Основни насоки за насърчаване на инвестициите в голф туризма в република българия

Големият обем инвестиции в модерна туристическа инфраструктура през последните 10 години създадоха на практика една изцяло частна туристическа индустрия в България, предлагаща модерна настанителна база, атракции и съпътстващи услуги. Нарасналият туристически поток в България се характеризира с висока териториална, сезонна и продуктова моноструктурност, като 70 % от дейностите са концентрирани на по-малко от 5 % от територията на страната и при големи сезонни флуктуации.

Като едни от основните слабости на България като туристическа дестинация, се отчитат:

• 
  Засилващата се тенденция за привличане към традиционните за страната видове (морски и планински (ски)-туризъм) на нископлатежни туристи, без интерес към специализираните видове туризъм и предлаганите допълнителни услуги по време на престоя им в България;
  
• 
  Липса на добра координация между туристическите предприятия държавата и държавните институции, както и липса на ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на българските туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара;
  
• 
  Недостатъчни икономически стимули за местните и чуждестранните инвеститори в туризма за развитие на специализираните видове туризъм, в това число и голф туризма;
  
• 
  Слаба координация на държавните институции по отношение на организацията, управлението и продажбата на туристически услуги (продукти);
  
• 
  Начален стадий на развитие на публично-частни партньорства, като основа за развитие на специализираните видове туризъм.
  

• 
  Увеличаване на относителния дял на специализираните видове туризъм - доразработване и утвърждаване на нови туристически продукти - културно-исторически, балнеология – СПА и уелнес, еко и селски туризъм, религиозен, конгресен, приключенски, в това число и голф туризъм;
  
• 
  По-широко включване в туристическото развитие на слабо използвания потенциал на преобладаващата част от територията на страната чрез постепенно, но последователно налагане на регионален подход, осигуряващ мобилизиране и интегриране на местните инициативи и формиране на цялостни, атрактивни и икономически жизнеспособни регионални туристически продукти и дестинации;
  
• 
  Увеличаване броя на туристите като цяло и относителния дял на по-високо платежоспособните чуждестранни и български туристи благодарение повишаване качеството и добавената стойност на туристическите услуги
  

Настоящите основни насоки имат за цел да очертаят възможните начини за бързо развитие на голф туризма в България, като:

а) ускорено в България се изградят оптимален брой голф-игрища, необходими за позиционирането на България на туристическия пазар като дестинация, предлагаща “голф туризъм”;

б) ефективно използване на пустеещи земи от държавния поземлен фонд за изграждане на голф игрища, развитие на публично-частното партньорство в изграждане на голф-игрища и съпътстващата ги инфраструктура;

в) създаване и разширяване на туристически дестинации на територията на общини, които до момента не са развити като туристически дестинации, което ще доведе и до значим социален ефект за тези общини;

г) интеграция на голф-туризма с други видове специалзирани туристически продукти (яхтен, балнео и спа туризъм), с цел привличане на платежоспособни туристи от висок клас.

В България първото голф игрище е от 2000 г., а в целия свят броят на зелените терени надминава 30 000.

Днес около голф игрищата обикновено се изграждат малки вилни селища, ниско-етажни жилищни комплекси и луксозни хотели, SPA центрове и други туристически атракции - конюшни, басейни, малки летища, плажове, фитнес, съобразени с елитарния характер на практикуващите играта голф.

Днес голфът е най-масовият индивидуален ексклузивен спорт по света. С голф се занимават хора, чиято покупателна способност е над средната (над 80 % от съсловието на менъджерите в Европа играе голф). Голф се играе целогодишно в районите с мек климат и без големи снежни превалявания.

Любителите на голфа и членовете на техните семейства представляват значителен дял от световния туристически пазар.

Основните особености на голф туризма, като специализиран вид туризъм, са големия брой участници, потребление над средното за отрасъла; липса на подчертана сезонна концентрация на търсенето на туристическата услуга, тъй като основен мотив на потребяващите услугата “голф туризъм” е „играенето на голф”.

В Европа организираните голфъри са над 8 млн., а заедно със семействата им – над 25 млн. души.

Статистиката сочи, че в Централна Европа (географски близък до нас регион, с тепърва развиващ се голф туризъм) има удвояване на играчите за по-малко от десет години. В една от централноевропейските държави – Чехия, се наблюдава учетворяване на играещите голф – 25 000 играчи. Броят на играещите голф се увеличава интензивно и в съседна Румъния, което, предвид по-благоприятните за голф климатични и природни условия в България, дава възможност за успешно включване на страната в световния пазар на голф туризма.

В периода 2000-2006 г., развитието на голфа като спорт в Европа съгласно данни от Европейската Голф Асоциация, е:

Системното нарастване на броя на играещите голф, води до увеличаване броя на страните, предлагащи голф туризъм като специализиран вид туристическа услуга, и съответно до увеличаване броя на голф игрищата в тези страни.

Една от основните характерни черти на всички страни с високо развит съвременен туризъм, е че предлагат като туристическа услуга “голф туризма”, като в туристическите си райони имат изградени голф игрища и обекти за настаняване, предназначени предимно за практикуващите голф и техните семейства: „голф хотели”, „голф вили”, „голф апартаменти” и „голф пристанища”. Така например Испания разполага с близо 1000 голф игрища и прилежащи към тях обекти за настаняване, а Австрия и Швейцария – с по над 100.

Независимо от подходящите природни условия и благоприятен климат за развитието на голф туризма, в момента в България има само 4 голф игрища, които отговарят на стандартите на Европейската голф-асоциация. През 2009-2010 г. се очаква откриването на още 2 голф игрища.

Основна предпоставка за развитието на България като дестинация за голф туризъм, е изграждането на голф игрища. С наличието на 4 действащи голф игрища и 2 в процес на изграждане е ясно, че България не е страна, предлагаща конкурентен и развит туристически продукт голф туризъм.

Ето защо следва съобразно целите и приоритетите на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България, да се проведе и политика за насърчаване развитието на голф туризма, като се създаде подходяща инвестиционна среда за бързо изграждане на необходимия брой голф игрища, за да се превърне страната в атрактивна и конкурентна туристическа “голф дестинация”.

Всяка държава, която желае да стимулира изграждането на голф игрища и по този начин да насърчава развитието на голф туризма, трябва да се съобрази с общоизвестните основни закономерности при изграждането, експлоатацията и развитието на голф игрища.

- голф игрища, изграждани в близост до по-големите урбанизирани територии, т.нар. “градски голф игрища”, и

- голф игрища, изграждани в близост до утвърдени туристически дестинации - главно известните ривиери на бреговете на топлите морета или в близост до известни ски курорти – т.нар. “голф игрища като туристически дестинации”.

Развитието на „градските голф игрища” зависи от традицията и популярността на спорта “голф” в урбанизираната територия, както и от нивото на стандарта на живот, съответно от покупателната способност на постоянното население, т.е. от развитието и популярността на голфа като спорт в местната среда.

Развитието на „голф игрищата като туристически дестинации” зависи освен от общото ниво на развитие на туризма в дадената страна или регион, и от целите и приоритетите на държавната политика в областта на туризма и в частност в областта на специализираните видове туризъм.

У нас развитието на голф туризма чрез стимулиране от държавата на изграждането, експлоатирането и поддръжката на голф игрища, ще доведе до постигане на някой от основните цели и приоритети, очертани в Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма приоритети, а именно:

• 
  Увеличаване на относителния дял на голф туризма като специализиран вид туризъм на територията на вече утвърдени туристически дестинации (черноморието и зимните курорти);
  
• 
  по-широко и равномерно включване в туристическото развитие на слабо използвания потенциал на преобладаващата част от територията на страната, чрез постепенно и последователно налагане на регионален подход, осигуряващ мобилизиране и интегриране на местните инициативи и формиране на цялостни, атрактивни и икономически жизнеспособни регионални туристически продукти.
  

Голф туризмът като специализиран вид туризъм има положителен ефект за развитието на туризма на територията на цялата дестинация, респективно за дейността на всички икономически субекти в региона, а в крайна сметка и за цялата национална икономика. Голф туризмът съществено допринася за удължаването на туристическия сезон и за промяната на структурата на туристопотока (увеличаване относителния дял на по-платежоспособния турист, който е традиционен ползвател на услугата “голф туризъм” и съпътстващите я други услуги – балнео, спа, яхтен туризъм, културно-исторически туризъм и пр.).

Именно поради тази причина в страните с развити форми на специализиран туризъм, държавата и органите на местната власт по различни начини насърчават и стимулират изграждането на голф игрища, включително чрез различни форми на публично-частни партньорства.

3. Концентрирането на голф игрища около или на територията на една туристическа дестинация (регион) не е недостатък, а предимство за всяко голф игрище и голф селище/хотел, които предоставят услуги по настаняването, съответно предимство за целия регион.

Играещите голф не желаят да прекарват дълго време в една и съща дестинация, играейки голф само върху един терен, а обичат да пътуват и да опитват различни голф игрища, като са готови за това да пропътуват десетки километри. Поради това и пребиваването на играещите голф в един и същ регион (една и съща дестинация) по правило е толкова по-дълго, колкото по-голям е броят на игрищата и обратното.

Концентрацията на голф игрища върху една дестинация дава възможност на голф клубовете, стопанисващи голф игрищата, да провеждат обща (по-рационална и по-ефективна) маркетингова стратегия, а за хотелиерите – дава възможност за предоставяне на хотелски услуги за по-продължителен период от време.

Концентрацията на голф игрища на територията на една и съща туристическа дестинация има и друго предимство. Повече голф игрища върху една дестинация намаляват периода, необходим за пазарно въвеждане на нови голф игрища. За първото голф игрище върху една дестинация е необходим най-дълъг период за пазарно въвеждане (постигане известност сред играещите голф туристи). За второто и всяко следващо построено голф игрище в региона е необходим сравнително по-кратък период на пазарно въвеждане, т.е. време на недоходоносна дейност, поради наличието на вече известни на пазара други голф игрища от региона.

А) Двойно удължаване на летния сезон на морето - голфът може да удължи летния сезон до 9-10 месеца, спрямо сегашните 3-5 месеца;

Б) Превръщане на планинските ски-курорти на практика в целогодишни дестинации;

В) Удължаване престоя на туристите (реализиране на по-дълги ваканции и престои в страната);

Г) Привличане на по-платежоспособни туристи – голф туризмът представлява туристически продукт с високо качество, който привлича по-платежоспособни туристи и ще доведе до увеличаване на приходите от туризъм;

Д) Чрез предлагането и практикуването на голф се развива и прилежащата инфраструктура;

Е) Наличието на голф-игрища стимулира развитието на специализирани видове туризъм с по- висока добавена стойност и норма на печалба като спа-туризъм, яхтен туризъм и др.;

Ж) При съответно държавно регулиране голф туризмът би могъл да бъде ефективен контрапункт на презастрояването в утвърдените туристически дестинации;

З) Голф-игрищата спомагат за развитието на пазара на нов за България и доходоносен тип недвижимости – луксозни къщи.
V. Региони за развитие на голф туризма в България
Световният опит показва, че най-ефективните голф игрища и селища се развиват в близост до вече утвърдени туристически, природни и културно-исторически дестинации. Прилежащата транспортна инфраструктура (близостта до международни летища, яхтени пристанища и пр.) също е от значение за инвестициите в голф игрища и за успешното развитие на голф туризма в даден регион.

Наред с това, обаче, традиционната представа за туристически направления в “голф туризма” може да бъде значително разширена към неразвити или слаборазвити в туристическо отношение региони. В тези региони има значителни по площ пустеещи земи, на относително ниски цени. Инвеститорите в голф туризма, биха могли да бъдат насърчени към инвестиции в изграждането на голф игрища в такива по-периферни райони чрез различни преимущества, които да им бъдат предоставени от страна на държавата и общините.

Този подход би довел до обогатяване на туристическите продукти, предлагани във вече утвърдени туристически, природни и културно-исторически дестинации, и наред с това ще доведе до създаване на нови туристически дестинации.
VІ. Оптимален брой голф игрища, необходими за превръщането на България в голф-дестинация
Към момента в България има 4 голф игрища, които отговарят на стандартите на Европейската голф-асоциация – игрището „Света София” до с. Равно поле, Софийско, игрищата „Блексирама” и „Лайтхауз” до Балчик и „Пирин голф” до Разлог.

През 2009-2010 г. се очаква откриването на още две – „Трейшън клифс” до Каварна и „Голф Клуб Ибър” до Долна Баня (10 км от Боровец).

От всички останали заявени намерения за строеж на игрища реалистични към момента изглеждат само три – и то след 2010 година.

По мнение на специалисти в туризма, за да стане България привлекателна и конкуретноспособна туристическа дестинация, предлагаща голф туризъм, са необходими минимум 30 игрища, отговарящи на стандартите на Европейската голф-асоциация.

Голфът е спорт, който се играе на открито – на игрище с 9 или 18 дупки Дължината на игрището обикновено е между 6 и 7 хил. Метра, като за едно стандартно голф игрище с 18 дупки, заедно с инфраструктурата и голф-селището, е неохбодим терен с площ от около 1000 дка, а за игрище с 9 дупки – съответно 500 дка.

Частни терени с такива площи, трудно биха могли да бъдат придобити от един инвеститор. Това почти изключва възможността инвеститорът да придобие терен с площ, достатъчна за изграждане за голф-игрище и съпътстващата го инфрактруктура, от частни лица.

Същевременно държавата и общините, притежават терени, отговарящи на изискванията за необходима площ за изграждане на голф игрище. Част от тези терени са нископродуктивни или пустеещи земи, които не се използват по предназначение.

Високата цена на земята е главният икономически фактор, който задържа естественото развитие на голф туризма и изграждането на голф игрища в България,и съвпада с плавния фактор, довел до презастрояването на Черноморието.

Цени на земята от порядъка на 10 и над 10 евро на квадратен метър, правят невъзвращаема инвестицията в изграждане и експлоатиране на голф игрище поради голямата площ, необходима за изграждане на голф игрище.

Държавната политика в областта на голф туризма би следвало да бъде насочена към това, да направи икономически смислено инвестирането в голф игрища и ниско строителство на голф селища.

Изграждането на такъв брой голф игрища, задължително предполага провеждане на активна държавна политика, включваща система от мерки, насочени към насърчаване на голф туризма, така че за период от 5 до 10 години да бъдат изградени 15-20 голф игрища, отговарящи на стандартите на Европейската голф асоциация.

Освен липсата на каквато и да било нормативна уредба, основни пречки пред развитието на голф-туризма са високата цена на земята, липсата на окрупнени масиви земя в райони, подходящи за развитие на голф-туризъм, относително ниска възвращаемост на инвестицията в голф-съоръжения и липсата на ясна държавна стратегия за развитието и рекламата на България като голф-дестинация.

Без създаването и реализирането на държавна програма за стимулиране развитието на голфа и голф-туризма, включваща и пряка намеса на държавата в изграждането и експлоатирането на голф-игрища, е невъзможно постигането на тази цел – България да стане конкурентна голф-дестинация, атрактивна за по-платежоспособни туристи.

Мерките, които е необходимо да се предприемат от държавата за развитие на голф туризма и стимулиране изграждането на голф игрища, са следните:

1. 
   Насърчаване изграждането на голф-игрища и голф-селища в близост до вече утвърдени туристически, културно-исторически дестинации и места с наличие на подходящи природни ресурси (минерални води). За целта следва да се проучи възможнстта за определяне на терени за изграждане на голф-игрища и селища с оглед формирането на голф-дестинации: в близост до Боровец /Самоков/ (2 – 3); Балчик – Каварна (1 – 2); Поморие (2 – 3); Созопол (2 – 3); Банско (1 – 2); Пампорово (2 – 3) и др.
   
2. 
   Създаване на правен механизъм за иницииране от страна на общините, посочени по-горе, на процеса по идентификация на терените, подходящи за голф-игрища и голф-селища;
   
3. 
   Нормативно определяне на постоянни параметри за изготвянето на ПУП предназначени за голф-игрища, включващи застрояване на не повече от 5 до 10 на сто от земите, с височина на застрояването не повече от 7 метра;
   
4. 
   Въвеждане на допълнителни облекчения за инвестиционното развитие на териториите за рекреационни дейности, в които се включват и голф селищата съгласно чл. 178, ал. 3, т. 4 от Закона за устройство на територията и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;
   
5. 
   Въвеждане на допълнителни облекчения пред инвестиционния процес в проектирането и изграждането на голф-игрища, чрез облекчаване и ускоряване на процедурите по оценка за въздействие върху околната среда на проекти за изграждане на голф-игрища и селища за голф, в съответствие с българското и европейското законодателство.
   
6. 
   Стимулиране на публично-частното партньорство в изграждането и развитието на голф-игрища и селища.
   

Ето защо по-удачни изглеждат познатите от други отрасли форми за публично-частно партньорство, като например:

• 
  Създаване на едноличнии дружества с изцяло държавно или общинско имущество, които да изпълняват ролята и функцията на холдингови компании. Чрез тях може да се постигне преплитане държавният и частният капитал, като капиталът на главната акционерна компания (компанията-майка) ще принадлежи изцяло на държавата, която, обаче, ще участва в десетки дъщерни компании и компании-внуци, в които дъщерни компании ще си партнира с частните голф-инвеститори.
  
• 
  Създаване на смесени търговски дружества между държавата/общината и частния голф-инвеститор;
  
• 
  Пряко прехвърляне от страна на държавата на частен инвеститор на правото на собственост или учредяване на вещни права (право на строеж или право на ползване), върху 5 до 10 % от държавен или общински, отреден за изграждане на голф игрище, срещу задължението на частния инвеститор да изгради голф игрище и принадлежащата му инфраструктура, което ще остане държавна/общинска собственост, и ще се експлоатира от държавата пряко (чрез създаване на държавно предприятие или търговско дружество) или чрез определен от нея оператор на голф-игрището.
  

Необходимо е публично-частното партньорство, независимо от неговата форма, да се осъществява при условията, осигуряващи пълна прозрачност на процедурата по избор на частен инвеститори, и при условия, създаващи гаранции за реализиране на всеки конкретен проект – изграждането и въвеждането в експлоатация на голф-игрището и голф селището и гарантиране интереса на публичния инвеститор (държавата или общината).