаяна ми каза, че щом пристигнал в Русия, попитал едно момче - ученик в началното училище - дали вярва в Бог.

Детето се засмяло и казало: "За какво говорите? За една първобитна идея. Първобитните хора, които дори не познавали огъня, толкова много се страхували от всичко, че от страх измислили Бог. Ние нямаме нужда от подобни измислици. А вие вярвате ли в Бог?"

И Рахул допълни: "Не можах да погледна това момченце в очите".

Казах: "Говориш така, защото вярата ти е заимст-вана. Всяка религия се внася отвън. Тя ти е наложена от родителите ти, те пък на свой ред са били принудени да приемат определени убеждения, наложени им от техните родители. Никой не избира религия според собствените си предпочитания и никой не отхвърля религията, която му е наложена от другите. Никой не се опитва да се отърси от глупостите и ненужните неща, наложени отвън. Не подхождаме директно към избора на религия, някой друг определя нашия избор -независимо дали е Исус, Маркс, Кришна, Конфуций, Мохамед или Махавира. А ако не се съобразяваме с тях, ако се вглеждаме в реалната действителност, ще открием какво има в нея.

Ако не виждаш Бог, казваш: "няма Бог", но ако въпреки това продължиш да го търсиш, ще си повтаряш: "Продължавам да го търся, тъй като не мога да отговоря с "да" или "не" на въпроса дали го има или не". В такъв случай ставаш агностик. Но не смятам, че Бертран Ръсел е прав и е напълно почтен като агностик. Той оспорва всички възможни доказателства за съществуването на Бог, но това е лесна работа. Доказателствата "за" и "против" съществуването на Бог са еднакво лесно оборими и от вярващия и от атеиста. А Ръсел се обявява за нещо трето - за агностик: "Аз не вземам страна в техния спор".

Аз обаче не съм агностик. В известен смисъл съм малко особняк, тъй като не мога да бъда поставен в определена категория.

Известни са три категории - няма четвърта - а аз принадлежа точно към четвъртата, която дори няма име. Гледал съм и съм търсил. Наистина, не намерих Бог, но открих нещо много по-важно - открих божественото.

Въпреки това не съм атеист, не съм и вярващ, но не съм и агностик.

Моята позиция е съвършено различна.

Шийла, ти ме питаш:

Не е лесно да се отговори на този въпрос. Първо трябва да вникнем в етимологията на думата "бхаг-ван". В индуистките писания бхагван се употребява донякъде като синоним на Бог. Казвам донякъде, защото на английски за това понятие има само една дума - Бог. На санскрит или хинди има няколко думи -бхагван, ишвар, параматма. Причините, поради които индийците употребяват три различни думи, са следните.

Когато усетиш божественото, имаш всичко -всичко, което е стойностно. Външно погледнато, човек може нищичко да не притежава, нищо, което да има материална стойност, и въпреки това да има всичко, което действително е от значение за човешкия живот.

Третата дума е бхагван. Не е лесно да се разбере значението на тази дума, не е лесно и да се преведе на друг език. В индуистките писания... добре е да запомните това, защото в Индия тази дума се използва от два типа хора - от индуисти, както и от джайнисти и будисти. Джайнистите и будистите не вярват в Бог и въпреки това използват думата бхагван. За будистите бхагван е равнозначно на "Буда", те казват "Бхагван Гаутама Буда". Джайнистите, които също не вярват в Бог, наричат Махавира "Бхагван Вардхамана Махавира". Така значението, което се влага в тази дума, е съвършено различно.

Индусите са изключително земни хора. Може би ще ви се стори много чудно, дори шокиращо, че коренът на думата бхагван - бхаг, означава "вагина". Никога не бихте предположили подобно нещо. И бхагван означава "този, който е използвал вагината на вселената, за да твори - създателят". Индуистите се прекланят пред женската вагина и пред мъжкия фалос - шивалинга. Ако сте виждали шивалинга, ще си спомните, че става дума за мраморна фигурка, която символизира мъжки полов орган, стърчащ от вагината на жена. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че основата на статуетката действително наподобява вагина. Индуистите се прекланят пред тези символи, на които придават изключително значение. Всичко съществуващо на този свят е родено от сливането на мъжкото и женското начало, на ин и ян. Затова и наричат създателя бхагван. Може би само произходът на думата ви изглежда странно.

Будистите и Джайнистите не вярват в Бог, не вярват, че някой е създал света, и въпреки това използват думата бхагван. За тях етимологията на тази дума е доста по-различна - бхаг означава "щастлива съдба", а бхагван е "щастливец", човек, облагодетелстван от съдбата, постигнал зрелост и максимума, който му е отреден в живота.

Когато преди трийсет и четири години започнах да говоря, хората започнаха да използват тази дума. В Индия е прието да не назоваваш по име човек, когото уважаваш - смята се, че не изпитваш уважение към някого, когото назоваваш по име. Съпругата не бива да се обръща към мъжа си с малко име. От уважение към съпругата си мъжът също не бива да я нарича с малкото й име - всъщност, според индийските обичаи той може да се обръща към нея така, но е по-добре да не го прави. Ако има син - на име А, Б или В например, човекът вика сина си и му казва: "Къде е майката на А или на Б?" Но никога не я нарича по име. Такава е традиционната форма на уважение.

И така, когато започнах да говоря на хората и те започнаха да проявяват определено отношение към мен, ме нарекоха Ачаря.

Ачаря не означава само "учител", то е нещо много повече. Под това понятие се подразбира човек, който говори само за неща, които лично е преживял; човек, чиито мисли и дела са в съвършена хармония. Затова в продължение на повече от двайсет години хората ме наричат Ачаря.

Това се случи преди да започна да посвещавам хората в собствените си идеи. В цяла Индия хората се обръщаха с молба към мен да говоря за своите прозрения. Но аз изчаквах най-подходящия момент и не допуснах никой и никога да ми влияе в едно или друго отношение. Просто живея единствения живот, който ми е даден. Хората много години се обръщаха към мен с молба да им дам посвещение, а аз им казвах простичко: "Изчакайте. Изчакайте, докато се почувствам готов".

И този момент най-после настъпи. Бях в една ме-дитативна общност в сърцето на Хималаите - в Кулу-Манали, едно от най-красивите места на света. Наричат го още "Долината на Боговете" - толкова е красиво, сякаш е извън света около нас... В последния ден от медитациите изведнъж ме осени мисълта: "Ето, сега е моментът", и си казах: "Готов съм да посветя всеки, който поиска". Двайсет и един човека се изправиха на крака и поискаха от мен посвещение. И бяха посветени в святост. И тогава се запитаха как да се обръщат към мен. Дотогава всички ме наричаха Ачаря, но след този момент това им се видя недостатъчно. В техните очи заслужавах нещо повече, бях придобил по-голямо значение и ме чувстваха много по-близък. Бяха се приближили плътно до мен и сами решиха да ме наричат Бхагван. Първо ме попитаха дали могат да се обръщат към мен така. Аз им казах: "Прекрасно, за мен тази дума е изпълнена с най-дълбок смисъл - тя означава "благословен".

За мен тя не е равнозначна на Бог или създател, тя означава благословен - човек, който най-после се е завърнал у дома, който е пристигнал там, където му е мястото, човек, който е намерил това, което търси, открил е самия себе си.

На този човек му остава само благословията и тя го залива отвсякъде. Ден след ден усеща как го облива благодат.

Затова не бива да забравяте, че Бхагван няма нищо общо с Бог.

Но има много общо с божественото. Да постигнеш божественото означава "да се завърнеш у дома".

Само тогава ще се почувстваш благословен.