-11- ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА СВИРИТЕ РОК НА ЕДНА КОЗА?
Един от нашите концерти, който никога няма да забравя, се проведе на голям фестивал в Полша. Там имаше 15 000 души. Използвахме задната линия на състав, който се казваше "Хелоуийн." Таванът беше отрупан с огромни усилватели и монитори - това беше най-голямата озвучителна система, която някога бяхме използвали. Тъй като свирехме през нощта, не можех да видя къде свършват множествата. Беше удивително преживяване. Бог ни даде чудесно взаимоотношение с публиката и тя отново и отново ни викаше на бис.
Контрастът бе голям с концерта, който проведохме на следващия ден, за двадесет човека и две кози. Да, прави сте. Опитвам се да представя мащабите по-големи, отколкото в действителност бяха. На практика, имаше една коза, вързана за дърво, и двама-трима пол у заинтригувани наблюдатели. Това беше на следващия ден, след като бяхме свирили за тълпа от 15 000 души.
Не мисля, че случайно стана така. Мисля, че Бог се опитваше да ми каже: "За кого се опитваш да правиш това? За мен ли го правиш или за хората?" Този въпрос ще определи твоята съдба. Той ще определи дали ще извършиш нещо велико и значимо с живота си или ще го прахосаш.
В Библията Павел има проблеми с определена религиозна група хора. Те му казват, че той всъщност не е апостол. Казват му, че не приема техния легализъм.
Искат той да следва определени старозаветни правила, от които Исус ги е освободил. Затова, вместо да направи компромис с тези хора, Павел заема твърда позиция и в резултат на това е дискредитиран от много лидери.
В Галатяни 1:10 Павел казва: "На човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга."
На кого се опитвам да угодя?
Ако се опитваш да угодиш на хора, не си достоен да се наречеш Исусов последовател, а това е нещо тежко, защото ние искаме да угаждаме на хора.
Знам, че тази истина допада на бунтаря и ето ви вашите християни-бунтари. Те казват: "Не ме е грижа какво си мислят хората. Грижа ме е само какво мисли Бог. Точно така, това е единственото, за което ме е грижа. Аз съм бунтар по природа. Аз съм бунтар за Исус."
Проблемът е, че това не действа, защото, когато се опитваш да угодиш на Бога, неговите стандарти са дори по-високи от тези на хората.
Може да правя всичко за хората и да не го осъзнавам. Яков 3 говори за най-различни типове хора, които имат религиозно знание и мъдрост, но го използват за егоистични цели. Може да познавам Бога от много време, да имам голямо знание за Него и да върша неща за Него, но да използвам мъдростта, която Той ми е дал, за своята собствена егоистична амбиция.
В Яков 3:13 се казва: "Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество (англ. - егоистична амбиция), не се хвалете и не лъжете против истината."
Не е ли това смешно? Защо той казва да не се хвалим с тези неща? Ако имам горчива завист и всичката тази егоистична амбиция, защо трябва да ми се напомня да не се хваля с тях? Няма ли да искам да ги скрия от другите хора? Мисля, че е написано така, защото аз не разпознавам какво представлява този вид хвалба. Преди да мога да я разпозная в живота си, трябва да открия кои са нещата, с които се хваля. Ето някои примери:
-
Все разказвам на хората за моите дарби и за великите неща, които ще извърша за Бога.
-
Грижа ме е хората да виждат добрите неща, които правя.
-
Върша работите така, че хората да ми признаят заслуга за тях.
-
Говоря за всичките могъщи дела, които ще сторя за Бога, не защото обичам Бога, а защото обичам хората.
-
Правя това, защото то ме издига в системата, каквато и да е тя.
"Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото, гдето има завист и крамолничество (от англ. - егоистична амбиция), там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
Но мъдростта, която слиза отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците."
- Яков 3:15-18
Ако имам егоистична амбиция в своя живот (сега говоря за човек, който следва Бога), аз знам подходящите хора, с които да се сприятеля, когато попадна в някоя група, църква или организация. Избирам приятелите си според позицията им в групата. Разказвам на всекиго за моите дарби и постижения. Това е най-отличителният белег на човека, който преследва егоистична амбиция и има завист в живота си. Винаги съм ядосан, огорчен и наранен от това, което другите са ми сторили. Хората все ме нараняват и ми причиняват злини. Това, което другите казват, е много важно за мен, защото не искам одобрение от Бога, а от хората.
Ако те не ми предлагат постоянно одобрение и не ми казват колко съм велик през цялото време, тогава се разстройвам, защото не ме оценяват по начина, по който смятам, че трябва.
Исус е вършел всичките онези чудесни дела и хиляди хора са идвали при него. Те са казвали: "Исусе, искаме да те следваме.
Ще ти предадем живота си. Ще ти дадем всичко." Неговият отговор е много интересен. В Йоан 2:24 е записано, че Исус не им се е доверявал, понеже е познавал всички хора. Не му е било нужно човешко свидетелство за някого, защото той е знаел какво има във всеки един от нас.
Исус въобще не го е било грижа за техните похвали, защото е знаел, че похвалата от хора наистина не значи много. Когато започна да живея за одобрението на хората, а не на Бога, аз повече не се опитвам да угодя на Него, а на тях. Исус не е искал да приеме тяхното признание, защото е знаел, че е безсмислено.
Бил съм в подобни ситуации. Някой ще се приближи до мен и ще ми каже, че ме смята за най-великия човек на света, че стоя толкова високо, колкото Мойсей. След няколко дена същата личност ще ми заяви, че съм най-лошият човек на планетата и че въобще не е трябвало да се раждам. Хорските мнения за нас могат да се променят много бързо и ние наистина не можем да получим своята сигурност от това как хората гледат на нас, защото те са непостоянни. Това, което действително има значение, е как Бог гледа на нас.
Затова е нужно да кажа: "Боже, как ти ме виждаш?" Когато живея по този начин, аз мога да дам и на другите хора почивка. Не се чувствам наранен през цялото време, защото не завися от тяхното одобрение. Мога да им прощавам и да бъда търпелив с тях, защото това е начинът, по който Бог се отнася с мен. Знам за един политически активист, който, преди да има двадесет и пет години, бил поставен в строг тъмничен затвор за цяла година. Той не пожелал да направи компромис с някакъв принцип. Бил много активен човек, пълен с енергия, пълен с живот, а го сложили в единична килия, при строг тъмничен затвор, поради принцип, в който вярвал. Той бил готов да се изправи срещу системата, да заеме смела позиция. Това е истинското величие - да си готов да отстояваш някакъв принцип.
Не знам дали той познава Исус, но бил в затворническата килия, защото не искал да направи компромис с това, в което вярвал. Бог търси хора, които ще отстояват Него, хора, които ще се боят от Бога повече, отколкото от мнението на света.
Когато живееш, за да угодиш на Бога, понякога ще имаш признанието на хората за това, което правиш. Те ще мислят, че си велик. Ще сложат снимката ти във вестника и ще говорят за теб на събрания. Но това няма значение, защото понякога ще живееш за Бога, а те няма да говорят за теб на събрания. Онова, което има значение, е кого Бог признава. Може би цял живот няма да получиш признанието на хората. И какво от това?
Когато бях на сцената пред 15 000 души, аз си мислех: "Всичко това е толкова празно. Ако нямах да им кажа нещо за Исус, това би било толкова празно." Бог ни призовава към величие, но не според светската представа. Всъщност, светът навярно няма да го признае. Ако светът признава нещата, които правим, това може даже да означава провал. Но ако Бог ни признае, достатъчно е. Когато стигнеш до това разбиране в живота си, ти си свободен - можеш да си отдъхнеш. Повече не изпитваш цялото онова напрежение. Приятно ти е, когато хората те одобряват и казват хубави неща за теб, но не за това живееш.
Когато Бог иска от мен да направя нещо смело, аз може да кажа: "Да, Исусе, ще го направя за теб, аз не съм съвършен човек. Пълен съм със слабости." Ако разговаряте с когото и да било, който е работил някога с мен, ще разберете, че е така. Но има едно нещо, което знам - Бог ме признава. Той вярва в мен и аз искам той да получи славата в живота ми. Понякога хората желаят да ме поставят на пиедестал, а понякога - да ме изхвърлят на боклука. Но това, което наистина има най-голямо значение, е Исус да е доволен какво правя с живота си.
Търсете онова величие, което Бог иска да имате, онова, което Той нарича велико.
ЙОАН 2:24
Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци.
Сподели с приятели: |