Осигурително право проф. Н. Йосифов №1 Предмет на Осигурителното право



страница9/9
Дата23.10.2018
Размер2 Mb.
#93838
1   2   3   4   5   6   7   8   9

  • еднократно/разсрочено изплащане на суми на наследниците на починалото осигурено лице и пенсионер от фонда при условията на ДЗПО.

    Допълнителната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осигурените лица в универсален пенсионен фонд е пожизнена. Пенсията се отпуска от ПОД, който управлява УПФ, в който осигуреното лице участва.

    При настъпване на осигуреният социален риск /ОСР/ инвалидност на лицето, осигурено от универсален пенсионен фонд /УПФ/, същото не придобива право на пенсия за инвалидност. То придобива право на еднократно изплащане до 50% от натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида /ИОП/. Това право се придобива при решение на НЕЛК/ТЕЛК, с което се определя пожизнено загубена работоспособност над 70,99%. При смърт на лицето в УПФ на наследниците се изплащат еднократно/разсрочено натрупаните средства по ИОП, като се спазва реда за наследяване и размера на наследствените дялове, съгласно ЗН. При смърт на пенсионер нас УПФ на наследниците се изплаща остатъкът от средствата по ИОП. Осигуреното лице в УПФ има право да прехвърли натрупаните средства по ИОП в друг УПФ, управляван от друго пенсионно осигурително дружество /ПОД/ при условие, че да изминали 2 години от датата на сключване на първия му осигурителен договор или от датата на служебното разпределение след възникване на задължението ми да се осигури в УПФ. По такъв начин се създават условия за стабилност на УПФ.



    За осигуряване в професионален пенсионен фонд /ППФ/ се изисква, лицата да работят при условията на първа и втора ктагория труд. На това изискване на закона отговарят лицата, които работят по ТПО и са осигурени за всички ОСР, по чл.4/1/т.1 КСО. Задължението за осигуряване в ППФ на лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд е независимо от тяхната възраст. Задължението за осигуряване в такъв фонд не отпада и в случаите, когато лицата преминават на работа от втора в първа категория труд или от първа във втора категория труд. Осигурителните вноски на лицата за участие в ППФ са изцяло за сметка на осигурителите РД. Размерът на месечните парични вноски за участие в ППФ се определя със ЗБДОО за съответната календарна година.

    Осигуреното лице в ППФ придобиват право на срочна пенсия и други права, свързани с участието им в осигуряването в този фонд. Правото на срочна пенсия се придобива в различно време в зависимост от категорията труд, при която упражняват трудовата си дейност осигурените лица. Осигуреното лице в ППФ ще придобие право на пенсия: 1) при наличие на не по-малко от 10 години трудов стаж, при условията на първа категория труд и 8 години по-ниска възраст, от възрастта за придобиване право на пенсия за ОСВ по чл.68/1-3/КСО; 2) при наличието на не по-малко от 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд и 3 години по-ниска възраст, от възрастта за придобиване право на пенсия за ОСВ.



    Осигуряването на лицата в ППФ започва от януари 2000г., а осигуряването в УПФ от януари 2003г. Срочната пенсия се получава до момента на придобиване право на пенсия за ОСВ по чл.68/1-3/ КСО. Осигуреното лице в ППФ при пенсиониране за ОСВ по чл.68 КСО има право да изтегли еднократно или да прехвърли набраните средства по ИОП от професионален в универсален пенсионен фонд, ако не е придобило право на срочна пенсия поради недостиг на трудов стаж от първа или втора категория труд.

    Осигуряването в ППФ дава право на еднократно изплащане до 50% от средствата, натрупани по ИОП при пожизнено загубена работоспособност над 70,99%. При смърт на осигуреното лице или на пенсионер на ППФ неговите наследници имат право на еднократно или разсрочено изплащане на сумите натрупани в ИОП.



    № 38 Допълнително доброволно пенсионно осигуряване
    Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване /ДДПО/ се осъщестява чрез участие във фондове за ДДПО, които се учредяват и управляват от лицензирани ПОД. Фондът се учредява с решение на ОС на ПОД. Едно ПОД може да учредява и управлява само един фонд за ДДПО. ПОД и фондът за ДДПО са отделни ЮЛ. Всяко ФЛ, навършило 16 години може доброволно да се осигурява или да бъде осигурявано във фонд за ДДПО. ДДПО е персонално /индивидуално/. Всяко осигурено лице във фонда има индивидуален осигурителен номер и ИОП. Участието във фонд за ДДПО започва от деня на сключване на осигурителния договор. Договорът за ДДПО урежда отношенията по допълнителното пенсионно осигуряване /ДПО/. Той се сключва между ПОД и осигуреното лице или осигурителя. Когато осигурителният договор е сключен между осигурител и ПОД той е в полза на осигуреното лице. В тези случаи при сключване на договора се изисква предварително писмено съгласие, от лицето, в чиято полза се сключва договорът. В осигурителният договор: 1) може да се ограничи правото на осигуреното лице да изтегли или да прехвърли внесените в негова полза за сметка на друг осигурител средства за ДДПО; 2) може да ограничи правото на осигуреното лице да прехвърли внесените в негова полза за сметка на РД/органите, които са осигурители средства.

    Осигурителният договор е безсрочен и се сключва и подписва в толкова екземпляри, колкото са страните по него. При сключването на договора осигуреното лице, осигурителят или другия осигурител получава при поискване заверено копие от проверка на фонда за ДДПО, като действащ към датата на сключване на договора. Осигурителният договор не може да бъде прекратен едностранно от ПОД. От това правило има три изключения:



    1. при смърт на осигуреното лице;

    2. когато осигуреното лице по собствено желание премине в друг ПОД;

    3. при еднократно изтегляне на цялата набрана сума по ИОП.

    Под задължително създава общи резерви по реда на ТЗ. ПОД, който управлява фонд за ДДПО и изплаща пожизнени пенсии създава пенсионен резерв, с който се покрива изплащането на пенсиите на лицата, преживели по-дълго от предвидените актюерски разчети. Осигурителните вноски за ДДПО могат да бъдат месечни, за друг уговорен период, еднократни вноски могат да правят:

    1. ФЛ за своя сметка;

    2. РД, които са осигурители за своите Р/С;

    3. органи, които са осигурители за държавни служители, за съдии, прокурори и т.н.;

    4. възложители, които са осигурители за лицата, с които е сключен договор за възлагане на управление /контрол на ТД;

    5. други осигурители ФЛ или ЮЛ в полза на трети лица.

    Вноските на осигурителите се внасят по ИОП на осигуреното лице о се водят отделно от личните вноски и от вноските на другия осигурител на това лица.

    Внасянето на осигурителните вноски от осигурителите не задължава осигуреното лице да прави вноски за своя сметка. ПОД събира такси и прави удръжки за управлението на фондовете по ДДПО, а именно:



    1. еднократна встъпителна такса за откриване на ИОП, която такса не може да бъде повече от 10 лева;

    2. удръжки като % за всяка осигурителна вноска, която може да бъде до 7%;

    3. инвестиционна такса в размер до 10% от дохода, реализиран от инвестиране на средства.

    При инвестиране на средствата на фонд за ДДПО не се прилагат изискванията за минимална доходност.

    Пенсиите по ДДПО в зависимост от настъпилия ОСР могат да бъдат лични и наследствени. Личните пенсии могат да бъдат за старост или за инвалидност. Личната пенсия за старост може да бъде пожизнена или срочна по избор на осигуреното лице. Видът на личната пенсия за старост може да бъде пожизнена или срочна по избор на осигуреното лице. Видът на личната пенсия за старост трябва да бъде посочен в осигурителния договор сключен между осигуреното лице и ПОД. Правото на лична пенсия за старост възниква при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за ОСВ по чл.68 КСО. По желание на осигуреното лице фондът за ДДПО може да изплаща лична пенсия за старост до 5 години преди навършване на възраст за придобиване право на пенсия за ОСВ. Право на лична пенсия за инвалидност възниква от датата на инвалидизиране, посочена в решението на ТЕЛК/НЕЛК. Наследствените пенсии се отпускат при смърт на осигуреното лице във фонд ДДПО включително и когато лицето е получавало лична пенсия за старост/инвалидност от този фонд. Лицата, които имат право на наследствена пенсия се определят в Правилника за организацията и дейността на фонда за ДДПО.



    № 39 Задължително здравно осигуряване
    Правото на здравно осигуряване на гражданите, гарантиращо им достъпна медицинска помощ е едно от основните им конституционни права закрепено в чл.52/1/ КРБ. Предназначението на здравното осигуряване се изразява в няколко основни насоки:

    1. да съдейства за предотвратяване на настъпването на ОСР - общо заболяване. Това е неговата профилактична функция;

    2. да отстрани/да облекчи последиците, настъпили в резултат на осъществяването на ОСР – общо заболяване, ТЗ, ПЗ;

    3. да съдейства за нормалното протичане на бременност/раждане и отглеждане на деца.

    На задължително здравно осигуряване /ЗЗО/ подлежат:

    1. всички български граждани, които не са граждани на друга държава, считано от датата на раждането;

    2. български граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на РБ;

    3. чужди граждани/апатриди, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в РБ, считано от датата на получаването на разрешението за постоянно пребиваване освен, ако е предвидено друго в международен договор, по който РБ е страна;

    4. лицата с предоставен статут на бежанец или предоставено право на убежище, считано от откриване на производството за даване на статут на бежанец /право на убежище.

    Лице в производство за предоставяне статут на бежанец с чужд гражданин, апатрид, поискало статут на бежанец в РБ до приключване на производството с влязло в сила решение на молбата му.

    Дейностите по ЗЗО се осъществяват от НЗОК. Тя е ЮЛ със седалище София. Единственият предмет на дейност на НЗОК е ЗЗО. НЗОК се състои от централно управление, РЗОК и техните поделения на общини, съгласно списък, утвърден от МС. Органите на управление на НЗОК са: Събранието на представителите; Управителен съвет; Контролен съвет; Директор.

    Събранието на представителите е висш орган на управление на НЗОК. То се състои от общо 37 представители на осигурените лица, РД, общините и държавата. В квотата на осигурените лица са включени 6 представители на представителните организации на Р/С и един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях. Представителите на РД са 6 и се избират от представителните организации на РД. Представителите на общините са 6 и се избират от националното сдружение на общините в РБ. Представителите на държавата са 18 и се определят от МС.

    Мандатът на Събранието на представителите е 3годишен. Предсрочното освобождаване на член на събранието на представителите се допуска по искане на председателя или при обективна невъзможност да изпълнява задълженията за срок по-голям от 1 година. Събранието на представителите избира председател и секретар.техните правомощия имат преди всичко организационен характер и се свеждат до изготвяне на списък на присъстващите на събранието. Събранието на представителите има следните правомощия:



    1. приема, допълва, изменя правилника за устройството и дейността на НЗОК и го обнародва в ДВ;

    2. избира и освобождава членовете на УС и КС, определя тяхното възнаграждение и приема правилник за работата им;

    3. приема правила за провеждане на конкурс за директор на НЗОК;

    4. одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК;

    5. одобрява годишния финансов отчет, отчетът за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК.

    6. освобождава от отговорност УС за отчетния период.

    Управителният съвет /УС/ на НЗОК се състои от 9 членове. Те се избират от Събранието на представителите за срок от 3 години. За членовете на УС могат да бъдат избрани както членовете на Събранието на представителите, така и лица извън неговия състав. Членовете на УС избират по между си председател на УС. Правомощията на ИС са в няколко насоки:

    1. правомощия от оперативен характер, предназначени за осъществяване ръководството на НЗОК, като например: определяне представители, които заедно с директора на НЗОК да участват в преговорите за изработване и изменяне на националния рамков договор – НРД;

    2. от правотворчески характер, които се изразяват в изготвяне и приемане на Правилник за устройството и дейността на РЗОК.

    УС взема решение при присъствието на минимум 2/3 от състава, но с не по-малко от 5 гласа за.

    КС на НЗОК се състои от 5 члена, които се избират от Събранието на представителите от състава на неговите членове за срок 3 години. Правомощията на КС са упражняване на общ надзор върху дейността на УС, директора и директорите на РЗОК. За заемане длъжността директор на НЗОК, законодателят изисква лицето, кумулативно да отговаря на следните условия:

    а) да има завършено висше образование – с образователно квалификационна степен – магистър;

    б) да притежава магистърска степен –специалист/квалификация по здравен мениджмънт;

    в) да има минимум 3 години професионален опит в областта на управлението в здравеопазването, банковото, застрахователното, осигурителното дело.

    С оглед специфичния характер на дейността на НЗОК, закона въвежда и изискването НЗОК да има минимум трима заместник-директори, които да подпомагат директора във финансовата, медицинската дейности и дейността по информационни технологии. За заемане длъжността заместник-директор на НЗОК, законът установява следните изисквания: 1) лицето да има завършено висше образование –магистър; 2) минимум 3 години стаж по специалността.

    На директора на НЗОЛ законът е предоставил правомощия от представителен характер, правомощията от правотворчески характер и т.н.

    Основният източник, който формира приходите на НЗОК са осигурителните вноски за ЗЗО. Други източници на приходи са от глоби, такси и т.н.

    Основната част от средствата на фонд ЗЗО са разходват за заплащане на медицинска помощ, посочена в чл.45 ЗЗО, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Друга значителна част от средствата за този фонд се разходва за издръжка на административните дейности по здравното осигуряване, за придобиване на (не)движимо имущество за нуждите на НЗОК. Приходите и разходите на фонда за ЗЗО се определят със ЗБНЗОК за съответната календарна година. Този закон е отделен от закона за държавния бюджет. Със ЗБНЗОК задължително се определя и размера на задължителните здравни осигурителни вноски, приходите и разходите и т.н.

    Не съществува единно правоотношение по осъществяване на ЗЗО. Наличието на множество правоотношения се обуславя от сложния характер на дейностите по осъществяване на ЗЗО, защото те се осъществяват от различни правни субекти. Различно е и съдържанието на отделните видове правоотношения. Основните видове правоотношения по осъществяването на ЗЗО възникват между различни субекти:



    1. правоотношения между осигурители и НЗОК. Те могат да бъдат правоотношения между осигурените лица /самоосигуряващите се/ и НЗОК; правоотношения между осигурителите – държавни органи и НЗОК; правоотношения между осигурителите – РД и НЗОК;

    2. правоотношения между НЗОК и НОИ по отношение събирането на здравните осигурителни вноски;

    3. правоотношения между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите;

    4. правоотношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;

    5. правоотношения между изпълнителите на медицинска помощ и осигурените лица.

    Същият осигурителен доход за начисляване на вноски както при ДОО със ЗБНЗОК се определя размера на здравните осигурителни вноски, същото разпределение на тежестта за вноските между осигурителите и осигурените лица както при ДОО.

    Правоотношения между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите възникват с цел да бъде изработен и сключен НРД. Страните по това правоотношение са представителите на НЗОК и представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. НРД е предназначен за осъществяване на дейности, предвидени в закона за здравното осигуряване.Той се изработва за всяка година. Представителите на НЗОК за сключване на НРД са 10, а именно 9-те члена на УС и директора на НЗОК. Представителите на съсловните организации също са 10, като 7 – са от Българския лекарски съюз, 3- от Съюза на стоматолозите в България. Редът за определяне на представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите за участие в изработването и сключването на НРД се урежда от чл.13/2/ Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В съдържанието на НРД трябва да бъдат включени:



    1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и редът за сключване на договорите с тях;

    2. отделни видове медицинска помощ по чл.45 ЗЗО;

    3. условията и редът за оказване на отделните видове медицинска помощ;

    4. обемът и цените и методиката за заплащане на отделните видове медицинска помощ;

    5. качеството и достъпността на договаряната медицинска помощ и т.н.

    НРД се счита за сключен, когато е подписан най-малко от 8 представители на НЗОК и 8 представите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите. НРД се сключва за срок от една година, той може, обаче, да продължи своето действие до сключването на нов договор, след изтичането на една година от действието му поради две причини: от една страна при непостигане на съгласие между страните по договора за сключването му до следващата календарна година; от друга страна при несвоевременно приемане на закона за ЗБНЗОК. НРД се обнародва в ДВ. Той е задължителен за НЗОЛ, РЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ. НРД не е задължителен за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, защото те са представители на изпълнителите на медицинска помощ.

    Законодателят забранява в НРД да се установяват изисквания за:



    1. минимален брой на регистрираните здравно осигурени лица от изпълнителите на първична извънболнична помощ;

    2. условия, възпрепятстващи свободния избор на осигуреното лице на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК и т.н.

    Правоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ възникват за изпълнение на сключения НРД и се осъществяват на договорна основа.

    НЗОК при правоотношения с изпълнителите на медицинска помощ се представлява от договори на РЗОК. Договорите на РЗОК сключват, изменят и прекратяват договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК. В съответствие с договорите с изпълнителите на медицинска помощ се конкретизират изискванията и условията включени в съдържанието на НРД за прилагане на съответната територия. В тези договори от една страна се конкретизират отношенията между изпълнителите на медицинска помощ и между тях и други лица за изпълнение на договорената медицинска помощ.

    Изпълнителите на медицинска помощ са правни субекти, които оказват медицинска медицинска помощ. Медицинската помощ е система от диагностични лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалист. В зависимост от характера на оказваната медицинска помощ изпълнителите на медицинска помощ се делят на две групи: от една страна изпълнителите на доболнична медицинска помощ и от друга страна за лечебните заведения и здравните заведения по Закона за народното здраве. И двата вида лечебни заведения са ЮЛ. Лечебните заведения по ЗЛЗ са организации, в които лекарите и стоматолозите самостоятелно или с помощта на други медицински специалисти оказват диагностична, лечебна, рехабилитационна и профилактична дейност. Тези заведения са държавни, частни, общински. Изпълнителите на доболнична медицинска помощ – лекари и стоматолози на свободна практика и са регистрирани за осъществяване на частна медицинска дейност. Те членуват в съсловните организации на лекарите и стоматолозите с тях има сключен договор със съответната РЗОК за оказване на извънболнична помощ. Правоотношенията между осигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ възникват въз основа на разпоредбите на Законът за здравното осигуряване с подзаконови актове за прилагането му и със договори между директорите на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Чрез тези правоотношения се изпълняват задълженията и упражняват правата на изпълнителите на медицинска помощ и здравно осигурените лица. Осигурените лица имат следните основни задължения към изпълнителите на медицинска помощ:


    1. да заплащат на лекарите и стоматолозите или лечебните заведения такса за всяко посещение 1/100 от минималната работна заплата, установена за страната;

    2. да заплащат за всеки ден болнично лечение по 2/100 от минималната работна заплата, но за не повече от 10 календарни дни годишно.

    От заплащане на суми за посещения и оказване на медицинска помощ се освобождават лица със заболявания определени по списък прилаган към НРД. Също се освобождават малолетни; непълнолетни и неработещи членове на семейството; вдовиците; лицата, пострадали при/по повод отбраната на държавата, лицата, задържани под страна и т.н.

    Изискването на законодателят за заплащане на таксите противоречи на предназначението на осигуряването, тъй като плащането на осигурителните вноски е достатъчно за оползотворяването на осигурителните права.



    1. здравно осигурените лица са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ:

    Правата на здравно осигурените лица се изразяват в:

    1. имат право да избират един изпълнител на медицинска помощ, който е сключил договор с РЗОК. Те имат право свободно да избират лекар и стоматолог в лечебното заведение за първична извънболнична помощ.

    2. имат право на спешна медицинска помощ, там където попаднат;

    3. имат право да получават необходимата информация от РЗОК за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките, сключили договори с РЗОК в съответния регион.

    Медицинската помощ, при която НЗОК заплаща за оказването й от изпълнителите на медицинска помощ обхваща:

    а) медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболяване;

    б) медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;

    в) извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

    г) медицинска рехабилитация;

    д) неотложна медицинска помощ;

    е) медицински грижи при бременност, раждане и отглеждане на малко дете;

    ж) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

    з) стоматологична и зъботехническа помощ;

    и) медицински грижи при лечение в дома;

    й) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение в РБ;

    к) медицинска експертиза на неработоспособността;



    л) транспортни услуги по медицински показания.

    Сподели с приятели:
  • 1   2   3   4   5   6   7   8   9




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница