Основи на икономическите теории доц. Кирова Лекция от 20. 09. 07г
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ТЕОРИИ
Доц. Кирова Лекция от 20.09.07г. Ксенофонт е идеолог на натуралното стопанство /производството е за лично потребление, а не за обществото/.Предлага да се избягва развитието на търговията. Смята, че така ще се стабилизира икономиката. Изхожда от позицията на аристокрацията, защитник на паричното обогатяване. Ксенофонт разбира парите като средство за натрупване на богатство /капитал/.Проявява буржоазен инстинкт. Изказва се в мащаб, в интерес на земевладелците /домашните стопанства/. Той е против едрата търговия. Разглежда разделението на труда от гледна точка на полезността. Разделението увеличава полезността на благата. Разсъждения: Категория ценност или стойност на благата – ценността на всяко благо зависи от неговата полезност. Поставя ценността с умението на хората да я използват. Платон Платон живее през V – IVв. пр.н.е. Истинското му име е Аристокъл. Произхожда от аристократичен род. Икономически възгледи на Платон: Платон е идеолог на натуралното стопанство и е против парично - разменното стопанство. Прави програма за стабилизация на икономиката. Основополагащи са идеите му за ролята на държавата. Смята, че държавата може да регламентира всички положения за икономическия живот. Обществото се състои от няколко съсловия. Всяко общество има свои функции. Всеки се ражда такъв, какъвто е /беден или богат/. Едни съсловия трябва да работят, други да воюват, трети да управляват държавата. Произведения: „Учения за идеалната държава”, „Държавата”, „Закони” Според произведението „Държавата” държавата се управлява от съсловието на духовните магистрати, които трябва да водят аскетичен начин на живот. Второто съсловие са войните, които защитават държавата. Третото съсловие е демосът или свободното население, занаятчиите, търговците и т.н. Платон отрича правото на демосът да участва в свободното управление. Войните и стражите са освободени от физически труд. Военните трябва да живеят в лагер. „Закони” – в това произведение се предлага нова програма за разпределение на земите. Излишната концентрация на земите в ръцете на едрите земевладелци е проблем. Смята, че земите трябва да се преразпределят по равно между обикновените хора. Особено го тревожи проблемът за градската беднотия. Според него бедните трябва да се изселват в колониите. Предвижда трета реформа по отношение на земята. Земята трябва да се предава по наследство само на един от синовете и да се забрани продажбата й. Земята трябва да се възприема като собственост на държавата. Платон предвижда определени норми за ограничение на обогатяването. Проектира социална пирамида. Против разрастването на градовете е. Парите са средство за размяна. Занимава се и с проблема за разделението на труда в обществото. Стига до извода, че градът се ражда вследствие от човешките потребности и нужди. Най –висшите потребности са храна, жилище и дрехи. Аристотел Аристотел е ученик на Платон /Аристотел също така е и учител на Александър Велики/. Аристотел създава своя школа в по-късен етап. Той е основоположник на лироепичния анализ в икономиката, категоризира я. Изхожда от своята морално – етическа гледна точка. Основни съчинения: „Политика”, „Атинската полития”. Материализма на Демокрит срещу идеализма на Платон. ??? Аристотел е близък до материалистичния подход. Разглежда естественият процес на прехода към парично - обменно стопанство. Втора характерна черта на методологията на Аристотел Аристотел е един от първите, който проявява историзъм. Проследява историческото развитие на формите. Откъсва се от метафизичността и показва нещата в движение. Обявява се в защита на робството. Той доказва, че робството е полезно за самите хора. Аристотел е защитник на частната собственост. Той доказва, че собствеността на хората трябва да се решава в интерес на цялото общество. Аристотел признава приятните чувства на човека. ??? Частната собственост прави хората щастливи. Привърженик е на натуралното стопанство. Целта на всяко такова стопанство е да се избегнат двете крайности – натрупването на несметни богатства и мизерията. В процеса на развитие на човешкото общество то преминава през два етапа:
Икономията е справедлива стопанска система, а хрематистиката не е естествена. Той осъжда едрата търговия, спекулата, лихварството. Според него лихвеният процент е несправедливо извличане на печалба. Аристотел прави анализ на три икономически категории:
По естествен път се развива търговията. Според него първоначалната форма на размяната е разменна търговия /бартер/. След това възникват парите /стокова или парична търговия/. Стока – пари – стока Третата форма на търговия е едрата търговия /хрематистика/. Тук търговията се осъществява с цел натрупване на пари. Парите Аристотел нарича начало и край на всяка търговия. Те са нещо като споразумение между хората. Размяната не е възможна без равенство между отделните стоки. Той успява да стигне до идеята за еквивалентността на стоките. Какво уравнява стоките при размяната? Така той стига до категорията стойност. Разграничава двете страни на създ. блага – потребителна и разменна стойност. Потребителната стойност на стоката е нейната полезност Разменната стойност е способността на всяка стока да бъде разменена на пазара за друга стока. Той стига до извода, че парите са това, което прави стоките съизмерими. Лекция от 27.09.2007г. Средновековна икономическа мисъл /от кр. На Vв. до XVIIв./ Средновековна икономическа мисъл е неразривно свързана с християнството. Икономическите проблеми се разглеждат съобразно принципите на канонистите и схоластиците /религиозна догма/. Представители: Епископ Августин Блажени – той е римлянин. Има ново отношение към труда и стопанството. Казва, че физическият труд е в съответствие с Божиите заповеди. Според него всички видове труд са равностойни. Отъждествява труда с изкуство. Най-благородният труд е земеделският труд. Отношението му към търговията е негативно. Не е достойно занятие за човека. Обогатяването чрез търговия е порок, както и богатството. Човек трябва да има само толкова, колкото му е необходимо, а излишествата да се дават на бедните. По-късно икономическата мисъл претърпява промяна. Тома Аквински XIIIв. Аристократ и доминикански епископ. През XIVв. Е канонизиран за светец. Автор е на „Суматеология” – изложение на католическото учение. Неговата теологическа концепция защитава интересите на феодалната аристокрация. Той развива икономическата концепция на католицизма. Разделението на труда зависи от положението на всеки в обществото. Различните професии отстоят на различно място от Бог. Според него аристокрацията е правомерно освободена от физически труд и се отдава на духовно – интелектуален труд, който е по-висш и по-благороден, а физическият труд е робско занимание. Значително място отделя на промените на богатството и частната собственост. Цялата собственост принадлежи на Бог, а човек само я използва. Богатството е естествено явление, а размерът свърза с положението в обществото. Той се изказва за умерено натрупване на богатство. Разглежда отношението между натуралното и парично стопанство. Позовава се на божиите закони. Автор на „Учение за справедливата цена”. Стига до извода, че цената е справедлива, защото тя е религиозно задължение. Цената се определя от производствените разходи. Цената е справедлива тогава, когато дава възможност на търговеца да живее съобразно своето съсловие. Разсъждава върху правомерността на търговската печалба – разграничава два вида търговия. Едната търговия е за придобиване на средства за съществуване на хората. Тази търговия е допустима, позволена. Другата търговия с цел извличане на печалба нарича „срамно дело”. Сама по себе си търговската печалба не внася нищо порочно. Той стига до извода, че с търговия се занимава не този който продава нещо по-скъпо, а този , който прекупува нещо за да го продаде по-скъпо. По отношение на лихварството Тома Аквински следва античните мислители като осъжда лихварството, вземането на лихва за него е двойна продажба на една и съща стока. Неморално е да се взима цена за използването на парите. По това време манастирите започват да стават центрове на лихварството. Тогава започва да говори за допустимостта /обезщетение за евентуални загуби и пропуснати печалби/. Николай Орезмий – един от първите теоретици за стоково – металическата теория за парите /номиналистична теория за парите/.Съгласно нея владетелят се смята за собственик на всички пари в държавата. Той има право да определя номинала на всяка монета /независимо от чистотата на монетата/. Води до фалшифициране на парите, което води до инфлация??? Автор на „Трактат за произхода, природата, правото и изменението на монетите”. Той е един от първите монетаристи в икономическата история /втората пол. на XIVв. Теория за произхода на парите – твърди, че парите служат не за забогатяване , а според него парите са изкуствен инструмент за размяна на естествено богатство. Те са създадени от хората с цел улеснение. Поставя въпроса от какъв метал трябва да се правят парите. Според него металът трябва да има качества: удобен за размяна, лесно транспортируем, трябва да притежава значителна стойност при малък обем /благородни метали/. Той смята, че владетелят трябва да отговаря и да контролира процеса и чистотата при сечене на монети. Доказва, че е неправилно владетелят да бъде собственик на всички пари в държавата. Основната функция на владетеля е да се бори с фалшификацията на парите. Той няма право да изменя паричния материал. Върху всяка монета трябва да се слага печат. Прави анализ на последствията от фалшифицирането на на парите. Това води до намаляването на запасите на метали, нарушава се външната търговия, не могат да бъдат фиксирани доходите и т.н. Епоха на късното Средновековие /кр. На XVв. – ср. на XVIIв./ Това е епохата на упадъка на феодализма и зараждане на капитализма. Икономиката се освобождава от оковите на религията. Появява се ново течение – „меркантилизъм” – търсене на източник на богатството на държавата в сферата на търговията. Меркантилизмът олицетворява „преднаучния период” в икономическата мисъл. 1 значение на меркантилизма – като политика на протекционизма 2 значение – теоретическо обосноваване – система от определени теоретически възгледи. Меркантилизмът възниква в кр. На XVв.- нач. На XVIв. И се развива до края на XVIIв. Минава през два етапа. Първи етап: ранен меркантилизъм или монетаризъм Втори етап: късен /развит/ меркантилизъм Общата черта между двата етапа, е че те изхождат от сферата на търговията като основен източник на общо богатство. Общи принципи на меркантилизма 1 принцип – богатство според принципите на меркантилизма са само тези блага, които могат да се реализират в пари. 2 принцип – основен източник на богатства е сферата на търговията. 3 принцип – търговията е източник на печалбата 4 принцип – каква търговия представлява източник на богатствата / според меркантилизма източник на богатства е единствено външната търговия/. 5 принцип – отношение към сферата на производството. Според принципите на меркантилизма производството е предпоставка за създаване на обществено богатство. 6 принцип – силно влияние на държавата върху икономиката. Различия във възгледите на ранните и късните меркантилисти Късните меркантилисти смятат, че парите трябва непрекъснато да се инвестират като търговски капитал. Те са за развитие на местната промишленост. Ранните меркантилисти са против всякакъв внос. Допускат и вноса на местните стоки с цел стимулиране. Различни страни представители на меркантилизма: Италия, Франция, Англия Италия Меркантилизмът в Италия се развива при неблагоприятни условия. Италианците също имат принос. Интересуват се от въпросът за паричното обръщение. Това монетарно направление е плод на италианския меркантилизъм. През 16в. в Италия се правят изследвания за монетите. Представители: Гаспери Скаруфи – банкер. Написва „Разсъждение за монетите”. Финансовите операции в Италия се затрудняват от различните монети в страната. Скаруфи предлага да се свика общоевропейско събрание, на което да се реши въпросът за въвеждането на единна валута. Бернардо Даванцати изразява одобрението си. Той предлага връщане на опериране със златни кюлчета. Въвеждането на интернационализацията??? Антониo Сера –отделя внимание на производството, на промишлеността. Автор на „кратък трактат”. Изразява типични виждания, изказва се против забраните за износ на парите.Предлага различни начини за развиването на промишлеността /занаятчийската/. Франция Франция се оказва икономически подготвена за меркантилизма. Изпреварва Италия по отношение на манифактурното производство. Предпоставките за развитие на меркантилизма и манифактурата са политически. Предствавители: Антоан Монкретиен 1615г. Автор на „Трактат по политическа икономия”. В произведението му има съвкупност от правила по отношение на стопанската политика. Той предлага да се учредяват занаятчийските школи, да се откриват обществени работилници, да се създават нови модерни манифактури, да се подобрява качеството на френската промишленост, да се ограничава вносът на чужди стоки. Жан Батист Колбер – с издаването на „Едипт” през 1673г. Полага значителни индустриални реформи. Цялата производственост във Франция се поставя под строг държавен контрол. Започва да се насърчава военната промишленост. Забранява се квалифицирани работници да напускат страната, а същевременно се поощрява наемането на чужди специалисти. Ръководи се от меркантилистични постановки. Англия В Англия меркантилизмът се проявява в най-зрелия си вид. Там се откриват класическите форми на меркантилизма. 1648г. – английска буржоазна революция. Ранен период Представители: Уилям Стафорд. Автор на съчинението „Критично изложение на някои жалби на нашите съотечественици” Произведението е написано във вид на диалози. В съчинението разделя обществото на няколко съсловия – рицари, търговци, занаятчии, земеделци и благослови. Те полемизират помежду си. Поставен е въпросът за вредата от вноса на стоки и особено на стоки, които могат да се произвеждат в Англия. Отливът на пари от страната води до оскъпяване на стоките и до обедняване на народа. Забранява износ на луксозни стоки. Пледира за много строго регламентиране на търговията. Томас Мън – стратег на търговията.Той разграничава търговския баланс от паричния. Налага понятието търговски баланс. Според него парите не трябва да се трупат в хазната, а да се употребяват в търговските операции. Томас Мън е против силна намеса на държавата в търговията. Лекция от 04.10.07г. Зараждане на икономическата наука Съвременник е на активното натрупване на капитала, а също е и теоретик на това натрупване. Ранните му съчинения са силно повлияни от меркантилистичните идеи. През 1662г. Се появява съчинението му „Трактат върху таксите и налозите”, през 1682 „Нещо за парите”. У. Пети се смята за основател на икономическата теория както и на статистиката. Той нарича статистиката политическа аритметика. Основоположник е и на демографската статистика. Той е първият, който въвежда и използва терминът национален доход. Разработва и прилага метод за неговото изчисляване. Коя е основната негова характерна черта? За пръв път в историята У. Пети под силното влияние на меркантилизма , поставя начало на един нов метод в изследването на икономическия организъм. Изхождайки от това започва да прилага метода в изследването на естествените науки към икономиката. Според Пети производството е център на икономическия живот. То е и източник на богатства. Уилям Пети утвърждава съществуването на обективни естествени закони в икономиката. Така той създава и изследва няколко категории: Категорията стойност - Уилям Пети определя стойността със сравнителното количество труд, който се съдържа в стоките или е вложен за производството на дадената стока. Той полага основите на класическата трудова теория за стойността.Стига до извода, че пропорциите на размяната се определят от разходите на труд за тяхното производство. Така Уилям Пети нарича стойността естествена цена на стоката, като я различава от политическата / пазарна/ цена на стоката. Вследствие на силното влияние на меркантилистичните идеи върху неговия мироглед допуска редица неточности при анализ на категорията стойност. 1 неточност - преди всичко У. Пети смесва стойността с разменната стойност на стоката. Не вижда, че стойността се определя в тези две форми и смесва двете понятия. Според У. Пети това е само трудът вложен в производството и добива на среброто / по това време среброто е било най-употребявания метал в обръщение и е определяло разменната стойност на всички стоки/. Всички други видове труд не създават стойност. Ако една стока не се разменя за пари на пазара, то тя няма стойност. Среброто е основен паричен метал, основно средство за размяна до втората половина на 19в. У. Пети не разграничава стойността от разменната стойност. 2 неточност – Пети изследва само стойността измерена в пари и то този начин стеснява понятието. Самите пари той също възприема като стока. Разменната стойност според него се създава само от този реален конкретен труд, който се изразходва за производството на стоката.
Следващата икономическа категория е категорията работна заплата. той свежда размера до минимума средства за съществуването на работниците. Уилям Пети е първият, който се изявява като привърженик на минималната работна заплата. Той смята, че колкото повече се плаща на работниците, толкова по-малко ще работят. У. Пети отчита факта, че работната заплата не може да бъде еднаква навсякъде. Според него има два основни фактора, които влияят върху определянето на размера на работната заплата. Първият фактор е естественото плодородие на земята, а вторият фактор това са климатичните условия. На плодородна земя произведената продукция има по-ниска стойност тъй като разходите за труд са по- малки. Климатът влияе върху различните потребности, които са заложени за минималното съществувание. Там където климатът е по-добър минимумът средства за съществуване е по-ограничен и заплатата е по-ниска. При лоши климатични условия работната заплата следва да е по висока. Поземлена рента. Уилям Пети намира първоизточника на рентата в сферата на производството. Според него рентата представлява разликата между стойността на готовия продукт и разходите за производството му, а именно стойността на издръжката на земеделски работници /заплати/ и разходите за семена /стойност на изразходвания капитал/. Ако от стойността на готовата продукция извадим тези разходи се получава поземлената рента. Тя е вид свръхстойност – допълнителна добавъчна стойност. Това е незаплатената част от труда на работниците. Уилям Пети извежда взаимозависимост между рентата и работната заплата и стига до извода, че отношението между тях е обратнопропорционално. Характерно за философията на Уилям Пети е че той приема рентата като единствен вид добавъчна стойност /капиталистически доход/. Той не вижда самостоятелната стойност на лихвения процент. Промишлената печалба е нещо като работна заплата на предприемача. От рентата извежда и лихвения процент, който Уилям Пети нарича парична рента. Той смята, че паричната рента трябва да бъде равна на паричната стойност на земята. Печалбата и лихвеният процент са производни на тази поземлена рента. У. Пети първи поставя въпроса за диференциалната рента /вид допълнителна рента, която отделни земевладелци имат възможност да получат/. Първият фактор е различното разстояние на даден парцел до пазара на града. Колкото по-близо е земята до пазара, толкова разходите са по-ниски /транспорт и др./. Втори фактор е различното плодородие. Като приносни за развитието на икономическата теория са разсъжденията за цената на земята. Уилям Пети обвързва цената на земята с нейната рентабилност /доходът на собственика/. У. Пети определя цената на земята с определен брой годишни ренти /капитализирана рента – важен научен принос/. У. Пети си задава въпроса колко годишни ренти трябва да се взимат впредвид при определянето на цената на земята. Той смята, че при продажба на земя всеки собственик иска да получи толкова колкото да може да издържа своята фамилия. Той стига до извода, че средната продължителност в която съжителстват заедно дядо, баща и син е 21 години и 21 годишни ренти е цената на земята. Възгледите на У. Пети за парите Идеите на Уилям Пети претърпяват видимо развитие. Отначало изцяло изхожда от своите меркантилистични позиции. По-късно възгледите му претърпяват промени. Прави закон за паричното обръщение. Стига до извода, че излишъкът от пари може да бъде вреден за държавата. Закон за паричното обръщение -установява зависимостта между стокооборота и наличните пари. Определя парите в обръщение чрез стойността на реализираните стоки, чрез тяхната пазарна цена и честота на обръщение на парите. Количеството се определя чрез размера на парично оборотния поток. Пиер Боагилбер Според Боагилбер богатството на държавата е в полезните блага – земеделски продукти и др. Необходимо е да се поощрява тяхното производство. Изказва се против намесата на държавата в икономическият живот. Смята, че ако се даде свобода на икономиката това ще доведе до хармония на интересите в обществото. Според Боагилбер само природата може да установи икономическо равновесие в обществото. Хората не трябва да се пречкат. Боагилбер се стреми да омаловажи значението на парите. Възприема парите като средство за размяна - мъртва материя на търговията, неизбежно зло. Против тяхното натрупване е, не ги възприема като капитал. Смята, че парите са източник на социално напрежение. Боагилбер определя стойността като количество труд изразходван за производството на една стока. Справедливата или истинска цена на стоката /пазарна цена/ се колебае от нейната стойност. Като търси същността Боагилбер я определя като правилна пропорция в която трудът се разпределя между различните производствени отрасли. Свободната конкуренция определя истинската стойност на всяка стока. Първи Боагилбер разглежда състоянието на икономиката в криза като мащабно икономическо явление. Лекция от 11.10.07г. Физиократи Физиократическата школа възниква през 17в. Буквално физиократия означава власт или управление на природата. Физиократите утвърждават закона на природата в икономиката. Наричат себе си икономисти. Смята се, че един от основните приноси на физиократическата школа е че създават единно, цялостно, систематично, икономическо учение. Основното правило в законодателството и управлението на държавата е пълната й ненамеса в икономиката. Издигат максимата „Оставете ни да правим!” Пледират за пълна свобода в развитието на икономиката – свободна конкуренция, свободно ценообразуване, свободен пазар. И Кене и други казват че на първо място е властта и частната собственост , а след това свободата, но без тяхна намеса. Отличителна черта на физиократските възгледи е че те приемат само земеделието като производителен отрасъл /основна идея/.Земята е единствен източник на богатството на държавата. Производството е следствие на природата. Произведените продукти участват в образуването на общественото богатство. Земеделските продукти като суровини се използват в промишления отрасъл. Категорията богатство е материя, сбор от потребителни стойност /материални продукти/. Характерна черта за физиократите е че те проявяват натурализъм в изследването на икономическите категории и интереси. Представители: Франсоа Кене Кене разработва концепция за естествения ред. Икономическите категории, процеси, закони са естествени и обективни, подчинени на природния закон. Недопустима е намесата на властта. Кене казва, че както всеки друг жив организъм икономиката може да се намира в здраво /нормално/ състояние и към нея трябва да се прилага профилактика и болно /неравновесно/ състояние, към което трябва да се прилага терапия. Учение на Кене за чистия продукт Каталог: files -> unwe files unwe files -> Тотално управление на качеството unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3! unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|