Основни етапи в развитието на икономическата теория



Дата11.01.2018
Размер61.48 Kb.
Основни етапи в развитието на икономическата теория
Втората половина на 19век се характеризира с буйно икономическо развитие. През този период тя претърпява еволюция. Тя се състои в прехода от класицизъм към неокласицизъм. От исторически подход към институциален и от идеи на утопичния социализъм и марксизъм към социал-реформизъм и социал-радикализъм.

През този период класическата политическа икономия постепенно се замества с неокласическата. Това става благодарение на въведения през този период маржинален анализ. Налагането на този анализ представлява прелом на икономическа мисъл. Корените на неокласицизма се намират в идеи свързани с икономически субективизъм, тоест на субективни оценки. Те са възникнали преди всичко с Аристотел. По-нататък те са възприети и развити от предшественици на класическата школа, например Ан Робер, Жак Тюго.Тези идеи са възприети от представителите на класическата школа, Адам Смит и Жан Сей. А в последствие са доразвити от субективистите Антоан Хермал Гюсен и т.н..

Така се стига до последната година на 19ти век, когато икономическият анализ изцяло се основава на използването на пределните величини. Освен, че това се изразява в еволюцията на икономическата мисъл от класицизъм към неокласицизъм е важно също да се отбележи, че неокласическата икономическа теория взаимства редица постановки развити от класическата школа. Паралелно с това върху неокласицизма, влияние оказва и историческата школа. Влиянието намира израз в съчетаването на използваното понятие от неокласическата школа с тези на историческата. Основен идеен източник на неокласицизма е класическата школа, от тук е самото наименование неокласицизъм.

Неокласицизма взаимства от историческата школа. Разбирането, че свободата е най-важната човешка ценност. Тя се проявява посредством водещата роля на личните интереси над обществените, а оттук и материалната основа за което е водещата роля на частната пред обществената. Друг основоположен принцип е свободната конкуренция. Друг принцип: естествения ред, естествените закони и за естествената хармония на личните интереси. В дълъг период икономиката винаги се намира своя потенциал, тоест при пълно използване на производствените фактори. Влиянието на историческата върху неокласицизма намира израз в разбиранията, че на външната търговия е необходима протекционистична политика. Също така влияние на историческата школа е разбирането, че държавата трябва да участва с известно преразпределение на доходите. Освен, че взаимства такива принципи и идеи, неокласическата школа въвежда и редица собствени постановки. Чрез тях се формира нов възглед за икономиката, например, ако според класическата школа основен теоретичен проблем е „Кои са причините за общественото развитие, в това число и за увеличаване на общественото богатство, както и факторите влияещи върху развитието, върху разпределението на доходите”, то според неокласическата школа основен проблем е проблема за ефективно (оптимално) използване на ограничените ресурси. С други думи този проблем всъщност е проблема за макроикономическа равновесие. Основният подход използван при неокласическата школа е микроикономическия подход.

Друго характерно за неокласическата школа е че тя изследва икономиката, но не в качеството и на процес, а в статично състояние. Това означава, че тя не се интересува от настъпващото изменение в процес на функциониране на икономиката, а насочва вниманието си към въпроса: „ как тя е устроена ?”Неокласическата школа разглежда икономическите измерения, като последователна поредица от статични състояния, но това съвсем не означава, че тя включва в своя предмет икономическо развитие.

Друг важен принцип е икономическото равновесие. неокласическата школа. Реализирането му означава, че се изследва равновесно състояние на икономиката в кратък и в дълъг период, а не само по себе си статичното и състояние. Друг принцип е икономическата рационалност. Изразява се в максимизирането на ползите при съпоставянето с направените разходи. В този случай вниманието е насочено към тези условия, при които производствените фактори се разпределят оптимално, а критерий за оптималното разпределение е максималната степен на задоволяване на потребностите и максимизиране на печалбата получена от производителите. Въз основа на тези подходи неокласическата икономика се превръща в наука, която изучава връзките между поставените цели от една страна, а от друга ограничените ресурси за тяхното постигане. Тази връзка включва и проблема за алтернативното използване на тези ресурси. И тъй като неокласическата школа в своя анализ използва предимно Маржиналния подход. От тук е и другото наименование Маржинализъм.

Основна идея на маржиналния подход е да се използват прирастите (изменения) на икономическите величини, като взаимно свързани в рамките на идна фирма, един отрасъл, на едно домакинство, тоест на микро ниво, и всъщност тези зависимости да се изследват на макро ниво.

Пределните величини намират израз в действието на няколко закона. Такива са закона за намаляващата пределна полезност, за намаляващата възвращаемост. Чрез тях се характеризира как всяко допълнително увеличаване (намаляване) на дадено благо или подход или трудово усилие, което се получава до определения момент как това е свързано с промяната (увеличение или намаление) на даден ресурс или величина. В непосредствена връзка с маржиналния анализ е принципът за равните пределни величини. Той се изразява по следният начин: най-ефективно използване на ограничените ресурси се получава, когато всяка единица от дадено благо се използва така, че удовлетворението от нейната употреба е едно и също. Този принцип намира израз в теорията за рационален потребител, рационален производител и други. Използването на този подход дава възможност за се конкретизира поведението на икономическите субекти. Това не може да се постигне чрез използвания преди това подход основан на средните величини, които се използват от класическата школа.

Друго характерно за неокласическата школа е, че в нея намира широко приложение математиката. Това дава възможност да се изчисляват редица проблеми. Използването на математическите методи при решаването на икономически проблеми превръща икономическата теория в такава, която се намира по-близа да практиката. Тази особеност поражда и недостатък – изразява се в това, че тя се лишава от абстрактно-теоретически подход и така се губи идеята, а изпъква преди всичко формата. Често пъти обаче нещата не са такива каквито изглеждат. И от тук неокласическата школа, често пъти е лишена от възможността да бъде прилагана в ситуации, при които на преден план се поставят външно-конкретно черти, а се пренебрегват същностните. В това се изразява известната ограниченост на неокласическата теория. Все пак въз основа на неокласическата теория са развити съвременната микро и макро икономика. Чрез тях се извършва сравнително задълбочен сравнителен анализ. Прехода от класическа към неокласическата теория може да се раздели на два етапа. Всеки от тях съдържа основно течение в неокласическата школа. Първият етап обхваща периода на 70те, 80те години на 19ти век. Тогава и възникват първите идеи за маржиналният анализ. Те са представени в съчиненията на Карл Мерген, Уилиям Джеванс и Леон Валраз. Характерно за този период е, че теорията за пределна полезност се превръща в основа на неокласическата теория, а самото понятие полезност се определя на психологическа основа (субективна основа). В това се състои субективното направление (психологическото) неокласическата теория. На такава основа се формират и други течения през този период, а именно утилитарно – основен представител У. Джеванс или субективно-психологическо течение – Мендел и математическо направление – Леон Валраз. Втори етап е края на 19ти век и продължава до 30те години на 20ти век. През този период маржинализма достига голяма популярност. Това означава, че икономическото съчинени се акцентира не толкова върху субективизма и психологизма, а акцента пада върху използването на пределните величини. Главните представители са Алфред Маршал, Джон Кларс. Между представителите на двата периода от развитието на неокласическата школа, освен че има приемственост има и известни различия, а именно:

Според субективистите (от първият период) в основа на икономическия анализ стоят проблеми на търсенето, а не на предлагането.

Но според представителите на този период е правилно едновременно да се разглежда при тяхното взаимодействие – при търсене и предлагане. Не е нужно те да се разкъсват.

Представителите на първият период използват предимно причинноследственият подход. Представителите на вторият период използват функционален подход. Неговото използване дава възможност да се измести спора за това кое е първичното – дали производството или потреблението в икономическата система, и да се насочи към тяхното взаимодействие. А това придава по-голяма пълнота на икономическия анализ. Друга разлика през втория етап е, че при него се въвежда активното използване на математически методи при анализа на икономическите процеси, а това дава възможност да се реализира идеята за макро икономическо равновесие. Второто поколение маржиналисти разширяват предмета на икономическия анализ посредством използването на функционалният подход, като включват в него освен проблемите на производство и потребление и тези на размяната и разпределението. Те разширяват предмета, но го и ограничават.



В заключение, икономическите идеи са резултат и отражение на времето, в което са възникнали. Тези от тях, които са получили потвърждение за своята правилност, са се съхранили и оказват влияние върху живота на хората. Джон Кейнс пише, че "...идеите на икономическите и политическите мислители, и когато те са прави, и когато грешат, са по-влиятелни, отколкото обикновено се счита. Хората на практиката, които считат себе си за напълно лишени от всякакво интелектуално влияние, са често роби на някой икономист от миналото".
Използвана литература (за заключението): http://www.referati.org/obshta-ikonomicheska-teoriq-2-/59895/ref


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница