Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

Точно това правел и Сократ в Древна Гърция. И благодарение на него софистиката... Дълбокото про­никновение, лично преживяване и осъзнаване на неща­та от страна на един единствен човек заклеймява цяло­то развитие на софистиката (просъществувала в про­дължение на хиляда години преди това). Софистите се ползвали с всепризнат авторитет, царете изпращали своите синове да се обучават в изкуството на софисти­ката. Ролята на учителя се свеждала до това да научи ученика да се аргументира, независимо на коя страна ще застане. Учителят изобщо не се интересувал от ис­тината. Единствената му цел се определяла от стреме­жа към победа, към завоюването на позиции. Сократ заклеймил софистиката, казал, че завоюването на по­зиции и победата в един диспут не са от значение. Подходът към един диспут се определя не от победата, а от стремежа към истината. Човек се позовава на истината, само за да задоволи желанията на собственото си его. В Индия обаче същият вид софистика съществува и до ден днешен, под друго име, разбира се. Само­то име наистина е красиво - "софистика" произлиза от "софия", което означава "мъдрост". Но този вид диспу­ти няма нищо общо с мъдростта. Вместо мъдрост на­лице е единствено човешката глупост. Човек предпо­чита да си поиграе, вместо да търси и да открива исти­ната. Преди Сократ софистите се ползвали с огромно уважение, а след него самата дума била заклеймена. Сократ осъдил софистиката толкова окончателно и ка­тегорично, че след това и на Запад този вид игра изгу­бил своята популярност. Философите продължавали да спорят, но целта им била не да победят, а да открият истината, а такъв подход към диспута се различава ко­ренно от предишния.

В Индия все още продължават със стария подход към диспута. Все още има множество джагадгуру -"световни учители"; думата "учител" е превод на джа­гадгуру. Може би не всички знаят, че в Индия все още има много "световни учители". След като първият шанкарачария бил всъщност софист, всеки шанкарача-рия след него се смята за световен учител. Преди хиля­да години Шанкарачария обиколил цялата страна и ус­пял да победи в диспут всички известни и високоува-жавани учени и философи. Побеждавал винаги и нав­сякъде, побеждавал всеки, който имал претенции, че е стигнал до познанието. Учениците му написали книга­та Шанкара-Диг-Виджава - "Шанкара завоюва све­та". В случая обаче става дума за света според собстве­ните им представи. Той побеждавал будисти, джайниси, атеисти и разни тълкуватели на Ведите, след което бил обявен за учител на света - а светът дори не подо­зирал за неговото съществуване.

Както жабата в някое кладенче смята, че то е це­лият свят, така и за Шанкара целият свят бил Индия. Не признавал хората извън Индия за човешки същест­ва. Умът на Шанкара бил повлиян от проклятието, кое­то тегне над Индия от десет хиляди години - извън Индия има само някакви получовеци, а ние сме избра­ната раса - арийската.

Адолф Хитлер заимствал идеята за арийците от Индия. И пак от Индия взел символа на своето знаме -свастиката. Този символ също е индийски, един от най-древните в страната; индийска е и етимологията на думата "ариец". С положителност се знае, че както индийците, така и повечето народи в Европа произли­зат в основата си от един и същи корен. Доказателство са европейските езици - и в немския, и в английския, във френския, италианския, испанския, холандския, шведския има множество корени от санскрит. Всеки от тях съдържа от трийсет до седемдесет процента думи с корени от санскрит. Това означава, че първоначално всички тези народи имат един и същи произход. И та­ка, германците са арийци. От Индия тръгва и идеята за избраната арийска раса. Сред индийците Адолф Хит­лер се ползвал с голям авторитет, и това се дължи на две причини - те били против Британската империя, която от три века ги държали в робство и жестоко ги експлоатирала, докато Хитлер обещавал, че Индия от­ново ще бъде реабилитирана като родина на арийската раса. Едва ли някой се е радвал на по-радушен прием в Германия от Субаш Чакра - един от видните индийски водачи, който успял да избяга и да стигне до Хитлер. Не че Чакра бил нещо особено - той бил никой, но ус­пял да избяга от английски затвор. Добре е да си при­помним какво казал Хитлер, когато приел Чакра: "Аз съм вожд на малка група арийци. Този човек - Субаш Чакра - идва от родината на арийската раса. Аз предс­тавлявам само една малка част от нея, докато той е представител на всички арийци. Длъжни сме да му зас­видетелстваме своето уважение." По-късно Хитлер му възложил да замине за Япония, за да убеди японците да атакуват противника в гръб.

Ако някой твърди, че стои над всички останали, трябва да даде някакви доказателства за това, а предлагането на убедителни доводи е сложен и високо инте­лектуален процес. За разлика от двубоя с меч, в който доказваш правотата си с оръжие и в него няма нищо високо интелектуално и сложно. Диспутът изглежда като цивилизовано средство, но в основата си е все старата игра - същото его, същите номера. Жалко, че Сократ не бил роден в Индия.

Познавам много от така наречените световни учители, които така са свикнали с това си положение, че сега то се предава по наследство. Преди смъртта си всеки шанкарачария оставя завещание, в което опреде­ля кой ще бъде негов заместник. Човек може да стане световен учител, без да е победил дори в един диспут. Разговарял съм с мнозина от тях - те са забравили на­пълно какво означава да спориш в диспут.

Спомням си един случай... На една конференция по религиозни въпроси влязох в конфликт с един джагадгуру - световен учител. За първи път се сблъсквах с шанкарачария. Той разказа една най-обикновена исто­рия, съвсем простичка, която и аз съм разказвал много пъти. Не че имам нещо против нея, историята е чудес­на и е от значение за доказване на истината. В онзи случай обаче истината нямаше общо, подразни ме на­чинът, по който той говореше - като световен учител... И така, той разказа онази история; всъщност, може би сте я чували - десет слепци трябвало да преминат през една река, като се държат за ръце. Когато стигнали до другия бряг, един от тях казал: "Добре е да се пребро­им. Слепи сме, а течението е много силно, някой може да е останал във водата. Хайде да се преброим, някой може да е бил отвлечен от течението." Започнали да се броят. Първият ги изкарал девет - започнал от човека до себе си и стигнал до последния, без да брои себе си. Няма как да преброи повече от девет, разбира се. Опи­тал вторият - пак девет. Много се притеснили, един от тях явно бил останал в реката. След като и третият ги изкарал девет, станало ясно, че един със сигурност е изчезнал. На брега стоял някакъв човек и ги гледал какво правят. Глупостта им много го развеселила. Пристъпил към тях и попитал: "Какво има? Защо пла­чете и ридаете така безутешно?" Те отговорили: "При­ятелят ни се изгуби. Бяхме десет, а сега останахме де­ветима. Течението е отнесло един от нас." Човекът не ги приел на сериозно - трябва да е бил голям шега­джия. Той казал: "Чуйте сега какво трябва да направи­те. Застанете един до друг и се пребройте така, както ви казвам. Ще докосна някой от вас по главата и той трябва да каже "едно", ще потупам втория два пъти и той ще каже "две", третия ще докосна три пъти и той трябва да каже "три..." Слепците рекли: "Добре, така да бъде." И естествено, всичките десет били налице. Паднали в нозете му и казали: "Ти си нашият спаси­тел."

Историята е много стара, има я в един от най-древните сборници - Панчатантра. На Запад всеки е чувал за Басните на Езоп - те също произлизат от Панчатантра. Произходът на Езоповите басни се губи в древността, а и Езоп като личност никога не е същес­твувал. Панчатантра датира от поне пет хиляди годи­ни. Всички Езопови басни ги има в Панчатантра, ко­ято е много по-богата откъм съдържание.

Буда обичал да се изразява с притчи, затова често разказвал истории от Панчатантра, На Запад някой подочул нещо за Буда и отначало той станал известен като Бодхисатва. По онова време никой не бил чувал за Езоп. А името "Буда" се появява за първи път точно в басните на Езоп. Всички Езопови басни са познати от притчите на Буда.

Баснята за слепците не фигурира сред тези на Езоп. А тя е може би една от най-значителните. Мъд­реците я разказват вече пет хиляди години: "Не забра­вяй, че трябва да започнеш да броиш от себе си, че преди всичко ти си този, който поема върху себе си цялата отговорност. Всеки друг е номер две - не забра­вяй това. Не може някой друг да бъде на първо място, такава възможност просто не съществува. Другият съ­ществува дотолкова, доколкото ти го възприемаш с очите си и с другите си сетива. Другият е просто обект - нещо извън теб, видим и осезаем - и единствено ти оставаш неуязвим за собствените си сетива. Това по­ражда опасност да забравиш за себе си и да не се включваш в общата сметка."

Самият аз съм разказвал често тази история. Онзи път обаче изобщо нямаше място за диспут, подразни ме начинът, по който я разказваше шанкарачария, за­това не се сдържах, станах и казах: "Тази история е просто нелепа." Слушаха ни поне петдесет хиляди ду­ши. Хората бяха шокирани. По онова време в Пенджаб никой не бе чувал за мен. Пенджаб, сикхите... Все хора опасни, и изведнъж някой застава срещу техния джагадгуру... Мъртва тишина. Джагадгуру едва ли е до­пускал, че някой може да нарече историята му абсурд­на - такова нещо не се бе случвало от пет хиляди годи­ни - затова стана и каза: "Изправете се пред микрофо­на и докажете нелепостта на тази история." Аз отгово­рих: "Толкова е просто, че дори не се нуждае от дока­зателства. Откъде са могли да знаят слепците, че са де­сет на брой? Трябвало е да се преброят още преди да влязат във водата. Вижда ми се много странно, че вед­нага след преминаването на другия бряг, изведнъж забравили как се брои. Кажете ми - откъде са знаели, че трябва да са десет?" Човекът много се притесни. Откъде са знаели това? Ако ги преброи външен човек, веднага ще разберат какво са сбъркали при броенето. Слепците разбират какво всъщност са направили едва след като някой ги удари по главата - иначе пропускат да включат себе си. Включват себе си едва след като някой друг ги преброи. Ако преди това бяха разбирали нещо от аритметика, щяха сами да се справят и течени­ето на една толкова малка река нямаше да отвлече знанията им. Тогава казах: "Отговорете ми на този въпрос, в противен случай вашата история е абсолютно неле­па." Той не можа да ми отговори. Дори започна да тре­пери. Беше възрастен човек, след три месеца почина. Толкова се ядоса, че аз се обърнах към аудиторията: "Вижте колко е ядосан в момента. Къде отиде цялата му мъдрост, умиротворение и смълчаност? Какво стана с аритметиката на онези десет слепци? Оказа се, че той е единадесетият слепец!" Той така се разгневи, че вместо да остане на сцената, да каже нещо или по ня­какъв начин да ми се противопостави, просто скочи оттам и побърза да излезе. Тогава казах: "Видяхте ли? Той избяга. А това е вашият джагадгуру - световният учител. Не можа да разкаже както трябва дори една простичка история, която, при това сам избра - какво остава за някаква по—сложна материя!" Това е начинът, по който действа софистиката. Според нейните закони - всичко може да бъде съответно право или криво.

Живях в Джабалпур в продължение на двайсет години. Там имаше един шанкарачария, джагадгуру -световен учител. Бяхме съседи. Случваше се понякога да го навестя и да го поставя в неудобно положение. Отивах у тях всеки път, когато той имаше гости. И всеки път, когато ме видеше да влизам, казваше: "Днешната беседа се отлага за друг път." Аз неизменно отговарях: "Няма значение дали ще отмените днешна­та беседа, не можете да се отървете от мен. Смятам да остана и да поговоря с вас по някои спорни въпроси". После добавях: "Никой не ви познава извън рамките на собствената ви среда, но въпреки това вие се смятате за световен учител. Имате ли някакви основания?" Той каза: "Нямам основания да се наричам така, но никога не бих задал подобни въпроси пред други хора. Те ня­ма да разберат за какво става дума". Тогава му казах: "Така е, не разбират, защото хора като вас не допускат задаването на сериозни въпроси. А въпросът, който обсъждаме, е доста сериозен. Сам знаете, че никой не знае нищо за вас, а се обявявате за световен учител." После добавих: "Мога да ви предложа сериозни осно­вания за подобни претенции, ако приемете един съвет от мен." Той попита: "Какви са тези сериозни основа­ния? Готов съм да приема съвета ви." Казах му: "Тряб­ва да направите нещо съвсем дребно. Имате един уче­ник, който ви служи- такива ученици бяха нещо като прислугата вкъщи - променете му името." Той попита: "И с какво ще ми помогне това?" Аз му отговорих: "Просто ме изслушайте. Наречете го Джагат - "свят". Това име се среща често в Индия, наречете го Джагат, а вие си оставате неговия гуру, разбира се. Така съвсем логично обосновавате, че сте Джагат гуру." Той каза: "Съвършено правилно. Тогава никой няма да ме пита защо се смятам за Джагатгуру."

Какви глупаци... В началото на века идеята за световните учители била пренесена на Запад благода­рение на едно от най-фалшивите религиозни течения, които изобщо някога са съществували - теософията. Това течение е разпространено в цял свят и точно тео­софите превеждат "джагадгуру" като "световен учи­тел". Както юдеите очакват своя месия, така будистите очакват завръщането на Буда. Тогава той ще се казва Майтрея - приятелят. И според предсказанията на Буда ще настъпи времето, когато "... аз ще се върна отново."

Теософията побързала да се облагодетелства от тази възможност. Създала миш-маш от всички съществу­ващи религии - християнство, ислям, будизъм, джайнизъм, индуизъм; събрали всичко, което им се виждало добро, всичко, което им се виждало уместно и удобно. Хората често правят глупости. Ако някой има красив нос, отрежи му носа. На друг пък очите му били краси­ви - извади ги. Някой има хубави ръце - отрежи ги. Дали така ще получиш най-красивия човек на земята? Ще се получи един безжизнен труп, нищо повече. Но­сът може да е изглеждал красив само на определено лице и изобщо да не подхожда на новата комбинация. Очите са красиви на фона на определен вид и цвят на косата например, в друго съчетание може изобщо да не изглеждат добре. Полученият миш-маш не е нищо по­вече от труп с разчленени части на тялото, няма нищо, което да ги свързва. Точно това представлява и теосо­фията. Тя взема отвсякъде всичко красиво. Голяма ра­бота направили, няма що. И когато попаднали на идея­та за завръщането на Буда, най-после започнали... За­щото само тогава религията им може да се смята за ус­тановена, иначе всичко остава само на хартия - съби­рат се неколцина учени глави и едни се ровят в джайнистки писания, други - в будистки, трети разглеждат индуистки източници. Това е огромен труд, дори ако се черпи само от един източник. А будистките и джайнистките книги са толкова много... Източната литера­тура не е толкова оскъдна в това отношение като хрис­тиянската, която има само една Библия, или като мохамеданската - Корана. На Изток имат хиляди книги и безброй коментари към тях, има и коментари към коментарите и така нататък. В продължение на векове... Една книга може да стане основният източник за хиля­ди коментари. Никак не е лесно да се заимства най-доброто от цялата тази книжнина, но теософите из­вършили огромна работа.

В Мадрас, Индия, се намира една от най-богатите теософски библиотеки, където са събрани из­точници от всевъзможни религии. Открити и разрабо­тени са дори писания от изчезнали религии, които от­давна нямат последователи. Ако не могат да открият автентични източници, теософите анализират някоя от другите религии за съответния период, и все спорят за нещо. Дори някоя религия да е изчезнала, намират ар­гументи за съществуването й в друга, която все още съществува. Така от вторични източници продължават да събират книга след книга и създават огромна лите­ратура. Успяват да спечелят и огромен брой последо­ватели по целия свят, защото на хората им е дошло до гуша от всички стари религии. Самата мисъл, че тео­софията е заимствала най-същественото от всички ре­лигии, изглежда привлекателна. "Тео" означава "Бог", а "софия" идва от "мъдрост за Бога".

Също като Йоан Кръстител, който казвал: "Аз дойдох само за да подготвя почвата за появяването на месията. Не съм тук, за да ви предам Божиите посла­ния. Задачата ми е в това да подготвя почвата, за да познаете месията, когато дойде, да разберете думите му и да го следвате." И когато Исус се появил, Йоан го посветил във вярата и казал на неговия народ: "Месия­та най-после дойде. Моето дело е завършено, сега той ще поеме работата, а аз ще се оттегля в усамотение." Не успял да направи това, римляните го заловили, хвърлили го в затвора и, в крайна сметка, го обезгла­вили, защото Йоан увличал хората със своя плам, ду­мите му били наситени с огън. Бил пророк в буквалния смисъл на думата, пророк и бунтар. И така, теософите също казвали: "Нашата задача е да подготвим почвата. Майтрея - приятелят на всички, превъплъщение на световния учител Гаутама Буда - ще се появи скоро и ще промени целия свят." Все същата стара идея - спа­сение, изкупление на греховете, промяна, при това за целия свят, достатъчно е само месията да се появи. Той дори вече бил тръгнал насам. Не казали кой е той, за­щото самите не знаели кое е от шестте деца ще се ока­же Майтрея. Едното от тях починало. То било много по-интелигентно от Кришнамурти, но ако го бяха обя­вили за месия... Ако е трябвало да избират между два­мата братя, непременно са щели да предпочетат Нитянанда, но той починал съвсем навреме, преди да го обявят за световен учител. Следващият - Радж Гопал, също индиец, се оказал с доста посредствени възмож­ности. Теософите сами виждали, че от него няма да из­лезе световен учител. От него могло да стане най-много помощник на световния учител, нищо повече. Германското момче виждало, че предпочитанията кло­нят все повече към Кришнамурти... След Нитянанда брат му имал най-големи потенциални възможности. Като видял, че изборът определено клони към Криш­намурти, германецът се отцепил от групата и впослед­ствие основал в родината си ново движение - антропо-софия. Думата теософия е съставена от "тео" - Бог, и "софия" - мъдрост, а антропософия - от антропос -"човек", и софия. Той казвал: "Бог и всичките приказки за някакъв бог са просто нелепи и безсмислени. Трябва да мислим за човека и за скритата в него мъд­рост." И така, германската теософия се превърнала в антропософия. Ледбитер, който уж бил ясновидец, изобщо не предполагал какво ще стане. А би трябвало да каже: "Нитянанда ще умре рано, няма време за гу­бене!" Цели двайсет години подготовка били пропиле­ни напразно. Трябвало да предвиди и това, че германе­цът ще се отцепи от групата и ще основе ново движе­ние, и да каже: "Няма време за губене!" Да предвиди, че Радж Гопал е с посредствени възможности. Че ро­дителите на момчето от Цейлон ще си го приберат вкъщи...

Книгата е ценна сама по себе си, няма значение кой е нейният автор. Но Кришнамурти дори не си я спомнял. Ако човек спи само по три часа на ден, няма как да не му се спи непрекъснато; припявали мантри, четели тибетски и китайски свещени писания, разясня­вали му какво означават те, а на момчето му се спяло и изобщо не ги слушало... Бил почти като зомби, а тео­софите го карали да поставя името си върху разни книги и да прави какво ли не още. Но Кришнамурти наме­рил чудесен начин да си отмъсти за всичко. Още през първия ден на конференцията се изправил пред всички и заявил: "Не съм никакъв световен учител и разпус­кам организацията, която ме създаде." Преди това спе­циално за световния учител била основана организаци­ята "Изток-Запад", като крило на теософското движе­ние. Смятали да основат нейни клонове по цял свят -офиси със секретарки, бюджет, недвижими имоти -всичко, от което можел да се нуждае Кришнамурти в ролята си на световен учител. Осигурили му безброй дарения - замъци, крепости - а той взел, че разпуснал организацията на хиляди хора. Върнал замъците и дворците на собствениците им и казал: "Край, прик­лючих с цялата тази история." Ледбитер отново пре­търпял неуспех. Защо Кришнамурти се обявил толкова категорично срещу идеята за световния учител? Благо­дарение на теософите той станал известен, но целият му живот с тях бил истинско мъчение. И когато най-после могъл да се изкаже пред много хора, просто се възползвал от тази възможност. Ани Безант се разпла­кала безутешно, но нищо не можела да направи. До последния миг преди конференцията Кришнамутри казвал: "Да, да, добре", а на самата конференция се обърнал на сто и осемдесет градуса и заявил: "Аз не съм никакъв учител." Може би теософите наистина страшно са го измъчили, уж за добро. Кришнамутри все още носи в душата си нанесените по онова време рани - болезнени и нелечими. Все още не е успял да преодолее болката. Не може да прости на хората, които са му причинили тази болка, макар че те отдавна са в гроба. Всичките отдавна са покойници. А той продъл­жава да страда от нанесените му рани, толкова години вече... От деветгодишна възраст чак до двайсет и петата си година - прекалено дълго бил принуден да поби­ра в себе си мъдростта на целия свят. По такива пъти­ща не се стига до мъдростта. Тъпчели го насила с как­ви ли не знания, карали го да помни всичко наизуст и детето се опитвало да им угоди, защото живеело по милостта на техните благодеяния. Малко по малко в душата му назрявал бунт, раните ставали все по-големи, а белезите от тях - все по-дълбоки.