Основи на икономическите теории доц. Кирова Лекция от 20. 09. 07г



страница2/4
Дата16.10.2018
Размер0.59 Mb.
#89308
ТипЛекция
1   2   3   4

Чистият продукт е доход на обществото , който се образува само от земеделие /дар на природата/. Доказват, че участието на земята е основно. Чистият продукт е излишък на създадената продукция. Производствените разходи са семената и работната заплата. Кене смята работната заплата за постоянна величина. Работната заплата е минимумът средства за съществуването на работниците/.

Чистият продукт е теоретична категория и приема формата на поземлена рента. Първоначално поземлената рента се оказва в ръцете на земевладелците. Търговската печалба е вид спекулация, машинация. Тя е в противоречие с естествения ред на нещата. От рентата Кене извежда и лихвения процент. Рентата е капиталистически доход и се създава от земеделието.

Принос за развитието на икономическата теория има „Анализ на капитала” от Фр. Кене. Кене използва понятието „аванси в производството” и е първият, който прави анализ в тази област. Разграничава и анализира две съставни части на капитала – основен и оборотен капитал /всъщност той ги нарича първоначални аванси и ежегодни аванси/. Кене анализира само производителния капитал. Елементите на тези първоначални аванси постепенно влизат в производствените разходи /дълготрайни средства за производство/. Кене разглежда и анализира и друго явление – амортизацията. Той е първия, който дава разграничителен критерии на основен и оборотен капитал. Кене погрешно изключва парите от капитала.



Физиократите разделят обществото на класи по икономически признак. Според Кене такива обществени класи са три: производителна класа, собственици на земята /земевладелци/, непроизводителна класа /безплодна/.

Кене анализира проблема на общественото възпроизводство. Всички негови възгледи са изложени в „Икономическа таблица”. Целта на Кене е да разработи схема на реализацията на обществения продукт. Кене определя, че в началото на всяка производствена година се разполага с 10 млрд. ливри първични аванси. Кене приема, че ежегодно този капитал се амортизира с 10% от първичната стойност. Реализацията на този национален продукт на стойност 7 млрд. ливри започва от производителната класа и отива в ръцете на земевладелците. С 1 млрд. Те купуват необходимите им хранителни стоки от производителната класа.

Етап на реализацията: земевладелците закупуват за 1 млрд. От безплодната класа промишлени изделия.

Трети етап: безплодната класа закупува хранителни стоки от земевладелците за 1 млрд.

Четвърти етап: фермерите закупуват оръдия на труда на стойност 1 млрд. От безплодната класа.

Безплодната класа не произвежда чист продукт, а оперира с непроизводителен капитал. Безплодната класа продава целия си продукт на другите две класи. Кене изхожда от теорията за натуралното стопанство. Според него фермерите изнасят на пазара само излишествата от тяхното производство.
Жак Тюрго

Тюрго доразвива физиократическата доктрина както и идеята на Кене за класовата структура на обществото. Не се е правело разлика между собственика на земята и земевладелеца. В процеса на развитие всички земи получават своя собственик. Възниква неравенство между хората. По пестеливите завземат все повече земи. Тюрго стига до извода, че става ново класово разделение на обществото - фермери и наемни работници.

Ценността на всеки предмет няма друг измерител освен потребностите, необходимостта и средствата.
История на ик. теории

Лекция от 18.10.07г.

Адам Смит
Една от главните идеи на А. Смит е идеята за “невидимата ръка” като символ на свободната пазарна икономика. Според Смит пазарната икономика се развива свободно, но съществува в зависимост от определен ред и правила. Всички “икономически хора” преследват само собствената си изгода. Всеки изхожда от личните си интереси. Весик икономист съдейства за нарастването на обществения продукт и богатство. Постига се чрез „невидимата ръка” която направлява икономистите.

Смит е първият, който показва силата и значението на личния интерес като движеща сила на конкуренцията, а самият пазар се движи естествено от само себе си. Смит застъпва и позициите на икономическия либерализъм като ги доразвива. Предлага следните 5 основни принципа на политиката на икономическия либерализъм:




  1. свобода на външната търговия

  2. ненамеса на държавата в развитието на икономиката и производството

  3. свободно движение на работната сила

  4. свобода на търговията със земя

  5. подобряване положението на работническата класа

Методология на Смит

Характерно е че той разглежда две страни на човешката дейност – нравствената и икономическата.

Нравствената страна представлява симпатия, алтруизъм. В основата на икономическата страна според Смит стои егоизмът. Смит извежда икономическите явления от природата на човека, застава на натуралистични позиции по този въпрос.

Смит извежда механизмът на свободната конкуренция. Държавата оприличава на „нощна стража” . Според него тя трябва да пази интересите на икономистите, но да не се намесва в делата им.


  • чрез извършване на правосъдие

  • защита, отбрана на стражата ????

  • организиране и издръжка на различните обществени институции

Характерна черта на методологията на Смит е неговата двойственост /дуализъм/. Опитва се да изрази вътрешната същност на процесите , както и външната им проява, не се опитва да ги съедини.

Трета особеност на методологията на Смит е известният историзъм или исторически подход при разглеждането на икономическите явления. Прави паралел между първобитното и съвременното. Той смята, че човешкото общество преминава през два отделни стадия – първобитен и съвременен. Смит разглежда развитие на икономическите явления преди и след възникването на стоково – паричните отношения. Смята, че самата икономика се променя както и теоретичните основи на икономиката. Икономическите категории се променят.



Като главен фактор за богатството на народите Смит смята повишаването на производителността на труда. Основният фактор за повишаването на производителността на труда е неговото разделение в обществото. Цялостното си изследване Смит започва от разделението на труда. Според Смит разделението на труда влияе по 3 начина за умножаване на общественото богатство:

  1. в манифактурата всеки работник извърша само една определена дейност

  2. разделението на труда осигурява и време за преминаване от една операция в друга

  3. Смит свързва техническия прогрес с разделението на труда

Този анализ Смит прави въз основа на манифактурата за производство на карфици.

2. Как възниква и от какво зависи разделението на труда? Смит обвързва разделението на труда с размяната. Разделението на труда по принцип довежда до разширяването на разменните отношения. Смит обръща нещата – според него разделението на труда е следствие от развиващата се размяна. Стопанските явления той извежда от естествената природа на човека. В природата на човека е заложена склонност към размяна /инстинкт за размяна/.

Основен фактор за увеличаване на производителността също са и парите.

За произхода и употребата на парите” Парите възникват следствие от едновременни и несъгласувани помежду си актове на размяна. Той обяснява произхода на парите с нуждите на обществото. Парите възникват по естествен път и стихийно. Улесняват взаимоотношенията на хората. Парите Смит възприема като стока. Стока като всички стоки, която се отделя от общата маса. Смит не успява да разбере специфичния характер на стоката пари. Според него единствената функция на парите е те да бъдат оръжие на търговията.


Теория на Смит за стойността

Смит е първият след Аристотел, който прави ясно противопоставяне на двете понятия потребителна и разменна стойност. Смит само споменава потребителната стойност и анализира само разменната стойност на стоката.

Той смята, че разменната стойност може да съществува самостоятелно без потребителната /което е слабост в неговите анализи/. Смит не забелязва, че това е слабост , която проявява в разсъжденията си.

Адам Смит е един от първите, който разграничава стойността на стоката от нейната парична стойност /естествена и нарицателна/.

Определяне на същността на категорията стойност

Смит предлага три противоречащи си определения за стойността:

  • количеството труд необходимо за производството на една стока – стойността се определя чрез труда необходим за производството на една стока. За Смит източник на стойността е всеки труд вложен в производството на парите. Трудовото определение за стойността е приложимо само в началния стадий на икономическото общество.


- Стойността на стоките се разпада на две части. Едната отива за работна заплата на работниците, а другата за поземлената рента и печалбата на предприемачите.

Работникът вече не притежава целият продукт на своя труд. При тези условия количеството труд в условията на частна собственост, стойността на една стока се определя от работната заплата.
Печалба и рента

В съвременното общество наред с живия труд участват и капиталът и земята. Стойността се образува от тези 3 дохода / нарича се догма на Смит/.

Съгласно третото определение за стойността на Смит стойността е равна на такова количество труд, което може да се купи за нея.
Стойността на стоките

Механизъм на търсенето и предлагането

Смит анализира този механизъм. Доказва три възможности за отклоняването на пазарната цена от естествената. Стоката се налага да бъде продадена на по-ниска цена от нейната пазарна стойност, когато количеството предлагане на една стока на пазара е точно толкова, колкото е търсенето.
Теория на Смит за разпределението

Как произведеният обществен продукт се разпределя между различните класи.

Работната заплата

Според Смит тя е единствения трудов доход и дава две определения за нея. Работната заплата се свързва с частната собственост и е част от продукта на труда на работника. Работната заплата е възнаграждение за труд или цена на труда.

Смит е един от малцината, които са привърженици на идеята за по-високи работни заплати. Отдава значение на образованието на децата в работническите семейства. Според него децата трябва да са образовани за да бъде по-висока тяхната производителност от което следва, че богатството ще нарасне.
Печалбата

Смит проявява исторически подход при разглеждането на категорията печалба. Дава две определения за нея. Съгласно второто му определение за печалбата тя е плод на функционирането на капитала, който предприемачът инвестира в производството. Лихвеният процент липсва. Смит го извежда от печалбата. Отъждествява заемния и действителния капитал. Не разбира спецификата на заемния капитал.
Поземлената рента

Рентата е отново част от труда на работника и е нетрудов доход .Според Смит тя е естественото възнаграждение за отдаването на земята под наем. Благодарение на участието на земята, от стойността на земеделската продукция се образува излишък който отива при земевладелците.
Капитал

Капитал и процес на неговото натрупване в обществото. Смит предлага две определения:

  1. Определя капитала като стойност носеща добавъчна стойност /самонарастваща стойност, която нараства чрез използването на чужд труд/.

  2. Натуралистично определение /в натура/ - запаси необходими за производствения процес. Запасите се разделят на две части – едната част е за издръжката на хората и за личното им потребление, другата част е за осъществяване на производствения процес.

Смит казва, че капиталът се проявява в две форми:

- постоянен капитал

- оборотен капитал

Смит прави крачка назад спрямо вижданията на Кене за капитал. Начинът за добиване на печалба е чрез физическото му движение и смяна на собственика. Постоянният капитал е този, който не сменя своя собственик. Оборотният капитал носи печалба, когато сменя своя собственик. Капиталът на предприемача частично е постоянен.

Натрупването на капитали

Поставя се проблемът за производителния и непроизводителния труд. Производителния труд е този, който възстановява своята печалба. Този труд е източник за натрупване на капитали. Производителния труд е този за който се изразходва капитал. Непроизводителния труд – доход, който се заплаща от наема, рентата.

Смит твърди, че капиталите нарастват следствие пестеливостта. На първо място е тя като основно качество, а след това е трудолюбието. Смит извежда едно друго определение: производителен е този труд, който се закрепва в някой продукт /материално благо/. В този смисъл услугите изчезват, в момента на тяхното създаване.
Лекция от 25.10.07
Давид Рикардо

Методология на Рикардо

Рикардо следва метода на класическата школа. За разлика от Смит, чиято методология се характеризира с дуализъм, Рикардо застава зад своята „единна трудова теория за стойността”. За Рикардо е характерно монистично разбиране на политическата икономия, което е първа и основна черта на неговата методология.

Втора характерна черта на методологията му е че той много широко използва абстрактния метод в смисъл, че разглежда икономическите явления в чист вид, освободени от външни влияния. Интересува го чистия капитализъм, чистата пазарна свободна икономика. Много икономисти са обвинявали Рикардо в излишна абстрактност.

Третата характерна черта е че методите му са основно количествени.

Последната четвърта характерна черта е своеобразното разбиране на предмета и задачите. От особено значение е определянето на законите регулиращи общественото богатство /как то се разпределя между отделните класи/.


Основни теории

Теория за стойността

Рикардо приема само трудовата категория на стойността. Според него стойността зависи от количеството труд необходимо за производството на дадена стока. Следвайки Смит Рикардо разграничава потребителната и разменната стойност на стоката. За разлика от Смит Рикардо смята, че това са две съвсем различни неща.

Рикардо определя богатството като сума от потребителни стойности, полезности, всички предмети за лично потребление. Както и да се променя стойността на тези предмети, хората ще ги търсят.

Стойността представлява трудовите разходи за производството на потребителни стойности, необходими за производството на това богатство.

Според Рикардо при една малка група стоки стойността им се определя не от труда вложен за тяхното производство, а от тяхната рядкост или оскъдност. Този втори източник е по-скоро изключение. От общата маса Рикардо отделя група стоки - редки статуи, картини, монети, вина, антики. Количеството на такива стоки не може да се увеличи с никакъв труд. Тези стоки винаги имат висока стойност.

Рикардо създава единна трудова теория за стойността. Според него за стойността на стоките следва да се отчита не само трудът за производството на дадена стока, но и овеществения труд /труд, който е изразходван за производството на различни стоки за производството – машини, оръдия на труда/. Рикардо е първият, който разграничава новосъздадената стойност от пренесената върху стойността на продукта вече съществуваща стойност /за производство/.

Рикардо смята, че капиталът не създава стойност, а неговата стойност само се пренася върху стойността на продукта, който е създаден с помощта на този капитал.

Рикардо отрича ролята на капитала за богатството на обществото.

Според Рикардо заплатата и печалбата са обратно пропорционални. В съответствие с това и лихвения процент и рентата са част от печалбата. Лихвения процент е също част от печалбата. Печалбата е движеща сила на пазарната икономика. Рентата според Рикардо не е самостоятелен вид доход. Тя е вид добавъчна печалба , която фермерът използва. Източник на рентата е и трудът при обработване и стопанисване на земята. Рикардо разсъждава и върху диференцирането на рентата. Този вид диференциране е следствие от различното плодородие на обработваемата земя. Земите не са безгранични и количеството им не е безгранично. Така Рикардо стига до Обективния закон за намаляващото плодородие на земята. Тъй като земята е ограничена количеството е различно, добива е от най-лошите земи, стойността на земеделската продукция започва да се определя при труда положен при най-лоши условия.

След анализа на тези три вида доходи Рикардо извежда динамиката на доходите в процеса на развитието на човешкото общество.

В процес на преминаване от по-добри към по-лоши земи рентата се увеличава. Цените на селскостопанската продукция нараства и така нараства и рентата. Оттам цените на хранителните стоки се покачват. Нараства и работната заплата /номиналната/. Реалната работна заплата винаги се запазва на едно равнище. При нарастване на заплатата намалява печалбата. Според Рикардо основната тенденция е да нараства , а равнището на печалбата се понижава.

Възгледите на Рикардо по въпроса за международната външна търговия

Рикардо е привърженик на икономическия либерализъм. Пледира за пълна свобода на външната търговия. Външната търговия трябва да се основава на международно географско разделение на труда. Страните трябва да се специализират в производството на дадени стоки според своите ресурси и условия /най-евтини и най-качествени стоки/.
Закон за автоматичното уравновесяване на външно – търговския баланс за страните със свободни международни връзки.

Ако в дадена страна търговския баланс е пасивен то всяка година от тази страна ще се изнасят толкова пари, колкото количеството на налични пари в държавата намаляват.

Когато парите поскъпват цените на стоките намаляват. Понижаването на цените води до засилване на износа. Търговския баланс постепенно се превръща от пасивен в активен. Ако търговията е свободна, то пасивния търговски баланс не може да се задържи дълго в една страна. При свободна международна обмяна не може да има нито излишно нито достатъчно количество пари.
Възгледите на Рикардо за реализацията и кризите – според Рикардо като цяло смята общите кризи за невъзможни.

Продуктите винаги се купуват за продукти и услуги. Когато някой продава нещо то е с цел да купи нещо друго, което не притежава. Продуктите се купуват срещу продукти. До голяма степен това се дължи на схващането на Рикардо за парите. Продажбата на стоки според него е само размяна на продукти.

Лекция от 08.11.07г.

Томас Малтус

Според Малтус природата се оказва твърде пестелива по отношение на мястото и храната на земята и по този начин се регулира животинското и растителното размножаване. Населението нараства в геометрична прогресия. Хранителните продукти са обаче в най-тесни граници и не могат да нарастват в геометрична прогресия, а в аритметична. Ако населението се увеличава в геометрична прогресия, производството на средства за съществуване в аритметична , то това означава , че след 2 века съотношението на населението къмто храните ще бъде 256/9, 4096/13 след 30 века и след време разликата би станала безгранична. Малтус смята, че този закон действа неизменно. Населението има стремеж към неограничено размножаване. Излишъкът от населението е обречено на мизерия, глад и измиране. Ако по света съществува мизерията то вина за това има самото население поради това, че не може да овладее своите страсти. Народът трябва да вини най-много себе си за своето страдание. Според Малтус лекът е в регулирането на народонаселението – намаляване до равнището на средствата за съществуване. Малтус посочва разрушителните сили като препятствие, което регулира населението. Отнася и човешките пороци , бедствия и нещастия от всякакъв характер. Малтус въвежда и възможността за превантивни мерки за регулиране на населението – морално или нравствено обуздаване на хората чрез отлагане или въздържане от брак. Има се впредвид бедните слоеве или т.нар. работническа класа. Малтус приема тази форма като най-цивилизована. Не се отказва от надеждите, които възлага на разрушителните сили.

Малтус доказва тезата си чрез изследвания и статистики, които прави. Основава се на това, че добрите земи свършват и хората са принудени да обработват по-лоши земи. Този “закон за намаляващото плодородие на земята” е относителен в зависимост от средствата за обработване на земята.

Малтус смята, че населението нараства само заради увеличаващата се раждаемост. При подобряване условията на живот смъртността намалява. Нарастващия стандарт на живот в наши дни намалява раждаемостта. До смъртта си през 1834г. Малтус се чувства задължен да отрича, че е враг на човечеството. Хората са го смятали за такъв поради гореизложената му теория.


Икономически теории на Малтус

“Принципи на политическата икономия” 1820г. В това произведение Малтус развива своята идея за производствените разходи, трудовите разходи, живия труд. Включва и печалбата от инвестирания капитал. Включват разходите от целия авансиран за това производство капитал. Всеки предприемач включва очакваната от него печалба. Определя стойността с капиталовите разходи. Всеки собственик на капитала авансира печалбата. Произходът на печалбата Малтус авансира със самата печалба. Малтус я представя като авансиран елемент на ст-стта и доход. А доколкото печалбата е надбавка над това, което струва стоката н капиталиста, тя се представя още и като породена стойност в процеса на обръщението.



Работната заплата извежда като доход от труда на работниците. Трудът за Малтус е стока. Съответно има стойност, цена на труда. Работната стока се изкупува на пазара на труда. Стойността на труда е постоянна. Отново заплатата се измерва от жизнения минимум, необходим на дадено семейство за да съществува.

Закон за народонаселението

Винаги ще задържа минималните заплати на такова равнище. Ако заплатите се повишават, ще се раждат повече деца, от което следва дефицит на храна, от което следва спадане на жизненото равнище. Малтус изключва промяната на работната заплата. Реалната работна заплата според него се изразява в конкретна сума пари изплатена на работниците. Малтус доказва, че ако номиналната работна заплата се повиши, реалната винаги остава една и съща, на едно равнище. Колкото повече пари има, толкова повече покупателната сила намалява. Величината на работната заплата се запазва. Реално нейното равнище е неизменно.
Поземлена рента

Рентата Малтус определя като прираст над печалбата /надпроизводствени разходи/. Земеделската продукция има винаги висока цена.

1.Малтус смята, че земята притежава способността да дава повече продукт. Поради това произведения продукт надвишава разходите за неговото производство, от което следва, че пазарната цена е по-висока. Образува се монопол върху собствеността на земята в следствие на нейното плодородие. То е ценообразуващ фактор. Самата земя участва в производителните процеси.

2. Самия характер на земеделската продукция – хранителните стоки – необходими жизнени средства за населението.

3. Закон за намаляващото плодородие на земята – цената на продукцията се определя от условията характерни за най-високите разходи на труд.
Теория на Малтус за реализацията

Каталог: files -> unwe files
unwe files -> Тотално управление на качеството
unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия
unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст
unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура
unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър
unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото
unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3!
unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране
unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница