Основни направления в изкуството на XX век
Изтегляне 30.33 Kb.
|
Свързани:
tema1
| Кубизъм
Развит от художниците Пабло Пикасо и Жорж Брак, кубизмът съществува като доста суров и предизвикателен стил на рисуване. Тази форма на изкуството се различава значително от предишните движения, които са вдъхновени от техниките на линейната перспектива и меко извити обеми, станали известни през Ренесанса. Вместо това кубизмът използва композиционно подреждане на плоски и разбити равнини, които са комбинирани, за да съставят картина. В тази форма на живопис се смесват гледните точки , като по този начин се създава илюзия за пространството. Художниците не подражават на натурата, а на основните форми. Кубизмът е разработен в две версии, а именно аналитичен кубизъм и синтетичен кубизъм. Аналитичният кубизъм, изследва използването на основни форми и припокриващи се повърхности за изобразяване на отделните форми на субектите в картина. Синтетичният кубизъм се появява след него и набляга на включването на характеристики като прости форми и ярки цветове, които не притежават почти никаква дълбочина в творбите. Най-важния принос е, че той предлага изцяло нова алтернатива на стандартната перспектива поради създаването на плоската картинна равнина. Футуризъм Футуристкото движение, основано от италианския теоретик на изкуството и поет Филипо Томазо Маринети, е форма на изкуство, която възхвалява технологиите, скоростта, изобретенията като автомобила и самолета и научните постижения. Същността на футуризмът е да улови динамизма и енергията, които съществуват в съвременния свят. Съществуващо като силно влиятелно движение, то заимства елементи от други епохи като неоимпресионизма, италианския дивизионизъм и кубизма. Това е демонстрирано чрез разцепените форми и множеството гледни точки, които са типични за някои футуристични произведения. Футуризмът се разглежда като значимо движение на модерното изкуство, тъй като въвежда елемента на движението в изкуството и свързва концепцията за красота с научните постижения. Дадаизъм Разглеждан като първото създадено анти-арт движение, Дада е художествена практика, която се бунтува срещу буржоазията. Дадаизмът започва в кабаре Волтер в Швейцария и е воден от група художници, които се преместват в неутралната страна по време на избухването на войната. Буйните, шеговити и иконоборчески представления, които се създават, имат за цел да критикуват буржоазното общество и икономическите сили, които дадаистите обвиняват за началото на войната. Дадаизмът бързо се превръща в революционно движение, тъй като основната му цел е да подкопае художественото основание в опит да посочи безполезността на реда и традицията, тъй като води до война. Използвайки пърформанс арт, което не може да бъде търгувано, движението дада се застъпва за изкореняването на комерсиалната художествена институция, заедно с нейните традиционни концепции. Дада художниците използват понятията за ирационалност и оригиналност в своите произведения, както демонстрират художници като Жан Арп, Хюго Бол и Марсел Дюшан. Съществуващ като най-забележителният художник в рамките на движението дада е Дюшан, чийто скандален фонтан от 1917 г. предизвиква огромни противоречия, тъй като той използва обикновен писоар в своите произведения и го представя за изложба. Дюшан въвежда и идеята за „готовото“ в изкуството, което е използването на ежедневни предмети вместо традиционни художествени елементи. Дадаизмът е важна част за авангарда, тъй като успява да наруши традиционната художествена академия чрез своите анархистични тенденции. Дадаизмът носи голяма креативност и критика в съвременното общество, както се демонстрира чрез приемането на отпадъци като изкуство, което принуждава публиката да помисли какво наистина означава интелектът в изкуството и обществото. Изтегляне 30.33 Kb. Сподели с приятели:
|