От "кръстиянството" до Джоунстаун

5 ноември 1984 г.

Това е изключено. Самата мисъл е абсурдна. Знаете, че по своята същност философията ми е пълна противоположност на проповядваното от Джим Джо-унс.

Това, което се случи в Джоунстаун, може да се случи навсякъде, но не и тук.

Хората забравят нещо много важно - Джим Джо-унс беше християнски свещеник. Беше посветен в сан, но никой не успя да открие това, на което се основава неговата християнска философия - ако изобщо има такива основи! Ако Джоунс е имал връзка с някого, вероятно е било с Исус, не с мен.

Ако сте израснали и възпитани в общество на Християни... За мен християнството е по-скоро кръстиянство. В символичен план това означава почитане на кръста, не на Христос. То се основава на разпятието. Без разпятието нямаше да има християнство, никой дори нямаше да си спомня за Христос. Разпятието и християнството са издигнати в култ благодарение на допуснатите от евреите глупости. Ако не му бяха обръщали внимание... Не че има нещо кой знае какво в цялата тази история - това, което Исус казва, са прости истини, познати от хиляди години. В тях няма нищо ново и те не са представлявали никаква опасност.

Не е било необходимо да го разпъват на кръста. Сякаш самият Исус го е искал, след като е знаел, че ще го хванат, ако отиде на онова празненство. Знаел е, че ако влезе в Йерусалим, ще бъде заловен и разпънат на кръста. Знаел е, знаели са и всички останали. Не се налагало да отива, но неудържимо, неустоимо привличане го теглело нататък. Исус бил обладан от мисълта, че разпятието ще докаже мисията му на пратеник Божий.

Трябва да вникнем в тогавашната обстановка. Евреите имали ясно определено разбиране за месията, което включвало и представата за разпятие и възкресение. Възкресението е следствие на разпятието. Исус твърдял, че е месията, когото евреите очакват от векове, който ще дойде, за да изкупи греховете им, да ги отърве от бедите и страданията и да отвори пред тях райските порти. Евреите не могли да повярват, че неукият син на беден дърводелец е техният месия, който ще изкупи греховете им и че ще ги спаси от мъките и страданията.

Затова толкова държали да го подложат на разпятието като на единствено възможното изпитание. Евреите смятали, че това е единствено доказателство дали Исус е месия или не. И самият Исус като че ли копнеел за кръста и разпятието, защото без тях и възкресението не би било възможно. Не знаел дали след разпъването ще възкръсне или не, но знаел, че без разпятие възкресението е изключено. Затова, когато се разчуло, че ще бъде заловен на празника в Йерусалим, той поел нататък. Исус бил фанатик.

Всъщност, всички древни религии са форма на фанатизъм, тъй като не се основават на науката, а на вярата.

А вярата почива на съвършено недоказуеми твърдения.

Вярата не допуска задаването на въпроси от рода на "защо".

А този въпрос е напълно естествен. За да не допусне въпроса "защо" в подсъзнанието си и да се откаже от доводите на здравия разум, човек трябва да е фанатик и да проявява абсолютно безсмислено упорство.

В противен случай ще започне да си задава въпроси. Ако се поддаде, всичките "защо" ще се появят едно след друго и ще сринат до основи неговата вяра. Какви са основанията на Исус да твърди, че е месия? Няма документ от Бог, който да потвърди това... Поразени от неговото голословие, евреите поискали да влеят малко здрав разум в главата му. Ако бе малко по-интелигентен и притежаваше малко повече здрав разум, никога нямаше да отиде в Йерусалим - и без това нищо не е налагало да го направи. Не е било нужно и Да се обявява за месия или за син Божи, това е просто глупаво.

С нищо не можеш да докажеш, че си син Божи. Не е по силите на никой смъртен.

Дори няма доказателства за съществуването на Бог, какво остава за сина му!

Бог е само едно недоказано предположение. Хората вървят от една хипотеза към друга и така се ражда твърдението за съществуването на сина.

За да повярва в това, човек трябва да е фанатик до степен на маниакално заболяване. В която и лудница да отидем, ще открием такива...

По времето, когато Уинстьн Чърчил бил минис-тьр-председател на Англия, в лондонската лудница имало осем души, които твърдели, че са Уинстьн Чърчил. При това всички били абсолютно сигурни и никой не можел да им докаже, че не са прави. Всеки от осемте твърдял: "Аз знам, че съм Уинстьн Чърчил."

Бройката се разбрала благодарение на необичайно съвпадение на обстоятелствата. През войната бил въведен полицейски час. До шест вечерта всички трябвало да се приберат по домовете си, защото след шест влизал в сила полицейският час. Веднъж Чърчил излязъл да се поразходи и съвсем забравил, че трябва да се върне у дома преди шест. Когато чул ударите на Биг Бен, се притеснил - бил се отдалечил доста и нямало как да се прибере навреме. Затова решил да потърси подслон другаде, вместо да прекара нощта в ареста. Знаете какъв е британският начин на мислене -полицаят просто би завлякъл насила всеки непознат в полицията. Дори непознатият да твърди, че е самият Уинстьн Чърчил, това няма да помогне. Нямало да го освободят, докато не докаже твърдението си. Чърчил

решил да почука на първата врата и да попита: "Мога ли да пренощувам у вас?"

Почукал, отворили му и попитал: "Мога ли да пренощувам у вас?"

Човекът, който отворил, се поинтересувал: "Кой сте вие?"

Той отговорил: "Аз съм Уинстьн Чърчил, министър-председател на Англия. Може би сте чували за мен."

Другият просто го сграбчил и го вкарал в къщата с думите: "Да, чувал съм за теб."

Чърчил не разбирал защо човекът се държи толкова странно и попитал: "Но какво правите? Аз наистина съм Уинстьн Чърчил."

Стопанинът отговорил: "Да, знам, вече идваха трима като вас. Истинска лудница."

Чърчил бил принуден да остане и цяла нощ умолявал стопанина: "Моля ви, нека да се обадя по телефона и да уведомя по-висшестоящите от вас, че наистина съм Уинстьн Чърчил."

Но човекът неизменно отговарял: "Всеки от тях казваше, че той е Уинстьн Чърчил и иска да се свърже с по-висшестоящи от мен. На кого да вярвам? Защо не вземете четиримата да се разберете помежду си."

Цяла нощ министьр-председателят бил принуден да прекара в компанията на още трима Уинстьн Чър-чиловци, които абсолютно, до най-малката подробност приличали на него. Самият той започвал да се пи-иа: "Дали тези хора не са прави?"

Този случай не е единствен по рода си. Подобни неща се случват непрестанно Аналогична е историята с Джавахарлал Неру, докато бил министър-председател на Индия. Бареили е най-голямата лудница в Индия. Джавахарлал искал да посети клиниката и съответните власти си помислили: "Добре би било в негово присъствие да изпишем някой пациент като напълно излекуван." Психологът и психиатърът открили един, който изглеждал съвсем добре. Преценили, че са намерили човека, който им трябва. Джавахарлал щял да му каже, че вече е напълно излекуван и могат да го изпишат. Смятали, че това ще достави удоволствие на минис-тър-председателя. Той действително много се зарадвал. Прегърнал пациента и му казал: "Много се радвам, че вече си здрав."

Пациентът отговорил: "Да, аз също много се радвам. Трябва да ми вярвате, ако и вас ви държат тук три години, вие също ще се излекувате. Когато ме приеха, бях сигурен, че съм Джавахарлал Неру - също като вас."

А не са ли всички месии по своята същност луди?

Исус бил напълно сигурен, че разпятието ще докаже правотата му. Затова повтарям, че е бил обсебен от стремеж към смъртта, но досега никой не си е дал труд да изясни този въпрос. Вървял към кръста и не преставал да се моли: "Сега, Господи! Нима ме изостави?" Молел се да стане чудо, молел за възкресение, за да докаже на евреите, че е техния месия. Ако изобщо някой трябва да носи отговорността за разпятието, това е самият Исус. Той сам го е търсил.

Никъде в писмените паметници на евреите не пише нищо за възкресението, никъде в източниците от онова време не се споменава за подобно явление. За възкресение говорят само четиримата евангелисти -апостоли на Исус. Всичко, казано от тях, е пълна измислица. Ако изобщо е имало възкресение, кога е станало? И ако Исус е възкръснал, кога е умрял? И къде? Къде е тялото му? Християните не могат да отговорят на тези въпроси.

Изобщо не е имало възкресение!

А християнството е просъществувало само благодарение на вярата в разпятието и възкресението. Затова в себе си наричам християнството "кръстиянство" - изцяло устремено към смъртта.

Всички религии всъщност са устремени към смъртта.

Всички сте чували староеврейската и християнска история за Адам и Ева и защо Бог ги изгонил от Рая. Какво е тяхното прегрешение? Защо са били наказани? Бог им заповядал да не вкусват от плодовете на две дървета. Християните споменават само за едното, но това е половината истина - забраненият плод бил от две дървета. Християните говорят само за Дървото на познанието, а другото, за което не казват нищо - може би се страхуват да го споменат - то е Дървото на живота, на вечния живот.

Какъв е този Бог, който те е създал, а ти казва да останеш сляп, да не поемаш от плодовете на знанието и да останеш безжизнен - без соковете на безсмъртието и вечния живот, които текат в теб? Нима това е ба-ща? Като че ли по-скоро е не баща, а враг, вечният враг на човека. Затова змията толкова лесно успяла да убеди Ева. Никой на нейно място не би могъл да устои на изкушението.

Дяволът успял да убеди Ева със следния аргумент: "Бог иска да останете в неведение, да не знаете, че жизнената сила е вечна. Ако разберете това, ще станете равни Богу, а Той е ревнив... " В доводите му има логика, еврейският Бог наистина е страшно ревнив. Той не иска Адам и Ева да станат богоподобни. Те трябва да стоят настрана. И да останат завинаги зависими от него относно мъдростта и живота.

Не, това не е любов. Не е състрадание. Не е любов на баща към дете. Сами виждате, той ги откъсва от две безценни неща - от знанието, което днес наричаме наука, защото "знание" означава "наука"... И защото всичко, което имаме сега - удобствата, комфорта, лукса дори, здравето и продължителността на живота -всичко това дължим на науката. Какво ще ни остане, ако се лишим от плодовете на науката? Докъде ще стигнем? Голи като животните, но далеч по-уязвими в един враждебен свят. Оцеляването щеше да бъде невъзможно.

Знанието не е грях.

А да усещаш, че си жив, да живееш живота си докрай, да гори в теб страстта към живота с пълна сила, така че всеки миг да се превърне в миг от вечността - това би трябвало да определя целта на всяка религия.

И тъкмо на това искам да ви науча - да се храните от Дървото на живота. Да станете хора на знанието.

Не допускайте в себе си тъмнина и невежество. Вглъбете се в собственото си съзнание, научавайте все повече и повече, развивайте разума си - винаги съм искал да ви внуша това.

Трябва да живеете колкото се може по-страстно, с много любов и толкова пълноценно, че да усетите в живота си вкуса на вечността.

И където и да сте през всеки миг от живота си забравете миналото, забравете и бъдещето. Живейте в настоящето и то ще ви даде усещането за вкуса на вечността.

Казвам ви точно обратното на онова, което Бог казал на Адам и Ева - това са двете дървета, които трябва да търсите и от чиито плодове трябва да вкусите.

Ако от мен зависеше да напиша Библията, никога не бих изрекъл думите: "Не яжте от плодовете на Дървото на знанието и на Дървото на живота." Какво ще ни остане? Просто да вегетираме като животни, така ли? По какво тогава ще се различаваме от тях? Ала Бог бил страшно разгневен. Казал на Адам и Ева, че ги прогонва от Рая. Изхвърля ги? Не знам каква кола е карал, може би "Форд" мотел Т, но така или иначе ги е разкарал.

В какво се състояло тяхното прегрешение? - Неподчинение. Въпреки всички страдания струвало си е да извършат този грях.

Именно такова неподчинение проповядвам и аз.

Човешкият род не би съществувал без тяхното неподчинение. Все още щяхме да живеем голи като животните в джунглата. Нямаше да създадем света, който обитаваме.

Преподобният Джим Джоунс е християнски свещеник. Той е против знанието и против самия живот -Както впрочем всички християни. Замисляли ли сте се по този въпрос? Папите също се борят ожесточено срещу всяко постижение на науката на всеки етап от нейното развитие. Опитват се да изопачат изводите й, опитват се да я съсипят. Вечната стара история - забранено е да се вкусва от плодовете на знанието.

Всеки папа е престъпник, тъй като възпрепятстването на знанието и науката е далеч по-престъпно деяние от убийството. Не е възможно да се извърши по-голямо престъпление. И в днешно време пред развитието на науката и пред всички усилия по пътя на прогреса се поставят какви ли не препятствия. Политиците и клерикалите имат запазени територии и науката може да се окаже опасна. Недопустимо е човек да развива ума си, защото няма да може да бъде манипулиран човешкият род.

Папите приемат с огромна неохота и най-дребните открития. В Библията е казано, че земята е плоска. На пръв поглед наистина е така - тя е толкова огромна, че човешкото око не може да долови заоблеността на нейната повърхност. Ако стоим върху нея, няма как да видим, че земята е кръгла. Не вярвайте на очите си, в много случаи те лъжат. И така, когато за първи път някой казал, че земята е кръгла, че има формата на топка, папата побързал да се намеси - та това противоречало на Библията! И какво следва по-нататък?

Ако истината противоречи на Библията, просто захвърлете тази книга! Истината доказва, че написаното в Библията не е вярно, следователно, Библията не е написана от Бог - той не може да бъде толкова тъп. Ако Бог си седи на небето, може да види оттам, че земята е кръгла. След като човек стои на земята, няма как да го види, то е недостъпно за човешкото зрение. Да, но след като Бог седи в седмия кръг на рая небесен... Дори ние виждаме, че луната е кръгла, че другите небесни тела също са кръгли, защо Бог не може да види от небето, че и земята е кръгла? Тя също е планета.

Ако се бяхме придържали към Библията, никога нямаше да открием Америка. Не бива да забравяме, че тя е открита в противовес на библейските догми и сама по себе си е доказателство за тяхната неистинност. Ко-лумб не се вслушал в думите на клерикалите и папите, нито на хората, които се опитвали да го вразумят - той просто се впуснал в това пътешествие, което можело да му струва живота. Основният му аргумент се свеждал до следното: "След като земята е кръгла, няма значение за колко време може да бъде извършена обиколката около нея. Ако продължавам все в една и съща посока, ще се върна там, откъдето съм тръгнал. Това е възможно само при предположение, че земята е кръгла." Откриването на Америка станало благодарение на неговата изключителна смелост, бунтарски дух и склонност към неподчинение. Мислел, че е открил Индия, затова и нарекъл червенокожите "индианци". Едва по-късно разбрал, че става дума не за Индия, а за съвършено нов континент, за един нов свят.

В Библията се казва, че Слънцето се върти около земята. Да, на пръв поглед изглежда така, защото ние сме върху планетата Земя, а тя се върти толкова бързо, че не можем да го видим. За да осъзнаем факта на движението, трябва да го сравним с неподвижна отправна система - само тогава разбираме, че нещо се движи.

Когато пътуваме с влак, разбираме, че влакът се движи най-вече по бързия бяг на крайпътните дървета, гарите и всичко останало покрай релсите. Но понякога се случва два влака да се движат успоредно, с еднаква скорост, в една и съща посока - за миг се питате дали вашия влак се движи или стои на едно място. Трябва видите нещо друго, което е неподвижно, за да разберете. След като сме върху Земята, не можем да разберем, че се движи. Всичко се движи заедно с нас - дървета, планини и океани също се движат с неимоверна скорост.

Галилей не могъл да премълчи този факт. Папата му заповядал: "Трябва да напишеш в книгата за твоите открития, че Слънцето се върти около Земята, а не обратното"! Защото ако Земята се върти около Слънцето, това ще противоречи на Библията. Такава глупост! Сякаш сме създадени, за да доказваме правдивостта на Библията. Никой не го е грижа за истината - християните трябва да докажат истинността на написаното в Библията, мюсюлманите - на Корана, а индуистите -на Гита. Но никой не се интересува от самата истина.

Това, от което аз се интересувам, е само истината.

А истината се разширява с всеки изминал ден и непрекъснато добива нови измерения. Непрекъснато ни доказва, че трябва да възприемаме древните писания и пророци като безнадеждно остарели, но ние отказваме да прием това.

Така мъртвите продължават да властват над живите.

Винаги са ни учили, че земният живот е наказание. И индуисти, и християни, и мюсюлмани твърдят в един глас, че сегашният живот ни е отреден като наказание. И след като човек трябва да изтърпи доживотния си затвор, в никакъв случай не може да извърши самоубийство - то е заклеймено. А всъщност тъкмо самоубийството е единственият изход от затвора.

Аз казвам - животът е награда, а не наказание.

Ти си удостоен с живот и със съзнание. Ти си единствен и неповторим в цялото мироздание.

Дърветата имат живот, но не и съзнание. Животните имат мозък, но не и разум. Човекът е венец на съществуването в абсолютната му цялост.

Как бих могъл да ти кажа: "Самоубий се"? А преподобният Джим Джоунс го е казал - той смята живота за наказание. Ако животът е затвор, избягай от него на всяка цена! Няма значение по какъв начин. А след смъртта настъпва "истинския" рай. Всичките тези религии са антижитейски, те са насочени против същността на живота. Затова е съвсем естествено по един или друг начин да проповядват: "Примири се с нещастието и страданията. Скоро ще настъпи смъртта и всичко ще свърши, ти ще отидеш в рая небесен."

Няма как да не откриете, че сами си противоречат. Исус казва: "Блажени са нисшите, защото те ще наследят царството Господне." Разбирате ли къде е противоречието? Блажени са нисшите... Каква причина имат да блаженстват? Бедността е в основата на всички престъпления, беди и страдания, но според него тъкмо нисшите били блажени. Страхотна утеха, опиум за бедните. Такава утеха е много по-ефективна от ЛСД, защото действието на наркотика изтича за броени часове. А дрогата на утехата продължава своето въздействие в продължение на векове - блажени са нисшите...

Каква е причината да бъдат благословени? Защо тяхно ще бъде царството небесно?

Бих искал да откриете противоречието - причината да се чувстват блажени е измислена, не може мизерията да е повод да се чувстваш благословен.

Тя ли е средството, чрез което ще стигнеш до царството Божие, където са достъпни всички наслади и където се осъществяват всичките ти видения.

Исус казва: "По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото Богаташ да влезе през портите небесни." Деветдесет и девет процента от хората на земята винаги са били бедни. Нито Исус, нито Буда, нито Мохамед са знаели как да се преборят с бедността. Това е по силите единствено на науката и само умът на учения може да направи човека богат, а земния живот - благословия. Но безпросветният религиозен начин на мислене продължава да властва над света.

Агресията на папата е вечна и неизменна. Папата забранява контрола върху раждаемостта - обявява аборта за грях, грях против Бога. Какъв е този Бог, който не вижда, че земята е пренаселена? Хората умират от глад, а той продължава да им праща нови човеци. По-добре да им изпрати по някоя нивичка или нещо друго, но не - той продължава да им праща деца -голи-голенички. А папата, шанкарачарият и мохаме-данският имам бдят да не би някой да направи аборт, защото абортите са грях против Бога.

Тези хора... Ако някога човечеството измре вследствие на взрив или пренаселване, точно тези хора ще носят отговорността за това. Те се обявяват против абортите. Но без аборти и контрол върху раждаемостта няма никакви шансове един ден хората да се отърват от мизерията. Всички древни религии продължават да възпяват бедността. Когато определяш бедността като висша добродетел, как смяташ да се пребориш с нея? Ако продължаваш да я цениш и да я възхваляваш, това означава да я съхраняваш и подкрепяш. Значи тя е нещо, което заслужава дълбоко уважение... И няма как да го заклеймиш. Пророците не могат да я заклеймят, защото съществуват именно благодарение на нея.

Искам да кажа нещо и за Майка Тереза... Какво би било нейното място под небето, дали щяха да й дадат Нобелова награда, ако нямаше сираци, които умират бездомни? Заради тези сираци трябваше да има и някой като Майка Тереза. Без сираците Майка Тереза щеше да се размине с наградата. Тя също се обявява против абортите и контрола върху раждаемостта. Нека има сирачета, колкото повече, толкова по-добре, защото те са хората, които биват покръствани в християнската вяра.

Може би ще ви се стори странно... Имам наблюдения от трийсет години върху индийското общество и трябва да ви кажа, че нито един Богаташ не се е пок-ръстил в християнската вяра. И на мен самия ми се вижда доста странно. Няма богати, няма дори хора от средната класа, хора с образование или с висока култура. Дори брамини и джайнисти не приемат християнската вяра. Кои биват покръствани? Сираци, родени в Индия, изостанали в мисленето си с почти пет хиляди години - все хора, които много лесно можеш да обърнеш в християнската вяра.

Спомням си нещо, което се случи пред очите ми. В Централна Индия има един щат, който се казва Бас-тар и населението му почти изцяло се състои от местни хора. Няма училища, няма болници, нито каквито и да е възможности за получаване на образование. До скоро ходеха голи. С много мъки успяваха да си осигурят по едно ядене на ден - и какво ядене, мислите? Малко ориз и риба, това е всичко. Тъкмо те бяха покръстени в християнската вяра. Пред такива хора не е необходимо да изтъкваш някакви доводи. Как се покръстват такива хора? Присъствах на една от церемониите по покръстването. Трябваше да измина пеша двайсет и пет мили, за да стигна до мястото на покръстването - пътища дотам няма, няма и железопътни релси.

Как стана самото покръстване? Един християнски свещеник говореше нещо на местните хора. Седнах отзад и се заслушах в думите му. Беше студена зимна нощ, бяха запалили огън на открито, от който идваше единствената светлина и топлина, а хората седяха голи и трепереха от студ. Християнският свещеник извади от чантата си две статуетки - на Исус и на Рама. Местните вярваха в Рама - индуисткия аватар - който според индуизма е божие превъплъщение.

До свещеника имаше кофа вода. Той каза: "Вижте, сега ще направя нещо съвсем просто. Това е Рама, а това - Христос". Двете статуетки изглеждаха съвсем еднакви. Сложи ги в кофата и статуетката на Рама веднага потъна, разбира се, тъй като Рама никога не е ходил по вода. Статуетката на Исус остана на повърхността, местните хора започнаха да ръкопляскат и да викат: "Браво!"

И тогава мисионерът каза: "Исус може да ви спаси. А може ли Рама да ви спаси? Той не можа да спаси дори себе си. Със собствените си очи видяхте това..."

Не се стърпях, станах и се обърнах към местните хора: "Чакайте малко. Знаете ли какво представлява изпитанието с вода"?

Отговориха, че не знаят.

"А чували ли сте за изпитанието с огън?"

Отговориха ми, че знаят какво означава това. За тях изпитанието с огън било най-надеждното доказателство. Когато Рама искал да докаже верността на собствената си съпруга, той я подложил на изпитание с огън.

Казах им: "Добре, огънят гори, дайте ми двете статуетки." Свещеникът не беше съвсем сигурен дали трябва да направи това. Казах му: "Не се опитвайте да се измъкнете. Трябва да видим какво ще стане след изпитанието с огън" - бях забелязал, че статуетката на Рама е направена от метал, а тази на Исус - от дърво. Хвърлих и двете в огъня. И както може да се очаква, горкият Христос изгоря, докато Рама оцеля цял. Местните просто побесняха, а малко преди това бяха готови да повярват на свещеника. Трябваше да се намеся: "Не, не бийте човека."

Въпреки всичко, горките бедни и необразовани хора непрекъснато биват покръствани, без да искат някакво обяснение защо. Казват им да раждат повече деца - такава е чисто количествената страна на политиката.

Чисто количествено броят на католиците, на християните като цяло, броят на мохамеданите - това определя кой от тях ще вземе надмощие в света. Никой не го е грижа за самото човечеството, всички обещават, че в бъдеще, след смъртта, ще имаш всичко, което имат богатите приживе. Чудна работа... Това, което имат богатите сега, ще бъде достъпно за всеки. Защо трябва да чакаме, докато умрем? Какво ти гарантира, че след като умреш, ще имаш всичко? Върнал ли се е някой от отвъдния свят, за да потвърди?

Има една област в Индия, казва се Шурат - населението й се състои предимно от мюсюлмани. Там е и седалището на техния виеш духовен глава. Сектата е много богата, нарича се Бохара. Висшият духовен глава от векове експлоатира горките богати бохари.

Преди смъртта си всеки бохара трябва да дари огромна сума на първосвещеника, който му издава документ и му обещава в написана от него бележка, че: "Даденото ще ти се върне хилядократно, когато представиш на Бог тази бележка". Хората плащат милиони рупии, за да получат съответните удостоверения. Документът се слага в джоба на мъртвеца и той тръгва към гроба доволен, че има какво да покаже на Бог...

Гостувах в дома на един приятел бохара. Няколко дни преди това бе починал баща му и семейството направило дарение от огромна сума. Бяха богати и в крайна сметка получили необходимия документ.

Казах на приятеля си: "Хайде да направим нещо - довечера ме отведи на гроба на баща си и аз ще проверя дали документът все още е в джоба му."

Той попита: "Какъв смисъл има?"

Отговорих му: "После ще ти обясня. Нека първо проверим дали документът е там". Там си беше, разбира се. Казах на моя приятел: "Баща ти почина. Няма го, в гроба има само едно мъртво тяло. Баща ти не е отнесъл документа със себе си. Какво ще покаже на Бог? Ти си човек с образование и въпреки всичко поставяш някакво удостоверение в джоба на мъртвец..." Нещата си вървят както открай време.

Запознах се с първосвещеника, който бе защитил докторат по философия и имаше диплома от Оксфорд за доктор по хуманитарни науки - с други думи, човек високо ерудиран и образован.

Казах му: "Такава експлоатация е най-малкото непристойна за един образован човек". Той дори не можа да ме погледне в очите.

Каза: "Аз не мога да променя нещата, но ти можеш. Човек образован и културен като теб трябва да започне, да се изправи пред хората и да им каже, че непрекъснато ги мамят".

Знаете какво е животът, знаете и че няма живот след смъртта. Ако изобщо става дума за някакъв живот, той е тук и сега. И човек трябва да го изживее пълноценно и интензивно, а ако има живот след смъртта, още сега трябва да се научите как да го живеете. Всички въпроси отпадат, ако няма живот след смъртта. При всички случаи човек трябва да подхожда от позициите на здравия разум.

Не знам дали има ад или рай, възмездие и награда. Съвсем простичко се опитвам да ви кажа - оставете миналото да отмре, за да не ви тежи занапред. И не живейте с мисълта за бъдещето, което така и не идва.

Съберете всичките си сили и ги съсредоточете върху настоящето. Излейте енергията си върху сегашния момент, напълно и изцяло, колкото може по-интензивно. И тогава ще усетите, че сте живи, ще го почувствате докрай - за мен това означава сливане с Бога. Няма друг Бог освен живота, който живеем сега.

И ако все пак има живот след смъртта, вие ще знаете как да живеете и какво да правите по-нататьк. Ако няма живот след смъртта, няма да възникнат никакви въпроси.

Затова е изключено моята комуна - абсолютно е невъзможно - да се превърне в нещо, което наподобява Джоунстаун.

Журналистите не престават да търсят сензации. Това е заложено в самата същност на тяхната професия. Те се възползват от най-нисшите инстинкти на човека. Журналистиката все още не е пораснала, все още не е достигнала своята зрелост. Ако изобщо може да става дума за изнасилване на нещата, това става в новините. Ако някъде е станало убийство, то също е въпрос на бюлетина с новините. Нечие самоубийство също е новина. Всичко грозно, противно, престъпно се превръща в новина. В красотата няма сензация. Ако човек бъде ухапан от куче, това не е новина - то се приема за нещо естествено, ще стане новина ако куче е ухапано от човек. Журналистът не се интересува дали казаното е истина или не. Стига му това, което е чул, мълвата сама по себе си е достатъчна.

Според едно старинно определение философът е слепец, който в тъмна нощ и в тъмен дом търси котка, която не е там. Стара дефиниция. Позволете ми да добавя нещо към нея. Журналистът е човек, който намира котката, въпреки че не е там. Така се ражда новината.

Комуна, която познава единствено любовта, смеха и живота, която не вярва в рай или ад, не вярва в следването на лидер на религия - възможно ли е такава комуна да се превърне в нов Джоунстаун?

Тази комуна е единственото място, където това е напълно изключено. Навсякъде другаде може и да се случи - някъде, където смъртта е издигната в култ, където смъртта е възвеличена и неизменно се говоря за онзи живот, който идва след нея, както и за това, че човек трябва да пожертва сегашния си живот заряда живота след смъртта.

Аз твърдя точно обратното - пожертвай отвъдно-то заради сегашното! Жертвай всичко в името на настоящето. Отдай се на насладата на мига, който изживяваш. Ако можеш да изпиеш докрай насладата на мига, напълно ще изтриеш инстинкта към себеразрушение.

Ако можеш да се радваш на този живот изцяло и докрай, няма да се интересуваш дали след смъртта има друг, защото не можеш да си представиш нещо по-пълноценно от това, което изживяваш сега.

Казвате, че този въпрос са ви задавали журналисти и политици. Журналистите са хора бедни, те се прехранват като се възползват от низките човешки страсти, от болното човешко любопитство. Журналистите не могат да причинят особена вреда, те не представляват опасност. Най-много да поразвлекат някого и Да му доставят известно удоволствие. Не могат да из-насилват събитията, най-много да измислят някоя и друга история за изнасилване. Дори и да им се иска да убият някого, не могат да го направят - прекалено е рисковано, затова изпитват удоволствие да разкажат някоя история за убийство.

Нерядко им се случва да си помислят за самоубийство. Не бива да забравяте, че няма човек, който поне веднъж в живота си да не е мислил за самоубийство - веднъж да се свърши всичко, да става каквото ще. Но всеки успява да събере достатъчно кураж, за да не го направи. Не се иска много кураж да се самоубиеш -много малко трябва, страшно малко. Желанието за живот изисква много повече смелост. За самоубийството почти не е необходима смелост - нужен е мигновен напор на чувствата, само един миг, като проблясване на светкавица. Един човек се е самоубил, а ти изпитваш удоволствие да четеш или да слушаш за това.

Хората често изпитват удоволствие от нещо, което биха искали да направят, но не могат да си го разрешат - или обстоятелствата не са подходящи или има нещо друго - винаги се намира причина. Във филм по телевизията, в разказ, книга или вестник се поставят на мястото на някой от героите - някой, на когото биха искали да приличат, но по една или друга причина не им е възможно. Могат да заклеймят нещо. Крият се зад маската на клеймото, но дълбоко в себе си изпитват удоволствие.

Ако не е така, защо всички проявяват такъв интерес към Джоунстаун? Джоунс просто е бил луд. А какви са хората, които са го следвали? Необразовани, най-вече негри, хора, които нищо не разбират - какво паство може да бъде това? Той привлече към себе си вниманието на цял свят единствено чрез акта на масовото самоубийство. Ако не беше то, никога нямаше да научим за Джим Джоунс и неговите последователи. Той се прочу именно след самоубийството. Човекът точно това е искал - да се прочуе.

От един университет направиха проучване в моята комуна. Оказа се, че шейсет процента от хората тук са завършили колеж. Двайсет процента имат следдипломна квалификация. Двама-трима са магистри по хуманитарни науки. Десет процента са защитили докторски дисертации - има няколко доктори по философия. Три процента са защитили докторат по литература, бакалаври по природо-математически науки, докторати по педагогика и по юридически науки. Нима е възможно някаква сравнение с хората от комуната в Джоунстаун?

Хора на такова ниво няма да намерите никъде другаде по света. Хора с такъв интелект не се събират на едно място, за да извършат самоубийство. Те не биха се самоубили никъде. Те идват тук, за да живеем заедно, да усетят вкуса на вечността и да преживеят частица от нея.

Истински опасни всъщност са политиците. Не си струва човек да се притеснява заради журналистите, но политиците наистина са опасни.

Моята комуна никога няма да се превърне в нов Джоунстаун, но политиците могат да направят от нея нещо от рода на Дахау, Освиенцим или Бухенвалд. За тях ще е напълно възможно, някои вече започнаха да го правят. Обявяват града за незаконен. Тук живеят се-дем хиляди души и нито един от тях не е извършил престъпление, няма наркотици, никой с нищо не е навредил на останалите, но градът е обявен за незаконен. Нищо незаконно не е извършено - а градът е извън закона. Безброй градове, в които се извършват множество незаконни неща, си остават напълно законни.

Политиците искат да сринат този град до основи, заради земята, върху която е построен. Използват срещу нас силата на закона. А никой от тези глупаци не е дошъл да види как използваме земята. Дали биха могли да я използват така пълноценно като нас? Преди да дойдем тук тази земя бе пустяла половин век; но политиците бяха доволни, за тях това е добър начин за използването на земята. Ние създадохме нещо на същата тази земя. Нашата комуна се самоиздържа. Произвеждаме сами храната си - зеленчуците и плодовете, и полагаме усилия да удовлетворим всички свои нужди.

Пустинята... Тя като че ли е съдба за хора като мен. След дългия си път Мойсей спрял в пустинята. Аз също отседнах в пустиня, която се опитахме да превърнем в оазис. И успяхме. Ако се поразходите в околността край моя дом, никога няма да допуснете, че това е Орегон - сигурно ще го сбъркате с Кашмир. Когато дойдох за първи път, нямаше нито едно дърво. Нямаше никаква зеленина. Направо загубих ума и дума, когато Шийла ме доведе. Имаше само някаква къща сред голата пустош и нищо друго. А преди това бях живял сред прекрасни градини и където и да отидех, оставях след себе си прекрасна градина.

С невероятни усилия успяхме да направим от пустинята плодовита земя. Нашите хора работят по дванайсет-четиринайсет часа на ден, но нито един политик така и не дойде да види какво става тук. Седят си в Капитолия и решават, че се възползваме незаконно от тази земя. Ако такъв начин на възползване е противозаконен, това означава, че законодателството за използване на земята няма нищо общо с действителността и трябва да се промени из основи. Но преди всичко някой трябва да дойде и да види какво става тук, за да докаже, че този начин на използване на земята е против закона. Политиците се страхуват да го направят.

Дано да дойдат някой ден... От окръга ни поискаха градоустройствен план, упражниха върху нас невероятен натиск и накрая, когато им го представихме, той бе отхвърлен. Изхвърлиха го от папките си. И съвсем забравиха, че в собствения им градоустройствен окръжен план името Раджнишпурам се среща на много места. Преди два дни зачеркнаха това име във всички папки, защото не искат да съществува.

Тук живеят седем хиляди души, но никъде на картата не е отбелязано, че има такъв град! Първо го зачеркнаха в деловодството, после - от картата (градът беше отбелязан на различни карти, в продължение на две години го признаваха за напълно законен и правителството откликваше на неговите нужди като на всеки обикновен град). А сега изведнъж им хрумна да го обявят за незаконен. Името му ще изчезне от много Карти. Ще бъде изтрито и от пътните табели.

Казват, че същото често се случвало в Съветска Русия... Сталин изличил всички имена, които не му до-падали. По време на революцията не Сталин, а Троцки вторият най-важен човек в държавата след Ленин.

Комунистите го отхвърлили, той бил принуден да избяга в Мексико, но те го намерили и го убили - предумишлено и престъпно. Налице са и всички основания да смятаме, че Ленин е бил отровен... И тогава Сталин започнал да пише историята наново. От всички фотографии образът на Троцки бил заличен, после изчезнал и този на Ленин - въпрос на фотографски трик. И се появили много по-различни книги по история.

Когато на власт дойде Хрушчов, той направи същото със Сталин - изтри името му от историографията, конфискува книгите му и ги изгори. Нещо повече -махна гроба му от Кремълската стена, където Сталин бе погребан до Ленин. Нареди да извадят костите му и да ги откарат в родното му село.

Чух, че Хрушчов се обърнал към президиума с послание, в което казвал, че Сталин е извършил престъпление срещу комунистическия строй - избил милиони хора. Тогава се обадил някой от задните редици: "Но ти през цялото време беше до Сталин, защо мълча досега?"

Хрушчов казал: "Моля ви да станете и да се представите". Никой не станал. Тогава Хрушчов добавил: "Разбирате ли сега защо съм мълчал през цялото време?"

Винаги съм изпитвал дълбоко уважение към Америка като страна на демокрацията. Ценя високо уважението, което отдават тук на отделния човек, ценя свободата, както и свободата на словото. Особено ми допада Американската конституция. Но сега започвам да си мисля, че щеше да бъде по-добре, ако никога не бях идвал тук. Чувствам се дълбоко разочарован. Конституцията е лъжа. Думите "личност", "свобода", "капитализъм" и "свобода на словото" се оказаха просто думи, лишени от значение. Зад тях неизменно се крие някой политик с все същата грозна физиономия и оскъден интелект. Според мен навсякъде на политически длъжности се издигат най-плиткоумните и най-безнравствените хора, защото без власт не биха представлявали нищо.

Човек има нужда от власт, само за да вреди. За всичко останало любовта е напълно достатъчна. За да проявиш състрадание не е нужно да бъдеш президент. За да изпитваш любов, не е необходимо да си минис-тър-председател. Затова ви казвам отново - тази комуна никога няма да стане нов Джоунстаун, това просто е невъзможно. Само политиците могат да я съсипят, просто да я взривят. Някои точно това и казват в прав текст - че трябва да бъдем прогонени от Америка или просто да бъдем избити. Нищо чудно и това да стане! За един политик всичко е възможно. Всеки политик е потенциален Адолф Хитлер, Йосиф Сталин или Бенито Мусолини.