Основни аспекти на проблематиката

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
КУРСОВА РАЗРАБОТКА
на тема:
ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА ПРОБЛЕМАТИКАТА
НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ В
БЪЛГАРИЯ
Учебна дисциплина: ПРИОБЩАВАЩО
ОБРАЗОВАНИЕ
БЛАГОВЕСТА АНДРЕЕВА
СДК „УЧИТЕЛ“
ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА

Според Наредбата за приобщаващото образование, обн. ДВ, бр. 89 от 11.11. 2016 г. Приета с ПМС No 286 от 04.11.2016г., чл. 3 (1).. „Приобщаващото образование е процес на осъзнаване,
приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.“
Според Т. Младенов приобщаването е „водеща ценност в съвременното демократично общество и едновременно с това основополагащ термин за социалния модел. То се свързва с демократичното участие и с други фундаментални принципи на демокрацията като зачитане на различията, плурализъм и равнопоставеност. Участието на всеки човек в общите дела се явява едно от най-високите завоевания на демокрацията, а за отделния индивид то е безусловно право и важен ресурс, независимо от неговия пол, увреждане, раса, етническа принадлежност, религия,
възраст, сексуална ориентация и т.н., в процеса на осъзнаване на собствения принос за развитие”
(Т. Младенов, 2009, стр. 7)
„Приобщаващото образование е процес, който се стреми да премахне всички форми на сегрегация в образованието, да обхване уязвимите и изолирани по една или друга причина деца,
и да насърчи и благоприятства участието на всички деца в образователния процес.
Приобщаването в образованието се основава на разбирането, че всички деца са различни и че училището и образователната система като цяло, трябва да се променят за да отговорят на индивидуалните нужди на всички учащи (със или без СОП). Приобщаването се изразява в реорганизация на политиките, практиките и културата в българското училище, така че то да може да отговори на разнообразните образователни потребности на децата, които го посещават,
и да насърчава активното им участие. На ниво училищна база, това означава осигуряване на достъпна архитектурна среда, квалифициран преподавателски и помощен персонал,
индивидуални планове за обучение съобразени с потенциала на всяко дете със специални образователни потребности, добре оборудвани специализирани кабинети, щатно назначени ресурсни учители, психолози, логопеди и др.“ (ДПО „Спасете децата“, 2006, стр.5). В така посоченото определение за приобщаващото образование се очертават и някои от основните аспекти на проблематиката му: