Проблематиката с ромския етнос

образованието си в общообразователни училища. Освен това ограничените във времето проекти не са в състояние да възпитат траен интерес към образованието у ромския етнос, за който институционализираното образование не е ценност. Друг проблем на десегрегационния процес е липсата на контрол върху отделните успешни параметри и добри практики. Така например оценените като успешни проекти за десегрегация във Видин, Монтана и Сливен си остават проекти с отзвук само за определени заинтересовани среди. Не е направена оценка на ефективността на практики като осигуряване на безплатни транспорт, закуски и учебни пособия,
въвеждане на фигурата на помощник на учителите, допълнителната работа с изоставащите от учебния процес деца и работа с родители от ромски произход. Наличните данни от осъществен мониторинг по отделни проекти не се популяризират достатъчно и не се използват ефективно за подобряване на съществуващите практики и политики. На трето място като проблем следва да се отбележи, че обикновено десегрегацията се възприема като процес, в който се работи само с ромския етнос. Липсата на работа за промяна на нагласите на обществото, както и с българските родители и деца в конкретните проекти като цяло се отразява негативно върху процеса. Не са рядкост случаите, в които българските родители местят децата си в други училища или пък
“елитни” училища отказват да участват в десегрегационни проекти като приемни училища за деца от ромски произход. В контактите си с експерти в областта на образованието на ромски етноси с училищния персонал, както и от преглед на съдържателните отчети на проекти в областта на образованието на деца от ромски произход, се констатира, че фигурата на помощник
- учителя е изключително конфликтна. В много проекти помощник - учителят е описан като фактор за успех поради близостта с децата и родителите, ролята му на посредник между учителите и децата от ромски произход, от една страна, и училището и ромските родители от друга. В същото време много учители заявяват, че не се разбират с помощник-учителите и намират присъствието им в час за ненужно. Според мнението на експертите длъжностната характеристика на помощник - учителите е твърде обща и неясна по отношение на функциите им като социален медиатор и/или педагогически кадър. Това предопределя трудността им да намерят своето място в училище по начин, който да бъде максимално ефективен за целите на приобщаващото образование. Практика, която засега е сочена като успешна от началните учители, е задължителната предучилищна подготовка на децата. Тази подготвителна година дава възможност на ромските деца да усвоят по-добре български език, на който се преподава в училище. Това е изключително важна стъпка, тъй като незнанието на езика е пречка пред усвояването на учебния материал, а оттук и пред достъпа до качествено образование. Освен това предучилищната подготовка е и форма на ранна социална интеграция на деца с различен етнически произход. Друга добра практика за повишаване качеството на образованието на ромските деца е въвеждането на теми за ромския етнос в училищната програма. Теми от областта на ромската история и култура, часове по ромски фолклор и музика карат децата от този етнос да се разпознаят в учебния процес, което от своя страна провокира интерес към образованието.
Освен това предвиждането на такива тематични ядра в учебния план благоприятства етническата толерантност. За съжаление, поне засега, ромската история и култура присъстват в учебни пособия единствено по проекти на неправителствени организации, а въвеждането,
използването и оценката на ползата от тези пособия все още зависят от политиката на училищата.“ (ДПО „Спасете децата“, 2006, стр.16).

Изтегляне 112.63 Kb.

Сподели с приятели: