Сметка 753 Финансиране за дълготрайни активи

По сметката се отчитат получените средства от бюджета или от други предприятия за финансиране доставката и изграждането на дълготрайни активи. По кредита на сметката се отчитат и получените безвъзмездно дълготрайно активи. С получените целеви средства за дълготрайни активи могат да се придобиват амортизируеми и неамортизируеми дълготрайни активи. По сметката постъпват суми, свързани с дарения от правителствени и неправителствени лица, за финансиране на инвестиционни програми от вътрешни и международни източници, от преотстъпени данъци (когато е предвидено да се отчитат, като финансиране), от опростени заеми при определени условия и др. Съставят се следните счетоводни статии:

- За получените активи:

Д-т група 20 ДМА – със справедливата стойност на актива

Д-т група 21 ДНА – със справедливата стойност на актива

К-т 753 Финансови приходи за бъдещи периоди

Д-т 753 Финансови приходи за бъдещи периоди

К-т 705 Приходи от финансирания
- За отразяване на прихода в крайния финансов резултат:

Д-т 705 Приходи от финансирания

К-т 123 Печалби и загуби от текущата година
- За възстановяване на средствата, при неспазване на условията за финансиране:

Д-т 753 Финансови приходи за бъдещи периоди – с непризнатата, като приход част

Д- т 609 Други разходи – с разликата до сумата за възстановяване

К-т 459 Други разчети с бюджета или ведомства

или

К-т 499 Други кредитори

Чрез сметката се отчитат целеви източници на финансиране, аналогични на тези за дълготрайни активи. Кредитното салдо по сметката показва неусвоената част от финансирането, а дебитния оборот усвоената. Счетоводните записвания са следните:

• 
  Отразяване на получените средства (парични или материални запаси):
  

Д-т група 30 Материали, продукция, стоки – по пазарни цени

К-т 754 Финансиране за текущата дейност

• 
  За признаване на прихода, като текущ:
  

К-т 705 Приходи от финансирания

• 
  За отразяване на прихода в крайния финансов резултат:
  

К-т 123 Печалби и загуби от текущата година

• 
  В случай на възстановяване на средства:
  

Д-т 609 Други разходи

К-т 459 Други разчети с бюджета или ведомства

респ. 499 Други кредитори

2. 
   Специфични счетоводно-отчетни задачи на жилищно-строителното предприятие
   

1. 
   Особености на авансовите плащания в жилищното строителството
   

• 
  Строителното предприятие е регистрирано по ЗДДС лице към датата на авансовите плащания:
  
• 
  Строителното предприятие не е регистрирано лице към датата на авансовото плащане, но към дата на настъпване на данъчното събитие вече е. Тези случай не са рядкост не само за новообразуваните строителни предприятия, но и за случаите, когато строителното предприятие регистрира ново търговско дружество за всеки новозапочващ обект.
  

В строителната дейност данъчното събитие настъпва, когато обектът е завършен, съставен е и е одобрен Протокол обр. 16, за строежите от I до III категория и е дадено Разрешение за ползване съгл. разпоредбите на Наредба 2 на Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) от 2003 г. Данъчното събитие за строежите от IV и V категория възниква след издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация от съответната община. Следователно плащанията след настъпване на данъчното събитие са облагаеми по ЗДДС и всички плащания преди тази дата се третират, като авансови. Всяко отделно плащане, свързано с облагаема доставка (в строителството всички „нови” строежи са обект на облагане), включително доставката на земя (УПИ), както и правото на строеж, включително в сграда или част от нея след завършен етап „груб строеж”, след да бъде третирана, като облагаема.

При заплащане на готов строеж или части от него, строителното предприятие трябва да начисли ДДС върху данъчната основа, формирана по реда на чл. 26 от ЗДДС, като се вземат предвид и изискванията по чл. 27 от закона. Данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на строежа или от себестойността му. Основата следва да се увеличи с дължимите данъци и такси, с всички субсидии и финансирания и други посочени в закона. Казаното до тук може да се онагледи със следния пример:

1. 
   Договорена продажна цена 120 000 лв.
   
2. 
   Данъци и такси по чл. 26, ал.3 2 400 лв.
   
3. 
   Данъчна основа 122 400 лв.
   
4. 
   ДДС 20 % 24 480 лв.
   
5. 
   Сума за плащане (1 + 4) 144 480 лв.
   

• 
  За авансовите плащания (изцяло или частично):
  

К-т 412 Клиенти по аванси 120 480 лв.

К-т 4532 Начислен данък за продажбите 24 000 лв.

• 
  При окончателното разплащане:
  

К-т 701 Приходи от продажба на продукция 120 000 лв.

К-т 4532 Начислен данък за продажбите 480 лв.

При вторият случай, строителното предприятие не е регистрирано по ЗДДС при получаване на авансовите плащания:

• 
  За получените авансови плащания (изцяло или частично):
  

К-т 412 Клиенти по аванси 144 480 лв.

• 
  При окончателното разплащане:
  

К-т 701 Приходи от продажба на продукция 120 000 лв.

К-т 4532 Начислен данък за продажбите 24 480 лв.

От примера се вижда, че при първия случай трябва да се съберат допълнително от купувача 480 лева, а при вторият случай загубата на строителното предприятие ще бъде значителна – 24 480 лева, ако счита, че авансовото плащане в период, когато не е регистрирано лице е „окончателно плащане от гледна точка на ЗДДС.

2. 
   Временни и окончателни отбиви в жилищното строителство
   

Текущо по време на изпълнение на строителството се извършват и документират проби и действия за качество на СМР и материалите. Това става, чрез протоколи за „кубова” якост на бетонните работи, чрез изпитване на влаганите материали, чрез документиране със сертификати на същите за качество и др. Извършват се и проби за качеството на заварките на металните конструкции, бетона на ж.б. конструкции и др.

След завършването на строежа приемателната комисия може да установи некачествено извършени работи, които трябва да бъдат поправени или отстраняването им е нецелесъобразно, но не пречат на нормалната му експлоатация. С Протокол обр. 16 комисията го въвежда , като възложителят прави отбиви (окончателно намаление) от договорената цена за обекта, което съответства на степента на влошаване. В строителството са познати два вида отбиви: окончателни и временни.

Окончателните отбиви от цената на строителния обект са незавършени и лошокачествено извършени СМР, които не опорочават здравината и сигурността на обекта и той може да бъде приет и въведен в експлоатация. Като пример за лошокачествени СМР са криви стени, провиснали тавани и балкони, удебелени колони, промени в проекта без значение за носещите конструкции и др. Ако работите са открити и е възможно отстраняването им, комисията го предписва, а ако не е възможно – прави окончателни отбиви.

Временните отбиви се правят за дефектни работи, които могат и трябва да бъдат отстранени. Дефектните работи за обекта се описват и се определя срок за отстраняването им, както и сума на отбива, която обикновено е значително по- голяма от евентуалните разходи за отстраняване на дефектите. Това се прави с цел да се принуди строителят да отстрани дефектите, тъй като в много случай той е готов да жертва малък отбив и да не отстрани дефектите. За отстранените дефекти се съставя двустранен протокол и това е основание инвеститорът да възстанови временните отбиви на строителя. Ако строителят не отстрани в указания срок дефектите, инвеститорът конфискува отбива. Временните отбиви са паричен поток и при тяхното удържане и възстановяване не следва да се отчита ДДС.

За счетоводното третиране на окончателните и временните отбиви трябва да се има впредвид:

• 
  Ако окончателните отбиви са определени преди съставянето на фактурата за разплащане на обекта, с тях се намалява договорната цена. За сумата на отбива не се съставя отделна счетоводна статия.
  
• 
  Когато окончателния отбив е установен след разплащането, сумата се отчита съгл. точка 6 .7 от СС 11 Договори за строителство, съгласно която сумата се признава като разход, а не като корекция на размера на приходите по договора.
  

К-т 503 Разплащателна сметка в лева

• 
  Сумата на временните отбиви по Протокол обр. 16 (или установени с двустранен протокол между инвеститора и строителя, когато обектът не се приема от комисия) се превежда от строителя на инвеститора:
  

К-т 503 Разплащателна сметка в лева

• 
  Когато дефектите не са отстранени в срок и инвеститора „конфискува” сумата:
  

К-т 498 Други дебитори

3. 
   Отчитане на гаранционните удръжки и разходи за отстраняване на дефектите в гаранционните срокове на жилищните строежи
   

Съгл. Чл. 160 ал. 4 от ЗУТ Гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект. Те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата. Гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация. От гледна точка на счетоводното им отчитане, приложение намират ЗДДС и СС 11 Договори за строителство, респ т. 9.5 от стандарта, която препраща към СС 37 Провизии за начисляването на провизии във връзка с разходи по отстраняване на дефекти в гаранционните срокове на строежите и СМР.

В ЗДДС и по точно чл. 26 ал. 4 е посочено, че в данъчната основа на доставката се смята включена:

1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;

2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.

Процедурата по начисляването и последващата реализация на гаранционното поддържане минава през следните етапи и изисквания²¹:

• 
  Като приход се отчита цялата сума на извършените и приети строително-монтажни работи (при междинни плащания), респ. договорната цена на завършен обект;
  
• 
  Върху тази стойност се начислява ДДС по общия ред;
  
• 
  За евентуалните разходи по отстраняване на дефекти в договорените гаранционни срокове (които не могат да бъдат по кратки от нормативно приетите), строителното предприятие начислява разход за провизии. Размерът на разходите е по преценка на строителното предприятие, но обикновено той е в рамките на договорената удръжка, която се прави от инвеститора при разплащане на строежа, респ. на отделните СМР.
  
• 
  В договора за строителство се договарят взаимоотношенията между двете страни по време на гаранционното поддържане, които могат да са или чрез удържане на сума, представляваща процент от договорната сума, или без удържане на сума, като в договора само се уточняват сроковете за отстраняване на недостатъците. За жилищното строителство е характерен методът, при които не се удържа предварително сума.
  
• 
  След изтичане на гаранционния срок, ако е била удържана сума, тя се възстановява на инвеститора и се съставя двустранен протокол, че гаранционните срокове са изтекли и няма неотстранени дефекти.
  

Счетоводните записвания във връзка с гаранционното обслужване са следните:

• 
  Отчитане на приходите за изпълнени СМР (текущо или периодично) или на „завършен обект”, с отразяване на договорените удръжки:
  

Д-т 411 Вземания от клиенти – с разликата

К-т 701 Приходи от продажба на продукция

К-т 4532 Начислен данък за продажбите – върху целия приход от продажби

• 
  За начисляване на разхода за провизии:
  

К-т 497 Провизии, признати като пасиви

Тази сума има данъчно третиране по чл. 38 от ЗКПО, като временна разлика. Съгл. същия член сумата на разхода не се признава за данъчни цели в годината на счетоводното й отчитане, а се признава в годината на погасяване на задължението. Размерът на провизията е трудно определим, тъй като едни части могат да имат дефекти, а други не. По тази причина сумата на провизията може да се определи на база на минал опит, както и база на бъдещи очаквания.

Пример²²: Гаранционното поддържане на жилищната сграда е 10 години за конструктивната част.

Процент на продадените жилищни сгради	Проявление на дефектите	Очаквана сума за ремонтиране на сградите	Очаквана сума на провизията (кол. 1 x кол.3)
70 %	няма	-	-
20 %	малки	100 000	20 000
10 %	големи	400 000	40 000
Сума на провизията			60 000