Основни резултати от проект „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016” Проектът включва представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч”
Изтегляне 90.36 Kb.
|
  
Основни резултати от проект „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016” Проектът включва представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч” с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и качествено проучване, осъществено с подкрепата на Нов български университет Разработка на изследователски инструментариум и анализ: Проф. Евгения Иванова д.н. /Ръководител на екипа/, НБУ; Доц. д-р Михаил Иванов, НБУ, Доц. д-р Соня Хинкова, НБУ, Доц. д-р Боряна Димитрова /”Алфа Рисърч”/ Качествено проучване: Проф. Евгения Иванова д.н. /Ръководител на екипа/, НБУ, доц. д-р Соня Хинкова, НБУ, Владислав Величков, докторант, НБУ, Илиана Панайотова, докторант, НБУ. Настоящото проучване е осъществено пет години след първото аналогично изследване на НБУ и агенция Алфа Рисърч„Нагласи на мюсюлманите в България – 2011“. То съдържа поредица от сравнителни индикатори, което позволява да се откроят съществени тенденции в мюсюлманската общност на фона на драматичните събития в света и региона през изминалия период. За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите са като мюсюлмани при преброяването през 2011 г. Отчетено е, че тогава 27.38% от населението не са декларирали своето вероизповедание. Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември – октомври 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. Максимално допустимата статистическата грешка е ±2.8%. Отчетено е разпределението по следните подгрупи – турци (турци-сунити), българоезични мюсюлмани, мюсюлмани в гетата и алевити (турци-алевити). Изследването очертава следните основни тенденции в нагласите на мюсюлманите в България:
1.Социален статус. Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева (при средно за страната 35%, според националните представителни проучвания); за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. Това, заедно с чувството за безперспективност на населените места, в които живеят, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г. 2. Ценности. В ценностната скала на мюсюлманите съжителстват традицията с модерността. Новото в сравнение с предишни изследвания е известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения. Устойчиво най-високо се поставят семейството (96%) и родът (80%). След тях като много важни в живота се определят работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%), жената в семейството (86%), страната, в която живеят (75%), религията (64%). В сравнение с 2011 г., през 2016 г.се засилва ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения. Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения. 3. Религиозност. Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока. Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина. За петгодишния период има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25% през 2016). Много висок е делът на правещите доброволни дарения (освен задължителния зекят) – 60% (от които 13% - често). Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на Исляма (98%). Двата обреда имат силно символно значение за принадлежност към Исляма. По обсъждания в обществото въпрос за носенето на забрадки в училище – против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и одобряват само, ако жената сама желае това, 21%. Въпреки придържането към Исляма, сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки (нерелигиозни) критерии за добро и зло. Беше направено сравнително 4. Религиозен плурализъм. Дистанции. За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%. Открояват се с придържането си към този краен възглед мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%). Високо е нивото и при българоезичните мюсюлмани – 39% от тях са на същото мнение. В същото време само 6% от турците-сунити и 2% от алевитите отговарят по този начин. На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване. В междуобщностен план обаче се наблюдава известно обособяване. Чувствителен измерител е въпросът как трябва да се изучава предметът религия в училище. И в двете изследвания тези, които смятат, че религия трябва да се изучава и тези, които са против, са разделени почти по-равно (по около 50%). От смятащите през 2011 г., че трябва да се изучава религия, 55% са били на мнение, че децата от различните вероизповедания трябва да изучават всеки своята религия. През 2016 г. делът на тези, които смятат, че децата трябва да учат поотделно е нараснал (78%). Същевременно, ако през 2011 г. 44% са били „за” това всички заедно да учат предмет религия, сега този дял е паднал на 17,2%. Точно тази значителна промяна говори за тенденция към по-голяма общностна затвореност. Друг измерител на междуобщностна дистанция е отношението към смесените бракове. Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин – 40%. Останалите или одобряват безусловно (респективно 37% и 28%) или поставят решението в зависимост от обстоятелствата (и в двата случая около 31%), т.е. тук дистанцията не е особено голяма. Дистанция е налице по отношение на бежанците. Сред мюсюлманите у нас се очертават две групи. Първата от тях (38%) е настроена рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%), се състои от по-умерени мнения - да има прием на бежанци, но той да бъде регулирани чрез квоти от ЕС, или чрез ограничения от страна на държавата. 5. Държавата. Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове. Едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Същевременно е налице тенденция на известно отчуждаване от държавата и нейните институции. Има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят: голямо значение на това отдават 75% (88% през 2011). Вече не се интересуват от политика 52%, а през 2011 са били 30% - процес, който е общ за българските граждани през изминалите пет години. 6. Външни фактори. Външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта - на 12% - делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. 6% предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия. Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция, с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност. Традиционно високото доверие към Турция е нараснало с 9 пункта. Достига 69%, но не е така еднозначно, както преди пет години. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение „Хизмет” има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%. Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения – от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен. Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство – от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права. Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%). Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1.1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. 1.4%). След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Макар и да се запазва много ниско, ръст се наблюдава и по отношение на недоверието (от 5% на 17%). Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността. Нарастването на недоверието към посочените държави се дължи на по-голяма информираност за тяхната политика - през личните впечатления (работата в чужбина) и медийното осветяване на позицията им по глобални въпроси, свързани с исляма. През 2016 г. въпросът за рейтинга на държавите е съчетан с рейтинга на няколко водещи държавни лидери: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган (49% положително срещу 19% отрицателно отношение) е рейтингът на Ангела Меркел – (45% : 24%). Непосредствено след нея е Владимир Путин (43% : 16%). Далеч по-назад е тогавашният президент Барак Обама с 23% одобрение и 28% неодобрение. Каталог: userfiles -> file file -> Седмичен информационен бюлетин file -> Седмичен информационен бюлетин file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004 file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет Изтегляне 90.36 Kb. Сподели с приятели:
|