Особености на новата немска партия "левицата"



Дата31.12.2017
Размер345.37 Kb.
#38072
ОСОБЕНОСТИ на НОВАТА НЕМСКА ПАРТИЯ "ЛЕВИЦАТА"

инж. Любен Аладжов

д-р.юр.н. Иван Аладжов

Формацията "Левицата" (`Die Linke`) в Германия е учредена през 2007 г. Обобщаващо може да се каже, че тя е обединяваща разпокъсаното ляво политическо пространство партия от нов тип с цел преодоляване на капитализма и установяване на демократично социалистическо общество. Появата й е отговор на силното одесняване на "Германската социалдемократическа партия" (ГСДП) по време на присъствието й във властта през последното десетилетие и е израз на тежненията за възстановяване на традициите на лявата социалдемокрация от годините преди нацизма.

В тези свои намерения "Левицата" вече среща подкрепата на широки слоеве от населението. На федералните избори от 27.9.2009 г. за нея гласуваха 5,1 млн. избиратели - близо 12 %. Определено силни позиции "Левицата" има в т.нар. "нови" провинции (в бившата ГДР), където тя се оформи като водеща регионална "народна партия" с изборни резултати до 32 %, и успя да заеме ръководни позиции в общинските институции. В Берлин и Бранденбург тя дори участва в правителствата на тези провинции като коалиционен партньор на социалдемократите. В Бундестага (парламента на ФРГ) "Левицата" е четвъртата по сила фракция със 76 от 622 депутати. На европейско ниво тя е член на наднационалната партия на Европейската левица.

Официално "Левицата" се учредява на 16.6.2007 г. чрез сливане на отцепилата се 3 год. преди това от социалдемократите формация "WASG" ("Wahlalternative Arbeit und soziale Gerechtigkeit" - `Изборна алтернатива за труд и социална справедвивост` - ИАТС),1[1] състояща се от критично настроени към одесняването на ГСДП профсъюзни дейци, с източногерманската "Партия на демократичния социализъм" (ПДС),2[2] наследничка на управляващата в бившата ГДР "Единна социалистическа партия" ("Sozialistische Einheitspartei Deutschlands" - SED), както и с още няколко по-малки ултралеви формирования като (нео)троцкистките от "Международната социалистическа левица" (`isl`),3[3] "Социалистическа алтернатива" (`SAV`),4[4] движението "На ляво" (`Linksruck`),5[5] антифашисти от "Antifa", комунисти от различни партийнонеобвързани микроформации (т.нар. К-групи), пацифисти, анархисти, части от алтерглобалисткото движение АТТАС, леви еколози, социал-християни и др.

Освен това "Левицата" тясно си сътрудничи със значително по-малката традиционалистка "Германска комунистическа партия" (ГКП),6[6] като на последните избори издигна в своите листи няколко нейни кандидата. За разлика от партньорството с ГКП, "Левицата" отказва взаимодействие с промаоистката, силно догматизирана "Марксистко-ленинска партия на Германия" (МLPD).7[7]

Първи председатели на обединената "Левица" стават нейните учредители - Лотар Биски и Оскар Лафонтен, а председател на парламентарната фракция е известният Грегор Гизи (дългогодишен председател на ПДС). За съжаление и двамата много успешни досегашни съпредседатели на "Левицата" няма да се кандидатират отново за този пост на предстоящия през май т.г. конгрес - Лафонтен по здравословни причини след операция от рак, а Лотар Биски поради ангажимента си като председател на Европейската левица. За ново председателско дуо най-вероятно ще бъдат номинирани близкият до Лафонтен западногермански профсъюзен деятел и съосновател на "WASG" - Клаус Ернст и представителката на реформистите, източногерманката Гезине Люч, бивш депутат на ПДС.

 

Политически профил на "Левицата"

На първия общ партиен конгрес на ПДС и "WASG" на 25.3.2007 г. в Дортмунд бе набелязана само програмна рамка на новата партия, която маркира основните политически контури на "Левицата". Според тях цел на партията е установяването на общество на "Демократичния социализъм" чрез "преодоляване на капитализма".8[8]

На състоялия се по случай парламентарните избори се през юни 2009 г. конгрес официално бе приета изборна платформа на партията, която изпълнява ролята и на законно изискуемата партийна програма, но в съдържателно отношение не представлява истински програмен документ.9[9]

 

1. Икономическа и финансова политика на партията

Икономическата и финансова политика на партията се гради на основата на стопанските теории за новия социализъм на 21-ви век, на (нео)марксизма и на левия кейнсианизъм.10[10]

По въпроса за заплащането на труда "Левицата" се застъпва за повишение на заплатите в съответствие с нарастването на производителността на труда и на инфлационния индекс, определен от "Европейската централна банка". Публичните инвестиции за образование и възпитание, за научни изследвания, култура, екология и инфраструктура трябва да се увеличават най-малко с 40 млд. евро годишно.

По отношение на данъчната политика "Левицата" предлага по-големите предприятия да плащат по-високи данъци, а за предприятията извършващи по-големи инвестиции тя предвижда съществени данъчни отстъпки. Според нея отмененият 1997г. имуществен данък трябва да се възстанови, а данъкът за големите наследства, да се повиши. "Левицата" изисква, също така, прогресивна тарифа за данък общ доход, който да облекчи средните и ниските доходи и повишение до над 50% за тези с високи приходи. Всичко това означава отмяна на данъчната реформа от 2000 г. на социалдемократическия кабинет. Наред с това "Левицита" възнамерява да ликвидира възможностите за спестяване на данъци, които облагодетелствуват най-вече добре платените, заможни слоеве. Предвижда се финансовите пазари да бъдат поставени под засилен държавен контрол за ограничаване на спекулацията с валута и ценни книжа. Чрез укрепване на картелното законодателство партията желае да децентрализира и да намали икономическата власт на едрия бизнес. И обратно, тя възнамерява да насърчава и подпомага кооперативите и другите форми на солидарна икономика.

 

2. Социална политика

"Левицата" оценява социалната политика на сегашното и предишните правителства като "демонтаж" на извоюваните след десетилетни стачни борби социални придобивки. Нейна главна цел е да се намалят заплахите за социалната сигурност в бъдеще и да се гарантира приличен стандарт на живот за възрастните хора.

 

а) Осигурителна система:

За да постигне тези цели, "Левицата" смята най-напред да отмени всички приети по правителствената програма "Харц" закони, особено четвъртата й промяна и да обвърже с държавно участие социалните осигурителни системи, като засили елементите на солидарност в тях и да възстанови самоуправлението им. Освен това "Левицата" се обявява за въвеждането на доброволно, съобразено с нуждите базово осигуряване, на което да разчитат предимно бедните слоеве. Тя не одобрява и задължението безработните безусловно да приемат предложената им работа. Искането за по-високи заплати партията разглежда свързано с очакванията за повишение на пенсиите и за премахване на бедността сред възрастното население. Задължителното законно пенсионно осигуряване трябва да обхване на етапи работещите от всички професионални сфери, а не както е до сега - хората с по-високи доходи да се освождават от задължението за вноски. Освен това пенсиите в провинциите от бившата ГДР трябва да се приравнят към тези от западната част на страната. Категорично се отхвърля идеята за повишение на възрастта за пенсиониране над 65 години. Вместо това се обмислят гъвкави възможности за пенсиониране преди навършване на 65 години и правото за излизане в пенсия при 60 навършени години без удръжки, с което би се облекчил пазара на труда.

 

б) Здравеопазване:

В тази сфера "Левицата" настоява за равни осигурителни вноски за работници и работодатели. Партията не одобрява създаването на форми за частно здравно осигуряване, "ориентирани към печалба". Тя счита за особено важни за гарантиране на доброто здравеопазване следните няколко пункта:

- осигуряване на по-добро сътрудничество между лекари, болници и всички участващи в здравната система;

- подкрепа за създаване на медицински центрове и за централизиране на здравеопазването;

- въвеждането на одобрен от държавата позитивен лекарствен списък;

- по-високо възнаграждение за медицинския и санитарния персонал;

- увеличаване правата на пациентите.



в) Социално-обществени въпроси:

"Левицата" настоява за съхранение и разширение на социалните грижи за хората и за гарантиране на общинското самоуправление. Продажбата на жилища и на сгради от фонда за социални грижи трябва да бъде забранено. Правото на жилище трябва да се превърне в конституционно право на всеки гражданин.






3. Трудови взаимотношения

"Левицата" има намерение да даде възможност на работниците за самоопределение, от което те са лишени досега. При това се подчертава значението на солидарността. Стремежът е да се придобие "независимост от системата", която днес твърде много зависи от конкурентното начало.

Най важните акценти в това отношение са:

- намаление на работното време;

- нови работни места чрез екологични и социални реформи;

- публично формиране и инвестиране в сектори за заетост;

- активна политика на трудовия пазар, насочена най-вече към социалните групи, с най-лош шанс;

- заплащане, съобразено с нарастването на производителността на труда;

- определена със закон минимална работна заплата, гарантираща жизнените потребности на индивида;

- пълна социална гарантираност на трудовите взаимоотношения и хуманизиране на труда;

- валидност на трудово законодателство за всички работещи в страната;

- възлагане на обществени поръчки предимно на предприятия, които спазват високи социални и екологични стандарти и които подкрепят тяхното усъвършенстване в глобален аспект.

За осъществяването на тези свои цели "Левицата" активно търси взаимодействие с профсъюзите.

 

4. Вътрешна политика и разширяване на демокрацията

Както заяви Лотар Биски на учредителния конгрес на "Левицата", тя се възприема като партия на обявената от Вили Брандт традиция "Да опитаме повече демокрация", с която той искаше да преодолее вътрешно политическата стагнация, завладяла страната в годините след войната. Основа и изходна позиция за такава политика "Левицата" вижда в конституцията на Федералната република, в която тя открива призив за установяване на общество на демократичния социализъм (чл.15 от Основния закон дори предвижда възможността за социализиране на частна собственост в полза на обществото).

 

а) Борбата срещу тероризма и правата на гражданите:

"Левицата" констатира все повече ограничения на демокрацията, на основни права и свободи в името на "борбата срещу международния тероризъм". Критиката в това отношение е насочена и към международни и европейски организации и институции. На нарастващата подозрителност и недоверие към изповядващите исляма граждани, трябва да се противопостави "културата на диалога и сътрудничеството". "Левицата" предлага да се установи икономическо, политическо и културно устройство на обществото на основата на демократично участие на населението във вземането на решения, касаещи неговите интереси.

 

б) Гражданското начало в управлението на страната:

То следва да бъде по-силно представено в системата на парламентарната демокрация. Партията се стреми да свърже по-тясно представителната с директната демокрация чрез въвеждането на всенародни допитвания и референдуми и да засили демократичното участие на населението в управлението чрез участието му в планирането и контрола, както и чрез гарантиране на правото на протест и възражения на различни екологични организации, потребителски съюзи, синдикати, сдружения и други граждански образувания, както и на отделни граждани. Освен това "Левицата" предлага въвеждането на така наречените "граждански бюджети", чрез които гражданите ще имат възможността да участват в политиката на общината при планиране и разходване на средствата за решаване на локални и регионални проблеми. "Левицата" ще настоява за осъществяване на концепцията за "община на гражданите" като ще се бори за утвърждаване позициите на общините в структурата на страната.

 

в) Права на гражданите:

Към демократичния процес принадлежи и укрепването на индивидуалните права на гражданите. Нарушаването им от страна на държавата трябва да се контролира от независима инстанция, чиято функция досега се изпълняваше от съда и правата на всеки гражданин трябва да бъдат защитени от неправомерни посегателства на държавата. Към това принадлежи и правото за разполагане с личните му данни (т.нар. право на информационно самоопределение).

"Левицата" настоява за категорично разделение на сферите на действие на полицията и армията и на полицията и тайните служби. Партията не е съгласна с намерението за промяна на конституцията, която би позволила използването на армията срещу населението вътре в страната.

"Левицата" се стреми към право на обществото да се разпорежда с всички форми на икономическа и финансова власт. Чрез равнопоставеност при вземането на решения от служителите, техните синдикални организации, от представителите на регионите и на потребителите финансовата власт трябва да бъде подчинена на демократичните интереси на обществото. Политическата и генералната стачки трябва да бъдат разрешени.

Понятието "равнопоставеност" следва да се разпростре и върху критериите: произход, пол, сексуалност, физически недъзи, етническа и религиозна принадлежност. Според "Левицата" всички живеещи и работещи в Германия и в Европейския съюз лица трябва да се ползват с еднакви права. Това намерение може да се реализира само с приемането на нов, по-детайлизиран закон срещу дискриминацията, с по-широк обхват на действие от сегашния.

"Левицата" настоява и за правото на глас за всички живеещи в Германия лица и за хармонизиране на правото на убежище. Тя гледа на различните живеещи в Германия народностни и културни малцинства като на възможност за обогатяване на нацията и се отнася към интеграцията на имигрантите в обществото като към положително предизвикателство. "Левицата" изисква за живеещите на територията на ФРГ малцинства разширение на техните обществени права и подходящо субсидиране на инициативите за съхранение и развитие на техния език и култура. В този смисъл десният екстремизъм, респ. неофашизмът, трябва да бъдат по-решително разобличавани и преследвани. Това предвижда засилване на антифашистката пропаганда и образование. За целта трябва да се укрепят гражданските структури, които се противопоставят на десния екстремизъм като им се окаже финансова и консултативна помощ. По-засилено внимание "Левицата" възнамерява да обърне на възраждането и на борбата срещу неофашизма в международен мащаб.

 

г) Социалната държава:

Правовата държава трябва да бъде реформирана в социална и солидарна насока, с което да се промени взаимоотношението между държава, икономика и общество. Изискването за социална държава трябва да бъде гарантирано чрез узаконяване на принципа за социалната справедливост и на задължението на държавата да осигури населението срещу най-сериозните социални заплахи. Тук, между другото, се има предвид и справедливото разпределение на общественото богатство. За да се наложи социалната държава, основните социални права на гражданите трябва да бъдат записани в конституцията.

 

5. Околна среда

Икономическата политика на партията се ръководи от нейните разбирания за организацията на производството и разпределението на необходимите на обществото блага и от императива за опазване на природната среда. Целта в тази насока е постигане на единство от социална, екологична и икономическа устойчивост. Така например, небходимо е да се разработи система от данъци и такси, която да стимулира екосъобразното поведение на бизнеса и да се санкционират екологичните нарушения.

Приоритетна цел в екологичното преустройство на икономиката представлява децентрализацията на производството и разпределението на електроенергия. Това означава преди всичко национализация на елктроразпределителните мрежи. На второ място е необходимо повишаване на енергийната ефективност, понижаване на потреблението на енергия и пренасочването му към възобновяеми енергийни източници.

Приватизацията на транспорта трябва да се прекрати, а работата на обществения градски и крайградски транспорт трябва да се подобри чрез сключване на нови договори. Товарният транспорт трябва да се прехвърли на релси, а керосинът за самолетите да се наложи с данък.

Други цели на "Левицата" в стопанската и екологичната политика са:

- устойчиво ползване на природните ресурси и повишаване образоваността на населението по екологични проблеми;

- екологично съобразен производствен цикъл;

- развитие на екологично земеделие и горско стопанство, усъвършенстване закона за защита на животинските видове;

- отмяна на стъпаловидното облагане на биогоривата с данъци, тъй като те блокират разработката на нови екосъобразни видове горива. Освен това да се допуска само екологично устойчивото производство на биогорива.

 

6. Външна политика

В областта на външната политика "Левицата" разглежда четири сектора от проблеми: отбрана, световна икономическа политика, демократизирането на ООН и Европейския съюз (ЕС).

 

а) Отбрана:

В международен мащаб разходите за въоръжаване са се увеличили до над 1000 млрд. долара. Трябва да се гарантират човешките права в редица страни и да се сложи началото на политика на разоръжаване. "Левицата" е убедена, че само чрез политика на социална справедливост, на устойчиво развитие и демокрация може да се постигне стабилност и мирно съвместно сътрудничество на земята. Тя отхвърля категорично използването на Бундесвера за задгранични мисии. Партията настоява за разпускане на НАТО, за замяната му със "Система за европейска колективна сигурност" с участието на Русия, за преориентация на немската външна политика към дух на разбирателство и мирно разрешаване на конфликтните ситуации.

"Левицата" настоява за опрощаване на дълговете на бедните страни и за повишение на помощта за тях до 0,7% от брутния вътрешен продукт на индустриалните държави. В тази насока трябва да започне лобиране в ООН, Световната търговска организация и Световната банка за сключване на договори и споразумения с Латинска Америка, Африка и Азия.

 

б) Съветът за сигурност и ООН:

Чрез повишаване значението на Общото събрание и преустройство на Съвета за сигурност трябва да се демократизира и укрепи Организацията на обединените нации. Целта е по този начин да се установи един по-справедлив световен икономически и социален ред. "Левицата" се застъпва за категорично осъждане на практиката за отвличане на хора, на тайните затвори и прилагането на мъчения.

Също и пред "Европейският съюз" трябва да се поставят нови цели. "Левицата" се обявява категорично против неговата милитаризация и настоява за закриване на американските военни бази в Европа.

Солидаризирането на партията с "прогресивните движения" от Латинска Америка бе конкретизирано и оповестено с решение на ръководството й на 21.9.2008 г., особено относно политическата и материална кампания за солидарност и подкрепа, инициирана от работната група за помагане на Куба - "AG Cuba Si".

 

7. Семейна политика

В областта на семейната политика акцентът на "Левицата" се поставя върху равнопоставеността на половете. В това отношение се има предвид създаването на допълнителен закон за трудовата равнопоставеност на жените в частния сектор на икономиката. Също така трябва да се въведат специфични програми за подкрепа на жените. "Левицата" се отнася критично към неравното заплащане на двата пола (жените все още получават средно с около 30 % по-ниски заплати в Германия). За да се облекчи съчетаването на професия и грижа за семейството трябва да се увеличи броя на целодневните детски градини.

Партията се обявява категорично срещу параграф 218 от Наказателния кодекс, позволяващ прекъсване на бременността само при строго определени условия и се застъпва за легализиране на абортите. Също така публично порицава проявите на насилие срещу жените и настоява за по-решителното му преследване от закона.

 

8. Научни изследвания, образование и медии

"Левицата" се стреми към осигуряване на равни шансове за всеки в живота, като направи образованието безплатно от детската градина до висшето учебно заведение.

Партията поставя предучилищното възпитание на преден план, като акцентира върху неговото значение и настоява то да бъде специално подпомагано.

Следващият след него период на общообразователно обучение трябва да бъде удължен по време. За целта се визира създаването на интегрирано общо училище, което да обхваща период от първи до най-малко девети клас. Освен това партията настоява в центъра на вниманието да се постави индивидуалната подкрепа за всеки ученик.

В областта на професионалното образование партията настоява за гарантирано място за обучение за всеки завършил общото училище.

Висшите учебни заведения трябва да бъдат демократизирани, като се ограничи комерсиалното влияние върху тях чрез разширеното им финансиране с публични средства и въвеждане на паритетно за участници в тях самоуправление. Освен това достъпът до всички специалности трябва до остане свободен, преходът от професионално към висше образование трябва да бъде облекчен. Партията е категорично против студентските такси.

Фундаменталните изследвания трябва да се засилят. "Левицата" се обявява за балансирано съотношение между теоретични и приложни изследвания и за по-голяма автономия на академичното тяло. Тя се обявава против правото за патентоване на гени или на части от живи същества.

Чрез по-строго картелно законодателство "Левицата" има намерение да спре процеса на "монополизиране" в сферата на медиите и по този начин да съхрани свободата на изявленията и разнообразието на пресата. Трябва да се засили защитата на авторските права, като същевременно се намери и начин за минимизиране на ограничаването за некомерсиално използване.

 

9. Подкрепа на новите федерални провинции

"Левицата" планира общодържавна иновативна, инвестиционна и структурна политика за намаляване на разликите между старите и новите федерални провинции.

Партията признава за образцови някой социални достижения в бившата ГДР, като грижата за децата, училищната и образователната система, равнопоставеността на жените и мъжете, достъпността на културните институции в ГДР и се противопоставя на общото, безкритичното приемане на структури от западната част на страната.

"Левицата" си поставя конкретно следните цели:

- "равна заплата за равен труд";

- гарантиране на рамкови условия за съвременен стандарт на живота в Източна Германия по отношение на образование, култура, свободно време и отглеждане на децата;

- съсредоточаване върху областите със значителни икономически възможности чрез специфично съобразени концепции за регионалното им развитие; кооперативно обвързване на икономически развиващите се региони (структурно слаби, земеделски и периферни райони);

- подпомагане на ориентираните към бъдещето браншове и предприятия, сигурност при планирането със средства на ЕС, на бюджета и на пакта за солидарност (помощтите от старата част на ФРГ за новите провинции); минимално собствено съфинансиране при субсидиране за финансово слабите райони.

 

10. Организационна структура на партията „Левицата“

Партията е организирана на територията на страната в 16 провинциални съюзи. Те обхващат окръжните съюзи на съответната провинция. Под нивото на провинциалните съюзи има още (предимно в Източна Германия) териториални съюзи, наречени окръжни, регионални или районни съюзи. Най-ниската клетка на партията е основната организация, която може да обхваща в зависимост от гъстотата на членската маса един квартал, цял град или дори цял окръг. Наред с териториалните структури на федерално ниво и частично на ниво провинция или окръг съществуват тематични сдружения (работни обединения и клубове по интереси).

Най висшата партийна инстанция на "Левицата" е "конгресът". В интервалът между неговите заседания това е "Президиумът на партията", чиито членове се избират от конгреса. "Федералната комисия" изпълнява контролна функция спрямо Президиума, оказва консултативна помощ и урежда спорове при сериозни идейни различия в състава на Президиума и между различните организационни единици на партията. Президиумът се състои от 44 члена, начело с двама съпредседатели, избрани един от Източна и друг от Западна Германия.

"Изпълнителното бюро" на Президиума се състои от 12 члена: двамата председатели, четирима заместник-председатели, федерален секретар, касиер-счетоводител и още четирима членове.

Към края на 2009 г. членовете на партията възлизат на 77 645 души (с прираст спрямо миналата година от 1677 души). Най-голямата организация на "Левицата" в Западна Германия е в провинция Северен Рейн-Вестфалия с 8000 души, а в Източна: Саксония с близо 13 000 членове, следван от Бранденбург и Берлин с по 9 000 члена. В Бранденбург "Левицата" има дори повече партийни членове от социалдемократите и християндемократите. В края на 2006 г. преди обединението членовете на "WASG" и ПДС бяха общо 69282, от тях около 11 500 на "WASG". Две трети (68%) от партията са бивши членове на ПДС от Източна Германия. С течение на времето териториалното разпределение обаче се измества на запад. Възрастовата структура на партията се характеризира с висок процент възрастни хора, което се дължи на източногерманската ПДС, състояща се главно от членове на бившата "Единна социалистическа партия" (SED) на ГДР. 70% от нея по време на обединението бяха над 60 години и само 3,3% под 30 г. Докато 1997 г. 98% от членовете на ПДС бяха бивши членове на SED или на младежката й организация "Freie Deutsche Jugend" (FDJ), след обединението техният дял намаля, заради отмирането на по-възрастните от тях. И въпреки че "Левицата" в новите провинции, включително и в Берлин, търпи демографски обусловено намаление, общо за страната от момента на нейното учредяване тя бележи ръст в членския си състав, дължащ се на новите постъпления от западната част на Германия. "Левицата" с 39,2% е партията с най-голям женски състав от всички парламентарно представени партии, изпреварвайки дори "Зелените". В Бундестага жените депутати на "Левицата" са 52,6%.

 

Политически течения и крила в "Левицата"

Вследствие на това, че тази партия е създадена от обединението на няколко предходни организации, в нея съществуват няколко политически платформи/крила, които отчасти са съществували още в предходните формации:

 

1. Антикапиталистическа левица (АКЛ)

Това е най-лявата политическа платформа в партията, в която днес са обединени (нео)троцкисти и ултралеви. Това крило е за рестриктивно участие на "Левицата" в управлението в коалиции с други партии. То счита, че са допустими правителствени коалиции само при наличието на определени минимални условия - прекратяване на приватизацията, не на участието на Германия във военни мисии и спиране на социалния демонтаж в страната. В противен случай АКЛ препоръчва въздържане от участие във властта, за да не се дискредитира партията пред избирателите. Това политическо течение се застъпва за ясна антикапиталистическа ориентация на "Левицата". Най-изявен нейн представител е Сара Вагенкнехт, която се очаква да бъде избрана на конгреса през май т.г. за един от четирите нови заместник-председатели на партията.

 

2. Комунистическа платформа (КП)

КП е политическо обединение в рамките на "Левицата" с около 1000 членове, което в рамките на партията се застъпва за съхранение на комунистическите принципи и за по-нататъшното развитие на марксическото учение. Стратегическа цел на "Комунистическата платформа" е изграждането на ново социалистическо общество, което ще приеме положителния опит от реалния социализъм и ще се поучи от допуснатите грешки. КП се причислява към ортодоксалното ляво крило на партията и работи в тясно сътрудничество с "Комунистическата партия на Германия" ("Deutsche Kommunistische Partei" - DKP). Най-изявен представител на КП отново е Сара Вагенкнехт. "Комунистическата платформа" е изключително критично настроена към "Реформистката левица" в партията, което често води до остри идеологически противоречия между тези две политически течения.

3. Социалистическа левица (СЛ)

Това сформирано през 2006 г. първоначално във WASG политическо течение изповядва лявокенсиански и реформаторско-комунистически позиции. В тази платформа участват и много от ултралевите представители на "Антикапиталистическата левица" и на "Комунистическата платформа". Това е синдикално ориентирано крило, което се стреми към преобразуване на партията по образец на холандската "Социалистическа партия" (SP) или на италианската комунистическа партия "Рифундационе" (PRC). Преди учредяването на "Левицата" СЛ бе представена в повечето ръководни органи на "WASG". По-известен нейн представител е бившия социалдемократ Дитер Деем.

 

4. Марксистки форум (МФ)

Тази работната група се учредява още в "Партията на демократичния социализъм" през май 1995 г. като нейна лява идеологическа платформа, ориентирана към класическия марксисъм. Основна цел на това сдружение е да допринесе за по-ляво теоретическо профилиране на партията. Днес в това обединение членуват под 100 души, като по-известни негови представители са проф. Йенс Хойер и Уве Хикш, който вече няколко пъти гостува на новоучредената у нас партия "Българската Левица".

 

5. "Диалог от Гера / Социалистически диалог" (ДГ/СД)

Това обединение е лявоориентирано идеологическо течение в партията, което води името си от конгреса на "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) през октомври 2002 г. в град Гера, на който "левите" сили в ПДС за първи път успяха да направят пробив, след реформисткото залитане на партията от края на 90-те години. Но когато стана ясно, че крилото на т.нар. "реални политици" от "Мрежата `Реформаторска левица`", които според участниците в "Диалогът от Гера" правят отстъпление от позициите на марксизма, може да получи мнозинство, като реакция се учреди платформата "Диалогът от Гера" на 1.2.2003 г. Въпреки големите усилия и оживения приток от членове той остава без особено влияние на извънредния партиен конгрес в Берлин и реформисткото крило на "реалполитиците" се налага по всички линии. Представители на левите платформи не бяха избрани в президиума на партията.

След този провал и след приемането на новата програма в края на 2003 г., след парламентарните избори, когато ПДС за първи път изпадна от Бундестага вследствие на лошото й представяне поради нейното залитане към центъра, се състоя оживена дискусия, как да се продължи по-нататък. Течението взе решение да работи повече навън, а не само вътре в ПДС. В резултат на разногласията многобройни партийни активисти, и най-вече разочаровани леви, напуснаха ПДС. "Социалистическия диалог" постепено се стабилизира и взе активно участие в формирането на лява алтернатива в рамките на новото обединение "WASG" заедно с част от напусналите преди това бивши партиици от ПДС и разочаровани социалдемократи.

 

6. Еманципирана левица (Ема.Ле)

Еманципираната левица се определя като идейно направление в партията. Тя възниква още в ПДС, но до май 2009 г. още не е консолидирана формално като крило или отделно течение. "Ема.Ле" застъпва либерални, радикалдемократически и еманципаторски позиции. Според тях "свобода" и "социализъм" не са в противоречие, а взаимно се обуславят и допълват. В сравнение с другите течения в "Ема.Ле" особено интензивно се дискутират условията на един нов работен свят и се изразяват възгледи за безапелационно въвеждане, например, на базов доход. Понастоящем "Ема.Ле" е представена със собствена организация в провинция Райнланд-Пфалц. Водеща фигура е Катя Кипинг, която е една от заместник-председателите на партията.

 

7. Мрежа "Реформаторска левица" (МРЛ)



МРЛ застъпва силно реформистки позиции и може да се определи като центристкото крило на партията. То се стреми към участие в управлението в коалиции с други партии. Примери за това са участието на "Левицата" в коалиционни правителства в Берлин и в Мекленбург-Предна Померания. Политиката на "Реформистката левица" бе обект на остра критика от страна на по-лявата "WASG"-Берлин, която е под влиянието на троцкистите от бившата формация "Социалистическа алтернатива (SAV) и в знак на протест от десния завой на местната организация излезе през 2006 г. със своя листа на изборите за регионален парламент, но спечели само 3 % и две години по-късно отново се вля в "Левицата". "МРЛ" членува в партията със своя работна група. Най-известен нейн представител е парламентаристката Петра Пау. Активността на Мрежата напоследък се ограничи за сметка на близкия до нея Форум "Демократичен социализъм". Идеологическото противопоставяне на тези две реформистки течения, застъпени предимно в източните провинции, със значително по-лявата "Комунистическа платформа", "Антикапиталистическата левица" и "Социалистическата левица", по-силни в Западна Германия, крият потенциална опасност за бъдещо разцепление на партията. Свидетелство на сблъсъка между тези основни вътрешнопартийни опоненти бяха неотдавнашни нападки срещу Оскар Лафонтен, отправени от бивши източногермански функционери.

8. Форум "Демократичен социализъм" (ФДС)

Форумът отразява главно идейните нагласи, които бяха разпространени в "ПДС" преди обединението й с "WASG". Представителите му желаят да видят "Левицата" отново във властта, където да провеждат своите виждания и реформи в обществото. Освен това те биха искали да съхранят постигнатото от ПДС и в новата "Левица", като например, квотата на женско представителство, съхранението и разширението на гражданските права и т.н. "ФДС" стои на много близки позиции с "Реформистката левица" и заедно със значително по-лявата "Социалистическа левица" е единственото течение, което има формално признат статут на вътрешнопартийна формация.

 

Работни групи и обединения в партията

Така наречените работни групи ("РГ"), обединения ("РО") и политическите платформи играят паралелно с партиините крила съществена роля в дейността на "Левицата". Те определят в голяма степен вътрешния процес на формиране на идеи и позиции. Вътрешнопартийните сдружения се образуват по инициатива на членовете. Според големината си тези обединенията могат да изпращат и делегати на партийните конгреси. Те се занимават с определен кръг конкретни политически въпроси както напр. "Екологичната платформа", работното обединение (РО) "Предприятия&профсъюзи" и РО "Образование". А работните обединения като "Марксистки форум", "Диалогът от Гера / Социалистически диалог", "Мрежата Реформаторска левица" и "Комунистическата платформа" служат като събирателни формации на отделните партийни крила, или представляват професионални групи от членове на партията като например работното обединение "Червените репортери", в което се събират журналисти и общественици - единомишленици, които се борят срещу концентрацията в медийте и се застъпват за интересите на левите и независимите медийни издатели.11[1] Повечето вътрешнопартийни сдружения водят своето начало още от "Партията на демократичния социализъм" (ПДС).

 

Близки до партията организации

Към близките до "Левицата" организации се причисляват: младежкият съюз "Лява младеж" [`solid], Студентският съюз "Лявият.СГС", фондацията "Роза Люксембург" и нейните регионални клонове, свързаното с бившата "WASG" образователно сдружение "SALZ", многобройни общински образователни сдружения с общото наименование "Комунално политически форум", близкия до партията съюз на левите предприемачи "OWUS", койте е основно представен в източните провинции и др.

 

Финансовото състояние на "Левицата"



а) Средства от предшестващите партии

Партийното имущество на "Левицата" се състои от финансовите средства на съставящите я бивша "ПДС" по-малката "WASG". "Левицата" не предявява претенции върху обявени за незаконни средства от времето на бившата ГДР. Такива средства от партии и съюзи на ГДР по закон принадлежат на държавата, дори ако бъдат установени впоследствие.



б) Парични постъпления, имущество и участия

Според финансовия отчет от 2007 г. партийното имущество се оценява на 23 млн. евро. Около 41% от приходите "Левицата" получава от членски внос; вноските от нейните мандатоносители са 9%. От дарения постъпват 7% от доходите й; една незначителна част от тях са от фирми и нефизически лица. 39% са от държавната субсидия за партиите. Остатъкът от 4% са от разни източници, като например, от представления, от разпространение на печатни издания и пр. За отбелязване е, че другите парламентарни партии получават в сравнение с "Левицата" значитилно повече приходи от дарения, отколкото от членски внос.

Една трета от разходите на партията са за персонални нужди.

Притежаваните имоти се оценяват на около 5 млн. евро, внесени изцяло от бившата ПДС. Участията на "Левицата" в предприятия са на обща стойност под 2 млн. евро, между които има и някои недвижими имоти, издателства както и социалистическият всекидневник "Нова Германия" ("Neues Deutschland") с дневен тираж около 75 000 бр.

 

в) Държавно финансиране на близки до партията организации

По закон "Левицата" като парламентарно представена партия има право на държавна субсидия за своята политическа дейност, за своите фондации и за младежката си организация. Заявлението на нейния "Младежки съюз" обаче за регистрация в кръга на юношеските политически организации бе отхвърлено през декември 2007 г. поради ветото на християндемократическата "Младежка лига", която го обвини в нелоялност към конституцията. В резултат на това левият "Младежки съюз" бе лишен от държавна субсидия, което в обществото на парите е равносилно на политическо убийство по напълно демократичен начин.

 

Следене на "Левицата" от "Службата за защита на конституцията"

В доклада на "Службата за защита на конституцията" от 2006 г. бе изтъкнато, че в дейността на тогавашната партия "ПДС" се наблюдават индикации за противоконституционни намерения, вследствие на което бе направено заключение, че "Трябва да се изчака, как ще се развие ПДС, особено след планираното й обединение с неекстремистката `WASG". Тъй като проследяването винаги трябва да се съобразява с относителната необходимост от него, след обединението на ПДС и "WASG" практиката на следене на новата партия бе подложена на преоценка, в резултат на която и следващата година 2007 следенето на "Левицата" продължи. То бе възобновено със заповед на министъра на вътрешните работи Волфганг Шойбле и за 2008 г. Предварителният отчет за 2008 г. съдържа нееднозначна оценка за партията. Наред с представянето й пред обществеността като реформистка, нова лява сила, влиятелни части на партията преследвали политическа промяна на системата на Федералната република, което е несъвместимо с белезите на "свободната демократична държава", като каквато ФРГ е определена в Основния закон. Според "Службата за защита на конституцията" "открито екстремистки сили" участвали във важни органи на партията и финансово са подпомагани от нея. Федералното министерство на вътрешните работи причислява към "открито екстремистките формации" особено работното обединение "AG Cuba Si", "Комунистическата платформа", "Марксическата платформа", "Социалистическата левица", РО "Диалогът от Гера" и "Марксистки форум". Тази оценка се обосновава с позоваването на марксизма.

Министрите на вътрешните работи от християндемократите от CDU и Християнсоциалния съюз (CSU) са разпоредили в управляваните от тях провинции Долна Саксония, Хесен, Баден-Вюртемберг и Бавария да се извършва постоянно обсервиране на "Левицата". За първи път в Западна Германия през януари 2008 г. вътрешното министерство на Саарланд и президентът на местната "Служба за защита на конституцията" Хелмут Алберт обявява, че прекратява следенето на "Левицата" с обосновката, че няма индикации за противоконституционни прояви. Алберт заяви, че по данни на неговата служба в случая се касае за партия с ляв социалдемократически профил. В противоположност на него вътрешният министър на Баден-Вюртемберг Хериберт Рех (CDU) ще продължи обсервацията с аргументацията: "Съмнявам се, че "Левицата" стои на основите на повеленото от конституцията свободно демократично обществено устройство". Това, което е било заявено на обединителния конгрес на ПДС и "WASG" според него било ужасяващо. Вътрешният министър на Долна Саксония Уве Шюнеман разпореди от юли 2008 г. усилено наблюдение на "Левицата" в неговата провинция, тъй като тя съдружничела с вандализиращи автономни елементи и комунисти. Но въпреки това регионалните служби на ФРГ за защита на конституцията не са единни в мнението си, дали "Левицата" трябва да продължи да бъде наблюдавана. В източногерманските провинции местните служби генерално не провеждат следене, тъй като не забелязват противоконституционна дейност. Изключение прави само "Комунистическата платформа", която се обсервира в три провинции от бившата ГДР. Някои регионални служби от западната част на страната изчакват общо решение за цялата страна, за да поставят "Левицата" под наблюдение.

Депутати от парламентарната фракция на "Левицата" също са под специално наблюдение, какъвто е случаят със заместник председателя на фракцията, Бодо Рамело и депутата Луц Хайлман. Проверки са правени и за председателя на партията Лотар Биски и за председателя на парламентарната фракция в Бундестага Грегор Гизи. И всичко това, за голяма изненада се извършва в страна, която претендира за най-голям застъпник на човешките права в Европа и за първи обвинител на диктатурата в бившите социалистически страни. Както се вижда, разликата в действията на германската "Служба за защита на конституцията" и на българската "Държавна сигурност" и нейните подразделения реално не са чак толкова големи. А това е интересна тема за по-нататъшни разсъждения и изводи за непредубедените и мислещи хора.






12[1] Изборната алтернатива "WASG" (ИАТС) се учредява през 2004 г. след антисоциалните "реформи" на социалдемократическия кабинет на канцлера Шрьодер (Агенда 2010) и породените от тази политика "Понеделнишки демонстрации" в цялата страна. Първоначално се сформират две независими формации. В северна Германия под името "Изборна алтернатива 2006" около икономиста Аксел Трост (член на Работната група Алтернативна икономическа политика, създадена от проф. Йорг Хуфшмидт). А в южна Германия като "Инициатива за труд и социална справедливост" около профсъюзния деятел и бивш социалдемократ Клаус Ернст. През юли 2004 г. тези две формации се сливат, приемайки сегашното име и на 22.1.2005 г. формално се учредява новата партия.

Първоначално ИАТС е с не особено ясна политическа ориентация - самоопределяйки се от една страна като социална и лява формация, но същевременно отричайки да е партия, бореща се за социализъм (най-вече представителите на т.нар. "Кръг от Леверкузен", който дълго се противопоставя и на обединението с "Партията на демократичния социализъм"). През май с.г. ИАТС се явява за първи път на избори за местен парламент в провинция Северен-Рейн-Вестфалия, но получава едва 2,2 %. Този отрезвителен резултат, както и липсата на средства убеждават противниците на обединението с ПДС, че новата партия за дълго време няма да може сама да се наложи в политическото пространство. Няколко дни по-късно Оскар Лафонтен напуска окончателно социалдемократите и се присъединява към новата формация, превръщайки се в един от главните идеолози на обединението на тази партия с ПДС. До формалното сливане с нея WASG набира около 11 500 членове, част от които обаче я напускат след сливането с източногерманската ПДС.

 

13[2] "Партията на демократичния социализъм" (ПДС) е наследничка на бившата управляваща в ГДР "Единна социалистическа партия", която след промените от 1990 г. се преименува в ПДС. На първите свободни избори в ГДР на 18.3.1990 г. тя получава 16,4 %, а на първите общогермански избори в края на годината едва 2,4 % за цялата страна, но успява да вкара в парламента 17 свои представители вследствие на особености на изборното законодателство.

Първи председател на ПДС е адвоката Грегор Гизи. На изборите през 1994 г. ПДС се подобрява на 4,4 % и 30 парламентаристи. 1998 г. за нея гласуват 5,1 %, като бастионите й остават в Източна Германия. След тези избори в партията се налагат "реформистите", което води до отлив на партийни членове и на избиратели. Така на вота през 2002 г. за ПДС гласуват само 4 % и тя успява да влезе в парламента, освен 2 нейни представители, избрани чрез директни мандати. До обединението с новата формация WASG "Партията на демократичния социализъм" губи по-голямата част от своите членове - от 285 000 през 1990 г. и достига дъното през 2004 г. с 61 000.

 

14[3] Троцкистката "Международна социалистическа левица" (`isl`) се учредява през 2001 г. в традициите на "Обединената социалистическа партия" (VSP), политическо течение на ІV-тия Интернационал, като обединение на ултралевите микроформации "Група на марксистите-интернационалисти" (GIM), "Германски комунисти-интернационалисти" (IKD) и "Лява опозиция - Комунистическа партия на Германия (Болшевики-Ленинисти). МСЛ се обявява за "открит недогматичен марксизъм". В тази ултралява формация членуват под 100 души и заедно с "Революционния социалистически съюз" (RSB) сдружението `isl` представлява немския отдел на "Новообединения ІV-ти Интернационал". Активистите от МСЛ се присъединяват към "Левицата" през 2007 г. при условие, че могат да продължат паралелно досегашната си политическа дейност.

 

15[4] Учредената като наследничка на движението "Напред" през 1994 г. "Социалистическа алтернатива" (`SAV`) е троцкистка организация, която представлява немската секция на "Комитета за работнически интернационал". SAV се самоопределя като "революционна, социалистическа организация в традициите на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Люксенбург и Либкнехт". Мотото на организацията е "съпротива, солидарност, социализъм".

Позовавайки се на троцкизма формацията се бори за власт на работническата класа, ликвидиране на капитализма, одържавяване на средствата за производство и за демократично планово стопанство в смисъл на една истинска република на работническите съвети. Възможност за постигане на тези цели формацията вижда в генерални стачки и окупиране на фабрики. SAV категорично се дистанцира от сталинизма и диктатурите в бившия СССР и страните от реалния "социализъм", където според идеолозите й е властвала не работническата класа, а бюрократични елити със система от привилегии за функционерите, които са подтискали критиката и свободното изразяване на мнение.

Формацията е за обединението на всички леви сила в широка социалистическа работническа партия. В организацията членуват до 500 души, тя има в няколко общински съвета представители и бе силно активна в алтерглобалисткото движение. През 2005 г. западногерманските структури се присъединяват към новосформираната партия WASG, а през септември 2008 г. и източногерманските влизат в "Левицата" след провала на опита на Люси Редлер да създаде независима регионална партия в Берлин.

 

16[5] Неотроцкисткото движението "На ляво" (`Linksruck`) се учредява под това име през 90-те год. на миналия век като немска секция на "Междунарадната социалистическа тенденция" (IST). То представлява наследник на формацията "Социалистическа работна група" (SAG), активна от началото на 70-те год. като антифашистко и антикапиталистическо сдружение с по-умерени троцкистки възгледи, близко до ултралявата британска "Социалистическа работническа партия" (SWP).

`Linksruck` е застъпник на марксическата теза, че капитализма периодически навлиза в кризи и не е в състояние да гарантира на хората постоянен просперитет. Цялата стопанска власт е концентрирана в ръцете на недемократично легитимирани банкери, мениджъри и съдии, а институциите на парламентарната демокрация имат все по малко контрол над процесите в обществото. Затова капиталистическата икономическа система трябва да бъде преодоляна чрез разрушаване на буржоазната държава, която да бъде заместена с общество, изградено на принципите на базисната демокрация. А силата, която може да постигне това, е самоорганизиращата се работническа класа, която може да подобри жизнения си стандарт само чрез класова борба.

`Linksruck` се дистанцира от догматичните троцкисти и не споделя всички теории на Троцки. По отношение на причините за разпадането на СССР и провала на реалния социализъм се изказват значително по-меки критики в сравнение с ортодоксалните троцкисти. В епогея си в `Linksruck` членуват до 2000 души, предимно младежи. Организацията се саморазпуска през 2007 г., след присъединяването й към "Левицата". Но новата интелектуална платформа около изданието "Маrx 21" се счита за идеологически наследник на `Linksruck`.

 

17[6] След десетилетни гонения и забрани между 1933-46 г. и 1956-68 г. "Германската комунистическа партия" (ГКП), за разлика от годините преди ІІ-та Световна война, когато за нея гласуват до 18 %, а след войната все още около 5 % (респ. около 1 млн. избиратели), днес получава само по няколко хиляди гласа (трайно под 0,1 %). Партията има около 4500 членове. На Евроизборите 2009 г. за ГКП гласуваха 25 000 души, което е един от най-добрите резултати за нея през последните 20 години, но на парламентарните избори с.г. за ГКП вотираха едва 2000 избиратели.

 

18[7] Учредена през 1982 г. формация МLPD (наследник на ортодоксалния марксистко-ленински "Комунистически работнически съюз на Германия") днес има около 2300 членове и е с изявена сталинистко-маоистка ориентация. На избори тази партия не е в състояние да привлече повече от 50 000 гласа (под 0,1%), макар че на комунално ниво има няколко свои представители в общински съвети.

 

19[8] Трябва да се има предвид, че политическите цели на германската "Левица" умишлено се заявяват много предпазливо и умерено от нейното ръководство, за да не я поставят под ударите на "Службата за защита на конституцията" (Verfassungsschutz). Това е орган, сравним с бившата Държавна сигурност у нас, следящ за дейността на политическите сили, които имат за цел промяна на системата във ФРГ.

В Германия частната собственост и системата на общественото устройство са императивно гарантирани от Основния закон. Тази особеност на политическата система във ФРГ многозначително напомня на социалистическата конституция на България, която охраняваше социалистическата система по същия начин чрез конституциония постулат на член І за ръководната роля на комунистическата партия. След промените през 1989 г., тези норми бяха заклеймени от "международната демократическа общност" като символ на тоталитаризма и диктатурата. Това обаче не променя факта, че принципна разлика между социалистическия и "демократическия" вариант за опазване на системата чрез съответни текстове в основния закон не съществува.

 

20[9] Силно застъпено е мнението, особено сред западногерманските активисти на "Левицата", че в днешната ситуация е по-добре за партията да остане засега без програма, понеже в рамките на тази система каквото и да се обещава като лява политика, то ще остане в по-голямата си част нереализуемо, а това може да доведе до разочароване на избирателите. Изчакването при приемането на обща партийна програма се обяснява и с разнородността на формацията, която се състои както от ултралеви, троцкисти, анархисти, традиционалисти марксисти, леви социалисти, така и от просоциалдемократически настроени реформисти (предимно бившите източногермански функционери).

 

21[10] Кейсианизмът възникна през 30-те години на миналия век като отговор на избухналата световна криза и представлява модел на държавно-монополистично регулирана капиталистическа икономика, ориентирана към гарантиране на вътрешното пазарно търсене и поддържане на пълна работна заетост с помощта на държавни инвестиции, както и по-справедливо преразпределение на доходите чрез данъчната система. Въпреки тези откровено социалистически елементи в икономиката, Джон Майнард Кейнс запазва частната собственост върху средствата за производство и не поставя въпроса за смяната на обществения строй.

Практическият опит от приложението на препоръчваните от него държавни антикризисни инструменти показва, че само чрез тях е невъзможно да бъдат радикално отстранени причините за цикличните капиталистически кризи. Това се потвърждава и от опитите за излизане от настоящата криза чрез предоставяне на банките и на застрахователните компании на огромни държавни помощи от бюджета, които водят само до смекчаване на кризата и до удължаване на нейната агония. Необходима е борба не само срещу симптомите на заболяването, а срещу причината за него.



1



2



3



4



5



6



7



8



9



10



11



12



13



14



15



16



17



18



19



20



21



Каталог: web -> files -> richeditor -> filemanager
filemanager -> Д-р юр н. Иван Аладжов оскар лафонтен и новата немска левица
filemanager -> Европейската Левица Актуални тенденции в лявото политическо пространство на Европа
filemanager -> Малин георгиев янков изборен район №02 – бургаски
filemanager -> Име на пътника
filemanager -> 2. Бургас Светозар Стоянов Съев 2 Иво Цветанов Лазаров 3 Георги Любомиров Желязков 4 Красимир Иванов Гинов 5 Димитринка Траянова Боева Варна
filemanager -> И член на Управителния съвет на Европейската лява партия на форума „За солидарна България в солидарна Европа
filemanager -> Поздравително съобщение от Президента на Парламентарната Група на Сириза-Обединен Социален Фронт Алексис Ципрас до партия „Българската левица”
filemanager -> Доклад за международната дейност на пп "българската левица" Скъпи другарки и другари, Уважаеми гости, Международната дейност на партия "
filemanager -> Медицинска информационна карта (medif) (само за служебно ползване)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница