Основната дейност на мвф се отнася до макроикономическата политика и политиката по отношение на финансовия сектор



страница1/6
Дата17.11.2017
Размер0.85 Mb.
#34821
  1   2   3   4   5   6
Основната дейност на МВФ се отнася до макроикономическата политика и политиката по отношение на финансовия сектор. При осъществяването на надзора на икономическата политика на държавите-членки МВФ основно се разглежда резултатите от икономиката като цяло, т.е. макроикономическите показатели. Към тях се отнасят: общият обем на разходите (и техните основни компоненти, такива като потребителските разходи и търговските инвестиции), производството на продукция, заетостта и инфлацията, а също така платежния баланс на страната - т.е. балансът на операциите на страната с останалия свят.

В центъра на вниманието на МВФ се намира макроикономическата политика на страната, т.е. политиката, свързана с държавния бюджет, регулирането на данъчните ставки, пазарно-кредитната сфера и обменния курс, а също така политиката по отношение финансовия сектор, включително регулирането не банките и другите финансови учреждения и надзора над тях. МВФ също така отделя специално внимание на мерките за структурната политика, влияещи на макроикономическите показатели, включително на политиката по отношение на пазара на труда, влияеща на заетостта и динамиката на работната заплата. МВФ консултира всяка държава-член относно възможните пътища за усъвършенстване на неговата политика в тези области за по-ефективно достигане на такива цели, като висока заетост, ниска инфлация и устойчив икономически ръст - т.е. ръста, който може да поддържа, без да се създават такива затруднения, като инфлация и проблеми с платежния баланс.



Целите на МВФ придобиват по-важно значение във връзка с нарастване броя на неговите членове. Нарастването на броя на страните-членки, както и изменението на световната икономика изискват от МВФ приемането на различни мерки за адаптация, за продължаване на ефективното изпълнение на своите функции.

Страните, встъпили в МВФ в периода от 1945 г. до 1971 г., се задължават да поддържат обвързването на своите валутни курсове (т.е. на фактическата стойност на своите валути в щатски долари, а за САЩ - стойността на щатския долар в златен еквивалент) при определени нива, които могат да бъдат коригирани, но само за отстраняване на фундаментално неравновесие" в платежния баланс и със съгласието на МВФ. Тази така наречена бретонвудска система на обменните курсове действа до 1971 година, когато правителството на САЩ временно отменя конвертируемостта на щатския долар (и доларовите резерви на правителствата на другите страни) в злато. От тогава членовете на МВФ имат правото да избират различни форми на курсови режими на свое усмотрение (освен привързването на своята валута към златото): те допускат свободно плаване на своята валута, други привързват своята валута към чужда валута или група валути, трети приемат в качеството на собствена валута валутата на друга страна, а някои участват във валутни блокове.

Едновременно с МВФ е образувана Международната банка за реконструкция и развитие (МБРР), по-широко известна като Световната банка, за съдействие на дългосрочното икономическо развитие, в частност с помощта на финансиране на инфра-структурни проекти, такива като строителство на пътища и подобряване на водоснабдяването.



МВФ и Групата на Световната банка - която включва Международната финансова корпорация (МФК) и Международната асоциация за развитие (МАР) - допълват дейността си една друга. МВФ отделя основно внимание на

макроикономическите показатели, а също така на макроикономическата политика и политиката по отношение на финансовия сектор, докато Световната банка се занимава главно с въпросите на дългосрочното развитие и намаляване на бедността. В нейната дейност влизат кредитиране на развиващите се страни и страните с преходна икономика с цел финансиране на проекти в областта на инфраструктурата, реформи на определени икономически сектори и разширяване на структурните реформи. МВФ, напротив, предоставя финансиране не за отделни сектори на икономиката или проекти, а за обща поддръжка на платежния баланс на страната и международните резерви по време на приемане от страната на мерки по преодоляване на възникнали трудности. Едновременно с учредяването на МВФ и Световната банка е разглеждан въпросът за създаване на организация за съдействие на либерализацията на световната търговия, но Световната търговска организация (СТО) е създадена едва през 1995 година. Дотогава въпросите на търговията са решавани в рамките на Генералното съглашение за тарифите и търговията (ГАТТ).


ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА МВФ

МВФ се отчита пред своите държави-членки и тази отчетност се явява необходима предпоставка за неговата ефективност. Ежедневната работа на МВФ изпълнява Изпълнителният съвет, представящ 184-те държави-членки, и наетия на работа на международна основа персонал под ръководството на Директора разпоредител и трите негови заместника, като всеки член от ръководството се назначава от различни региони на света. Пълномощията на Изпълнителния съвет по осъществяване на дейността на МВФ се предават от Съвета на управляващите, който носи крайната отговорност за надзора. Съветът на управляващите, в който всички държави-членки имат свои представители, се явява висш ръководен орган на МВФ. Обикновено той провежда заседания един път в годината - на Ежегодните съвещания на МВФ и Световната банка.

Всяка държава-членка назначава управляващ (обикновено министъра на финансите или управляващият националната банка на страната) и заместник управляващ. Съветът на управляващите приема решения по основните въпроси на политиката, но отговорност за всекидневното вземане на решения се делегира на Изпълнителния съвет. Най-важните въпроси на политиката, касаещи международната валутна система, се разглеждат два пъти в година на заседания на комитета на управляващите, който се нарича Международен валутно-финансов комитет, или МВФК (до септември 1999 г. той се нарича Временен комитет). Съвместният комитет на Съветите на управляващите МВФ и Световната банка, наричан Комитет по развитието, консултира управляващите и се отчита пред тях по политиката в областта на развитието и други въпроси, представляващи интерес за развиващите се страни.

Изпълнителният съвет се състои от 24 изпълнителни директори, и негов председател е Директорът-разпоредител. Заседанията на Изпълнителния съвет обикновено се провеждат в течение на пълен работен ден три пъти в седмицата, или по-често в случай на необходимост, в щаб-квартирата на организацията във Вашингтон, САЩ. Петте най-крупни акционери на МВФ (САЩ, Япония, Германия, Франция и Обединеното Кралство), а също така Китай, Русия и Саудитска Арабия имат собствени места в Съвета. Останалите 16 изпълнителни директори се избират за двугодишен срок по съответни групи страни.

Документите, лежащи в основата на обсъжданията на заседанията на Съвета, се подготвят главно от персонала на МВФ, понякога в сътрудничество със Световната банка, и се предоставят на Съвета след одобрение на ръководството на МВФ. Обаче някои документи се предоставят от самите изпълнителни директори. През последните години все повече документи на Съвета на МВФ стават достояние на обществеността като се публикуват на сайта на МВФ в ИНТЕРНЕТ (тужш/ог^).

За разлика от някои международни организации, действащи на принципа една страна - един глас" (например, Генералната Асамблея на ООН), в МВФ съществува система на претеглено разпределение на гласовете: колкото по-голяма е квотата на държавата в МВФ, определяна основно с размера на нейната икономика, толкова по-голям е броят на гласовете, с които тя разполага. Обаче Съветът рядко взема решения чрез формално гласуване - повечето решения се основават на консенсус на държавите-членки.

Изпълнителният съвет избира Директора-разпоредител, който, освен длъжността председател на Съвета, се явява също така глава на персонала на МВФ и осъществява управлението на МВФ

под ръководството на Изпълнителния съвет. Директорът-разпоредител се назначава за петгодишен срок с възможност за преизбиране. Помагат му Първият заместник и двама други заместник директори-разпоредители. Сътрудниците на МВФ се считат международни граждански служители, които носят отговорност пред МВФ, а не пред властите на своите страни. Организацията наброява около 2800 сътрудници, наети на работа от 141 страни. Около две трети от категориите специалисти са икономисти. МВФ се състои от 26 департамента и подразделения, които се възглавяват от директори, подчиняващи се на Директора-разпоредител. По-голямата част от сътрудниците работи във Вашингтон, макар че примерно 90 постоянни представители се отправят в държавите-членки, за да им съдействат в изработването на препоръки по икономическата политика. МВФ има отделения в Париж и Токио за връзка с другите международни и регионални учреждения и организации на гражданското общество. Той също така има отделения в Ню-Йорк и Женева - основно за връзка с други учреждения от системата на ООН.

ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА МВФ

Основен източник на средства за МВФ са вноските в рамките на квоти на държавите-членки, които те плащат при встъпване в МВФ или след периодични преразглеждания, в хода на които размерът на квотите се увеличава. Държавите плащат 25 процента от своята квота за специални права на заимстване или в основни валути, такива като щатския долар или японската йена. При необходимост МВФ може да изиска останалата част, подлежаща на изплащане в собствената валута на държавата-членка, за целите на предоставяне на кредити. Квотите определят не само плащанията на държавата по вноските, но и нейното количество гласове, сумата на финансиране, която тя може да получи от МВФ. Квотите като цяло отразяват относителния дял на държавата-членка в световната икономика: колкото по-голяма е икономиката на страната по обема на произведената продукция и колкото по-голям е обемът и по-широко е разнообразието на нейната външна търговия, толкова, като правило, по-голямо е нивото на нейната квота. САЩ, притежаващи най-крупната в света икономика, внасят най-големия дял в МВФ 17,5 процента от общия обем на квотите; Палау, с най-малка икономика, внася 0,001 процента.

В случай на необходимост МВФ може да взема заеми за попълване на своите ресурси по квотите. МВФ има два постоянни механизма за получаване на заеми, ако това е необходимо за отстраняване на заплахи над международната валутна система:



Генерални съглашения за заеми (ГСЗ), учредени през 1962 година, в които влизат 11 участници (правителства или централни банки на Групата на десетте промишленоразвити страни и Швейцария), и

Нови съглашения за заеми (НСЗ), въведени през 1997 година, чиито участници са 25 държави и учреждения.

В съвкупността по тези две съглашения МВФ може да получи заеми на сума до 34 млрд. СДР (примерно 50 млрд. щатски долара).



х. 1. Държави-членки с 10 най-големи квоти (в проценти от общата сума на квотите)



ОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

МВФ оказва съдействие на своите държави-членки,

провеждайки анализ и мониторинг на икономическата и финансовата
ситуация на национално и глобално ниво и консултирайки държавите-членки по
тяхната икономическа политика;


  • предоставяйки им кредити в твърди валути за поддръжка на политика на стабилизация и реформи, насочени към преодоляване проблемите на платежния баланс и съдействие за устойчив икономически ръст;

  • оказвайки широк спектър от техническа помощ, а също така провеждайки обучение за длъжностни лица на правителствата и централните банки в сферите на своите компетенции.

Статии от съглашенията на МВФ предвиждат контрол на международната валутна система, в това число посредством строг надзор'" на политиката на държавите-членки. Съгласно Статиите от съглашенията всяка държава-членка е задължена да сътрудничи на МВФ при осигуряването на валутни режими и да оказва съдействие за стабилността на системата на обменните курсове. В частност, държавите-членки се задължават да провеждат политика, насочена към стимулиране на икономическия ръст в условията на разумна стабилност на цените в съчетание с регулирани базисни икономически и финансови условия, и избягване манипулирането на обменните курсове за получаване несправедливи преимущества в конкуренцията. Освен това, всяка страна се задължава да предостави на МВФ информация, необходима за водене на действен надзор. Държавите-членки са се договорили за това, че надзорът на МВФ над курсовата политика на всяка държава-членка трябва да се осъществява в рамките на всестранен анализ на общата икономическа ситуация и икономическата стратегия на дадената държава-членка.

Регулярният мониторинг на икономиката на страните и свързаното с нея предоставяне на съвети по икономическата политика в рамките на надзора на МВФ могат да помогнат на държавите-членки да предвидят предстоящи опасности и предприемат своевременни мерки за избягване на затруднения.

МВФ осъществява надзор в три форми. Под формата на регулярни (обикновено ежегодни) многостранни консултации с отделните държави-членки по тяхната икономическа политика, с провеждане, при необходимост, на междинни обсъждания. Тези консултации се наричат консултации в съответствие със Статия IV", тъй като те са предписани от Статия IV от устава на МВФ. Те също така се

наричат двустранни" консултации, но това, строго казано, не е вярно: когато МВФ провежда консултации с държава-членка, той представлява всички държави-членки, затова консултациите в действителност винаги са многостранни.

Глобалният надзор включва разглеждане от Изпълнителния съвет на МВФ на обзори на глобалните икономически тенденции и изменения. Основните обзори от такъв характер се осъществяват по материали на докладите Перспективи за развитие на световната икономика", подготвяни от персонала на МВФ обикновено два пъти в година, преди полугодишните съвещания на Международния валутно-финансов комитет (МВФК). Пълните текстове на тези доклади се публикуват преди съвещанията на МВФК заедно със заключенията, направени от Председателя при завършване на обсъжданията на Изпълнителния съвет.

Други елемент на глобалния надзор на МВФ е провежданото от Съвета, обикновено ежегодно, обсъждане на измененията, перспективите и въпросите на политиката на международните капиталови пазари, доклади на персонала, които също се публикуват. Освен това, Изпълнителният съвет провежда по-чести неофициални обсъждания на измененията в световната икономика и ситуациите на пазарите.



Регионалният надзор, в хода на който МВФ разглежда политиката, провеждана в рамките на регионалните съглашения, включва, например, обсъждане от Съвета на ситуацията в Европейския съюз, в зоната на еврото, Западноафриканския икономически и валутен союз, Централноафриканското икономическо и валутно съобщество и Източнокарибския валутен съюз. Ръководството и персоналът на МВФ също участва в обсъждания на въпросите на надзора, провеждани в такива групи страни, като Групата на седемте (най-крупните промишленоразвити страни) и Съвета на азиатскотихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).
ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА КРЕДИТИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА СТРАНИ, ИЗПИТВАЩИ ТРУДНОСТИ

МВФ предоставя кредити в чуждестранна валута на страни, изпитващи проблеми с платежния баланс. Кредитите на МВФ облекчават процеса на стабилизация, който трябва да осъществи страната, за да приведе своите разходи в съответствие с доходите с цел преодоляване на възникнали проблеми в платежния баланс. Кредитите на МВФ също така са насочени към поддръжката на политиката, в това числа на структурните реформи, способстващи за подобряване състоянието на платежния баланс и перспективите на икономически ръст на страната на дълговременна основа.

Всяка държава-член може да се обърне към МВФ за финансиране, ако тя изпитва потребност от финансиране на платежния баланс - т.е. ако се нуждае от официални заеми за осъществяване на външните плащания и поддържане на необходимото ниво на резервите без използване на мерки, които могат да нанесат ущърб па благосъстоянието на национално или международно ниво". Такива мерки могат да включват ограничения на търговията и плащанията, рязко съкращаване на търсенето във вътрешната икономика или рязко намаляване на курса на националната валута. Без кредити от МВФ държавите, сблъскващи се с трудности в урегулирането на платежния баланс, биха били принудени да провеждат по-рязка стабилизация или да предприемат други мерки, подкопаващи благосъстоянието на национално и международно ниво. Недопускането на такива последствия се явява една от целите на МВФ (цели, пунктове (v) и (vi)).

Когато дадена страна се обръща към МВФ за финансиране, тя, е възможно да преживява икономическа криза или да е близко до криза, нейната валута се подлага на спекулативни атаки на валутните пазари, нейните международни резерви са изтощени, икономическата активност се намира в състояние на застои или понижение, а броят на

фалитите расте. В такъв случай за заздравяване на ситуацията в областта на външните разплащания на страната и възстановяване на условията за устойчив икономически растеж се изисква определено съчетаване на икономическата стабилизация и официалното и/или частното финансиране.

МВФ дава на властите на страната препоръки по мерките на икономическата политика, които позволяват да се предприеме най-ефективно решение на съществуващите проблеми. За да може МВФ да предостави финансиране, той трябва да постигне договореност с властите на страната по програма от политически мерки, насочени към достигане на конкретни, определени в количествено отношение цели по осигуряването на приемливи външни разчети, на пазарно-кредитна и финансова стабилност и устойчив икономически ръст. Съдържанието на програмата се излага в писмо за намеренията''' на правителството, изпратено до Директора разпоредител на МВФ.



Програмата, поддържана от МВФ, се разработва от властите на страната в тясно сътрудничество с персонала на МВФ и отчитането на конкретните потребности и обстоятелства на страната. Необходимо е тя да бъде подкрепена от страна на населението на страната. Такава поддръжка има решаващо значение за нейния успех.
Освен това, всяка програма се разработва възоснова на гъвкав подход, така че в хода на нейното изпълнение да може да се проведе преоценка и преразглеждане на програмата в случай на изменение на обстоятелствата. Много програми действително се преразглеждат в процеса на реализацията.

ИНСТРУМЕНТИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА МВФ И ТЯХНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

МВФ предоставя кредити в рамките на различни правила или механизми", сформирани през изминалите години, за удовлетворяване потребностите на държавите-членки. Сроковете и условията на погасяване и предоставяне на кредити по тези механизми са различни и зависят от характера на проблемите на платежния баланс и обстоятелствата, към които са ориентирани.



Сх. 2. Дванадесетте най-големи заемопотребители на МВФ, 1947-2000 г.

Най-голямата част от финансирането МВФ предоставя в рамките на следните три различни типа политики за кредитиране.



Договореностите за кредит стенд-баи" съставляват ядрото на политиката на кредитиране на МВФ. Те са използвани за първи път през 1952 г. и са

редназначени главно за решаване на краткосрочни проблеми на платежния баланс. Стенд-бай" кредитите гарантират на държавата-членка възможност за получаване на средства по кредита в границите на установената сума, обикновено в течение на 12-18 месеца.



Средносрочните разширени договорености в рамките на механизма за разширено кредитиране на МВФ са предназначени за страни, изпитващи трудности с финансирането на платежния баланс, обусловени от структурни проблеми, за отстраняването на които може да е необходимо повече време, отколкото за преодоляване недостатъците в макроикономическата сфера.

Поддръжката, оказвана от МВФ на държавите-членки в рамките на механизма за разширено кредитиране, гарантира на държавата-членка възможността за получаване на средства по кредита в границите на установената сума, обикновено в течение на три-четири години, за да й се помогне в решаването на икономически проблеми от структурен характер, които съществено отслабват състоянието на нейния платежен баланс. Механизмът на финансиране с цел намаляване на бедността и съдействие на икономическия ръст с ниски процентни ставки е призван да помогне на най-бедните държави-членки, изпитващи дълговременни проблеми в областта на платежния баланс. Процентите за заемащите страни се субсидират за сметка на средствата, получени по-рано от продажбата на принадлежащото на МВФ злато, а също така на заемите и грантовете, предоставени от МВФ на държавите-членки за тези цели.

Мерките на структурната политика, свързани с договорености за разширено кредитиране, включват реформи, насочени към подобряване функционирането на икономиката, в частност реформи в данъчната система и финансовия сектор, приватизацията на държавни предприятия и стъпки по повишаване гъвкавостта на пазарите на труда.

МВФ предоставя допълнително краткосрочно финансиране на държавите-членки, изпитващи извънредни трудности в областта на платежния баланс вследствие внезапна и дестабилизираща загуба на доверие на пазара, проявяваща се в изтичане на капитал. Процентната ставка по такива кредити включва надбавка към обичайния данък.



Извънредната помощ е форма на помощ, въведена през 1962 г. за съдействие на държавите-членки в преодоляването на проблеми в платежния баланс, предизвикани от внезапни и непредвидени стихийни бедствия. През 1995 г. тя е разпространена в ситуации, когато държави-членки преживяват военни конфликти, сриващи институционалния и административен потенциал.

Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница