Основни параметри на политиката на бсп за

ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА ПОЛИТИКАТА НА БСП ЗА

Ето защо в Политическата резолюция на 48-мия Конгрес на БСП подчертахме ясно: „Държавата – на гражданите и за гражданите”. Изрично посочихме като задачи: „изхвърлянето на мутренския тип управление”, „измитането от улицата на грубиянската демонстрация на „правото на силата”, „надеждна система за защита на основните човешки права”.

Тези постановки са в унисон с действащата Стокхолмска програма на ЕС за „Отворена и сигурна Европа в услуга и защита на гражданите”. Още първият раздел на тази Програма е озаглавен: „Европа на гражданите в пространство на свобода, сигурност и правосъдие”.

Наследството, което получаваме от управлението на ГЕРБ е тежко:

• 
  Отдалечаване от европейското ни развитие. Провал на преговорите за Шенген – от две, днес страните които се противопоставят на членството ни са пет. Неясно е кога ще ни приемат. Оценките по механизма за сътрудничество и проверка са отрицателни. Само някои констатации: „Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка” и „ Остават открити въпроси за развитието на реформата”; Констатирано е, че след 2010 год. „основни принципи като независимостта на съдебната власт не винаги бяха спазвани”, „липса на последователност”, „значими стъпки се извършват под външен натиск”. Това „повдига въпроси относно устойчивостта и необратимостта на промените”; “Ангажираността и прилагането са ключови елементи”. „Усилията все още не са довели до значителни подобрения в отчетността и ефективността на съдебната система”. Съществуват „структурни, процедурни и организационни слабости във ВСС и Прокуратурата”. „Независимостта на съдебната власт също бе поставено под въпрос.” „Дисциплинарната съдебна практика не беше последователна”. „Между 2009-2011 год. не бяха предприети никакви решения за повишаване в длъжност”. „Слабите общи резултати, не могат да бъдат отдадени на конкретна институция. Слабости има на всички фази от процеса - на ниво полиция, прокуратура, съдилища”. „Някои от слабостите са системни”; Липсват конкретни мерки за прилагане на „Стокхолмската програма на ЕС – Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите”.
  

• 
  Липсва превенция на престъпността. Новосъздаденият Национален съвет по превенция на престъпноста при МС (заменил Държавно-обществената комисия по въпросите на превенция на престъпноста) е провел едно единствено заседание на 12.09.2012 г.!!!
  

• 
  Не бе прекъсната тенденцията на непрекъснато нарастване, утежняване, организиране и транснационализиране на престъпността. Данните за състоянието, динамиката и структуктурата на престъпността драстично се разминават в статистиките на МВР – от една страна и на прокуратурата и съдилищата – от друга. „Стъкмистиката” на МВР е далеч от реалното състояние. Рязко нараства т.н. битова или конвенционална престъпност – кражби, грабежи, обири;
  

- По неизпълнение решенията на Европейския съд по правата на човека – заемаме трето място в Съвета на Европа с 9%, пред Турция с 13% и Русия с 12%. За да сме на средно европейско равнище неизпълнението трябва да е 10 пъти по-малко.

- Според Фондация за развитие на правосъдието 60 % от анкетираните магистрати и близо 100 % от съдиите във върховните съдилища и апелативните прокурори считат, че съдебната система е корумпирана!,.

Политиката на БСП в тази сфера се реализира при две основни условия. Първото е, че функциите на националната държава в тази насока не се загубват в условията на глобализацията и трансфер на държавен суверенитет. Напротив, както се посочва в чл. 5 от ДСКЕ “Той (ЕС) зачита основните функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигурят нейното териториално единство, да поддържат обществения ред и да опазват вътрешната сигурност”. Второто е, че реализацията на тази функция е национален приоритет и изисква широк консенсус на политическите сили.

1. 
   На правовата държава, върховенството на закона и утвърждаване на европейските стандарти, на откритост и прозрачност, на ефективност, отчетност и партньорство в прехода от “присъединяване към пълно интегриране”;
   
2. 
   Сигурността на държавата, обществото и личността е интегрално и неделимо понятие, пряко свързана със световната, европейската и регионална сигурност със съответните национални политически, икономически, социални, демографски, военни, екологически и информационни измерения;
   
3. 
   Сигурността на гражданите е основен приоритет и е задължение на всички власти, институции, политически организации и структурите на гражданското общество;
   
4. 
   Гарантирана сигурност на приемлива цена, политически и обществен консенсус при изработването и реализирането на политиката за сигурност;
   
5. 
   Законосъобразност в национален и международен план при реализирането на политиката за сигурност и при обезпечаване на баланса между ограничаването на свободата и правата на гражданите и тяхната сигурност в името на последната;
   
6. 
   Равнопоставените гаранции и защитата на националните интереси са водещото начало в условията на споделения суверенитет и общата политика за сигурност в рамките на НАТО и ЕС;
   
7. 
   Приемственост и развитие на политиката за сигурност в съответствие с достигнатото в преговорите с ЕС, препоръките и поетите ангажименти и съобразно цялостната програма за управление на БСП;
   
8. 
   Последователно и поетапно решаване на проблемите при спазване на управленските изисквания за концептуалност, нормативно обезпечаване, организационно-управленско функционално структуриране и разумна ресурсна достатъчност при гарантирана оптимална стабилност до и след реформите.
   

- постепенно установяване на пространство на свобода, сигурност и спокойствие в страната – преодоляване на тенденциите на непрекъснато нарастване, утежняване и усложняване на престъпността;

- установяване на контрол над организираната престъпност – прекъсване на тенденцията на по-високата й организираност и транснационализираност;

- успешно противодействие и ограничаване на битовата, „конвенционална” престъпност;

- изграждане на адекватна система за противодействие на рисковете и заплахите пред националната ни сигурност;

- радикална съдебна реформа, осигуряваща бързо, ефикасно, прозрачно, справедливо и достъпно правораздаване;

- пълноценно интегриране в европейските и евроатлантически системи за сигурност.

Основната цел на БСП в сфера на правосъдието е гарантиране на справедливо, достъпно, бързо, ефикасно и прозрачно правораздаване при спазване на европейските принципи и стандарти.

Ние споделяме и консенсусните цели за:

• 
  независимост, безпристрасност, компетентност и отговорност на съдебната власт, при реално разделение на властите и взаимен контрол;
  
• 
  реална защита правата и законните интереси на гражданите и стопанските субекти;
  
• 
  повишаване общественото доверие в съдебната система.
  

- Гарантиране независимостта и механизмите за контрол между трите власти. Отговорност на органите на съдебната власт. Оптимално разпределяне функциите между МПр и ВСС. Разширяване правомощията на Инспектората към ВСС – като обхват и съдържание. Задължителен ежегоден доклад на Главния прокурор пред НС за състоянието на престъпността;

- Съдилища – продължаване тенденцията за обособяване на специализирани отделения – административни, търговско-стопански, трудови и осигурителни, данъчни, за непълнолетни. По-детайлна регламентация на военните съдилища;

- Прокуратура – изясняване мястото на обвинението (в съдебната власт, в изпълнителната власт, избор от НС или пряк избор), при запазване на нейната относителна самостоятелност и йерархична структура;

- Органи на досъдебното производство – ясно разграничаване на звената в МВР (в относително обособена структура) и в съдебната власт (самостоятелна служба, към прокуратурата или разследващи магистрати) с оглед на делата и техните правомощия;

- Адвокатура – привеждане в действие новата организация и създаване на Асоциация на адвокати, защищаващи лица с ограничени възможности;

- Изграждане на държавно-обществена система за координация и превенция на престъпността;
2. Функционални промени:

- Подобряване на координацията и взаимодействието в превенцията и противодействието на престъпността, изработването на единна наказателна и криминологична държавна политика – задължения за ръководство и организация за органите от изпълнителната власт, прокуратурата и досъдебното производство;

- Последователно утвърждаване на постановката, че “всички въпроси, касаещи същината на съдебния спор трябва да се решават единствено от съдилищата”, като арбитър в съдебния спор.;

- Развитие на прокуратурата като “господар на досъдебното производство” и орган на публичното обвинение, с правомощия за защита на публичния интерес в граждански и административни дела;

- Създаване на система за натовареността на магистратите и разпределяне на делата;

3. Процесуални промени:

- възстановяване на двуинстанционното производство по определени категории дела и извънредните способи за преглед;

- разширяване на възможностите за съдебна спогодба, медиация и алтернативни способи за наказване;

- промени в подсъдността с цел доближаване на правораздаването до гражданите и облекчаване на висшите инстанции от множеството висящи дела;

- утвърждаване на състезателното начало в процеса

- създаване на процесуални предпоставки за по-голяма бързина и ефективност – задължителни срокове, ограничаване възможностите за връщане и умишлено забавяне на делата;

- изработване на цялостна концепция за реформа на наказателното законодателство – НК, НПК и ЗИН – категоризация на престъпленията, предвиждане на отделни наказания за всяка категория престъпления, отделна процедура за налагане и начин на изтърпяване;

- промени в ГПК за ускоряване и оптимизиране на съдебното изпълнение.

- повишаване контрола по организация и движение на делата – от Инспектората и окръжните съдилища;

- провеждане на единна държавна политика по обучение и квалификация на юридическите кадри;

- изграждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността и информационното обслужване на съдилищата;

- подобряване материално-техвическите условия за работа на съдилищата.

Реализацията на съдебната реформа изисква политически и обществен консенсус. БСП ще отстоява създаването на Съвет на съдебна реформа, включващ представители на основните политически сили, съдебната власт и юридическата наука.

Съдебната реформа изисква и мерки за повишаване отговорноста на съответните звена – съд, прокуратура, досъдебно производство, нотариат, съдебно изпалнение, адвокатура. Това налага обсъждане на мерки за вътрешна защита на тези звена от недобросъвестни, некомпетентни и корупционни прояви.

Реализацията на конкретните решения налага обсъждане до края на 2013 год. на възможните изменения в Конституцията и приемането на Концепция за реформа на наказателното законодателство. Неотложни са и процесуалните и функционални промени.

В средносрочен аспект трябва да се приемат промени в ЗСВ, ГПК и НПК.

Цялостното законодателно осигуряване на реформата – до края на мандата.

• 
  Ограничаване на масовата престъпност и гарантиране сигурността и спокойствието на гражданите;
  
• 
  Противодействие на всички форми на организираната престъпност и премахването й като рисков фактор за икономиката, социалното благосъстояние и националната сигурност на страната;
  
• 
  Противодействие на корупцията и премахване на създаващата я корупционната среда;
  
• 
  Ограничаване на рисковите фактори, дестабилизиращи важни отрасли на икономиката и финансово-кредитната система;
  
• 
  Недопускане целенасочено манипулиране на икономическите реалности и възможности за елиминиране на страната от традиционните й пазари и поставянето й в икономическа зависимост;
  
• 
  Усъвършенстване и утвърждаване авторитета на институциите и административните органи с цел недопускане на "регрес на властта" и осигуряване възможност за адекватно регулиране на рисковите за сигурността на страната обществено-икономически отношения.
  

• 
  Изграждане на стабилна концептуална и нормативна база, периодично обновявана и актуализирана с отчитане на съвременните предизвикателства на всеки един етап - рискове и заплахи, външни и вътрешни отношения и ресурсите на държавата;
  
• 
  Постигане на сигурност на жизнената среда на българските граждани в съответствие с европейските стандарти;
  
• 
  Оптимизиране, балансиране и координиране на държавно-обществената система за управление и контрол на секторите сигурност и обществен ред, с цел повишаване на ефективността й и нейното стабилизиране;
  
• 
  Създаване на условия за разкриване, предотвратяване и пресичане на намерения и посегателства върху правата и свободите на гражданите и обществото, на държавата и институциите;
  
• 
  Активно подпомагане на общата външна политика на държавата и осигуряване, както на присъединителните процеси в ЕС, така и за утвърждаване ролята и мястото на Р.България като пълноправен член на ЕС в съответните структури на Съюза;
  
• 
  Ограничаване на организираната престъпност и корупцията и особено във високите нива на управление;
  
• 
  Овладяване на масовата престъпност, нулева толерантност към престъпността и работа на полицията преимуществено близо до и с гражданите и обществото;
  
• 
  Създаване на условия за постигане на превес на превенцията на криминогенните фактори и проявленията им над работата за разкриване и разследване постфактум на престъпленията;
  
• 
  Ешалониране на проблемите и мерките за решаването им
  

Реализацията на тези приоритети изисква последователното провеждане на четири основни етапи на промените: доктринално и концептуално регламентиране, нова законодателна база, структурно-функционална реформа и ресурс на обезпеченост, при запазване баланса и статуквото между отделните власти и институции и непредизвикване на сътресения в МВР и специалните служби.

1. 
   Изпълнение на програма от неотложните мерки във връзка с пълноправното членство на страната в ЕС;
   
2. 
   Анализ и оценка на:
   

• 
  състоянието и структурно-функционалната организация на секторите (включително рисковете, заплахите, криминогенните фактори и системата за противодействието) и мерките за решаване и мониторинг на проблемите, актуализиране стратегиите за национална сигурност и противодействие на престъпността и корупцията и съответващата им законодателна програма, които се внасят в НС;
  
• 
  състоянието на съвместната дейност на всички държавни институции противодействащи на престъпността в досъдебна фаза;
  
• 
  състоянието и същностните характеристики на обстановката по линия на масовата и организираната престъпност, корупцията, тероризма, миграционно-демографските рискове и структурно-функционалната организация на противодействие и координация с оглед на:
  

б) изготвяне на профили на организираните престъпни структури и връзките им в страната и чужбина;

в) преразглеждане работата по престъпленията с висока степен на обществена опасност свързани с организираната престъпност и корупцията;

г) подобряване работата свързана с миграционния режим, като до създаването на нова нормативна база, в рамките на съществуващата ще се картират рисковите територии, маршрути, групи и престъпни прояви и съответната организация за контрол и противодействие;

д) преразглеждане организацията на работата на професионалното ръководство на МВР и проблемите на координацията с политическото ръководство за общото управление на структурите на МВР до нормативните изменения. Създаване на нов управленчески екип на МВР и службите му;

е) разстановката и управлението на силите и средствата за противодействие на масовата престъпност и в кратки срокове усъвършенстване на цяластната организация на работата на полицията и жандармерията, в различните по големина населени места и взаимодействието й с общинските власти и граждански структури. Изработвяне на нова наредба за патрулно-постовата служба на полицията и жандармерията и програмиране на материално-техническото й обезпечаване;

ж) изработване на нова нормативна база за районните инспектори с акцент на оперативната им дейност и участие в организацията на недържавните структури за противодействие на престъпността;

з) изработване на нова схема за противодействие на престъпността на границите и ефикасен граничен контрол адекватен на статута на страната като външна граница на ЕС;

• 
  състоянието на кадровата политика, преглед и преоценка на въвеждането на статута на държавен служител в МВР, атестиране на ръководния състав на националните служби, централните и териториялни поделения;
  

3. 
   Ускоряване на проекта за Единна информационна система за противодействие на престъпността адаптирана с изградените и функциониращи информационни системи в ЕС и приетите стандарти за обмен на информация;
   
4. 
   Прилагане на ефективен оперативен контрол върху приватизационните процеси, усвояването на предприсъединителните и следприсъединителните фондове на ЕС и по линия на други фондове.
   

5. Подготовка на рамков закон за сектора Сигурност и специални закони – нови закони за агенциите за разузнаване и охрана, ЗИД на ЗМВР.

1. 
   Анализ и оценка на:
   

• 
  вътрешната нормативна база на МВР и специалните служби и актуализирането им;
  
• 
  действащите специализирани закони за противодействие на престъпността – Закон за СРС, за мерките срещу изпирането на пари, за класифицираната информация и др.;
  
• 
  действието на НК и НПК и изработване съвместно с органите на съдебната власт, прокуратурата и следствието на програма за последователни промени в тях до приемането на нови НК и НПК;
  
• 
  организацията и дейността на териториалните поделения на МВР и провеждане на произтичащите нормативни, организационни и кадрови промени. Създаване на нов диференциран няколкостепенен модел на РПУ и полицейски участък съобразно линейната и териториална специфика на тяхната разстановка;
  
• 
  организацията и резултатите в областта на международното сътрудничество на МВР и специалните служби с цел актуализиране и хармонизиране на действащата нормативна уредба и структурно-функционалната организация до пълноправното членство в ЕС. Съвместно с МВнР и други държавни институции изработване и провеждане на национална политика в областта на международното сътрудничество насочена към изграждането на регионални координационни структури на международни организации – ЕС, ООН, Интерпол и други за противодействие на престъпността;
  
• 
  престъпността свързана с рискови групи и прилагане на пакет от мерки за ограничаването й;
  
• 
  оперативния фонд и архива на МВР и специалните служби със съответните предложения за промени и допълнения на Закона за класифицираната информация, с цел ползването на информацията от тях от български и чужди държавни и неправителствени организации и взаимодействието с Държавния архив на Р.България;
  

2. 
   Създаване на модел за цялостна реформа на МВР и специалните служби и стартиране на нормативната му част в това число на проектите за:
   

• 
  изменение и допълнение на Закона за КСНС при Президента;
  
• 
  Закон за съвета за сигурност при МС;
  
• 
  Законови изменения свързани с противодействието на организираната престъпност, корупцията и тероризма;
  
• 
  Закон за оперативно-издирвателната дейност;
  
• 
  изменение и допълнение на Закона за СРС;
  
• 
  Закон за граничната охрана;
  
• 
  Закон за миграцията;
  
• 
  Закон за противопожарната и аварийно-спасителна дейност;
  
• 
  Наредба за координация и взаимодействие на централните, областните и местните власти в противодействие на престъпността и Наредба /или Закон/ за гражданските структури за противодействие на престъпността на местно ниво;
  
• 
  Закон /Наредба/ за бюджетното и извънбюджетното финансиране на противодействието на престъпността;
  

3. 
   Изработване на нова нормативна база свързана с координацията и взаимодействието на държавните органи и структури за противодействие на престъпността в досъдебна фаза. Хармонизиране на криминологичните методики с тези на страните-членки на ЕС;
   
4. 
   Изработване на оперативен план и схема за дейността на МВР и специалните служби в съответствие със Закона за управление на кризи;
   
5. 
   Въвеждане на механизми за ефикасен граждански контрол на дейността на МВР и специалните служби;
   
6. 
   Укрепване на статуса и професионализма на кадрите чрез прилагане на ясни и ефикасни механизми на конкурсно начало при подбор на кадри, на критерии и процедура за оценка работата и професионално развитие и израстване в кариерата, на начална и специализирана подготовка;
   
7. 
   Завършване на ЕИСПП и разработване на система за постоянен мониторинг на средата за сигурност;
   
8. 
   Изграждане на единна система на дежурните части на поделенията на МВР и системите за информация и контрол на оперативната обстановка в страната;
   
9. 
   Изработване и прилагане на проект за ограничаване и профилактика на детската и младежката престъпност.
   

1. 
   Приемане на нов НК, НПК и ЗИН;
   
2. 
   Установяване на стабилизирана среда на ред, сигурност и законност;
   
3. 
   Завършване на реформите в МВР и специалните служби и в държавно-институционалната сфера на управлението им;
   
4. 
   Регионално и местно моделиране на взаимодействието на правоохранителната система с местната власт и с населението, нормативното му и организационно обезпечаване.
   

Противодействието на престъпността налага приемането на комплексна национална програма за контрол и превенция, включваща общосоциални, икономически, културно-възпитателни и специални мерки срещу отделните видове престъпност, мерките срещу организираната престъпност и корупцията трябва да включват политически, нормативни, икономически, структурно-функционални аспекти на това противодействие. Нужна е и нова схема за координация на противодействието и превенция на престъпността.

Неотложни мерки за първоначално стабилизиране на криминогенната обстановка са: анализ на криминогенната обстановка; прецизиране структурата и функциите; реорганизация на информационно-аналитичната дейност; усъвършенстване на превантивните звена; стабилизиране на кадровата политика; активиране на оперативни дела и сигнали; ограничаване на корупцията

При реализирането на тази политика ние ще приложим водещия принцип на страните от ЕС - “гарантирана сигурност на приемлива цена”.

• 
  Изпълнение на програма от неотложните мерки за пълноценното членство на страната в ЕС – бележките по 6-те показателя на МСП, приемане в Шенген, спешна разработка на мерки за реализация на Стокхолмската програма на ЕС;
  
• 
  Намаляване на масовата конвенционална престъпност с 4-5 пункта годишно;
  
• 
  Повишаване на реалната разкриваемост с 2-3 пункта годишно, а при структуроопределящите престъпления (кражби, убийства, грабежи, взривявания) – 4-5 на сто годишно;
  
• 
  Свиване на латентната престъпност под 30 %;
  
• 
  Установяване контрол върху доходите от организираната престъпна дейност. Радикално ограничаване на влиянието й върху властите;
  
• 
  “Респектиране” на организираната престъпност от държавата;
  
• 
  Ефикасно противодействие на международния тероризъм;
  
• 
  Ограничаване на “сивата икономика” в рамките на реалните за ЕС 20%;
  
• 
  Рязко ограничаване на “черната (престъпна) икономика” – от 12-14% на 5-7%
  
• 
  Бърза и ефикасна съдебна защита на правата и законните интереси на държавата, обществото, гражданите и стопанските субекти.