Основни аспекти на проблематиката
Достъпност на архитектурната среда
Изтегляне 112.63 Kb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. Квалификация на преподавателите „
| 2. Достъпност на архитектурната среда По отношение на архитектурно достъпната среда училищата масово срещат затруднения в осигуряването й. Най - често всяко адаптиране на училището се случва по проекти на неправителствени организации или благодарение на дарения от родители на деца с увреждания и с ентусиазма на учители и директори. Въпреки, че ползи от тази практика несъмнено има, на тази помощ и липсва устойчив характер, защото често става въпрос за еднократно дарение, проект, ограничен във времето или лична помощ и няма гаранции, че започнатото ще бъде продължено във времето. Оперативни цели 2.9. и 2.10. на Националния план за интеграция на деца със СОП са насочени към архитектурно адаптиране (построяване на рампа, адаптиране на един санитарен възел, монтаж на асансьор, контрастно маркиране на стълбища и парапети, места за отдих) на детски градини и общообразователни училища в главните общини, а изпълнители на това задължение са МТСП и общините, без да е указано откъде ще се получават средства за това и на какъв принцип трябва да бъде извършено адаптирането. 3 3. Квалификация на преподавателите „Педагогическите специалисти в българското учители изпълняват своята мисия в групи и паралелки с деца и ученици, които: – принадлежат към различни етнокултурни общности; – са в риск от отпадане и преждевременно напускане на образователните институции; – са подложени на тормоз и агресия; – не владеят българския език на ниво, достатъчно за да се справят с учебните си задачи; – имат затруднения в обучението; – имат специални образователни потребности (СОП) – са с изявени дарби и др. Огромната част от българските учители е поставена да работи в условия на сериозен дефицит от базови познания както за възможностите, които дава приобщаващото образование за подобряване на образователната среда в институциите от системата на предучилищното и училищното образование, така и за спецификите на образователната интеграция, като основен аспект на интеркултурното образование. Дефицитът от обучителни програми както по приобщаващо, така и по интеркултурно образование в бакалавърските и магистърски програми в педагогическите факултети, подготвящи бъдещи учители, става все по-осезаем. Сериозни допълнителни проблеми са свързани и с факта, че българското учителство е все по-застаряващо, т.е. подготвяло се е за тази професия преди 30 и повече години, когато педагогическата теория неглижираше различията в обществото (особено етнокултурните сред тях) и крайната цел на българското образование в този контекст беше унифицирането и пълното атрофиране на етнокултурните различия. Тази равносметка буди сериозно основание за безпокойство и по отношение на готовността на масовия български учител да прилага в своята практика както държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, така и държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. В интерес на истината трябва да се отбележи, че през последните няколко години видимо се засилва интересът както към образователната интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, така и към приобщаващото образование. Безспорното наличие на етническо, религиозно и езиково разнообразие у нас „отключва” към по-висок принос на детската градина и българското училище в осъществяването на подетата от Министерството на образованието и науката (МОН) трайна политика за балансиране и хармонизиране между принципа за образователната интеграция на децата и учениците от малцинствата и принципа за съхранението и развитието на тяхната идентичност. В приобщаващото образование пък образователната ни система все по-често започва да припознава практически решения на лавинообразно натрупващите се проблеми, свързани най-вече с децата със СОП, в риск, със затруднения в обучението и т.н.“ (Й. Нунев, 2019, стр.8) Изтегляне 112.63 Kb. Сподели с приятели:
|