Осъзнавам, че посягам към невероятно огромна информация, която е натрупана не за столетия, а за хилядолетия



страница1/4
Дата25.10.2018
Размер0.53 Mb.
#97493
  1   2   3   4




Осъзнавам, че посягам към невероятно огромна информация, която е натрупана не за столетия, а за хилядолетия. По своята същност йогистиката е система за физическа и духовна култура на човека, формирана по емпиричен път от нейните създатели и последователи. Тази система в никой случай не е някаква религия, а по-скоро е наука и изкуство да се живее. Сега тази наука и изкуство има повече международни, отколкото национални измерения. Тези измерения не трябва да се схващат като закостенели и доказани неща, а като динамично изменящи се, изискващи постоянни осъвременявания, обосновки и доказателства. Разбира се, никой не отрича приоритета на Индия по тези въпроси, както, например, и приоритета на Англия по футбола.

За съжаление, тази наука и изкуство да се живее както в миналото, така и сега остават в ръцете на ограничен брой хора. В миналото това се е обяснявало с невежеството на тълпата, която е била готова да стъпче всичко рационално, което я плашило със своята особеност и необяснимост. Сега с тази тематика се занимават научни центрове и институти, дейността на които се счита за стратегическа, а от тук и секретна. Разбира се, те се занимават не само с йогистика, а и с много други неща. Обаче, в интерес на истината, повечето от тези "други неща" са, чисто и просто, производни от йогистиката, което в повечето случаи не се признава от никой, при никакви обстоятелства. Причините за това са много, но основната от тях е обикновен егоизъм, който като епидемия, поразява не само личности, но и държави. Все пак, като по всяко тайнствено нещо, има доста публикации по същността и по проблемите на йогистиката. За съжаление, в по-голямата си част тези публикации са разводнени и са разпокъсани и имат повече комерсиален, отколкото познавателен характер. Цялата тази бъркотия ме накара да се замисля над тези неща и да подредя в писмен вид своите знания, впечатления и мисли, които са представени в определен информационен фокус.

Съвсем добросъвестно напомням, че това ще бъдат моите разбирания относно тези неща, които в никой случай не могат, а и не трябва да съвпадат с мнението на всеки, посегнал да прочете тези редове. Особено се притеснявам за тези хора, които лесно се поддават на различен род внушения. А всяко внушение е вид хипноза, която волею-неволею деформира човешката индивидуалност. И така, възприемай моето мнение само информативно, а иначе мисли сам и опазвай своето Аз. Освен това, пази се и от прекомерното въздействие на какви ли не още източници: телевизия, радио, интернет, вестници, списания, книги, личностни контакти …. и даже от това, което сънуваш. Винаги е за предпочитане да гледаме на нещата критично, но вежливо и не намусено, а по-възможност, даже леко и усмихнато.Всяко друго поведение ще ни пречи да мислим и да се самоусъвършенствваме духовно и физически, но стига повече за това, тъй като ще заприлича на внушение ….и така продължавам.

За отбелязване е фактът, че въпреки многохилядната си история, в системата йога няма пълно единство и тя се подразделя на отделни учения или школи. Независимо от това, би могло да се говори за пет основни, класически степени на йога: хата, раджа, джнана, карма и бхакти. Първата от тях се занимава с укрепване и развитие на човешката физика, а останалите четири са от областта на духовното.

Прието е да се счита, че хата-йога е най-низшата, но при това и най-основната степен на йога, без овладяването на която е невъзможно преминаване към останалите степени.

Ще призная съвсем откровено, че споделях изцяло това мнение допреди да се захвана с тази тематика. Сега вече не съм така категоричен, тъй като ми се струва, че това е вид внушение или хипноза от масов характер. Целта на това внушение е съвсем простичка - да се предпази йогисткото учение от непредвидими действия на невежата тълпа. И понеже интелектуалното ниво на "невежата тълпа" доста се е повишило в сегашните условия, то съвсем е уместно да се приоткрива все повече и повече от духовната същност на йогисткото учение.

Но нека да не предприемам рязко развенчаване на прекалената важност на степента хата-йога в сравнение с другите степени, а да извърша това с по-бавни и по-логични стъпки. Ето защо започвам със същността на учението за хата-йога, което се занимава основно с усъвършенстване на плътската или физическата същност на човека.

Веднага припомням, че с подобни задачи се занимават всички съвременни видове спортове, започвайки от класическа атлетика и стигайки до какви ли не нови видове игри, които имат динамичен характер. При извършване на тези упражнения всеки индивид се изморява и след това се възстановява чрез почивка, която не е едно обикновено състояние на покой. Изследванията показват, че измореният организъм е седалище на оживени процеси на възстановяване. Умореният организъм поема жадно вещества от външната среда под формата основно на храна и с помощта на тези вещества се възстановява, като заменя изхабените вещества с нови. При системните занимания времетраенето на умората става все по-малко, а работоспособността става все по-голяма и по-устойчива. Ако физическите упражнения или физическата работа не се повтаря, то устойчивостта на организма постепенно отслабва и се връща към изходното равнище и дори под него. Това доказва, че при липса на работа свързана с функционалното натоварване, организмът отива неминуемо към обратно развитие (инволюция) и дори към атрофия.

Всеизвестно е, че при динамични циклични упражнения, като бягане и други, се стига до известна недостатъчност на кислород, което явление се нарича хипоксия.и последващи полезни възстановителни процеси. При хата-йога работата на мускулите има предимно характер на изометрична (статична) дейност. Това се обуславя основно с прекалено топлия климат в Индия, тъй като би било немислимо да се изпълняват циклични упражнения от рода на бягания, които значително повишават телесната температура и могат да бъдат дори опасни. При упражненията на хата-йога температурата на тялото се повишава съвсем незначително, тъй като не се повтарят циклично и не са продължителни.

Независимо от това йогистките физически упражнения (азани) оказват огромно физиологическо въздействие върху структурата и формирането на мускулите и върху вътрешните органи. При азани една част от мускулите се активизират и се напрягат изометрично. Останалата част под влияние на значителното обтягане на сухожилията напрягат до максимум мускулните снопчета, които дразнят окончанията на мускулните нерви и сухожилията. Често пъти особено интензивни стимули действат на централната нервна система така силно, че у начинаещите може да се появи субективно усещане на болка. Както показват изследванията, силно проприоцептивния стимул събужда вегетативни центрове на подкорието, влияейки по този начин върху дейността на сърцето и на дихателната система.

При азаните възникналите силни вътрешни импулси възбуждат и регулират нервните процеси чрез централната нервна система и оказват също така полезно влияние както и импулси, възникнали при динамични циклични упражнения. Обаче, при хата-йога се използват упражнения, при които се губи малко физическа енергия и затова няма особена нужда от увеличаване на храната. Ето защо йогите се хранят съвсем умерено, което допринася за отличното им здравословно състояние и за дълголетие. Те не претоварват излишно сърцето, кръвоносната и храносмилателната системи, черния дроб и другите органи. Освен това, подобно хранене не увеличава физическото тегло и не смущава обмяната на веществата в организма.

Както се изясни, при йогистките азани не настъпва хипоксия и затова се прибягва към задържане на дишането. За този си подход хата-йога е била критикувана, тъй като се е смятало, че всяко спиране или задържане на дишането при физически упражнения е вредно. Обаче, в последно време е доказано, че това становище е погрешно. Оказа се, че спирането и задържането на дишането по правилата на йога привиква организма към недостиг на кислород. Това предизвиква положително въздействие върху системата на ферментите, кръвоносната система, снабдяването на сърцето и мозъка с кислород, тъй като се разширява системата на капилярните съдове. Също така е доказано, че съзнателното спиране или задържане на дишането позволява да се извършва волево управление на повечето жизнено важни функции и способства на всеки индивид да "управлява" целия си организм.

Може да се заключи, че при хата-йога недостигът на кислород (хипоксия) се постига чрез изкуствено задържане и контролиране на дишането, което не е вредно, а при спорта недостигът на кислород е естествен резултат от интензивна физическа дейност. Нещо повече, всяко упражнение в хата-йога се характеризира с "целенасоченост", което има за цел да усъвършенства отделните органи на човешкия организъм. Следователно, основата на хата-йога са азаните и контролът върху биоенергията на тялото чрез дихателните процедури.

Упражненията на хата-йога, приложени в идеални условия, спомагат за формиране на по-красиви, по-елегантни и по-гъвкави тела. Системно занимаващите се с йога до късна старост запазват гъвкавостта на ставите и на крайниците, като не знаят какво е вдървеност, деформации и болки на тялото, така типични за старите хора. Укрепването на цялата мускулна система е основна задача на хата-йога. Последователите на йога принуждават важни вътрешни органи да се укрепват и да се усъвършенстват, което се постига в синхрон между азани и дихателни упражнения.

Дишането, като процес на обмяната на газовете, е важна вегетативна функция, която може да се управлява съзнателно. Това е така, защото всеки човек може да овладее по волеви път напречно набраздените дихателни мускули. Волевото дишане импулсира останалите вегетативни функции и действа стимулиращо върху тях. Благотворно е влиянието и върху работата на сърцето и на кръвоносната система. Може да въздейства и върху вегетативната нервна система и да изменя по волеви път интензивността на сърдечните съкращения, на кръвообращението и на пулса. Целенасочено предизвиканата хипоксия при задържането на контролираното дишане разширява кръвоносните мозъчни и сърдечни съдове, а в крайниците ги стеснява.

Контролираните вдишвания и особено издишвания не само прочистват дихателните пътища, но и въздействат върху стабилността на цялото кръвообращение. По специален начин влияят и върху рецепторите на носа, задвижвайки онези вегетативни рефлекси, които увеличават обема на белите дробове и улесняват пътя на въздуха към белодробните алвиоли. Поради това дишането на йогите е един от най-добрите методи за лекуване на астмите. То укрепва цялата дихателна система и дава отпор на всякакви отрицателни влияния и по-специално на простудните заболявания. Ритмичното йогистко дишане стимулира и останалите жизнено необходими вегетативни функции. Вижда се, че въз основата на многохилядния си опит йогите по принцип са доказали съществуването на общи закономерности в областта на функционалната натовареност. Опитът им е показал, че чрез съответно натоварване и дозиране на упражненията и чрез правилна методическа дейност, може да се усъвършенства и развива човешкия организъм.

Според последните изследвания хата-йога може да се практикува от млади и стари съобразно възрастовите им особености. Счита се, че децата до пет годишна възраст в никакъв случай не бива да се занимават с йога. За тяхното развитие напълно са достатъчни игрите и естествените упражнения. Децата на възраст от пет до десет години могат да упражняват по-леките азани. От десет до шестнадесет години броят на позволените азани може да се разшири, но под специално ръководство и съобразно индивидуалните особености на младежите. Особено внимание трябва да се обърне на правилното и дозираното йогистко дишане, като не се допускат никакви "състезания" в продължително задържане на въздуха. Упражненията трябва да се провеждат така, че да водят до физическо и психическо развитие на младите последователи на йога.

За хората на средна и напреднапа възраст всекидневните системни упражнения е желателно да станат необходимост. В по-напредналата възраст трябва постепенно да се намаляват само тези упражнения, които причиняват болка.или претоварват мускулите.

В заключение трябва да напомня, че йогистките упражнения са напълно съвместими с упражненията от всички съществуващи спортове и с всякаква физическа и умствена работа. Преимуществото на хата-йога е в това, че практикуването й не изисква игрища, гимнастически зали, спортни уреди и пособия. Освен това, азаните могат да се изпълняват в малки помещения и на малка площ.

Преминавайки към техническата конкретика на хата-йога вероятно ще бъде удачно да започна с контролираните дихателни упражнения, които в йогистката литература са известни със санкритското название пранаяма.

Съществуват четири начина на йогисткото дишане: дишане с върховете на белите дробове (горно - ребрено); средно дишане (долно - ребрено); коремно (диафрагмално) или долно дишане; пълно йогистко дишане, което е съвкупност от тези трите дишания.

В йогисткото дишане се различават четири основни фази: вдишване (пурака); задържане на въздуха в белите дробове (кумбхака); издишване (речака); безвъздушна пауза след издишването (сунияка).

Основното условие за регулиране на дишането е контролът върху неговия ритъм. Според хата-йога мярката за ритмично дишане е сърдечният ритъм, който у различните хора е различен. Дишането трябва да съответства на ритъма на сърцето, на неговия пулс. Сърдечният ритъм се определя, като се изхожда от ритъма на пулса. Достатъчни са няколко опита, за да запомните сърдечния си ритъм. Той се измерва с пулса в покай, което е времето между отделните сърдечни удари. С тази мярка трябва да се мери вдишването, издишването и задържането на дишането.

Важна особеност при овладяване на техниката на йогисткото дишане е спокойствието и точността. По лесно ще напреднете, ако не се стараете да вдишвате колкото се може повече въздух, а се съсредоточите върху равномерното изпълване на гръдния кош. Това може да се изпълни дори и с по-малко количество въздух.

При пълното йогистко дишане се извършва вълнообразно движение на тялото, при което най-напред коремът се изнася навън, след това ребрата се отварят встрани и накрая се повдига горната част на гръдния кош. Следва издишване, което също започва от корема, придружено от свиване на коремните мускули, обтягане на ребрата и всичко завършва с отпускане на гръдния кош. Вълнообразното движение, особено при започващите, когато се вдишва голямо количество въздух, придобива спазматичен характер. По-нататък дори и да вдишвате повече въздух вие ще съумявате правилно да го насочвате. След правилно овладяване на основния начин на пълното йогистко дишане вие скоро ще констатирате, че дишате по този начин не само при упражненията, но и през целия ден.

Не забравяйте, че пълното йогистко дишане се извършва предимно през носа, при което въздухът трябва да преминава без звук и без триене. Примерната схема на контролирано (алтернативно) йогистко дишане се свежда към следната цикличност. За начинаещите първоначално вдишване (пурака) се извършва за четири сърдечни удара (за тези, които трудно определят броя на ударите - за четири секунди). Задържането на дишането (кумбхака) се равнява на два сърдечни удара (две секунди). Издишването (речака) се извършва за четири сърдечни удара (четири секунди). Паузата след издишване (суниака) се равнява на два сърдечни удара (две секунди). Следователно, първоначалното контролирано (алтернативно) йогистко дишане може да бъде сведено към формулата: 4-2-4-2. По тази формула могат да се упражняват всички, в това число и хората с по-слаби сърца.

След известно време, което е индивидуално, ще констатирате, че четири удара са прекомерно кратко време за цялостно издишване, тъй като можете да поемете вече по-голямо количество въздух. Този интервал за вдишване обикновено се увеличава на шест или осем удара, като другите елементи от схемата се удвояват. Ето защо формулата на контролирано (алтернативно) йогистко дишане може да бъде: 6-3-12-3 или 8-4-16-4. По тези формули могат да се упражняват хората на средна и напреднала възраст без каквато и да е опасност за здравето.

За отбелязване е, че ролята на диафрагмата при дишането е много важна. Както се знае, диафрагмата е плосък мускул, който се намира между гръдния кош и коремната кухина. При свиването си той се обтяга и по този начин обемът на белите дробове се увеличава. При издишване диафрагмата се отпуска и под натиска на мускулите на коремната стена се извива нагоре (куполообразно) към гръдната кухина. В спокойно състояние подвижността на диафрагмата е един или два сантиметра, а при дълбоко дишане може да достигне до пет или седем сантиметра и повече. При движение на диафрагмата се свива повече страничната и част, отколкото средната, а с това се отварят онези части на белите дробове, които са в близост с ребрата.

Участието на диафрагмата при дишането в общата вентилация на белите дробове е значително (около 65%). Затова упражняването на диафрагменото дишане е много важно. Йогисткото дишане преди всичко подобрява движението на диафрагмата така, че при вдишване да се увеличи обемът на гръдния кош, а при дълбоко издишване да бъде изтласкан още по-пълно изразходвания въздух.

Правилните движения на диафрагмата подобряват не само вентилацията на белите дробове, но до голяма степен регулират и кръвообращението. Известно е, че при движенията на диафрагмата, тоест при самото дишане, се подпомага и сърдечната дейност. Обикновено при някакъв шок (от отрицателно или даже и от положително естество) диафрагмата автоматично се повдига и притиска областта на сърцето, което в някои случаи води и до фатални последици. Ето защо в такива случаи е незаменимо умението волево да се изтласка диафрагмата във възможно долно и положение, което е възможно само при запознаване с алтернативното йогистко дишане.

Дълбокото дишане влияе успокояващо и върху нервната система. Например, след нервни преживявания всеки човек по-лесно се успокоява, ако направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Пушачите твърдят даже, че няколко дълбоки вдишвания на цигарен дим ги успокоява. В действителност това не е нищо друго освен разновидност на йогисткото дишане. Грешката се състои само в това, че пушачите вдишват същевременно и вредния пушек. Следователно, не тютюнът успокоява нервите, а дълбокото дишане Съвсем е очевидно, че без тютюневия дим това влияние ще бъде значително по-голямо.

Бързам да отбележа, че освен алтернативно дишане в неговия основен вариант съществуват и други дихателни упражнения, които заемат също така важно място в йогистката прктика. Например, пранаяма - тала юкта означава ритмично дишане. При това дишане се извършва уеднаквяване и постепенно удължаване на паузите на вдишване и издишване без паузите за задържане на дишането. Чрез ритъма на това дишане се въздейства върху възбудно-задръжните процеси в кората на мозъка. Въздействието от това дишане става още по-ефективно, ако се издишва и допълнителен или резервен въздух. Това се постига по следния начин. След едно нормално издишване продължаваме да издишваме, но вече с усилие на коремната преса и експираторната ребрена мускулатура. След това тези мускули напълно се разслабват и въздухът свободно и спонтанно влиза в белите дробове. Повтаряме тези цикли на дишане няколко пъти, като се стремим да изравним продължителността на издишванията и вдишванията. Започваме със съотношенията пет секунди издишване и пет секунди вдишване и постепенно увеличаваме продължителността на циклите до постигане на желаното състояние.

Ефектите от ритмично дишане са аналогични на тези от алтернативно дишане. Обаче ползите от издишване на резервен въздух са по-разностранни. В случая подпомагаме еластичните сили на белия дроб и по този начин намаляваме относителния дял на така нареченото "мъртво пространство", тоест невентилируемия въздух в белодробното пространство. Освен това се променя налягането в гръдната кухина, което облекчава дейността на дясната камера на сърцето. Подобно дишане е особено полезно за оратори, певци и музиканти. Упражнението се прилага и при лекуване на хронични белодробни заболявания - бронхиална астма, началните стадии на силикоза и други.

Пранаяма - кевали кумбхака или така нареченото "коронно" упражнение в йогистката система от дихателни упражнения. Счита се, че подобно дишане е ключ към овладяване на умственото съсредоточаване. При това упражнение е налице стремежът към постепенно и съзнателно заличаване на паузите между издишването и вдишването и между вдишването и издишването.

Овладяването на това дишане може да се извърши чрез подсъзнателен усет и чрез съзнателно волево управление между отделните групи дихателни мускули. Между другото, тези хора, които имат подсъзнателен усет към пранаяма - кевали могат да овладеят техниката на съсредоточаване и по други начини. Обаче, тези които срещат затруднения в съсредоточаването, то съзнателното волево управление на такова дишане е сигурен начин за преодоляване на тези затруднения.

Съзнателното волево управление се извърщва чрез наблюдение върху влизащите и излизащите въздушни потоци. Съсредоточаваме се върху времетраенето на вдишването и издишването и започваме да ги скъсяваме. Опитваме да ги скъсяваме все повече и повече и изтъняваме дихателните потоци в началото и в края на всяко последващото вдишване и издишване. Продължаваме да скъсяваме дихателните паузи все повече и повече, довеждайки ги до част от секундата и даже до пълното им заличаване. С други думи, довеждаме дишането до такава степен, при която началото и краят на паузите започват да се "сливат", тоест става "заличаване" на паузите между тях.

Упражнението може да се използва ката лечебно средство при астматични пристъпи и при нарушение на координацията между отделните групи дихателни мускули.

Съществуват и висши техники на кевали, при които се използват обратните тенденции, като паузите между вдишванията и издишванията се удължават до пълното спиране на дишането. В случая се постига оттеглянето или абстрахирането на ума или мисловните процеси от сетивата, което е временно и като междинна предпоставка или път към едно по-дълбоко и абстрактно вникване в същността на даден обект (предмет, вещ, явление или абстракция).Това състояние се нарича пратяхара или пратйахара и е върхът на човешкото умствено съсредоточаване. Пояснявям, че тези дихателни техники са в пряка взаимовръзка и зависимост с техниките от духовната йогистка степен раджа - йога, подробностите за което ще бъдат разгледани по-нататък. Вероятно всеки е чул или чел за способността на някои йоги да престояват под земята или под водата невероятно продължително време. Това са хора, които до съвършенство владеят техниките на пранаяма - кевали кумбхака в съчетание с техниките на раджа - йога.

Пранаяма - капалабхати това е дишане, което прилича на ритмичното дишане с издухване на резервен въздух. В този случай максимално издишваме и напълно разслабваме цялата дихателна гръдна и коремна мускулатура за да може въздухът спонтанно да навлезе в белите дробове. След това рязко издишваме целия обем на спонтанно навлезлия в белите дробове въздух. Рязкото издишване осъществяваме основно чрез коремната преса. След това рязко се разслабваме, при което се извършва пасивно вдишване и запълване на белите дробове. Тези цикли се повтарят около десет пъти и повече, недопускайки главозамайване от хипервентилацията на белите дробове. Съотношението в продължителността на вдишванията и издишванията е около две към едно.

Упражнението има очистителен ефект, чрез отстраняване на отпадните метаболитни продукти на обмяната. Пранаяма - капалабхати е едно от най-ефикасните средства за борба с ендогенна интоксикация. Препоръчва се като помощно средство за справяне с астматични пристъпи. Помага за по-бързото възстановяване след алкохолното опиянение.

Следващото интересно дихателно упражнение е пранаяма - бхастрика, което означава ковашки мех. Това упражнение наподобява предишното упражнение капалабхати. Обаче, тук при издишване взема участие не само коремната, но и цялата дихателна мускулатура. Задържането на дишането тук е задължително, но не след всеки цикъл, а след десетина повтарящи се цикли. Така, в края на десетия цикъл се поема максимално количество въздух, който се задържа докато се почувства естествено неудобство. След това се извършват няколко нормализиращи и спонтанни дишания. При необходимост последния цикъл се повтаря още няколко пъти. Упражнението лекува вегетативни дистонии, стабилизира мозъчното кръвообращение и тонизира нервната система.


Каталог: kniga
kniga -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
kniga -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
kniga -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
kniga -> Иван войников история на българските държавни символи
kniga -> И ш е м к и н о с ц е н а р и й (Теоретико-практически аспекти на кинодраматургията) Светла Христова 2003 г. С ъ д ъ р ж а н и е идея и тема как да проверим идеята и темата си за сценарий
kniga -> Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
kniga -> Задача Изследване на обратната връзка Дисциплина: "Книгата като медия" Изготвил: Проверил
kniga -> Нови пътища на терапия
kniga -> Предговор проф д-р Борис Донев Борисов


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница