Основно училище „отец паисий” –наследник на класното училище в силистра и сторията на училище „Отец Паисий”



Дата08.08.2017
Размер98.97 Kb.



ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ” –НАСЛЕДНИК НА КЛАСНОТО УЧИЛИЩЕ В СИЛИСТРА

И
сторията на училище „Отец Паисий” е тясно свързана с нерадостната, но и героична съдба на българите от Силистренския край, с борбите за национално самоопределение и национално самопризнание – за утвърждаване на всичко български през епохата на Българското възраждане и в годините на румънската окупация.

През Възраждането Силистра била турска военна крепост и административен център, седалище на гръцкия митрополит и фанариотското духовенство, поради което борбата на силистренци за създаване на българско училище била особено мъчителна и ожесточена. В началото на 40-те години на 19-и век те успели да надмогнат гръцкото влияние и открили българско взаимно училище, което започнало динамично да се развива.

В резултат на утвърждаването на взаимното училище българският дух на населението в града укрепнал. Нуждата от грамотност се превърнала в страст за знания и през 1861 г. бил условен за учител Милан Кънчев Миланов от Елена, завършил гимназия в Одеса и Николаев, културен човек и прекрасен църковен певец. Той създал ПЪРВИ КЛАС при взаимното училище и по този начин поставил началото на ПЪРВОТО КЛАСНО УЧИЛИЩЕ В СИЛИСТРА. Изработен бил и първият печат на класното училище с надпис: ”РОДНО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ – СИЛИСТРА – 1863г.” с изобразен петел – символ на духовното пробуждане. Милан Кънчев създал и развил и II клас на училището. Българската национална идея все по-дълбоко пускала корени сред силистренското население, грижливо подхранвана от класното училище.

През 1862 г. било организирано честване на общобългарския празник, посветен на славянските първоучители Кирил и Методий. Наклеветен от гърците, Милан Кънчев бил принуден да напусне Силистра през 1864 г. и класовете били закрити до идната година, когато за учител бил повикан Тодор Пеев, известен училищен деец и революционер от Етрополе. Под неговото ръководство българската община се сплотила и довела докрай борбата за прогонването на гръцкия митрополит Дионисий, като отхвърлила и подчинението си към гръцката митрополия. Добър помощник на Тодор Пеев бил Васил Петров Икономов от с. Жеравна, Котленско. Учителите укрепили класното училище, открили и III клас. Тодор Пеев имал за цел да открие IV клас за подготовка на учители и свещеници за областта. Общината събрала още с първата подписка 30 хиляди гроша за откриване на IV клас. По този повод Тодор Пеев пише в своята автобиография, че никъде другаде в България не е срещал такова ученолюбиво и щедро население като силистренското. В класното училище се подготвяла над 250 ученици от града и селата. За първи път били открити трето и четвърто отделение за ученички. Организирани били училище в селата. Тодор Пеев им оказвал методическа помощ, проверявал работата на учителите. Той владеел отлично и преподавал френски език, с което привлякъл ученици от други народности. Гръцкото училище било затворено поради липсата на ученици.

В класното училище се изучавали следните предмети: български, френски, турски език, аритметика, география, всеобща история, закон божи, славянски език, а в трети клас – българска история, руски език, търговски книги и писма, физика, риторика, химия, алгебра, катехизис. Учителят задавал теми за разработка в къщи, взети от историята и географията. В края на всяка година се провеждал публичен тържествен изпит, на който присъствали училищните настоятели, представители на турската власт, родители и граждани. Всеки ученик, завършил училището, получавал свидетелство с печат „Българско общонародно училище – Силистра 1865 година.” Тодор Пеев бил особено почитан от българското население и от всички силистренци, без разлика на народност. През октомври 1865 г. той бил принуден да напусне заради интригите на гърците, но обратът, който дава в развитието на българското класно училище и църковната борба, бил така категоричен, че гръцката патриаршия не успяла да възстанови никога вече своето предишно положение в Силистра.

През 1870г. общината назначила Сава Илиев Доброплодни, най-прочутият тогава възрожденски учител. Роден в Сливен, учил в родния си град и в цариградското гръцко училище. Едновременно с уславянето на Доброплодни било изпратено писмо до свещениците и учителите в селата, в което се уговарят за изпратят по-способните и богатите ученици да довършат образованието си в градското класно училище в Силистра. Сава Доброплодни бил отличен учител и превъзходен организатор, направлявал и ревизирал даскалите от селата. Премахнал старите учебници и въвел нови. Неговите възпитаници изучавали история, физика, земеописание, алгебра, геометрия /за първи път/, славянска, българска и френска граматика, турски, гръцки, влашки, немски, френски и италиански език. Името на Доброплодни е свързано със създаването на читалището в Силистра през 1870 година, с успешен завършек на църковно-националните борби и Първия национален събор в Цариград през 1871г., в който бил представител на Силистренската епархия.

Създаденото на основата на българското взаимно училище, класно училище в Силистра се развивало едновременно с него. То доразвило традициите: обучението било безплатно, с широк свободен достъп за всички, завършили отделенията на взаимното училище. Учителите били осигурявани и получавали заплати от общината. От 1865г. до Освобождението силистренските главни учители били педагогически ръководители на селските училища и от селата идвали непрекъснато ученици в класното училище, което се превърнали в средищно и подготвяло учителите за българските взаимни училища. До Освобождението силистренското класно мъжко училище се помещавало в първата училищна сграда.

Учениците били приемани на 15 август и 2 ноември от 7 до 15-16 годишна възраст. Курсът на взаимното училище бил от първото до третото отделение, а от 1875 да 1879г. до четвърто отделение. Курсът на класното училище траел 3 годиниот първи до трети клас, но не при всички учители имало по три класа. Учебната година започвала на 15 август и завършвала на 15 март за града, но понякога класното училище имало ваканция само 1 месец през лятото. Учениците се разпущали за гроздобер и Великден за по една седмица. Занятията започвали сутрин около 7-8 часа и траели до обяд, след почивка започвали в два часа и траели 3 часа. Междучасие нямало. Учебната година завършвала с тържествен изпит. Изпитването започвало от най-големите и завършвало с най-малките. В класовете изпитите се провеждали по предмети. Всеки присъстващ можел да зададе въпроси. В първата неделя след изпита се извършвал тържествен акт и се раздавали награди и свидетелства на учениците.

Развитието на класното училище било свързано и с борбите за обособяването на българската община в града и отделянето й от гръцката, така че вървяло успоредно с укрепването на общината. До Освобождението в Силистра се създала възможност за свободно и пълноценно развитие на училището. През 1879г. в него се обучавали 193 ученици /три отделения и един клас/, а през 1880г. – 203 ученици.

На XII заседание на II обикновено Народно събрание било решено правителствено Държавно трикласно училище от Добрич да се премести в Силистра от 1 септември 1880г.С писмо № 906 от 5 юни 1880г. МНП известило решението на Народното събрание и поскало да му се извести какво здание може да му отстъпи общината за училището. Предоставена била сградата на едно от основните училища – “Йосиф І” ,тъй като междувременно постройката на класното училище била изгоряла и то се помещавало в частна сграда. Завършилите с успех І клас на Силистренското класно училище били приети във ІІ клас на Държавното мъжко училище, което имало един директор и двама учител

Наследило традициите на Силистренското възрожденско училище, като се сляло с него, Държавно мъжко трикласно училище от 1880 до 1909г. служи като долен курс на Педагогическото училище.

Първостепенна грижа на свободна България била да осъществи задължително образование на децата от 6 до 12 години от първоначалното училище. Във връзка с осигуряването на сгради за увеличения брой ученици в Силистра започнал строеж на училищна сграда през 1896г. В “Силистренския алманах” за 1890г. с разноски на окръга Държавно педагогическо и държавно ІІІ класно училище и училището “Отец Паисий”, построено през 1896г.”

От спомените на Георги Иванов Сарафов и Кирил Карагеоргиев, записани от учителя Злати Еников през 1976г., научаваме, че училището било построено като едноетажна сграда във фармата на буквата “П” на ул. ”Плевенска” и е наречено “Отец Паисий”. Улицата, приела това име, съществува и до днес.



Сградата била построена със средства на Силистренската община и имала 6 стаи, от които 4 класни с 65,45 м2 и 294,53 м3 и 5,5 дка. двор. Струвала 32 хиляди лева. Покъщнината струвала 1044лв. и се състояла от чинове, черни дъски и маси, а останалите пособия стрували 240лв. /7 карти и 4 други пособия/. През учебната 1897/98г. “Отец Паисий” било открито като самостоятелно учебно заведение с 36 момчета и 130 момичета в първо, второ, трето и четвърто отделение.

По време на румънската окупация архивът на училището бил унищожен, поради което не може да се възстанови изцяло неговата история през тези първи години. Успяхме да издирим имената на някои учители: Тодор Ничков/1897/- главен учител, Събка Митева, Иван Николов, Юрдан Златаров, Невена Г. Григориева, Димитър Желев, Стефан Вапорджиев. Като самостоятелно начално училище “Отец Паисий” съществува до 1909г.

През 1909г. съгласно новия ЗНП /на Мушанов/ Държавното мъжко трикласно училище се обособило като мъжка прогимназия, преместило се в сградата на началното училище “Отец Паисий” и се сляло с него.

В спомените си Драган Бобчев пише: “Ученици за първи прогимназиален клас се рекрутираха от “правителственото трикласно училище”, наречено вече прогимназия, с дириктор Никола Раев, която през учебната 1909г. се помещаваше в сградата, в която е ОУ ”Кирил и Методий”, между улиците “Отец Паисий” и “Плевен”. В историческата справка `на Живко Т. Станчев четем: ”В І и ІІ прогимназиални класове при директор Раев бях ученик в Трикласното училище при педагогическото, ІІІ клас завърших в самостоятелната прогимназия, бившето начално училище “Отец Паисий””. А Кирил Карагеоргиев посочва: “През този довоенен пориод прогимнозия “Отец Паисий” бе едно от най-добре обзаведените училища в града. В него учеха всички прогимназиални учуници от града и селата. В него се е учил и легендарният добружански революционер Дочо Михайлов и много други видни синове на Силистра и окръга. Като най-изтъкнат учител и педагог през този период е бил дългогодишния директор Никола Раев, чийто образ на любим учител още живее в спомените на много силистренци”.

Мъжката прогимназия “Отец Паисий” съществувала до румънската окупация на 28 юни 1913г., когато Силистра влязла в пределите на кралска Румъния. За да убие напълно българското национално съзнание и румънизира българското население, властта закрила всички училища в Силистра. Сградата на нашето училище била взета за румънски мъжки лицей и по-късно надстроена с втори етаж. Така съществува и до днес.

След почти четиримесечно прекъсване, от 8 януари 1914г. училището ни продължило своята работа, но като Частно първоначално българско училище, без право на публичност и без право да носи името Отец Паисий. То бело откритос 12 паралелки в частна сграда, собственост на Екатерина Карагеоргиева. И макар, че съгласно румънските закони завършилите това училище се считали без образователен ценз и не можели да заемат държавни служби, българите пращали своите деца в него. Главен учител бел Матей Рибаров, учетели – Ангел Хотинов, Петър и Анка Жечеви, Първана Раичева, Петър Кожухаров, Атанас Конскантинов, Иван Бъчваров, Иван Митиков, Невена Григориева, Христо Андреев, Петър Бояджиев.



Председател на училищното настоятелство бил Васил Г. Патронов. Обучението се водело по българска програма, учебниците доставяни от България. Учел се и румънски език, преподаван от румънски учители. При това устройство училището работило и през 1914-1915г.

Войната с Румъния, обявена на 1 септември 1916г. затворила вратите на училището няколко месеца. На 6 септември 1916г. Силистра била напусната от румънските войски. На 15 януари 1917г. учебните занятия с главен учител Иван Кръстев започнали с 535 ученици в 11 паралелки, а през следващата година паралелките са 14 с 688 ученици. В този период училището било свободно, българско, с главен учител Ангел Хотинов. С реокупацията на Силистра – 6 ноември 1918г.- започва отново животът на Частното българско училище /със 17 паралелки/, но този път за цели 22 години, от 8 януари 1919г. до присъединяването на Добруджа към изконните български територии.

Българското частно начално училище се разраснало и сградата, в която се помещавало, се оказала твърде малка. Румънските власти заплашвали, че ще го закрият поради неспазване на хигиените изисквания. Всъщнокт целта им била да унищожат българската просвета, тъй като ако няма начално българско училище, не можело да има и частна българска гимназия. Това наложило да бъде построена нова сграда. С писмо от 16 ноември 1926г., подписано от председателя на Българското културно общество в Силистра Коста Македонов, училищното настоятелство поискало помощ от Министерството на изповеданията за построяване на едно специално училищно здание. През 1927г. БКО закупило къщата на Васил Димов – 3 сгради и общ двор с 8 класни стаи.

Все пак сградата не отговаряла на изискванията за училище и това отново било използвано от румънските власти. Затова по искане на БКО през 1933г. българското правителство отпуснало 3,4 милиона леи, но БКО не било признато от румънците и не можело да притежава имоти. Строителството трябвало да се възложи на частно лице. Тази патриотична задача приел Васил Иванов Калчев, който имол възможността да поеме финансирането на градежа. Ръководството на БКО – Иван Иванов Ангелов, председател, Георги Карагеоргиев, подпредседател, Илия Божанов, Васил Калчев, Христо Пчеларов, Христо Андреев, членове, и Господин Иванов, секретар, организирали работата по строежа. Проектопланът бил изготвен от архитект Дочо Господинов, а работите ръководени от арх. Ганчо Иванов от Кюстенджа. На 8 юни 1934г. на заседание на БКО бил приет проектъ Пълномощник по строителството станал Коста Стоев, а Кузман Калистров поел дограмата. За 8 месеца през 1934-1935г. училищната сграда била завършена. От материалите за него било вдигнато и помещение за българско читалище. На 19 май новото училище било тържествено открито. БКО предложило то да носи името Отец Паисий, но властите не разрешили. Сградата била с 12 класни стаи.

С радост нашите ученици тогава прекрачваха прага на новото училище, радваха се на хубавити и светли класни стаи, на новите врати и прозорци. Така новото училище в поробена Силистра стана огнище на просветата на децата на българското население от града. В двора на училището се проведе тържествено честване на празника на славянската писменост и култура, на славянските просветители Кирил и Методий” – пише учителят Злати Еников.

През 27-годишното си съществуване Частнато българско начално училище съдействало за запазването на българската просвета и култура, за запазването на българския език и българската народност при условията на денационализацията на Добруджа. Зовът на Паисий – “Българино, обичаи своя род и своето отечество и залягей за своя род и за своя език!” – звучал в докладите, рефератите и сказките на българските учители П. Жечев, М. Рибаров, Хр. Андреев, напомнял на българите тяхната принадлежност и отечество.



На 1 октомври 1940г., след връщането на Южна Добруджа към майката Родина, Частното българско начално училище приело името ”Отец Паисий” и се нарича Средищна народна смесена прогимназия”Отец Паисий”. Училището се помещава и до днес в сградата на Частното българско начално училище.

Развило се като класно училище през1861 -1880г., като Държавно мъжко трикласно училище през1880 -1909г., като начално училище през 1897 – 1909г., като мъжка прогимназия през 1909 – 1913г., като Частно българско начално училище през 1914 – 1940г., като Средищна народна смесена прогимназия през 1940 – 1954г., като Средно смесено училище през 1954 – 1958г., от 1958г. насам основно училище “Отец Паисий” вече 150 години следва завета на своя патрон.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница