СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТОЛОГИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
от Д-р Стоян Алексов
Характеристика на патологията.
Патологията е основна медицинска специалност и единствената лаборатория, която дава точни и адекватни диагнози. Тя е в помощ на 80% от всички медицински специалности.
I. Проблеми на българската патологияпо сектори.
1. Аутопсионен сектор с подзвена – зала за аутопсия; зала за съхранение на труповете.
Съществуващият стандарт по патология е изключително остарял и не отговаря на европейските изисквания, както в областа на патологията, така и в областта на екологията. Относно патологията наличните аутопсиони маси и инструментариум в 80% от съществуващите патологоанатомични звена е морално остарял, без адекватна апаратура, аутопсиони маси, компютърна, аудио и видео техника. Съществуващите камери за съхранение на трупове са морално остарели, неотговарящи на съвремените изисквания в тази област в целия ЕС.
От екологична гледна точка излизат на дневен ред въпросите за това къде се изливат биологичните материали (кръв, трансудат, ексудат, ликвор и др.). Това става най-често в общата канализационна мрежа поради липсата на адекватна нормативна уредба от ХЕИ и специализирано оборудване за секционни зали и цялостно за патологоанатомичните звена. В това число стои въпросът с биопсичните сектори, с реактивите и консумативите(спиртове, ксилоли, бои, води от промиване на биопсични материали, формалин и др.)
Българска асоциация по патология (БАП) отчита изключително остарелите стандарти и нормативни разпоредби и предлага взаимстването от добрите европейски практики в този сектор.
2. Цитологичен сектор.
Съществуващият в момента стандарт по цитопатология е неадекватен и остарял като има липсващи звена – имуноцитохистохимия. Отговорите на цитологии не са унифицирани. Една част от патолозите работят по РАР методика, а други по БЕТЕЗДА. Наличният софтуеър предложен от фирмите към НЗОК е абсолютно неадекватен и не отчита резултата на патолога, а името на пациента. Липсва адекватна кодираща система, както за профилактични цитонамазки, така и цитологии от други органи и системи.
3. Биопсичен сектор с подсектори.
Наличният стандарт по патология за биопсичен сектор е остарял и не отговаря на съвремените изисквания на европейската патология.
А/Секретарски сектор за записване и приеманес контрол на личните данни на биопсичните материали от различни отделения, извънболнични звена и други болници; архивиране на база данни; съхраняване на биопсии, парафинови блокове и стъкла; издаване на резултати. Този сектор е недоразвит в България, поради липсата на професионален вътрелабораторен патологоанатомичен софтуеър, хардуеър, принтери и офис оборудване, които да бъдатсъгласувани на нацонално ниво. Липсва баркодираща система в повечето лаборатории. Липсват също така и специализирани шкафове за съхранение на касетъчни парафинови блокове и биопсични стъкла, които по закон трябва да бъдат съхранявани минимум 10 години. Липсва и професионална подготовка на медицински секретари в патологоанатомичен сектор, както и кодировчици.
Б/ Макроскопски сектор. Съществуващите макроскопски сектори в лабораториите по патологоанатомия в България са абсолютно неадекватни в сравнение с европейските такива. В единични болнични структури, без това да е изискване на българския стандарт, някои лаборатории са постигнали значителни резултати в тази област, но в над 90% от лабораториите не са спазени почти никакви изисквания свързани с осветеност на помещението, вентилация и противопожарна охрана. Не на последно място остава открит въпроса за екологията. Липсват контейнери за съхранение на спиртове, ксилоли, формалини и адекватно оборудване, в това число компютри, макроскопски камери, аудио и видео техника, машина за полагане на баркодове върху биопсичните касети. В 90% в патологичните отделения не е познато тушмаркирането на резекционни линии с хистологични тушове, включително и в някои университетски звена.
В/ Водене, изливане и рязане на хистологични препарати. Съществуващият стандарт и в този сектор не отговаря на съвремените изисквания по патология. В много лаборатории липсва хистокинет. В 80% от лабораториите се изливат парафинови блокове с неправилна форма и големина вместо в касети и липсва ембеден център. В някои лаборатории при незнание на изливане на касети те се изливат в напълно обратна посока. Липсва знание и умение на хистологични лаборанти за водене на биопсични материали. Качеството в 30% от лабораториите е изключително ниско и незадоволително. В този сектор липсва баркодираща система за полагане върху хистологични стъкла, както и гореупомената липса на адекватен патологоанатомичен софтуеър.
Г/ Сектор оцветяване и покриване на хистологични препарати. В този сектор също липсва апаратура за автоматично оцветяване на препарати с хематоксилин и еозин, както и рутинна хистохимия. ПАС, Алциан блу, Конго ред, Судан и т.н. В 95% от лабораториите не съществува апаратура за покриване на хистологични препарати. За съжаление трябва да отбележим, че в 20% от лабораториите все още хистологичните препарати се покриват с лак вместо с канадски балсам и покривна лентичка.
Д/ Сектор лекарски кабинети.В 80% от случаите липсва адекватно офис оборудване, стара микроскпоска техника, компютри, аудио и видео техника. За съжаление само две лаборатории в България на този етап разполагат с хистоскениращо оборудване, което вообще не е залегнало в стандарта по патология.
Е/ Имунохистохимичен сектор.Напълно липсва стандарт по имунохистохимия към стандарта по патология в България.Съществуващите звена работят в голям процент с 3-7 моноклонални антитела.
Ж/Електронна микроскопия. В този сектор съществуващата апаратура е доста остаряла и липсва стандарт към общата патология за него.
З/Сектор молекулярна биология. Този сектор не съществува като сектор в България и липсва стандарт за него.
И/ Сектор телемедицина.Не съществува такъв сектор в нито една лаборатория в България.
II. Проблеми на българската патология – административни.
1. Курсове по продължително медицинско образование с тестови системи за определяне нива на компетентност след полагане на изпит за специалност. Такъв тип образованиеи тестове никога не са съществували в България.
2. Стандарт за натовареност на лекар и лаборант в патологоанатомична лаборатория не съществува.
3. Стандарт - нива на компетентност на лекар патологоанатом не съществува.
4. Специализиран патологоанатомичен софтуеър – не съществува.
5. Референтна лаборатория по патология съгласно стандартите по ISOи други международни стандартизационни норми в България не съществува.
6. Липсва вътрешен и външен качествен лабораторен контрол, както на приготвените биопсични материали, така и на диагностичната дейност.
7. Липсва финансова и правна обосновка към стандарта по патологията.
8. Липсва адекватен противопожарен и екологичен стандарт и стандарт за съхранение на биологични материали и транспорт на такива.
9. Тотална липса на професионален мениджмънт в патологията в България.
10. Липсва диалог и комуникация с институциите МЗ, НЗОК и НОИ, както и личната отговорност на министъра на здравеопазнането и председателя на БЛС по проблемите свързани с патологията в България.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ПАТОЛОГИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СТАНДАРТА И ЦЯЛОСТНАРЕОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАБОТА В ТОЗИ СЕКТОР.
1. От 2012 г. всички български патолози е желателно да членуват в Европейската асоциация по патология без изключение.
2. Изграждане на модел за продължително медицинско образование с тестове в България с 5 годишен срок и 10 курса с точова система съгласуван с ЕАП. Възможно е курсовете да бъдат съгласувани с Румънската асоциация по патология чрез телепортал, който вече е изграден между София и гр.Крайова, Румъния. Това се налага поради факта, че в България не съществуват хабилитирани лица, които да водят курсове по продължително медицинско образование на ниво изисквания на ЕС / поради липса на нива и тясна специализация/ от една страна и от друга страна, курсовете предлагани от ЕАП в Европейско училище по патология са най-добрите курсове в света.
3. Задължителна езикова подготовка по английски език за всички патолози в България. Това се налага поради факта, че международния език на патолозите е английски.
4. Задължителна компютърна граматност и обучение по информационни технологии както на лекари патолози, така и на хистологични лаборанти и секретари.
5. Намаляване броя на патологоанатомичните лаборатории до края на 2011 г. с 50%. Оптималинят брой на лаборатории за България е 35-40.
6. Варианти – патологоанатомичните отделения да станат самостоятелни лечебни заведения и/или в състава на държавни или общински ЛЗ, но с възможност за публично-частно партньорство и да сключват договори с различни ЛЗ.
7. Договорите на лечебните заведения да се сключват не с патолог , а с лаборатория.
8. Минимален изискуем минимум за една лаборатория по патологоанатомия е да има трима патолози след обединение на отделенията!
9. От началото на 2012 г. МЗ да закупи официално SNOMED CT кодираща система, която е в основата на австралийския модел на Диагностично-свързаните групи и цялата 2012 г. да бъде посветена в преподаването на кодиращата система.
10. До края на 2011 г. да се изгради регистър на практикуващите лекари патологоанатоми.
11. Да се приеме до края на 2011 г. Финансовият и правен модел в областа на патологията, съгласно Диагностично-свързаните групи.
12. Въвеждане на професионален мениджмънт в патологията.
13. Изработване на пълен стандарт по патологоанатомия, включващ цитопатология, хистопатология, имунохистохимия, молекулярна биология, електронна микроскопия, телепатология и продължително медицинско образование към общия стандарт на Диагностично- свързаните групи.
14. До края на 2012 г. Въвеждане на специализиран софтуеър и сървър във всички лаборатории по патологоанатомия базиран на SNOMED CT, HL7,баркод, електронен подпис и ценови код, телепатология във всички патологоанатомични лаборатории – цитопатология, хистопатология, имунохистохимия, електронна микроскопия и молекулярна биология.
Сподели с приятели: |