Основания за нашата вяра в бога”



Дата05.06.2017
Размер212.93 Kb.
Слава на Исус Христос!

ОСНОВАНИЯ ЗА НАШАТА ВЯРА В БОГА”


На всички посетители, казвам “Добре дошли”, на цикъла от религиозни беседи “Вечните истини на Библията”. Те са организирани от християнската Църква на Адвентистите от седмия ден в гр. София, една църква с повече от 110г. история в България.

Днес ще говорим за основанията на вярата ни в Бога от заобикалящия ни свят, в материалния свят, в природата, в света, в който сме поставени да живеем.

Кои са доказателствата за да имаме една лична, просветена вяра в един Жив и личностен Бог?

Ще посочим 4-ри основания за една разумна вяра в Бога-Творец.

4-ри основни довода да вярваме в Сътворението:
1-то основание е свързано с Произхода на материята, първопричинността, каузалността.

Причинността е фундаментален принцип в битието на материалния свят.

Какво означава “Причинността”?

От непосредствен опит знаем, че нищо в природата не се появява без да го е породила някаква причина. Всичко, което съществува и се появява в материалния свят си има своята причина.

Книгите - имат своите автори, не се появяват случайно.

Машините – не са просто резултат от струпване на различни материали. инженерите и конструкторите са причината за да има машини.

Сградите си имат своите строители и архитекти. Всяка постройка не е просто струпване на тухли, цимент, вар, дървен материал, а е изградена по предварителен план.

Музиката – шедьоврите на Моцарт, симфониите на Бетовен, произведенията на Джудзепе Верди не се появиха чрез случайно падане на мастилени капчици в/у листи с петолиния. Не! Гениални композитори, с интелект вдъхновение и талант, създадоха всичко това.

Ако приложим този принцип на причинността в/у цялата материална вселена, трябва да кажем, че и този грандиозен свят, в който живеем, би трябвало със сигурност да има своята причина, своята велика, грандиозна Първопричина, която го е произвела, извикала в съществувание.

В книгата на пророк Исая, живял 8 в.пр.Хр. четем:



Исая 40:26(а) Вечният въпрос Кой създаде всичко това? Бог или случайността?

Нека най- напред да се спрем на научната идея създаване на Вселената и живота по пътя на случайността.

През 1912г. американският астроном Весто Малвин Слайфър, наблюдавайки небето от обсерваторията във Флагстаф, щата Аризона, забелязал с удивление, че цяла дузина галактики се отдалечават от земята със скорост около 2 милиона километра в час. 8г. по- късно, през 1920г. астрономът Едуин Хъбъл и неговия колега Милтън Хюмасън остават като зашеметени от своето най- ново откритие- някои галактики се движели със скорост от 200 млн. км. в час! През 1929г. Хабъл оповестил своите резултати и те влезли в науката като “закон на Хабъл”1. Този нов закон гласи: “Колкото по- далече е една галактика, толкова по- бързо се движи тя”.

Когато друг голям учен на 20-ти век Алберт Айнщайн, публикувал своите уравнения за относителността- въз основа на тях, холандският физик Вилем де Ситер, доказал, че пространството във Вселената се разширява експоненциално, т.е. все по- бързо. Айнщайн научил за тази нова теория за произхода на Вселената и написал писмо до Де Ситер, в което се казвало- “Това обстоятелство силно ме обезпокоява”.

Обезпокоявало го е, защото щом Вселената има начало във времето, тогава – трябва да има Някой, който да е сложил нейното начало, някой който да я е създал? Известно е, че Айнщайн не бил атеист.

Тези открития и изводи довели до хипотезата, че в далечното необозримо минало Вселената е била “свита” до една точка с нищожно малък обем. Тази идея, съчетана с откритието на Хабъл, че понастоящем Вселената се разширява, дало възможност да се стигне до космологичната хипотеза за “родилния” или “Големия взрив”.

Според теорията на “Големия взрив” в даден момент от времето, размерите на Вселената са били безкрайно малки, а плътността и температурата са били безкрайно високи. “Свитата” материя е избухнала и започнала да се разширява с шеметна скорост и до днес. След това на определени места материята започнала да се струпва в по- малки или по- големи облаци и под действието на гравитацията постепенно се оформили галактиките и звездните купове2.

През 1973г. проф. Едуард Трайън от Нюйоркския университет публикува сензационна статия в сп. “Нейчър”. Дословно твърдението му е следното: “Вселената е възникнала от квантовата флуктуация на вакуума”. Казано на по- простичък език, това означава, че Вселената се е родила от нищото.


А какво е становището на Библията по въпроса за произхода на всичко?

Бит.1:1 Материята и енергията не са вечни- те са създадени от Бога. Исая.43:13а

Исая.44:24б Бог създаде света от Себе Си. За Него “от Себе Си”, за нас “от нищото”, защото нищо не е имало преди Бог да сътвори материята и енергията на Вселената. Бог е Първопричината за всичко съществуващо!

Евр.3:4 Ап. Павел използва същата логика, но съвсем лаконично казва “А Тоя, Който е устроил всичко, е Бог!” Ер.51:15
В какво се различават двата модела?

На първо място процеса. В хипотезата за “Големия взрив” процесите се извършват по случаен път за милиарди години, а в Библията пише: “Бог каза и стана”. Всички сътворени от Бога неща изглеждаха завършени, а всъщност бяха току що сътворени. По ябълковите дървета вече имаше узрели ябълки, в които имаше семена. Животните бяха зрели и бяха напълно във възможност да се размножават. Човекът- Адам и Ева, бяха току що сътворени, но изглеждаха като 30г. на възраст. Защо не и земята, и слънцето, и луната да бяха току що сътворени, а да изглеждаха сякаш са на възраст милиарди години. Това бе така, защото Бог не е зависим от времето и законите на природата. По- скоро учените нямат начин да определят точно възрастта, поради голямата си празнота от знание за скоростта и характера на протичащите във времето процеси. Може би сте чували, че след атомната бомбардировка над гр.Хирошима на 6.08.1945г., е бил намерен сапун, който се е вкаменил като предисторическо парче, следствие на необикновената горещина и налягане при атомната експлозия.

видео Според теорията за “Големия взрив”, са били необходими 300млн.г., на близо 10 км. слой гранит, който е под повърхността на всички континенти и океани, да кристализира. Д-р Робърт Джентри е учен, който анализира гранит, взет от дълбочинни проби в различни точки на земята. Неочаквано той и неговият екип намерили гранит, в който имало малки черни снежинки. Когато погледнали гранита под микроскоп, те открили, че това са малки кръгчета, образувани от енергийната радиация на радиоактивните материали. Това били кръгчета от различни радиоактивни елементи, които са се преобразували чрез разпад в други елементи. Между тях те открили уран, стронций, радиоактивно олово и полоний. Полоний 210, 218 и 214. Времето за полуразпад на полоний 214 е 0,000164 от секундата. Това означава, че този гранит за стотни от секундата е трябвало да бъде функциониращ и кристален, за да може подобно на една фотографска плака да “запише” в себе си 7-те периода на полуразпад на полоний 214. Това означава, че този гранит вече е бил изкристализирал за времето, в което вие и аз можем да щракнем с нашите пръсти. Учените счетоха, че това е научно доказателство за процес на мигновено сътворяване. На третия творчески ден Бог каза да се яви сушата и тя се появи- не за 300млн.г, а мигновено. Гранитът бе готов, изкристализирал и записващ започналия процес на радиоактивното разпадане на полоний 214 намиращ се в него.

Второ различие - във времето. Според теорията за “Големия взрив”, земята е на възраст от 4,5 милиарди години, а Библията описва земята, слънцето и луната като сътворени преди близо 6000г.

Известно е, че всеки ден от космоса в атмосферата на земята навлизат от 10 000 до 100 000 тона метеори. Поради силното триене с въздуха, те изгарят и падат във вид на прах. Вследствие на дъждовете, ветровете и ерозията, този космически прах бива отнесен на дъното на различните водни басейни. Когато на 21.07.1969г. екипажът на американската космическа станция “Аполо 11” каца на лунната повърхност, стъпалата на космическия модул за приземяване, а също и стъпалата на обувките на астронавтите са били изработени необикновено широки. Защо? Ако земята и луната са на една и съща възраст, и всеки ден от космоса падат хиляди тонове прах, то на Луната, където няма валежи, този прах, според изчисленията на учените, е трябвало да се натрупа по цялата лунна повърхност като пласт от прах с дебелина близо 1,5м. Четох, че е имало специална инструкция към астронавтите как точно да стъпят на лунната повърхност, поради възможността да потънат до кръста в слой от прах. Какво бе тяхното учудване, когато те откриха на луната пласт от прах едва няколко милиметра. Натрупаното количество космически прах свидетелстваше на учените, че луната е на възраст на не повече от 10 000г.

Наскоро учените откриха едно ново доказателство в полза на младата земя. Силата на земното магнитно поле намалява експоненциално на квадрат на всеки 1400г. По същата схема, ако се върнем назад, за 20 000г. магнитното поле на земята би било толкова силно, че земята би била магнитна звезда. Нещо повече - за 10 000г. магнитните трептенията биха били толкова силни, че живота би бил абсолютно невъзможен. Земята е по- млада от 10 000г. Това се доближава до написаното в Библията нали?

Трето- теорията за “Големия взрив” не ни казва нищо за това от къде се е появила материята преди да се случи този “родилен взрив”. От къде се е взела тази първична, пра материя? Учените не казват абсолютно нищо, защото няма какво да кажат в действителност!


2-ят аргумент за една разумна вяра в Бога Творец е удивителната целесъобразност, логика и ред, които откриваме в природата и Вселената.

Цялата материална Вселена, доколкото я познаваме, представлява математически устроено цяло. Макар че има известен хаос, като цяло е очевиден един съвършен порядък в микро, мега и макро света, в който живеем. Съставът на атомите и молекулите, образуващи различните химически елементи, също ни говори за подредба. Във всяко нещо от природния свят може да се открие върховен смисъл, красота и полза. Във всичко може да се открие удивителна двойна целесъобразност. Вътрешна целесъобразност- що се касае до устрояването на всяко нещо с оглед на самото него и външна целесъобразност- що се касае до взаимовръзката м/у всички неща.

Когато мислим за удивителната целесъобразност на света, отново достигаме до същия основен въпрос: Кой създаде този така сложен свят- Бог или случайността?

Въпросите за случайните явления се разглеждат от един раздел на висшата математика наречен “Теория на вероятностите”. Едно основно правило на “Теорията на вероятностите” гласи: “Колкото едно явление, или един процес са по- сложни, толкова вероятността да произлязат случайно, става все по- малка.”

Ето един пример: Поставете пред маймунка пишеща машина и оставете да удря по клавишите. От тридесетте букви на нашата азбука, на листа ще се получат много случайни съчетания на буквите. Маймунката няма разум за да пише. Тя ще трака и всичките й удари ще бъдат случайни. От случайното съчетание на буквите, на листа ще се получат много прости думички - “не”, “да”, вероятно някога “има” или “няма”, но това са най- простите възможни съчетания. Повече от това случайно никога няма да стане. Може хилядолетия да трака по клавишите на пишещата машина, никога няма да се получи: “Настане вечер- месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми- вятър повее. Балканът пее хайдушка песен.” Ботевото стихотворение- записано със златни букви в Сорбоната, в Париж. Това е върхът на човешката поезия. Можем да се гордеем, че е написано от българин.

Случайното натискане по клавишите на пишещата машина, случайното съчетание на тридесетте букви на българският език, ще дадат ли някога изречение и мисъл, или поетичен стих? - Никога! Това е невъзможно. Само разум може да съчетае простите букви за да се получи поезия или мисъл.

В книгата “Мъдростта на вековете” от българският автор Мелконян, София, 1983г., четем: “Ако масата на протона и неутрона не бяха точно две електронни маси, нямаше да съществуват стабилни ядра. Ако гравитационната сила на протона не беше точно толкова, колкото е, нямаше да има звезди. Ако природните закони не се изразяваха с уравнения от втори ред, нямаше да има нито една стабилна система. Ако, ако… Излиза, че Вселената, Живота и Разумът съществуват благодарение на някакво чудо. Законите и фактите са се сработили така, че всичко около нас се оказва устроено по изумително целесъобразен начин. Затова космолозите говорят за логика в устройството на Вселената. Излиза, че над Вселената властва разум, който се е погрижил за нейното целесъобразно устройство”.

Замислете се например за водата. Тя заема 2/3 от цялата повърхност на земята. Срещаме я в забързани и пенливи поточета, в дълги и широки реки, (понякога в своята баня), срещаме я в мощни водопади, красиви езера или необятни морета и океани. Водата се движи по- бързо или по- бавно, или пък остава в застой. Там където тя няма движение, водата се вмирисва и става негодна за употреба. В моретата и океаните водата се движи на всеки няколко часа под формата на приливи и отливи, които се влияят от луната. При това си движение, посредством вълните, тя се обогатява с кислород. Но и това движение не би било достатъчно, за да бъде запазена свежестта на водата. Затова Бог е промислил в морската и океанската вода да има огромни количества сол. За потоците и реките, които се движат бързо солта не е необходима.

Знаем, че при нагряване телата се разширяват, а при охлаждане се свиват. При охлаждане водата също се свива, но само до +40С. Продължаваме ли да я охлаждаме, вместо да се свива все повече, тя започва да се разширява. Ледът е разширена вода и като по- лек остава на повърхността. Ако не беше така, ледът щеше да пада по дъната на реките и езерата, и скоро след това животът би бил унищожен. Нещо повече, водата и парата са добри проводници на топлината и студа, но ледът е лош проводник. Така ледът запазва водите от по- нататъшно замръзване и запазва живота под себе си. (Да преминем на топло)

Погледнете в топла лятна нощ припламванията на една нищо и никаква светулка – същата малка светулка, която показала на зайченцето бяло - пътят обратно към мама зайка. (Всъщност не знам дали в песента онази светулка е съвсем за пример, защото навярно тя бе изоставила своя светулчо и бе станала на щуреца булка). Но, да забравим за песента, да си помислим за светлината, която излъчва. Нашите ел. крушки преобразуват в светлина едва 4% от ел. енергията постъпваща в тях. Луминесцентната лампа достига максимално до 10%. Огромният остатък от енергия бива прахосан в топлина. Нашите лампи са по- скоро печки, отколкото светила. Но при малката светулка в светлина се превръща 100% от постъпващата енергия. По- добре не би могло й да бъде, не мислите ли?

Погледнете на малкото полско врабче. По-шарените врабци са мъжките; при нас хората е обратно. Знаете ли, че роговидната част на клюна на врабчето има дължина на скъсване 31км. Това означава, че ако направите от този материал тел и я закрепите някъде, тя ще се скъса от собствената си тежест на мястото, където сте я закрепили, едва когато достигне дължина 31км. Най- високо технологичният материал, който хората използват за построяването на самолети, има дължина при скъсване 18км. Спирам до тук- за да продължим по нататък.
3-ят довод за една разумна вяра в Сътворението е свързан с проблема за произхода на живота и по- специално с произхода на човека.

Как е произлязъл живота? Как от безжизнената материя е произлязла първата жива клетка? И отново застава въпросът- Велик разум или случайност са причината за появата на най- голямото чудо- животът? Бог или случайността?

Антропологията е дял от биологията, който се занимава с възникването на живота и по специално с произхода на човека. През 19-ти и 20-ти век се разви теорията на еволюцията. Видни представители на еволюционната теория стават- французинът Жан Батист Ламарк (1744-1829), германецът Каспар Фридрих Волф (1724-1794) и англичанинът Чарлз Дарвин (1809-1882).

Според теорията на еволюцията животът се е самозародил преди милиони години, в първичния химически бульон на световния океан. Елементите в продължение на хилядолетия са взаимодействали помежду си, докато най- накрая образували първата полутвърда маса, първата белтъчна молекула, първата клетка, първият едноклетъчен организъм и чрез мутации, и развитие към все по- сложни биологични видове, за един период от милиони години се стига и до появата на човека.

Според еволюционната хипотеза човекът е произлязъл от човекоподобните маймуни наречени “висши примати”. Палеонтологията класифицира вкаменелостите на човекоподобните прадеди - “висши примати” (живели преди 30-14млн.г.), “австралопитеци” (преди 6млн.-500000г.), “питекантропи” (преди 1млн.-30000г.), “неандерталци”, “крьоманонци” (преди 40000г.-20000г.) и накрая “съвременни хора” (преди 12000г.-10000г.). Понякога подредбата е друга.

Но основната концепция в теорията на еволюцията е, че животът е чисто материално явление, което трябва да може да бъде описано от химията и физиката, и се отличава от неживата природа само по своята сложност. Еволюционната формула за живота може да се сведе до кратката формула:



Живот=сложна материя=функция на химия+физика

Сега нека да се спрем и на Библейския разказ за сътворението на света:



Битие.1:11-13 На третият ден от сътворението на света Бог направил растенията.

Битие.1:20,21 Два дни по- късно, в петия творчески ден Бог направи морските същества и птиците.

Битие.1:24-27 На шестия творчески ден, в денят който наричаме петък (Библията ни разкрива, че съботата е 7-я ден), са били направени сухоземните животни и човекът- мъжът и жената.

Кои са основанията ни да вярваме повече в Сътворението от Бога, а не в еволюцията?



Йоан.1:1 Решаващата основна величина за всички живи същества е заложената в гените информация. Но наличието на информация ни довежда до нуждата от разум, който да е поставил тази информация във всичко съществуващо.3 Според Библията чрез словото си Бог е сътворил световете и вложил във всяко живо същество кодирана информация - Евр.11:3

Но, скъпи слушатели, за да има живот е необходимо и още нещо. Исус каза: Йоан.6:63а Необходим е Дух, Който да даде живот, да оживотвори материята. Независимо как е конфигурирана, материята сама по себе си, никога не може да възпроизведе нематериалната компонента – Духът.



Битие.2:7 Жизненото дихание произтича единствено и само от Бога.

Библейската формула на живота е следната:



Живот[жива душа]=материална част (физика+химия), в която е вложена нематериална част 1 (кодирана от Бога информация)[тяло] + нематериална част 2 [дух]

Възникват въпросите: - Кой е вложил информацията в ДНК-то на всички живи организми? Кой е изработил генетичният код на всеки отделен индивид? От къде идва искрата на живота- нематериалната компонента- Духът?

На тези въпроси еволюцията не може да отговори по никакъв начин!

И понеже говорим за информация. Най- новите изследвания показват, че еволюцията е невъзможна. Вътре във всеки материал информация. Според учените, цялата информация във всичките неорганични елементи на планетата земя е 160 експоненциална бита информация. (Това е много информация! 270 експ.бита инф. е 1080норм.бита информация!). Нека вземем цялата слънчева система- всичко достига до 170 експ.бита инф. Нека вземем целия познат Космос – излиза, че той е 235 експ.бита инф. Но сега, нека погледнем живата материя. Живата материя е твърде сложна. Тя е триизмерна. Всеки отделен елемент е взаимно зависим от друг. Информацията в 1-на единствена Протеинова молекула е 1500 експ.бита инф.! Разбирате ли това? В цялата неорганична маса на Космоса няма толкова информация, колкото информацията в 1-на единствена протеинова молекула! Да погледнем към информацията в най- известната и най- добре изследвана бактерия – Ешерихия Коли. Това е чревна бактерия, наречена по името на своя откривател Теодор Ешерих (1857-1911). Масата й е 2.10-12грама т.е. 500млрд. такива бактерии ще тежат 1гр. 1-на единствена Ешерихия Коли бактерия съдържа 7млн.експ.бита инф.! Сега нека погледнем към човешката клетка. Една единствена човешка клетка съдържа 25млрд. експ.бита инф.! Не е възможно за целия Универс, при вечност дадена като период от време, да произведе 1-на единствена протеинова молекула, тъй като той съдържа само 235 експ.бита информация. Разбирате ли сега, колко сте скъп за Бога?! 1-н 1-н човек е по- скъп от цялата Вселена, поради количествената информация вложена в него!

еволюцията твърди, че е ставало преминаване на един вид в друг. В кн.Битие.1гл. често се повтаря израза “според вида си”. Библията изтъква изключителната стабилност на вида. До сега не е регистрирано нито едно преминаване на един вид в друг, няма нито една преходна форма м/у основните видове4.

Относно големите периоди от време споменавани от еволюционистите– съществуват много сложни симбиозни взаимовръзки м/у растения и насекоми - смокиновата оса.

При човекоподобните маймуни липсват гласовите струни? Това е явно противоречие с основния принцип на еволюцията, че чрез мутации се достига до по- висша форма на съществуване, защото е необходимо да има поне орган, който да еволюира, а в случая той очевидно липсва.

видео Човешки отпечатък в динозавърска стъпка направени за много малък интервал от време! – 17.03.1982г.

Еволюцията твърди, че колкото се връщаме по- назад, толкова човек става по- примитивен и див. Но какво показват обстойните етнологически и лингвистични изследвания относно развитието на езика сред съществуващите днес диви племена? Показват по- високо развитие, по-голямо богатство и гъвкавост на различните изразни средства в миналото, в сравнение с настоящето. Това е доказателство не за еволюция, а напротив за падение и израждане на тези племена. Техните прадеди са били по- издигнати от тях, езикът им е бил по- богат.

А какво да кажем за нравствеността в човека, за съвестта? Ако няма Бог, пред чие присъствие се чувстваме виновни? Ако сме чисто материално явление, защо у нас има духовен глад и духовни потребности, и когато не ги задоволим ние се чувстваме нещастни? От къде произхожда у всички народи желанието за религиозно преклонение? Защо човешкото сърце преживява по такъв вълнуващ начин срещата с Бога? От къде идва животът?

В средата на 19-ти век, големият френски учен Луи Пастьор (1822-1895), бащата на микробиологията, взривил теорията за спонтанното зараждане, като доказал нейната несъстоятелност, чрез поредица от класически експерименти. Той доказал, че микробите, подобно на всички останали форми на живот, възникват единствено от вече съществуващи организми. Луи Пастьор установи в науката принципа- “Само живот може да породи живот” т.е. живо само от предварително съществуващо живо.

Така науката отрече принципа на самозараждането. Ако тръгнем по тази верига “живот от живот” назад, отново ще достигнем до Един източник на живот, до Някой, Който създава, сътворява живота.

Ето й думите на Исус: Йоан.5:26а Така, едно трето основание да вярваме в сътворението от Бога е свързано с появата на живота. Само Бог има живот в Себе Си, независещ от нищо друго. Във всеки момент от времето Бог дава този живот от Себе Си на всичко живо.


4-то основание за вярата ни в Сътворението е свързано с поддържането на всичко съществуващо. Кой поддържа Вселената във нейните вечни движения? Чудо е да се създаде този удивителен свят, но не по- малко чудо е поддържането на този порядък, вечно, постоянно. Кой поддържа и крепи всичко?

Целият материален свят, всичките сили, които физиците познават, са проява на четири основни сили.

Това са:


  • гравитационната сила, която прониква във всички кътчета на вселената и я превръща в огромен движещ се механизъм

  • електро- магнитните сили

  • силните ядрени взаимодействия

  • слабите ядрени взаимодействия

С дългогодишни изследвания, учените са стигнали до заключението, че количествените характеристики на тези четири сили се изразяват със съответни числа. Оказало се, че тези количествени характеристики никога не се променят, те са винаги едни и същи при всички обстоятелства! Затова физиците ги наричат – “Универсални константи” или още “Фундаментални константи”.

Във всички първостепенни физични формули присъстват тези четири “Универсални константи”, изразяващи четирите основни сили. Кой изчисли точно стойностите на фундаменталните константи? Какво би станало, ако дори само една от фундаменталните константи на материалният свят се промени и стане малко по- голяма или малко по- малка? Гравитационната константа, константата на Макс Планк за електромагнитните кванти, константата на Енрико Ферми за силните ядрени взаимодействия и константата за слабите ядрени взаимодействия, какво ли би станало ако те се променят?

Нека Ви прочета един кратък цитат от списание “Наука и техника за младежта”, брой 2-ри, 1983г.:

Универсалните константи имат изключително значение. Те присъстват във всички закони на физиката. Те управляват физическите явления. Те са скелета, който крепи всички структури на материята. Вселената е такава, каквато е, защото има Универсални константи, със стойности, каквито те притежават. Ако увеличим или намалим само с един порядък стойностите на фундаменталните константи не биха съществували нито ядро, нито атоми, нито звезди, нито галактики. Нищо от това, което е. Ако само една фундаментална константа беше по-голяма или по- малка, Вселената ще рухне.”

Универсалните константи са скелета на материалният свят. Ако се променят малко техните параметри материалният свят ще рухне! Някой изчисли техните стойности и ги постави, за да гарантира вечната стабилност на материалния свят. Сили на природата, които са подчинени на строги изчисления и не се променят при никакви обстоятелства. 1Лет.16:30 Вселената е утвърдена, тя няма да се поклати.

Според 2-я закон на термодинамиката, при всички процеси, които се извършват се отделя топлина, която безвъзвратно се разсейва в околното пространство и безвъзвратно се губи енергия. С две думи, ентропията може само да се увеличава. Тя е мярка за хаоса и безпорядъка. Светът оставен сам на себе си непрекъснато би се дезорганизирал и рушал. Вселената би се разпаднала. Безпорядъкът би надделял.

Но ние виждаме нищо подобно. Напротив! Вселената съществува в чуден порядък. Някой внася в света изгубената енергия и поддържа реда в него.

Кол.1:16,17 Всичко чрез Него се сплотява и крепи. А Вселената има нужда да бъде поддържана. Не е достатъчно само светът да бъде създаден, но трябва и всеки миг да бъде поддържан, за да не се руши. Библията ни казва, че Бог, Който е създал света, се грижи и за неговото съществувание, движение и поддържане. Това бе и четвъртото ни основание за една разумна просветена вяра в Сътворението, в Един Бог, Който е устроил всичко.
А Кой е този Бог? Какъв е този Бог? Какво знаем за Него?

Утре вечер, в следващата беседа ще говорим за Божественото триединство.


Сега да се спрем съвсем на кратко в/у последиците от това, в какво вярваме всъщност.

Първоначално думата “характер” означавала на гръцки език, отпечатъка от сечивото на ваятеля в/у метал или камък. По- късно използвали същата дума за да опишат как всяка мисъл и действие оставя своя отпечатък в/у душата на човека.

Още от най- ранните времена на нашето детство, неизброимо множество неща, събития, хора и факти, остават своя отпечатък в нашето съзнание, оформят нашето вътрешно “Аз”. Онова, което гледаме, слушаме, двигателната култура, която развиваме, всичко, в което постоянстваме, бавно, но сигурно ваят нашите навици и от там нашият характер.

Животът ни се оформя от вярата. Затова е от изключителна важност и в какво вярваме.

Какви са последиците за нас, ако вярваме в еволюцията?

Тогава, ние вярваме, че имаме животински произход. Твоето появяване в този свят, твоят живот, всичко което си, твоята смърт, са само част от случайните явления съпътстващи този дълъг еволюционен процес. Цялата преориентация и философия на нашия живот може да бъде сведена до това да уловим удоволствията на живота, както е записано в кн.Исая.22:13б - “Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!”.

Така, уплашени от краткостта на живота, идващи за миг от нищото и отиващи в смъртта, ние бързаме да живеем, грабейки с пълни шепи от живота онова, което смятаме, че ще ни прави щастливи. Тогава понятия като морал, съвест, общество стават относителни и често без смисъл.

В Библията това съществувание е посочено кратко и лаконично – Пс.14:1 Последицата от вярата в еволюцията е, че “Няма Бог”. Резултатът – морална деградация и нечестни дела. Няма кой да върши добро.

Съвсем друго е, ако решим, че ние имаме Божествен произход!

Тогава ние сме Божии синове и дъщери. Ние имаме своя ориентир в живота – откритата ни Божия воля.

Прояви на доброта, любов, съчувствие към ближния, имат своя най- висш смисъл, защото ние изграждаме един характер, подобен на Божия и имаме пълна надежда да живеем с Бога във вечността.

Деян.24:14-16 Вярата в Сътворението е вяра в Твореца. А вярата в Бога ни дава надеждата за вечен живот. Така всичко в нашия живот си идва на мястото.

Наистина разбирането, че сме сътворени по Божий образ и подобие, отправя нашия живот към вечни духовни хоризонти и оставя своя красив отпечатък в/у развитието на нашия характер, разтваряйки пред нас перспективите за един безконечен живот.

Дано Бог да Ви благослови с вземането на добри решения за Вас и Вашия живот! Благодаря Ви!

гр.София, 19.10.’02

Кр.Карев

1 – ТБЕ 51 Константата на Хъбъл

2 – ТБЕ 52--- таблица 1

3 – ТБЕ 68-71



4 – ТБЕ 98
Исая 40:26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила?

Битие 1:1 В начало Бог създаде небето и земята.

Исая 43:13 Да, преди да е имало време, Аз Съм;

Ис. 44:24 Аз съм Господ, Който извърших всичко; Който сам разпрострях небето, И разтлах земята от Себе Си;

Евреи 3:4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

Ерем.51:15 Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

Битие 1:11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

Битие 1:12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

Битие 1:13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.

Битие 1:20,21 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

Битие 1:21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

Битие 1:24-27 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Йоан 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Евреи 11:3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

Йоан 6:63а Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува

Битие 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Йоан 5:26а Защото Отец има живот в Себе Си

1Лет.16:30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

Колосяни 1:16,17 понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

Псалми 14:1 Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

Деяния 24:14-16 Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците, и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат. Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница