Основни технологични процеси при производството на българско кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал


Суровини и материали за производство на Бяло Саламурено Сирене



страница3/3
Дата09.05.2017
Размер0.71 Mb.
#20941
1   2   3

3. Суровини и материали за производство на Бяло Саламурено Сирене

2.1 Сурово козе мляко, изкупувано съгласно изискванията на регламент № 853/2004/ЕС.


2.2.Стартерни култури за Бяло Саламурено Сирене.
2.3. CaCl2
2.4. Сирищен ензим
2.5. Готварска сол
2.6. Спомагателни материали
 PVC каси
 кашони
 етикети
 вакуум фолио
 полиетиленово платно
Бялото Саламурено Сирене се произвежда от пастьоризирано мляко и зрее под действието на млечнокисели бактерии.
Съществен момент при производството му е видовия състав на закваската, тъй като пастьоризацията при за козето мляко, унищожава основното количество млечнокисели бактерии в суровото мляко.

Със заквасването се постигат две основни задачи:

 активно участие на микрофлората и в зреенето с оглед получаване на типичните вкусово-ароматни свойства.

 предпазване на прясното сирене от бактерийни недостатъци, като ранно шупване.


Втората задача се решава от санитарно-хигиенните норми, тъй като при занижаването им независимо от закваската сиренето шупва. За удовлетворяването на двете изисквания, закваската е съставена от 4 вида бактериални вида, групирани в 2 групи:

I група мезофилна, съдържаща Lactococcus subsp. Lactis и Lactobacillus casei. Те се култивират заедно при 30˚С, съотношението между тях, трябва да бъде в 5 10 пъти в полза на Lactobacillus casei.

II група съдържа закваска за кисело мляко (Lb.bulgaricus и Str.thermophilus). тя се култивира при 40˚С и не трябва да участва в общата закваска с повече от 50%. Развива се главно по време на технологичния процес и е с по-изразена киселинноообразуваща способност, което предпазва прясното сирене от развитие на странична микрофлора.

За предпазване на сиренето то ранно шупване се използва по-голямо количество мезофилна закваска, която е основен агент на доброто зреене, вместо форсирането с млечнокиселата, чиято микрофлора по-слабо се развива в зреещото сирене.

Дозата на закваската трябва да бъде съобразена с качеството на млякото, така че на следващия ден да бъде достигнат киселинност от порядъка на 100˚Т. При нарязване на козето прясно сирене, изтичащата от него суровата е с киселинност 20˚Т.

След пресуване българското саламурено сирене съдържа от 1 ÷ 4.109 бактерии в грам сирене. След затваряне на тенекиите се поставя при 10˚С за 2 месеца. Вследствие на киселите продукти, киселинността може да се увеличи до 250 - 300˚Т. Хидролитичното разграждане на сиренния параказеинат в началото се извършва от протеиназите на сирищните ензими. В резултат на хидролитичното действие на протеиназите на сиренната мая, се формират олигопептиди, които по-нататък се формират в ниско молекулни фракции от пептидазите.

Lactococcus lactis достига до няколко милиона, но неговата ензимна система е недостатъчна за оптималното разграждане на млечните белтъци. Това отрежда голяма роля на Lactobacillus casei., който със завършената си протеолитична система през втория период на зреене оформя свойствата на саламуреното сирене.

Ензимите на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus безспорно също участват в процеса на зреене, но в много по-малка степен. Те не се развиват при температу-рата на зреене на сиренето, което във водната си съставка съдържа 6 - 8% NaCl. Следовател-но те участват само с клетъчната популация, получена при самото производство (пресуване и солене) и предварително зреене до затваряне на тенекиите. По време на истинското зреене тази популация умира, без да се развива.

Саламурата предпазва сиренето от развала на повърхностната микрофлора, но понякога самата тя може да бъде обект на бактериално развитие с висока хранителна стойност. В нея биха могли да се развият силно устойчиви на сол микрококи.

Ослизяването е бактериална недостатъчност на саламурата, което не засяга сиренето. Субстрат за ослизяването е лактозата, която се трансформира от млечно-киселите бактерии в глюкани и галактони. Важно средство е поддържането на ниско рН под 4.



4. Характеристика на технологичния процес

4.1. Окачествяване и приемане на млякото

Висококачествено сирене може да се получи от качествена суровина. Окачествяването на сурово мляко, предназначено за производство на Бяло Саламурено Сирене се извършва, съгласно регламент 853/ 2004 ЕС и на наредба №4, 19.02.2008г. по отношение на ораганолептични, физикохимични, микробиологични и цитологични показатели.

Прави се задължителен контрол за присъствие на подтискащи и консервиращи вещества, поради необходимостта от протичане на млечнокисел процес по време на обработка на сиренето. Млякото не трябва да бъде фалшифицирано, чрез добавяне на вода и други средства за фалшификация.

Млякото трябва да е добито от здрави животни и да не съдържа патогенни микроорганизми. При добра хигиена не трябва да съдържа значителен брой масленокисели бактерии (клостридии) и техните спори. При специално съчетание на някои фактори като по-високо рН, занижено съдържание на готварска сол и по-висока температура на зреене се предоставят подходящи условия за развитието на физиологичната дейност на маслено-киселите бактерии, което води до късно шупване на сиренето.

Суровото мляко не трябва да е от маститно болни животни. Тези млека са с намалено съдържание на каезеин, занижена подсирваема способност и се получава рехав коагулум.

Хладилното съхранение предпазва млеката от развала и повишаване на киселинността. При определени условия хладилното съхранение има и отрицателно отражение върху качеството му:

 занижава се подсирваемата способност на млякото от дезаградиране на казеиновите мицели и отцепване на Са и Р от казеиновите мицели.

 увеличават се загубите на азотни субстанции в суроватката.

Млякото не трябва да съдържа алкализиращи, миещи и дезинфекциращи препарати.

Не трябва да се допуска смесване на различни видове млека.

Окачественото мляко се приема посредством приеман линия, охлажда се до 4 - 6˚С и се съхранява в термоизолационни танкове с бъркачка. Приетото количество се измерва с поточни млекомери, работещи на обемен принцип и снабдени с филтър и обезвъздушител. Окачествяването на млякото се прави на базата на т.нар. средна проба.


4.2. Очистване

Очистването се извършва сепараторно или с използване на механични филтри.

Това е важна и задължителна технологична операция, с която се постига подобряване качеството на млякото и получаване на качествен и безопасен за здравето на консуматора продукт. Целта на тази операция е да се отделят механичните примеси, попаднали по време на доене и транспортиране на млякото. Постига се и отделяне на значително част от микороорганизмите попаднали заедно с механичните примеси.

За фино очистване на млякото се използват центробежни сепаратори-очистители. При тях механичните примеси се отделят по вътрешната долна страна на барабана. Във вид на центрофужна кал се отделят 50 ÷ 80 % от микроорганизмите, съдържащи се в суровото мляко.

Максимално очистване се постига при температура 35 - 35˚С, при която вискозитета на млякото е най-нисък.

Препоръчва се очистването да се извършва, чрез сепараторочистител като от подгряващата регенеративна секция потока мляко с температура 45˚С постъпва за сепариране. След което очистеното мляко постъпва в пастьоризационната секция на пастьоризатора.

Ако качеството на млякото е добро, то може да не се термизира, а само да се охлади и съхрани.
4.3. Охлаждане

Когато млякото не може да се преработи веднага след приемането му се охлажда до 4˚С и постъпва в термоизолирани танкове.

Бързото охлаждане на млякото в млекопреработвателните пунктове е от особено значение за удължаване бактерицидната фаза и запазване на сиренарската му годност.

При ниски температури на охлаждане могат да се развият само сапрофитни микро-организми.

При охлаждане на млякото измененията в съотношението на различните фракции на казеина в казеиновия мицел, което се дължи на отслабване на някои хидрофобни връзки, вземащи участие при формиране на коагулума. Освен това част от колоидния калциев фосфат преминава в разтворима форма. В резултат на частичното разтваряне на колоидния калциев фосфат и дезагрегиране на мицелите, намаляват техните размери и се повишава степента на хидратацията им.
4.4. Междинно съхранение

Протича в термоизолационни танкове. Не трябва да се съхраняват дълго време млека с висока батериологична обсемененост. Продължително съхранение на мляко при температура 4˚С, времето за коагулация се удължава, получения коагулума по-мек и по-лабилен, има по-слаба еластичност и при технологичната му обработка загубите на мазнина и белтък в отделената суроватка са по-големи, което води ди по-нисък добив готов продукт.


4.5. Стандартизация на млякото

За осигуряване на необходимо качество на готовия продукт се провежда стандартизация по казеинмазнина. Това е технически процес, при който маслеността на млякото се довежда до определена стойност според изискванията на БДС.

Има няколко начина на нормализация:

 чрез добавяне на обезмаслено мляко когато маслеността(М) на изходното мляко е по-висока то трябва да се понижи.

 чрез добавяне на сметана когато трябва да се повиши М.

Количеството на обезмасленото мляко се определя чрез квадрат на Пирсон. После нормализацията се извършва в танкове за съхранение.

За козето мляко съотношението е 0.68  0.72. За сравнение за кравето мляко стойностите са 0.7  0.72.

Това съотношение при нормален състав на млякото се осигурява при масленост 3,6 както за кравето мляко, така и за козето мляко.


4.6. Пастьоризация на млякото

Пастьоризацията е топлинна обработка под 100˚С, при която се унищожава по-голямата част от вегетативната микрофлора и патогенни бактерии, необразуващи спори. Топлинната обработка на млякото се явява основна критична точка (ССР) в НАССР. С нея не се цели само унищожаване на вредните и патогенните микроорганизми в млякото и постигане на желания пастьоризационен ефект, но и запазва технологичните достойнства на млякото за сирене. Пастьоризацията трябва да се проведе по такъв начин, че млякото да запази в максимална степен биологичните и хранителните им качества.

Целите на пастьоризация са:

 удължава се трайността на млякото.

 унищожаване на неспорообразуващите бактерии, вредни в технологично отношение.

 режима на пастьоризация се съобразява освен с убийствения ефект върху бактериите, но и с технологичните изисквания.

 унищожаване на редица токсични вещества

 създава се благоприятни условия за развитие на млечнокисела микро-флора.

Пастьоризацията се извършва в специални топлообменни апарати, които биват едно и многосекционни.

Пастьоризацията за Бяло Саламурено Сирене от козе мляко се извършва при температура 68 ÷ 70˚С, със задръжка от 10 ÷ 15 мин. Този режим е по-нисък сравнение с кравето мляко, поради факта, че в състава на това мляко има значително по-голямо количество късоверижни мастни киселини.


4.7. Подсирвaне

Пастьоризираното мляко се охлажда до 32 ÷ 34˚С , тъй като тази температура е оптималната за развитието на млеко  коагулиращите ензими и е съобразена с температурния оптимум на микроорганизмите, използвани като стартерна култура.

На всеки 100 l мляко се добавя 0.08 – 0.15% стартерна култура, съставена от Lactobacil-lus delbrueckii subsp. bulgaricus Streptococcus thermophilus, Lactococcus subsp. lactis и Lactobacillus casei.

От посочените видове следва, че закваската за БСС е съставена от два вида стартерни култури:

 киселомлечна(Lb. bulgaricus и Str. Thermophilus)

 сиренарска(Lb. lactis и Lb. casei)

Ролята на тези две части на закваската е следната:

Млечнокиселата осигурява развитието на киселинността по време на обработка на млякото и сиренината до момента на зреене. Сиренарската участва в процесите на зреене на сиренето.

Съотношението между термофилна млечнокисела закваска и мезофилна сиренарска закваска се изменя в зависимост от периодите на обработка на млякото.

Лятно време при по-високи температури се увеличава дела на мезофилната закваска, което ни предпазва от силно киселинообразуване, а през зимата се увеличава дела на термофилната микрофлора, за да се осигури необходимия млечнокисел процес.

 30 ml 50% разтвор на CaCl2, разтворен във вода в съотношение 1:10.

 Млекокоагулиращ ензим (МКЕ) в количество 25  30ml/ 100l мляко. При използване на мая с по-голямо съдържание на пепсин е желателно водата, в поради по-ниският оптимум на пепсина като млекокоагулиращ ензим.


4.7. Коагулация

Първа коагулация  10 ÷ 12 мин.

Пълна коагулация  60 мин.

Коагулумът за БСС трябва да бъде добре уплътнен, с леко оросяване по повърхността. През по-студените периоди на годината е добре сирените вани да се покрият отгоре с полиетилен, който предпазва млякото от застиване и неправилна коагулация и удължено време.


4.8. Обработка на коагулума

Извършва се, чрез вертикално и хоризонтално нарязване и оформяне на сирените кубчета с размери 20:20:20 и 30:30:30.

Оформените сирени кубчета се оставят в покой за 10 ÷ 15 min, за да се отдели по-голямата част от суроватката и да се стабилизират самите сирени кубчета. При всички случаи след нарязване се изменя киселинността на суроватката и тя се проследява при цялостната обработка на сиренината. Полиетилена, киселинността на суроватката трябва да се е повишила с 2  3˚Т. Ако тя не се е развила до желаната степен, то се правят по-големи задръжки на кубчетата в суроватката, с което се постига по-голяма стабилност на сиренината в следващите операции.
4.9. Обръщане на сирените кубчета

Цели синерезиса и стабилизиране на сиренината. Обръщането на сирените кубчета е от 2 до 4 пъти в зависимост от синерезиса и киселинността на суроватката. Ако сирените кубчета са по-нежни и нестабилни, както е в случая с козето мляко, се правят повече от 2 обръщания на по-големи интервали от 10 ÷ 20min. Ако количеството на закваската е било по-голямо или активността по-висока, в резултат на това млечно  киселия процес се развива много бързо и се налага съкращаване на времето между обръщанията.

Хванати в ръка кубчетата трябва да имат стабилност.
4.10. Изтегляне на полиетилена и оформяне на сиренината

Оформянето на сиренината за БСС се извършва на 3 етапа:

 ориентировъчно оформяне - извършва се чрез леко пристягане на цедката. Изчакване на определен период от време (10÷15min), през който се извършва самопресуване на сиренето.

¨ при него се извършва оформяне на сиренен блок, с помощта на филтрираща материя и леко начупване на страничната и горната повърхност на сиренния блок.

Тази операция се извършва 2÷3 пъти на интервали от 15÷20 min. През втория етап се провежда самопресуване.

¨третия етап е окончателен. Прави се с помощта на фиксиращи сиренния блок съоръжения. В долната си част те са вълнообразно оформени за свободно изтичане на суроватката. В по-голяма част от формите се прилага оформяне на голям сиренен блок. Но има форми, които формират т.нар. :малка квадратна форма”. Тя поема сиренината от около 1000l козе мляко.

Предимствата на малката форма са равномерно пресуване и липсата на крайни парчета.

4.11. Пресуване

Провежда се в съчетание с третия етап на оформянето или с окончателното оформяне на блока. Пресуването е двуетапно:

 поставят се 20 kg тежести за 40-50 kg сиренина. Този етап продължава 30min.

¨ 40 kg тежести за 40-50 kg сиренина 40-50 kg сиренина.

Краят на пресуването е при достигане на киселинност на сиренината 25˚Т; рН в края на сиренината на пресуването 5.3 ÷ 5.7. Водното съдържание да бъде 62  1%.

С процеса пресоване се постигат следните цели:

¨ придава се на готовото сирене стабилна форма;

¨ ускорява се отделянето на излишната суроватка и на включени въздух между тях;

¨ улеснява се спояването на сирените зърна.

Продължителността на процеса пресоване е в зависимост от достигането на желаното водно съдържание на сиренето. Пресоването се извършва с помощта на специални преси, които могат да бъдат хоризонтални и вертикални, призматични и винтови.

4.12. Нарязване на изпресувания сиренен блок

Добре изпресувания сиренен блок се нарязва на парчета с размери 123:123, с помощта на специална лента и нож, които се държи вертикално за правилното оформяне на бучката сирене. При отделянето на бучката е необходимо да се запази формата и стабилност на сиренината. При оставяне самостоятелно на гладка повърхност, бучката не трябва да се деформира.
4.13. Осоляване

БСС може да се осоли по два начина:

¨ комбинирано осоляване, състоящо се в водно осоляване в саламура и сухо доосоляване при нареждане на сиренето в опаковки.

¨ сухо осоляване при нареждане на сиренето в опаковки.

Сухото осоляване обикновено се комбинира с оформяне и пресуване в малак форма като продължителността на пресуването се удължава, а се намалява силата на пресуване. Този метод на пресуване и оформяне е за предпочитане през зимата, когато киселинността на сиренето се развива бавно.

При сухото осоляване за 1 опаковка от 16kg сирене се поставя 700÷721g. Морска сол или кристална сол, разпределена между редовете, с изключение на долния.

Режима на комбинираното осоляване се състои от водно осоляване в концентрираната саламура:

Сол - 20 ÷ 22 %

Киселинност до 25˚Т

Температура на саламурата 14 ÷ 15˚С

Продължителността на престоя на сиренето в саламурата е около 16h, през което време в сиренето трябва да е постъпило 2 ÷ 2.2% NaCl.

Саламурата периодически трябва да се подменя, а ежедневно да се контролират физико-химичните и бактериологични показатели.

Сухото доосоляване на сиренето се провежда при нареждането му в опаковки, като 1 опаковка с вместимост 16kg сирене се добавя 200 ÷ 220g сол.
4.14. Предварителна ферментация и контрол на киселинността на сиренето

След нареждането му в опаковките, които се затварят, то се оставя да престои 1h за повишаване на киселинността до около 200˚Т. Този етап се нар. „предварителна ферментация на сиренето”. Извършва се в помещения с температура 18 - 20˚С и благодарение на този престой се проследява възможността на сиренето по отношение на млечно- киселата ферментация.

На 24-я час киселинността на козето сирене трябва да е достигнало 160˚Т, а на 48-я час 180 ÷ 200˚Т.

През този етап се проследява и съдържанието на NaCl в сиренето, която трябва да в 2.2%. нарастването на киселинността по време на предварителната ферментация дава информация за количеството добавена стартерна култура. Ако за посочения период от време тя се е развила в необходимото степен, то това означава, че сме добавили точното количество стартерна култура. Ако обаче е по-ниска от това следва, че трябва да се завиши количеството на стартерната култура.


4.15. Доливане на сиренето със саламура и затваряне на опаковките

През периода на предварителна ферментация в резултат на развитие на киселинността и в резултат на добавената сол в опаковките се формира определено количество саламура. Количеството й не е достатъчно да покрие и най-горния ред на сиренето. За това е необходимо да се приготви специална саламура, която не е еднаква с тази за водното осоляване и която трябва да съдържа 8 ÷ 12% NaCl и да има киселинност 150 ÷ 180 ˚Т.

Партидите сирена с по-високо водно съдържание се осоляват по-бързо и в по-голяма степен, за това саламурата за доливане при тях е с концентрация 8 ÷10%, а при партиди с нормално водно съдържание концентрацията на соловия разтвор в саламурата за доливане е 10 ÷12%.

След доливане на сиренето със саламурата за доливане, опаковките се затварят. Задължително се прави проверка на херметичността на затворената на опаковка. Върху капака се нанасят определени данни като например: номер на фирмата производител; знак за вида на сиренето (краве, козе); дата на производство. Опаковката е желателно да бъде намазана с парафин или вазелин, за да се предпази от ръждясване.


4.16. Зреене на сиренето

Протича при температура 8 ÷10 ˚С, влажност на въздуха 70 ÷75% за 45 дни.

В залите за зреене сиренето е подредено по партиди съответно на специални палети рафтове, като между отделните партиди има необходимо пространство за проверяване на качеството на сиренето на определени периоди от зреенето. Разстоянието между опаковките със сирене позволява и по-бързото охлаждане на сиренето до необходимата температура на зреене.

4.17. Съхранение на БСС

БСС може да съхранява при температура от -2 ÷12 ˚С, като в зависимост от температурата на съхранение срокът е от 12 до 6 месеца.
4.18 Експедиция

Качествените показатели на Бялото Саламурено Сирене, което се реализира в търговската мрежа има следните качествени показатели:


Ораганолептични:
1. Външен вид: добре оформени парчета с размери след узряването както следва:

- основа: квадратна с размери 10 2 см.

- височина: 8 2 см.

- маса на парче сирене: 900 100g.


2. Консистенция: полутвърда
3. Вкус и мирис: чист, млечно -кисел, леко солен.
4. Разрезна повърхност: гладка, с порцеланов лом.
5. Цвят: бял.
- За саламурата:

1. Цвят: зеленикав, бистър.


2. Консистенция: течна, без провлачване.
3. Не се допускат механични замърсители.

Физико-химични показатели
1. Киселинност: не по-малка от 200˚Т.
2. Съдържание на NaCl: 3 - 3,5.
3. Масленост в сухото вещество (СВ) трябва да е около 45%.
4. Водно съдържание: 54 - 55%


2. Технология за производство на кашкавал

Кашкавал е вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация. Произвежда се само от овче или краве мляко и от смес на овче с обезмаслено краве мляко. Кашкавалът е млечен продукт, произвеждан предимно на Балканския полуостров. Първоначално кашкавал се е произвеждал само от овче мляко, успоредно с лактацията на овцете и то предимно във високопланинските райони. Съгласно БДС, кашкавалът, произвеждан от овче мляко, се нарича „Балкан“, този от краве е „Витоша“, а кашкавалът, смес от двете млека, се нарича „Преслав“. До производството на познатия ни днес кашкавал се е стигнало чрез постепенно усъвършенстване на технологията в продължение на много векове. Тя се изразява в прокисване на сиренето и последващо попарване с гореща вода и осоляване. Тази технология се е запазила от древността, тъй като след попарването и осоляването кашкавалът се запазвал продължително време годен за консумация. Попарването на сиренината и сравнително обилното осоляване позволяват продължителното съхраняване на кашкавала и при неблагоприятни условия.



2.Цикли на производство

Суровината предварително се филтрира и центрофугира. Млякото, използвано за кашкавал, не се пастьоризира, а само се термизира при температура 60 -63 °C за 20 секунди. Целта при този процес е да се снижи броят на вредната микрофлора, като същевременно се запазят полезните в случая млечнокисели организми. След това млякото се охлажда и се налива във вана. Добавя се закваска и за 30 - 40 минути настъпва подсирване. Коагулумът се нарязва на ситни парчета с размер на грахово зърно. Отделя се суроватка. След известно време цялата маса започва да се бърка за около 20 минути, а след това съдържанието се подгрява до 38 - 39 °C и продължава да се бърка. Процедурата се нарича изпичане на сиренината. След приключването ѝ зърната стават твърди и еластични, а суроватката се отцежда. Следва процес на чедеризация. Той продължава 2 - 3 часа при температура 35 - 37 °C. Титруемата киселинност се повишава, сиренината придобива пластични качества, а при удар издава тимпаничен звук. След това сиренината се нарязва на тънки парчета и се поставя в концентриран разтвор на готварска сол, за да се осоли. Накрая се попарва за няколко минути, в резултат на което се образува каша, която се омесва и поставя в калъпи. След едно денонощие се отделя от калъпа и се оставя да зрее за около 60 дена.



-Попарване 

Целта на този процес е:

-да се унищожи страничната микрофлора и да се инактивират ензимите.

-слепване на сиренината и придобиване на по-голяма пластичност.

-замества пастьоризацията.

-придава солен вкус на кашкавала.

-да се прекрати чедеризацията.

Температурата на попарване трябва да бъде в границите на 72 - 74 °C за около 3 - 4 минути. Промяната на температурата и времето на попарване влияят отрицателно върху пластичността и вкусовите качества на продукта.



-Зреене 

При този процес се получава допълнително разграждане на млечната киселина от термостабилни микроорганизми, останали живи в масата след попарването. След това постепенно те умират, като отделят ендоензими. Тези ензими от своя страна разграждат образувалия се монокалциев казеинат до аминокиселини. Те определят и високата хранителна стойност на кашкавала.



3. Различия с други млечни продукти

Трябва да се прави разлика между българския кашкавал и жълтите сирена, познати в Европа. Жълтите сирена се произвеждат със закваски, които могат да се внасят след подсирването. В някои от технологиите се ползват два вида мляко и специфични технологични условия. Най-очевидната разлика между кашкавала и жълтите сирена е наличието на дупки в сирената и липсата им при кашкавала. Размера на дупките е критерий за качество при сирената, докато наличието им в кашкавала говори за неспазване на санитарно-хигиенни норми при производството.


3.1.Кашкавал “Витоша”

Твърдо парено сирене, произведено от пълномаслено краве пастьоризирано мляко. Притежава приятен млечнокисел вкус и аромат. С богатото съдържание на хранителни вещества, лесноусвоима храна за всички възрастови групи. Консумира се като предястие, съставка на блюда с други видове сирена или в комбинация с месни продукти за приготвяне на сандвичи и пици.





СПЕЦИФИКАЦИЯ

КАШКАВАЛ “ВИТОША”

Описание Кашкавал “Витоша” е българско твърдо парено сирене, произведено от пълномаслено или нормализирано краве термизирано мляко при използване на подбрани стартерни култури. Притежава приятен млечнокисел вкус и аромат.

Състав Краве мляко, подбрани стартерни култури за твърдо сирене, калциев двухлорид и сирищен ензим.

Богат на хранителни вещества. Лесноусвоима храна за хора от всички възрасти.



Приложение Кашкавал „Витоша” се предлага като предястие, съставка на блюда с други видове сирена или в комбинация с месни продукти за приготвяне на сандвичи и пици.

Физикохимични характеристики на 100g сух продукт

Характеристики, %

Сухо вещество, не по-мало от 58.0

Мазнини в сухото вещество, не по-малко от 45.0

Съдържание на сол 1.5 - 2.0

Цвят бял до светло жълт

Структура умерено еластична

Вкус приятно млечнокисел

Предлага се във форма на паралелепипедни блокчета или кръгли пити опаковки от „Криовак” с тегло от 9кг, 7кг, 3кг, 1кг и 0.2кг.

Трайността на продукта е 10 месеца, съхраняван при температура 0-2оС



3.2.Кашкавал “Балкан”

Твърдо парено сирене, произведено от пълномаслено овче пастьоризирано мляко, добивано от планинските райони на страната. Притежава специфичен вкус, забележителен със своята пълнота и аромат. Богат на хранителни вещества, с високо съдържание на минерали, белтъци и мазнини. Превъзхожда по калоричност кашкавала, произведен от краве мляко. Незаменима храна за всички възрастови групи. Подходящ за консумация като предястие или като съставка на блюда с други видове сирена.





КАШКАВАЛ “БАЛКАН”

Описание Кашкавал “Балкан” е традиционно българско твърдо парено сирене, произведено от овче мляко, добивано от планинските райони на Стара планина, Родопите и Рила със специфичен, забележителен със своята пълнота вкус и аромат.

Състав Овче мляко, подбрани стартерни култури за твърдо сирене, калциев двухлорид и сирищен ензим.

Богат на хранителни вещества и с високо съдържанвие на млечна мазнина, белтък и минерали, кашкавал „Балкан” превъзхожда по калоричност кашкавала, произведен от краве мляко.

Приложение Подходящ като храна за хора от всички възрасти, сервиран като предястие или като съставка на блюда с други видове сирена.

Физикохимични характеристики на 100g сух продукт

Характеристики, %

Сухо вещество, не по-малко от 58.0

Мазнини в сухото вещество, не по-малко от 50.0

Съдържание на сол 1.8 - 2.0

Цвят бял до светло жълт

Структура умерено твърда

Вкус приятно млечнокисел

Предлага се във форма на паралелепипедни блокчета или кръгли пити опаковки от „Криовак” с тегло от 9кг, 7кг, 3кг, 1кг и 0.2кг



Трайността на продукта е 12 месеца, при температура на съхранение 0-2оС




Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница