Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти



страница3/15
Дата09.01.2018
Размер2.51 Mb.
#42692
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Когато един цвят разтвори листенца, няма как да не разпръска своето благоухание, не е възможно да затвори аромата вътре в себе си. Цветът ухае и пръска аромат във всички посоки.

Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. То­гава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите.


ЖИВЕЙ СЕГА, ОСТАВИ МОЛИТВИТЕ ЗА ПО-НАТАТЪК

10 ноември 1984 г.

Бхагван,

Евреите, християните, индуистите, джайнистите и мохамеданите се надяват на живот след смъртта, докато хората около теб не хранят такива надежди. Защо?

Има три начина да се живее. Само единият от тях е истински, другите два са форми на псевдоживот.

Позволете ми първо да обясня какво имам пред­вид под "псевдоживот", така по-лесно може да се раз-' бере значението, което влагам в "истински живот". Двата варианта на псевдоживот представляват начин на живот на повечето хора - първият е пренесен изця­ло в миналото, във вчерашния ден, а вторият - в ут­решния ден, в бъдещето. И двата начина на живот представляват форма на самоизмама.

Вчерашният ден вече не съществува, а бъдещето все още не е реалност.

Не можеш да живееш в миналото. Е, можеш, но не истински, само в собственото си въображение. Ми­налото е мъртво и няма как да се съживи. Не можеш да върнеш времето назад. Това, което е отминало, си е отишло завинаги.

Въпреки това милиони хора, 99.99 % предпочи­тат да живеят или в миналото, или в бъдещето.

Утрешният ден не съществува и завинаги ще си остане в бъдещето. Този ден никога не идва, това е за­ложено в самата му същност. Той идва, идва, идва... и никога няма да дойде. Този ден е само надежда, която никога няма да се превърне в реалност.

А надеждата всъщност е най-древният наркотик за психиката.

Да се вгледаме най-напред в миналото, тъй като така или иначе вече сме го преживели. Вчерашният ден никога няма да се върне, но поне знаем, че го е имало. Философията за миналото е най-силно развита при индуистите, чиято религия по принцип се основава на изключително задълбочени философски основи.

Индуизмът разделя времето на четири епохи. Първата се нарича сат юга - епоха на истината. Тя е в самото начало на времето. Историята не разполага с писмени паметници от онова далечно време, няма до­казателства за неговото съществуване - тъкмо обрат­ното, всичко, което съществува сега, всъщност е дока­зателство против съществуването на онова време. Дори Кришна, когото индуистите почитат като потомък на Бога във всичките му форми и Бог като завършена цялост - дори Кришна не е олицетворение на истината. Кришна е лъжец.

Той е политик. Много лесно се променя. Дава обещания, които не спазва. И той въплъщава предста­вата за Бога в цялото му съвършенство! А Кришна лъже с такава лекота! Дори един треторазряден поли­тик... Всъщност, всички политици са треторазрядни. Може би думата "треторазряден" не е съвсем точна, тъй като друг вид политици така или иначе не същест­вува. Както и да е, дори политиците се срамуват, кога­то лъжат, и когато ги хванат, сами разбират, че са пос­тъпили непочтено. Това обаче не се отнася за Кришна, той е съвършеният политик. Като Бог той е далеч от съвършенството, но затова пък в политиката няма ра­вен на него. Работата му се състои в това да лъже, за него измамата е игра. И това време индуистите наричат епоха на истината!



И ако това се отнася за най-великата им личност, какво остава за обикновените хора? Никога не е имало епоха на истината, през която всеки е бил честен, поч­тен, верен на себе си и на съществуването. Ала индуизмът е много стара религия, затова и като психологи­чески феномен подобно схващане е напълно разбирае­мо. Детето няма минало, то има само бъдеще. Ста­рецът няма бъдеще, той разполага единствено с ми­налото.

Затова и старите религии са ориентирани към миналото. Естествено е те да живеят във вчерашния ден.

Новите религии живеят в бъдещето, те нямат ми­нало, на което да се облегнат.

Те правят проекции в бъдещето. Най-новата ре­лигия - комунизмът... Не забравяйте, че на комунизма гледам като на религия, тъй като той отговаря на всич­ки критерии за религия. Той изисква вярност към дог­мата. Изисква вяра към троицата Маркс, Енгелс и Ле­нин. Държи на безусловната истина, изложена в Капи­тала - книгата на Маркс. Недопустима е проявата на каквото и да е съмнение. Оспорването на проповядва­ните догми е напълно изключено. Маркс увенчава ця­лостното завършване на религията. След него вече ни­що не може да бъде добавено.

И това се отнася за всички нови религии. Исля­мът е едва на четиринайсет века, религията на сикхите - на петстотин години, християнството датира от две хилядолетия. За индийците две хиляди години не представляват почти нищо. Индуизмът съществува може би от десет хиляди години. Самите индуисти наричат своята религия Санатан Дхарма - "вечната ре­лигия". Тук времето не означава нищо, времето безд­руго е иманентно включено в нея. Затова и не е въз­можно съществуването й да се определя чрез години, пък било то и светлинни години.

Може би не знаете, че думата "индуизъм" не е измислена от самите индуисти. За тях тя е Санатан Дхарма - вечната религия. "Индуизъм" е име, измис­лено от враговете на тази религия. Нерядко обаче се случва да станем известни с името, което ни дават на­шите врагове, и дори самите ние свикваме с него и го приемаме. Името "индуизъм" е измислено от нашест­веници, които в продължение на три хиляди години са нахлували в индийските земи. Край границата тече една от най-красивите реки на земята - Синдху. Първите нашественици били хуните - варварски племена, изк­лючително свирепи, почти канибали. Казвам "почти", защото по онова време някои от тях все още ядели чо­вешко месо.

Когато хуните нахлули в Индия преди три хиляди години, в езика им не съществувал звук, близък до "с"; най-близкият до него звучал като "х", затова и на тех­ния език името на реката "Синдху" звучало като "Хинду". Това било единственият начин да се пресъздаде името чрез тяхната азбука, най-близката по звучене дума. Така "Синдху" станала "Хинду", а хората, които живеели по бреговете й, станали известни като "хиндуси".

Повечето думи, свързани с Индия, датират от онези времена. Когато през границите й нахлули гър­ците, те пък нямали звук, близък до "х", най-близкият звук за тях бил "и". Така "Синдху" звучал като "Инду" и с времето се стигнало до думата "индуси". "Индуси" е в основата на името "Индия". И това били все хора, които живеели в поречието на реката Синдху. Така и до ден днешен западният свят нарича тази страна Ин­дия - дадено й от западния свят, а населението й - ин­дуси, възприето от хуните и мохамеданите. Никой вече не споменавал името "Арйаварда", както наричали страната си местните хора. "Арйаварда" означава "страна на арийците", а религията си наричали Сана­тан Дхарма.



Тяхната религия определено съществува от пове­че от десет хиляди години. Няма обаче никакви дока­зателства за това кога е била въпросната епоха на истината, според мен всичко е въпрос на въображение. Това понятие обеднява образа на човека от стари вре­мена, някаква древна страна и прастара религия. Този образ не може да се проектира в бъдещето, за индуистите бъдещето е свързано с мисълта за смъртта. Бъде­щето е мрачно, възвеличаването е отредено единствено за миналото. И така - първата епоха, най-добрата, златният век, за индуистите е сат юга - епохата на истината.

Може би ще се изненадате, ако ви кажа... Чарлз Дарвин не е бил запознат с тази идея. Индуисткото разбиране за инволюцията, а не за еволюцията, би мог­ло да му бъде от полза, когато започнал да работи вър­ху своята теория за произхода на видовете - човекът всъщност се развива в обратна посока, а не по посока на изграждане и прогрес. Еволюцията не съществува, тъй като еволюция означава "бъдеще". Какво развитие предстои пред давещия се или пред един старец? Раз­витието е отредено за детето, докато старецът е изпра­вен единствено пред възможността за смаляване, зат­варяне в себе си и постепенно потъване в мрака. Още преди светът на науката да приеме думата "еволюция" като термин, индуистите вече са имали своя дума за нейната противоположност - "инволюция". С всеки изминал ден нещата се свиват в себе си и вървят по по­сока надолу.

Вторият етап се нарича трета юга. Трета озна­чава "трети". Това, което вече определих като първи етап - сат юга, за индуистите е четвъртият и най-висш етап. Ако все пак приемем най-висшият им етап за първи, тогава следващият ще бъде етапът на еволюцията, третият и четвъртият също се определят като етапи на еволюцията. Индусите по природа са изклю­чително философски настроени. За тях на първо място - най-старият, е четвъртият етап, на второ място пос­тавят третия, третият етап е всъщност втори, а най-низшият е първият етап на развитие.

Сат юга е най-доброто време, златният век, ко­гато всичко е било така, както трябва да бъде, нищо не можело да бъде по-добро или по-съвършено. Нямало престъпност, падение на нравите, болести, бедност и смърт; ако се сещате за още нещо лошо, в онези време­на то просто не съществувало. Наричат тази епоха "четвъртия етап", тъй като тя се характеризира с абсо­лютна уравновесеност, същото като четирите крака на масата. Четириъгълникът означава пълно равновесие, масата просто няма начин да падне. Хората не заключ­вали вратите си. Нямали ключалки, тъй като кражбата била непозната - такава поне е проекцията към насто­ящето. Това просто не е вярно.

Но ако се опиташ да накърниш нечий въобража­ем, изпълнен с радост свят, това неизбежно ще породи силен гняв. Точно това се случи, когато казвах на индуистите, че ключалки по онова време не е имало по­ради несъвършенството в развитието на техниката за производство, а и бездруго хората били толкова бедни, че просто нямало какво да се краде от домовете им. Както се знае, открадната била дори съпругата на Рама - още едно от превъплъщенията на индуисткия Бог. След като дори съпругата на Божието превъплъщение може да бъде открадната, какво остава за съпругата на един простосмъртен? Знае се също и че Кришна откраднал шестнайсет хиляди жени от съпрузите им. И всяка от тях била нечия съпруга, много от тях имали деца. Откраднал ги от домовете на техните съпрузи, откъснал ги насила от децата им. Нима това може да се нарече сат юга?

Казвал съм ви и преди, това се знае... Парасурама убил родната си майка - нима това не е престъпление? А Парасурама също бил Божие превъплъщение. Убил майка си, при това по заповед на собствения си баща. Бащата по всяка вероятност бил обикновен човечец, посредствен съпруг, неизменно измъчван от съмнения ревнивец. Пък и ще да е имал основания за подобни съмнения, след като още от индуистките писания се знае, че дори боговете (не забравяйте, че те имат не един Бог, а трийсет и три милиона) изпитвали подчер­тан интерес към земните жени, бездруго изкуствената небесна хубост явно им била втръснала.

Красотата в небесата е изкуствена. Девойките там никога не остаряват. Не се потят. Остават си вечно ед­ни и същи. Невероятно красиви, ала в тях има нещо нечовешко. Можеш да си вземеш такава изкуствена кукла - необикновено красива. Може да се направи до­ри някакво съоръжение така, че куклата да имитира дишане. Възможна е настройка на усмивката, да казва "здравей" и докато не се изтощят батериите й, да те целува и да казва: "Обичам те". Всичко може да бъде записано. Точно така и става - чрез записи. Разликата е единствено в това, че една батерия свършва примерно за седемдесет години. И такива батерии можем да съз­дадем, даже още по-добри - с продължителност на действие сто години. Е, макар и рядко, най-много да се наложи да прескочи човек до сервиза за смяна на бате­риите или някаква друга дребна повреда.

Красавиците в небесата са изкуствени. Естестве­но е на един мъж това да му омръзне. Може би не сте се замисляли по този въпрос, но един ден дори красо­тата омръзва. Колко време можеш да се взираш в едно красиво лице? А боговете били принудени да живеят завинаги със своите красавици. Една и съща красота, цяла вечност... Няма как да не са се отегчавали до смърт. Ако изобщо може да се твърди нещо със сигур­ност, то това е, че там цари невероятна скука.

И това е така не само според една религия, във всички религии е така. Ще се спра на всяка от тях. Не­бесните им селения са наситени със скука. За да се раз­сее скуката и да се внесе разнообразие е необходима промяна. А там нищо никога не се променя. Всичко си остава вечно същото. Нищо чудно, че на боговете рано или късно това им омръзва, приемат човешки образ и прелъстяват земни жени. Но те са богове, разбира се. Като че ли боговете във всички религии са насилници. Ако е възможно да бъдат заловени, трябва да бъдат на­казани или подложени на лечение.

И така, боговете слизали на земята, и според древните индийски пурани лъвският пай неизменно се падал на ришите, на мъдреците. Колкото по-голям мъдрец бил човек, толкова по-красиви били жените, които можел да има. В миналото не е било необходимо един индуски мъдрец да бъде ерген. Мъдреците не са католици, джайнисти или будисти. Идеята за целомъд­рие и безбрачие е сравнително отскоро. По онова вре­ме тази идея все още не съществувала. Индуистките мъдреци били далеч, много далеч от тази идея. Такава мисъл и през ум не им минавала. След като човекът е прочут мъдрец, знае толкова много и всички го уважа­ват, съвсем естествено е да получава най-доброто, включително и най-красивите жени в общността. Дори царете им дарявали своите дъщери. Е, бащата на Парасурама бил велик мъдрец, можел да има най-красивата жена. Но бил разкъсван от съмнения в почтеността на съпругата си. А боговете неизменно приемали човешки образ и слизали на земята, за един бог не е трудно да прави каквито си иска чудеса.

Онзи ден получих от една жена-християнка пис­мо, изпълнено с гняв: "Нима не разбирате, тук вие сте в християнска страна и въпреки това си позволявате опасни твърдения, че Светият дух например бил насилник, когато Светият дух е част от Бог; следователно вие определяте като насилник дори Бог. Това, което се случило на Дева Мария, не е насилие, а чудо - това пишеше в писмото. Да, голямо чудо е да измамиш едно бедно момиче. Няма как да се приеме другояче освен като чудо. Светия дух по всяка вероятност приел образа на Йосиф, а Мария си помислила, че това е законни­ят й съпруг.

Точно това правели и индуистките богове. Сли­зали на земята след като мъдреца си отидел, а мъдре­ците трябвало към три сутринта да си тръгнат, за да се изкъпят в Ганг, после се отдавали на продължителна молитва, разни ритуали и преди изгрев трябвало да из­вършат още какви ли не други неща. И така, в три през нощта мъдрецът поемал към Ганг, а богът приемал об­раза на съпруга. Горката жена дори нямала право да му откаже. Не можела дори да се оплаче, че я боли глава­та, индуизмът не позволява това. От индийската жена се очаква да се прекланя пред съпруга си като пред бог. Неговата заповед е безпрекословна и трябва да бъде изпълнена, не може и дума да става за някаква форма на неподчинение.

И така, бащата на Парасурама непрекъснато се съмнявал в почтеността на жена си, може и да е имал някакви основания за това. Казал на Парасурама: "Иди да обезглавиш майка си и после ми донеси главата й". И Парасурама взел, че изпълнил заповедта! Безпрекос­ловно подчинение на сина пред волята на бащата... Та­ка се ражда насилието.

Бащата заповядал: "Изтрий цялото войнство от лицето на земята", тъй като по онова време кастата на брамините и кастата на воините враждували помежду си. Конфликтът между брамини и кшатрии е вечен и неизбежен и се определя от това кой да властва над другите - интелектуалецът, ученият, браминът, мъдре­цът, пророкът или пък политикът, войникът, генера­лът... Кой? Този конфликт все още не е заглъхнал. Имало го е и по онова време...

Парасурама получил заповед да изтреби цялото войнство веднъж завинаги. Разправят, че... Тази исто­рия вероятно е силно преувеличена, но в нея все трябва да има зрънце истина, която да се преувеличи... Разп­равят, че трийсет и шест пъти избивал до крак всички войни на земята. Въпреки това бил изправен пред се­риозен проблем - баща му не заповядал да избие и же­ните на войните. Съпругите останали живи. Когато ед­на жена остане вдовица, според индуизма тя може да отиде при някой мъдрец и да го помоли да има дете от Него. Мъдрецът нямал право да отхвърли подобна Молба. Това се смятало за негов религиозен дълг.

И така, всички вдовици отивали при някой мъд­рец. Индия бездруго изобилства откъм мъдреци, а в онези времена те ще да са били още повече. Вдовиците раждали воини, които на свой ред били избивани - и това се повторило трийсет и шест пъти. Най-после Парасурама остарял, не можел да избива повече хора, ала сторил толкова зло, колкото никой друг простосмъртен не можел да стори. Въпреки това и досега индуистите казват: "Не, това не е проява на насилие", докато собс­твените им книги не говорят за нищо друго освен за насилие.

Махабхарата означава "великата индийска вой­на". Тази война трябва да е била някъде преди 5-7 000 години, може би дори преди 10 000 години. Така или иначе такава война действително е имало, съществуват Доказателства за това. Тази война съсипала завинаги Устройството на страната. В случая явно става дума за световна война. В нея взели участие почти всички из­вестни по онова време народи.

В определен смисъл войната се водела в рамките на един род - братя и братовчеди се домогвали до царския трон. Целият род се разделил в подкрепа на един или друг, някои се обособявали на страната на единия срещу онези, които подкрепяли другия брат. Всички били свързани с кръвно родство. Това било от такова значение, че в конфликта се намесили и всички по-малки народи - на страната съответно на единия или на другия.

В тази война загинали милиони хора. Според на­писаното в Махабхарата враждуващите страни разпо­лагали с оръжие, подобно на днешната атомна бомба, ако се съди по невероятните измерения на разрухата. Когато войната най-после свършила и Пандавите по­бедили, станало ясно, че не си е струвало да се пролива толкова кръв - след избиването на милиони хора Пан­давите просто нямало над кого да властват. Цялата страна била осеяна с трупове.

Първенците на династията били толкова сломени, че се отказали от светския живот и се оттеглили далеч в Хималаите. Победата просто не си струвала мъките. И за каква победа изобщо може да става дума тук? На­родите и на двете враждуващи страни били избити, съ­перниците изгубили всичките си роднини и приятели както от едната, така и от другата страна... Претенден­тите за престола съсипали и погубили своите хора. Е, накрая все пак имало победител. И над кого можел да властва новият владетел? Над милиони трупове. Точно това ще се случи и ако допуснем да има трета световна война.

Победителят в крайна сметка можел само да ри­дае и да оплаква победата си. Другият, който загине и изчезне, който изгуби войната, може би ще бъде в по-изгодно положение - поне няма да види победата в ця­лата й грозота.

Ти си победителят, но не е останал никой, който да те аплодира. Тогава Пандавите най-после осъзнали: "Всичко това беше съвършено ненужно, не трябваше да стигаме до война. По-добре да бяхме отстъпили трона на врага, нямаше да загинат толкова хора. А сега се оттегляме в Хималаите... Можехме да го направим отдавна, за да не си тръгваме сега толкова съсипани и разстроени, изпълнени с мъка и съжаление. Преди време бихме поели с радост и лекота към планините."

Не е вярно, че не е имало насилие, войни и прес­тъпност. Това просто не е вярно. Въпреки всичко индуистите определят сат юга като златния век. И оттогава започнало падението. Трета юга стъпва само на три крака. Сат юга имала четири, като маса с четири крака. След нея дошъл ред на епоха с три крака, не та­ка добре уравновесена както предишната. Можела да се прекатури всеки момент, като човек с недъгави нозе. Човешкият род изгубил част от собствената си същ­ност.

Психологията на индуизма обяснява тези неща, ако искаме да вникнем в тях от гледна точка на психо­логията. В сат юга имало колективен несъзнателен ум, подсъзнание, съзнателно мислене и свръх-съзнание - последното властвало над всички останали. Останалите три просто го следвали. Това са всъщност четирите стъпала на епохата.

При трета юга (трета означава "три", "трети"; от същия корен произлиза и английската дума "три", нещо, което е достигнало числото три на брой) свръхсъзнанието изчезва, а то е най-доброто в ума на чове­ка. Останали съзнателното, подсъзнателното и не­съзнателното мислене. Въпреки всичко не било тол­кова зле, макар и не така, както преди. Преди всичко било божествено, докато при трета юга нещата при­добили човешки измерения. Въпреки това положение­то било поносимо, сравнително добро.

Започнали обаче да стават разни неща, които ни­как не били за добро. През трета юга на основата на индуизма възникнали джайнизмът и будизмът, които за индийците имат изключително разрушителен харак­тер. Те сринали вярата в Бога, сринали из основи цяла­та система, както и вярата във Ведите, които са създа­дени от Бог. Започнали да се присмиват и подиграват на написаното във Ведите, отправяли критически забе­лежки към тях и искали доказателства. Разпространя­вали сред хората съмненията си във верността на све­щените книги, а съмненията изместили вярата. За вяр­ващия съмнението е една от най-страшните болести -болест, която унищожава вярата.

Затова индуизмът гледа на будистите и джайнистите като на атеисти. Те не са хора религиозни или на­божни, в никакъв случай - те са причината за разруха­та на старата религия. Но макар и да отричали Бог и Ведите, те утвърждавали ценности като истината, не-насилието и отказа от материални блага и отхвърляли кражбата. Така малко по малко нещата вървели все по-надолу и по-надолу, но някаква ценностна система все пак съществувала. Дошъл краят и на тази епоха. Чо­вешкият род паднал още по-ниско. Тогава настъпила епохата двапара. Двапара означава "втори". Два е бук­вален превод на то - "две", английската дума произ­лиза от същия корен. Около трийсет процента от думи­те в английския език произлизат от санскрит. Анг­лийският принадлежи към индоевропейското езиково семейство, също както немския, шведския, френския, италианския и руския. Всички европейски езици съдържат от трийсет до седемдесет процента корени от санскритски думи.

По време на двапара епохата се опира само на два крака. Човечеството сериозно заболяло. Нима мо­же една маса да се държи само на два крака? Невъз­можно е да постигне равновесие. По време на двапара човешкият род бил воден от подсъзнателното мисле­не. Съзнателното мислене се стопило и човекът бил движен предимно от инстинктите си. Правел нещо, но не знаел какво, не разбирал защо изпитва едно или друго желание, защо понякога се чувства щастлив, а друг път - нещастен, и продължавал опипом да търси своя път в мрака. Но въпреки всичко мракът все още не бил съвсем непрогледен, все още трепкала някаква светлинка, затова и говорим за подсъзнание... то е като свещица в тъмна нощ. Но повечето от нещата осташ вали забулени в мрак. Светлинката, наречена интелект и здрав разум, можела да угасне за миг, само от един-единствен порив на вятъра. Така, както след силен удар човек изгубва разума си и започва да вегетира ка­то животно. Настъпи го някой по крака - и толкова -това е достатъчно да си изгуби ума и да му се прииска да хване другия за гушата. Разумът му е като треперли­ва свещица, която гори по милостта на случайността и всеки миг може да угасне. Тогава настъпила последна­та епоха - кали юга, епохата на мрака - в която живе­ем сега. Според индуизма това е времето на най-страшния упадък. Човек живее без да осъзнава нищо,. като луд или пиян. Няма бъдеще - бъдещето означава още по-непрогледна тъмнина, а най-добрите времена отдавна са отминали.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница