........................................................................................................................................
........................................................................................................................................
........................................................................................................................................
........................................................................................................................................
........................................................................................................................................
За оценката на хората, които ще ползват социални услуги в общността, както и при провежданите след това мероприятия, водеща роля имат психологът на “Центъра за социална рехабилитация и интеграция” и трудотерапевтът.
В съвместните си срещи с директора и персонала на ЦСРИ, те правят оценка на хората с реални възможности да бъдат интегрирани в общността.
Прави се оценка най-вече на:
Психологичните особености (как тези хора ще бъдат интегрирани в динамично променящата се социална среда);
Рискови фактори;
Възможност за осъществяване на социални контакти.
Практически умения и навици;
-
Възможност за реинтеграция (в случаите, когато хората имащи желание да ползват социални услуги в ЦСРИ, са изведени от специализирана институция);
-
Възможност за придобиване на умения и навици;
-
Възможност за започване на работа и други.
Възприятия, познавателни потребности и възможности.
-
Възможност за включване в подходящо обучение.
-
Необходимо е да бъде извършена социална оценка на потребностите на хората с различни увреждания. Чрез конкретна трудотерапия и разнообразни форми и средства на психологична работа и рехабилитация, могат да се преодолеят недостатъците в цялостното им развитие, за да се реализира конституционното им право на участие в живота на обществото.
За подобряване качеството на корекционно–образователната и възпитателната дейност, от съществено значение са следните направления:
-
Обучение и терапии, които улесняват и подпомагат развитието и могат в голяма степен да подобрят възможностите на хората с увреждания;
-
Достъп до информация в лесно разбираем формат - за пълноценно участие в живота на обществото;
-
Професионално обучение;
-
Създаване на условия и достъп до интегрирано обучение.
Управителят на Центъра, психологът и трудотерапевтът синтезират събраната информация и направената оценка преди етапа на активно обгрижване на хората.
-
Управителят изготвя досието и назначава отговорник за занятията с лицето. Този отговорник може да бъде всеки един от специалистите в Центъра;
-
Управителят определя дата за първоначална среща и кани роднини, настойници или външни лица;
-
Отговорникът подготвя лицето за срещата.
ПРОВЕЖДАНЕ НА СРЕЩА ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ГРИЖИТЕ:
На срещата за планиране на грижите присъстват:
-
Управителят на Центъра;
-
Отговорникът за терапията на съответното лице;
-
Трудотерапевт;
-
Социален работник;
-
Потребителят на услугата;
-
Роднина /човек, който се грижи за лицето /настойник/.
-
Могат да присъстват и други специалисти.
Изготвя се план за грижите;
-
Екипът изготвя план за грижите, в съответствие с нуждите на лицето;
-
Изготвят се стъпките за реализиране на плана за грижите;
-
Определят се целите;
-
Планиране на допълнителни действия;
-
Обсъждат се очакваните резултати от предвидените действия /индивидуална и групова работа/;
Изготвеният план за грижи за лицето, предвиден за активното обгрижване, се съставя от координатора на грижите, с участието на потребителите (доколкото е възможно) и където е подходящо. Желателно е при възможност в този процес да участват и хората от обкръжението, които полагат грижи за потребителите на социални услуги. Той съдържа и план за психично-здравни грижи. В този аспект, индивидуалният план от грижи цели осигуряване на адекватна и ефективна профилактика. Подготвя се съобразно индивидуалните потребности на всеки потребител. Поставя се акцент на:
-
Оценка на здравословното състояние (описание на здравословните процеси, които биха оказали влияние на рехабилитационния процес).
-
Оценка на психичните процеси и на равнището на интелектуалното развитие.
-
Оценка на характеровите, поведенческите прояви и самооценката.
-
Оценка на езиково-говорното развитие и на комуникативните възможности.
-
Оценка на ресурсите и дефицитите.
-
Оценка на знанията, уменията и компетенциите.
-
Оценка на възможностите за самообслужване.
* Забележка:
-
План за грижи: Изготвя се в съответствие с нуждите на лицето. Посочват се стъпките за реализирането му, определят се целите и се предвиждат и допълнителни действия. Обсъждат се очакваните резултати от предвидените действия /индивидуална и групова работа/.
-
Индивидуален план: Посочват се конкретните мерки за изпълнението на плана за грижи.
ИНДИВИДУАЛЕН ПЛАН ЗА ГРИЖИ:
След изготвянето на индивидуална оценка се съставя и индивидуален план за грижи на всяко лице.
-
Индивидуалната оценка се изготвя от мултидисциплинарен екип и се базира на следните критерии:
-
Кратка история на лицето;
-
Базови умения за самообслужване;
-
Готовност за самостоятелно домакинство;
-
Социално поведение;
-
Психомоторно развитие;
-
Емоционално развитие;
-
Интелект, развитие, възможности за интегрирано обучение;
-
Настоящо здравословно състояние на лицето, детето/юношата.
Въз основа на оценката се разработва индивидуален план за грижи, за изпълнение на краткосрочните и дългосрочни цели от плана за действие, в зависимост от възможностите на лицето, за да се развие потенциала му /физически, социален, емоционален, интелектуален/.
Индивидуалният план е адаптиран за всяко лице, дете/ юноша:
-
Осъществяването му изисква съобразяване с личните нужди на лицето, детето/ юношата, неговият личен ритъм, възможности и граници;
-
Набляга се върху възможностите на лицето, детето/юношата и личната му динамика, а не на неговите дефицити;
-
Отнася се за възпитанието, терапията и обучението и се вписва в общия проект на групата, в която е лицето, детето/юношата.
Индивидуалният план за грижи включва:
-
Обучение според възможностите на лицето за придобиване на знания и умения в различните сфери за обучение;
-
Индивидуални и групови дейности;
-
Различни ателиета:
Кухня – овладяване на елементарни домакински познания, приготвяне ястия, изготвяне на седмично меню и др;
Приложни дейности – керамика /работа с глина и пластилин/; рисуване /различни техники и материали/; бижутерство /низане на гердани и гривни/;
Градинарство - общи познания и грижи за цветята; цветя в жилището; стайни цветя; цветята - естетика и хоби;
„Дърво - пространство – зеленина” – придобиване на определени базови понятия като измерване, мярка, форми и цветове. Многобройните дейности на ателието /работа с трион, коване, завинтване и др./, имат за цел да се запознаят потребителите с инструментите и тяхната употреба.
Други: театрално ателие, компютърен клуб, пеене и т.н.
-
Спортни дейности;
-
Междугрупови отношения;
-
Работа със семейството.
-
Други дейности.
В зависимост от потребностите на потребителите на социални услуги, съществуват два модела “програма от грижи”: стандартна и разширена.
I. Стандартната програма от грижи е за хора, които:
- се нуждаят от подкрепа или интервенции от една институция или специалност;
- поведението им не е опасно за тях самите или за другите;
II. Разширена програма от грижи. Предназначена е за хора, които имат:
- затруднена комуникация (следствие на извеждане от специализирана институция);
- комплексни потребности и се нуждаят от по-интензивна помощ от други служби, т.е. необходимо е да бъдат в контакт с повече от един специалист или институция (например с дирекции “Социално подпомагане”, със следствените служби и съдебни органи, с органа по настойничество и т.н.);
- повече от едно клинично състояние, или то е усложнено от злоупотреба с алкохол и/или наркотици, като последствие от самостоятелния живот в общността.
Всеки индивидуален план съдържа:
- Данни за лицето: Име, ЕГН, Адрес, Семейно положение, Съжителство, Трудова заетост.
- Данни за хората от непосредственото, обкръжение на потребителя, отразени в доклада предложение.
- Име, Адрес, Телефон, Характеристика на отношенията (роднини, приятели, др.), допълнителна информация (например доколко възрастта и здравословното състояние, финансовата обезпеченост или друга причина възпрепятстват възможността за участието им в предоставянето на грижи за клиента):
- данни за личния лекар: Име, Адрес, Телефон, Работно време;
- данни за лекуващия психиатър: Име, Адрес, Телефон, Работно време;
- данни за други лица от формалното обкръжение на пациента (служители на различни служби, ангажирани в обгрижването на лицето).
-
В изготвянето на индивидуален план за работа е желателно да бъдат включени препоръки за терапия от страна на различни специалисти - психиатър, психолог, невролог. В този план винаги трябва да бъдат отразявани специфичните, индивидуални потребности и трудности;
-
Извънредни екипни обсъждания се свикват, когато това е необходимо, по преценка на управителя на Центъра и след предложение на екипа или специалиста, който е пряко отговорен за съответното лице /всеки специалист, участващ в пряката работа, представя седмичен отчет на управителя/;
-
С цел запазване на личното достойнство на потребителя и правилна преценка на действителната обстановка (динамика на процесите, рискове), е необходимо да се изслушва и винаги да се уважава мнението му, особено, когато е способен да взима самостоятелно решения;
-
Основната цел на работата с потребителите, отразена в индивидуалния план, е да подготвя оставането на хората в общността. Реализирането на тази цел ще бъде използвана при психологичната профилактика на същите тези хора, както и цялостна промяна на отношението на обществото към социалните услуги в общността.
На базата на изготвения индивидуален план и направените оценки за реалните потребности и възможности за включване в терапевтичните процеси, се изготвя план за включване в групова работа (трудотерапия, музикотерапия, културотерапия), изготвен от социалния работник и трудотерапевт, съгласувано с експертното мнение на специалист (комисия по преценка на управителя).
Работата с потребителите и правилното прилагане на дейностите, свързани с активното обгрижване, ще спомогне новата обстановка да не бъде изцяло непозната за потребителите на социалната услуга.
Това би могло да се постигне чрез привличането на хората с увреждания към активно участие в различните видове дейности, преминавайки през всичките етапи на двете предвидени и допустими на този етап фази (функционална и занимателна). Участието им в нея ще допринесе за създаване на умения за:
-
поддържане на хигиена;
-
водене на здравословен начин на живот;
-
придобиване на самочувствие;
-
комуникативност;
-
устойчивост (преодоляване на агресията и автоагресията);
-
отстояване на собственото Аз (разбиране на своята значимост в обществото);
-
възприемане и приемане на собствената личност (поддържане на добър външен вид);
-
способност за адаптация към средата;
-
извършване на битов труд;
-
уплътняване на свободното време;
-
придобиване на трудови навици (способност, готовност и стремеж да се започне предложена работа);
-
проява на постоянство и отговорност (запазване на работното място, ако са наети от работодател).
Всеки специалист изготвя индивидуален план за работа с потребителя, в зависимост от специфичните рехабилитационни грижи.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВИДОВЕТЕ ДЕЙНОСТИ И СТРУКТУРИРАНЕ НА ГРУПИТЕ
Главните приоритети на рехабилитационната, терапевтичната и педагогическата дейности са постигане на практическа и социална автономност и развитие на познанието и интелектуалния потенциал на потребителите на социалната услуга.
Възпитателни дейности – индивидуални, активни, гъвкави, адаптирани към специфичните нужди на лицата. Извършват се в следните насоки:
-
Общо възпитание;
-
Специфични възпитателни дейности;
-
Социализация, спортни дейности и свободно време.
Обучителни дейности:
-
Занимания по роден език – при децата;
-
Подготовка за интегрирано обучение – при децата;
-
Психомоторни занятия;
-
Занимания за придобиване на математически познания;
-
Музикални занятия;
-
Рисуване и приложни дейности;
-
Занятия за речева активност;
-
Компютърно обучение.
Терапевтични дейности:
-
Психотерапевтичен план – създава необходимите условия за социална интеграция на детето/юношата. Психотерапевтичните грижи се основават на отношенията и се конкретизират чрез индивидуални психотерапии и терапевтични занятия;
-
Психомоторно и говорно възпитание;
-
Кинезитерапия.
Специализирани педагогически дейности – съобразени с индивидуалните възможности на лицата, децата/юношите; средства за формиране на автономност в рамките на индивидуалния потенциал.
Организацията и структурирането на работата в центъра за социална рехабилитация и интеграция се основават на убеждението, че всички хора са свободни и равни. Свободни и равни трябва да бъдат и хората с увреждания – свободни да правят своя избор и равни да го осъществяват.
Потребителите на социалната услуга се организират в групи. Броят на потребителите в групите се определя с оглед на:
-
Големината на пространството, което се използва;
-
Възрастта и специфичните потребности;
-
Дейностите, в които участват хората.
Структурирането на групите се подчинява на следните критерии:
За всяка група има определен мултидисциплинарен екип. Съставът му се утвърждава от директора на центъра.
Тези критерии са съобразени максимално с хармоничното функциониране на групите, мястото, което може да заеме лицето; равнозначност между индивидуалния план за грижи и годишният план на групата.
При необходимост и при условие, че съществува съответната материална база, броя на групите може да бъде увеличен.
ГРИЖА ЗА ПЕРСОНАЛА:
Синдромът на ”професионално изчерпване” /изгаряне/ е състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадеждност, развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора.
Най-често се развива при работещите в различните сфери на здравеопазване, образование, обслужване, занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора /здравословни, социални или психологически/. Тази дейност често е съпътствана от отрицателни емоции – гняв, възмущение, страх, отчаяние. Работещите при такива условия са застрашени от емоционално изчерпване и риск от „изгаряне”.
Синдромът на “професионално изчерпване” най-често се проявява с няколко групи синдроми:
Физиологични: Хронична умора, понижена устойчивост по отношение на простудни и вирусни инфекции, главоболие, гастрит, язва на стомаха или дванайсетопръстника, загуба на тегло и др.
Когнитивни: Ригидност в мисленето и действията; дистанциране и отбранителна нагласа спрямо проблемите, които трябва да разрешат; отрицателно или цинично отношение към работата и колегите.
Емоционални: Чувство за „професионален провал”, безпомощност и безнадеждност, чувство за вина по отношение на търсещите помощ, скука, раздразнителност, намалена чувствителност и недоверие в хората, с които работят.
Поведенчески: някои индивиди започват често да се оплакват, превръщайки се в хронично недоволни; при други се повишава склонността към рисково поведение или приемане на опиати; трети намаляват темпото и ефективността на работата, увеличавайки прекъсванията и отсъствията от работа, удължените почивки зачестяват.
Основният аспект на този синдром е повишеното за емоционално изтощение. При изчерпване на емоционалните им ресурси, работещите чувстват от една страна, че не са в състояние да дадат нещо повече от себе си на психологично ниво.
От друга страна настъпва развитие на отрицателни, цинични нагласи и чувства по отношение на клиенти /пациенти/, т.е. към лицата, за които се грижат, до степен да гледат на тях като на „заслужаващи своите неприятности”.
Третият аспект на синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите от синдрома се чувстват нещастни и недоволни от себе си, неудовлетворени от професионалните си умения и реализация. Последствията от това могат да бъдат много сериозни, както за самите засегнати и обкръжаващите ги /семейство, колеги/, така и за организацията, в която работят.
Възникването на синдрома „изгаряне” е обусловено от същността на работата. Той е един професионален феномен, при който последствията от свързаните с работата проблеми могат да бъдат пренасяни и в личния живот. Този синдром се отнася най-вече до професии, изискващи тесен контакт и съвместна работа с други хора. Той не е стрес сам по себе си, а резултат на хроничен стрес породен от отношението „помагащ-зависим”. За възникването му роля играят както фактори на средата, така и субективното възприятие на тази среда от индивида. Като фактори-медиатори в този процес се явяват знания, способности, тип личност, налична социална подкрепа, индивидуална предразположеност. Към индивидуалните фактори се прибавят емпатията, чувствителността, хуманност и идеализъм, ориентация на мисленето към другите, тревожност, интроверсия, склонност към свръхидентификация с другите, зависимост от самооценката, чувство за дълг и други. Взаимодействието на свързаните с работата стресори с определени личностни особености води до чувство за некомпетентност.
При профилактиката на персонала важно място имат: Поставянето на нови задачи и цели; помощ от околните и взаимопомощ и намирането на занимания извън работа.
Директорът на ЦСРИ отговаря за психологическия климат в центъра, профилактиката на персонала, с цел превенция на синдрома „изгаряне”, както и организирането на семинари, допълнителни обучения и обмяна на опит.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
ГРАФИК
|
ПОНЕДЕЛНИК
|
ВТОРНИК
|
СРЯДА
|
ЧЕТВЪРТЪК
|
ПЕТЪК
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ГРАФИК – ДОМАШНА ПРОГРАМА
|
ПОНЕДЕЛНИК
|
ВТОРНИК
|
СРЯДА
|
ЧЕТВЪРТЪК
|
ПЕТЪК
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |