Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

Мъчно ми е за него. Вече няма никакво значение какво са направили с него теософите. Всички отдавна са мъртви, четирийсет години и повече. Теософското движение се разпадна, защото няма почва за неговото съществуване. А на мен все още ми е мъчно за Криш­намутри. Ако човек като него не може да се отърси от гнева си — един невероятно силен гняв - никога не би постигнал усъвършенстване на собствената си личност. Необходими са огромни усилия, за да излезе човек от подобен капан. За него вече всичко е само спомен, но не може да се освободи от техния капан. А е човек с изключителен интелект. Спомените го преследват ви­наги и навсякъде, всяко нещо извиква в паметта му спомени и той неизменно е подвластен на собствената си ярост.

Имаше и такива неща... Моите саняси ходеха на времето да слушат неговите лекции. Питаха ме дали им разрешавам да отидат, а аз им казвах: "Разбира се, че можете да отидете. Всеки е свободен да отиде къде­то поиска. Никой не ме пита дали може да гледа даден филм или не, защо трябва да му позволявам къде да отиде? Всеки е свободен да отиде където иска, а ако иска да слуша Кришнамутри, най-добре е да седне на първия ред." Никой не разбираше какво искам да кажа с това, че е добре да седне на първия ред. Първия път беше в Бомбай, когато няколко от моите саняси ме по­питаха дали могат да отидат, и аз отговорих: "Да, вър­вете, и седнете на първия ред." Попитаха ме защо, но аз им казах, че ще отговоря по-късно.

Отишли на лекцията и седнали най-отпред, всич­ки се настанили на първия ред, и щом Кришнамутри видял цялата редица в червено и оранжево - цветовете на санясите... Толкова се разбеснял, че ги атакувал ди­ректно, наговорил какво ли не по адрес на техния Учи­тел. Моите саняси били страшно шокирани. Какво толкова било станало? Човекът трябвало да говори на определена тема, а изведнъж забравил за какво става дума, насочил се изцяло върху нещо съвсем друго. Та­кива неща се случват непрекъснато, знам това от думи­те на моите саняси, които ходят навсякъде и посещават всякакви сбирки. Щом като някой ги види сред публи­ката, веднага се нахвърля върху тях като бик на черве­но. Само при вида им започва да се държи като слон в стъкларски магазин. Свършено е с цялото му самооб­ладание. Човекът напълно се самозабравя, забравя до­ри кой е негов опонент в диспута. А моите саняси ни­що не са му направили. Не че и аз самият съм му нап­равил нещо. Но такъв човек неизменно бива съпътст­ван от духовете на онези, които е смятал за свои учите­ли, чийто ученик е бил, хора, на които е бил длъжен да се подчинява. Той никога няма да се почувства пълноценен и щастлив, докато не се отърве от тези духове. За тях миналото си остава болезнено живо. И докато подобен човек е подвластен на букаите си, никога няма да усети, че е жив. Толкова мъртъв товар е понесъл върху раменете си, че дори не усеща настоящето, не вижда нищо друго, освен миналото.

Аз не съм световен учител. Не съм никакъв учи­тел, просто защото на нищо не ви уча. Преподаването означава да ограничиш ученика си в определени от теб рамки. Преподаването е внушение на конкретна докт­рина. Преподаването е свързано с думи, идеология или философски течения. Аз не ви давам нищо. Не съм ни­какъв учител, просто защото не ви уча на нищо. Пре­подаването означава да поставя пред вас определени граници. Преподаването означава втълпяване на ня­каква доктрина. Преподаването означаване думи, иде­ология и философски течения. Аз не ви давам нищо. Всичко, което правя, се свежда до стремежа ми да сри­на до основи всичко, което сте взели отнякъде. Е, може и от мен да сте заимствали нищо, ако си падате по та­кива неща. Те просто се прилепват към вас като към магнит, идвайки от всички посоки, а аз искам да ви кажа как да се отървете от склонността да събирате всякакви боклуци. Понякога много трудно ми се удава.

Когато трябваше да обявя имената на избраните в Самбодхи Сансад - Сената на просветлените - аз изре­дих няколко имена - като на шега. Хората могат да бъ­дат толкова загубени... Прочетох името на Сомендра и въпреки че не беше вече мой санясин, аз казах, че е просветлен. И знаете ли какво стана? Всъщност аз зна­ех, че ще стане така, бях го предвидил много точно.

Сомендра веднага реагира с писмо... Кой знае как из­веднъж бях станал "Уважаеми Бхагван..." В писмото непрекъснато се повтаряше все едно и също: "Стана така, че..."

Не, това не е пътят към просветлението. Този път не е някаква даденост, еднаква за всички - двеста и петдесет долара, две седмици - и хоп! Готов си със просветлението. Точно това е станало и при Вернер Ерхард. Може би е видял какво правят на дело велики­те индийски учители в Калифорния. Изпитал го е лич­но на собствен гръб. Ако съди по името, човек би по­мислил, че е немец - Вернер Ерхард. Но той по произ­ход е евреин. Сменил си името - въпрос на тактика, не са много евреите, които имат смелост да го направят. Но кой би се вслушал в думите му, ако си бе останал евреин? Дали някой някога е чувал за просветлен евре­ин? Сменил си човекът името. Изоставил своя род, же­на си, баща си, майка си и избягал оттам. В такива слу­чаи Калифорния се оказва най-доброто място за хора като него. След него просветлението става възможно за всеки, разбира се. Ако платиш двеста и петдесет дола­ра, можеш спокойно да заявиш, че си просветлен. Мо­же да ви звучи глупаво, но трябва да имате предвид, че човек плаща двеста и петдесет долара...

Същото станало и със Сомендра... Веднага изпра­ти писмо, в което се казваше: "Това се случи, най-после се случи". Стана точно това, което очаквах. На­писал писмо и до Тиртха, в което помолил за отговор: "Случвало ли ви се е някога нещо подобно?" Сомендра бил съперник на Тиртха и това за него бил сериозен проблем. В никакъв случай не би се отказал от саняс заради съперничеството с Тиртха. По един или друг начин Сомендра искал да бъде признат за по-висшестоящ от Тиртха. И той наистина направил всич­ко възможно, за да го постигне, но не успял... И така, Тиртха получил второ писмо за един ден, в което пи­шело: "Преживявали ли сте някога подобно нещо?" А аз съвсем умишлено не бях включил Тиртха в Сената Самбодхи. Затова очаквах той да се обади и двете пис­ма, които получих от него, никак не ме изненадаха. Никъде не се издават сертификати, че си постигнал просветление. Просто не е възможно. Такова нещо ня­ма в цялата история на човешкия род, никой никога не е получавал официален документ, че е постигнал на просветление. Има обаче всякакви глупаци, които са готови да повярват в това. В крайна сметка, глупакът си остава глупак. Вижте, в случая не става дума за Со­мендра - имам предвид всеки от нас, имам предвид всеки и навсякъде. Не бива да забравяте, че човешкото его е склонно към всевъзможни игри. Човек може дори да не ги усети, а понякога се стига до твърде деликатни проблеми. То е като в мозъчната хирургия, понякога става дума за още по-фини операции. При операция на мозъка ръката не може да трепне - хирургът си дава сметка за всички тъкани, които изграждат мозъка. Ръ­ката трябва да е съвършено точна и хирургът трябва да знае със сигурност как да използва съответния инстру­мент, защото в един малък човешки мозък има седем милиона клетки. И всяка една има определено значе­ние за живота на човека. Тези седем милиона клетки определят всичко останало - секса, любовта, фантазия­та, склонността към математика, от тях зависи дали човек чувства болка или наслада. Всичко е под контро­ла на мозъчните клетки.

Ако усетите нещо с ръката си, всъщност усеща­нето не е там, а в мозъка, който е получил съответния сигнал и е изпратил проекцията си за това усещане в ръката. Според специалистите в областта на мозъчната хирургия възможно е да се поставят електроди в глава­та. Много странно, но мозъкът остава съвършено без­чувствен. След като се отвори черепа, спокойно може да се работи в него с някакъв инструмент, защото чо­век нищо не чувства - вътрешната част на мозъка е на­пълно лишена от сетива. Ако нещо се постави в него, човек няма да го усети.

През Втората световна война... Всъщност, това станало след войната, три години по-късно, по опре­делени причини се наложило да отворят черепа на един човек. Имал някакъв тумор, който растял и му създавал проблеми - силно главоболие и влошено зре­ние. За да разберат дали туморът е злокачествен, хи­рурзите трябвало да отворят черепа. Отворили го и ос­танали смаяни от това, което видели - куршум, около който се разраснала защитна тъкан. В продължение на три години човекът дори не подозирал, че има куршум в главата си. Знаел само, че бил ранен, откарали го във военна болница и го лекували, но така и не разбрал точно какво му има. Лекарите излекували раната и го изписали като оздравял. Мозъчните хирурзи смятат, че могат да се поставят електроди в черепната кутия... В мозъка има седемстотин много важни точки. Те опре­делят целия живот на човека. Това са седемстотинте акупунктурни центъра в човешкото тяло. Акупунктурата е позната в Китай от столетия. Чрез тялото тя се опитва да въздейства върху мозъка. Всеки център в мо­зъка е свързан с определен център в тялото. Когато чо­век получи сексуален оргазъм например, усещането в гениталиите ли се получава? Нищо подобно, то е преди всичко в главата. Благодарение на науката, днес е въз­можно да се постави електрод в центъра за сексуалните усещания и към него да се приложи дистанционно уст­ройство, което човек може да носи в джоба си. Така може незабавно щом натисне съответното копче, да получи оргазъм, при това много по-силен.

Може би не всички знаят, че такъв експеримент вече е правен от Делгадо върху бяла мишка... Питам се, защо използват бели мишки за своите експерименти, сигурно черните не са с достатъчно развит интелект. Имплантирали електрод в сексуалния център в мозъка на бялата мишка и поставили бутона точно пред нея. За да получи оргазъм, мишлето просто трябвало да го натисне с лапичка. Може би няма да повярвате, но са­мо за един час то натиснало бутона седемстотин пъти -и, в крайна сметка, умряло. Да! Какво друго можете да очаквате? Изпитвало такава невероятна наслада, че забравило дори да се храни. До него имало храна и во­да, но то не ги погледнало. Имало красиви женски бе­ли мишки, но и към тях мишокът не проявил никакъв интерес, защото благодарение на бутона изпитвал не­позната дотогава наслада. При това можел сам да уп­равлява - натискал все по-силно и по-силно, и това можело да продължава безкрай.

Религиите и досега въздействат върху мозъка, без да знаят нищо за него, имплантират разни идеи ту в един, ту в друг център на мозъка, посредством безброй упражнения, дисциплини, постене... Йога има за цел да промени биохимията на организма толкова, че човек да може сам да контролира своите мозъчни центрове. За­това един йога може да не поема храна толкова време, колкото иска. Той не усеща глад. Чрез усвояването на определени методи йогинът упражнява контрол върху съответния мозъчен център. Може би дори не знае точно какво прави, това зависи от характера на дис­циплината. Просто знае в каква поза да застане, за да не изпитва глад. При тази поза съответният център в мозъка се притиска и човек изпитва усещането за си­тост. Един йога може да остане без вода дни наред. Може дори да не диша. Може да поеме отрова, която мигновено би убила всеки друг човек ако попадне вър­ху езика му, а йогата гълта толкова отрова, колкото пожелае, и му няма нищо. След такива процедури на някои йоги са правени рентгенови снимки. Оказало се, че организмът просто отхвърля отровата, тя преминава и се изхвърля навън, без изобщо да влезе в отделните системи. Йогите знаят какво да направят със собстве­ния си организъм и специално подготвят тялото си за определени цели. Тази подготовка обаче е съпътствана с невероятно тежки и трудни процеси, които продъл­жават с години. Въпреки това йогите полагат нужните усилия и постигат невероятни резултати.

Мохамеданските факири прерязват езика си в са­мата основа, там, където се свързва със задната част на устната кухина. Прерязват го малко по малко, в про­дължение на дълго време. И идва един момент, когато езикът вече не е свързан с устната кухина и факирът може да го обърне така, че да запуши отвора към носа отвътре. Тогава дишането става невъзможно - устата е затворена, носът също. Точно в тази поза езикът при­тиска определен център в мозъка и така продължава съществуването - човек остава жив без да диша.

Всяка религия прави безброй неща, за много от които не си даваме сметка. Дори така наречените учи­тели не винаги знаят какво правят, знаят само какви резултати могат да очакват. Това обаче няма нищо об­що с осъществяването, просветлението и осъзнатостта. Няма нищо общо и с откриването на истината за самия себе си или за същността на вселената.

Не забравяйте, че когато ви казвам нещо... Спо­менах нещо за Сомендра например, но не го казах току-така, само за да ви разсмея. Казаното няма нищо общо със Сомендра. Трябва да наблюдавате себе си. Ето, имам писмо и от Сантош. Знаете ли какво ми пи­ше той? Лесно може да се досети човек... Зная какво може да ми е писал: "Бхагван, не съм особено впечат­лен от това, че ме обявихте за просветлен, по-скоро съм впечатлен най-вече от това, че съм избран в съвета на просветлените." Може би и сами виждате противо­речието тук. На първо място: "Не съм особено впечат­лен от това, че ме обявихте за просветлен." Защо тога­ва си дава труд да ми пише? Никой друг не ми е писал по този повод! А той иска да ми каже, че не е особено впечатлен, че е над тези неща. Просветлението е много под неговите възможности, то не е нещо особено. Все пак обаче е впечатлен донякъде, в противен случай ня­маше да ми пише. Защо ще хаби хартията? Защо ще си дава труд да изпраща писмото? Ако не си впечатлен, толкова по-добре. Не ви обявявам за просветлени само за да ви впечатля. Но веднага след това Сантош доба­вя: "По-скоро съм впечатлен, че съм избран в съвета на просветлените." Ако самото просветление не е за теб нищо особено, какво значение има съветът на просвет­лените? Никакво. Щом просветлението не е важно, за­що ще държиш толкова на избирането си в някакъв съ­вет?

Нищо не можете да скриете от мен. Обявяването ви за просветлени определено ви прави силно впечат­ление. Ако не спомена името на някой от вас, той ще изпадне в същото положение като Сомендра. Сомендра винаги е искал да бъди пръв сред учениците, отчаяно се е стремил към това. Тук обаче възниква сериозен проблем - аз нямам нито първи, нито втори, нито тре­ти ученици. Няма учител, нищо не се преподава, въз­можно ли е в такъв случай човек да бъде най-добрият ученик? Какво означава това? Никой не е нито най-добрият, нито най-слабият ученик. Защо тогава толко­ва те впечатлява избирането ти в съвета? Все същото его се промъква през задния вход. Ти го пъдиш откъм главния вход, казваш му: "Това не ми прави никакво впечатление" - нали ако си впечатлен, това ще бъде проява на егото - затова се мъчиш да го прогониш, а то казва: "Добре де, аз пък ще мина през задния вход." При това в рамките само на едно изречение. В случая моите усилия са претърпели неуспех, затова ви казвам, че работата ми е неблагодарна. Трябва да те ударя, трябва да те нараня, за да изхвърля раковите образува­ния от твоето съзнание. А ти продължаваш да ги поли­ваш и да се грижиш за тях. Опитвам се по някакъв начин да ги отстраня, а ти ги отглеждаш грижливо. Егото се вмъква дори под маската на не-его.

И така, сега Сомендра разправя на цяла Европа, че е обявен за просветлен. В момента е събрал в Хо­ландия сто и петдесет човека, много от които са саняси; всъщност, повечето от тях са саняси. Бил станал просветлен. Да сте чували някъде да се издава диплома за просветление? И дали самият аз имам такава дипло­ма? Просветлението няма нищо общо с каквито и да е дипломи, то не е и въпрос на обявяване. Затова пък е в пряка връзка със себеосъществяването, и то става факт още в мига, в който получиш писмото ми. И изчезва веднага, когато чуеш това, което говоря в момента. Третото писмо, което получих днес, е от Гунакар. В момента той е в Германия, като многократно е обявя­ван ту за просветлен, ту за непросветлен. Щом иде в Германия, веднага става просветлен. После се връща, идва при мен и когато му обяснявам какво прави всъщност, той казва: "Да, знам, че това е глупаво, но какво да правя? Просто нещо отвътре ме кара..." И просветлението му отново се стопява. Не се е обаждал, откакто дойдох в Америка. Може би от страх... Защото губи просветлението си веднага щом ме види. Виж, ко­гато отиде в Германия... Там е къде-къде по-добре. Има красив замък, няколко саняси се грижат за него, той става просветлен и те признават неговото просвет­ление. И така, получих писмо от него. Много е ядосан, защото взел участие в сериозно състезание - както Со­мендра се състезавал с Тиртха, й Гунакар - със Сомен­дра. И двамата били кандидати за просветление. Спе­челил Сомендра, което много ядосало Гунакар. Той ми писа: "Искам да се откажа от саняс и да забравя цялата тази работа. Как можаха да обявят Сомендра за прос­ветлен?" С какво може да те засяга това, че Сомендра е просветленият? Какво общо има с теб? Да, ама бил из­преварил Гунакар - а това е невъзможно! Самият той се е обявявал много, много пъти за просветлен, иска дори сертификат да му се даде, и точно затова ми пи­ше: "Спешно ми трябва сертификат." Как иначе ще може да се пребори със Сомендра? Двамата си пишат и си казват какви ли не странни неща, все за да се пока­жат просветлени - а това е толкова абсурдно и безс­мислено; всъщност, и двамата вършат едни и същи глупости. Казах им: "Не си губете времето. Не е това начинът човек да докаже, че е просветлен, а дори и да убедиш Сомендра, нима ти самият ще се чувстваш просветлен? Или ако Сомендра успее да те убеди в собственото си просветление, нима това ще го направи просветлен? Много е просто, трябва ви взаимно разби­ране - всеки да признае другия за просветлен и цялата тази история да приключи веднъж завинаги. Този проблем е само между вас двамата."

Може би не е лесно човек да разбере моя начин на мислене и моите методи. Може би не разбирате как­во правя и защо го правя. Всичко, което става тук, има за цел само едно-единствено нещо - искам да ви осво­бодя, да ви разтоваря от всички излишни тежести, за да ви олекне - да се почувствате толкова леко, сякаш са ви пораснали крила и можете да полетите. Единствено коментарът на Майтрея е точен. Той казал на Шийла: "Бхагван е много непослушен." И това е самата истина.