Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

За мен този случай е зареден с изключително дълбок смисъл. Той е част от живота на всеки от нас. Говориш за Бог, за душата, за небесните селения, за ада... Но замислял ли си се някога дали тези неща мо­гат да бъдат поставени под въпрос? Бог наистина ли те интересува? И защо тъкмо Бог е крайната цел на твоя поход към истината?

Роден съм в семейство на джайнисти. Джайнистите не вярват в Бога-творец. Обстоятелствата не до­пускат джайнизмът да внушава на децата идеята за Бо­га и едно дете, възпитано в духа на джайнизма, не би се сетило да зададе въпрос: "Кой създал света?", защо­то още по рождение са го възпитали да вярва, че веч­ността си е вечност и Създател не съществува, защото от него никога не е имало нужда. Затова въпросът за сътворението не би могъл да възникне.

Един будист никога не си задава въпроса: "Какво е Бог, къде е Бог?", защото будистите по принцип не вярват в Бог, затова и този въпрос не стои пред едно дете, възпитано в духа на будизма. Когато си задаваш въпроси във връзка с Бога, ти смяташ, че само ти си за­даваш подобни въпроси - но съвсем не е така. Може да си роден в семейство на индуисти, християни или юдеи, което не те е възпитало в духа на съществуване­то на някакъв Бог. Може би околните са успели да съз­дадат у теб образа на Бога и някои свързани с него идеи. Най-близките ти хора са те обгръщали с толкова страх, че съмнението, само по себе си, вече е огромна опасност.

Всяко мъничко дете е принудено да се страхува от вечните мъки в ада, от това, че ще бъде хвърлено в огъня живо и ще гори там завинаги, без дори да има утехата на смъртта. При всяко положение, съмнението не си струва такъв риск. От друга страна, пред него е налице сериозна мотивация - ако вярваш, само ако вярваш, на твое разположение ще бъдат какви ли не удоволствия и земни радости. Вярвай, и Бог ще бъде на твоя страна; ако храниш съмнения, значи си на страна­та на дявола. И детето просто не е в състояние да отх­върли глупостите, които му натрапва светът около не­го. Детето изпитва безброй страхове. Страх го е да ос­тане само нощем в тъмното, а вие му говорите за веч­ните мъки на ада: "Ще пропадаш във все по-дълбок мрак, ще пропадаш безкрайно и никога няма да можеш да излезеш от мрака". Съвсем естествено е детето да започне да отхвърля всякакви съмнения и да си мисли, че не си струва да се съмнява в нищо. Толкова е по-простичко да прибегне към вярата... от теб не се иска нищо друго освен да вярваш в Бог отец, в Сина и в Светия дух. Вярата ти, сама по себе, си е напълно дос­татъчна, само трябва да вярваш, че Исус е Син Божи и божи месия, и той ще възнагради всеки за преживените страдания... Ще възнагради и теб... Нима няма да при­емеш възнаграждение, предоставено на толкова ниска цена? Не се иска кой знае колко от теб, само трябва да вярваш и всичко ще се уреди в твоя полза.

Как тогава човек да изпитва съмнения? Съвсем естествено е да избере вярата, особено на толкова крехка възраст. С годините на израстването все по-осезаемо те връхлитат влиянията на околната среда, вярата и внушените отвън идеи укрепват в теб, и, в крайна сметка, ти приемаш тяхната философия като венец на всичко и става много трудно да се върнеш към времето, когато си изпитвал някакви съмнения. Стьпкани са всичките ти възможности да се усъмниш, ти дори не виждаш в какво би могъл да се съмняваш. Преди години си се съмнявал в някои истини, но в крайна сметка си се оставил другите да те убедят. Из­чезнали са всички съмнения, ти дори не виждаш в как­во можеш да се съмняваш. Преди време си приемал вя­рата с неохота, но, в крайна сметка, си усвоил убежде­нията на външния свят. За сметка на това ти предстои невероятно възнаграждение.

Не е трудно да внушиш нещо на едно дете, доста­тъчно е само да му подариш някаква играчка - за него в определен момент тя е като рая с всичките му удо­волствия. Не че си извършил кой знае какво чудо, като си успял да му внушиш собствените си виждания. На практика, това си е най—обикновена експлоатация. По всяка вероятност си го сторил несъзнателно, защото някога си бил подложен на същия процес. И след като всички врати пред съмнението са затворени, здраво се залостват и всички врати към здравия разум и трезвия размисъл - да мислиш, да си задаваш въпроси и да търсиш своя път към истината. На практика, ти прес­таваш да бъдеш личност. Пред затворените врати към съмнението ти ставаш зомби - подвластен на обстоя­телствата и на алчността, на породените от страх хип­нози и внушения, подведен си да вярваш в неща, в ко­ито не би повярвало нито едно нормално дете, ако не му бе натрапена предварително изградена идеология. А след като престанеш да мислиш и да си задаваш въп­роси, ти си в състояние да повярваш на всичко, което ти кажат. Тогава просто няма място за въпроси.

Това е много изгодно за политиците. Ти си вяр­ващ и следователно си склонен да повярваш във всич­ко. Религиозността е показател за лековерие. Сама по себе си тя е достатъчна. Щом ходиш на църква, значи не си човек, който мисли и задава въпроси, който раз­полага с аргументи и не приема постановки, ако те не са обосновани от гледна точка на логиката, здравия ра­зум и науката. За политиците е чудесно, ако посещава­те редовно джамията или синагогата. Ще им се всеки да ходи на църква, в джамия или в синагога - няма значение къде, важното е всеки да посещава подобни места, защото функцията на храмовете е една и съща. В самата си основа стратегията им е една и съща. Индуист, мохамеданин, християнин, будист - няма значе­ние каква е твоята вяра, основната стратегия е все съ­щата - плътно затваряне на вратите пред всяко съмне­ние и пред възможността за пораждане на съмнение. Не бива да се допуска у отделната личност да се поро­дят въпроси, затова пълни главата на човека с всякакви вярвания и предубеждения. Сигурно ще останете мно­го изненадани, ако се вгледате в характера на такива вярвания. Хората са готови да повярват във всички глупости.

Джайнистът не задава въпроси, той просто вярва в невероятните глупости, които проповядва неговата религия. Дядо ми много ме обичаше, защото бях доста непослушен. И самият той дори на преклонна възраст си остана непослушен, може би затова бяхме големи приятели. Водеше ме при монасите-джайнисти, най-вече за да правим там разни пакости. Това му доставя­ше огромно удоволствие. Като на възрастен човек и уважаван гражданин не му приличаше да казва някои неща, затова си мълчеше, но знаеше, че след като аз съм с него, това е напълно достатъчно. Даваше си вид, че е на страната на монасите, но тайно ми даваше знак - давай, сега е моментът да измислиш нещо. Джайнистите не вярват в Бога-творец, затова не е прието да им задаваш въпроси относно Бог. Щом няма Бог, не могат и да възникнат въпроси за Бога. Трябва обаче да вяр­ваш в разни други неща. Джайнизмът вярва в душата. Понякога им задавах такива въпроси: "Колко са души­те на света? Броят им намалява ли, увеличава ли се или си остава все същият?" Джайнисткият монах не може­ше да каже, че броят на душите се увеличава, тъй като няма как да обясни откъде идва нарастването... Кой създава тези души, след като не съществува Бог-създател. Няма и Сътворение. Значи не могат да нама­ляват, защото къде ще отидат в такъв случай? Не могат да изчезнат от вселената, защото където и да отидат, все ще е в рамките на вселената. Монахът не може да отговори и че броят им си остава същият, въпреки че отговорът на този въпрос е даден в самите джайнистки писания: "Броят на душите си остава неизменен".

Не беше лесно да се отърват от дете като мен, тъй като при всеки отговор незабавно следваше въпросът: "Колко са все пак? Ако броят им остава неизменен, няма как да не знаеш колко са, откъде иначе можем да бъдем сигурни, че броят им не се променя? Някоя мо­же да си отиде, да дойде друга... Все трябва да се знае колко е точният им брой". Добре де, точният брой на душите не е написан в нито едно от писанията. А джайнистите не могат да определят точния им брой по простата причина, че населението на земята непрекъс­нато се увеличава. Хората стават все повече и повече. А според джайнизма всичко има душа - дървото, пти­цата, рибата - всичко. "След като знаете толкова много за душите, как е възможно да не знаете точния им брой? Твърдите, че Махавира е всезнаещ, че знае отго­вора на всички въпроси. Тогава няма как да не знае колко точно са душите на брой. Кажете и този проблем ще е решен завинаги." Монахът ставаше все по-неспокоен, много му се искаше да млъкна и да не зада­вам никакви въпроси. Аз обаче държах на своето: "Ни­кой не може да ме принуди да замълча. Трябва или да отговориш на въпроса ми, или да признаеш, че не си наясно с отговора. Просто кажи: "Не мога да отговоря на този въпрос." Поне пред самия себе си трябва да признаеш истината. Нали вие проповядвате истината. Не можеш ли да кажеш: 'Не знам точния им брой'?" Монахът не би могъл да каже това, тъй като то би под­копало авторитета на Махавира като всезнаещ - след като не знае нещо, кое всъщност наистина е от значе­ние?

И така, джайнистите вярват във вечното пътуване на душата. Ако във всеки живот имаш добра карма, ставаш все по-добър и по-добър, с други думи - сти­гаш до по-висок етап. Затова са изградили съответната класификация на нещата - животът на дървото има са­мо едно измерение, на паяка - две измерения, на пти­цата - три измерения, на тигъра - четири, а човекът живее в пет измерения. Човекът е венец на еволюция­та.

Случваше се да ги питам и за други неща, напри­мер: "След смъртта си един мъж отново ли се прераж­да като мъж или може да се прероди като жена в след­ващия си живот? Като човек ли се преражда всеки път или е възможно да се прероди като дърво, птица, кон или нещо друго?" Според джайнизма, ако кармата ти е лоша, можеш да се преродиш в някоя по-нисша форма на превъплъщение - куче, котка или риба например, можеш да се преродиш дори в дърво или камък. И та­ка, аз ги питах: "Да сте попадали на реално доказателс­тво, че някой си спомня, че в предишния си живот е бил дърво, тигър или куче? Кажете ми истината, защо­то се намираме в храма на Махавира - храм на истина­та. Ако ме излъжете, завинаги ще отидете в ада. Зато­ва, ако не знаете отговора, просто кажете: "Не знам." Да даде такъв отговор за един индийски монах - махатма, боготворен от хиляди хора, е най-трудното не­що на света. Опитвах се да обясня какво имам предвид: "Ако ме излъжете, ще слезете по-долу в следващите си прераждания. Стоим пред статуята на Махавира, който е свидетел на вашите думи. А и се намираме в храма..." Монахът е жертвал всичко, за да затвори плътно всич­ки врати пред съмнението. Той е сигурен, че ако излъ­же в храма, пред погледа на Махавира... Това е много опасно. Затова няма как да излъже, а не може и да ка­же, че от личен опит знае нещо или е говорил с някой, който може да му даде определени доказателства. За­това всеки път монасите се държаха като глухонеми.

Джайнистите имат една теория... Благодарение на нея обясняват всичко. И самият Махавира е трябвало да обяснява безброй неща, а и населението на земята непрекъснато нараства... Откъде, все пак, идват всички тези души? Броят на животните нараства, разраства се животът във всичките му форми, откъде идват всички живи същества? Това е обяснено в теорията, предло­жена от Махавира. Нарекъл я нигод. Теорията учи, че някъде във вселената съществува тъмна утроба - безк­райна и изпълнена с потенциални души. Когато някоя от душите стигне до етап, след който може да расте, тя излиза от нигода. Да видим къде е уловката. Махавира твърди, че нигод е безкраен, тъй като в противен слу­чай душите все някога ще свършат и нигод ще остане празен. Тогава отново ще възникне въпросът за произ­хода на все по-нарастващия брой души. Затова и Махавира твърди, че нигод е безкраен, за да не се изпраз­ни никога вселенската утроба. Съвсем е забравил, че все ще се намерят хора като мен. Е, все пак не съм зас­тавал очи в очи с него. Ако това бе възможно, поне щяхме да изясним някои въпроси на място, така или иначе в рамките на съществуванието не е възможно две паралелно съществуващи неща да бъдат безкрайни. Въпрос на елементарна логика и математика. В рамки­те на съществуванието може да има една-единствена безкрайност и тя е вселената. След като тя е безкрайна, не може да съществува друга безкрайна величина, за­щото по един или друг начин двете безкрайности все ще опрат до общи граници. Все някъде ще се докоснат, а това означава ограничаване. Границата по дефиници­ята означава край на безкрайността.

И без да разговарям лично с тях, бих могъл да измъча джайнистите с всякакви въпроси: "Според вас нигодът е безграничен; как тогава обяснявате безкрай­ността на вселената? Дали това изобщо е възможно от гледна точка на математиката? Или на геометрията? Трудна работа. Невъзможно е паралелното съществу­ване на две безкрайности. Ако човек има дори най-елементарна представа от математиката, за него ще е очевидно, че две крайни величини са напълно съвмес­тими и това може да се докаже чрез стотици експери­менти. Но съвместяването на две безкрайни величини е абсолютно изключено... Само една-единствена реал­ност може да бъде безгранична. Безграничност на раз­стояние милиони светлинни години... Не че това има значение - границата така или иначе е налице.

На времето си задавах на онези монаси такива въпроси: "Откъде идват всичките души, за да се влеят в нигод! Хоп! - изведнъж се появяват там без всякаква причина. Защо? Как успяват да влязат вътре?" По принцип, всяка религия се сблъсква с едни и същи проблеми. Изправена пред фундаментални проблеми, всяка религия предлага напълно безсмислени отгово­ри. Всеки може да даде приемливи отговори, ако не е изправен пред фундаментални проблеми. Но при необ­ходимостта да се изправиш очи в очи с такава пробле­матика, просто започваш да си измисляш.

Откъде е дошъл този нигод - безкрайната вселен­ска утроба? И откъде се взимат всичките души, които се вливат в него? Най-лесното е да кажеш: "Ами те просто са си там", но едва ли е възможно да се приеме сериозно такъв отговор. Какви са извършените от ду­шите грехове? Никога не са били извън пределите на нигода, следователно не са могли и да извършат нищо - нито добро, нито зло. Защо тогава са принудени да се мъчат в пределите на утробата? И какви още страдания им предстоят в безграничността на черната дупка? Душите стоят там в продължение на милиони години. Каква е причината да стоят там и да страдат? Нали не са извършили нищо... Не мога да приема, че са извършили някакъв грях, защото преди да "направиш" как­вото и да е, трябва реално да съществуваш във вселе­ната. За да "действаш", преди всичко трябва да "бъ­деш". А душите са там като потенция. В действител­ност, те не съществуват, те са просто зародиши. Как тогава от непокълнали семена биха могли да се родят горчиви или сладки плодове? Трябва да разберем при­чините, поради които тези семена никога не са покъл­нали. И кой-знае как в един момент душите узряват... Нима това може да се обясни с точните науки? Сигур­но има някаква причина днес да узреят за раждане ду­шите А, Б и В, а Ю и Я да са готови за утре, но защо е така, а не обратното? Нали всички души си приличат. Или може би вие ги различавате една от друга? Разли­ките не могат да бъдат идентифицирани, защото обек­тите не са осъществени в материален план. Душите представляват само потенция... Невъзможно е да се оп­редели някаква основа за тяхното разграничаване.

А монахът се потеше от притеснение и повтаря­ше: "Всеки път, когато дойдеш тук... Чудно момче си ти, никой досега не ми е задавал такива въпроси. Про­пътувах цяла Индия надлъж и нашир и всеки път, ко­гато дойда тук, изпитвам страх... Такива като теб прос­то не бива да стъпват тук. Казвах на дядо ти да не те води, но той също е голям чудак - никога не идва сам, всеки път те води със себе си." И тогава монахът ми скрои номер. Започна да изнася своите беседи по вре­мето, когато бях на училище. Ала никак не беше лесно Дядо ми да се остави да бъде измамен. Той идваше в училището и казваше на директора: "Днес имам спеш­на нужда от помощта на моя внук". И ме освобождаваха от занятия. После директорът казваше: "Училището днес май свърши много бързо". А аз отговарях: "Не, дядо ми ме извика - иска да получа вашата благосло­вия, сър. Той никога не би ме взел, без да получа бла­гословията ви. Той е дълбоко вярващ човек и иска да получа вашата благословия. Моля ви, мога ли да си тръгна с него?" Ако дадете на детето достатъчно сво­бода, то ще направи така, че всички монаси, попове и имами да изглеждат като пълни идиоти. И мястото им е точно там - в категорията на идиотите. Само оставете децата на свобода, нищо друго не е необходимо. Оста­вете децата да изпитват съмнения. На практика обаче, ние не им даваме такава възможност. И след като вед­нъж вече свикнат с внушената им вяра, малко по малко това отравя цялото им съществуване. И ако някой се опита да я подложи на съмнение, на практика той ата­кува всъщност самите тях. Точно това ме тревожи. То­ва е основният ми проблем, който се опитвам да раз­реша цял живот.

С нищо не мога да ви помогна, ако не се проти­вопоставя на вашата система от вярвания, не мога да споделя с вас своите мисли и убеждения. Пред мен има зид - много дебел зид. Колкото и да крещя, няма да ме чуете. Трябва непрекъснато да се блъскам в стената, да се опитам поне да пробия дупка в нея, за да стигна до вас, за да можете да ме видите очи в очи. И да съживя във вас онова, което ви е отнето. Мога да ви върна не­винността на детството и тогава ще можете сами да поемете своя път към истината. Детството е единстве­ната възможност да поемете своя път към религията. В противен случаи ви остава само да приказвате за рели­гия.

И така, Шийла, това е истината.. От сърце ми се иска да се освободите изцяло от терминологията, с ко­ято сте захранени отвън. Аз не ви предлагам каквато и да било терминология. Опитайте се да разберете колко различна е моята гледна точка. Затова казвам, че моята религия е първата религия в света. Нищо няма да се промени, ако от индуист човек стане християнин, ако е бил християнин и приеме исляма или ако от мохаме­данин стане юдей. Все същата размяна на надути при­казки, подобна на промяна в облеклото; остава си съ­щият човек, в същата кожа. Само дето е заменил пре­дишната си система от вярвания с друга, защото стара­та система му е омръзнала. Така доникъде не се стига. Може би... Ако християнството не става, може би индуизмът или ислямът ще се окажат по-подходящи. Не, аз не ви предлагам нова система от догми, идеи или вяра в нещо - изобщо не става дума за това. Моята цел е много по-различна.

Ако взема един камък и го поставя на мястото на друг, аз ставам още по-опасен от онзи, който е сложил първия камък, тъй като този първи камък е остарял, до гуша ти е дошло и вече не черпиш от него сила и ду­ховна храна. Та това е просто един камък, каква храна би могъл да ти даде? И въпреки това ти си го понесъл на раменете си и малко по малко започваш да усещаш, че най-добре би било просто да се отървеш от него. Един нов камък ще ти предложи все същия "меден ме­сец" и ще започнеш да се питаш дали новата тежест е най-удачният ти избор.

Не се опитвам да заменя някогашната ви система от вярвания с нова, по-различна. Простичко казано -това, което правя, е разрушително. Може би ще се из­ненадате, ако видите, че аз не съм просто разрушите­лен - аз искам да разруша всичко, което ви е било на­ложено отвън. Изобщо не е нужно човекът да замества едно нещо с друго. Творческото начало е исконно при­също на човека и не е необходимо аз да го измислям. Ще усетиш лекота и ще започнеш да израстваш едва след като отхвърлиш товара от раменете си. Ще започ­неш сам да търсиш истината и не след дълго ще почув­стваш нов прилив на сила и могъщество, защото всяко твое откритие, дори най-малкото, ще ти носи неверо­ятна радост и удовлетворение. Дори и най-малкото от­критие, до което си достигнал сам, ще те накара да се почувстваш като нов човек, просто защото истината е родена в теб самия. Може да е само зародиш на истина, но така или иначе, вече ще си поставил основите на началото. Ще усетиш ново, непознато дотогава вълне­ние, което не би изпитал, ако се бе придържал към предишните си вярвания, система от идеи и наготово предложени догми.

Аз само те освобождавам от натрупания товар. Единствената ми цел е да те оставя съм със себе си -нещо, което не са направили твоите родители, учители, равини, монаси и попове... Никой никога не те е оста­вял сам със себе си. Никой не е допускал, че можеш да се справиш сам.

А аз вярвам в теб! Всички са искали да направят от теб нещо по свой образ и подобие. Аз не искам да ви моделирам според собствените си представи.

Аз искам просто да постигнете пълния разцвет на собствената си личност. Не зная доколко това е въз­можно. И може би е по-добре, че не зная, защото, в крайна сметка, това може да се окаже приятна изнена­да - сякаш сте намерили изключително ценно съкро­вище.

И така, аз вярвам във вас. Затова не ви предлагам някаква религиозна вяра, защото знам, че вие притежа­вате всички способности да откриете сами живота, лю­бовта и радостта. Просто трябва да се освободите от натрупания върху раменете ви товар. Не се хващайте за него като удавник за сламка. Товарът е ваш враг.

Ако си евреин, юдейството е твой враг. За хрис­тияните враг е християнската религия, за индуистите враг е индуизмът. Религията ти няма никакво значение, тя е твой враг, след като си я приел, без да си тръгнал по твоя собствен път към истината. Трябва просто да кажеш: "Хайде, сбогом". Кажи на врага си: "Приклю­чих с теб, остави ме най-после на мира. Искам да съм чист, няма повече да те нося на гръб". Ще останеш смаян в мига, в който усетиш невероятна лекота и ще можеш да разтвориш криле, за да полетиш в безбреж­ните пространства на съществуванието, които винаги са били пред теб. До този миг не си могъл да направиш това, защото си бил прикован към синагогата, храма или църквата; все някой падре, поп или свещеник са ти пречили да го направиш. Около теб е имало тълпи от хора, които са висели на врата ти и които са искали да не бъдеш по-различен от тях.

За тях то е въпрос на политика - политиката на бройката. Страхуват се, че ако всеки поеме по свой собствен път, те ще загубят своята власт - властта на бройката. Искат да си там, в общия кюп, да си просто поредният номер, искат да те използват като средство за постигане на собствените си цели. Не забравяйте, че най-големият грях е да използваш едно човешко съ­щество за свои собствени цели, независимо какви са те. Всеки човек представлява цел сам по себе си.

Затова и моята работа се определя от желанието да ви помогна да откриете своя вътрешен потенциал от възможности и умения, своята крайна цел - а тя не е кой знае колко далеч, тя в самите вас. От вас се иска само да се освободите от бремето на всички ненужни глупости, което другите са стоварили върху раменете ви.

Някои си мислят, че това, което правя, не е по-различно от нещата, които са вършили Христос, Буда, Мохамед или Махавира, но много грешат. По своята същност това, което правя, си е чисто моя работа. Де­лата на така наречените пророци работят против мен, а това, което аз правя, е насочено против тях. И трябва да сме наясно - никога няма да престана да критикувам техните идеи. Човек трябва да бъде гъвкав. Не бива да се чувствате наранени, когато ви говоря такива неща -аз просто трябва да направя това, което правя. То е ка­то хирургическа операция. Трябва да ви сложа на опе­рационната маса и да изрежа от вас всичко чуждо, за­щото вие сте го приели като част от себе си, а не е така. То ви превръща в инвалиди. Убива ви.

Искам да взема от вас всичко, което не е част от вас по природа. Всичко... И тогава настъпва мигът на експлозията.

Бхагван,

Преди всичко трябва да си изясним едно нищо -Христос не съществува. Как е възможно тогава да съ­ществува Антихристос? Можем да допуснем възмож­ността за съществуване на Антихриста само ако прие­мем идеята за съществуването на Христос. "Христос" е гръцкият превод на ивритската дума "месия". За по-голяма яснота нека използваме засега думата "месия". Евреите дълго чакали месията, надявали се той да оти­де при тях и да ги освободи от страданията. Евреите са може би най-изстрадалият народ на земята. Едва ли обаче има защо да им съчувстваме и да ги съжаляваме. Те сами са си виновни за страданията. Още по времето, когато са се обявили за богоизбрани, те са обрекли са­мите себе си на безбройни нещастия, беди, убийства, на концентрационни лагери и на газови камери.