От 19 октомври 1994 година относно правните аспекти на електронния обмен на данни

11.1. Изключване от отговорност

Специалната, непряката и последваща отговорност за вреди във връзка със споразумението са изключени²³.

11.2. Непреодолима сила

Отговорността е изключена в случаите на така наречената „непреодолима сила”. Понятието за непреодолима сила, включено в настоящия член е в съответствие с понятието, развито в Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки или Виенската конвенция от 11 април 1980 г., като при отсъствието на универсално национално право по този въпрос, предвижда определение, което страните могат да разширят, ако желаят, като цитират различни ситуации, в които отговорността може да бъде изключена.

11.3. Отговорност на посредниците

Много споразумения включват отговорността за действията на трети страни и като цяло са приети, тъй като често третата страна ще действа като представител на потребителя. В допълнение към това, именно страната, която ще използва услугите на трето лице - доставчик и която има договорни отношения с доставчика на услуги, ще е в най-добра позиция да съди доставчика на услуги, в случай че неговата отговорност би могла да бъде ангажирана.

11.4. Следва да се посочи, че е налице разлика между параграфи 9.2 и 9.3. Когато една от страните наложи на другата ползването на даден посредник, изглежда справедливо страната наложила ползването на посредника да отговаря за вредите, които произтичат от неговото ползване, а не това да прави страната, която го е ползвала.

Страните следва да внимават и да гарантират, че е налице адекватна застраховка, която покрива всички възможни рискове във връзка с изпратеното съобщение, като имат предвид стойността на сделката, която ще бъде осъществена посредством EDI.

Член 12

Разрешаване на спорове

В модела на споразумение за EDI са предвидени две алтернативни разпоредби, така че страните да направят най-сполучливия си избор.

Първата алтернатива предвижда арбитражна клауза, в случай, че страните решат да разрешават споровете си по този начин. Втората алтернатива предвижда съдебна клауза, като изборът на съд е въпрос на споразумение, ако страните решат да уреждат спора си по съдебен ред.

Следва да се подчертае, че поради връзките, които EDI създава между потребителите, съществува сериозна вероятност спорът да бъде разрешен с преговори.

Само ако преговорите се провалят, разпоредбите относно решаването на спор ще влязат в сила и ще бъдат използвани.

Алтернатива 1

Арбитражна клауза

Страните може да желаят да разрешат своя спор чрез арбитраж. Арбитражът би могъл да се окаже практична процедура за разрешаването на спор между страни от различни държави. Тя предоставя предимството за избор на арбитъра (арбитрите), или на органа по назначаване, както и на по-бърза процедура, макар че това не винаги се случва. Арбитражът може да бъде привлекателен и поради поверителността на процедурата, който понякога е предпочитан от страните. По принцип арбитражното решение е окончателно, макар и да съществуват възможности за обжалване.

Много страни все още изискват арбитражната клауза да е изрично предвидена в писмен вид, когато е взет избор споровете да бъдат решавани по такъв начин и по тази причина на страните се препоръчва да включат тази клауза в споразумението.

Страните трябва да определят как ще се назначават арбитрите. Те могат да избират между един и трима арбитри, които да се назначават по взаимно съгласие, а в случай че такова не бъде постигнато, органът по назначаването може да пристъпи към назначаване.

Следователно страните следва да посочат кой ще бъде органа по назначаване. Това може да е национална институция например арбитражните органи, назначени от търговската камара, или международна например като ICC, Uncitral или Лондонския съд за международен арбитраж.

Следва да бъдат посочени и процедурните правила за арбитража. В международен контекст това може да са арбитражните правила на Uncitral, на съда на ICC, на Лондонския съд за международен арбитраж, на Икономическата комисия за Европа²⁴, или на националната правна система, приложима за арбитража.

Алтернатива 2

Съдебна клауза

В случай, че страните възнамеряват спора им да бъде решен от съд, втората алтернатива разпоредба предвижда страните да изберат компетентен съд и да го посочат в своето споразумение.

В случай, че страните не направят такъв избор, компетентния съд се определя от Конвенцията относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела²⁵.

Сигурността на отношенията по EDI ще бъде увеличена при недвусмислено определяне на приложимото право. Относно правото, приложимо спрямо споразумението, което е съществен въпрос, като се вземе предвид фактът, че потребителите на EDI могат да работят в множество страни, те следва да бъдат посъветвани да посочат ясно своя избор на приложимо право.

При отсъствие на заявен избор, споразумението ще се основава на разпоредбите на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения²⁶, но това може да доведе до несигурност относно правото, приложимо спрямо договора, тъй като въпросът ще бъде решаван по време на спора с определянето на закона, с който договорът е най-тясно свързан.

Това ще бъде определено като се погледне държавата, в която страната следва да изпълни престацията, която характеризира договора, към момента на сключването на същия договор има своето обичайно местопребиваване, или в случай на дружество - своя централна администрация. Същевременно, ако договорът е сключен в рамките на обичайната търговска или професионална дейност на страната, държавата ще бъде главно тази, в която се намира съответната дейност. Съществуват някои изключение от това правило, които са изброени в член 4 от Конвенцията

14.1. Действие

В настоящия член се заявява, че споразумението не влиза в сила, докато не бъде подписано от страните.

14.2. Изменение

Тъй като споразумението, предмет на настоящата препоръка, е модел, негова основна характеристика е, че условията му могат да бъдат променени по взаимно съгласие на страните.

За да се осигури необходимата стабилност и последователност на правните разпоредби, всяко изменение, допълнение или алтернативни разпоредби, се извършват само по същия начин, по който споразумението е прието от страните, а именно в подписана от тях писмена форма.

14.3. Срок

Периодът от един месец, предложен в настоящия член относно известието за прекратяване може да бъде удължен от страните. Не е препоръчително той да бъде съкращаван, тъй като се смята за минимален.

Параграф 14.3 предвижда, че някои права и задължения, свързани с договора са от основно значение и се спазват дори и след прекратяването на договора.

14.4. Автономност на разпоредбите

Последният параграф е включен, за да не се позволи на някоя от страните да прекрати споразумението, само защото някоя от клаузите е станала недействителна, а също така има за цел да попречи на страните да прекратяват споразумението с цел да избегнат определени задължения.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ЕВРОПЕЙСКИ МОДЕЛ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА EDI

ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Списък на членовете с правни разпоредби на Европейския модел на споразумение за EDI, които се предвижда да бъдат попълнени от страните.

Следният списък включва точките, отразени в правните разпоредби, които позволяват попълване или изменение на правните разпоредби от страните по споразумението за EDI.

Сроковете са предвидени в следните параграфи 5.3, 6.3, 8 и 14.3.

Тези срокове могат да бъдат изменени в правните разпоредби, при необходимост.

2. Клауза за арбитраж и подсъдност, приложимо право

Член 12 съдържа две алтернативи, от които трябва да бъде избрана едната. И двете алтернативи съдържат данни, които страните трябва да попълнят.

Член 13 изисква попълване на избора на право.

2. Списък на членовете от Европейския модел на споразумение за EDI, които предвиждат спецификации, които да бъдат развити в Техническото приложение.

Следният списък включва точките, отразени в правните разпоредби, които изискват развиване на спецификации от страните в Техническото приложение. Списъкът не е изчерпателен и може да бъде допълнен с други спецификации.

1. Срокове

Сроковете, които трябва да бъдат специфицирани в Техническото приложение са посочени в следните параграфи: 5.1 и 5.4.

2. Потвърждение за получаване

EDI съобщения, които подлежат на потвърждение

EDI съобщенията, които е необходимо винаги да бъдат потвърждавани без специално искане за това се определят с позоваване на параграф 5.2.

Определят се всички специфични условия относно потвърждението за получаване.

Алтернативната процедура за възстановяване, посочена в параграф 5.4, ще се определи, ако е взето решение да се използва такава.

3. Процедури и мерки за сигурност

Определят се процедурите и мерки за сигурност, които да отговарят на изискванията, изложени в член 6.

Тези процедури и мерки се отнасят до:

- неупълномощен достъп, промяна, забавяне, унищожаване, загуба,

- потвърждаване на произхода,

- потвърждаване на цялостта,

- недопускане на отхвърляне на произхода/получаване,

- поверителност.

4. Поверителна информация

EDI съобщенията, които съдържат поверителна информация може да бъдат изброени, когато това е възможно.

Упълномощаване за разкриване може да бъде направено, когато това се изисква.

Може да се определи метода за кодиране, когато такъв е наличен или се използва.

5. Запис и съхранение

Включват се всички спецификации, необходими за записа и съхранението на EDI съобщения.

6. Оперативни изисквания и технически спецификации

Развиват се всички необходими спецификации относно следните технически изисквания:

- оборудване,

- софтуер,

- услуги,

- комуникационни услуги,

- комуникационни протоколи,

- стандарти за съобщения, ръководства, версии, синтаксис, типове съобщения, сегменти, елементи на данните,

- кодове,

- процедури за тестване и опити,

- наличност,

7. Изменения