-15- БОГ Е ДАЛЕЧ ПО-МИЛОСТИВ ОТ ХОРАТА

-15- БОГ Е ДАЛЕЧ ПО-МИЛОСТИВ ОТ ХОРАТА

Фантазиите ми изведнъж секнаха с угризение на съвест­та. "Чакай малко, не мога да направя това. Аз съм хрис­тиянин и трябва да простя на тази мижитурка, макар и да не ми се иска," помислих си. Проблемът, който ми се изпречи, бе, че Бог изисква аз да простя така, както на мен ми е било простено, а Той е далеч по-милостив от хо­рата.

В Матей 18:21 Петър отива при Исус, като се мисли за много духовен. В желанието си да впечатли Исус с това, той му казва: "Господи, до колко пъти, като ми съгре­ши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?" Пе­тър смята, че това ще впечатли Исус. Той си мисли, че прощаването до седем пъти ще накара Господ да го счи­та за пълен с простителност.

Но какво отговаря Исус? "Не ти казвам: до седем пъти - до седемдесет пъти по седем." С други думи, никога не спирай да прощаваш.

Сега нека запитам вас. Колко пъти ще простите на някого? Се­дем пъти ли? Замислете се за това. Сетете за някой, който на­истина ви е наранил. На мен ми идват наум хора, които са ме наранили и си мисля колко пъти бих им простил. Честно каза­но, нужно ми е цялото усилие на волята, за да им простя вед­нъж.

Трябва да се преборвам с периодични фантазии, в които заст­релвам онези, които са ме наранили. Представям си, че ги сгазва влак или ги блъсва кола. Тогава си казвам: Чакай мал­ко. Аз обичам Исус, а Той ми казва, че трябва да им простя.

Преминавам през голяма борба, за да простя на човека и си мисля, че той дори не заслужава да му простя. Но обичам Исус, затова се опитвам. И след шест месеца, може би най-накрая съм способен да му простя. Има някои хора, които никога на никого не са прощавали. Исус е казал седемдесет пъти по се­дем. Виждате ли, Бог е по-милостив от нас.

Исая 55:7 говори: "Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро."

Защо е така? Защо ни казва Исус, че трябва да прощаваме тол­кова много пъти? Защо Той заявява, че Бог е решил да ни про­щава, колкото и често да го помолим? Защото Исус е познавал хората, за които умира.

В Матей 9:9 Исус вижда мъж на име Матей да седи в бирническата си служба. Той казва: "Върви след Мене." Човекът ста­ва и тръгва след Него. Казва се, че Исус отива в къщата му с много други бирници и грешници. Господ и учениците сядат на масата с него и те се хранят заедно.

Е, Матей не е бил хубав човек. Той експлоатирал бедните и бил истинска отрепка. Не е някой, когото да обичаш. Работил за по­тисниците и не го било грижа за нищо друго освен за пари. Исус поглежда този неприятен мъж на име Матей, когото всич­ки мразят. Поглежда го в очите и му казва: "Върви след Мене." Защо Исус казва това на човек като Матей?

Когато се разхождах по улиците на Амстердам, понякога виж­дах хора, лакомо поглъщащи изхвърлените отпадъци в канав­ката. На път към моя апартамент, забелязвах как наркомани ровят в пукнатините с пръчки и търсят дрога. Поглеждах ги и си мислех за моите две момчета. Казвах си: Тоя е бил малко петгодишно момченце. Виж само докъде е стигнал. Гледах всичките тези полудели хора и си мислех, че са били също като моите деца. Започвах да изпитвам малка част от Божията лю­бов към тях.

Исус вижда Матей като дете и продължава да го обича, въпре­ки че той е ужасен човек. Затова отива в красивата му къща на езерото и се храни с него и с всичките му лоши приятели.

И ето идват фарисеите.

Те виждат Исус да се храни с този ужасен човек и казват на не­говите последователи: "Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?" Когато Исус ги чува, той отговаря: "Здравите ня­мат нужда от лекар, а болните. Но идете и научете се що значи тази дума: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните."

Ние забравяме нещо, след като сме предали сърцата си на Исус. Забравяме, че причината, поради която го познаваме, е неговата милост, а не защото сме по-добри от някой друг. Мо­жете да си въобразите, че Бог ни поглежда и казва: "Уха, това момче наистина има голям потенциал. Добре ще е да прибавя тази велика личност към своето царство. Ще положа сериозни усилия да го спечеля и ще забравя за онзи в канавката, защото той очевидно е несретник."

Такъв възглед за Бога ме кара да се чувствам по-ценен от мом­чето в канавката, което си слага хероин. Забравям, че аз позна­вам Исус само поради неговата милост към мен.

Един ден, отидох с мои приятели на барче. Някой ми каза: "Ето, искам да изпиеш това питие." Помислих си: Не, благода­ря. "Хайде, наистина е хубаво. Трябва да го опиташ," настоя той. Беше събота вечер, звучеше хубава музика и аз си помис­лих: Няма да ми навреди да изпия едно. Най-накрая се напих­ме. Придържахме се един о друг, докато се опитвахме да се приберем там, където живеехме в университета.

Едва се влачех нагоре по стълбите. Някои от библейската гру­па ме видяха така. Опитаха се да ми зададат въпроси, но аз не знаех на мен ли говорят, на тавана ли или какво.

На следващата сутрин си помислих: Бог вече не ме харесва. Всичко свърши. Той ми повери това библейско изучаване, а аз отидох и направих такова лошо нещо. Бог не може повече да ме употребява. Извиках едно момче и му казах, че той ще трябва да води библейската група, защото аз не мога. Но тъй като това стана в последния момент, не можахме да намерим никой друг, който да заеме мястото ми.

И тъй, застанах пред Бога. Казах му, че съжалявам и се чувст­вам ужасно заради това, което направих. Помолих го да ми прости. Знам, че няма да иска повече да ме употребява, завър­ших молитвата си аз и неохотно отидох да водя библейското изучаване.

Невероятното в цялата ситуация е, че почувствах Божията си­ла, както никога преди. Това бе едно от най-великите библейс­ки изучавания, които съм имал в университета. Не казвам, че стана така, защото се бях напил, не ме разбирайте погрешно. Нито пък казвам, че Бог иска да излизаме и да се напиваме всяка седмица. Това, което казвам, е, че той е Бащата, готов да прости. Забравяме, че именно поради неговата милост можем да му служим, а не поради нашата доброта. Исус е знаел за ко­го умира. Знаел е, че аз съм човек, на когото той ще трябва да прощава сто пъти.

Не оправдавам греха и не казвам, че трябва да го приемаме спокойно. Ако си играем с греха, той накрая ще ни съсипе. Но Бог е онзи, който се втурва към непокорния син. Той го облича с дрехата си и му слага пръстена си. Бог е този, който прощава на разбойника на кръста. Разбойникът не е можел да извърши никакво добро дело. Можел е само да каже: "Спомни си за мен, когато отидеш в рая. Спомни си за мен, когато отидеш в царст­вото си." Исус отговаря: "Днес ще бъдеш с Мене в рая."

Това е Богът, който взема насилника, на когото никой няма да прости, и казва: "Аз ще ти простя." Светът няма да ти прости, приятелите ти няма да ти простят, но този Бог ще ти прости.

С Джоди ходехме веднъж на всеки няколко месеца в затвора "НМ", за да посетим наш приятел, който излежаваше доживотна присъда заради участието си в ИРА. След като бил наблюда­телен пост по време на две убийства в протестантски бар, Тревър избягал в Амстердам, за да се измъкне от полицията. Трябваше да го държат отделно от другите затворници. Изпъл­няваше ролята на "информатор", защото разкриваше идентич­ността на останалите, които бяха замесени в убийствата.

Когато беше в Амстердам, Тревър се запозна с някои христия­ни. Предаде живота си на Исус. Макар че почти нямаше шанс да го уловят за престъпленията му, той почувства, че трябва да се върне в Белфаст и да се предаде. Също почувства, че носи отговорност да каже за онези свои познати, които щяха да про­дължат да убиват, макар че така поставяше собствения си жи­вот в още по-голяма опасност. Поради това можеше да се спазари с полицията за по-кратка присъда, но не пожела да го нап­рави. Той извика към Исус и Исус му прости. Господ бе способен да му прости и да го освободи от ужасното нещо, което бе извършил.

Това е Богът, който дава на хората втора възможност и трета и четвърта. Той може да вземе свирепи, противни хора и да ги ’ смекчи и направи любящи, защото е Богът, който желае милост.

Ако не разбираме Божията милост, ставаме легалисти, ставаме фарисеи. Превръщаме се в онзи вид религия, която отдалечава хората от Бога. Изгубваме радостта си и започваме да чувства­ме тежко бреме, защото все се опитваме да станем добри.

Нуждаем се да намерим Исус и се нуждаем да намерим него­вата милост. У мен няма нищо добро, което да кара Бог да про­тяга ръка към мен. Той е направил това единствено поради го­лямата си любов и милост. Исус протяга ръка към мен и казва: Аз ти прощавам и искам да ти дам втори шанс, когато допус­неш грешка."

Много хора се съмняват, че можеш да имаш втори шанс. Боят се да отидат при Бога и да му поискат прошка - малко като блудния син, който се страхувал да се върне при баща си.

Но този баща ни гледа и казва: "Моля те направи стъпка към мен. Аз искам да ти простя. Аз не съм като света. Не съм като някои от хората, които си чувал в църквата. Не съм като тези хора. Аз съм готов да ти простя. Готов съм да ти дам ново нача­ло." Исус е Бог на милостта и състраданието и това е добрата вест.

Бог може да ми помогне и спаси, когато съм безпомощен. Ето такъв е Исус.