Особености на системите за ранна диагностика на кризисното състояние в банковия сектор



Дата11.02.2018
Размер277.44 Kb.
#58174

Особености на системите за ранна диагностика на кризисното състояние в банковия сектор



гл. ас. д-р Емил Асенов

УНСС, катедра „Финансов контрол”

През последните години все по-голямо внимание се отделя на ранната диагностика на банковите рискове. По този начин проблемите могат да се идентифицират още в техния начален стадий. Създава се възможност да се предотврати възникването и развитието на кризи, да се предприемат адекватни стабилизиращи мерки. Въпреки наличието на общи регулации и правила в националните системи за банков надзор, формирани преди всичко чрез дейността на базелския комитет, в тях могат да се открият определени разлики. Тези различия произтичат от особеностите на историческото им развитие, изграждането и степента на откритост на финансовата система, броя, размера и концентрацията на кредитините институции, мащабите, с които се разкрива финансовата им дейност, технологическия и кадрови капацитет на структурите за банков надзор.

Оперативните дейности на банковия надзор могат да се осъществяват чрез дистационна форма (дистанционен мониторинг) и под формата на инспекции (проверка на място). В случаите когато липсва правно основание за извършване на проверка на място или при ограниченост на време и персонал, органите на надзора, разчитат на дистанциния контрол. Процесът включва анализ и проверка на финансовата информация, която се отнася до дейността на банките. Изискванията за отчетност могат да включват: баланса, отчета за приходи и разходи, данните за характера на дейността, кредитите, депозитите, задълженията, капитала, ликвидността, резерва по кредити и т.н. При инспектиране (проверка на място) се прави обща оценка на банката на място. Такава проверка позволява на надзорниците по-добре да оценят някои от качествените характеристики, като например способностите и качествата на банковия мениджмънт и процедурите на вътрешния контрол, чието отражение в стадартната отчетност е недостатъчно.

Дистанционният контрол позволява да се оценява състоянието на банката на основата на актуална информация. Въпреки че дистанционният контрол като метод се прилага по-често в банковата диагностика, той не е недостатъчно ефективен. Както показват изследванията, коректността на данните за банковата отчетност зависят от регулярността и пълнотата на проверките. Ето защо оптимални резултати се достигат при съчетание на двата метода.

Освен това държавните органи за надзор използват и външни одитори, като в някои страни те се задължават да информират органите на надзора за появяването на признаци за вероятна неплатежоспособност или неликвидност на банката.

Многобройните изследвания, провеждани от национални надзорните органи и в международните финансови организации, позволяват да се конкретизират факторите, чрез които да се индентифицира наличието на нестабилна банкова система. На основата на данните от икономическите кризи в САЩ, Колумбия и Мексико, бяха изведени следните макро- и микроикономически фактори, представени в таблица 1.


Таблица 1. Индикатори на банкови кризи / нестабилност

Описание на параметрите

Показва вероятността от банкрут/нестабилност

Показва времето до настъпване на кризата

С какво се измерват параметрите

А. Непосредствени индикатори за нестабилност

Отношение на неизпълними кредити към активи

+

-

Високо ниво „лоши”кредити

Отношение на неизпълними кредити минус резервите към активите

+

-

Кредитите говорят за сериозни проблеми

Частта на „лошите „ кредити в обема на всичките кредити

+

-




Отношение на собствения капитал към активите

-

+

Достатъчно високо ли е нивото на капитала

Собствен капитал плюс резерви към активи

-

+

Изпълнява защитна функция

Собствен капитал плюс резерви минус „лоши”кредити към активи

-

+

Покритие на „лошите” кредити от капитала и резервите


В. Основни източници на риска

Пазарен риск

Отношение на търговските и промишлените кредити към активите (САЩ)

+/-

-/+

Високи рискове при концентрация на разрастващи се отрасли в сферата на зависещи от циклични колебания

Кредити в селското стопанство към активите (САЩ, Мексико)

+/-

-/+




Строителни кредити плюс кредити, обезпечени с нежилищна, селскостопанска недвижимост, многоквартирни жилища към активи (САЩ)

+

-

Търговските заеми за недвижими имоти са особено рискови заради дългия срок на възвръщаемост

Отношение на кредити, обезпечени с жилищна недвижимост към активи

+/-

+/-




Потребителски кредити към активи

+/-

+/-




Необезпечени кредити към активи

+/-

+/-




Кредитен риск

Отношение кредити към активи

+

-

Колкото е по-висок, толкова по-голям е кредитния портфейл подложен на риск от дефолт. Може да е свързано със слабата система на вътрешния контрол

Среден доход по кредити

+/-

-/+

Високите доходи могат да говорят за раздаване на рисковани кредити. Ниските - за несъвършенството на ситемата за оценка на риска

Разликата между средните доходи по кредити и лихвите по депозитите

+/-

-/+

Високият спред говори за рискова кредитна политика*

Риск от ликвидност (източник на финансиране)

Големи депозитни сертификати към активи (САЩ)

-

+

Големите депозити без необходимото обезпечение имат силни колебания в стойността

Отношение вложители население към активи (Мексико, Колумбия)

+

-

Масовото теглене на депозити се отразява негативно на ликвидността на банката

Отношение привлечени държавни и други заемни средства към активи (САЩ), депозити на други банки към активи (Мексико, Колумбия)

-

+

Банковите партньори могат да имат достоверна информация за финансовото състояние на банката

Инвестиционни ценни книжа към активи

-

+

Способност на банката да покрива тегленето на вложенията

Разходи за заплащане лихвите по депозитите

+

-

Високите лихви по депозитите могат да говорят за проблеми с ликвидността

Морални рискове

Отношение на кредити към активи

+

-

Сблъсък на интересите

Лихви по кредити, комисионни и плащания по лизинг към активи

+

-

Могат да дадат възможност за некоректно поведение.

С. Регионални и макроикономически рискове

Цени на нефта (САЩ)

-

+

Криза в отраслите, където действат банките

Експортни цени на кафе (Колумбия)

-

+

Кризата започва от падане на цените.

Промяна на валутния курс

+

-

Девалвация на валутата в Мексико

Промяна на личните доходи (САЩ)

-

+

Влияние на икономическата активност в различните щати

Краткосрочни реални лихвени ставки

+

-

Потенциална криза в нивото на лихвените равнища.

D. Банков сектор

Отношение на всички банкови кредити към личните доходи в региона (САЩ)

+/-

-/+

Възможност за „стадно” поведение на банките или теглене на депозити

Отношение на дадени кредити към БВП

+/-

-/+




Е. Други параметри

Отношение на чистия доход към средните активи

+/-

-/+

Индикатор за доходността. Обаче в зависимост от стадия на цикъла излишните рискови проекти могат да бъдат доходни на начален етап

Марж на доходността

+/-

-/+




Нивото на доходите на персонала към средните активи

+

-

Степента на контрол на ръководството над разходите**

Отношение на разходите на съдаржанието на основните средства към средните активи

+

-




Размерът на активите***

-

+

Мащаб на банката. (Принцип: Да е достатъчно голяма, за да не може да фалира)

* Нисък спред може да означава както ефективност на банката, така също и агресивна политика по привличане на депозити при отсъствие на кореспондиращи източници на доходи.

** Степента на контрол характеризира също частта на оперативните разходи в общата сума на разходите.

*** Същественият прираст на активите (кредитите) може да показва прекомерна експанзия.


Източници: Gonzales-Hermosillio Brenda. Determinants of Ex-Ante Banking System Distress: A Macro-MicEmpirical Exploration of Some Recent Episodes. IMF Working Paper № 33, 1999.
В много страни при диагностика на банките и оценка на риска се използват по няколко системи. Някои от тях показват съществуващи вече проблеми, докато други позволяват да се получат сигнали за потенциални кризи в бъдеще на основата на текущи рискове. Чрез използването на тези системи се решават следните задачи:

1. Създава се систематизирана и формализирана оценка на кредитните организации. 2. Идентификация на банките и коригиране на вътрешната дейност на банката, там където има или може да се появят проблеми.

3. Разкриват се приоритетните направления за проверки за оптимално разпределение на ресурсите на надзорните органи.

4. Иницииране на своевременни действия на надзорния орган.

Основните характеристики на всяка от категориите са представени в таблица 2.

Използваните няколко системи повишават вероятността от това, че някоя от тях ще открие проблемната банка. Системите в основата си съвместяват качествени оценки и количествени разчети на използваните компютърни програми. В някои от тях преобладават експертни разсъждения, в други доминират извлечения от компютърни програми.



Таблица 2. Характерни черти на системите за риск и ранна диагностика

Оценка на текущото финансово състояние

Прогноза за бъдещето финансово състояние

Количествен анализ и статистически процедури

Включване

на

качествени оценки



Специално разделение на категориите риск

Връзка с формалните надзорни действия

Рейтинг

Проверка на място

***

*

*

***

*

***

Дистанционен контрсл

***

*

**

**

**

*

Финансови коефициенти и групов анализ

***

*

***

*

**

*

Комплексна оценка на риска

***

**

**

**

***

***

Статистически модели

**

***

***

*

**

*

* несъществен признак; ** съществен признак; *** много съществен признак.

Източник: Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen. Supervisory risk assessment and early warning systems. BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000.



В таблица 3 са показани системи, използвани в някои развити страни. Разликите между системите се определят от особеностите на държавното управление: обхвата и честота на инспекциите, характера на отчетността, възможностите за достъп до други достоверни източници, статистическата информация за кризите и фалитите в минали периоди, нивото на техническо обезпечаване, финансовите и човешките ресурси. Според изследванията, проведени от Банката за международни разплащания, по формални признаци може да се обособят четири широки категории системи за диагностика: 1) рейтингови ситеми за оценка на банките; 2) системи на финансови коефициенти и групов анализ; 3) комплексни системи за оценка на банковите рискове; 4) статистически модели.
Таблица 3.


Държава

Надзорен орган

Система

Година на въвеждане

Тип на системата

Франция

Банкова комисия

ORAP

1997

Дистанционен контрол, рейтингова система

SAABA

1997

Система ранна диагностика – очаквани щети

Германия

Федерален надзорен орган

BAKIS

1997

Система от финансови коефициенти и групов анализ

Италия

Банка Италия

PATROL

1993

Дистанционен контрол, рейтингова система

Система за ранна диагностика

Планира се

Прогноза за банкрут и времето до банкрута

Нидерландия

Банка Нидерландия

RAST

1999

Комплексна система за оценка на риска

Система за наблюдение

Планира се

Система от финансови коефициенти и групов анализ

Великобритания

Управление „Финансови услуги”

RATE

1998

Комплексна система за оценка на риска

Банка Англия

TRAM

Разработена в 1995 – невъведена

Модел ранна диагностика

САЩ

Три органа на надзор

CAMELS

1980

Даден рейтинг от проверка на място

Федерална резервна система

Система за индивидуален мониторинг на банката
SEER Rating

1993

Анализ на финансови коефициенти
Модел на ранна диагностика, оценка рейтинг

SEER Risk Rank

1993

Модел на ранна диагностика, прогноза за банкрут

Федерални коорпоративни

застрахователни депозити



CAEL

1985 (отменена през декември 1999)

Дистанционен контрол, рейтингова система

GSM - система за мониторинг на ръста

Средата на 1980 – обновена наскоро

Ранна диагностика – проследяване на бързорастящи банки

SKOR - Статистически CAMELS рейтинг

1995

Ситема ранна диагностика, дистанционен контрол

Офис „Паричен контролоьор”

Банков калкулатор

Планира се

Ранна диагностика – прогнози за банкрут

Источник: Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen. Supervisory risk assessment and early warning systems. BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000.

Рейтингови системи за оценка на банките
Първоначално получаването на рейтинг на банка е било свързано с проверка на място на тяхната дейност. В последните години обаче този подход започна да се прилага и чрез дистанционния контрол. С помощта на рейтинговата система могат да се обозначат кредитни институти, към които трябва да се обърне особено внимание от страна на регулиращите органи.
Поставянето на рейтинг се базира на субективната оценка на надзорниците относно различни аспекти на функционирането на банката. Дори и оценките да се дават чрез ползването на формално квантифицирани показатели, те позволяват на надзорника субективно да отчита влиянието и на други фактори, които по негово мнение са присъщи за дейността на конкретна банка. Резултатите от проверките и поставянето на рейтинг могат да се съобщават на ръководството на банката, но публичното разгласяване на резултатите от оценките е недопустимо. Полученият рейтинг носи конфиденциален характер и се използва вътре в надзорния орган.

По принцип рейтингът се дава в зависимост от годишните резултати на банките. В САЩ банките, получили по система CAMELS висок рейтинг (1 или 2), се проверяват на място веднъж за срок от 18 месеца, а тези, които имат проблеми (4 или 5), се проверяват по-често.

В таблица 4 са представени показатели и коефициенти, измерени в системата на рейтинговите оценки на банките.

Таблица 4. Показатели на рейтингови системи за оценка на банки

Система/държава

Категории показатели и коефициенти

Качество на активите

Платежоспособност

Доходност

Ликвидност

Пазарен риск

Управление, контрол

Икономически

Други

CAMELS САЩ

6

1

1

1

1

1

1

-

-

CAEL САЩ

4

5

5

4

5

-

-

-

-

PATROL Италия

5

1

1

1

1

-

1

-

-

ORAP Франция

6

4

2

3

1

1

3

-

-

Източник: Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen. Supervisory risk assessment and early warning systems. BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000.


Рейтинговите системи позволяват да се оцени текущото състояние на работата в банковия сектор и да се разкрият проблемните банки. В същото време обаче системата за получаване на рейтинг е статична, защото е основана на получени данни за състоянието на банките в конкретен период от време. Използването на дистанционен контрол намалява статичността на оценките, въпреки че при отсъствие на проверките на място достоверността се снижава.
Системи от финансови коефициенти и групов анализ
Известно е, че финансовото състояние на банката може да намери израз в конкретен набор от финансови показатели, които най-често включват в основата си измерители на достатъчността на капитала, качеството на активите, доходността и ликвидността. Многочислените коефициенти, отнасящи се към тези показатели, се използват в системите за анализ на банките. Тези коефициенти се ползват и в други типове системи за диагностика.
В таблица 5 са приведени показатели, измерващи такива системи.

Таблица 5. Показатели на система от финансови коефициенти и групов анализ.


Система/държава

Използвани коефициенти

Качество активи

Платежоспособност

Доходност

Ликвидност

Пазарен риск

Управление, контрол

Икономически

Други

Индивидуален мониторинг Банки САЩ

39 финанс. + 35 кап. пазара

21

5

5

8

-

-

-

35*

BAKIS ФРГ

47

18

1

10

2

16

-

-

-

Система наблюдение/Нидерландия

53

12

5

13

2

-

-

6**

15***


** Коефициенти на капиталовия пазар, отнасящи се към търговската дейност.
** Макроикономически индикатори: ръст на БВП, ръст на промишленото производство, ниво на безработица, курс евро/долар, банкрути за годината, спред, доходност по десетгодишни държавни облигации и тримесечните разчети на Euribor (Euro Interbank Offer Rate).

*** Коефициент на капиталовия пазар, външни рейтинги, пазарен дял.
Източник: Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen. Supervisory risk assessment and early warning systems. BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000.

Отначало тези системи са се използвали като елемент от проверката на място в банките, но по-късно те стават самостоятелен елемент от оценката за състоянието на банковата система и системите за оценка на риска в отделна банка.


Комплексна система за оценка на банковите рискове.
В рамките на такава система се поставя оценка за риска на цялата структура на кредитната институция. Така например системата RAST, приета в Нидерландия, прилага разделение между банките и банковите групи по подразделения или функционални признаци. Всяко подразделение получава оценка на риска, вътрешната си структура и системата за контрол. Индивидуалните оценки последователно се агрегират до крайна оценка на банката или групата.
В таблица 6 са показани показателите, които се използват в системата.
Таблица 6. Показатели за комплексна система за оценка на банковите рискове


Система/държава

Категории на риска

Качество активи

Платежоспособност

Доходност

Ликвидност

Пазарен риск

Управление, контрол

Икономически

Други

RAST/ Нидерландия

13

1

-

-

1

3

3

-

5*

RATE/Велекобритания

9

1

1

1

1

1

3

-

1**

* Операционни, информационни, правни, стратегически рискове и риск за репутацията.

** Работен риск – анализ на работната среда в контекста на общобанковия бизнес.
Източник: Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen. Supervisory risk assessment and early warning systems. BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000
Комплексният подход позволява да се оценят количествените и качествените фактори на риска. Системата е удобна за оценка на големи национални и международни банки и банкови групи със силно диверсифициран бизнес.

За получаване на информация за състоянието на банката в тези случаи се изисква взаимодействие на национални и чуждестранни надзорни органи.


Статистически модели
Повод за развитието на статистическите модели са дали банковите кризи от 80-те и началото на 90-те години в САЩ, съпроводени от многочислени банкрути и съдебни разноски (по разни оценки от 2,4 до 3,2 % от БВП на САЩ) [5].

Основната задача на статистическите модели се свежда до прогнозиране на бъдещото състояние на банките. Моделите използват получените от надзорните органи данни за дейността на банката за оценка на риска. С помощта на получените разчети моделите разграничават банките с висока и съответно ниска вероятност от банкрут. По-голямата част от моделите анализират връзката между зависимите показатели, например фалит, и независимите един от друг показатели. Оценява се вероятността от настъпване на събития в неопределен момент от време, но в рамките на интервала, зададен от модела.



Представените в таблица. 7 показатели са взети от статистически модели.
Таблица 7. Показатели от статистически модели (фалит, оцеляване, неустойчивост)

Система/държава

Показатели


Качество активи

Платежоспособност

Доходност

Ликвидност

Пазарен риск

Управление, контрол

Икономически

Други

SAABA/Франция

5 категории показатели

1

1

1

1

-

1

-

-

SEER САЩ

11 коефициента

7

1

1

2

-

-

-

-

GSM САЩ

9 коефициента/ значения

6

2

-

1

-

-

-

-

Банков калкулатор САЩ

10 показатели

1

1

1

1

-

-

1*

5**


* Ниво на безработица в графство/щат – изменение за две години.

** възраст на банката; присвоен по-рано рейтинг CAMELS 3, 4 или 5; размера на банката, два индикатора изменения в режима на регулирането.
Източник: Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen. Supervisory risk assessment and early warning systems. BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000.
Общите проблеми на банковия сектор могат да бъдат идентифицирани и чрез ползването на макропоказатели. Обаче при тяхното агрегиране се увеличава вероятността от пропуск на сериозни проблеми вътре в рамките на конкретна кредитна институция. Ето защо необходимостта от контрол с цел подобряване на качеството на управление на всяка една банка нараства особено ако се отчита конкретното им влияние върху общото състояние на финансовия сектор. С това могат да се обяснят и усилията, които прилагат надзорните органи на развитите страни за разработване на по-усъвършенствани и ефективни системи на контрол върху рисковете и финансовото състояние на банковите институции.

Интерес, разбира се, предизвиква и въпросът относно използването на подобни системи в България. След банковата криза през 1996-1997 година, с помощта на международните финансови институции, у нас също бяха въведени системи за ранна диагностика и дистанционен контрол (например CAMELS). Резултатите от тяхното прилагане определено са положителни. Българската система за банков надзор е изправена обаче пред нови предизвикателства. На първо място, въвеждането в практиката на българските банки на изискванията към управлението на рисковете, известни като BASEL II. На второ място – проблемите, които неизбежно ще възникнат след присъединяването ни към европейския валутен механизъм, планирано за началото на 2009 година. Решението на тези задачи ще изисква не просто да се усъвършенстват съществуващите системи за контрол (независимо че тази потребност е висока), но като се отчитат съвременните тенденции, да се развиват и нови системи за ранна диагностика и индивидуална оценка на банковите рискове.


Литература

  1. Ь. З. Ьстапомвич, Е. В. Белякова и др., Международный опит реструктуризации банковских систем. МЛ: Бюро экономического анализа, Магистр ЛТД, 1998.

  2. Ходачник, Г. Е., Зарубежний опит прогнозирования кризисного состояния в банковском сфере, Менеджемент в России и зарубежом, сп. 4, 2001.

  3. Frydl, Edward J., The Length and Cost of Banking Crises, IMF Working Paper № 30, 1999.

  4. Gonzales-Hermosillo, Brenda, Determinants of Ex – Ante Banking System Disterss: A Macro-Micro Empirical Explor of Some Recent Episodes, IMF Working Paper № 33, 1999.

  5. Ranjana Sahajwala, Paul Van den Bergen, Supervisory risk assessment and early warning systems, BIS Working Paper № 4, Basel, December 2000.

  6. Internal audit in banking organizations and the relationship of the supervisory authorities with internal and external auditors, BIS Consultative Paper, Bazel, July 2000.




Каталог: alternativi -> br10
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br10 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони Редовен докторант към катедра „Управление на социално-културната сфера”
br10 -> Партньорството като механизъм за повишено усвояване на средства от фондовете на ес
br10 -> Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие на икономиката
br10 -> Ст н. с д-р Лилия Чанкова
br10 -> Селският туризъм същност, опитът на Италия и фактори, обуславящи неговото развитие в България
br10 -> Eлементи на промоционния микс, на които разчитат организациите, произвеждащи сладкарски изделия в Eгипет, при прилагане на промоционните си стратегии
br10 -> Раздробяване и безплатно раздаване на акции и значението на счетоводната информация Практическо изследване
br10 -> Вътрешно-системни връзки в технологията на научното изследване проф д. ик н. Пано Лулански унсс, катедра „Управление на социално-културните дейности”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница