Основи на икономическите теории доц. Кирова Лекция от 20. 09. 07г

Развитието на икономическата мисъл в Германия се отличава с редица белези. През първата половина на 19в. Германия все още е изостанала аграрна страна. Германия в края на 18 в. Се състои от близо 300 отделни държави. Наблюдава се особен тип капитализъм – пруски, който пречи на развитието на пазарната икономика. Икономическата изостаналост на Германия поставя въпроса за нейното развитие. Развиващото се промишлено производство там се нуждае от политика на протекционизма, от държавна опека и митнически контрол, издигане на държавата в култ и проповядване на политика на протекционизма. Тези причини влияят върху зараждащата се политическа наука. Има национално романтични течения, които издигат в култ немската държава. В историята на икономическата мисъл на Германия за преки предшественици се смятат:

Именно Мюлер въвежда германското романтично течение. Идеализира славното минало на немската нация. Мюлер смята, че жизнените интереси са в противоречие с чуждите интереси. Изхождайки от интересите на немското дворянство Мюлер критикува възгледите на Смит и Рикардо по въпросите за либерализма, космополитизма. Мюлер развива идеята им за националния организъм и за ръководната роля на държавата.

Според него движещата сила на икономиката е в творчеството на духовните сили на нацията. В този смисъл физическият капитал според Мюлер е подчинен на духовния капитал на нацията. Според Мюлер се състои от обществено – национална култура и национално правов ред и норми. Нормите се обуславят от определени морални и религиозни фактори, които са характерни за тази нация. Критикува чистия тип класицизъм. Мюлер смята, че именно държавата е създател на общественото богатство. /материалните блага/. Трудът в държавната администрация е по-производителен от труда в производството. Според Мюлер държавата е висша човешка необходимост и и създател на общественото богатство. Властта обединява нацията.

Тези възгледи на Мюлер за върховна държава налагат отпечатък върху развитието на германската икономическа мисъл.

Фридрих Лист е влиятелна фигура за своето време. За разлика от Мюлер. Лист е идеолог на развитата промишлена буржоазия през първата половина на 19в. И най-вече на фабрикантите.

През 1841г. Публикува “Национална система на политическата икономия”. В тази книга Лист развива икономическата теория въз основа на 3 страни /исторически метод/ - Англия, САЩ и Германия. Централно място заема политиката касаеща икономическото развитие на Германия. Защитник е на идеологията за независима икономическа и политическа Германия. Доказва необходимостта от митнически тарифи, които да предпазват Германия от конкуренцията и заплахата от чужди търговци. Лист подлага на критика постановките на английската политическа икономия /”английска школа”/. И Смит и Рикардо се абстрахират от местните различия на отделните народи, а говорят като цяло за човешкото общество и единно човешко стопанство.

Лист смята, че тази универсална идея на класиците не може да бъде приложена на практика. Трябва да се отчитат различията на всяка нация. Лист смята, че тези теории на класиците са валидни само за Англия и нейното промишлено и търговско господство. Лист смята, че английските търговци купуват евтини аграрни суровини и после ги продават и това подкопава немската промишленост.

Германските княжества помежду си са разделени с митнически бариери, а с другите страни нямат такива ограничения. Английската търговска политика е гибелна за такива страни като Германия, които са на по-ниско икономическо стъпало и с не толкова развита икономика. Лист развива своето “учение за националната политическа икономия”. Не говори за политическа икономия въобще, а за политическата икономия на нацията /собствена система на политическата икономия/. Както твърди Лист икономиката на отделните страни се развива по собствени закони. Всяка държава трябва да има собствена система. Политическата икономия Лист заменя с икономическа политика на държавата. Основните положения могат да се сведат до 3 теории:

Концепции за стадиите

1. 
   Теория за производителните сили на нацията
   

Основна задача е определянето на най –благоприятни условия за развитие на производството. Производителните сили са и различните социално политически и правни държавни институции, морал, религия етика, национални традиции, нрави, обичаи, труд, земя, капитал.

Решаващата сила на нацията е фабричната промишленост / дава тласък на всички други отрасли в икономиката/. Фабричната промишленост е основна производителна сила на нацията. Страната получава възможност с по-бързи темпове да развива своята икономика. За разлика от класиците Лист смята, че няма свободно, а само национално разделение на труда. Постигането на такова положение прави една страна икономически независима, но такава съвършена комбинация на производителните сили аграрните страни могат да постигнат само чрез идеята за протекционизма на държавата.

2. 
   Концепция за стадии на стопанско развитие на нациите
   
3. 
   Съгласно тази концепция икономическият живот не е статична норма. Той еволюира през 5 стадия:
   

2 стадий на скотовъдството

3 стадий на земеделието

4 стадий на земеделското манифактурно състояние

5 стадий на манифактурно земеделие и търговия /равномерно развитие на трите основни икономически фактора/

Лист извежда и учението си за икономическата политика – политически протекционизъм. Петата степен на еволюция е постигната само от Англия, а Германия и САЩ са между третия и четвъртия стадий. В нискоразвитите страни постигането на този стандарт е невъзможно без развитието на държавата. Лист посочва конкретни решения. Нацията трябва да си постави за цел икономическото самовъзпитание и трябва държавата да има естествени ресурси за развитие на нацията.

През 1843г. Вилхелм Рошер публикува съчинението си “Основи на политическата икономия съобразно историческия метод”

В книгата си очертава този нов метод. Според него това е описание на това към което народите са се стремили за да създадат стопанския живот. Стремежите и творбите на народите са в основата на стопанския живот. Рошер критикува класическата теория и най-вече общия характер на теориите на класиците като сбор от постоянни и неизменни правила. Според Рошер производството и материалната сфера не са достатъчни. Рошер смята, че един икономист трябва да има понятие от тази среда. Икономическата теория трябва да се допълни с историята на икономическото развитие. Не е достатъчно да се развива само като теория. Условията в различните страни са различни. Когато се развиват икономиката, политиката те трябва да са съобразени с конкретните условия във всяка една нация. Икономическата теория трябва да се замени със стопанската история.
Бруно Хилдебранд
През 1848г. Излиза книгата на проф. Бруно Хилдебранд “Политическа икономия на настоящето и бъдещето”. В тази книга подлага на съмнение съществуването на обективните причини за съществуването на икономиката на отделните нации.

Теория на Хилдебранд за основните стадии в стопанското развитие

За разлика от Лист Хилдебранд различава 3 стадия:

1. 
   натурално или естествено стопанство на средните векове
   
2. 
   стадий на паричното стопанство
   
3. 
   стадий на кредитното стопанство
   

Развитие на формите на размяната

Хилдебранд започва периодизацията от средновековието. Паричното стопанство е капиталистическото стопанство. Според него кредитът е олицетворение на добродетелта в обществото. При кредитното стопанство на всеки честен работник може да му се отпусне кредит. Кредита е творческа сила.
Карл Книс

През 1853г. Карл Книс публикува “Политическата икономия от гледна точка на историческия метод” Дава систематизирано изложение. За разлика от Рошер Книс отрича значимостта на класическата школа. Книс отхвърля класическата идея за естествения ред в икономиката. Следствие от особеностите на икономическото развитие на Германия, а също и на остатъците от феодализма, националното стопанство се определя от природните особености на нацията. Не приемат класическата постановка за движещата сила за развитие на икономиката. Немските историци смятат, че такъв подход е ограничен.

Възниква през втората половина на 19в. Не просто отричат класическата школа. Смятат, че законите на икономиката изобщо не могат да бъдат разкрити по пътя на теорията да се обяснят законите на икономията.

Представителите на новата историческа школа подробно изучават правните норми, законодателството върху икономическия ред. Връзката между правото и икономиката стои в дъното на американския институционализъм. Изучават се теории на икономическото развитие.
Карл Бюхер

Той извежда 3 основни стопански епохи. Критерият му е различен- в отношението между производството на блага и тяхното потребление. Това отношение може да се измери чрез оценка на разстоянието което произведените продукти преминават от производството до потреблението.

1. 
   затворено семейно домашно стопанство
   
2. 
   градско стопанство
   
3. 
   народно стопанство
   

Вторият етап на териториалното родство е период на ранното средновековиекъдето градът е ключово място.

На третия етап продуктът преминав през редица стопанства – национално родство.
Густав Шмолер

Густав Шмолер е лидер на новата историческа школа

Допълва схемата на Лист до 6 стадия:

1. 
   примитивно семейно родово стопанство и селско общинско стопанство
   
2. 
   феодално или господарско едро домашно стопанство
   
3. 
   градско стопанство
   
4. 
   териториално стопанство
   
5. 
   народно стопанство
   
6. 
   световно стопанство
   

Възниква в САЩ в кр. На 19 – началото на 20в.Основава се на концепцията за институционализма – обичаи, нрави, традиции, норми на поведение, които формират обществените институции. Фиксиране на тези нрави и обичаи в законодателството, институциите /държавата, семейството, правните норми/.

Обществените институти са форми и граници на обществената дейност. Институционалния подход означава анализ на икономическите явления /категории в чист вид/, но и анализ на тези институции. Приемат се нормите на немската историческа школа.

Класическата и неокласическата теории са твърде схематични, теоретични смятат институционалистите. Според тях върху парите влияят съвсем други фактори, а решението на икономическите проблеми е свързано с много фактори.

Теория на инстинктите – противопоставят се на общите схващания/ натрупването на капитали не е провокирано от егоистични подбуди както при класиците/. Хората се ръководят от съвсем други мотиви, освен паричните. Фактор за икономическия растеж не капиталът, а човешкото творчество т.е. развитието на науката и всички останали иновации.

Американският институционализъм се дели на 3 щколи или разделения:

1. 
   Социално-икономически институционализъм
   

През 1899г. Пише първата си книга – “Теория на празната класа”/ безделна, ленива класа/.

В тази книга той формулира редица постановки – основна задача на икономикса е изучаване на системата на икономическите институти. Концепцията на Веблен за психологическите мотиви на човешкото поведение – поведението на хората се основава на инстинктите. Според Веблен най-важните инстинкти са тези за майсторство, родителско чувство, празно любопитство, самоутвърждаване и себелюбие.

Първите 3 инстинкта Веблен нарича позитивни – тласкат хората към положителни деяния, които повишават всеобщото благосъстояние. Другите 2 инстинкта противостоят на положителните. Веблен доказва, че тези инстинкти не са постоянни величини. Те се променят в зависимост от средата на обитаване на човека.

Животът на хората в обществото е борба за съществуване.

Наред с инстинктите върху еволюцията на институтите влияят и материалните условия в обществото, развитието на знанието и способностите на хората.

1. 
   Ранен, начален – период на дивачеството – характеризира се с реална борба за съществуването. Развиват се най вече инстинктите за майсторство и родителско чувство т.е. колективните институти На този етап институционалната частна собственост все още липсва. Хората произвеждат повече от което възниква новия институт частна собственост, следствие от инстинкта себелюбие.
   
2. 
   Период на варварство – характеризира се с показно безделие / тук възниква празната класа/., показно потребление, купуване на много скъпи и безсмислени стоки /единствено за престиж/. Веблен смята, че такъв инструмент за прахосничество са дрехите – непрекъснатото променяне на модата води до изхвърляне на почти нови дрехи и замяната им с други.
   
3. 
   Период на съвременната цивилизация
   

Има два основни подхода, които са причина за дихотомията в обществото:

• 
  гледната точка на производството
  
• 
  гледната точка на бизнеса
  

Основната и характерна черта на индустрията е че твори и мисли за всички.

Света на бизнеса довежда до различни спекулации, защото те не мислят за нищо друго освен за печалбата. За да се преодолеят тези противоречия е необходимо да се освободи индустрията от света на бизнеса. Контролът трябва да премине върху светът на технологиите. Трябва да се създаде генерален щаб на индустриалната система , който да обедини цялата научна интелигенция с цел да промени обществото.
2.Социално правов институционализъм

Джон Комънс

1934г. “Институционална икономия” Според Комънс икономическите процеси се определят от постоянно изменящите се институти. Интересите на всички групи хора са противоречиви и тези конфликти се разрешават чрез правните правните норми. Според него значението на съдебната система е решаващо. Именно тя санкционира и регулира стопанските механизми на обществото за да се постигне единство.

Три са основните направления в икономическата институция:

1. 
   Следствие от разширяването на понятието собственост от чисто материална концепция към дематериализация
   
2. 
   Преминаване от пазара на стоки към пазар на труда. Тук задача на съда е равноправието между капитал и труд
   
3. 
   Еволюция от индивидуална икономическа дейност до сделка
   

• 
  конфликт на интереси
  
• 
  взаимосвързаност между участващите в сделката
  
• 
  регулиране
  

Възниква в началото на 20в. Основоположник е Уесли Митчел. Известен е с “ Изследване ролята на парите”, “Теория за икономическия цикъл”

Според него парите са най – ефективния инструмент за контрол т.е. основната категория на икономикса са именно парите. Прави сравнение между изкуството да се правят пари и изкуството да се харчат пари.

Теория на Митчел за икономическия цикъл

Всеки цикъл е уникален и трябва да се изследва самостоятелно, защото го предизвикват също толкова уникални неща. Разграничава 4 фази за всеки икономически цикъл, но е невъзможно създаването на обща теория за икономическите цикли:

1. 
   Депресия
   
2. 
   Оживление
   
3. 
   Респект
   
4. 
   Рецесия
   

Представителите задълбочават и представят