Търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Република България, посочени в Закона за приватизация и следприватизационен к

Търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност на Република България, посочени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

2. 
   Голяма част от дейностите, които се извършват от държавата (пазар на труд – посреднически услуги, социални дейности; административни услуги и др.);
   

3. 
   Държавни имоти (почивни бази, дворци, резиденции и стопанства, апартаменти, офиси);
   

4. 
   НЗОК;
   

5. 
   НОИ;
   

6. 
   Болниците;
   

7. 
   Насърчителна банка;
   

8. 
   Останалите неприватизирани електрически централи – ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ;
   

9. 
   Булгартабак;
   

10. 
    Продаване на дела на държавата в БФБ;
    

11. 
    Продаване на дела на държавата в Централен депозитар;
    

12. 
    Българската агенция за експортно застраховане;
    

13. 
    Всякакви фондове от рода на Националния иновационен фонд, Държавен културен институт и т.н.;
    

14. 
    Пощи;
    

15. 
    НДК.
    

1. 
   Премахване на „състезателен диалог” и „ограничена процедура” като вид процедура за предоставяне на концесия;
   

2. 
   Премахване на субективните критерии за оценка при провеждането на конкурс;
   

3. 
   Премахване на ограничителния максимален срок за продължителност на концесиите от 35 години;
   

4. 
   Публикуване на цялата информация в регистър на концесиите;
   

5. 
   Никакви държавни гаранции и участия;
   

6. 
   Стимулиране на търсенето на природни богатства.
   

Предоставяне на концесия на:

1. 
   магистрала “Хемус”;
   
2. 
   магистрала “Струма”;
   
3. 
   всички летища, вкл. летище София;
   
4. 
   пристанища (морски и речни);
   
5. 
   язовири;
   
6. 
   всички автогари;
   
7. 
   всички ж.п. гари;
   
8. 
   всички въглищни мини;
   
9. 
   мостовете Видин – Калафат и Оряхово – Бекет;
   
10. 
    фериботите;
    
11. 
    ГКПП-тата.
    

• 
  Свободна и лоялна конкуренция между всички заявили желание да участват в конкурс за възлагане на обществена поръчка;
  

• 
  Равнопоставеност и недопускане на дискриминация на основата на субективни и непазарни критерии;
  

• 
  Публичност и прозрачност при провеждането, както на самите процедури, така и на постигнатите резултати в лицето на сключените с изпълнителя договори;
  

• 
  Максимална ефективност и прозрачност при разходването на публични средства.
  

1. 
   Разширяване обхвата на ОП и включване на следните дейности, финансирани с публичен ресурс, които по своята същност следва да се извършват чрез провеждане на процедура за ОП, но в момента са извън системата:
   

• 
  Придобиване или наемане на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти, както и учредяване на ограничени вещни права;
  

• 
  Придобиване, създаване, продуциране и копродуциране на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставяне на програмно време;
  

• 
  Услуги, предоставяни във връзка с изкупуването и окачествяването на продукция, одобрение на складове за съхранение и провеждане на търгове за продажба при намеса на пазарите на земеделска продукция по Закона за подпомагане на земеделските производители;
  

• 
  Научни изследвания и експериментални разработки дори и когато възложителят изцяло заплаща услугата, “но ползите от тях не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност”;
  

• 
  Избора на арбитражен съд и помирителни услуги;
  

• 
  Финансови консултантски услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти, както и услуги, предоставяни във връзка с управлението на държавния дълг.
  

2. 
   Разширяване обхвата на възложителите на ОП, като такива трябва да станат:
   

• 
  Всички държавни и общински предприятия, в които държавата, съответно общината разполага най-малко с блокираща квота;
  

• 
  Всички юридически лица, които независимо от търговския си или производствен характер и създадени с цел задоволяване на обществени интереси, за които е изпълнено някое от следните условия:
  

• 
  държавата или общината разполага най-малко с блокираща квота;
  
• 
  са получили за предходната или текущата, или е планирано да получат за следващата година субсидия от консолидирания държавен бюджет или извънбюджетен фонд.
  

3. 
   Ревизиране на списъка с обстоятелства и частни случаи, които към момента предполагат заобикаляне на системата на ОП;
   

4. 
   Намаляване на праговете, под които процедура за ОП може да се възлага по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, предвид възможността за непрозрачно и дискреционно договаряне и избор на изпълнител;
   

5. 
   Премахване на критерия за класираща оценка “икономически най-изгодна оферта”, като единствен такъв трябва да остане критерия “най-ниска цена”. По отношение на осъществяваните покупки с публичен ресурс трябва да се следва принципа на минималната необходимост;
   

6. 
   Ревизия на предвидените към момента процедури за възлагане на ОП с цел премахването на онези, които предполагат непрозрачно договаряне, предрешен избор на изпълнител и лично облагодетелстване под формата на административна или политическа корупция. Поетапно преминаване към прилагането единствено на най-добрата практика в лицето на откритата процедура;
   

7. 
   Стесняване на обхвата на търговската тайна и публикуване в Регистъра на обществените поръчки на сключените договори в оригиналния им вариант и всички прилежащи към тях документи, имащи отношение към процеса и вземането на решение за избор на изпълнител;
   

8. 
   Публикуване в Регистъра на обществените поръчки на всички документи и анализи (формули, тегла, обосновки), изготвени от възложителя въз основа, на които в взето решението за избор на изпълнител;
   

9. 
   Поетапно преминаване към автоматична обработка и класиране на оферти в случаите, когато обектът на обществената поръчка го позволява (повтарящи се доставки с точно определими качествени параметри).
   

16. 
    ОТБРАНА
    

Националните интереси определят стратегическите цели и приоритети и формират политиката за сигурност и отбрана на Република България.

Национални интереси на Република България са:

• 
  суверенитет, независимост и териториална цялост, конституционно установен ред, права и свободи;
  

• 
  икономическа и социална стабилност и просперитет;
  

• 
  международна сигурност, стабилност и мир;
  

Основна цел на отбраната е гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на териториалната й цялост. Тази цел ще се осъществява в контекста на колективна система за сигурност и отбрана с пълно ангажиране на националните способности и ресурси. За нейното изпълнение в контекста на средата за сигурност въоръжените сили на Република България трябва да изграждат и поддържат способности за осъществяване на задачи по:

• 
  гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и териториалната цялост на Република България като част от колективната архитектура за сигурност;
  

• 
  осигуряване на способности за нуждите на НАТО в съответствие с националните ангажименти;
  

• 
  подпомагане спазването на принципите и разпоредбите на международното право и Устава на Организацията на обединените нации;
  

• 
  изпълнение на ангажиментите на Република България към Европейския съюз, двустранни и многостранни споразумения за военно сътрудничество;
  

• 
  подпомагане спазването на принципите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и нейните усилия за мирно решаване на съществуващите регионални проблеми;
  

• 
  изпълнение на задълженията на Република България за укрепването на международния мир, сигурност и стабилност;
  

• 
  подпомагане на населението при природни бедствия, аварии или терористични актове, както и национално участие в международни хуманитарни действия в други държави.
  

България е член на НАТО и това е основната гаранция за нейната сигурност. Като съюзник тя трябва да развие допълнителни военни способности, даващи й възможност да бъде органична част от структурата за сигурност и колективна отбрана на Северноатлантическия съюз.

Въоръжените сили трябва да бъдат използвани за оказване на съдействие на държавните и местните органи за управление и на цивилното население както в страната, така и в чужбина, в случаи на екологични катастрофи, природни бедствия, аварии или терористични атаки.

• 
  Намаляване на енергийната зависимост от Русия и недопускане на нови зависимости, включително в сферата на сигурността;
  

• 
  Развитие на инфраструктура на съюзническото присъствие на НАТО и ЕС, разполагане на американски бази като гаранция за принадлежността ни към Евроатлантическата общност, а не като част от сива буферна зона между Изтока и Запада;
  

• 
  Пълно професионализиране на всички елементи на системата за сигурност със създаване на съвместни експедиционни сили от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на държавната политика при бедствии и аварии съвместно със съседите и стратегически съюзници от НАТО и ЕС;
  

• 
  Преглед на системата от специални служби и създаване на разузнавателна общност, регулирана със закон и под строг граждански контрол в рамките на изпълнителната власт;
  

• 
  Развитие на модерна система за гражданска сигурност, гарантираща защита на населението и националното стопанство от всички възможни рискове при активно участие на гражданите и засилена регионална роля на България;
  

• 
  Трансформиране на отбранителните изследвания и индустрия в съответствие с нуждите за трансформация на сектора за сигурност, интеграцията ни в НАТО и ЕС, ролята ни за стабилизиране и демократизация на Югоизточна Европа, Черноморието и Големия Близък Изток;
  

• 
  Цялостно трансформиране на дипломатическата ни служба в интерес на гражданите и бизнеса;
  

• 
  Премахване на връзките и зависимостите на служителите в дипломатическия корпус и системата за сигурност от структури на бившите специални служби на Варшавския договор, включително специално създадените икономически структури и формирана в периода на прехода организирана престъпност.
  

16. 
    СИГУРНОСТ
    

• 
  Да се довърши реформата в съдебната система и да се създаде процесуалното законодателство, което я обуславя, за да се превърне България в правова държава с работеща съдебна система, гарантираща достъп до правосъдие.
  

• 
  Да се подобри и укрепи административния капацитет на Министерството на вътрешните работи
  

• 
  Да се предприемат стъпки в посока на децентрализация на правомощията на МВР – да се прехвърлят повече правомощия от министерстото към местната власт – кметовете да назначват и уволняват началниците на местните полицейски управления и противопожарните структури (кметовете се избират с пряк избор, би следвало кмета и назначения от него екип да носи отговорност за нивото на престъпност в конкретния район).
  

• 
  Децентрализация в правомощията на КАТ – отново прехвърляне на правомощия към местната власт.
  

• 
  Спиране на „войната по пътищата” - извършване на технологична реформа като се въведат и монтират камери на кръстовищата и оживени места, както и да с предприемат стъпки за пресичане на корупционните практики, като се замени човешкия фактор (КАТ служители) с автоматизирани системи (камери и др.).
  

• 
  Преминаване на структурите на противопожарната сигурност и органите на гражданска защита изцяло към структурите на местната власт (кметовете) с оглед по-добро взаимодействие, адекватно противодействие на бедствията и аварийте и др.;
  

• 
  Решително да се подобри работата на всички правоохранителни органи и да поведем непримирима война срещу престъпността и особено срещу организираната престъпност и корупцията;
  

• 
  Да се осъществи тясно взаимодействие между Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и съдебната система, както и да се създаде единна информационна система между тези институции;
  

• 
  Да се укрепи правоприлагащия капацитет и подобри административната дейност на съдебната система, както и да се въведе електронна деловодна система;
  
• 
  Да се укрепи капацитета на Висшия съдебен съвет и подобряване координацията между Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието при управление на съдебната система;
  

• 
  Да се усъвършенства системата на съдебното изпълнение;
  

• 
  Да се въведе и засили използването на алтернативни способи за решаване на спорове – арбитражни съдилища и други;
  

• 
  Да се осигурят равни възможности за достъп до правосъдие на всички граждани и фирми.
  

• 
  Ускорена приватизация на държавната собственост. В условията на пазарна икономика съществуването на държавна собственост е условие за организирана престъпност и корупция. Държавата може да запази правото си на собственост само върху стратегически обекти на икономиката, свързани с националната сигурност. Това е в пълно съответствие с пазарния механизъм за регулиране на стопанската дейност . В тази връзка обаче е необходимо приватизацията да се извърши прозрачно при доказани средства, с които се закупуват съответните обекти и във възможно най-кратки срокове;
  

• 
  Намаляване на данъчното и осигурително бреме с оглед намаляване дела на сивата икономика;
  

• 
  Намаляване до необходимия минимум на разрeшителните режими за някои дейности. Преодоляване на създадени чиновнически бариери, създаващи възможности за корупция;
  

• 
  Опростяване на многобройните и сложни административни процедури и намаляване на административния апарат.
  

Министерството на вътрешните работи трябва да засили непримиримостта към престъпността във всичките й форми. Преструктурирането на неговите органи и децентрализацията на правомощията му ще създаде предпоставки за по-ефективно опазване на обществения ред и за борбата срещу извършителите на престъпления. При това положение полицията ще може да насочи своите усилия основно в оперативната работа по събирането на информация за тежки криминални и икономически престъпления.

16. 
    ПРАВОСЪДИЕ
    

1. 
   Подобно на сегашната уредба, всеки нормативен акт трябва да има набор от атрибути които трябва да бъдат процедурно и съдържателно спазени при приемането му. Промяната в случая е този набор да стане наистина задължителен, т.е. при липсата на който и да е от тях съответният нормативен акт да е просто нищожен;
   

2. 
   Този задължителен набор от атрибути трябва да включва консултации с всички потенциално засегнати от нормативния акт членове на българското общество, и то на възможно най-ранния етап на изработване на проекта за нормативен акт. Изработването на нормативни актове е политически, не експертен процес и процедурното включване на всички политически интереси трябва да започва от момента на възникване на самата идея, в най-абстрактен вид. Това включва участие на граждански структури, дори само като слушатели и изказващи позиции, от самото начало на работния процес, преди да има какъвто и да било текст. Целта е да се върне политиката в процеса и, особено важно, да се прекрати практиката бюрократи да нормотворят. Тяхната работа е да изпълняват, а не да творят правилата;
   

3. 
   Друг елемент от задължителния набор от атрибути на всеки нормативен акт трябва да бъде досие с предварителна оценка на въздействието на акта, и то в зависимост от различните негови редакции, върху всички засегнати страни и обществото като цяло. За целта към Народното събрание ще бъде създадено звено за предварителна оценка на въздействието, чиято отговорност ще бъде изготвянето на тези досиета. В своята работа това звено ще може да привлича експертиза от академичните и гражданските среди. Същевременно, всеки народен представител и парламентарна група ще може, на собствени разноски, да изготвя алтернативни предварителни оценки, които също стават неразделна част от досието на законопроекта. Предварителна оценка за въздействието ще бъде задължителна и за всяко предложение за промяна в текста на проекта между първо и второ четене;
   

4. 
   Елиминиране на всички норми, които разрешават неспазване на духа на даден закон с оглед някаква конюнктура – което става предимно с преходни и заключителни разпоредби, които уреждат „изключения” и впоследствие цялата практика на изпълнителната власт започва да се осъществява по тези изключения. Изключения могат или да бъдат премахнати изобщо, или да бъдат допускани временно, при това за ясни, окончателни и неподлежащи на удължаване кратки крайни срокове.
   

Считаме за основно прилагането на:

1. 
   Мълчаливо съгласие;
   

2. 
   Програмно бюджетиране;
   

3. 
   Персонална отговорност на органите на изпълнителната власт при неспазване на правилата. Това включва персонална отговорност за решения на колективни органи (освен ако съответният индивид не е приложил към самото решение подписано неприемане на колективното решение);
   

4. 
   Неизпълнение на влязло в сила съдебно решение в определен срок да означава, че съответният орган на изпълнителната власт губи автоматично, по силата на пряко действаща норма, правоспособността си на орган на изпълнителната власт и до смяна на личния му състав всички негови решения (подписи) са нищожни;
   

5. 
   Окончателно завършване на обща информационна система за всички дейности на изпълнителната власт, която да позволява както нейното по-бързо и информирано действие, така и граждански контрол включително чрез достъп до информация.
   

По отношение на правоналагането по никакъв начин не може да се допуска намеса в правото на съдиите да решават по същество. Целта на предлаганите мерки е да се постигне своевременност и последователност (в смисъл едни и същи фактически състави да водят до едни и същи решения навсякъде в съдебната система).

1. 
   Постоянно действащ ВСС, при който членовете са извадени от текуща правораздавателна дейност;
   

2. 
   Отчетност на ВСС, освен на председателите на върховни съдилища и главния прокурор, пред НС;
   

3. 
   Възможност за парламентарно питане (по аналогия на питането към изпълнителната власт) към висшите органи на съдебната власт – ВСС, председателите на върховни съдилища, главния прокурор, главния следовател;
   

4. 
   Инспекторат с възможност за дисциплинарна и материална отговорност за магистрати, които не спазват срокове;
   

5. 
   Промени в ГПК и НПК, които да намаляват възможността на магистрати да забавят законоустановени срокове. Това включва промяна в правилата за насрочване на заседания, както и проста информационна система за следене на движението на делата, както и оборудване на съдебната система с необходимия брой магистрати, компютри и заседателни зали. Само съдебни лекарски комисии, и то избирани на място чрез жребий и в присъствие на член на инспектората, трябва да могат да решават кой колко е болен;
   

6. 
   Разрешаване на съществуващите проблеми с подсъдността – елиминиране на възможността две различни териториални съдилища да се занимават с един и същи казус;
   

7. 
   Възможност на правосъдния министър да свиква общи събрания на съответните колегии, за да приемат задължителни за всички по-долни съдилища тълкувателни решения по определени законови текстове. След което неспазването на това решение от страна на по-долен съдия да води до точка 4;
   

8. 
   По-активно използване на възможността на НС да приема тълкувателни решения;
   

9. 
   Премахване на фигурата на държавния съдия-изпълнител. Частните съдии-изпълнители работят вече повече от година, резултатите са обнадеждаващи и със сигурност по-добри от предходната организация на изпълнение на съдебни решения.
   

• 
  Запазване на паричния съвет до приемане на еврото и поддържане на макроикономическа стабилност чрез провеждане на разумна макроикономическа политика;
  

• 
  Повишаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика;
  

• 
  Повишаване нормата на заетост и качеството на човешкия капитал;
  

• 
  Подобряване на бизнес средата и създаване на максимално благоприятни условия за привличане на чуждестранни инвестиции, допринасящи за увеличаване на производителността;
  

• 
  Усъвършенстване на способността за усвояване на европейските фондове;
  

• 
  Развитие на местен предприемачески елит;
  

• 
  Постигане на висока икономическа адаптивност, позволяваща абсорбиране на шоковете, свързани с икономическата и финансовата интеграция;
  

• 
  Реформиране на съдебната система, създаване на ред и сигурност в държавата и гарантиране интересите на предприемачите;
  

• 
  Правораздавателната система;
  

• 
  Малка и гъвкава администрация, която да предоставя качествени публични услуги;
  

• 
  Правителство, което може да дефинира интереса на българското общество и да защитава на глобално ниво, включително и в рамките на ЕС.