Основни заплахи, стоящи пред създаването на един по-сигурен свят Елица Петрова, Николай Ничев Резюме

Основна цел на настоящата разработка е да информира относно набелязаните основни проблеми и да предложи размисли и виждания относно взаимовръзките между тях и решаването им. Тя се позовава на официални международни източници, като „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната” и препоръките на генералния секретар на ООН по повод бъдещите заплахи, пред които е изправен света.

Ключови думи: заплахи от високо ниво, ООН

JEL: F: International Economics, F0: General, F01: Global Outlook

Основна цел на настоящата разработка е да информира относно набелязаните проблеми и да предложи размисли и виждания относно взаимовръзките между тях и решаването им. Тя се позовава на официални международни източници, като „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната” и препоръките на генералния секретар на ООН по повод бъдещите заплахи, пред които е изправен света.

Основните заплахи, идентифицирани от „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната”¹ и препоръките на генералния секретар на ООН² коренспондиращи с него, могат да се обособят в следните групи:

1. 
   бедност;
   
2. 
   инфекциозни заболявания;
   
3. 
   влошаване на околната среда;
   
4. 
   междудържавни конфликти и войни;
   
5. 
   геноцид и други жестокости;
   
6. 
   оръжия за масово поразяване;
   
7. 
   тероризъм;
   
8. 
   транснационална организирана престъпност.
   

ООН дефинира: „В основата на бедността стоят липсата на избор и възможности, нарушаването на човешкото достойнство…липсата на достъп до храна и дрехи, липсата на достъп до образование и здравеопазване, липсата на работа. Тя означава несигурност, безпомощност и изолация на отделни лица, домакинства и общности. Бедността предполага повишени нива на насилие, лоши жилищни условия, липса на достъп до чиста вода и канализация.”. ³

Бедността е свързана както с доходите, така и с достъпа до услугите. Тя включва липса на доходи и ресурси за устойчиво осигуряване на поминък, глад и недохранване, заболявания, ограничен достъп или липса на такъв до образование и здравеопазване, нарастване на заболеваемостта и смъртността, нарастване на бездомността, пребиваване в неподходящи жилища и опасна среда, социална дискриминация и изолация на индивиди, групи и части от обществото. Характеризира се и с невъзможност за участие в гражданския, социалния и културния живот на страната.

Нарастването на разходите за живот правят бедните хора по-малко способни да си позволят определени стоки и услуги. Те отделят значителна част от бюджета си за храна и могат да бъдат особено уязвими по отношение на повишаване на цените на хранителните продукти. Световната банка предупреди, че 100 милиона души са застрашени от потъване в бедност. Свръхнаселеността също опосредства бедността.

Изследванията в социалната сфера потвърждават, че съществува риск от изоставане в образователно отношение на деца, чиито родители са с ниски доходи. Тези деца са изложени на по-висок риск от задържане в един и същ клас и незавършване на образованието си. При деца, произхождащи от семейства с ниски доходи, са налице рисковите фактори като младежка престъпност, ранна бременност и други.

Защитата на правата на бедните слоеве на населението и подпомагане развиващите се държави може да бъде важна стратегия за намаляване на бедността. В известна степен гаранция за социална сигурност е предоставянето на финасова и нефинансова помощ под формата на безплатно образование, подобряване на здравеопазването, предоставяне на социални помощи (за отопление, за покриване на основни жизнени нужди), подпомагане на социално слаби семейства сами да отглеждат децата си или отдаването им в приемни семейства, с цел превенция на негативите съдържащи се в социалните институции, подпомагане на младежите (подпомагане образованието, обучението им, намирането на работа, установяване на трайна професия). Друг начин за подпомагане на развиващите се икономики е намаляване или опрощаване на дълга им към останалия свят. Ако те не отделят огромните средства за плащанията по външния си дълг, ще имат възможност да пренасочат финансовия си ресурс към приоритети, като здравни грижи, образование и намаляване на бедността.

Според информация на Световната здравна организация най-смъртоносните инфекциозни болести, които са причинили над 100 000 смъртни случаи през 2002 г. са: инфекции на долните дихателни пътища, ХИВ / СПИН, стомашно-чревни разстройства, туберкулоза, малария, морбили, коклюш, тетанус, менингит и други.⁶ Причини за висока смъртност са и лошото или недостатъчното здравеопазване и грижи при бременност, раждане и пръви грижи за детето.

Пониженото ниво на здравеопазване и образование, инфекциозните болести, злоупотребата и зависимостта от наркотични вещества, в това число и алкохолизмът водят до застрашителни за здравето последици, до отклоняване на икономически ресурси, намаляване производителността на труда, бедност и застрашават световния мир и сигурност.

Влошаването на околната среда се свежда до намаляване и замърсяване на въздушните, почвените и водните ресурси, унищожаване на екосистеми и изчезване на дивата природа. То се определя като промяна или нарушаване на околната среда, считана за вредна или нежелана. Замърсяването е елемент от деградацията на околната среда и е свързано с внасянето на нови, нехарактерни за нея вещества или превишаването на нивото на нормалната им концентрация в природата. То може да бъде предизвикано от естествени или антропогенни фактори. Различават се радиоактивно, шумово, светлинно, електромагнитно, топлинно и химично замърсяване. ООН определя увреждането на околната среда като намаляване на капацитета на околната среда и невъзможност да отговори на социалните и екологичните цели и нужди на обществото.⁷

Опазването на околната среда е част от съвременната доктрина „Устойчиво развитие”, която ни напомня, че при потреблението съвременното поколение би следвало да вземе предвид възможността на бъдещите поколения да потребяват и която изисква осъзнаване на нуждата от постигане на хармония между екология, икономика и социална сфера.

Мотивацията за началото на една война може да бъде различна. Икономическите предпоставки за началото на войни в миналото са били главно свързани със завземане територията, природните ресурси и богатството на отделната нация.

Марксистката теория за причините за войната посочва, че всички съвременни войни са предизвикани от конкуренцията за ресурси и пазари между великите сили, като твърди, че тези войни са естествен резултат от свободния пазар.

Част от психологическите теории за войната я представят като продължение на поведението на животните, като резултат на разпределение на териториите и на конкуренцията. Някои психолози (Дърбин и Боулби, 1939) считат, че човешките същества са по природа склонни към насилие.⁹ Тази агресивност се подхранва от пристрастия и омраза срещу други раси , религии, нации или идеологии. Италианският психолог Франко Форнари смята, че войната и насилието произлизат от нашата "нужда от любов", с която се свързва изумителното желание на хората да умрат за родината си.

Според Макиавели мирът не съществува в действителност. Периодите, които се възприемат като мир са всъщност периоди на подготовка за война. Теорията на Морис Уолш сочи, че войните се появяват само, когато лидерите с необичайни психически качества и потребности, като незачитане на човешкия живот, са поставени на власт. Тези лидери най-често идват на власт по време на криза, когато народът е предпочел по-решителен лидер, който след това въвлича нацията във война.¹⁰ Примери за това са Наполеон и Хитлер.

Поддръжниците на теорията на Малтус виждат в увеличаването на населението главен източник на военни конфликти. В навечерието на Първия кръстоносен поход папа Урбан II съветва кръстоносците, че земята, която обитават е твърде тясна за населението си и едва ли би могла да изхрани всички, като ги насочва към завладяване на нови земи от „нечестивата раса” и подчиняването им. Тезата на Урбан Втори е една от най-ранните прояви на военните теории, според които войните са причинени от увеличеното население на земята и последващия недостиг на ресурси. Томас Малтус (1766-1834) пише, че хората винаги ще се увеличават, докато не бъдат ограничени от война, болест или глад.

Гражданските войни и размирици също оказват негативно влияние върху световния мир и безопасност. Като вид противоборство между групировки в рамките на една държава, целите им могат да варират от поемане на контрол върху цялата държава или отделен регион до промяна на държавната политика. Гражданските войни се характеризират с висок интензитет на конфликта и водят до голям брой жертви сред цивилното население и социален и икономически срив и дестабилизация.

През 2003 г., носителят на Нобелова награда Ричард Д. Смолей идентифицира войната като един от десет най-големите проблеми, които ще стоят пред обществото на човечеството през следващите петдесет години. Войните, политическата нестабилност и престъпност обезкуражават инвестициите в икономиките на държавите, на чиято територия се водят. Те водят след себе си огромни поражения върху населението, околната среда, икономиката. Но последиците от войната не трябва да се разглеждат само като пагубни за мира, околната среда и световната икономика. Те засягат най-силно човешкия фактор, а именно участващите във военни действия и засегнатите цивилните лица. Почти всички войни са придружени със значителни смъртни случаи сред войниците и цивилно население. Данните за общия брой жертви на Втората световна война се различават, но повечето показват, че 60 милиона души са загинали във войната, включително около 20 милиона войници и 40 милиона цивилни граждани. Съветския съюз е загубил около 27 милиона души по време на войната, което представлява половината от всички жертви във войната.¹²

Геноцидът е умишлено и систематично унищожение на индивиди, групи, нации, на етническа, расова или религиозна основа. Най-изчерпателното определение за понятието се открива в Конвенцията за превенция и преследване на геноцида на ООН. Самият термин " геноцид " за първи път е въведен в употреба в началото на 30-те години на 20 век от полския юрист Рафаел Лемкин, а международен правен статус получава едва след края на Втората световна война, на 09 декември 1948 г. Конвенцията е приета на 9 декември 1948 г. и вла в сила на 12 януари 1951 г. (резолюция 260 (III)). Основна нейна цел е да се запази съществуването на отделни човешки групи и да се утвърдят основни принципи на човечност и морал в световен мащаб. Член 2 от нея съдържа международно признато определение за геноцид, което е включено в националното наказателно законодателство на редица страни. Според него „всяко от следните действия, извършени с цел да се унищожи, напълно или частично, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава: умъртвяването на членове на дадена група; причиняване на сериозни телесни или душевни щети на членове на група; умишлено налагане на дадена група на условия на живот, целящи физическото му унищожаване изцяло или отчасти; налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в рамките на група; насилствено прехвърляне на деца от една в друга група.” ¹³

В много случаи военните действия са преплетени с различни форми на геноцид и други жестокости. From Wikipedia, the free encyclopediaКъм него можем да причислим Към геноцида можем да се причислят и различни форми на уронване, подкопаване, загуба на лична сигурност, свобода, здраве, достойнство и живота на лицата, принадлежащи към дадена група или националност, както и някои особени видове престъпления и жестокости срещу личността. Примери за това могат да бъдат: т[ edit ] Human traffickiрафика на хора (включително деца), сексуално робство, пMain article: Human trafficking [ edit ] Commercial sexual exploitation of children[ edit ] Forced prostitutпринудителна проституция и порнография, д[ edit ] Child prostitutiддетска проституция и порнография, туризъм с цел възползване от сексуални услуги, търговия с човешки органи и други.

Според законодателството на САЩ ОМП са оръжия за масово унищожение към които се отнасят: any weapon or device that is intended, or has the capability, to cause death or serious bodily injury to a significant number of people through the release, dissemination, or impact всяко оръжие или устройство, което е предназначено или има възможност да причини смърт или тежка телесна повреда на значителен брой хора чрез освобождаването, разпространение, или въздействие наtoxic or poisonous chemicals or their precursors токсични или отровни химикали или техните прекурсори, a disease orgradiation or radioactivity ^{[ 25 ]} радиация или радиоактивност.¹⁴ For the purposes of US Criminal law concerning terrorism , ^{[ 28 ]} weapons of mass destruction are defined За целите на Наказателното право на САЩ, оръжията за масово унищожение са дефинирани като:

• 
  any destructive device defined as any explosive, incendiary, or poison gas bomb, grenade, rocket having a propellant charge of more than four ounces, missile having an explosive or incendiary charge of more than one-quarter ounce, mine, or device similar to any of the devices described in the preceding clauses ^{[ 29 ]} разрушителни устройства - взривни, запалителни устройства, бомби с отровен газ, гранати, ракети, мини, или друго устройство със заряд на повече от четири унции;
  
• 
  всяко оръжие, което е проектиранои или предназначено да причини смърт или тежка телесна повреда чрез освобождаване, разпространение и въздействие на токсични или отровни химикали, или техните прекурсори;
  
• 
  any weapon involving a biological agent, toxin, or vector всяко оръжие с биологичен агент, токсин;
  
• 
  any weapon that is designed to release radiation or radioactivity at a level dangerous to human life ^{[ 30 ]} всяко оръжие, което освобождава радиация и довежда до радиоактивност над нива, опасни за човешкия живот.¹⁵
  

По-широко известно сред обществото е разграничаването на ОМП на: биологично, химическо, ядрено и радиологично оръжие, като всички те са използвани с цел да се убие, нарани или направи противника неспособен да воюва, като причиняват физически и психически щети върху противника и цивилното население, водят до разрушения на изградената инфраструктура на засегнатата територия.Тъй като биологическото оръжие обикновено е предназначено да въздейства върху голям брой хора и трудно се поддава на контрол, то се счита за оръжие за масово унищожение .

В съвременния свят ядреното оръжие има двойнствено значение - то е едновременно заплаха за пълно унищожение, поради което е и сдържащ фактор, който спира войните между притежателите му.През 1947 г. с оглед на бързо все по-разрушителни последици и разходите на новоразработената атомната бомба, първоначалният разработчик на концепцията за нея, Алберт Айнщайн заявява: "Аз не знам с какви оръжия ще се води Трета световна война, но Четвъртата световна война ще се води с тояги и камъни. "¹⁷

В съвременния свят сИкономически и социални въздействия [ редактиране ]Създаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества (или обществени групи)ъздаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества и групи, които притежават значителни икономически ресурси, като световния опит доказва, че не е задължително те да са икономически развити държави. Процесът изисква големи икономически усилия и висока степен на монополизация и строг контрол над големи сектори от индустрията и други обществени структури - химия , металургия , фундаментални научни изследвания, военни структури.Ядрената сила не може да си позволи и социална нестабилност в размери, които биха довели до гражданска война.Единствената страна, унищожила собствения си ядрен потенциал е Южна Африка и за причина за това се счита опасността от граждански размирици при смяната на режима на апартейд с демократично управление. За щастие за човечеството предвижданите разходи за евентуална трета световна война не се считат за приемливи от повечето нации, като поставяне началото на такава война се счита за социално, екологично, хуманно и най-вече икономически неизгодно.

След като войните и използването на оръжия за масово унищожения се считат за финансово неизгодни и поставят определени морални и чисто човешки въпроси относно жертвите, през 20 век все по-пълно започват да се проявяват организирани явления и конкретно насочени действия към подкопаване устоите на международната сигурност, като тероризма и транснационалната организирана престъпност. Те са предназначени за предизвикване на терор и психически страх чрез насилие, преследване и унищожаване на главно на цивилни цели. Подобни действия се провеждат от незаконни нелегални организации и имат за цел да изпратят съобщение към обществото и правителството, което е на власт в дадена държава. Терористите атакуват национални символи, за да покажат силата си и да се опитват да разклатят основите на държавата или обществото, на което се противопоставят. Това повлиява отрицателно на правителството, икономиката и обществото като същевременно увеличава престижа на дадена терористична организация и идеологията, която изповядва.


Тероризмът може да се определи като системното използване на насилие, като средство за принуда. Терорът служи като средство за натиск и за разпространение на несигурност или страх. Днес тероризма се счита основно за комуникационна стратегия, стремяща се към промяна на съществуващия ред, не завземане на територия по военен начин, а завземане на мисленето.

През 1994 г. Общото събрание на ООН многократно осъди терористичните актове, като се използва следната дефиниция за тероризма: "престъпни деяния, целящи да предизвикат състояние на ужас в широката общественост, в групи лица или в конкретни лица, за цели, които не могат да бъдат оправдани по съображения от политически, философски, идеологически, расов, етнически, религиозни или друг характер."¹⁸

Според Луиз Шели транснационалната организирана престъпност ще бъде определящ проблем на 21-ви век за политиците, както Студената война за 20-ти век и колониализма за 19 век. „Терористите и транснационални престъпни групи ще се увеличават, защото тези престъпни групи са основните бенефициенти на глобализацията. Те се възползват от свободното придвижване, свободната търговия, бързия оборот на капитала и движението на парите, телекомуникациите, информационните, компютърните системи...” ¹⁹

Разглеждайки основните заплахи пред сигурността в съвременния свят откриваме неминуемо взаимната връзка и зависимост между тях. Бедността, нарастващите заболявания, влошаването на околната среда, конфликтите между и в рамките на държавите, геноцида и други подобни жестокости, оръжията за масово унищожение, тероризма и транснационалната организирана престъпност са тясно преплетени и водят до дестабилизация на световния мир, световната сигурност и безопасност. Задълбоченото им проучване, разглеждане и представяне пред академичната аудитория и обществото би могло да бъде само положително и да доведе до иницииране на градивни дискусии и конкретни действия и мерки насочени към превенцията и успешното преодоляване и справяне с посочените негативни явления.

1. 
   A more secure world: our shared responsibility, Report of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change, Transmittal letter dated 1 December 2004 from the Chair of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change addressed to the Secretary-General, 2004.
   
2. 
   A more secure world: our shared responsibility, Report of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change, Transmittal letter dated 1 December 2004 from the Chair of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change addressed to the Secretary-General, 2004.
   
3. 
   Durbin, EFL and John Bowlby, Personal Aggressiveness and War, 1939.
   
4. 
   Fearon, James D., Rationalist Explanations for War, International Organization 49, 3, 1995, р. 379-414.
   
5. 
   Fifty-ninth session, Agenda item 55, General Assembly, United Nations A/59/565, 2 December 2004, 2004.
   
6. 
   Follow-up to the outcome of the Millennium Summit, Note by the Secretary-General
   
7. 
   Heuser, B., Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants, War and Society Vol. 27 No. 2, 2008, p. 1-24.
   
8. 
   Hosking, Geoffrey, Rulers and victims: the Russians in the Soviet Union ". Harvard University Press, 2006, p.242.
   
9. 
   United Nations Convention on the Prevention and Punishment of the Crime of Genocide CPPCG, UN General Assembly on 9 December 1948, came into effect on 12 January 1951 (Resolution 260 (III)), 1948.
   
10. 
    United Nations Declaration on Measures to Eliminate International Terrorism annex to UN General Assembly resolution 49/60 ,"Measures to Eliminate International Terrorism," of December 9, 1994, UN Doc. A/Res/60/49, 1994.
    
11. 
    US CODE: Title 18, § 2332a. Use of weapons of mass destruction, http://www4.law.cornell.edu/uscode/html/uscode18/usc_sec_18_00002332---a000-.html . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010.
    
12. 
    Walsh, Maurice N., War and the Human Race, 1971.
    
13. 
    Williams, P. & Savona, The United Nations and Transnational Organized Crime. Abington, Oxon, Frank Cass Publishers, 1996.
    
14. 
    World Health Organization, Age-standardized DALYs per 100,000 by cause, and Member State, 2004, http://www.who.int/entity/healthinfo/global_burden_disease/gbddeathdalycountryestimates2004.xls .  
    
15. 
    http://www.fbi.gov/about-us/investigate/terrorism/wmd/wmd_faqs/ . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010.
    
16. 
    http://www.mercksource.com/pp/us/cns/cns_hl_dorlands_split.jsp?pg=/ppdocs/us/common/dorlands/dorland/three/000030962.htm . взето 2010-02-03 .
    
17. 
    http://www.unisdr.org/eng/library/lib-terminology-eng%20home.htm . взето 2010-06-09.
    
18. 
    http://www.wagingpeace.org/menu/action/urgent-actions/einstein/ . Retrieved 2010-02-03 . Взето 03.02.2010.  
    
19. 
    http://www.who.int/whr/1999 .взето 2010-10-24. 
    
20. 
    http://www4.law.cornell.edu/uscode/50/usc_sec_50_00002302----000-.html . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010.