Основи на икономическите теории доц. Кирова Лекция от 20. 09. 07г

Смята Рикардо за свой учител. Джеймс Мил е един от създателите на Лондонския университет.

Произведения:” Елементи на политическата икономия” 1821г. В това произведение Мил систематизира идеите на своя учител Рикардо. Доразвива трудовата теория за стойността на Рикардо. Мил вижда противоречието в закона за стойността, не съгласува стойността с печалбите. Мил използва пример със старо и младо вино. Източник на стойността също така е и овеществения труд освен живия.Стойността се създава и от натрупания, освен от живия труд. Капиталът създава стойност. Прави опит да обясни и процеса на размяната между живия и овеществения труд. При размяна между труда и капитала, по-малкото количество труд се разменя срещу по-голямото количество труд, които производителя е възложил. Мил представя работника и капиталиста като съсобственици на произведения труд – единия с труда си, другия със средствата си. За по-голямо удобство на работниците предприемача им изплаща тяхната част във вид на работна заплата. Определяне на делът на работника – определя се с конкуренцията между него и предприемача /пазарлък, търговска сделка/.

С Мил приключва класическата школа.

Роден е в Англия през 1790г. Завършва право в Оксфорд. Отначало работи като адвокат, а после като икономист. Трудовете му не са много:

“Очерци по политическа икономия” 1836г., “Писма за фабричното законодателството” 1837г.

Сеньор търси факторите на богатството. Според него те са два – труд и капитал /самостоятелните източници на богатството/ За разлика от Сей Сеньор разграничава 2 такива фактора. Сеньор проявява субективното третиране на действието на труда и капитала. Трудът според него е жертва, защото работникът жертва своето време и спокойствие. Капиталът пък също е жертва, защото капиталистите жертват личното си потребление.

Роден е във Южна Франция през 1801г. В семейството на едри производители и търговци на вино. Става журналист, а на по-късен етап и депутат. Като журналист пише редица памфлети. Опитва се чрез съчиненията си да защити свободната търговия. По този начин става много популярен.

Произведение: “Икономически хармонии”. Бастиа изхожда от идеите на класическата школа, но ги опростява. Най известен е с идеята за икономическата хармония при капитализма. Бастиа вижда хармонията в размяната и свободната конкуренция. Подчертава, че от икономическа гледна точка обществото е разменно. Размяната е размяна на услуги, която се извършва естествено. За него висшия закон на обществото е “услуга за услуга”. Хармонията се дължи на това, че хората оказват услуги и получават услуги от другите. Услуги предоставят само хората, а след като ги предоставят им се полага възнаграждение.

Услугата Бастиа разбира доста широко – за него това е всяко усилие, което се полага от някого или освобождаване от такова усилие. Бастиа разглежда стойността като отношение между две разменяеми услуги – “стойност срещу стойност”. Представя лихвения процент като възнаграждение на предприемача.

Самият капитал е следствие от 3 неща: предвидливост, разумност и скромност в храненето.

Закон за натрупване на капитали. Делът на работника в процеса на умножение на капитала нараства и абсолютно и относителн, докато делът на капиталиста относително намалява, а само абсолютно се увеличава.

Бастиа представя рентата твърде своеобразно.

Мил използва всички постижения на икономическата мисъл до него. Започва от анализа на труда в производството. Мил определя категорията труд като труд създаващ блага и полезности, които не изчезват в момента на тяхното производство. Непроизводителния труд не създава блага и полезности. Обществото не забогатява от непроизводителен труд.

Всичко предназначено за производството според Мил, представлява капитал. Производствената дейност е ограничена от размера на капитала. Целият капитал е следствие от спестявания. Макар и придобит чрез спестяване целият капитал се потребява.Нарастването на капитала зависи от 2 неща: запасите от които може да се направи спестяване и от волята да се пести. Това означава, че натрупването на капитала зависи от волята за пестене и въздържане заради възможните бъдещи доходи.
Теория за разпределението

Мил обръща голямо внимание на частната собственост. Тя е в основата на всичко, стимулира конкуренцията. Мил разделя обществото на 3 класи: работници, предприемачи и земевладелци. Всички други обществени прослойки съществуват за сметка на тези три обществени класи.

Мил търси причините за определяне на нейния размер и причините за различните работни заплати. Нейния размер зависи от броя на наемните работници и капитала. Пазарните размери на работната заплата се определят от търсенето и предлагането на пазара на труда. Мил стига до извода, че работната заплата се определя от средствата за минимално поддържане на живота на работниците. Инициатор е на теорията за жизнения стандарт.

Според Мил нормата на печалбата има тенденция към изразяване???

Рента

Рентата е следствие на монопола върху собствеността на земята. Приема схващанията на Рикардо относно рентата, обаче доразвива възгледите му за диференцираната рента. Всяка земя би носила рента независимо от намаляващото плодородие на земята. Рентата не влиза в производствените разходи според Мил /паралел с идеите на Малтус/. Рентата зависи от нейните пазарни цени.

Идея за влиянието на взаимното търсене на търгуващи държави. Според него в условията на свободна международна търговия, цените се установяват по такъв начин , че автоматично се установява равновесие между количеството стоки търсени взаимно от различни цени???

Смята, че класиците раглеждат в статично състояние. Той изразява стопанството в неговото движение. Използва фразеологията на Хегел. Икономическите теории са продукт на чистия разум. Икономическата реалност се създава от тези категории. Икономическите категории са икономическа и отрицателна.

Определя 10 фази в развитието на икономиката:

1. 
   Разделение на труда
   
2. 
   Машина
   
3. 
   Конкуренция
   
4. 
   Монопол
   
5. 
   Държава
   
6. 
   Търговски баланс
   
7. 
   Кредит
   
8. 
   Собственост
   
9. 
   Комунизъм
   
10. 
    Население
    

2-те противоположни страни – антиноми

1. 
   разделението на труда – възможност за равенство. Но също създава богатство за едни и бедност за други. Прави равенството невъзможно, а богатството вредно.
   
2. 
   машината – снимвол на свободата. Но те заместват труда на хората (представлява бедствие).
   
3. 
   конкуренцията – съдейства за развитието на самостоятелните способности на всеки.Но тя поражда монопол.
   

• 
  има положителна и отрицателна страна.
  

положителна страна – осигурява свобода и независимост на всеки.

• 
  казва, че трябва да се премахне едрата собствеността и да се запази индивидуалното владение.
  
• 
  основната му идея е, че трябва да има справедливост в обществото.
  

• 
  учението за конституираната стойност.Разглежда 2 страни на стойността.
  

Разменна стойност – оскъдност (има я само на пазара).

Стойността е синтез от потребителна и разменна стойност.

• 
  невсяка стойност е истинска
  

• 
  иска да се премахне противоречието между стоки и пари.Иска на всички стоки да се дадат своиства да са като парите.
  

• 
  предлага да се огреди народна банка за размяна (емисионна).
  
• 
  Идея за безплатния кредит.
  

Първия в историята критик на едрия капитализъм.

Особеностите на неговата методология :

• 
  Нормативизъм – нормативна ( етническа )
  

Функциите на държавата са три :

1. 
   Ограничаване на техническия прогрес и на едрите предприятия
   
2. 
   Осигуряване на грижите за работническото население (разделянето на отговорностите в предприятията)
   

Политическа икономия – материалното благосъстояние на хората.

• 
  Отделя повече място на критиката, отколкото на анализа.Критиката на противоречие на капитализма.
  

Говори за 2 основни обществени класи.Те са бедните и богатите хора.Нови икономически принципи за разрешаване на конфликта.Те са три:

1. 
   Доходът да расте редом с капитала
   
2. 
   Населението да не надминава дохода, от които трябва да живее.
   
3. 
   Производството да е еднакво с капитала и с населението, което го консумире.
   
   • 
     Метафизичност
     

• 
  Потребителски доход
  

Смята, че човешките потребности са вродени потребности.те са основна сила за производството.

Казва, че произведените блага образуват богатство.Казва, че размяната непроменя природата на богатството.

Възгледи за стойността.

приема теорията за стойността на Рикардо.

Теория за разпределението.

получените доходи невинаги са достатъчни.Разпределението трябва да носи на всеки щастие.Иска да оздрави обществото.

Разделя печалбата, работната заплата и рентата.

1. 
   Печалба – опр. като ограбване на работника.
   
2. 
   Работна заплата – опр. като доход на бедния човек.
   

Карл Маркс оформя историята на света – историк, философ, революционер. Разработвал е чисто научно обосноваване и не е предполагал, че теориите му ще се развият така.В последствие негови последователи извеждат нещо подобно на псевдорелигия от идеологията на Маркс. Маркс е бил избран за най- великия философ на миналото столетие. Роден е през 1818г. в Германия в семейството на известния адвокат Хайнрих Маркс. Голямо влияние върху него оказва и един барон – баща на бъдещата му съпруга и приятелка от детство.От него започва да проявява интерес към социалистическите идеи. Учи известно време в университета в Бон. Вкарват го в затвора заради пиянство. Водел е бохемски начин на живот. Интересува се от литература, философия, история на изкуството. По-късно баща му го премества в Берлинския университет. Не изостава с учението въпреки начина му на живот. След завършването си Маркс защитава дисертация и се отдава на журналистическа дейност. Публикуваните статии са спряни от цензурата. Мести се в Париж където издава списание. Там се запознава и с Фридрих Енгелс, с когото остават приятели доживот. От 1849г. се премества в Лондон, където живее до края на живота си. Енгелс по това време също живее там. Чете Хегел. Маркс превзема читалнята на британския музей. На фундаменталния труд на Маркс е “Капиталът”, където пише, че предмет на неговите изследвания е да анализира капиталистическата система и преходния й характер.

През 1867г. излиза първи том – “Процес на производство на капитала”. Тук Маркс чисто научно изследва научните категории. Сам подготвя този том за издаване.

Втори том – “Процесът на обръщението на капитала” 1885г.

Трети том – “Цялостния процес на капиталистическото производство” 1894г.

Енгелс редактира ръкописите на Маркс и сам издава втори и трети том.

Четвърти том – “Теории за принадената стойност” – в него се разглежда историята на икономическата мисъл. Този том Енгелс не успява да подготви. Излиза в началото на 20в.

В “Капиталът” се върви от абстрактното към конкретното.

2 том – процес на възпроизводство на капитала.

3 том – изяснява как се осъществява разпределението на тази принадена стойност на капиталистическия доход.

От анализа на капиталистическата система Маркс започва да разкрива противоречията на капиталистическата система и по този начин доказва, че тази система има преходен характер. Като цяло критикува капиталистическата икономия като абсолютна форма на икономическия строй.

1 том се разглежда като самостоятелно по значимост произведение. Своя анализ започва от категорията стока. Маркс нарича стоката основна клетка на капиталистическото производство.

Анализира категорията стойност, която е в основата на цената, след това принадената стойност и стойността на работната сила /проявява се в работната заплата на наемните работници/. Тези глави са посветени на натрупването на капитали и какво влияние оказва натрупването на капитали върху работническата класа.

Във 2 том Маркс разглежда движението на капитала, разработва схемите на простото и разширеното производство. Анализира и разширява възпроизводството.

Бързото съкращаване на средни и дребни предприятия, техническият прогрес, намаляването на конкуренцията се смятат за една от основните заслуги на Маркс в икономическата категория.

3. 
   том се състои от несвързани помежду си раздели. В него Маркс е направил подробен анализ на печалбата, лихвата, рентата, превърнатите форми на принадената стойност.
   
4. 
   том представлява изложение на икономията, на икономическата мисъл. Маркс прави това твърде своеобразно. Всичко, което не съвпада с неговите възгледи го смята за грешка и бъркотия.
   

Маркс показва как от еквивалентна форма на стойността израстват парите. Паричната форма на стойността започва да самонараства – това е принадената стойност – пари, които “раждат” пари. Паричната форма на стойността се превръща в пръв продукт на капитала.

Маркс започва този анализ с изследването на трудовия процес. Не е достатъчно да се каже, че трудът е абстрактен. Трудът според Маркс представлява единство от противоположности – необходим труд и време и принаден труд и време. Принаденото време не се заплаща на работниците и то е главен източник на принадената стойност /капиталът/.

Маркс казва, че целият обществен продукт се създава единствено с труда на работниците. Заплащането на труда се определя по такъв начин, че /по логиката на капитализма/ заплатата се определя от необходимите средства за съществуването на дадено семейство. Винаги заплащането е по-ниско от стойността на произведените продукти от работниците. Принадения труд не се заплаща на работника и този капитал /принадена стойност/ се присвоява от капиталиста.

Маркс разбира експлоатацията на труда като това, че работникът получава много по-малко заплащане, отколкото в действителност е произведения от него продукт.

Маркс определя 2 класи – класа на капиталисти и класа на наемните работници – пролетариат. Работниците провеждат борба срещу капиталистите. Според Маркс основното противоречие на капитализма е обществения характер на производството и частно капиталистическа форма на присвояване на това производство от малка група капиталисти. Развитието на тази система довежда до невиждан технически прогрес - машините. Те довеждат до първата промишлена революция и в резултата на това се появява автоматизация на производството. Показва как производствените сили открояват възможности за неограничен растеж.
Фаза на залеза на капитализма

Започва от противоречието, породено от машините. Машината е могъщо средство за повишаване на производителността на труда, но и чрез нея се повишава експлоатацията на работниците. Машините изтласкват работниците, което води до безработица. На капитализма е присъщо безгранично разширяване на производството. Експлоатацията на труда, широкото използване на машините, безработиците, икономическите кризи сами задълбочават тези противоречия. Капитализмът става пречка сам на себе си. Тази пречка не може да бъде премахната без социален преврат /революция/, която да постави ново начало.

Категория стойност – разход на труд, необходим за производство на 1 стока, измерен с работното време. Установява се разменното съотношение. Всеки труд е разход на човешка енергия. Самите разменни пропорции се осъществяват зад гърба на производителите. Съгласно неговата теория се определя от разходите на прост абстрактен труд. Маркс се опитва да отговори на въпроса защо стойността на самия труд /работна заплата/ винаги е по-ниска от трудовия разход. Стоката не е труд, а работна сила. Стойността на работната сила се определя от разходите за труд на необходимите жизнени средства.

Работната сила има потребителна стойност. Според Маркс тя се състои в способността на работната сила да произвежда по-голяма стойност.

Маркс свързва експлоатацията с незаплатената част от труда на работниците.

Променливият капитал е тази част от капитала, която е предназначена за наемането на работниците, а постоянният капитал е всичко останало, всички необходими средства за производство. Това деление Маркс нарича органичен състав на капитала. В случая Маркс иска да каже, че тази част от капитала не променя своята стойност, защото произвежда този излишък във вид на принадена стойност. Оттук извежда понятието самонарастваща стойност. Самонарастващата стойност се създава само от живия труд на работниците. Маркс е привърженик на еднофакторната концепция за създаване на капитала – живия труд на работниците.