Жаждата за Власт -рак на душата

6 ноември 1984 г.

Нямам нищо против когото и да е. Не храня в себе си злоба, враждебност или завист, нито се опитвам да конкурирам някого. Защо ще имам нещо против политиците? Самият аз не съм политик. Не искам думите ми да бъдат разбирани неправилно.

Обявявам се категорично против заболяването "жажда за власт". За съзнанието и израстването на човека като личност това е най-страшната болест. Тя е като рака - рак на душата.

Жаждата за власт приема множество различни форми. Най-лесно намира израз в политиката, защото за нея не се изисква особен интелект. Трябва само да вдъхваш на тълпата безпочвени надежди - надежди, които никога няма да се осъществят. А хората живеят зле. Те са бедни и неуки. А искат да се възползват от житейските радости, да живеят като човешки същества да имат достойнство. Политикът им вдъхва надежда, но използва това за свои собствени цели, а след като веднъж вземе властта и стане важна особа - министър-председател, президент или нещо подобно - започва да се чувства спокоен.

Дълбоко в себе си такива хора са ялови и напълно безсилни - това определя и стремежа им към властта.

Те сами усещат колко са слаби и безпомощни, знаят, че като личности не представляват нищо особено. А ако успеят да убедят посредствените хорица от тълпата, че ще удовлетворят техните нужди, тогава се стига до взаимно съгласие, до сделка. И тълпата им дава власт. Веднъж добрали се до властта, те забравят какво са обещавали доскоро. Всъщност, те никога не са вярвали в собствените си обещания, но показват истинското си лице едва след като получат власт.

Лорд Актън е съвършено прав, когато казва: "Властта корумпира човека, а абсолютната власт го корумпира абсолютно."

Но той не е знаел защо се получава така, защо властта корумпира. Човек трябва да е носил в себе си семето на корупцията, но да не е имал възможност да го развие - за това е необходима власт. След като се добере до властта, малко по малко маската изчезва и отдолу лъсва истинският му лик на съвършен егоист. Политикът е просто егоист. Той е лишен от вътрешно съдържание и се бои от собствената си пустота. Иска да бъде важна особа, за да забрави колко празен е като личност. Такъв шанс му дава единствено властта. Съдбата на милиони хора е в негови ръце, той вече не е нищожество, той е по-различен и по-специален от другите. Тогава започва да се държи в съответствие с ранга си. Започва да злоупотребява с властта. А след като вече е на власт, не иска да я загуби. Иска да властва още и още, защото е наясно, че извън сферите на властта е напълно ялов и лишен от съдържание.

Ако се противопоставям на нещо, то е на играта на егото. Кой участва в тази игра и колко умел е в нея -това вече е съвсем друга работа.

Политикът е първият участник в играта на его. В религията такива са разните месии, аватари, тиртанка-ри и паигамбари - Исус, Мохамед, Кришна и Буда, но само един буден ум може да види тяхната игра на власт. Един политик не може да се сравнява с тях. Играта на политика е проста и тривиална.

Когато Исус казва: "Аз съм синът Божи, единственият, заченат от Бог" - нима това не е жажда за власт? Казва още: "Аз съм дългоочакваният месия на евреите и дойдох, за да отърва човеците от мъките и страданията. И царството Божие ще е на този, който ме следва, а онези, които са против мен, ще пропаднат завинаги в бездната на мрака". Това е същата жажда за власт, но в религиозен план. Не е лесно да се долови -в този план жаждата е изразена по-изтънчено и завоалирано, доста по-изящна

Какво има предвид Кришна, когато казва на Ар-джуна: "Остави всичко и падни в краката ми - аз съм твоето освобождение"? За какво моли той? И тук става дума за същата жажда за власт.

Както и в думите на Мохамед: "Аз съм божи пратеник, последният пратеник. Нито един пратеник няма да дойде след мен. Нося ви последната воля Божия.

Преди мен са идвали и други пратеници - така е, но посланието им не е било разбрано, защото човеците не са били готови за това. Донесох ви поредното послание, последното и абсолютното, от вас се иска само да вярвате в мен." Мохамеданинът вярва безпрекословно в три неща - Бог е един, един е Божият пратеник и това е Мохамед, една е и книгата Божия - Коранът, който също е написан от Мохамед. Аллах е един и един е неговият пророк, и книгата Божия също е една. Нищо не може да се добави към тях. Такива хора винаги са се опасявали, че след време може да се появи друг пророк, който да се окаже по-добър от тях, затова са се застраховали.

Махавира казва: "Аз съм последният тиртанкара на джайнистите. Едва сега получавате посланието Божие в пълната му цялост и други тиртанкари след мен няма да има." Какво е направил всъщност? Преди двайсет и две столетия тръшнал завинаги вратата. Още не го е имало Дарвин, нито Фройд, Маркс или Айнщайн, а Махавира затворил завинаги вратата. Посланието му било пълно и окончателно.

Реално погледнато, науката постига своя истински прогрес през последните триста години, а най-новата религия е тази на сикхите, основана преди петстотин години. След това не е създавана голяма религия. За триста години всичко се обърна надолу с главата. Преди това Аристотел бил признат за бащата на логиката - първият и последният, който имал последната дума в тази област - никой нищо повече не можел да добави. Последните открития на науката опровергават твърденията на Аристотел. Учените много се притеснили, че откритията им влизат в противоречие с логиката на Аристотел, защото дори в мислите си не са допускали, че това е възможно. Но Аристотел не може да диктува законите на съществуването. Учените се опитали някак да нагодят откритията си към Аристотело-вата система, но това се оказало невъзможно.

В края на краищата били принудени да приемат, че има логика и извън тази на Аристотел. Били принудени да приемат простия факт, че утре ще бъдат направени нови открития и предишните могат да се окажат неверни. Преди триста години била призната геометрията на Евклид като единствено възможна в науката. Това отдавна не е така. Появи се и неевклидовата геометрия. Благодарение на великите научни открития бяхме принудени да мислим в план, противоположен на този на Евклид и Аристотел.

Махавира, Кришна, Буда, Исус, Мойсей, Мохамед - всички те са живели дълго преди първите плахи крачки на науката. И всеки от тях вярвал, че е върхът на еволюцията и след него времето ще спре. Не, времето никога не спира - заради никого. Еволюцията също не стои на едно място. Това са претенции на невероятен егоизъм. Егото казва: "След мен всичко спира - аз съм еманация на човечеството. Няма да има нищо друго, нищо по-добро и никой не ще е по-съвършен от мен."

Дори Гаутама Буда напълно се самозабравя. Той заявява: "Аз съм най-висшият пробуден човек, пробуден до съвършенство. Никой преди мен не е бил пробуден и никой няма да се пробуди колкото мен. Никой не е по-висш от мен и никога няма да бъде."

А тези хора не спирали да проповядват: "Бъдете скромни. Отхвърлете егото си". Прекрасна позиция -да учиш другите на скромност и същевременно да твърдиш, че си единственият син Божи! Да казваш на хората: "Отхвърли собственото си его!" и да се обявяваш за единствения пробуден сред хората. Не само си еманацията на човешкия дух, но и завинаги затръшваш вратата зад себе си - завинаги, никой друг няма да достигне твоята висота.

В Индия има една религия, наречена радхасвами. В нея има списък, в който са отбелязани петнайсетте етапа от еволюцията на душата. Мохамед е категоризиран в третата степен - давам ви го само като пример, Исус е на четвърто място - една степен по-високо, Кришна е на пето място - още една степен по-горе, а Буда - на десето. Всички имена са подредени по категории. Гуруто на тази религия, когото познават само индийците и то само тези, които живеят в град Агра (става дума за малка секта) е категоризиран в петнайсетата степен - най-висшата. По-висша от нея няма.

Отидох в техния храм, изграден според йерархията в еволюцията на духа. За Агра това е техният Тадж Махал - едно от най-съвършените творения на човешката ръка, а хората от Агра се опитват да издигнат още по-красив храм, само и само да надминат Тадж Махал! След като бяха работили приблизително шейсет години, бе изграден партерът и първият етаж. При това темпо ще им трябват още двеста години, за да завършат сградата. А начинът, по който правят всичко... Дори от недовършената сграда се вижда, че ако успеят (ако изобщо някога успеят да го построят), техният храм наистина ще надмине Тадж Махал. Разбирате ли какво имам предвид - това, което са направили досега, е наистина великолепно. Такова бе желанието на техния гуру - неговото самадхи, мемориалът му трябва да бъде по-величествен от Тадж Махал: "Иначе няма смисъл да го правите. Ако изобщо се наемете с изграждането на храма, той трябва да стане по-хубав от Тадж Махал. Ако не можете..."

Трудна работа. Тадж Махал е издигнат от един велик владетел - Шахджехан, който властвал над цяла Индия. По време на неговото управление Индия е била четири пъти по-голяма по територия, империята на Шахджехан се простирала надлъж и шир, далеч отвъд границите на днешна Индия. В територията й влизали днешен Афганистан, Бирма и Цейлон. Империята на Шахджехан определено надхвърляла четирикратно (и дори може би повече) днешната територия на Индия.

Той издигнал мемориалния храм в памет на жена си - отново същата история с егото. Може би ще се изненадате, ако ви кажа, че не го е направил от любов към нея. Имал много съпруги, Мумтадж Махал била само една от тях. Може би се е срещала с него веднъж в годината, защото ако човек има четиристотин-петс-тотин съпруги... Може би е нямало да я познае, ако я срещне на пазара. Едва ли я е видял повече от пет-шест пъти през целия й живот. Мумтадж починала първа от цялата армия съпруги и той решил да издигне паметник, невиждан никъде дотогава. За момента забравил... за собствения си паметник.

В продължение на двайсет години върху Тадж Махал работили двайсет хиляди души. От познатия тогава свят в Агра се събрали най-добрите майстори на изкуството, които умеели да работят с мрамор. И когато Тадж Махал бил вече готов... Мемориалът се нарича така по името на Мумтадж, оттук идва и "Тадж Махал" - "дворецът на Тадж", Тадж е галеното име на Мумтадж. Преди да умре, Шахджехан започнал да строи собствения си паметник, защото знаел, че синът му няма да има толкова сили и да вложи толкова средства в паметника на бащата.

И след като паметникът на Тадж вече бил готов, едва тогава Шахджехан се сблъскал със сериозен проблем: "Моят паметник трябва да бъде още по-величествен от този на Тадж". Мемориалът на един съпруг трябва да бъде много по-величествен от този на съпругата, разбира се - мъжкият шовинизъм е повсеместен и неизменно отразява жаждата за власт. И така, на единия бряг на река Ямуна се издига Тадж Махал, изграден от бял мрамор. На другия бряг започнал строежът на собствения му мемориал - от черен мрамор. Трябвало да стане още по-пищен и прекрасен от двореца на Тадж. Издигнат е едва до половина, но по всичко личи, че щял да стане още по-величествен от Тадж Махал, ако Шахджехан беше доживял да го завърши - човекът бил на преклонна възраст, а синът му не си дал труд да направи това, защото строежът бил много скъп.

И така, на другия бряг се издига незавършеният мемориал, който щял да бъде още по-огромен от Тадж Махал. По-късно сред всичките тези раджасвами се намерил още един, който се изживявал като още по-велик - ако успеел да надмине Шахджехан, което е невъзможно, разбира се... Сектата била малка, но доста богата и изпълнителна, и въпреки всичко нямала сили да се конкурира с издигнатото от Шахджехан. Знаете ли какво направил Джехангир, синът на Шахджехан? Не само че не продължил строежа, но отсякъл ръцете на най-добрите майстори, за да не може никой да създаде нещо, което да се сравнява с Тадж Махал и с недовършения мемориал на баща му. Такава била наградата за онези, които работили три поколения върху издигането на тези прекрасни паметници. Прищевки на егото...

Поканиха ме да посетя храма и ми казаха: "Нашият Учител ни учеше, че има петнайсет степени. Обясни ни кой къде е - първо, кой кой е, и второ - кой на какво място трябва да бъде поставен. Вие какво мислите по тоя въпрос?".

Казах им: "Прав е вашият учител, защото, виждам, че петнайсетият е бил устремен към шестнайсетата степен, но все се плъзгал надолу, а пътят наистина е хлъзгав - петнайсетата степен е последната. И горкият, непрекъснато продължавал да пада. Познавам много като него." Какви глупаци! Но и в този случай е очевидна жаждата за власт, в името на религията.

Макар и в изтънчена форма същата жажда съществува и при художниците, певците, танцьорите.

Така че аз не съм против политиците, аз се противопоставям на жаждата за власт, защото тази жажда не е нищо друго освен проекция на егото и тя издига най-високата бариера между теб и съществуването.

Колкото по-голямо е твоето его, толкова повече те отделя от съществуването. Ако го няма... Тогава се стига до срещата, до сливането. Аз не ви казвам да отхвърлите егото си. Аз напълно съзнавам колко лукаво може да бъде то. То може дори да се престори, че ви е изоставило, че е изчезнало и вие да си кажете: "Вижте, аз съм най-смиреният човек на света, човек без никакво его". Но то отново се промъква през задния вход -може да си най-смиреният, най-лишеният от его и тъкмо поради това трябва да се чувстваш по-горе и по-изключителен от всички останали.

Казвам ви само, че ако се опитате да отхвърлите егото, то ще се върне през задната врата. Затова просто се опитайте да вникнете в неговите игри - това е напълно достатъчно. Опитайте се да видите колко и какви игри играе то, за да ви измами. Просто бъдете бдителни. Ако сте наясно относно всички възможни игри на егото, то ще изчезне, както мракът се стопява при запалена свещ. Не спирайте да търсите - и тогава, където и да отидете, то няма да бъде с вас... Просто няма да бъде с вас.

Тъмнината изчезва при появяването на светлина. И не че тъмнината бяга - просто не съществува тъмнина. Съществува единствено липсата на светлина.

Егото е също като тъмнината - само по себе си то не съществува. Налице е единствено липсата на осъз-наването на този факт.

Затова ви казвам не да отхвърлите егото, а да го следите зорко. Дори един светец може да бъде егоист, макар и в твърде изтънчена форма. Бъдете нащрек, непрестанно се взирайте в него и ще се изненадате, когато видите колко многопластово е то.

Политикът е груб егоист. Светецът може да бъде такъв, но в изтънчена форма. Той обаче не представлява по-голяма опасност от политика, защото грубото е по-достъпно за сетивата от изтънченото. Познавам както най-вулгарните политици, така и най-префине-ните светци, и съм наясно за всички категории, които стоят между тези две крайности. Срещал съм такива хора и ги познавам.

Смисълът на моя живот се определя от целта да открия основния проблем на човешкия род.

И след като бъде открит основният проблем на човечеството, няма да бъде трудно да бъде преодолян. Самото определяне на проблема, неговото назоваване, само по себе си съдържа и решението, защото осъзнаването на проблематиката само по себе си е светлина.

Не мога да кажа, че съм месия или аватар, защото познавам тънкостите в играта на егото. Единственото, което мога да кажа за себе си, е че съм човек като всеки друг - един обикновен човек.

За съществуването и най-малкото стръкче трева е не по-малко значимо красиво от най-прекрасната звезда. В тези неща няма градация. Никой не стои по-ниско или по-високо от всички останали.

Не се противопоставям на никого. Основната ми цел е да изложа пред вас всички болести и видове робство, за да не им се поддавате, да останете свободни и да постигнете безпрепятствено сливане със съществуването. А егото е единственото ви препятствие. То може да се прояви в толкова много форми, че наистина непрекъснато трябва да бъдете нащрек за начините, по които може да ви измами. Може да бъде толкова фино и недоловимо, като сянка, която неизменно върви до вас, а вие не я забелязвате.

Искам да ви разкажа една кратка история. Двама монаси-будисти се връщали отнякъде в своя манастир. Стигнали до брод на река. Течението било доста силно. Наоколо - само хълмове и планини. На брега стояло красиво младо момиче и чакало някой да й помогне да премине през брода. Страхувала се да влезе сама във водата.

По-възрастният монах вървял пред по-младия, разбира се - отново игра на егото. Щом си по-стар, трябва да вървиш пред по-младите - те пък са длъжни да крачат малко след теб. Не им е позволено да вървят редом, да не говорим за възможността младият да изпревари. И такива хора проповядват, че трябва да отхвърлим собственото си его! Погледнато чисто формално, дори възрастта е основа за проява на егото.

Възрастният монах стигнал първи до брега на реката. Момичето го помолило: "Бханте (будисткия синоним на "преподобен"), ще ми помогнеш ли да премина отвъд? Моля те само да ме държиш за ръка. Страх ме е, течението е много силно, а и ми се вижда доста дълбоко." Старецът затворил очи. На това Буда учел своите монаси - ако видят жена, особено ако е красива, да затворят очи. Това ми се вижда доста странно -бездруго ти вече си я видял, защо е нужно да затваряш очи? Няма как иначе да знаеш, че е жена и при това - красива. Вече си получил съответното възприятие, но въпреки това затваряш очи. И не забравяй, че когато затвориш очи, красивата жена става още по-красива пред вътрешния ти взор, превръща се в жената на твоите мечти. А Буда казва: "Не говори с жена, не се докосвай до жена", защото дори чрез разговор можеш да се поддадеш на нейното влияние, можеш да се поддадеш на нейното влияние, а ако я докоснеш, ще забравиш, че си монах.

И така, той затворил очи, не отговорил на момичето и влязъл във водата. Сами виждате колко грозно е това. А такива хора учат: "Помогни, служи на другите"; момичето просто помолило някой да го хване за ръка, докато премине през брода, а онзи затворил очи и не казал нищо.

После пристигнал и другият монах. Момичето се страхувало да премине само, но нямало какво да прави - слънцето вече залязвало, скоро щяла да настъпи нощта. Не можела да се върне, градът бил далече. Трябвало да продължи напред, за да се прибере вкъщи преди съвсем да се стьмни. Но как да премине през брода? И така, много притеснена, тя се обърнала към втория монах: "Бханте, моля те, ще ме хванеш ли за ръка? Вижда ми се дълбоко, течението е силно и ме е страх да премина сама."

Монахът казал: "Да, знам, че е дълбоко, защото всеки ден минаваме оттук. Манастирът е на другия бряг и трябва да преминаваме през брода всеки ден, за да просим храна в селото. Наистина е дълбоко и добре си постъпила, като не си влязла сама във водата, течението можеше да те завлече. Но няма да можеш да преминеш дори и ако те хвана за ръка - качи се на раменете ми и ще те пренеса до другия бряг."

Момичето се покатерило на раменете му и той поел към другия бряг. Стигнали до средата на брода и тогава старият монах се сетил, че след него идва по-младият му събрат - млад и зелен, нищо чудно да се хване в мрежата на дявола - с други думи, на жената. Кой знае дали тази жена не е самият дявол, приел образа на красиво младо момиче. Отворил очи и когато видял какво става, не повярвал на очите си - младият монах носел момичето на раменете си. Старият побеснял и се разтреперил от гняв.

Младият оставил момичето на другия бряг и поел след по-възрастния към манастира. Пред манастирските порти - може би след два-три километра, по-старият спрял на стълбите и се обърнал към младежа: "Човече, ти извърши грях и аз ще кажа на Буда, че не само си докоснал жена и си разговарял с нея, нещо повече - носил си я на раменете си. Заслужаваш да те прогоним от манастира, защото вече не си достоен да бъдеш монах."

Младежът се засмял и казал: "Бханте, аз оставих момичето на три километра оттук, ти още го носиш на раменете си. Извървяхме три километра, а ти все още мислиш за нея."

Същото е и когато се опитвате да се преборите с нещо - със секса, с егото, с алчността, страха, гнева, с каквото и да е. Как ще отхвърлиш такива страсти? Отблъскваш ги от себе си, но къде смяташ, че отиват?

Всичко, което отблъскваш, се вкоренява още по-дълбоко в собственото ти подсъзнание. А всичко в подсъзнанието е много по-силно от това, което осъзнаваш, защото съзнанието е само част от теб, докато девет десети от теб са подсъзнание. Дори ти самият осъзнаваш, че имаш и подсъзнание. И то е девет пъти по-силно и по-властно. Всеки миг можеш да се поддадеш на неговото влияние.

И така, какво всъщност е станало със стария монах? Много неща едновременно... Момичето било красиво, а той пропуснал възможността да се порадва на красотата й. Поддал се на гнева. Поддал се на завистта. И на сексуалния порив. Станало точно така, както го определя младият монах - в душата му настъпил пълен смут. А по-младият си останал съвършено чист. Пренесъл на рамене момичето до другия бряг - и толкова. За него всичко приключило. Младият монах имал изключително високо развити способности да осъзнава нещата.

Това е същността на моето учение - осъзнаването. Не воювайте срещу алчността, егото, гнева, ревността и омразата - враговете, за които всяка религия казва: "Бори се с тях, смажи ги, убий ги." С тях не можеш нито да се пребориш, нито да ги смажеш, нито да ги убиеш! Единственото, което можеш да направиш, е да осъзнаеш какво означава тяхното присъствие.

И те изчезват в мига, в който ги осъзнаеш. Мракът се стопява, когато има светлина.

И да, и не. Да поговорим първо за не-то. Аз съм против комунизма във вида, който приема в Съветския съюз, Китай и другите комунистически страни. Не приемам комунизма на Карл Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао - хората, които са му вдъхнали живот. Защото са вдъхнали живот на нещо, което не е никакъв комунизъм - тъкмо затова не приемам техните идеи.

Това, което са създали, е нечовешки и диктаторс-ки режим, робско общество, в което отделният човек не се ползва с уважение и няма чувство за собствено достойнство. Той е някаква статистическа единица -така, както в армията всеки се води под някакъв номер. Някой умира, например. Армията отчита - номер осми починал, изчезнал безследно или все още неоткрит.

Разликата е психологическа, разбирате ли? Номер осем няма жена, няма деца, нито майка, баща, дядо и баба. Номер осем е просто някакво число, въпрос на аритметика. Няма нищо общо с човека. Но ако вместо номера се спомене името, тогава всичко става много по-различно. Човек започва да си мисли - а какво ще стане с жена му? Сигурно е имал приятели. Какво ще стане с майка му или с престарелия му баща, които са очаквали да ги гледа на стари години? Какво ще стане с децата му?

Затова в армията имена не се използват, това би създало психологически дискомфорт у другите, и по тази причина са измислени номерата - един номер веднага бива заместен от друг. Номер осми отпада, остави го, на негово място веднага ще дойде друг. Няма да е нечий съпруг, нито синът на някой баща. В армията никой не се интересува от такива неща.

Един номер се замества с друг, а човекът е незаменим. Комунизмът на Карл Маркс е нечовешки, защото не зачита човека като личност.

Според Маркс човекът е просто материя. Ако ти си само материя, има ли значение дали си жив или мъртъв? За Сталин не е било проблем да избие милиони хора в Русия. Нямаше да го направи с такава лекота, ако не беше постулатът на Маркс, според който човекът е само материя. Тук проблем няма - нито Сталин е имал някакви угризения на съвестта, докато убивал милиони хора - не става дума за човешки същества, за хора с душа. За комунистите човекът не е нищо повече от машина.

Не мога да подкрепя една толкова тъпа идеология, която отрича човешкото в отделния индивид. Човешкото трябва да се обогатява и интелектът на човека непрекъснато трябва да се развива.

А те са унищожили всичко, което превръща човека в отделна личност. Искат от теб да бъдеш частица от колектива - само част от него, спица от колелото, която може лесно да се замени.

Аз съм убеден, че човешката личност е незаменима, защото всеки сам по себе си е неповторим - толкова е уникален, че просто няма как да се замени с друг.

Марксизмът не проявява респект към отделната личност. И знаете ли всъщност пред какво те затръшват вратата? Пред развитието на собственото ти същество, а това означава, че не ти дават никакъв достъп до самото съществуване. И тогава вече не съществува въпросът за търсене и откриване на истината. Човек няма никаква възможност да познае себе си и да бъде самия себе си. Това да познаеш и да бъдеш себе си за комунистите е изключително опасно. Много по-добре е да си само спица в колелото, без душа и индивидуалност.

Идеологията на Маркс не се задълбочава в навлизане в душата на човека. Дори ми става жал за него -бил интелигентен, но си останал само интелектуалец, един ерудиран книжен плъх. На младини ходел в библиотеката на Британския музей - първи отивал там сутрин и вечер трябвало да го гонят преди затварянето на библиотеката. Понякога трябвало да го изнасят оттам на носилка - човек може да припадне, ако чете по цял ден и пуши непрекъснато, а той правел точно това.

Британският музей имал работа с този човек цели четирийсет години. Знаели си: "Трябва да го приемем такъв, какъвто е - винаги идва пръв, още преди да отворим, седи тук по цял ден и си отива последен. Ако не е припаднал, изгонете го, ако е в несвяст, сложете го на носилка и го отнесете в болницата."

През целия си живот не е медитирал дори за миг. Не знаел нищо за дълбините на човешката същност, интересували го само книгите. Книгата, която написал, Капиталът... Комунистите изобщо не я четат. Срещал съм се със стотици комунисти и никой от тях не я е чел. Всеки я държи в библиотеката вкъщи така, както един християнин си държи вкъщи Библията. Капиталът всъщност е Библията на комунизма, който също си има своята Света троица - Маркс, Енгелс и Ленин, а Капиталът е тяхната библия, която никой не чете. Аз го прочетох - от първата страница до последната; все думи, думи, никакъв личен опит или преживяване, само цитати от други книги и нито един белег за автентичен опит, нищо, което да е преживяно лично от автора.

Какъв е бил Маркс като човек? Евреите дават на света все някакви чудаци. Още от Мойсей нататък, след него цялата еврейска общност... Седемдесет и пет процента измрели по пътя към обетованата земя. И какво съвпадение, преминал през всички страни, които сега са най-богатите в света - минал през Средния изток, където са нефтените находища; минал през тях и продължил. Бил богоизбран, Божи пратеник и пророк, а не е знаел нищо за петрола! Спрял не другаде, а точно в Израел, където няма нищо - гола пустиня. Ако бе спрял някъде преди това, сега евреите щяха да са много по-добре, щяха да сътворят от земята си истински рай.

После идва Исус - и той евреин. Благодарение на него евреите създали християнството. Те носят отговорността за раждането на християнството. Ако не бяха разпънали Исус, нямаше да има такава религия. Знаете ли какво е дало християнството на човешкия род? Знаете ли колко християни са били избити или изгорени през последните две хиляди години? И все в името на Бог, Светия дух и Сина. Изгаряли живи хора на кладата, само защото били убедени в правотата на своята кауза. Исус им дал правото да правят каквото искат. Християнските рицари поели на кръстоносни походи срещу езическите народи.

Може би ще се изненадате, че въпросните езичници били много по-близо до истината на съществуването. Езичниците се прекланяли пред природата, издигали в култ дървета, планини, океани,, реки и звезди. Езичниците се прекланят пред всичко около тях като пред божество. Чувствам ги много по-близо до себе си, отколкото всичките набожни и религиозни люде.

Избивали езичниците, защото не вярвали в Бога-творец. Всички религии избивали езичници; евреите ги избивали, защото не вярвали в еврейския Бог, християните - защото не вярвали в християнския Бог, а мохамеданите ги избивали, защото не вярвали в исляма. А боговете са толкова много... Добре, че индуистите не са започнали да избиват езичници, тъй като те имат трийсет и три милиона богове! Ако бяха започнали да избиват, от човечеството досега да не е останало нищо.

Трийсет и три милиона богове... Самата идея за бог е толкова стара, тя е от времето, когато на земята не е имало трийсет и три милиона души, да не говорим колко от тях били индуисти. Толкова хора не е имало на земята, но индуистите имали трийсет и три милиона богове. Защо са им били толкова много?

Джайнистите имат двайсет и четирима тиртанка-ри, будистите, за да не останат по-назад (по волята на собственото си его) също измислили нещо. Имат си само един Гаутама Буда, но затова измислили... Всичко това е измислица, но нали трябва да конкурират джайнистите, които са техни съвременници и конкуренти. По начало джайнистите имат двайсет и четирима тинтанкари. Когато джайнистите приели за тиртан-кара Махавира, а не Буда, последният създал измислицата, според която имало двайсет и четирима Буди -преди него имало още двайсет и трима. Всъщност, двайсет и тримата били негови превъплъщения от предишни животи, той самият съществувал на този свят в двайсет и четири различни превъплъщения; а настоящото било неговото последно превъплъщение.

Това си е чиста измислица - Будите трябвало да бъдат двайсет и четирима само за да не паднат по-долу от джайнистите. А индуистите от онези времена могли да измислят само десет аватари. Като видели двайсет и четиримата Буди и тиртанкари, веднага побързали да променят броя на своите светци, затова във всяко от писанията им след Махавира и Гаутама Буда се твърди: "Ние също имаме своите двайсет и четирима аватари". И тогава, за да приключат завинаги с всяка конкуренция, индуистите измислили своите трийсет и три милиона богове.

Маркс е поредният дар на евреите към човечеството. Той е наистина евреин до мозъка на костите си! И причината да стане създател на комунизма няма нищо общо с някакво състрадание към бедните. Ни най-малко, в случая става дума по-скоро за завист към богатите. По този въпрос трябва да сте наясно, това ще промени цялото ви отношение към комунистическата идеология. Бащата на Маркс бил беден, беден бил и дядо му. Самият Маркс също бил беден и разчитал на издръжката, която получавал от своя приятел Фридрих Енгелс - състоятелен човек, който непрекъснато му давал пари.

Фридрих Енгелс не може да бъде категоризиран сред големите интелектуалци на своето време, но след като финансирал непрекъснато своя приятел, Маркс неизменно включвал и неговото име като автор на всяка книга, която самият той пишел. Фридрих Енгелс не е написал нищо, просто Маркс демонстрирал по този начин уважението си към него. В известно отношение е съвсем справедливо, тъй като без Енгелс Маркс изобщо не би имал възможността да напише своите книги - може би дори щеше да умре от глад.

Не е лесно да си евреин и същевременно да си беден. Знам това, защото самият аз съм роден в семейство на джайнисти, а джайнистите са евреите на Индия. В цяла Индия няма да видиш просяк джайнист, всички просяци са индуисти. Пребродил съм цяла Индия и не видях нито един просяк джайнист. Джайнистите не са бедняци, всички живеят сравнително заможно, а повечето от тях се нареждат сред най-богатите хора в страната.

Затова да бъдеш евреин, при това - беден, след като всички останали евреи са богати, неизменно поражда завист. Така че идеологията на Маркс няма нищо общо със състраданието. В Капиталът, Комунистическият манифест и другите книги на Маркс никъде не се и загатва за състрадание към бедните - няма нищо, дори и една дума. Говори се единствено за завист към богатите.

Така че ако изобщо трябва да давам някакви дефиниции, бих определил комунизма на Маркс по следния начин - унищожете богатите и си разделете богатството им по равно. Точно това направиха комунистите в Русия и Китай. Бедняците пак са си бедни, но в известен смисъл са доволни, защото имуществото на богатите е разпределено по равно. Богаташите са съсипани. Премахната е базата за сравнение - вече никой не е богат, за да накара другите да се чувстват бедни. Но така или иначе, ти пак си беден, както преди. Разбира се и бедността е разделена по равно. Всеки е беден, колкото другия, няма с кого да се сравнява, нито на кого да завижда. И никой не може да си представи, че е възможно нещата да станат по-добри от това, което е в действителност.

Аз се обявявам против разпределението на бедността по равно, както и против съсипването на богатите хора.

Затова казвам "не" на комунизма във формата, в която съществува днес, и по-точно - на комунизма на Маркс. Аз приемам една съвършено различна концепция за комунизма. За мен комунизмът е последният и най-висш стадий на капитализма.

Комунизмът може да бъде осъществен не за сметка и против капитализма. Едва след успешното изграждане на капитализма може да бъде осъществен и комунизмът.

Капитализмът е първата обществена система, която създава капитал и богатства. Феодализмът преди него не е създавал богатства - той само експлоатирал хората, ограбвал ги е безогледно. Богатствата на кралете са плод на истинска престъпност. Те са натрупани чрез експлоатация, грабеж и насилие, всичко е отнето от бедните, богатството не е създадено благодарение на царете.

Капитализмът е първата обществена система, която създава богатството. А за създаването на богатство наистина е необходим интелект.

И докато не създадем толкова много богатства, че богатството само по себе си да изгуби значение, докато не създадем такъв стандарт на живот, при който бедните автоматично да стават все по-богати... Никой не може да си изяде богатствата, какво става тогава с тях? Стига се до етап на насищане. И след като капитализмът стигне до този етап на насищане, започва създаването и изграждането на комунизма. Затова аз съм нарекъл моята общност "комуна". Комунизмът, самата дума "комунизъм" са производни на сумата "комуна".

Аз вярвам в капитализма. Може би аз съм единственият човек в целия свят, който може да заяви високо и искрено, че вярва в капитализма. Защото едва при капитализма за първи път в историята на човечеството се ражда обществена система, която създава богатства, а благодарение на тях и на постиженията на науката и техниката бедността малко по малко започва да намалява.

Не е необходимо насилствено разпределение на богатствата, те ще се разпределят от само себе си. Не е необходима и никаква диктатура на пролетариата.

Капитализмът може да съществува в пълна хармония с демокрацията, със свободата на личността и свободата на словото. И не може да бъде причина за съсипването или погубването на каквото и да е.

Затова и моята позиция се определя от идеята не за разпределението на богатствата, а за тяхното създаване. Нима можеш да разпределиш нещо, ако преди това не си го създал?

Дори Маркс никъде не казва, че комунизмът ще бъде изграден в Русия или Китай, тъй като тези страни са изключително бедни - какви богатства могат да се разпределят там? Самият Маркс смята, че комунизмът е възможен преди всичко в страни като Америка. Въпреки това той бе осъществен в Русия. При това положение не може да няма нещо гнило в проявлението му. Той в никакъв случай не кара хората да се чувстват по-щастливи, по-богати и по-свободни, но за сметка на това погубва натрупаното до този момент и поражда лъжливи надежди: "Скоро всички ще станете богати". И кога е това "скоро"? Изминаха шейсет години след революцията, дори повече от шейсет. Отдавна измряха всички революционери. И всички се надяваха това "скоро" да дойде, а Русия си е същата бедна страна и си остава бедна както преди.

Дори и най-бедният човек в Америка живее по-добре от един руснак със сравнително висока заплата. А това, което загубиха руснаците, е от изключително значение. Изгубиха своята свобода, уважението към отделната личност, изгубиха свободата на словото. Всичко е изгубено. Руснаците живеят в един огромен концентрационен лагер, където няма правосъдие, няма към кого да се обърнеш, няма и кой да те чуе.

Аз съм против такъв комунизъм, той е деструктивен.

Имам своя представа за комунизма.

Затова казвам, че съм и "за" и "против" комунизма. "Против" комунизма, който вие познавате, и "за" комунизма, за който говоря непрекъснато. Създавайте блага, създавайте богатства. Имате огромни възможности за това благодарение на науката и техниката, просто е глупаво да се мисли за преразпределение на богатствата. Не мислете за разни преразпределения. Създавайки колкото се може повече блага, за да стигнете до точката на насищане. Едва тогава благата ще започнат да се разпределят от само себе си.

Комунизмът е етапът на върховно осъществяване на капитализма.