Оскъдност на ресурсите и необходимостта от избор Човешките потребности са неограничени



Дата09.01.2018
Размер320.44 Kb.
2.Оскъдност на ресурсите и необходимостта от избор….

Човешките потребности са неограничени.

Недостига, оскъдността на ресурсите и необходимостта от избор за тяхното използване се явява основен икономичски проблем.

Ресурси: всичко, което потенциално или реално може да служи като средство за производство на материални блага. Когато те участват реално в създаването на материални блага се наричат производствени фактори. Това са земя, труд, капитал и предприемачески умения.

Земята е природна даденост. Трудът е съвкупност от знания и умения, които човек прилага в стопанската деност. Коли-

чеството му се ограничава от продължителността на раб.ден и населението в трудоспособна възраст. Капиталът е фонд, който се създава и натрупва с цел получаването на бъдещи доходи и е средство за създаването на други блага. Веществен капитал са сгради, машини, материали и други. Финансови инструменти: ценни книги, парични депозити, налични пари. Капиталът съществува и като съвкупност от знания и умения. Предприемаческите знания и умения също могат да се оценят като капитал и допринасят за по-ефективното използване на ресурсите. Предприемачът бива собственик на капитала и негов управител. Времето и информацията оказват непосредствено влияние в/у стопанската дейност и също са производствени фактори. Съществува противоречие м/у неограничените човешки потребности и оскъдните ресурси, което принуждава стопанските субекти да направят своя избор. Всеки избор е свързан със загуба или пропуснати ползи от пренебрегването на другата алтернатива за използване на ресурсите – алтернативен разход (това е пропуснатата полза от втората най-добра възможност за използване на ресурсите). Оценката на пропуснатите ползи позволява да се намери действителната икономическа цена на стопанския избор. Алтернативния разход се проявява винаги, когато е налице оскъдност на ресурсите. Когато те са достатъчни и когато няма друга алтернатива на използване той е нулев. Границата на производствените възможности показва: оскъдноста на ресурсите и необходимостта от избор; ефективността в използването на ресурсите или съотношението ресурси – резултат;алт.разход на пренасочване на ресурсите. Пределната норма на заместване или трансформация на ресурсите(mrt) разкрива пропорцията в която се намалява количеството от стоката у за да увеличи добива на стоката х чрез пренасочването. mrt = y/x

Максималното mrt в условия на оскъдност на ресурсите е винаги отрицателно.

При mrt = -1, загубата от намаленото производство на у е равна на печалбата от производството на х. При тази ситуация ресурсите се разпределят ефективно, защото се постига възможно най-големия резултат в производството на 2-те стоки.



3..Закон за намаляващата ефективност...

За да се увеличи количеството на произвежданите блага е необходимо да се използват повече производствени фактори. Q = f (Ld , K , L), където Q е размера на произведения продукт, a Ld,L и K – размера на използваната земя, работници и капитал. Това е най-достъпния начин да се разшири границата на производствените възможности. Земята и капиталът обаче са фиксирани, а трудът е променлива величина. При тези условия се проявяват следните зависимости: 1. На- лице е нарастваща ефективност (възвръщаемост) на променливия фактор до момента при който пределния продукт (прирастът в общия продукт) стане равен на средния продукт (общия продукт разделен на броя на заетите работници); 2.С преминаването на оптималната комбинация между фиксиран и променлив фактор ефективността намалява, т.е. общият продукт расте, но ефективността на всеки следващ работник намалява. 3.Когато пределния продукт стане 0, спира растежа на общия продукт. От тук нататък пределния продукт стават отрицателен , а общия продукт започва да спада. Закон за намаляващата ефективност: увеличаването на производството чрез привличане на повече променливи фактори при фиксираност на останалите след определено отношение м/у тях води до понижаваща ефективност на стоп. дейност, т.е. съществуват естествени предели определящи границата на производствените възможности.

За един по-дълъг период от време фиксираните фактори могат да се превърнат в променливи, затова стопанските процеси се разграничават в кратък и дълъг период от време. За кратък период от време е валиден законът за намаляващата се ефективност. В дългосрочен план можем да разполагаме с повече блага без да е необходимо да ограничаваме едното за сметка на другото. Това става по два начина: 1. Използване на повече ресурси на производство (неразработени природни ресурси, нови капитали и незаети трудови ресурси). За това са необходими инвестиции за увеличаване на използваните фактори и трябва да се намали производството на потребителски стоки за да се увеличи това на инвестиционните. 2. Подобряване на технологиите за производство. Чрез тях земята и трудът стават променливи и по този начин може да се избегне действието на закона за намаляващата се ефективност. Следователно обществото в дългосрочен план е в състояние да си осигури икономически прогрес, т.е. да преодолее действието на закона за намаляващата се ефективност. В краткосрочен план обаче той запазва своята валидност.

4.Характерни черти на пазарното стопанство……

В основата на пазарните отношения стоят частните имуществени права, т.е. собствеността в/у стопански ресурси. Те пораждат свобода в избора за тяхното използване. Тази свобода се простира до всички стопански дейности и се проявява като потребителски избор. Тя е разкъсала затворения и монополен характер на производството, довела е до появата на много производители и създава конкуренция м/у тях. Свободата на избора е особено важно условие за икономическия напредък и благоденствие в обществото. Рационалният избор предполага не само придобиването на капитал за стопанска дейност , но и редица умения и знания за ефективното му използване. Частната собственост и свободата на стопнаският избор пораждат конкуренция. Колкото тя е по-силна, толкова инициативата на отделни стопански субекти е по-голяма и развитието на стопанството е по-динамично. Конкуренцията поражда и други позитивни стопански ефекти: понижават се производствените разходи и се повишава качеството на предлаганите стоки; стимулира се навлизането в нови области на дейност; насърчава сдружаването на дребните производители и изхвърля от пазара неефективните.

Всеки се стреми да влезе в сделки, които му осигуряват максимална изгода.

Стопанската дейност в пазарни условия води до неравномерно разпределяне на доходите на стопанските субекти. Разпределението на доходите е неравномерно, но справедливо, защото всеки получава толкова, колкото създава. Населението обаче приема доста противоречиво социалните последствия от пазарното саморегулиране по линия на доходите и заетостта. Това води до по-активна намеса на държавата в стопанската дейност. Симбиозата на пазарно саморегулиране и държавна намеса характеризира съвременното пазарно стопанство.

Пазарът се разглежда като с/ма от връзки м/у купувачи и продавачи, чрез която се извършва текущата и бъдещата размяна на продукти и фактори на производство. Образуващите елементи на пазара са: 1. търсене от страна на купувачите; 2. Предлагане от страна на прозиводителите; 3. Свободно движение на цените в зависимост от търсенето и предлагането; 4. Наличието на пазарна информация.



Функции на пазара 1.комуникативна: среща продавачи и купувачи на дадена стока; 2. Информационна: определят се пазарните цени и те стават сигнал за другите участници; 3. Разпределителна и преразпределителна: когато цената е изгодна, покупките се увеличават и повече ресурси се влагат за производството на дадената стока, ако търсенето намалява ресурсите се пренасочват за производството на други стоки.

Има два типа пазари: пазар на производствените фактори( пазар на земя, паричен пазар, финансов пазар, пазар на труда и мениджърските умения) и пазар на продуктите (на инвестиционни или потребителски стоки, на услуги или на интелектуални продукти).



5. Фактори определящи търсенето и предлагането, основни зависимости

Търсенето се дефинира като количеството от даден продукт, което индивидът е склонен да закупи за определен период от време. Факторите които го определят се описват от функцията: Dx = f(Цх, Д, Цз..Цх-д, В, Р, О, Др), където Dx е търсеното количество, Цх е цената, Д са доходите, Цз..Цх-д са стоките които заместват или допълват Х, В са вкусовете на потребителите, Р е рекламата на стоката, О са очакванията за промени в цените и Др са специфични фактори. Между цената на стоката и нейното търсене съществува отрицателна зависимост. Тя дефинира закона на търсене: по-ниската цена поражда по-голяма количество търсене и обратно. Между увеличаването на дохода на стопанските субекти и количеството на търсенето съществува позитивна зависимост. Търсенето на дадена стока зависи и от цените на другите стоки в следните случаи: 1. стоката има заместител в процеса на потреблението; 2. Стоката се консумира заедно с други стоки. Когато дадена стока има заместител, търсенето й е функция от промяна в т.нар. релативни цени (характеризират съотношенията между цените). Търсенето зависи и от очакванията на потребителите за бъдещи промени в цената, както и от вкусовете и предпочитанията на потребителите. В някои случаи специфичните фактори са определящи-например повишеното търсене на играчки по Коледа. Наблюдават се и някои изключения на закона на търсенето, така наречените стоки на Гифън: цените им спадат, но и търсенето спада, защото са нискокачествени или морално остарели. Търсенето изразява гледната точка на потребителите, а предлагането – поведението на производителите. То се дефинира като количеството стоки и услуги, които производителят или търговец е склонен да произведе, обяви и продаде за даден период. Функция на предаването:Sx=f(Цх,Цдр,Цпф,Т,ДС,Др), където Sx е предлагането, Цх е цената, Цдр са цените на другите стоки,Цпф са разходите по производството, Т е технологии, ДС – данъци и субсидии, Др – други фактори. Цената на стоката е фактор, имащ отношение към размера на приходите и затова оказва съществено в/у равнището на предлагане на дадена стока. С повишаването на цената се увеличава и предлагането. Тази позитивна зависимост м/у цена и предлагане е закона на предлагането. Технологическите подобрения, при равни други условия правят по-изгодно производството на изделието и са причина за по-голямо предлагане при същите цени. М/у предлагането на дадена стока и промените в цените на заместителите й има обратна зависимост. М/у цената на допълващата стока и количеството на предлагане на основната има позитивна зависимост. Държавната намеса също оказва влияние в/у равнището на предлагане. При равни други условия, субсидиите ще намалят цената на стоката,данъците ще я увеличат.Обобщение: Количеството на предлагането спада ако цените се намаляват и нараства ако цените се увеличават. То се свива, ако се увеличават цените на други продукти, на производствените фактори, влошават се технологиите за производство и се въведат данъци и мита в/у цените на стоките. Увеличава се, ако се понижават цените на други продукти, спадат цените на производствените фактори, технологиите се подобряват или се предоставят дъжавни субсидии.

Най-основния фактор за количеството на предлагането на дадена стока е цената й.



7. Еластичност на търсенето и предлагането

Еластичността е понятие разкриващо промените в търсенето и предлагането на дадена стока, като следствие от промените в цената й, т.е. промяната в количеството на търсене и предлагане на стоката е функция от промяната в цената й. В зависимост от променливата пораждаща изменението в търсенето или предлагането се различават: ценова еластичност, доходна еластичност и брутна еластичност на търсенето и ценова еластичност на предлгането. Ценова еластичност на търсенето: измерва се с коефициент характеризиращ реакцията на потребителите при изменение в цената Еd.

Еd = (процентни изменения в търсеното количество)/(процентни изменения в цената). Стоки с коефициент <1 са нееластични, защото потребителите не са чувствителни към промените в техните цени. Стоки с коефициент 1 или близък до него са полуеластични, т.е. промените в цените водят до относително същите промени в търсенето им. При коефицинет >1 стоките са еластични : при тях спадането на търсените количества е по-голямо от покачването на цените им. Крайните характеристики са: съвършенно нееластично търсене Ed=0 и съвършенно еластично търсене с коефициент безкрайност. В първия случай промените в цената не водят до промяна в търсенето, а във втория дори малки намаления в цената водят до неограниченото й търсене и обратното.

При еластично търсене, с намаляване на цените общите приходи се увеличават и обратно. При нееластичното търсене с намаляване на цените общите приходи се намаляват и обратното. При полуеластичното търсене общите приходи остават същите без значение от изменението на цените. Факторите определящи еластичността на търсене са: наличието на заместители на пазара, времевия период, дяла на разходите за покупката на стоката в общия доход, характера на потребността (основна или луксозна), която стоката задоволява, времетраене на продукта и рекламата. Стоки, които нямат заместител са по-нееластични както и стоките, които задоволяват основни потребности и нетрайните стоки. Дълготрайните стоки се отличават с по-голяма еластичност. Влиянието на рекламата е разнопосочно. Тя стимулира продажбата на новите продукти и така увеличава еластичността им. При установените продукти, обаче тя по-скоро цели да запази равнището на продажбите, т.е. прави ги по нееластични.

Доходната еластичност на търсенето измерва промените в търсените количества като резултат от промените във дохода на потребителите. За нормалните стоки е характерна позитивна доходна еластичност – с арастването на дохода се увеличава и търсенето на стоките. При стоки и услуги с второстепенно значение за потребители с растящи доходи, доходната еластичност е негативна. При нулева доходна еластичност количеството на търсенето остава неизменена.

Еластичност на предлагането: характеризира реакцията на производителите към измененията в цените. За измерването й се използва коефициент на еластичност КЕs, който се получава като се съпоставят измененията в цените и в количествата на предлагането. Винаги е >0. Kes=0 – промените на цените не се отразяват на предлагането – съвършено нееластично предлагане. Kes=0-1 – нееластично предлагане – цените се повишават в по-голяма степен в сравнение с предлаганите количества. Kes=1 – полуеластично предлагане – предлаганото количество се увеличава с % = на %та на увеличаване на цената. Kes>1 – еластично предлагане – предлагането е по-голямо в сравнение с процентното покачване на цените. KEs= - съвършено еластично предлагане. Влияещи фактори:времето за приспособяване на фирмите към промените в цените; степента на натоварване на производствените мощности; равнището на стоковите запаси и мобилността на производствените фактори.

Брутна еластичност на търсенето: измерва промените в търсенето на даден продукт като следствие на промените в цените на друг продукт. Позитивната брутна еластичност е характерна за стоките, които са заместители в потреблението.

8. Механизъм за образуване на пазарните цени…

В пазарната цена са заложени функциите чрез които се проявява действието на пазарния механизъм: 1. Информационна- става сигнал за стопанските субекти информиращ ги за състоянието и тенденциите на даден пазар; 2. Контролираща – чрез нея всеки производител оценява своите приходи разходи и ефективност; 3. Разпределителна- насочва потребители и производители към най-изгодно вложение на ресурсите им. Приемливата за купувачи и продавачи цена се нарича естествена или равновесна, защото тя създава равенство между предлаганите и търсените количества от дадена стока. Търсенето и предлагането се влияят от редица фактори, затова равновесната цена не е фиксирана, а е свободно движеща се величина. Движението към равновесни цени поражда преразпределение на оскъдните ресурси към продуктите с по-голямо търсене на пазара. Така се проявява самоегулиращата роля на пазара. Ако търсенето е по-голямо от предлагането, възниква конкуренция между потребителите, която поражда естествена сила на свръхтърсене, която увеличава цената. Тя става сигнал, който уведомява производителите за дефицитното състояние на пазара. По-високата цена носи по-големи печалби на производителите и те увеличават производството. Повишаването на цената стимулира нови фирми да започнат производството й, което допълнително увеличава предлагането на пазара. По-високата цена отказва някои потребители и търсенето намалява и като резултат стоковият дефицит изчезва. Конкуренцията между производителите ги принуждава да намалят цените за да продадат по-бързо наличните количества- появява се сила на свръхпредлагане. С течение на времето свръхпредлагането изчезва- достига се равенство м/у търсенето и предлагането.

В пазарни условия е налице тенденция към установяването на равновесни цени. Те са най-добри от всички, защото: 1. Максимизират изгодата на стопанските субекти; 2. Създават равенство м/у търсенето и предлагането; 3. Образуват се по естествен път под влиянието на търсенето и предлагането; 4. Са доминиращи при сключването на пазарните сделки на стоки от същия вид; 5. Движат се свободно и бързо достигат до равновесие.

Свръхпредлагането поражда конкуренция м/у производителите и понижава цените. Потребителите имат възможност да заделят част от дохода си за други покупки, както и да купуват по-големи количества от стоката, с което задоволяват в по-голяма степен потребностите си- имаме потребителска печалба.

Свръхтърсенето покачва цената на стоките и така възникват изгоди за производителите: при равни други условия повишената цена води до по-голяма печалба, а също така и стимулира навлизането на други фирми в този бизнес- имаме печалба на производителя.

8.1. Равновесие на пазара в кратък, среден и дълъг период

когато цените са в положение, когато имаме равенство между предлагането и търсенето на дадена стока имаме равновесие на пазара. При него цените се приемат за равновесни. Във всички останали случаи пазарът е неравновесен – печалбата на производителя се увеличава за сметка на потребителя и обратно. Равновесието се характеризира като състояние на покой при който не действат силите на свръхпредлагането и свръхтърсенето. Ако цените се задържат за по-дълъг период от време, равновесието на пазара се приема за стабилно, т.е.: продавачите и купувачите приемат равновесните цени за взаимно изгодни; налице са достатъчно потребители; има достатъчно предлагане и висока степен на задопволеност на потребителското търсене.

В зависимост от еластичността на предлагането, пазарът може да достигне до равновесие в моментен план, в кратък и в по-дълъг период от време. Когато предлагането на дадена стока е съвършено или силно нееластично, повишеното търсене поражда ново равновесие на пазара чрез увеличаване на цената. В такива случаи предлагането остава същото или се увеличава много малко. Този резултат увеличава печалбите на производителя за сметка на потребителя. След кратък период от време обаче по-високата цена стимулира останалите производители и предлагането се увеличава. Така се увеличават печалбите и на производителя и на потребителя. В дълъг период от време пазарното равновесие се постига с малки изменения в цените и по-големи в количествата на предлагането при което печалбата на потребителя вече е по-голяма от тази на производителя.

8.2 Ефекти от държавната намеса в образуването на цените

Неравновесие на пазара имаме, когато цените останат неравновесни за дълъг период от време и количеството на предлагане и търсене не съвпадат. То се запазва поради няколко причини: 1.когато държавата или друга институция (монополна структура) наложи изкуствени ограничения върху пазарното движение на цените и предлаганите стоки; 2.когато пазарното равновесие е нестабилно; 3.при неочаквани промени в количеството на предлагането; 4.когато реакцията на потребители или производители е неадекватна спрямо променилото се състояние.

В стоп. практика има два варианта на ограничение на свободното движение на цената от страна на държавата. Първият е установяване на таван на цените, т.е. фиксирана цена на дадена стока, която не може да бъде надхвърляна- максимална цена. Мотиви за въвеждането й са намалянето на равнището на инфлация, гарантирането на доходи на производителите, да се защитят потребителите от монополисти. Въвеждането на цена таван поражда икономически проблеми само когато е под равновесната. В такъв случай се образува дефицит на пазара, наложената цена е неизгодна за производителите и те предлагат ограничено количество на пазара. Ако такова положение се задържи, производителите ще напуснат този бизнес и дефицитът ще се задълбочи още повече. Вторият вариант на държавната намеса е установяване на минимални цени. Те пораждат иконом. Проблеми само когато са над равновесната цена- образува се свръхпредлагане. Мотивът на държавата за въвеждане на минимални цени е да гарантира доходи на производителите.

По отношение на производителите ефектите от държавната намеса са: държавата им гарантира пазар и доходи, т.е. налице е доходен ефект; високите изкупни цени стимулират производители- те, т.е. налице е производителен ефект. Ефект по отношение на потребителите: губят част от потребителската си печалба, защото купуват стоката на цена по-висока от равновесната.



9. Ролята на стоковата борса за образуване на цените на масовите стоки

Стоковата борса представлява организиран пазар за търговия с по-големи количества продукти, като се прилага класическата техника на пазарене между продавачи и купувачи. Чрез нея се определят цените на едро на голяма група хомогенни стоки, като основни стоп. суровини, хранителни продукти, метали и др. Основните функции на стоковата борса са: 1.посредническа- събира на едно място големите продавачи и купувачи; 2.ценова- определя цените на търгуваните стоки; 3.прогностична- определяне на цените на отделни продукти за бъдещи периоди; 4.информационна- цените на борсовите сделки служат като изходна база за образуването на цените на другите пазарни сделки със същите продукти. Те дават и ценна пазарна информация за пазарните субекти развиващи стоп. дейност с борсови продукти.

Механизъм на сключване на сделките:


  1. в офертите си продавачите определят количеството, местоположението на стоката, времето на доставка, първоначалните цени и начините за намаляването им;

  2. купувачите дават оферти за покупка на определено количество на приемливи за тях цени;

  3. на тръжните сесии брокерите търсят съвпадение на интересите и сключват сделката по уговорена цена

В сравнение с цените на борсовите сделки цените на дребно се повишават с 25-30%. Първо се калкулира търговска печалба на едро и дребно, която в условията на развит пазар е 5-10%. Върху нарастналата стойност (покупната цена + търговската печалба) се начисляват 20% ДДС.

10. Юридически форми за организиране на бизнеса
Има 3 основни форми на организиране на бизнеса – самостоятелно предприема- чество, съдружие и корпорация.

При самостоятелното предприемачеството отделно лице поема всички рискове и получава всички изгоди – едноличен собственик или едноличен търговец. Когато 2ма или повече партньори обединят капитала и уменията си, образуват търговско дружество. Рисковете се поемат съвместно и печалбите се разделят. Най-висшата форма за обединение е акционерното дружество (корпорация). При него съдружниците притежават части от капитала под формата на акции, а управлението е възложено на акционери или на мениджъри.



Еднолични фирми: най-разпространената форма на организация, 75-80% от всички регистрирани фирми в страната. Връзката м/у стопанските усилия и получената печалба е директна, което определя силната мотивация за ефективното водене на бизнеса. ЕФ оперират главно в сфери на бизнеса отличаващи се с висока трудоемнкост и ниска рентабилност (търговия на дребно, обслужващи дейности и др.). Източниците за финансирането на едноличния бизнес са ограничени. Едноличните собственици имат доста широк обхват на стопански дейности и затова не са специализирани в даден бизнес. По тази причина чисто икономическите решения на ЕТ не са оптимални. Като следствие се стига до загуби и фалити. Едноличните фирми са изградени на принципа за неограничената отговорност, т.е. собственикът е изцяло отговорен към доставчици и кредитори. Този принцип дава свобода на предприемача и възможност за бързи икономически решения – той сам управлява бизнеса си. Когато обаче задълженията на едноличната фирма не могат да бъдат погасени в срок тя изпада във фалит. Натрупаните дългове се покриват чрез разпродажба на фирменото и лично имущество на собственика.

Съдружия: При тях има различия в набирането на капитала, отговорността за неговото използване и начина за неговото управление. В зависимост от това се разграничават събирателно дружество (СД), командитно дружество(КД) и ООД. СД се образува от няколко съдружници чрез договор за учредяване. В него се регламентират аспектите на дейността на дружеството. Всеки съдружник има правото да представлява дружеството и взима решения за неговите дела. СД е подходяща форма за сфери, където се изисква съвместяването на високи професионални качества – юридически, консултантски, медицински услуги и др.

При КД един или повече съдружници са отговорни за задълженията на дружеството. Те се наричат комплементари. Размерът на внесеният от тях капитал не е строго ограничен. Останалите съдружници се наричат командисти и са ограничено отговорни, т.е. до дела на направената вноска в неговия капитал. ООД-та могат да се образуват от едно или няколко лица, които са отговорни за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска. Необходимият уставен капитал е не по-малък от 5000 лв., а дяловата вноска на съдружниците минимум 500 лв., което го прави достъпна форма за водене на бизнес. В случай на фалит всеки съдружник отговаря за задълженията на фирмата до размерът на внесения от него капитал. Сдружаването на няколко човека осигурява по-голям размер на първоначалния капитал и позволява да се използват техните професионални знания и умения. Формата на управление на дружеството е демократична: ръководен орган е общото събрание на съдружниците. При ЕООД отговорността на собственика се разпростира до размера на вложения от него капитал.

Капиталът на АД е разпределен на акции. Притежателят на акции става собственик на идеална част от капитала на дружеството. Той се разпорежда само косвено чрез вота си за едно или друго решение на общото събрание. Ако годишната дейност на АД завърши с печалба, една част от нея след плащането на данък се разпределя м/у акционерите под формата на дивиденти. Размерът им се определя в парични единици за една акция. Другата част от печалбата се инвестира. Общото събрание на акционерите избира надзорен съвет, който избира управителен съвет и президент и след това ги контролира. Други форми за стопанска дейност са командитни дружества с акции, еднолични акционерни дружества (при тях държавата е едноличен собственик на акционерен капитал), консорциум, холдинг, гражданско дружество, кооперация.

11.Производство и разходи на фирмата в кратък период

При дадени цени размера на печалбите ще зависи от количеството на производство и разходите за единица продукт.

Разходи – паричната стойност на вложените ресурси в стопаснската дейност. Два типа – краткосрочни и дългосрочни. В първия случай производството се разширява чрез използване на повече променливи фактори, защото капиталът е фиксиран. Във втория случай всички фактори са променливи.

Ресурсите, които се изпозват в производствената дейност имат алтернативен разход. Като резултат възниква различие в счетоводното и икономическо калкулиране на разходите. Собствения капитал образува експлицитните(явните) парични разходи – всички парични разходи за придобиване на производствените разходи, наричат се счетоводни разходи. Сумата от пропуснатите ползи се нарича имплицитни (неявни) разходи. Те измерват алтернативния разход на собствените ресурси.

Разликата м/у осчетоводените приходи от продажбата и явните парични разходи на фирмата образува счетоводната печалба на фирмата. Тя отразява всички парични приходи и разплащания, отразени в счетоводните сметки. Икономическата печалба се определя като разлика м/у счетоводната печалба и имлицитните разходи. Нормалната печалба разкрива алтернативния разход от иползването на собствения капитал – характеризира се още като минимален доход от собствения капитал, който задържа предприемачите в дадената стопанска дейност. Тя сеопределя по два начина: 1. Приема се лихвения процент по банковите депозити като минимална норма на възврщаемост на собствения капитал; 2. Приема се по-висока от лихвите норма.

Разходите по сделките се отнасят до разходи за командировки, за водене на преговори и др. Те увеличават експлицитните разходи и намаляват счетоводната и икономическа печалба на фирмата- имат неизбежен характер. Безвъзвратните разходи са невъзстано- вяеми.



Обобщение:

Експлицитните разходи предствляват директни платежи за придобиване факторите на производството. Имплицитните разходи разкриват пропуснати ползи от използването на собствените ресурси. Счетоводната печалба е разлика м/у осчетоводените общи приходи и паричните разходи. Икономическата печалба е разликата м/у счетоводната печалба и имплицитните разходи. Тя разкрива действителната рентабилност на дадена стопнаска дейност. Нормалната ечалба е алтернативния разход на собствения паричен капитал.



12.Оптимален размер на фирменото производство

Фирмата е стопанска единица, която преследва печалбата в своята дейност. Тя обаче не се задоволява с каква да е печалба, собствениците й са ориентирани към максималната печалба от дейността. Това е задача, която може да бъде решена с помощта на маржиналния анализ. В условията на една фирма на пазара, цената на продаваните продукти е обратно зависима от количеството на предлаганите стоки. Затова увеличаването на производството и предлагането понижава нейната пазарна цена. Фирмата получава максимална печалба, когато прирастът в общите приходи от продажбите се изравни с прираста в общите разходи, т.е. MR=MC. Изменението на маржиналната печалба е MP=MR-MC. Когато MR>MC за фирмата е изгодно да разшири производството си, а когато MR

По-голямата сложност на маржиналния анализ затруднява бизнесмените в неговото използване. По-достъпен метод, по който те се ръководят във взимането на стопанските решения е метода на критичната точка на производство. По него се определя обема на производство или равнището на продажбите, които покриват приходите с разходите. Този метод е по-несъвършен в сравнение с предишния, но е по-прагматичен. За намирането на критичната точка се използва формулата Eq=TFC/(P-AVC), TFC – общи постоянни разходи.

13.Разходи на фирмата в дългосрочен период

В дълъг период от време фирмата има възможност да промени прилаганата технология на производство. Тя би могла да избира как да произведе продукта: с повече труд и с по-малко капитал, т.е. с трудоемки технологии или с повече капитал и сс по-малко труд, т.е. с капиталоемки технологии. Затова в по-дълъг период всички фактори на производството стават променливи. Пределния физически продукт за един лев вложен за фактора капитал, се изравнява с този за фактора труд , т.е. обективно се достига до условието: MPPc/Pc=MPPl/Pl или пределен физически продукт от капитала делено на цената на капитала ни дава пределен физически продукт делено на цената на труда. Това показва, че с единица паричен разход за наемането на който и да е от двата фактора се достига максимално възможния прираст в пределния продукт. Всяко увеличение на цената на кой да е от двата фактора ще породи заместващ ефект към използването на относително по-евтиния от тях. Засиленото му търсене ще повиши неговата цена, при което след време се достига до равенство в пределния физически продукт (MPP) от двата фактора. Осъвършенстването на технологиите или подобряването на уменията на труда повишава размера на MPP. Така при постоянни цени на двата фактора производствените фактори за единица продукт намаляват. По този начин фирмата минимизира производствените си разходи в дълъг период като привлича по-евтини и по ефективни производствени фактори.

В зависимост от мащабите на производство в кривата на дългосрочните средни разходи се проявяват 3 зони: на понижаващи се, на постоянни и на увеличаващи се фирмени разходи. В първата зона фирмата получава икономии от мащаба на производството. С увеличаването му фирмата започва да използва по-високопроизводителни машини и технологии, което води и до специализиране на работниците и персонала. С увеличаване на размерите на производството фирмите извличат и финансови икономии от дейността си. Големите фирми изкупуват големи количества суровини и материали ползвайки големи отстъпки. Това им позволява да дават големи отстъпки на своите клиенти при продажба на едро. Те ползват и рекламата за да печелят по-големи пазари. Съществуват и външни икономии произтичащи от едновременния растеж или взаимодействие на много фирми в една сфера.

При втората зона фирмата е достигнала до оптималния мащаб на производство. Нивото на производство при което спира намаляването на средните производствени разходи се нарича минимално ефективен мащаб на производство.

При разширяването на производството се достига момент в койо започва да се увеличават средните разходи за единица продукт. Разходите за производство се увеличават, което води до загуба от мащаба на производството. Причините за загубите на фирмата са лошо управление, остаряло оборудване, големи разходи за неговите ремонти и за намаляване на замърсяване на природата.

13.1Оптимален мащаб на фирмената дейност…

Фирмата минимализира разходите си в по-дълъг период от време докато се достигне определен размер на производството, който се приема за оптимален мащаб на фирмената дейност. Той не е фиксирана, а променяща се във времето величина, намираща се в определени граници. Оптималния мащаб на дейността на по-големите фирми им позволява да понижат производствените си разходи в условия на конкуренция. Достигането му се осъществява чрез собствени инвестиции или чрез сдружаване или разчленяване на фирмите.Този процес отнема дълго време.

Една фирма работеща за увеличаване на производството си има два подхода: чрез вътрешен или външен растеж. Вътрешният растеж е свързан с много инвестиции увеличаващи мащаба на производството. Процесът се нарича самостоятелно уедряване на фирмата. Същият резултат се постига и при обединяване на малки фирми. Този процес може да е както доброволен, така и принудителен. Уедряването на фирмите може да стане по няколко начина:


  1. Хоризонтална интеграция – сливане на фирми със еднородна дейност.

  2. Вертикална интеграция – обединение на фирми имащи пряка технологическа връзка.

  3. Квазиинтеграция – създаване на трайни връзки и доверие м/у фирмите без да настъпва реално обединение.

  4. Конгломератна интеграция – образуване на холдинг компании (обединение на фирми от различни сфери с цел разпределяне на риска в няколко различни дейности).

Растящите загуби от голямото производство често предизвикват децентрализация и дезинтеграция на фирмите. Големите фирми се разчленяват без да разрушават технологичните връзки пом/у си, като имат известна пазарна независимост. Конкуренцията на пазара принуждава новите фирми да повишат своята ефективност като от губещи се превръщат в печаливши сдружения.

14. Пазарът в условия на съвършена конкуренция

Условията за същствуването на съвършена конкуренция са:



  1. Наличие на продавачи и купувачи на хомогенни продукти.

  2. Възможност на фирмите свободно да влизат и излизат от пазара.

  3. Мобилност на производствените фактори.

  4. Пълна информация за състоянието на пазара(ниво на търсене и предлагане, цени и др.).

  5. Производителите и потребителите имат малък дял от пазара (условия, при които не може да възникне монопол)

  6. Съперничество м/у производите- лите за по-голяма печалба от дейността им.

Съвършена конкуренция се постига, когато на пазара има равновесие (равновесни цени). Когато има условия, при които пазарния механизъм е изкривен, т.е. ефективността на стопанската дейност е понижена, конкуренцията е несъвършена.

В условията на съвършена конкуренция, в кратък период, фирмата извлича максимална печалба, когато пределния разход за производството на определено количество от даден продукт стане равно на пазарната му цена. Сумата от пределните печлаби представлява икономическата (свръх- нормална) печалба. Маржиналната печалба MP=MR-MC=0. Общата брутна печалба е разликата м/у приходите и счетоводните разходи. В кратък план фирмата води политика целяща да минимизира загубите си, с цел:



  1. Покриване на променливите и постоянните разходи.

  2. Печелене на време, за което да се потърси начин за подобряване на конкурентността си на пазара.

Когато фирмата не може да покрие средните променливи разходи тя спира производството си. Това става при достигане на точката на закриване на фирмата.

В дългосрочен план фирмата се ръководи от следните правила:



  1. В пазарното стопанство не може да има фирма, която да работи дълго време на загуба.

  2. В следствие на конкуренцията след известно време се достига до равновесна точка, при която фирмите достигат оптимален мащаб на производство – дългосрочно равновесие на фирменото производство.

Обобщение: В условия на съвършена конкуренция оскъдните ресурси се разпределят ефкетивно и благосъстоянието на потребителите се максимизира.

15. Същност на монопола и причини за съществуването му….

Всяка фирма се стреми към окрупняване и спечелване на позиция на единствен производител на пазара. Така пазара на съвършената конкуренция се трансформира в монопол. Фирмата монополист елиминира конкуренцята и придобива икономическа власт на пазара. Монополът има най-голяма сила, когато предлаганият продукт няма заместител на пазара. Когато в предлагането на един продукт е налице само един производител имаме чист монопол. Срещу него има законови забрани, затова монопола представлява по-скоро фирма контролираща 35-40% от пазара. Фирмата монополист се отъждествява с целият отрасъл. Потребителите купуват повече от монополния продукт при по-ниска негова цена и обратно. В сила са зависимосттите AR(средни приходи)=P(цена на продукта)

и MR(пределният приход)

Както и при конкуренцията, така и при монопола е в сила правилото за максимизация на печалбата MR=MC. Монополистът търси комбинация: количество на предлагане – цена на търсене,осигуряваща максимална печалба.



Характерни белези:

  1. Няма изразена крива на предлагане, а само една точка, лежаща в/у кривата на търсене.

  2. Монополната цена не е резултат от действието на сили на търсене и предлагане.

  3. Количеството на предлагането и съответната цена се определя от монополиста. Цената на продукта не се определя своеволно, а от потребителското търсене. Тя се нарича монополна и осигурява свръхнормална печалба на монополиста. В сила е равенството: монополна печалба = нормална печалба + свръхнормална печалба.

  4. Всичко дотук е валидно при наличие на нееластично търсене и липса на заместители. Само тогава монополната система е ефективна. Ако търсенето е еластично при повишаване на цената, търсенето на монополния продукт спада, размера на свръхнормалната печалба силно намалява и монополът е неефективен.

Причини за съществуването на монопол:

(бариери, които пречат за влизането на други фирми в стопнаската дейност)



  1. Голям размер на капитала на монополите.

  2. Липса на заместители на продуктите на пазара.

  3. Минимален мащаб за ефективно предлагане на някои услуги и стоки

  4. Липса на притежание на изключителни оскъдни стопански ресурси.

Посочените бариери могат да се елиминират по два начина:

  1. Чрез технически прогрес(създаване на заместители на монополните продукти).

  2. Чрез нови решения за влизане на други фирми в монополния пазар (създаване на конкурентни стоки).


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница