Основни настройки на bios bios (Basic Input Output System)



Дата19.07.2017
Размер204.08 Kb.
Основни настройки на BIOS

 

BIOS (Basic Input Output System) е програма, съхраняваща се в енергонезависимата FLASH памет на Вашата дънна платка. Едно от основните и предназначения е да изпълнява ролята на програма за начално зареждане, наред с възможността да съхранява множество настройки, управляващи ресурсите на компютъра, в това число запазване на системните дата и час, информацията за твърдия диск, контролерите, настройките на паметта, данните за процесора, последователността на инициализиране на устройствата и т.н.

BIOS оперира с компютъра на "ниско" ниво, започвайки още с включването на копютъра. Тогава се стартира процедурата POST (Power On Self Test), диагностицираща всички налични в системата хардуерни компоненти. POST конфигурира параметрите на хардуерната синхронизация и "детектва" целия наличен при стартирането на системата хардуер. Само при положение, че тестът и детектването е преминало успешно, BIOS -ът предава управлението на програма от по - високо ниво, която е OS (Operating System, Операционна Система, ОС).

За да получите достъп до множеството менюта с настройки на BIOS, след стартиране на компютъра обикновено е необходимо да се натисне и задържи клавишът DEL (Delete), след което ще излезе екран с няколко основни раздела на BIOS. Видът на това, което ще видите на екрана, може да се различава в зависимост от производителя (софтуерната компания, написала кода на BIOS), или дори при различните версии на BIOS от един и същи производител. Някои чипсети позволяват повече "тънки" настройки, което съответно влияе и върху съдържанието на менютата. Но основната структура и съдържание е аналогична при всички BIOS, така че винаги потребителят да може да се ориентира и да настрои системата си. Съпътстващата дънната платка документация обикновено описва всички менюта и пунктове на BIOS, но обикновено не дава обяснения кое за какво точно служи и какво може да се постигне с промяна на съответния параметър (опция).



РАЗДЕЛ SOFT MENU III (патентована технология на ABIT)

Служи за програмна (jumper free, безджъмперна) настройка на параметрите на процесора (ако той позволява това). По-старите платки (а има някои модели и от съвременните) използваха мостчета на дънната платка, чрез които се настройваха множителя на процесора, захранващите напрежения, честотата на шината и др. Съвременните платки често използват софтуерни методи за настройка на тези стойности, ползвайки за тази цел BIOS.



CPU operating speed

Multiplier Factor (множител)


-CPU FSB/PCI Clock (стойност на честотата на шината)
Тези два параметъра установяват скоростта (тактовата честота) на процесора, която е производна от честотата на шината и множителя на процесора (напр., при честота на шината от 133 MHz и множител 10 ще получим скорост на процесора 133x10=1333 MHz).
Процесорите със "заключен" множител не позволяват промяната на тези настройки, и в този случай BIOS сам определя скоростта на процесора.

-CPU FSB Plus (MHz)


Позволява да се увеличи честотатана шината с 0 - 28 MHz със стъпка 1MHz за любителите на разгонването (overclocking)

-Speed Error Hold


Ако стойностите за скоростта на процесора са грешни, системата ще спре.

Препоръчва се при смяна на CPU (процесора) BIOS да се reset-не спомощтана съответния jumper (мостче) на дънната платка (обикновено се намира около батерията), и след това да се въвеждат стойностите на параметрите.

CPU Power Supply (Захранващи напрежения на процесора)

-CPU Default - BIOS ще определи захранващите напрежения автоматично, без намеса от страна на потребителя.
-User Define - Тази опция е необходима за overclocking, когато за екстремното "изпържване" на процесора е необходимо да бъде увеличено напрежението на core voltage и I/O voltage. Добре направените дъна и BIOS позволяват това да става с много малка стъпка - напр., през 0.025 V.

Fast CPU Command Decode

Опции (Options): Normal/Fast (Default: Normal)


Вие можете да изберете "Fast", ако желаете CPU да декодира адрес 1T по-рано. Стойността "Normal" предполага по-добра стабилност на системата.

CPU Drive Strength

Опции: 0/1/2/3 (Default: 2).
Тази стойност влияе върху скоростта на прехвърляне на данни от северния мост (north bridge) на чипсета към процесора. Ако желаете да "изтискате" максимум бързодействие от процесора Ви, Може да се опитате да промените стойността по подразбиране.

Enhance Chip Perfomance

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Управлява настройките на северния мост, при активиране ги прави по-агресивни (бързи).


Force 4-Way Interleave

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Позволява активирането на по-бързия режим на работа на DRAM


Enable DRAM 4-K Page Mode

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Ако паметта Ви е произведена по 64MBit технология, активирането на тази стойност ще ускори системата Ви.


DRAM Clock

Опции: Host CLK/ HCLK + PCI CLK (Default: Host CLK)


Тези стойности позволяват да се зададе честотата, на която да работи оперативната памет. При Host CLK тя в равна на честотата на шината (FSB), а при HCLK +PCI CLK е равна на честотата на шината плюс честотата на PCI - шината. Напр., ако Вашата оперативна памет е 133 MHz, а честотата на шината е 100 MHz, вие трябва да изберете HCLK + PCI CLK, тъй като скоростта на PCI е стандартно 33 MHz, и се получава 100+33=133 MHz

Раздел BIOS Features Setup

Virus Warning/ Anti Virus Protection (Предупреждение за вируси/Антивирусна защита)

Опции: Enabled/Disabled/(Chip Away)


Ако тази функция е включена, BIOS ще Ви информира за всеки един опит на някоя програма (или вирус) да получи достъп до зареждащия сектор на твърдия диск или таблицата на разделите (partition table), областта, където се намира MBR (Master Boot Record). При това имайте предвид, че включването на тази функция не защитава целия твърд диск, а само съответните области от него.

Вкючването и би могло да блокира въздействието на вирус, заразяващ само посочените по-горе области, но не и на всеки друг вирус!


При включването на тази функция могат да възникнат проблеми с някои програми, изискващи при работата си достъп до MBR. Например, при включена опция, опитът да се инсталира Windows 9x ще завърши със съобщение за грешка.
Също така множество диагностични програми използват тази област при тестовете и издават съобщение за грешка.

Ако използвате външни контролери за твърдите дискове (SCSI, RAID), които разполагат със собствен BIOS, тази опция не влияе на работата им, тъй като вирусите не се блокират от опцията за защита на системния BIOS и, необезпокоявани, получават достъп до зареждащия сектор.

Някои производители интегрират специализирани алгоритми за защита в BIOS -a на дънните платки (Chip Away), осигуряващ още по-високо ниво за защита за твърдите дискове без собствен BIOS, управлявани от системния BIOS.

CPU Level 1 Cache (Кеш от първо ниво на CPU)

Опции: Enabled/Disabled


Тази функция позволява включването/изключването на L1 кеша на процесора, което може да се окаже полезно при търсене и локализиране, например, на причините на нестабилна работа на процесора при разгон (overclocking).
Имайте предвид, че изключването на кеша може да повиши в някои моменти стабилността на работа на процесора, но драстично ще намали производителността му!


CPU Level 2 Cache (Кеш от второ ниво на CPU)

Опции: Enabled/Disabled


Управлява включването/изключването на L2 кеша (виж по-горния раздел за аналогична информация)

CPU Level 2 Cache ECC Checking (Код за корекция на грешки)

Опции: Enabled/Disabled
Тази функция позволява да се включи/изключи алгоритма за ECC (error correction code-код за корекция на грешки), проверяващ за грешки в данните, съхранявани в L2 кеша. Препоръчва се опцията да се слага на "Enable", особено ако процесорът е ускорен (overclocked), когато вероятността да се появаят грешки е най-голяма.
Кодът за корекция на грешки успява да поправи грешни данни, съхранявани в един разряд данни, и да определи, дали са грешни данните в два разряда. При съвременните процесори включването на тази функция не води до някакво забавяне на процесите, управлявани от процесора, благодарение на множеството успоредно работещи конвейъри и добре проектирани алгоритми.

Processor Number Feature (номер на процесора)

Опции: Enabled/Disabled


Тази функция се появи за пръв път в BIOS на дънните платки, поддържащи първите ревизии процесори INTEL Pentium III, и позволява програмно да бъде прочетен серийния номер на процесора Ви и, евентуално, заедно с друга информация, да бъде използван за някакви цели (изпратен, например, на някой Интернет адрес, събиращ информация за потребителите).
Ако използвате процесор, в който този номер хардуерно е недостъпен, в BIOS тази опция може дори и да не се появи. По принцип след шумотевицата около защитата на личната информация производителите на процесори избягват използването на този тип маркиране на изделията си.

Quick Power On Self Test (бърз тест при включване)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Ако тази функция е на Enabled, както е по подразбиране, времето за изпълнение на някои тестове на системата, изпълнявани при началното стартиране, юе бъде намалено, а някои тестове въобще изключени, което ще доведе в крайна сметка до намаляване на времето за начална инициализация на системата.
Препоръчва се при промяна в конфигурацията на системата, при добавяне на нови хардуерни модули или разместване на старите този опция временно да се изключва, с цел по-прецизното тестване на конфигурацията. След няколко успешни рестарта можете да я върнете в положение по подразбиране, което няма да доведе до намаляване стабилността на системата.

Boot Sequence (или First, Second, Third Boot Device - Последователност на зареждане)

Опции: A/C/SCSI/CD-ROM/RAID/LS120/LAN/ZIP 100/Disabled


Опциите се дават в множество различни комбинации, покриващи обикновено всички възможни разумни възможности за избор на устройство, от което да бъде прочетен зареждащия сектор на операционната система. Дънните платки с интегриран RAID контролер обикновено имат разширен BIOS, управляващ и RAID контролера, и дават възможност да се избере boot устройство, свързано към него.

Дънните платки с вграден RAID контролер (с чип на Promise или High Point най-често) имат в BIOS или на самата дънна платка опции за изключване на контролера, а в Boot Sequence - опция RAID или EXT. Във втория случай в BIOS присъства и меню Boot Sequence EXT Means (виж по-надолу в материала). Това дава възможност да се зареди от твърд диск, който е свързан не към стандартните IDE 0/1 Master/Slave канали с номера IDE 0...3, а към IDE RAID контролера.

Обикновено, ако в BIOS се използва начин на задаване на последователността на устройствата, като те са изброени последователно, се избира от няколкото предварително дефинирани последователности, или, ако в BIOS присъстват три отделни възможности за поединична дефиниция на устройствата, поотделно от наличния списък.

Ако нямате намерение да зареждате операционна система от дискета, а от IDE твърд диск, което е най-често срещана ситуация, изберете за устройство за начално зареждане C, което ще съкрати времето, тъй като в този случай BIOS нямя да прави опит за зареждане от Floppy Disk и CD-ROM.


В случай, че имате инсталиран SCSI контролер, към който е свързан твърдия диск с операционната система, за first устройство следва да изберете от BIOS опцията SCSI, а в собствения BIOS на SCSI контролера да настроите от кое SCSI устройство да се зарежда.

Съвременните ОС се разпространяват на CD, имащи сектор за начално зареждане, което прави възможно стартирането и зареждането на ОС да се извърши от CD-ROM/RW. Често това е единствена възможност, особено ако инсталирате Windows 2000 върху нов твърд диск или предишната Ви инсталация е била върху NTFS дял и е безвъзвратно унищожена. В този случай за първо устройство за зареждане се избира CD-ROM, a за второ - C. При начална инициализация BIOS ще провери, дали носителят, поставен в CD-ROM/RW устройството, съдържа boot сектор, и, ако съдържа, ще зареди от него, а ако не - ще премине към следващото (secondary) устройство за зареждане. Уточнявам, че става дума за IDE/ATAPI устройства, редът на зареждане на SCSI устройствата се определя от собствения им BIOS.

Ако определите началното зареждане първо да се извършва от Floppy Disk, а в него е поставена дискета, на която няма ОС, системата ще спре, издавайки съобщение от типа "Non bootable disk. Replace and press any key" и няма да може да продължи без Ваша намеса, за разлика от ситуацията със зареждането от CD, при която, ако няма възможност да се зареди от CD, автоматично се преминава към следващото устройство от списъка, коетое една по-предпочитана, поне от мен, възможност. Разбира се, ако за първо устройство е избран Floppy Disk, за второ - CD ROM, а за трето - C (твърд диск), при първоначално зареждане, при положение, че в първите две устройства няма поставен носител, BIOS, след съответната проверка, ще премине направо към зареждане от устройство C.

Логично е да се допусне, че при успешно зареждане от първото в йерархията устройство (first boot device) или някое от следващите (secondary, third) пореднo, опитите на BIOS да зареди ОС приключват, и следващите посочени в Boot Sequence устройства не се извикват.



Boot Other Device (Зареждане от трето устройство)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Тези опции определят, дали BIOS ще продължи търсенето на устройства за начално зареждане от списъка, ако зареждането от първото устройство е било неуспешно. Препоръчвам тази опция да е на Enabled, за да не станете свидетели на системно съобщение от типа "No Operating system found" при липса на ОС на първото устройство, но при наличие на ОС на другите устройства, посочени в списъка.

Boot Sequence EXT Means (Последователност на зареждане от допълнителни устройства)

Опции: IDE/SCSI


Тази функция се използва съвместно с разгледаната по-горе Boot Sequence с установена опция EXT и позволява зареждането на ОС да се извърши от устроиство, свързано към някой от двата допълнителни IDE порта (благодарение на допълнителния IDE контролер), или от SCSI. За целта първо се слага опцията EXT в Boot Sequence, а след това се избира типа устройство (IDE или SCSI) в Boot Sequnce EXT Means.

Swap Floppy Drive (Смяна на флопи дисковото устройство)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Когато в системата има две Floppy Disk устройства, особено когато те са от различен тип, в един момент може да Ви се наложи да заредите ОС от логическо устройство B, вместо от A. За да се избегне отварянето на кутията и разместването на кабели, може да се включи тази опция (Enabled) и BIOS ще промени имената на логическите устройства, като новото наименование на Drive A ще стане Drive B, а старото Drive B ще стане A.

Boot Up Floppy Seek (Търсене на флопи дисково устройство по време на началното зареждане)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


При включването на тази опция BIOS ще извършва серия тестове на Floppy Disk-овото устройство при стартиране на системата, в частност дали въобще е налично в системата и дали има 40 или 80 пътечки (всички съвременни устройства са със 80 пътечки). Ако устройството не бъде открито при проверката, BIOS издава съобщение за грешка. Тази функция е добре да се използва с опция "Disabled" за ускоряване стартирането на системата.

Boot Up NumLock Status (Състояние на бутона NumLock)

Опции: On/Off (Default: On)


Опциите управляват двете възможни състояния на клавиша NumLock при стартиране на системата - дали да е включен или изключен. Ако опцията е фиксирана в BIOS на On, след зареждане на системата клавишът NumLock ще е натиснат и Вие ще може да използвате цифровия блок на клавиатурата за въвеждане на цифри, а не за управление посоките на движение на курсора.

Typematic Rate Settings (Настойване на периода на повторение)

Опции: Enabled/Disabled (Default - Enabled)


От параметрите на тази функция зависи дали потребителят ще може да настрои времевите интервали за управление на функцията за повторение при натиснат и задържан клавиш в следващите две секции. Ако е избрана опцията "Disabled", ще се използват настройките по подразбиране, а ако е избрана "Enabled", потребителят ще има достъп до множеството значения на времената в секциите Typematic Rate и Typematic Rate Delay (виж по-долу).

Typematic Rate (Chars/sec) (Период на повторение: зн./сек)

Опции: 6/8/10/12/15/20/24/30 (Default - 30)


Числената стойност на тази опция определя бройката знаци (за една секунда), които ще се изпишат, ако се натисне и задържи клавиш от клавиатурата. Необходимо е функцията Typematic Rate Setting да е "Enabled".

Typematic Delay (msec) (Задържане преди период на повторение)

Опции: 250/500/750/1000 (Default - 250)


Параметрите на тази функция определят интервала от време (в милисекунди), след който започва де се повтаря символът от натиснатият клавиш от клавиатурата. Стойността по подразбиране е удачно подбрана, но, за Ваши цели, може да я промените.


Security Option (Опции за сигурността)

Опции: System/Setup (Default - Setup)


Позволяват да се въведе защитен код (парола) на две нива: или на ниво BIOS (опция Setup), или на ниво система (опция System). В първия случай, паролата няма да допусне неоторизиран достъп до настройките на BIOS (зацелта при стартиране на системата в повечето случаи се натиска клавишът Del или комбинация от клавиши, напр. Ctrl+Alt+Esc).

Във втория случай веднага след стартиране на компютъра потребителят ще бъде подканен да въведе парола, и ако тя не бъде въведена, зареждането на системата ще спре дотам. Първата опция е удобна в случай, когато желаете да попречите на друг потребител на компютъра да извършва промени в параметрите на BIOS на дънната платка, можете, например, да изключите някои портове или контролери (чрез прекъсванията им), без да се налага да демонтирате платките, и по този начин, въвеждайки парола на ниво BIOS, да попречите на друг потребител да ги използва или да "изпържи" процесора Ви. При това ново на защита всички процедури по зареждане на ОС ще протекът по нормалния начин.

Втората опция е полезна за тотално ограничаване на достъпа до компютъра и файловете. Имайте предвид, че паролата се съхранява е енергозависима памет, така че всеки, който има физически достъп до дънната платка, може да reset-не BIOS спомощтана ключ или просто изваждайки батерията, монтирана на дънната платка, при което BIOS приема всички параметри по подразбиране и паролата ще бъде изтрита. Това пък е един начин Вие да получите достъп до компютъра, ако забравите паролата.

Gate A20 Option (Функция за управление на Gate A20)

Опции: Normal/Fast


Параметрите на тази функция определят начина, по който Gate A20 се обръща към паметта над 1 MB. Когато е избрана опция"Normal", Gate A20 се управлява от контролера на на клавиатурата, във другия случай (Fast) Gate A20 се управлява от чипсета, което увеличава скоростта. Препоръчвам по-бързия вариант "Fast", изборът на който няма да окаже влияние върху стабилността на системата.

OS Select for DRAM > 64 MB (Избор на операционна система ОС, ако паметта е > 64 MB)

Опции: OS2/Non OS2 (Default - Non OS2)


Тази функция се използва при положение, че инсталирате на компютъра си операцинна система OS/2, която се отличава от другите ОС по начина на управление на оперативната памет с обем над 64 MB. Ако сте потребител на Windows или Linux, следва да оставите стойността по подразбиране за коректна работа на системата.

Video BIOS Shadow (Копиране на Video BIOS в оперативната памет)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Когато е избрана опцията "Enabled", което най-вероятно може да се наложи само на потребител с антична видеокарта, обичащ да играе игри под DOS, Video BIOS от видео картата, осигуряващ при старите акселератори транслирането на заявките към видеоадаптера, се копира в системната памет с цел по-бърз достъп (на старите видеокарти Video BIOS е реализиран с използването на бавни EPROM чипове с време за достъп над 150 ns, което е в пъти повече от времето за достъп до системната памет. При това централният процесор има възможност да прочита данните през 64 bit DRAM шина, а не през 8 bit XT шина. Цената, която се заплаща за това удоволствие - заделяне на минимална област от системната памет (типична стойност - 32 kB) за копиране на съдържанието на Video BIOS.

При съвременните операционни системи софтуерът "общува" с видеокартите по различен начин, не минавайки през BIOS, така че няма необходимост от включване на тази опция.


Ако тази функция бъде разрешена, стават достъпни за включване/изключване следните адреси от паметта (зададени в шестнадесетичен код):

Shadowing adress ranges:


C8000-CBFFF
CC000-CFFFF
D0000-D3FFF
D4000-D7FFF
D8000-DBFFF
DC000-DFFFF

Ако разполагате с съвременна интерфейсна карта, няма необходимост въобще да включвате Video BIOS Shadowing. За собствениците на по-стари адаптери се препоръчва да проверят в Интернет в секциите за поддръжка (ако нямат документация), дали тяхната карта изисква използването на тази функция.



Delay For IDE Initial (Secs) (Задръжка на инициализацията на IDE устройствата)

Опции: 0...15


Тази функция се използва за някои от по-старите или специални типове твърди дискове и CD-ROM. Тъй като процесът на начална инициализация, тестване и зареждане на ОС вече е много кратък, някои от споменатите бавни устройства не успяват да се инициализират от техните контролери за времето на инициализиране на системния BIOS, при което той не успява да ги определи (detect). Наличните 15 стойности (плюс стойността по подразбиране: 0), позволяват Вие да зададете интервал от време, по време на който BIOS ще изчаква инициализация на по-бавното IDE устройство.

Раздел Advanced Chipset Features

Bank 0/1 DRAM Timing (Bank 2/3 DRAM Timing,Bank 2/3 DRAM Timing) (Настройки на таймингите на отделните модули памет)

Опции: 8/10 ns/Normal/Medium/Fast/Turbo (Default: SDRAM 8/10 ns)


Ако разполагате с добра памет, може да се опитате да си поиграете с настройките, сменяйки последователно различните опции от по-бавните към по-бързите, работейки след това на компютъра и наблюдавайки за аномалии в работата му. Ако те не възникнат дори и при опция "Turbo", може да се поздравите: имате добра памет. Тези опции по принцип не са единствените, които управляват различните режими на работа на паметта (виж по-надолу в материала). Също така различните чипсети (респективно BIOS за тях) могат да съдържат различен набор от настройки, например BIOS за чипсет VIA Apollo KT133a съдържа значително повече настройки на паметта от INTEL 815.

DRAM Bank Interleave (Ред на циклично опресняване на банките памет)

Опции: Disabled/2-Way/4-Way (Default: Disabled)


Ето един начин да ускорите системата си, извършвайки настройки на режима на цикличното опресняване и достъпване на паметта. Ако при едната банка памет (DRAM bank) се извършва цикъл на опресняване, втората банка може да се намира в цикъл на отговор на запитване, а друга - в режим на прочитане на данни.

Ако архитектурата на паметта е съставена от 4 банки, активирана е опцията 4-Way, в този случай процесорът (CPU) би могъл за един такт, съставен от четири периода, да извърши, примерно, следните действия:

1. Send Adress #0 to Bank 0
2. Send Adress #1 to Bank 1, recieve Data #0 from Bank 0
3. Send Adress #2 to Bank 2, recieve Data #1 from Bank 1
4. Send Adress #3 to Bank 3, recieve Data #2 from Bank 2
5. Recieve Data #3 from Bank 3

В резултат на такава организация на заявките, данните от всичките четири заявки ще постъпят от DRAM последователно, без да има нито такт изчакване между тях.

Ако, същевременно, опцията на тази функция бъде оставена в позиция по подразбиране (Disabled), същата тази 4-адресна транзакция би имала вида:

1. DRAM refresh (цикъл на опресняване съдържанието на паметта)


2. Send Adress #0 to DRAM (процесорът изпраща адрес #0 към паметта)
3. Recieve Data #0 from DRAM (процесорът получава данни #0 от паметта)
4. DRAM refresh
5. Send Adress #1 to DRAM (процесорът изпраща адрес #1 към паметта)
6. Recieve Data #1 from DRAM (процесорът получава данни #1 от паметта)
7. DRAM refresh
8. Send Adress #2 to DRAM (процесорът изпраща адрес #2 към паметта)
9. Recieve Data #2 from DRAM (процесорът получава данни #2 от паметта)
10. DRAM refresh
11. Send Adress #3 to DRAM (процесорът изпраща адрес #3 към паметта)
12. Recieve Data #3 from DRAM (процесорът получава данни #3 от паметта)

В този случай ще бъдат изразходване занчително повече синхроимпулси на процесора, отколкото при включена опция "4-Way".

Всеки един от съвременните модули памет DIMM SDRAM са с по 2 или 4 банки (banks), като това зависи от чиповете, от които те са изградени. Обикновено 2-ву банкови са модулите памет с обем до 32 MB, а DIMM с обем над 64 MB са 4-банкови.

Ако използвате единичен 2-банков модул памет, следва да включите опцията 2-Way, ако в системата Ви има двойка такива модули, можете да опитате и опцията "4-Way". При всички положения наличието на 4-банкови модули предполага включването на опция "4-Way", макар че е възможно използването и на "2-Way".



Delay DRAM Read Latch

Опции: Auto/No Delay/0.5 ns/1.0 ns/1.5 ns (Default: Auto)



MD Driving Strengh

Опции: Hi/Lo (Default: Hi)



SDRAM Cycle Length (CAS Latency) (Време на задържане на сигнала CAS)

Опции: 2/3 (Default: 3)


Параметрите на тази функция управляват периода от време на задържане на сигнала CAS (Column Adress Strobe), в зависимост от бройката периоди на синхронизиращите импулси, който се вмъква между извършваната от DRAM операция "четене" (read command) и момента на получаването на заявка за извършване на тази операция. Колкото по-къс е интервалът, толкова по-бързо се изпълнява операцията.

"Добрата" памет позволява да се използва опцията "2", но, ако Вие нямата информация за параметрите на модулите памет, монтирана във Вашата система, може да промените опцията по подразбиране "3" на осигуряващата по-бърза работа опция "2" и да наблюдавате работата на системата. Ако започват аномалии (зачастили грешки на програми, системни грешки, "сини екрани"), съпътстващи промяна на параметъра на тази функция, следва да върнете старата стойност. Между другото, при използването на единия и другия параметър "на око" практически е невъзможно да се намери разликата, която се открива основно по резултати от специализирани тестове, но ако човек цели да "изтиска" всичко от компютърната си система, не бива да подминава функциите за настройване на паметта.



SDRAM RAS-to-CAS Delay

Опции: 2/3 (Default: 3)


Тази опция позволява да се управлява интервала от време между два от сигналите за управление на паметта: RAS (Row Adress Strobe) и CAS (Column Adress Strobe). С намаляване на интервала от стойността по подразбиране "3" на по-бързата "2", може да постигнете по-бърза работа на DRAM. Иначе препоръките за тази функция са сходни с препоръките от по-горното меню.

Memory Hole

Опции: Disabled/15M-16M (Default: Disabled)


Някои по-специални контролери за ISA шината (особено произведените в праисторическите времена около края на 80-те години на миналия век) имат афинитет към област от паметта между 15-16 MB и я изискват за коректна работа. Странното е, че ако случайно разполагате с такъв точно ISA контролер и използвате опцията 15/16 MB, някои BIOS, освен че ще резервират областта между 15-тия и 16-ия мегабайт, не допускат използването на останалата оперативна памет. Така че е добре, ако се налага използването на тази опция, спомощтана съответния софтуер да се убедите, че Вашия BIOS адресира цялата налична оперативна памет, а не само 15 MB. Във всички останали случаи се препоръчва опцията да е "Disabled", както е и по подразбиране.


PCI Master Pipeline Req

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Ако приемем, че тази функция в чипсета VIA KT133a e аналогична на функцията PCI Pipeline, то тя се използва за сливане на 8- и 16- битови данни, постъпващи по шината PCI, преди те да постъпят в 32 битов формат за обработка в CPU. Най-често тази функция се използва за ускоряване работата на PCI видеокартите, така че я оставете на "Enabled", както е по подразбиране, това няма да намали бързодействието на системата, дори напротив.

P2C/P2C Concurrency

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Тази функция позволява включване/изключване на CPU to PCI и PCI to CPU concurrency

Fast R-W Turn Around

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Още една функция, която според User's Manual на ABIT служи за контролиране на таймингите на DRAM. Нямам идея какво точно подобрява, така че я оставям изключена.

Read Around Write (Промяна на адресирането при четене на данни)

Опции: Enabled/Disabled


Съшността на тази функция, при положение, че е включена, се заключава в това, че, например, ако процесорът ще чете данни от оперативната памет, които ги има записани в кеша, то той ще ги прочете от кеша, вместо от оперативната памет, което съществено ще ускори операцията поради по-низката латентност и по-високото бързодействие на кеша. Препоръчвам да използвате опция "Enabled" за повишаване на бързодействието на системата.

System BIOS Cacheable (Кеширане на системния BIOS)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Не случайно стойността по подразбиране на тази функция е "Disabled" - включването и би довело до кеширане на област от системния BIOS в бързия L2 кеш. Тъй като по принцип операционните системи не ползват често информация от BIOS за своята работа, няма никаква необходимост от такова кеширане, което, освен всичко, ще "отхапе" и част от обема на кеша, а няма да доведе до увеличаване на бързодействието. Тази функция е активна при положение, че BIOS е "shadowed".

Video BIOS Casheable (Кеширане на BIOS на видеоконтролера)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Функцията е подобна по действие на предходната като принцип на действие и резултат, освен това, обикновено ОС работи със съвременните видеокарти въобще "подминавайки" BIOS и управлявайки ги директно чрез драйвер, така че полза от такова кеширане на практика няма.

Video RAM Casheable (Кеширане на паметта на видеоконтролера)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Още една функция без особен смисъл. Кеширането на видеопаметта в бързата L2 кеш памет наистина намалява времето на достъп до данните. Но, забележете, това най-често не води до по-добра производителност по няколко причини. Например, макар че съвременните видеокарти иматпропусквателнаспособност на паметта от порядъка на 6 GB/сек., L2 кеша - над 20 GB/сек., остава бариерата на ограничението от около 1 GB/сек. на 133 MHz SDRAM и, най-вече, максималнатапропусквателнаспособност от 1.06 GB/сек. на AGP 4x шината. А данните от видеопаметта се копират именно използвайки последната. Така че е безмислено да се резервира място в L2 кеша за видеопаметта.

AGP Aperture size (Размер на апертура)

Опции: 4M/8M/16M/32M/64M/128M (Default: 64M)


Първо да изясня какво е апертура: това е част от диапазана на адреса на паметта на PCI (PCI memory adress range), резервирана за пространство на адреса на графичната памет. Ако трябва грубо да кажем какво е предназначението на тази функция, то тя определя количеството системна памет (RAM), резервирана за съхранение на текстури.Без да се отвличам с подробности, ще спомена само, че стойността по подразбиране е удачно подбрана и повечето случаи ще е най-добрият избор. Увеличаването на опцията на 128 или 256 надали ще доведе до увеличаване на производителността на видеосистемата, а намаляването на 32 MB и надолу наистина води до намалена производителност при съвременните видеоконтролери.

Любимата на всички производители на дънни платки препоръка е да се потърси информация при съответния производител на периферията, което, зная го по собствен опит, е изключително сложна задача, поради причината, че support-а на производителите не обича да дава подробна информация за изделията си.



AGP 2x Mode (Режим AGP 2x)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Опциите на тази функция включват и изключват режима (протокола) AGP 2x. Разбира се, видеокартата трябва да поддържа този стандарт (повече информация за AGP има на http://www.agpforum.org), иначе няма да работи коректно, ако опцията е установена на "Enabled". Стандартът AGP 2x предвижда данните по шината да се предават по двата фронтана сигнала, което удвоявапропусквателната способност на AGP 1x (AGP 1x- 264 MB/сек.) при неизменна честота на AGP-шината от 66 MHz. Помнете, че при overclocking, увеличавайки честотата на системната шина, вие увеличавате и честотата на AGP- и PCI-шината, което може да окаже влияние и на стабилната работа на видеокартата в режим AGP2x. Така че ако сте заети с екстремно ускоряване, можете временно да изключите режима AGP 2x, за да се убедите, че останалата част от системата работи.

AGP 4x Mode (Режим AGP 4x)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


Всички съвременни дънни платки и видеокарти поддържат режим AGP 4x (на път е вече AGP 8x!). По подразбиране той е изключен, за да не се получи случаен проблем с видеокартите, не поддържащи AGP 4x. Ако Вие разполагате с видеокарта, поддържаща стандарта AGP 4x, не виждам причини да не се възползвате от по-бързата работа на видеокартата при включването на този режим.

AGP Driving Control (Управление на AGP порта)

Опции: Auto/Manual (Default: Auto)


Тази функция, поставена по подразбиране в положение "Auto", дава възможност на чипсета автоматично да управлява и настройва режимите на работа на AGP порта. В някои случай, например, при отстраняване на възможните причини за сривове в системата при ускоряването и, може да се мине на "ръчно" управление, като се избере опция "Manual", когато става възможно въвеждането на стойността на AGP Driving Value.

AGP Driving Volume (Стойности на функцията за управление на AGP порта)

Опции: 00-FF (Default: DA)


При избор на параметър "Manual" на функцията AGP Driving Control Вие имате възможност да изберете някоя от възможните опции за стойност на функцията, която има значение в диапазона от 00-FF, както се досещате, в шестнадесетичен код. От числената стойност на параметъра (диапазонът шестнадесетични стойностти отговаря на интервал от 0-255 десетични стойности) зависи интензивността на сигнала на AGP шината. Стойността по подразбиране е DA, съответстваща на десетичната стойност 218. При overclocking и нестабилност на системата, дължаща се на некоректната работа на AGP, може да се опитате по-високо значение, например, E0, но имайте предвид, че някои източници съобщават, че е възможно да бъде повредена видеокартата при използването на близките до FF стойности. При всички положения, параметрите на тази функция не влияят на производителността на системата, могат евентуално само да я стабилизират донякъде, така че ги използвайте разумно.

Fast Write Supported (Включване на функция на видеоадаптера)

Опции: No Support/Supported (Default: No Support)


Ако разполагате с AGP видеоадаптер, поддържащ тази функция, би било добре да промените опцията по подразбиране на "Supported". За момента не разполагам с информация за тази функция при видеокартите.

K7 CLK_CTL Select

Опции: Default/Optimal (Default: Optimal)


Тази функция се отнася за процесорите на AMD, и ако се използва с опция по подразбиране (Optimal), позволява на BIOS да оптимизира използването на някои вътрешни параметри на процесора с техните оптимални стойности, в противен случай се използват предварителни настройки.

CPU to PCI Write Buffer

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Тази функция управлява работата на буфера за данни, подсигуряващ потока от данни между CPU и PCI. Тъй като процесорът подава данните по-бързо, отколкото по-бавната PCI шина е в състояние да обработи, при директното им подаване би се стигнало до ситуацията, когато процесорът би престоявал без да извършва операции, изчаквайки PCI да обработи изпратените преди това данни. Буферът, който се включва от съответния аргумент на функцията, позволява натрупването на данни в очакване на приключване на предишната транзакция към PCI, освобождавайки процесора от необходимостта да изчаква.

PCI Dynamic Bursting

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Тази функция, ако бъде включена, управлява буфера за запис на PCI. При това всяка транзакция се записва в буфера за данни, докато се натрупа достатъчно количество данни за един цял блок, който се предава тогава към PCI. Препоръчва се използването на стойността по подразбиране.

PCI Master 0 WS Write

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Тази функция определя интервала от време между записа на дании в PCI. Ако опцията е установена на "Enabled", записът във PCI се извършва без период на задържане,т.е. веднага, щом PCI е готова да поеме данни, а ако е "Disabled", то записът се извършва със задържане от един период. При търсене на възможни причини за нестабилност на системата при овърклокинг можете да изключите временно тази функция, улеснявайки работата на PCI шината, работеща на по-висока честота.

PCI Delay Transaction

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Предназначението на тази функция е да координира транзакциите на данни между PCI и ISA шината. Както е известно, шината ISA е доста по-бавна, и ако приемем, че данните трябва да се копират директно от PCI към ISA, това би довело да множество "празни" цикли, докато PCI шината изчаква ISA шината да "усвои" поредната порция данни. При активиране на тази функция данните от PCI шината се акумулират в специален буфер, от който се прехвърлят към ISA шината, през което време PCI шината е заета със следващата задача. Горещо препоръчвам да използвате функцията с аргумент "Enabled".

PCI #2 Access #1 Retry

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)


Тази функция е свързана с работата на буфера за запис на данните, обменяни между процесора и PCI шината. Функцията проверява за целостта на данните, записани в буфера на PCI и очакващи изпращане към шината, както и това, дали изпращането им е било успешно и дали са необходими още опити. Използването на тази функция се препоръчва, освен ако нямате множество стари бавни PCI устройства с голяма латентност, генериращи множество цикли за проверка за цялостност на данните, записани върху PCI шината.

AGP Master 1 WS Write

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)




AGP Master 1 WS Read

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница