Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти

И така, според мен, ако някога искате да се помо­лите на Бог... Нека поводът бъде някаква любов, нещо истинско, дълбоко и без определена мотивация. Такава молитва може да бъде само израз на твоята благодар­ност, а не да бъде насочена конкретно към някого. Твоята молитва трябва да бъде отправена към съвър­шенството на вселената.

ДУХОВНАТА МАФИЯ -СВЕЩЕНИЦИ И ПОЛИТИЦИ

13 ноември 1984 г.

Бхагван,

Това е резултат от развитието на разни идиотски идеи, които властват от векове над ума на човека. Не­избежно е светът да боледува. Затова всички религии носят своята отговорност. Дали преднамерено или просто така се е получило, тъкмо те са в основата на всички нещастия, страдания и неосъществени стреме­жи на човека. Нека разгледаме последователно основ­ните причини за това. Първо, всички религии твърдят, че Бог е създал света, Бог е всезнаещ, всемогъщ и вез­десъщ. Бог знае всичко. Бог може всичко. Бог е нався­къде. Това разбиране е основната причина човек да не се опитва да подобри положението си и да направи света около себе си по-добър. Какво би могъл да нап­рави човек, ако е уверен, че над него има някой всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, който има грижата за всич­ко? Какво би могъл да направиш ти при това положе­ние? Докъде би стигнала твоята далновидност? Ако светът е създаден от Бог, не можеш да направиш нищо, за да подобриш каквото и да е. Би могъл единствено да влошиш положението. Не можеш да оповестиш пред­варително какво ще постигнеш, няма как да бъдеш по-мъдър от Бог. Тази идея е сред основните причини за всички страдания на човешкия род и може би тя ще се окаже решаваща за неговия край. Като си помисли са­мо човек... Според мен, Богът създател не съществува, няма кой да се грижи за света. Не бива да прехвърляме отговорността върху нещо, което не съществува.

Затова пък ние съществуваме реално и единствено върху нас лежи отговорността дали ще се възполз­ваме от възможността да направим този свят по-добър или по-лош.

Ако забравим за разните богове и на мястото на Бог поставим човека, светът значително ще се проме­ни. Никой не би искал да страда. Всички страдания са плод единствено на собствената ни глупост. Човек мо­же да живее в богатство, наслада, може да изпита не­вероятно блаженство от собственото си съществуване. Преди всичко, обаче, трябва да приеме мисълта за соб­ствената отговорност. Всички религии проповядват, че някой друг е отговорен за действителността, в която живеем. Много по-лесно е да прехвърлиш всичко на Бог... А Бог няма. Защо ще правиш каквото и да било, ако всичко е в ръцете на Бог? Първоначалната идея за Бога създател е в основата на всичко, което се случва, което е станало някога и което предстои да се случи.

Ако човек, по един или друг начин знае, че: "Това е твоят живот" и "Самият ти си отговорен за това, което си, за това, което правиш и за всичко, което ти се случ­ва. Време е да съзрееш. Не можеш да останеш цял жи­вот дете." Ала упованието в Бог не ти дава възмож­ността да съзрееш, неговата божественост е функция на твоята липса на зрелост и на желанието ти да оста­неш дете. Колкото по-необятни са човешката леност и глупост, толкова по-величава е славата Божия. За ум­ния Бог просто няма значение. Ако наистина си умен, Бог просто не съществува. Това, което го има, е твоето собствено съществуване - тогава ти си този, който твори. Самата мисъл за някой друг, който твори, не ти дава възможност да сътвориш нещо сам.

Това, към което се стремя, е да ви убедя, че трябва да се почувствате като създатели и творци. Човек трябва да отприщи своя творчески потенциал. Това обаче е възможно само ако отхвърли мисълта за Бог - който всъщност съществува толкова, колкото го има и Го до; човек трябва да отхвърли илюзията за съ­ществуването на Бог. В началото няма как да не почув­стваш празнота - нали нещо трябва да запълни място­то, където доскоро е бил Бог... което милиони години е било запълвано от Бог. То е светилище, скрито дълбо­ко в собственото ти сърце, изцяло запълнено от идеята за божието присъствие. В един миг, когато се освобо­диш от тази илюзия, неизбежно е да почувстваш праз­нота, ти се страхуваш, чувстваш се като изгубено дете. Но знаеш ли - в известен смисъл никак не е зле човек да се чувства празен. Не е зле понякога да изпитва и страх - такава е реалната действителност, а онова, което си чувствал доскоро, е било плод единствено на собствените ти илюзии. Не че илюзиите вършат кой знае каква работа. Само до известен момент могат да ти предложат някаква утеха, но ти не се нуждаеш само от това. Човек не се нуждае от утеха, а от промяна. Не му е нужна утеха, а цялостно лечение на болестите и страданията, които го мъчат цял живот. И така, на пър­во място трябва да се освободиш от илюзията за съ­ществуването на Бог. И не чакай да дойде Годо. Не съществуват нито Бог, нито Годо.

Фридрих Ницше казва... Не че съм съгласен с не­го, но мнението ми не съвпада с неговото в много по-различен аспект, отколкото с всички останали, които провъзгласяват гръмкото си несъгласие. Ницше казва: "Бог е мъртъв." Естествено е срещу подобно станови­ще да негодуват и християни, и мохамедани, и индуисти - всеки, макар и по различен начин, има възражения срещу Ницше. Аз също изразявам своето несъгласие, като по принцип най-същественото ми възражение е срещу твърдението, че Бог бил мъртъв. Бог не може да бъде мъртъв, след като никога не е бил жив! Постанов­ката "Бог е мъртъв" предполага, че някога е бил жив, а впоследствие е изчезнал. Преди всичко, Бог никога не е съществувал. Той съществува единствено в илюзиите на човешкия род.

И това положение, при цялата тази мисловна ос­къдица, при все по-нарастващото напрежение... Нап­режението идва най-вече от факта, че след болестите най-сериозният фактор за смъртността си остават са­моубийствата. Ден след ден човек се чувства все по-зле, докато накрая не вижда друг изход, освен да сложи край на живота си. А страданията му непрекъснато се задълбочават. Той не вижда смисъл да търпи толко­ва мъка. Защо трябва да страда? Какво толкова е нап­равил? И в определен момент започва да му се струва, че просто няма смисъл да живее. Такива моменти ид­ват в живота на всеки интелигентен човек, моменти, в които всичко му се струва лишено от смисъл и изпразнено от съдържание.

Защо да продължава да се мъчи? Защо да не сло­жи край на всичко това? Защо да не се отърве веднъж завинаги от болката? Животът не му предлага друго, освен болка. И той не очаква нищо повече. И тогава изведнъж някой му предлага опиума на надеждата... Надежда, че утре нещо ще се промени. Ако не днес, то утре, най-късно вдругиден най-после ще настъпи же­ланото блаженство.

Но дори и тогава... Дори това не си струва усили­ята. След толкова страдания грейва миг на радост и ти успяваш дори да се засмееш. Но този миг изчезва, пре­ди да се стопи усмивката върху устните ти. И ти прос­то не вярваш, че изобщо някога е имало такъв миг, да­ли не е бил плод на собственото ти въображение? И продължаваш да живееш по инерция и ти се струва, че си измисляш факти от реалния живот. Затова на човека му е дадена способността да мечтае.

Не зная дали сте чували... Искам да ви кажа за едно твърде странно откритие на съвременната психо­логия. Цял живот съм си мислил, че няма полза от меч­тите, че дори сънищата пречат на човека да се наспи както трябва. Винаги съм смятал, че сънят без сънища е много по-здравословен от много други неща. Сън без сънища - това проповядва йога от десет хиляди годи­ни. Такъв сън носи покой и красота, но напоследък на­уката стига до твърде различни изводи. Човек би могъл да се лиши от сън, ако иска, но не може съзнателно да се освободи от сънищата си.

По време на осемчасов сън човек успява да си от-почине пълноценно за не повече от два часа, при това -на отделни кратки периоди. Здравият сън продължава само два часа, през другото време сънуваме. Това е до­казано експериментално. Чрез съвременната техноло­гия може да се провери със сигурност дали човек съну­ва или не. Това може да се разбере и без техника, по движението на очите под клепачите по време на сън. Ако очите се движат под клепачите, значи човекът съ­нува. Ако клепачите остават неподвижни, под тях не протичат никакви преживявания и това е знак за здрав сън без сънища. Очевидно е и за да се докаже това не е необходима кой знае каква апаратура. Благодарение на съвременната технология обаче, можем да изобразим преживяванията по време на сън чрез графика, подобна на рисунката на една кардиограма.

Въз основа на множество експерименти е доказа­но, че сънят понякога бива неспокоен, случва се човек да се стряска внезапно на сън, а често се случва и да се събуди. Учените оставяли хората, участващи в експе­римента, да спят не повече от два часа здрав сън. На сутринта те се чувствали изтощени и неспокойни, просто не им се живеело. Може да звучи малко стран­но, тъй като в течение на хилядолетната си история учението на йога в древна Индия, Тибет и Китай (раз­витие, което бележи своя възход благодарение на безброй независими една от друга школи) мнозина са убе­дени, че два часа пълноценен сън са напълно доста­тъчни да заредят отново мозъка с енергия и да възвър­нат силите на човека. А вече е доказано, че това не е вярно. Ако по някакъв начин по време на тези два часа сънят бъде нарушен, но после човек поспи още шест часа, макар и да сънува, на сутринта се събужда бодър и отпочинал, изпълнен с желание да работи, да живее и да се забавлява.

На времето това откритие шокира мнозина. Как така изведнъж се оказва, че сънищата са полезни за чо­века? Учените все още не са дали отговор на този въп­рос. А и едва ли е възможно, защото до единствения верен отговор може да се достигне само в състояние на дълбока медитация. Чрез чисто технически психологи­чески експерименти няма как да стигнеш до верния от­говор.

По време на медитация протичат процеси, които не могат да се определят като дълбок сън или като сън без сънища. Не може да се говори нито за едното, нито за другото - ти не сънуваш, но не си и в състояние на дълбок сън. Всъщност ти си буден. Само тялото ти е потънало в дълбок сън, но съзнанието ти остава ясно като безоблачно небе в ясна сутрин. Самият ти не спиш. Отвътре нещо в теб гори - ти си като пламък, буден и съзнаващ и знаеш, че дори няма какво да наб­людаваш. Ти си оставаш в позицията на човек, чието съзнание е будно. Можеш само да наблюдаваш наблю­даващия. Можеш да се взираш в някой, който се взира в нещо друго. Съзнаваш само, че си в пълно съзнание.

Това състояние не е нито сън, нито сънуване. А на сут­ринта се чувстваш невероятно бодър и свеж.

Затова психолозите не могат, нито някога са мог­ли да познаят действителността. Това познание е въз­можно единствено в състояние на медитация. Не се за­белязва и значителен напредък в тяхната работа по по­сока на отношението им към медитацията. Тъкмо об­ратното, те са антагонистично настроени към всякакъв род медитиране. Мога да се досетя за причината. Наст­роени са против медитацията, защото тя би могла да реши всичките им проблеми. Медитацията може да облекчи всички болки и тревоги, а това означава край на психологията като вид професия.

А светите отци се боят, че... Религията не допуска съмнение във вярата; дори и да гледаме с недоверие на някой политик, на отците трябва да вярваме безрезерв­но. А от попове просто няма нужда. Ако се съмняваме в Бог, в такъв случай е свършено с цялата попщина. На света има милиони свещеници - индуистки, католи­чески, юдейски жреци, равини, протестанти, пандити, имами, шанкарачарии - милиони свещеници по цял свят, които живеят единствено на базата на вярата на хората в Бога. Ако отхвърлим вярата в Бога, свършено е с поповете. Засега те все още се ползват с власт и ав­торитет. Възможно ли е да има папа, ако няма Бог? В какво положение ще изпадне папата тогава? Сегашни­ят папа е поляк и не му остава друго, освен да се върне в Полша. А Полша сега е комунистическа страна и па- _ пата неизбежно ще се превърне в посмешище за собст­вения си народ.

Бог няма. Ако това е истина, не съществуват нито Светият дух, нито Божият син. Бог е в самия център на всички илюзии. Ако махнеш центъра, целият дворец, построен от карти за игра, ще се срине до основи. Ну­жен е само един начален импулс.

Психолозите изпитват сериозни опасения относ­но медитацията. Сега психологията е много на мода. Евреинът не се занимава с дребни работи. Християнст­вото е тръгнало от евреите, но въпреки всичко вече две хиляди години те не престават да мрънкат: "Пропус­нахме златна възможност, можехме да развием тоя бизнес с християнството. Как така изтървахме въз­можността да се възползваме от Исус? Това си е чист бизнес, и то доста печеливш. Защо не успяхме да раз­берем навреме, че в тази работа има много пари." Ев­реинът си знае, че е пропуснал своя шанс и не може да прости - нито на себе си, нито на Исус. Ако отново им бъде дадена същата възможност, евреите пак ще раз­пънат Исус на кръста, но ще измислят друга причина: "Защо не ни каза, че в случая става дума за сериозен бизнес, тогава нямаше да се наложи да те разпъваме."

Евреите са пропуснали своя шанс и с друг велик евреин - Зигмунд Фройд. Но този път са много по-наясно с реалната ситуация и може би затова не са из­губили толкова, колкото преди. Деветдесет процента от този бизнес си остава в ръцете на евреите. Деветде­сет процента от занаята си остава в евреите психолози, психоаналитици и терапевти. Той си е техен монопол. Фройд сам-самичък е положил основите на този зана­ят, прераснал по-късно в наука. А толкова се боял от медитацията, толкова се страхувал от нея.

Не по-малко се страхувал от медитацията и Юнг - най-добрият му ученик и вероятен наследник. Когато отишъл в Индия, навсякъде, където се отбивал - Каджурахо, Тадж Махал, или Фатехпур Шикри - древни индийски светини, навсякъде му казвали: "Трябва да идеш на юг, в Аруначал, в далечния юг. Има там един човек, Шри Раман, който ще те въведе в дълбините на човешката природа и ще ти изясни неща, които си тър­сил цял живот." Но Юнг се побоял да замине и да се срещне с мъдреца.

А тъкмо Раман бил човекът, който би могъл да сподели с него собствения си опит и да му каже, че спасението му е единствено в медитацията. Юнг така и не отишъл да се срещнат. Дори си го признавал откри­то, казвал, че медитацията не е научен метод. Подобно изказване е направо ненаучно, тъй като никой никога не е подлагал медитацията на научни експерименти. Дали тъкмо по тази причина Юнг твърдял, че медита­цията по принцип е ненаучен подход към истината?

Познавам пространства, където няма сън, няма сънища, и въпреки всичко знам, че съм там. Сънища така или иначе трябва да има, но да не са мои. Може би деветдесет и девет процента и деветдесет и девет стот­ни от хората, да не кажем повече, се нуждаят от съни­ща - нуждаят се от тях по шест часа на нощ. Смяташ ли, че това е достатъчно? Не се ли е случвало да съну­ваш и наяве? Ако затвориш очи и се съсредоточиш върху това, което ти казвам, ще видиш, че сънищата са пред теб и те чакат. Сънят винаги е с теб. Дори и сега, докато ме слушаш, можеш да сънуваш. Когато вървиш по улицата, сънят ти крачи заедно с теб. Той се разделя на две в мига, в който се събуждаш. От една страна си длъжен да приемаш сигналите от външния свят, а от друга - през цялото време си както в действителността, така и извън нея. Съзнанието ти е съсредоточено не във външната, а във вътрешната реалност. То е забуле­но от видения и сънища, когато напълно забравиш за външния свят. Шест часа всяка нощ, а колко часа в де­нонощието... Все още никой не е измерил колко часа от денонощието човек прекарва в полусън. Аз смятам, че човек прекарва поне два часа наяве без да сънува -така, както спи два часа без сънища през нощта.

Човек не спира да сънува само два часа в дено­нощието - само два часа си в състояние да отхвърлиш сънищата, да останеш съвършено буден, и точно тези два часа можеш да отделиш за медитация. Това време може да ти разкрие дълбините на невероятни тайни. Всеки човек, всеки нормален човек, се нуждае от съ­нища. Защо е така? Просто защото на практика живо­тът не му предлага удовлетвореност, защото е грозен, изключително грозен. А сънищата изместват грозота­та. Те са красиви. Внасят в живота ни аромат, вдъхват надежда, създават красиви илюзии, помагат ни да не изгубим разсъдъка си. Голата действителност може да те накара да полудееш.

Така, както аз виждам нещата, и Бог, и Светият дух, и Божият син са непогрешими; непогрешим е и папата - няма как да не е непогрешим, нали е Божият наместник, наместник на Сина Божи - не е възможно да се съмняваме в непогрешимостта му? Непогреши­мият папа... Във всяка религия е така. Човек има нужда от непогрешими хора. Непогрешимостта е чиста измислица, тя е плод на човешката мъка, от който се въз­ползват разни хитреци, за да продължат пътя си към върховете на властта.

Политиците също се нуждаят от непогрешими хора. Божията благословия е необходима дори на лу­дите в политиката, какъвто е Адолф Хитлер. Кой би благословил Хитлер, ако не Бог? И, разбира се, главата на църквата в Германия няма как да не даде своята благословия на Хитлер. Чудо невиждано - първосвещеникът на германците казва на един луд: "Ти ще ус­пееш." Божият наместник в Англия дава своята бла­гословия и на Чърчил - ти ще успееш... Бенито Мусо­лини получил благословия от самия папа - "Ти ще ус­пееш." Защо никой досега не е забелязал това толкова шокиращо противоречие - Бог е един и е непогрешим, папата също е непогрешим, непогрешим е и германс­кият кардинал, който е подчинен на папата...

Няма как папата да не даде своята благословия, защото иначе Мусолини просто щеше да го изгони и да назначи на негово място друг, по-сговорчив. Когато бил на власт, не го смятали за фашист, папата дори го обявил за най-мъдрия сред всички люде, за най-демократичния и хуманен политик... И това е казано не за друг някой, а точно за Бенито Мусолини! И същият този папа го обявил за фашист, след като Мусолини бил свален от власт. Папата вече трябвало да даде бла­гословията си на друг политик - на противника на Му­солини, който на свой ред проявил благосклонност към папата.

Не е ли очевидно, че политикът и светият отец са свързани в един твърде простичък заговор? Дори литургиите са инсценировка. Свещеникът му дава бла­гословия от името на Бог - на практика, дава на човека божието благоволението да стане президент, вицепре­зидент или министър-председател. Политикът има нужда от това, тъй като масите се вслушват в думите на светия отец, защото какво общо може да има све­щеникът с политиката. Той е безпристрастен, човекът, стои много по-високо от разни политически въпроси... Но всъщност, съвсем не е така!

Политикът държи светия отец в ръцете си. Върховният жрец на будистите е Далай лама, който за тях стои много по-високо от папата, тъй като не е олицетворение на Исус, а превъплъщение на Буда. Той не е просто нечий представител, той е самият пре­роден Буда. След като Тибет бе завладян от китайците и стана подвластен на комунистите, Далай лама избяга от Тибет. Това се е случвало и по-рано - преди двеста-триста години - когато в Тибет нахлули войските на китайския император и страната била обявена за част от империята. Е, китайците и тибетците поне са от ед­на раса.

Далай лама бил принуден да напусне Тибет, за­щото е както духовен, така и политически глава на страната си. Преди нашествието и през ум не му мина­вала мисълта, че може да се случи нещо подобно. Ти­бет е толкова изолиран от останалия свят, на самия връх на света, толкова отдалечен от всички други стра­ни - до там не стига железница, няма пътища, дори с кола не може да се стигне до там, липсват необходи­мите технически съоръжения. Народът живее в усло­вия от преди петстотин години.

Далай лама бил принуден да избяга, защото не разполагал с въоръжена армия. Нито той, нито негови­те предшественици са могли да допуснат, че някой ще нападне страната им - Тибет е толкова недостъпен, трудно е да нахлуят в него вражески сили. Но по една или друга причина, Мао решил да превземе страната. За него това било от изключително значение, защото в противен случай Тибет би останал подвластен на Ру­сия, а това представлява опасност за Китай. Индия също би могла да превземе Тибет, което отново би пре­дизвикало сериозен проблем за Китай. И така, преди някой друг да се сети, китайците се намесили във вът­решните дела на страната. А Тибет е малка страна, Да­лай лама разполагал с незначителни сили - имал само полиция, и то не повече от стотина полицаи, ангажи­рани с охраната на двореца. И толкова. Просто нямало необходимост от въоръжена охрана. Никой не допус­кал, че ще дойде ден, в който ще възникне необходи­мост от въоръжена армия.

Но превъплъщенецът на Буда един ден напуска Тибет, забравя напълно за експлоатирания от самия него народ, експлоатиран стотици години от всеки Далай лама. Тибет е бедна страна, а изведнъж се оказва, че Далай лама е един от най-богатите хора в света. Дворецът в Лхаса изобилства от злато и скъпоценнос­ти. Чудна работа... При бягството си, Далай лама си взел всичкото злато от двореца, но пропуснал някои от древните свещени писания; човекът нямал голям избор - ако искал да вземе едно, трябвало да остави друго. Писанията били толкова много, че трябвало да наеме поне хиляда коли, за да ги откара в Индия. В двореца имало и много злато и златото било от първа необхо­димост - какво да прави, човекът, в Индия, ако няма злато? А какво да кажем за бегълците, които го пос­ледвали в Индия? И така, свещените писания останали в Тибет, затова пък златото било изнесено оттам... А Далай лама е превъплъщение на Буда.

Веднага след това китайците назначили за дър­жавен глава Панчен лама. Политиците не могат да си вършат работата, ако масите не се вслушват в нечии думи. При това положение и народът останал доволен - има ли значение дали ще ги управлява Далай лама или Панчен лама? Така или иначе, Панчен лама все ня­кога трябвало да наследи Далай лама. Ако Далай лама умре или се случи нещо друго с него, държавата и ней­ните духовни институции ще бъда оглавени от Панчен лама. След като Далай лама избягал... за китайците той се превърнал в посмешище: "Вие му вярвахте, а той ви излъга, на всичко отгоре отмъкна цялото злато на дър­жавата."

Когато Далай лама пристигнал в Индия, министър-председател бил Джавахарлал Неру. Министър-председателят посрещнал тибетския духовен глава с отворени обятия. Това е част от политиката, така или иначе будизмът някога е бил официална религия в Ин­дия. След изчезването на будизма обаче, индуистите направили всичко възможно да изтрият и спомена за него. Будистите били принудени да напуснат страната и Тибет се превърнал в цитадела на будизма - приели го за официална религия в Цейлон, Япония, Корея, Ви­етнам, Бирма - цяла Азия била обхваната от новата вя­ра. С изключение на Индия, разбира се - родината на Буда, където той живял, проповядвал и повел народа след себе си.

Будизмът напълно изчезнал от индийските земи. Монасите-будисти били принудени да напуснат Ин­дия, в противен случай били изложени на сигурна смърт - изгаряли ги живи на кладата или ги принизя­вали до най-нисшата каста - шудра - кастата на недокосваемите. Такива били индийските чамави - обущарите, осъдени през целия си живот да правят или поп­равят обуща. Нима подобен занаят има перспектива в страна като Индия, където всички са вегетарианци и никой не носи облекло и обувки от животинска кожа? В тази страна нямало място за будистите... "Ако искаш да останеш жив и държиш да живееш тук, тази е един­ствената професия, на която можеш да разчиташ." Така всички били удовлетворени - и индуистите, и джайнистите, всички се радвали, че най-после някой сло­жил будистите на мястото им. И какво всъщност ста­нало? След изгнанието на будистите един човек, някой си доктор Амбедкар, отново започнал да покръства чамарите в будистката вяра. Хиляди хора отново се върнали към будизма. Малко по малко се зародило всенародно движение, милиони хора искали отново да приемат будизма. И след смъртта на Амбедкар в Индия все още съществувала солидна база за развитието на будизма. Неру искал да присвои тази огромна енергия. Далай лама бил много подходящ за тази цел - будисти­те нямало как да не се вслушат в неговите думи. А са­мият Далай лама, на свой ред, нямало как да не се вслушва в думите на министър-председателя, иначе... "Върни се, откъдето си дошъл, или се махай където ти видят очите." Джавахарлал предложил убежище на Да­лай лама, напук на режима в Китай.