Особености при отчитането на приходите и разходите в жилищното строителство


Завършване на строителството. Разрешение за ползване



страница3/12
Дата11.01.2018
Размер1.83 Mb.
#44611
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

2.5. Завършване на строителството. Разрешение за ползване

След фактическото завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните проекти от изпълнителя или от лице, определено от възложителя.  Екзекутивната документация съдържа пълен комплект чертежи за действително извършените строителни и монтажни работи. Тя се заверява от възложителя, строителя, лицето, упражнило авторски надзор, от физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", и от лицето, извършило строителния надзор. Предаването се удостоверява с печат на съответната администрация, положен върху всички графични и текстови материали. Екзекутивната документация е неразделна част от издадените строителни книжа. След завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. След завършване на нов строеж, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж, се съставя технически паспорт на строежа.  Техническият паспорт на строежа се съставя в два оригинални екземпляра - по един за възложителя и за органа, издал разрешението за строеж. Техническият паспорт9 на нов строеж се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител - за строежите от пета категория, преди въвеждането му в експлоатация от компетентния орган. В паспорта се отразяват основните характеристики на строежа , данни за всички издадени сертификати, мерси необходими за поддържането му и сроковете за извършване на ремонти. В техническият паспорт задължително се вписват указания и инструкции за безопасна експлоатация. След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. В 7-дневен срок от постъпване на искането органът, издал разрешението за строеж, след проверка на окомплектоваността на документите, регистрира въвеждането на строежа в експлоатация и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация.

За установяване завършеността на строежа, строителят издава Акт 15 (Констативен акт-Съгл. Т.15 от Наредба 3). С този акт се извършва предаването на обекта от строителя на възложителя. За въвеждане в експлоатация на готовите жилищни сгради е необходимо издаване на необходимите за това документи. За строежите с по-малка степен на обществена значимост, с по-малка степен на сложност и рискове при експлоатация т. е. за строежите от четвърта и пета категория (средно и ниско строителство) не се изисква държавно приемане и не се издава разрешение за ползване от Дирекция за национален строителен контрол. Възложителят на жилищните строежите от четвърта и пета категория регистрира пред органа, издал решението за строеж- главният архитект на съответната община, въвеждането на строежа в експлоатация. Жилищните строежи10 от трета категория (високо ниво- над 15 м) се въвежда в експлоатация въз основа на Акт 16 Протокол за установяване годността на ползване на строежа, издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол или от упълномощени от него лица при условията и по реда на Наредба 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

Въз основа на Акт 15,16 и фактура за извършените работи, в строителното предприятие се извършват следните стопански операции:

Д-т 411 Вземания от клиенти

Д-т 412 Клиенти по аванси- за прихващане на първоначалния аванс

К-т 701 Приходи от продажба на продукция

К-т 4532 Начислен данък за продажбите


-изписване на себестойността;

Д-т 701 Приходи от продажба на продукция

К-т 611 Разходи за строителна дейност
-за получаване на сумата по договора;

Д-т 503 Разплащателна сметка в лева

К-т 411 Вземания от клиенти


  1. Обща характеристика на разходите. Класификация.

Според разпоредбите на Националните счетоводни стандарти разходите се определят като намаление на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане от предприятието или намалението на активи, или увеличение на пасиви. Разходите са основните елементи при изготвянето на калкулациите за определяне на цените на жилищното строителство. За правилното им интерпретиране, управление, отчитане и контролиране е необходимо те да бъдат класифицирани. Това може да стане по различни признаци, по-съществените, от които са:

- от гледна точка на икономическата същност, характер и предназначение разходите могат да бъдат за материали, за външни услуги, за амортизация, за възнаграждения, за осигуровки и други. Тази класификация има важно значение от гледна точка на организацията на отчитането на разходите. Според същия критерий някои автори ги класифицират на разходи за минал /овеществен/ труд /или още материални разходи/ и разходи за жив труд /трудови разходи/. Характер на разходи за овеществен труд имат вложените материали в производството, употребените горива и енергия, начислените амортизации и други. Разходите за жив труд се проявяват като разходи за работни заплати и осигуровки на персонала. Като цяло се счита, че групирането на разходите по икономически елементи, като се има предвид и примерния сметкоплан, е по - удачно от това като материални и трудови, защото по този начин се дава по - ясна представа за съдържанието им.

В случаите, когато групирането на разходите по икономи­чески елементи не е достатъчно, за да се калкулира себестой­ността на продукцията, се налага разходите да се групират по статии на калкулацията, които се формират от самите предприятия, съобразно спецификата на тяхната дейност.

- за целите на калкулиране на себестойността на продукцията и услугите разходите се класифицират на преки и напреки.

Преки са тези разходи, които в момента на извърщването им могат директно да се вкл. в себестойността на даден калкулационен обект, т.к. е наличие пряка връзка между разходите и обекта, който се създава. Отразяването им става в издаден за целта първичен документ. Такива са разходите за материали, заплати, на основните производствени работници, работещи по даден продукт, и осигуровките към тях и пр.

Непреките разходи са общо за няколко калкулационни обекта и в момента на извършването им не може да се определи към кой от тези обекти се отнасят. За включването на непреките производствени разходи в себестойността на отделните продукти е необходимо предварително да бъдат разпределени между видовете произведена продукция на определена, най-често избрана база. Непреки са разходите за вложените спомагателни материали, вода, електроенергия, за технологични нужди, начислени амортизации на производствените сгради и пр. В някои случаи непреки разходи могат да се третират като преки. Така например разходът за амортизация може да е пряк разход. Това е налице, когато дадена машина се използва за производството само на едно изделие.

- в зависимост от начина им на възникване и значението им за осъществяваната дейност на предприятието биват основни и допълнителни11. Основните разходи са свързани с изпълнението на технологичните операции по изготвянето на продукцията или услугите и са от съществено значение за функционирането на предприятието. Тяхната сума е изразител на съкратената себестойност на калкулирания обект. Такива са разходите за материали, енергия, заплати на производствения персонал. Допълнителните разходи се извършват във връзка с финансовите и извънредните операции, администрирането на дейността и продажбата на готовата продукция. Те не са елемент на себестойността. Една част от тях се отнася директно към финансовия резултат, а друга част се приспада от приходите от продажба.

- в зависимост от обема на дейността биват основни постоянни и променливи. Връзката между разходи и обем на дейността не е случайна защото от всички фактори най - силно въздействие върху изменението на разходите оказва изменението на обема на дейността когато обема се изменя разходите се изменят винаги успоредно на него; запазват някакво относително постоянно равнище.

Основните постоянни разходи са тези, които не се влияят от обема на дейността. Чрез тях се осигурява нормалното функциониране на дейността на всяко едно предприятие. Такива са разходите за заплати на персонала по повременна форма на заплащане, амортизации, наеми, лихви, данъци върху имуществото, застраховки на активи, за охрана и др. При увеличаване обема на дейността тези разходи намаляват заради обема продукция, върху която се подразделят.

Условно променливите разходи се променят съобразно измененията в обема на производството. Такива са разходите за материали, гориво за технологични нужди, заплати за основните работници, които са обвързани с обема на произвежданата продукция и услуги, разходи за извънреден труд и пр12. Някои от тях нарастват по-бързо от обема/напр. извънредния труд/, а други напротив, ръстат с намаляването на обема/напр. обезщетения за престои/.

- Според фазата на извършването им разходите биват производствени и извънпроизводствени. База за формиране на съкратената себестойност на продукцията и услугите са основните производствени разходи. Извънроизводствените разходи не се включват в стойността на произвежданите продукти на труда, т.е. не допринасят за нейното увеличение. Такива например са разходите по реализацията на продукцията.

- Според значението си за осъществяване на дейността разходите биват - за стопанската дейност, финансови разходи / във връзка с движението на финансови средства/ и извънредни /несвойствени / разходи13.

- Изхождайки от дейността, във връзка с която са направени/ по функционално предназначение/, разходите могат да се класифицират на- разходи за основната дейност, разходи за спомагателната дейност, разходи за организация и управление и разходи за продажба на продукция. Основна е тази дейност с която предприятието влиза в контакт с други физически и юридически лица. Спомагателната е предназначена да подпомага основната.

Първоначално разходите се отразяват по сметки от група 60 Разходи по икономически елементи. Сметките са операционни и се водят с чисти обороти. Промените в записаните суми се правят само чрез червени, сторнировъчни записвания. Информацията от чистите дебитни обороти на сметките от група 60 се използват при съставяне на Отчета за приходи и разходи. Групата се състои от следните синтетични сметки:

601 Разходи за материали

602 Разходи за външни услуги

603 Разходи за амортизации

604 Разходи за заплати

605 Разходи за социални осигуровки

606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания

607 Разходи за провизии

608 Разходи за последващи оценки на активи

609 Други разходи

В зависимост от информационните нужди на предприятието може да се организира аналитично отчитане с четири разряден шифър към всяка една от синтетичните сметки. Пример за аналитичност може да е по обекти, по МОЛ, по местонахождение и други индивидуализиращи данни.


3.1. Характеристика на разходите по икономически елементи
Сметка 601 Разходи за материали

Чрез сметката се отчитат основните материали и суровини, спомагателни материали, горива, пара, вода, ел. енергия, резервните части за ремонт на дълготрайни активи, канцеларските консумативи за дейността на управлението. Специфични за строителната дейност са произведените в спомагателните стопанства и на обектните полигони на желязо-бетонни конструкции, метални конструкции, заготовки по ВиК и отопление, бетон клас 12.5 и В 15, варов разтвор, стоманени профили, камък, чакъл, тухли, поликарбонатни плоскости, гипсокартон, различни видове стомана, бичмета иглолистни, дъски иглолистни и др ламарина, тел и други материали характерни за жилищно-строителната дейност. Чрез сметките се отчита и работното облекло на работниците. Едновременно с отчитането на разхода, той се отнася и по функционално предназначение или това става в края на отчетния период при приключването на операционните сметки.

Много често разходите за материали, както и другите разходи от група 60, имат комплексен характер, т.е те са с характер на общопроизводствени постоянни и променливи разходи, които подлежат на разпределение по съответните обекти, съгласно възприета база и при прилагане на изискванията от СС2. За постоянните общопроизводстени разходи, базата за разпределение е нормалния капацитет на производствените мощности. За променливите, разпределението се извършва на база реалното използване на производствените мощности. След разпределението им по съответните бази и критерии, сметката се приключва с прехвърляне на стойността й в себестойността на строящия се обект.

Счетоводното отчитане на сметка 601 може да се види от следната примерна схема:

Д-т 601 Разходи за материали

К-т 301 Доставки

К-т 302 Материали

К-т 401 Доставчици (пряко доставени на обекта)

К-т 503 Разплащателна сметка в лева (изписани, като разход при плащането им)

К-т 422 Подотчетни лица (при доставка чрез подотчетни лица)

К-т група 15 Получени заеми (за доставки платени с кредит)
За отнасяне на разхода по функционално предназначение:

Д-т 611 Разходи за строителна дейност (по обекти)

Д-т 6111 Общопроизводствени постоянни разходи (обща партида за разпределение)

Д-т 6112 Общопроизводствени променливи разходи (обща партода за разпределение)

Д-т 612 Разходи за спомагателна дейност

Д-т 613 Разходи за придобиване на ДМА

Д-т 614 Административни разходи

Д-т 615 Разходи за продажба

Д-т група 70 Приходи от продажба (когато не се използва група 61)

К-т 601 Разходи за материали


Сметка 602 Разходи за външни услуги

Чрез тези сметки се отчитат разходите за извършени услуги от трети лица без услугите за придобиване на ДМА и за краткотрайни материални активи. Сметката, както всички сметки от гр. 60, се води с чисти дебитни обороти. Това са разходи отнасящи се до дейността на предприятието, като: ремонт на собствени и наети активи, наем, транспортни услуги, застрахователни, телефонни и пощенски услуги, реклами и обяви, куриерски услуги, абонаментни такси, консултантски услуги, нотариални услуги, и др. Специфични за строителната дейност са наемите на кранове, бетоновози, багери за разчистване на площадката, проектантски услуги и други.

За сметката се съставят следните счетоводни статии:
Д –т 602 Разходи за външни услуги

К-т група 50 Парични средства

К-т 401 Доставчици

К-т група 15 Получени заеми


За отнасянето на разхода по функционално предназначение:

Д-т група 61 Разходи за дейността

Д-т група 70 Приходи от продажби (когато не се използват сметките от група 61)

К-т 602 Разходи за външни услуги


За корекция на грешка:

Д-т 602 Разходи за външни услуги



К-т кореспондираща сметка

Съставя се вярната статия.

Към сметката може да се организира аналитично отчитане с четири-цифрен шифър по обект, по МОЛ, по видове и други.
Сметка 603 Разходи за амортизация

Разходите за амортизация заемат значителна част в разходите за дейността, поради факта, че в строителството се ползват машини и съоръжения с висока амортизационна стойност. Това определя тяхното значение за формиране на себестойността и финансовия резултат. Този факт определя и необходимостта от разработването на собствена амортизационна политика, на чиито основни насоки да почиват амортизационните норми и прилаганите методи на амортизация.

Чрез сметката се отчитат амортизациите, начислени на дълготрайните материални и нематериални активи, както и на положителната търговска репутация. Сметките се водят с чисти обороти. В края на годината остават без салдо. Приключват се по функционално предназначение. Съставят се следните счетоводни статии:


  • За начисляване на амортизациите:

Д-т 603 Разходи за амортизация

К-т група 24 Амортизация




  • За разпределение по функционални предназначение:

Д-т 611 Разходи за строителна дейност (по обекти)

Д-т 6111 Общопроизводствени постоянни разходи (обща партида за разпределение)

Д-т 6112 Общопроизводствени променливи разходи (обща партида за разпределение)

Д-т 612 Разходи за спомагателна дейност

Д-т 613 Разходи за придобиване на ДМА

Д-т 614 Административни разходи

Д-т 615 Разходи за продажба

К-т 603 Разходи за амортизация


Амортизацията се начислява на базата на годишен амортизационен план на предприятието, съставен при условия и норми, приети със счетоводната политика. Начислените амортизации за дълготраен амортизируем актив, даден под наем, се отчитат срещу приходите от наем за актива със статията:

Д-т 706 Приходи от продажби на дълготрайни активи

К-т 603 Разходи за амортизация
Характерът на строителното производство изисква участие в производствения процес на много и с висока стойност амортизируеми активи (специализирана строителна техника, механизми и съоръжения), в това число и много специфични.

В зависимост от вида на конструкцията, на обекта намират приложение различни системи за изграждане на съоръжения: системи за повдигане на плочи, едроплощен кофраж, пълзящ кофраж, панелни конструкции и други. Всяка от тези системи се осъществява с помощта на специализирани строителни механизми и съоръжения. Някои от тях по своята характеристика са ДМА, а други –не. Но всички пренасят част от своята стойност в процеса на строителство в разходите на произвеждания продукт- сгради,като готов строителен продукт или строително-монтажни работи при подобрения и реконструкции, при ремонти и възстановителни работи. В някои от системите за изграждан, посочените специфични строителни механизми и съоръжения заемат голям дял, а това дава сериозни отражения върху себестойността на крайния продукт (съответно сграда). Следователно, изграждането на амортизационни норми за тези механизми и съоръжения, прилагането на подходящ метод на амортизация и правилно определяне на амортизируемата им стойност е въпрос от съществено значение за формиране на себестойността на строителното предприятие и за рентабилността на същото.



Системи „повдигани плочи”14 – системата е сложна, с висока стойност и специфичен начин на ползване, тъй като е ангажирана през целия срок на изграждане на строежа, а това може да продължи (в зависимост от височината на сградата) месеци и дори години. Напоследък се ползва все по рядко за сметка на други системи на изграждане, предимно монолитно строителство. Имайки предвид специфичния начин на ползване във времето, би следвало амортизационната норма да се изгражда на базата на срока на годност т.е. за предполагаемия период, за който актива ще бъде ползван в предприятието. Изграждайки амортизационна норма на база срока на използване, ще се стимулира съкращаването на престоя на системата на строителния обект, с оглед начисляване на амортизация за съответна калкулативна единица в по-малък размер. Голямата маса и тегло на тази система предполага значителна остатъчна стойност, която трябва да се вземе под внимание при определяне на амортизируемата стойност. На практика остатъчната стойност може да се реализира само като отпадъци за вторични суровини.

Едроплощен кофраж и пълзящ кофраж. С помощта на тези строителни съоръжения се изграждат строителни обекти по системите „едроплощен кофраж” и „пълзяж кофраж”. Съоръженията имат инвентарен характер, с висока стойност и това дава отражение чрез амортизацията им върху себестойността на калкулативните единици и на финансовия резултат на предприятието.

Едроплощният кофраж се произвежда като „комплект” с различни конфигурации на отделните платна, с оглед да „покрива” различни стенни плоскости, без да става нужда да се прекрояват платната. В зависимост от комплекта, по технически данни той „покрива” определена площ за кофриране. Освен това комплектът има максимална „кратност на употреба”, т.е. максимален брой действия „кофриране- декофриране”, при които може пълноценно и качествено да изпълнява предназначението си, след което трябва да се бракува. Следователно, за едроплощния кофраж, отчитан като дълготраен материален актие- комплект, е целесъобразно да се прилага амортизационна норма, изградена на база „кратност на употреба”. Или, нормата в процент ще се изрази по следната формула:



Кратността на употреба се определя по техническия паспорт на комплекта, но такава „норма” може да изгради всяко предприятие, съобразно характера на обектите, които изгражда. Обикновено броят операции е около 25-30.

Пълзящият кофраж е свързан с друга технология на изграждане на строителните обекти – „пълзящ кофраж”. При тази технология се кофрира определена площ от комплекта, който се „придвижда”нагоре до изграждането на обекта. При тази система определяща е кофрираната площ и затова амортизационната норма би следвало да се изгради на базата на максимално възможната площ за кофриране през целия период на ползване. Максималната площ за кофриране би следвало да се определи като натурален показател, съобразно който да се изгради амортизационна норма.



Метално тръбно скеле – комплект. Това е друг вид строително съоръжение, което също има значителна стойност. Освен частите на комплекта (опори, тръби и „жабки” за свързване), той се допълва от дебели дъски (талпи), по които работниците се движат на различни нива на скелето. Комплекта метално тръбно скеле се използва предимно за външни работи по фасадите на сградите (облицовки, боядисване, измазване, орнаменти и пр.), но и за вътрешни работи при помещения с голяма височина. Технологията на ползване се състои от операцията „кофраж- декофраж”. Следователно, степента на изхабяване и на пренасяне на стойността на комплекта в разходите, зависи от броя на тези операции. Тази особеност предполага амортизационната норма да се изгражда, съобразно натурален показател за броя на операциите „кофраж- декофраж”. За оптимално ползване може да се ползват техническите данни от паспорта на комплекта, но предприятието също може да изгради своя вътрешна норма за максималния брой операции, тъй като на практика скелето се ползва по дълго от нормата по технически данни. Посочихме, че металното тръбно скеле се „комплектова” с дъски (талпи), които не съпътстват скелето при преместването му от обект на обект. Те остават на обекта, където са ползвани и ако състоянието им позволява да се ползват отново. В противен случай се изписват като Разход за материали по дебита на 601 сметка.

Метални кофражни платна – с ограничаване на панелното строителство и някои други системи на изграждане, монолитното строителство доби широко приложение, а заедно с него и металните кофражни платна. Те се използват за кофраж при изграждане на етажни бетонни плочи и някои бетонни стени, за основи и фундаменти и пр. Комплекта се състои от определен брой отделни метални кофражни платна (дървена рамка, дървена рамка покрита с ламарина), които подредени и укрепени образуват площ, върху която се налива бетон. И за тях е характерна операцията „кофраж – декофраж”, но подреждането на част от платната при декофража е значително по- често, отколкото при другите системи. Това налага да се извършва ремонт на платната, с оглед да се поддържа изправността и обхвата на комплекта, а когато не е възможен ремонт – същите се бракуват. Комплектът метални кофражни платна също има „кратност на употреба”. Тя се определя от предприятието и зависи не само от характера и вида на изгражданите обекти, но и от начина на ползване, на ремонт. По своята същност комплектът „метални кофражни платна” не е един актив и поради това не може да се отчита като ДМА, респ. да се амортизира като такъв. Комплектът е сбор от отделни платна, всяко от които няма характеристиките за ДМА. Затова отчитането им става по реда на материалните запаси. Важен момент, за признаването на разходите за амортизация е правилното и своевременно документиране за ползването на съответния обект. За тази цел, предприятието може да има стандартизиран вътрешен документ, а комплектите кофражни метални платна да имат инвентарни номера. По същество това не е познатата амортизация на ДМА, но това е форма на пренасяне на част от стойността им в разходите на съответния обект. Процедурата по ползване и отчитане на комплектите, има следния примерен вид:

  • Комплектът се съхранява в склад на предприятието, от където се получава от техническия ръководител на даден обект по заявка:

  • Комплектът се ползва на обекта, като се съставя отчетен документ за извършения брой операции „кофраж – декофраж”. След ползването се връща в склада или се прехвърля на друг обект. Като разход на обекта, където е ползван комплекта, се отразява „амортизацията”, съответстваща на броя операции и нормата за една операция. Предприятието изгражда норма (амортизационна) за една операция „кофраж – декофраж” на база определената кратност на употреба на комплекта, която обикновено е около 30 пъти.

От казаното до тук, следва че при всяка операция се начислява разход за амортизация на комплекта в размер, приблизително 1/30 от неговата стойност, респ. друга част, съобразно определената от предприятието „кратност на употреба”. Целесъобразно е след ползването на комплекта на даден обект да се направи необходимия ремонт на кофражните платна. Ако това се прави редовно, то разходите по ремонта би следвало да се отнесат за съответния обект, който е ползвал комплекта.

Дървен инвентарен кофраж - в строителното предприятие, за извършването на СМР се използва инвентарен дървен кофраж т.е кофраж с многократна употреба. Такива са случаите за производство на стълби, хидротехнически съоръжения, тръби и други. Многократната му употреба (с извършването на необходимите ремонти) предполага пренасяне на части на стойността му в разходите на обектите, където е ползван. По същество става въпрос за своеобразно амортизиране на този кофраж, като може да се прилага следния подход на отчитане:

    • Инвентарния кофраж да се съхраня в централния склад и след искане да бъде предаден за ползване в съответния обект;

  • При връщането му в склада, се съставя Протокол или друг документ, с които се определя „процентната годност” на кофража. Разликата между процентната годност преди ползване и тази след ползването е разход за съответния обект.

Дървен инвентар и инструменти – много често работниците заети в строителния процес предпочитат да ползват собствени инструменти поради факта, че са свикнали с тях. Друга част ползват инструменти на предприятието: чукове, мистрии, отверки, шпакли, триони, тесли и други. Когато инструментите и инвентарът са на предприятието се изписват като разход при предаването му в употреба, тъй като стойността на придобиване са далеч над прага на същественост и не може да става въпрос за отчитане като ДМА. Предоставеният инвентар на работниците, след като се изпише като разход при предаването им в употреба, може да се заведе задбалансово. При напускане на работника следва да се върне, както и ако е необходимо да се бракува поради негодност, включително при замяна с нови.Ако инструментите са собственост на работниците, практиката е да се договарят с предприятието да им се плаща „амортизация”, равна на стойността на инструмента или на инвентара. Сумите се отчитат като разход за материали. Обикновено се предвижда „изхабяването” да става в рамките на една година.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница