Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

И така, всяка религия основава институции от подобен характер - такива като институциите за под­помагане на вдовиците. Защо все пак вдовиците са поставени на първо място? Логиката е съвсем проста -ако един мъж иска да се ожени повторно, трябва да бъ­де задължен по закон да се ожени за вдовица, не за девственица. Решението е съвсем просто и проблемът с институциите изчезва. Ала вместо ликвидирането на причината, тези институции задълбочават проблема.

На Запад се наблюдават същите тенденции, макар и в други форми и в по-различна насока. С развитието на медицината учените твърдят, че в чисто материален план човешкото тяло може да живее поне триста годи­ни. Дори и тази преценка може да се приеме като твърде консервативна - според учените в продължение на триста години организмът не достига до заложената по природа необходимост от смърт. Всеки от нас може да изживее пълноценно триста години живот, през ко­ито да се чувства... млад.

Представяте ли си какво може да означава това -да живееш триста години? Ако си помислите само, че един Айнщайн би могъл да живее триста години! Как­ва благодат би било това за цялото човечество! Един толкова гениален ум! Едва на двайсет и шест годишна възраст той създава теорията на относителността, коя­то поставя съвършено нови основи на точните науки и тяхната методология. Ако си помислим само какво би могъл да извърши човек за триста години, много неща, които досега са ни се стрували невъзможни, биха мог­ли да бъдат осъществени. Просто ви давам само един пример.

Ако Бертран Ръсел за сто години може да даде на човечеството толкова много, какво остава за триста го­дини... Хора като Бертран Ръсел не биха могли да се­дят със скръстени ръце. Дори да бе доживял до стого­дишна възраст, той би се чувствал много по-млад от хората, които сме свикнали да определяме като млади - много по-млад във вижданията си, в подхода към всеки проблем, в степента на рационалност при мисле­нето и в яснотата на своето проникновение. Ако такъв човек живее триста години, със сигурност може да се твърди, че би могъл да промени много неща, които е предвидил още когато е бил на трийсет, четирийсет или петдесетгодишна възраст.

Такъв човек би могъл да обърне поглед навътре към собствената си душевност. Би могъл да се отдаде на медитация. Възможно е да стане и един от великите пророци на някоя от световните религии. Такъв човек има невероятни възможности, както и дързостта да ги използва. Ала краткият му земен живот не стига за то­ва. За хора като Бертран Ръсел дори и сто години са прекалено кратък период от време.

Интересите му били многостранни - искал да направи революция в областта на образованието; в об­ластта на философията въвел множество нови идеи по отношение на живота и съществуванието; дори в мате­матиката (където дори не бил специалист, но логиката представлявала изключителен приоритет за него и това впоследствие го довело до интереса му към математи­ката, тъй като тези две науки се основават на едни и същи принципи). Математиката на практика е прилож­на логика.

Ръсел намерил сходство на възгледите си с идеи­те на един велик американски математик и философ -Уайтхед, с когото заедно написали книгата Принципи­те на математиката. За своето време това е изклю­чително прогресивен труд, изпреварил времето си мо­же би с петдесет или шейсет години. Дори днес едва половината от онези, които се занимават с подобни проблеми, могат да вникнат в същността му.

Ако бе живял триста години, Бертран Ръсел би създал една изцяло нова математическа наука, може би по-висша дори от тази, която е предизвикала интереса на Гурджиев, Успенски и други мистици - висша ма­тематика, чийто предмет не се определя от материал­ната същност, а по-скоро с решаването на проблеми от глобален характер. Математиката, която се изучава в университета, не е в състояние да реши проблеми от глобален характер. Този вид проблематика е извън нейните възможности. Очертава се необходимост от създаването на съвършено нова математическа наука, тъй като колкото повече човек се приближава до окон­чателните и единствено верни резултати, толкова по-силно усеща, че досегашните категории, логика и ма­тематически принципи са неприложими. Животът тече и се развива по съвършено различни правила, толкова различни, че според тях понякога две и две може да бъде три, понякога две и две е пет. Едно поне е сигур­но, а именно, че според законите на съществуването две и две никога не е четири.

В това отношение мога да ви дам един съвсем прост пример - защо две и две никога не е четири, ако се има предвид дълбоката същност на самото същест­вувание? Просто защото две неща никога не биха мог­ли да бъдат съвършено идентични помежду си. Дори два стола не могат да бъдат съвършено еднакви. А ако съберем няколко стола на едно място, четири напри­мер... Нито един от тях няма да се окаже съвършено идентичен с друг. Всеки стол е уникален сам по себе си. И ако трябва да бъдем точни спрямо логиката, чо­век бездруго не би могъл да използва и четирите стола едновременно.

Електроните, протоните, неутроните - същността в дълбоката сърцевина на материята функционира по съвършено различен начин. Ако искаш да излезеш от стаята, знаеш, че за това има определен начин - няка­къв отвор, може би десет стъпала, след което се озова­ваш навън. Към всяко място, където искаш да отидеш, трябва да направиш определен брой стъпки. В крайна сметка обаче електронът прескача от едно място на друго, без да прибягва до междинни нива. От точка А внезапно се озовава в точка Б и никога в някой от меж­динните пунктове. Оказва се, че електронът изчезва съвсем внезапно от точка А и също така внезапно се появява в точка Б без междинни преходи. Как биха могли в такъв случай да функционират обикновената математика, геометрията или метричната система? Не­обходимо е създаването на една съвършено нова сис­тема.

Малко по малко с увеличаването на продължи­телността на живота постепенно откриваме все нови и нови научни истини. Вероятно дори не сте се замисля­ли върху това. Може да се каже, че науката съществува едва от триста години - защо това е така? Защо не от по-рано? Дотогава не е бил открит един-единствен скелет на човек, живял преди три хиляди години и надхвърлил четирийсет годишна възраст. По всяка ве­роятност продължителността на живота била не повече от четирийсет години. По всяка вероятност четирийсетгодишната възраст е представлявала краен предел, тъй като досега не е открит дори един скелет на човек, живял петдесет, шейсет или седемдесет години - най-възрастният човек живеел не повече от четирийсет го­дини.

Затова и не намирам нищо странно в казаното във Ведите (индуистите ги смятат за изключителна цен­ност и повод за гордост), а именно това, че хората ни­кога не остаряват. Според индуизма по времето на Ве­йте науката била толкова напреднала, че стареенето било практически невъзможно. Ако не беше така, как­во би могъл да направи човек за четирийсет години? Едва ли би могъл да направи нещо повече от усилията да оцелее - самият той, неговата съпруга, децата му... След което настъпва смъртта. Науката, философията, религията или каквато и да било друга висша система от идеи се нуждаят от по—дълъг период от време, от повече удобство и дори лукс.

В днешно време човек може да достигне дори до пределната възраст от триста години. И ако това е въз­можно, защо да не можем да доживеем и до шестсто­тин години? Или да живеем хиляда години? След като човек е живял триста години, съвършено сигурно е, че все ще измисли някакъв начин да удължи живота си. След определена възраст интелектът му прераства в натрупване на мъдрост. И тогава той може да реши най-сериозните си проблеми.

Да можеш да решиш всякакви проблеми! За това дори не са ти необходими учители.

И от какъв характер могат да бъдат тези пробле­ми? Един от тях е увеличаването на населението.

Всички религии проповядват: "Бъди в служба на ближния си", но нито една от тях не казва, че трябва да се въведе контрол върху раждаемостта, за да се намали броят на населението.

Винаги съм поддържал идеята за контрол върху раждаемостта. Според мен малцина трябва да имат правото да продължат поколението си и това право трябва да бъде удостоверявано чрез изкуствено оплож­дане. Защото, каква всъщност може да бъде необходи­мостта... Случва се човек да се влюби, случва се и момичето, което обича, да му отговори с взаимност, но може би двамата едва ли са подходящи един за друг като родители и като създатели на бъдещо поколение. Много е възможно и да не е така, защото любовта ни­кога не се съобразява с вътрешните химични процеси, които протичат между двамата.

"Влюбен съм в еди-кого си, направете ми изс­ледвания, за да видим дали нашите биохимични про­цеси са в хармония" - никога дори през ум не би ни минала мисълта да се обърнем с подобен въпрос към някой химик или лаборатория. Ако изобщо се сещаме за подобни неща, отиваме при някой тъп астролог или хиромант. Слепият показва пътя на другите слепци. Въпросът е от биохимично естество, няма нищо общо с хиромантията или с астрологията. Но в такива случаи на човек му се иска да вярва, че звездното небе проявя­ва определен интерес към неговата личност. Ако човек се позамисли, ще види колко идиотска е подобна идея - милиони звезди се стремят да проявят своята загри­женост към отделната личност, да й въздействат и до­ри се опитват да създадат комбинация, която би била възможно най-благоприятна.

Понякога просто ми домъчнява за човека. Нима може да има нещо човечно в човешкия род, който се е развил досега на планетата?

Въпреки всичко религиите се противопоставят категорично на контрола върху раждаемостта, а аз не виждам изход, ако не бъде установен такъв контрол.

Категорично поддържам пълен контрол върху раждаемостта и трябва да се има предвид, че проблемът не е просто в контрола, тъй като първо религиите, а след това и отделните правителства приемат, че чо­век трябва да има поне две или три деца. Не, това е просто неприемливо. Дори и две или три деца не биха решили проблема. Необходим е пълен контрол върху раждаемостта - не бива да се допуска каквато и да би­ло раждаемост от страна на хора, които не отговарят на критерии, изградени върху определени лабораторни изследвания. Единствено такива изследвания трябва да определят кой трябва да бъде майката или бащата на твоето дете. Не е необходимо това да бъде непременно съпругата или съпругът, между двете неща няма ни­каква връзка. Ти си влюбен в жена си, тя също те оби­ча, но това съвсем не означава, че трябва да обременя­вате света с още едно недоразвито дете, което може би никога няма да прогледне. Ти просто не можеш да си позволиш това. Самият живот не би го позволил. Трябва ли да натоварваш сам себе си с подобна отго­ворност, която на всичко отгоре да прехвърлиш и вър­ху раменете на цялото човечество? Може би от плода на вашата любов ще се роди дете, което е сакато, сля­по, ненормално или дори опасно за околните, а то на свой ред ще роди други такива деца... Това обяснява и защо повечето от хората по света са идиоти.

Няма как да е другояче, единствено правилната комбинация е възможна само чрез научно обосновани тестове. Човек не може... Ти нямаш представа за собст­вените си гени, не знаеш какви са потенциалните ти способности, нито пък какво ще бъде детето, което ще създадеш. Смяташ, че щом си влюбен в жената, която ще го роди, няма нищо страшно. Ти си в правото си да обичаш и да бъдеш обичан, всеки човек има това право по рождение. Ти обичаш някоя жена, ала не всяка жена трябва непременно да стане майка. И не всеки мъж трябва да бъде баща. Може би не след дълго няма да има нужда дори от майки - детето ще може да израсне само в лабораторията.

Ако човек иска дете, ако наистина силно обича децата, трябва да направи всичко възможно, за да съз­даде най-съвършеното създание на света. Затова и не бива да те притеснява кой предлага възможно най-доброто семе, нито пък коя е най-съвършената утроба. Интересува те единствено най-съвършеното създание на света. Затова и се обявявам напълно в подкрепа на изкуственото оплождане, както и за бебетата в епру­ветка. По същите причини подкрепям и евтаназията. Ако контролът върху раждаемостта е нужен и желате­лен, може би също така необходим е и контролът вър­ху смъртността.

След определена възраст - да приемем например седемдесет, осемдесет или деветдесет години средно, всеки човек трябва да има правото да се обърне към съответната медицинска институция със следната мол­ба: "Искам да се освободя от собственото си тяло". Чо­век има право на това, ако не иска да живее повече, след като бездруго вече е живял достатъчно дълго. Свършил си е работата - всичко, което е искал да нап­рави през своя живот. И ако е принуден да умре от рак или туберкулоза, той е в пълното си право да умре без­болезнено.

Всяка болница трябва да разполага със специално отделение и кадри, които да приемат такива хора - там те ще могат да си починат най-после и да умрат спокойно, без болка и под наблюдението на квалифициран медицински персонал.

Ако въпреки всичко съответната медицинска ин­ституция прецени, че този човек продължава да бъде ценен за човечеството (хора като Айнщайн или Бертран Ръсел например), може да се обърне към човека с молба да потърпи още малко. Предполага се, че такава молба ще бъде отправена едва към неколцина от цяло­то човечество, при това с единствената цел да помог­нат на другите. Но дори и тези неколцина имат правото да умрат, когато пожелаят - всеки човек има това пра­во по рождение. Към тях можете да се обърнете с мол­ба да останат, можете да отправяте молитви към небе­то, можете само да се опитате да ги умилостивите. Ако склонят, толкова по-добре. Но ако някой от тях в крайна сметка реши: "Стига толкова, уморих се", той определено има пълното право да си отиде от живота -както всеки друг.

Защо трябва да принуждаваме към живот някой, който просто иска да умре? Нещо повече, приемаме желанието му да си отиде като престъпление. За него това означава излишни терзания. Човекът иска да ум­ре, но това не му е позволено, защото самоубийството се смята за престъпление. Принуден е да погълне отро­ва, да се хвърли от висок планински връх или от скала в океана... И колкото и парадоксално да звучи - ако умре, добре; ако все пак оцелее, осъждат го на смърт. И това ми било общество! Велики умове, които създават законите! Човек бива осъден на смърт, защото е искал да извърши самоубийство. Не е трудно да се стигне до решаването на такива проблеми. За това не са нужни държавни чиновници, мисионери и тям подобни. Просто трябва да се прибегне към здравия разум и към начините за разрешаването на подобни проблеми.

Затова ви уча как да бъдете егоисти.

Преди всичко искам от вас да достигнете до пъл­ния разцвет на собственото си развитие. На пръв пог­лед това може да изглежда като проява на пълен егои­зъм - да, това е така; изобщо не се противопоставям на проявите на егоизъм. Нямам нищо против такива проя­ви.

Ражда се човек. Рождението му е просто една възможност, само начало - но не и край. Човек трябва да стигне до пълния разцвет на своето същество. Не пропилявайте това свое право, най-малкото пък в име­то на някакъв си глупав и измислен дълг в служба на ближния.

Твоята най-голяма отговорност е да постигнеш пълния разцвет на собственото си същество, да разви­еш съзнанието и ума си, който трябва да става все по-буден и съобразителен. При такава много по-висша степен на съзнанието сам ще прозреш какво да споде­лиш с другите и как да намериш решение на множест­во проблеми.

Деветдесет и девет процента от проблемите на Целия свят могат да бъдат решени. Може би само един процент остава без решение. И ти ще можеш да споде­лиш с другите това, което имаш - но преди всичко трябва да има какво да им предложиш.

Няма религия, която да е помогнала на човешкия род при решаването дори на един-единствен сериозен проблем.

Помислете върху това, което казвам - решен ли е поне един проблем от някоя от старите религии? А всяка от тях проповядва открай време все едно и също - дълг в служба на човечеството.

Бедните си остават бедни и дори обедняват все повече. Болният си остава болен, продължаваме да стареем, какви ли не болести върлуват, престъпността не намалява, тъкмо обратното. Всяка година престъп­ленията по света стават все повече в сравнение с пре­дишната. Чудна работа... Броят на затворите непрекъс­нато се увеличава, все повече съдилища влизат в дейс­твие за намаляване на престъпността, а тя все расте ли, расте...

Нещо тук трябва да е сбъркано още в основите си. Това, което се върши, няма никаква връзка с реша­ването на проблемите. Някой извършва престъпление, но той всъщност не е престъпник, човекът просто е бо­лен. Не бива да го хвърляме в затвора, където ще се мъчи - такъв човек има нужда от психиатрична клини­ка, от внимание и от специализирано лечение. Не е не­гова вината, че е извършил престъпление.

Сигурно знаете, че на времето лудите били смя­тани за престъпници, затваряли ги и ги биели. Едва преди стотина година някой се сетил, че тези хора просто са болни и в действителност не са никакви престъпници. Не можеш да ги излекуваш с бой, самият ти си идиот, ако смяташ, че боят ще помогне. Такива хора трябва да бъдат лекувани, а не малтретирани. Същото се отнася и за престъпниците - не мисля, че човек може да бъде престъпник по рождение.

Престъпникът е плод на възпитанието, което е получил, и на обществото, което го е създало. След ка­то мисленето на такъв човек е потекло в престъпна по­сока, то трябва да бъде изцяло пренасочено. Безсмис­лено е да му слагаш окови, да го хвърлиш в затвора, да го биеш или да го мориш от глад - с това нищо няма да постигнеш. Подобни мерки могат само да го превърнат в завършен престъпник, който ще се реализира като такъв веднага щом излезе от затвора.

Затворите са университети за престъпници - при това престъпници, завършили успешно своето образо­вание. След престоя си в затвора човек излиза оттам с добре усвоен занаят, придобит от закоравелите реци­дивисти, с които е излежавал присъдата си. А общест­вото ги учи единствено на това, че едно деяние се смя­та за престъпно само ако те хванат на местопрестъпле­нието. Тъкмо затова и човекът още в затвора се учи как да не го хванат. Единственото, което трябва да се нап­рави, е да се промени коренно начина на мислене на такива хора - мислене, което ги води до престъпни де­яния. И това е напълно възможно. В това отношение могат да бъдат от огромна полза постиженията в об­ластта на науки като биохимията, медицината и психи­атрията. Разполагаме с всевъзможни средства, благо­дарение на които всеки може да прерасне в достойна за уважение личност.

И тук няма място за някакъв дълг към ближния -необходимо е само да споделим с другия постиженията на собствената си степен на осъзнатост — знания, същ­ност, уважение към човека до теб. Това обаче е възможно само ако ти самият си достигнал до тези неща и ги имаш в себе си.

Според мен най-сериозният проблем за човеш­кия род е, че няма никаква представа за медитирането. Това наистина е най-сериозният проблем за чо­вечеството - така поне мисля аз. Не проблемът с пре­комерното нарастване на населението, не атомната бомба, нито гладът... Не, не това са основните ни проблеми - тях науката може да реши с лекота.

Как хората да се научат да медитират - това е единственият основен проблем, който не може да бъде разрешен от науката.

Затова и казвам на моите хора - бъдете егоисти, бъдете себични, оставете собственото ви его да про­цъфтява. Разцъфти, намери собствения си аромат и го разпръсни около себе си. Сподели го с онези, които са имали същите способности като теб, но животът не им е дал възможност да достигнат до собственото си про­цъфтяване и възможността да се вглъбят, да осъзнаят божественото в себе си.

Противопоставям се на всички религии, защото според мен това, което те дават на човечеството, е съ­вършено безполезно. Те "действат" под маската на прекрасни слова и прикриват действителността зад па­равана на красиви думи.

Да вземем например... Исус отправя своята молба към Бог от кръста и християните от векове цитират не­говите думи като поговорка. Те наистина звучат така, ала това е само привидно. Не се оставяйте привидното да ви подведе, то е много далеч от действителността. От кръста Исус отправя своята последна молитва към Бог: "Абба" (на арамейски - "Отче"), прости им, защо­то те не знаят какво правят".

Толкова хубави думи, такава готовност за всеопрощение... Той моли Бог да прости на онези, които разпъват Исус на кръста. Проучих задълбочено живота и словото на Исус. Той не е човек, когото можеш да молиш за милост. Не могъл да прости дори на смокиновото дърво, което не му дало плодовете си, защото все още не бил настъпил сезонът за зреенето - проклел го, тъй като той и хората му били гладни, а дървото не можело да им предложи храна. Проклел го, сякаш дър­вото било техен враг. Да прокълне едно дърво, при то­ва по време, когато бездруго не бил сезонът за зреене! А дори и да е настъпило това време, какво би могло да направи дървото, за да даде зрял плод? Нима то носи отговорност за изхранването на хората? И това е реак­ция на човек, за когото разправят, че правел чудеса, превръщал камъните в хляб, а водата - във вино.

Защо му е било нужно това? Ако е истина това, което се говори за него, и ако наистина можел да твори чудеса, такъв човек просто би заповядал на дървото да им даде зрели плодове дори и без да е настъпил сезо­нът за зреене: "Нека клоните ти се обсипят със зрял плод". За това дори не е било необходимо да се обърне към смокинята, би могъл просто да превърне камъните в плодове. Но всичките му чудеса всъщност са доста съмнителни и този случай за пореден път поставя ду­мите му под съмнение.

Защо, преди всичко, му е било нужно да моли за подслон в град, където превърнал камъните в хляб? И ако действително е бил в състояние да твори такива чудеса, защо хората в Юдея си оставали толкова бед­ни? И защо изобщо говорим само за Юдея, нима не би могъл да помогне на всички хора по света? Ако бе мо­гъл да превърне Хималаите или Алпите в хляб... Хора­та щяха да си взимат по някой резен и въпросът с глада би бил решен завинаги. А и защо е било нужно да превръща във вино толкова малко вода? Да бе превър­нал във вино цял океан... Когато знаеш тайната на чу­дото, би могъл да превърнеш във вино цял океан, нека хората пият на воля.

Ако Исус наистина е можел да твори чудеса, защо Юдея си оставала толкова бедна? Просто защото в приказките за чудесата няма нищо вярно...

Исус казвал: "Тези, които не ме следват, ще се продънят завинаги в седмия кръг на ада и ще бъдат подложени на всевъзможни мъчения". Този човек не знаел що е прошка. И ако не е могъл да прости на оне­зи, които отказали да го последват, как е могъл да мо­ли за прошка за онези, които го разпънали на кръста? Не е нужно кой знае какво, най-простичката логика е напълно достатъчна... Кой си ти, че да обричаш на вечни мъки в ада някой, който е отказал да те послед­ва? Не можеш да простиш нещо толкова обикновено, а молиш Бог да прости на онези, които те разпъват на кръст... Не, не за прошка и милост молел той, става дума за нещо съвсем друго.

Дори от кръста искал да каже на евреите: "Разбе­рете най-после, че аз съм месията, а вие си оставате слепи за истината". Молитвата му към Бог била: "Прости на тези невежи хора, те не знаят какво пра­вят". Този човек не умеел да прощава, целият му живот е пример в това отношение и акцентът е поставен не върху прошката, а върху невежеството на собствения му народ.

До последния си миг не спрял да повтаря: "Аз съм този, който знае, аз съм всезнаещият, а вие... Вие сте невежи. Но аз ще се моля на Бог да ви прости". Продължавал да играе ролята на месия, тъй като в ста­рите писания пишело, че месията щял да бъде разпънат на кръст и че от кръста щял да отправи към Бога мо­литва: "Прости им, Боже, защото те не знаят какво правят". До последния миг не престава да упорства, остава си непреклонен. Дори разпятието не променя нищо, той си остава месията. А последните му думи имат за цел единствено да подчертаят невежеството на другите.

Една грозна истина може да се прикрие зад кра­сиви думи и пищна фразеология. В никакъв случай не бих искал да правя подобни неща.

Уча ви как да бъдете естествени и как да приеме­те собствената си природа.

В едно поне съм сигурен - че след като постигне­те разцъфтяването на собствената си същност, вие не­изменно ще го споделите с другите. Това е просто не­избежно.