-16- КОГАТО СПРА ДА ПОЛУЧАВАМ АПЛОДИСМЕНТИТЕ НА ХОРАТА И СЕ ОКАЖА В ТЪМНИЦАТА

-16- КОГАТО СПРА ДА ПОЛУЧАВАМ АПЛОДИСМЕНТИТЕ НА ХОРАТА И СЕ ОКАЖА В ТЪМНИЦАТА

В действителност, въпросът не е толкова за страха, а на кого най-вече желаете да угодите. Ако целта ви е да угодите на хо­ра, това най-накрая ще ви унищожи.

Имало един мъж, който се страхувал от жена. Името му било Ирод. Съпругата му се казвала Иродиада. Това било истинско­то й име, не псевдоним. Той се страхувал от тази жена.

Имало друг мъж, на име Йоан, който му казвал: "Не е правил- но да вземеш жената на брат си и да се ожениш за нея." На Иродиада не й се нравело, че Йоан говори такива неща на съп­руга й. Тя искала да го убие. За да я вбеси още повече, Йоан продължавал да говори навсякъде, че това, което Ирод върши, е неправилно.

Трябва да проявите съчувствие към Ирод в неговото затрудне­но положение. Иродиада била наистина красива и той не искал да я загуби. Имал този конфликт в себе си. Искал да слуша Йо­ан, но също желаел одобрението на Иродиада, защото действи­телно много я харесвал. Освен това се боял от Йоан, защото осъзнавал, че думите, които той говори, са от Бога. Ирод знаел, че жена му иска да убие пророка. Затова го защитил, като го поставил в тъмница. Все едно, че Йоан бил включен в програ­ма за защита на свидетелите, но вместо да бъде в хотел с пет звезди, той трябвало да престоява в зандан.

Когато се страхуваме от хора, можем да позволим в живота ни да нахлуят малки компромиси. Не че отхвърляме Исус или Бо­га. Не че не вярваме. Правим тези компромиси, защото сме силно загрижени какво другите ще си помислят за нас.

Ирод много обичал да слуша думите на Йоан. Харесвало му да го извежда от тъмницата, за да говори той за Бога. Но когато го слушал, Ирод никога не го разбирал напълно. Думите на Йоан го обърквали.

Това е друго нещо, което се случва, когато започнем да правим компромиси. Наслаждаваме се да слушаме Божието слово към нас, но не го прилагаме на практика. Мислим си, че чуването, а не изпълняването, е важно. Библията говори за това в Яков 1:23:

В действителност, въпросът не е толкова за страха, а на кого най-вече желаете да угодите. Ако целта ви е да угодите на хо­ра, това най-накрая ще ви унищожи.

Имало един мъж, който се страхувал от жена. Името му било Ирод. Съпругата му се казвала Йродиада. Това било истинското й име, не псевдоним. Той се страхувал от тази жена.

Имало друг мъж, на име Йоан, който му казвал: "Не е правилно да вземеш жената на брат си и да се ожениш за нея." На Иродиада не й се нравело, че Йоан говори такива неща на съп­руга й. Тя искала да го убие. За да я вбеси още повече, Йоан продължавал да говори навсякъде, че това, което Ирод върши, е неправилно.

Трябва да проявите съчувствие към Ирод в неговото затрудне­но положение. Иродиада била наистина красива и той не искал да я загуби. Имал този конфликт в себе си. Искал да слуша Йо­ан, но също желаел одобрението на Иродиада, защото действи­телно много я харесвал. Освен това се боял от Йоан, понеже Ирод навярно си мислел, че самото му желание да слуша ду­мите на пророка вече е добро дело. Заблуждавал се, че това му дава някаква сигурност. Също както когато ходиш на църква, слушаш някой да проповядва добра проповед и си мислиш, че като си я чул, си се усъвършенствал и на практика не правиш нищо. Но дошло времето, когато Ирод трябвало да търпи пос­ледствията от това, че не прилагал на практика истината, коя­то слушал.

Било тържество по случай рожден ден. Ирод поканил всичките си приятели, както и всички могъщи и влиятелни личности, които познавал. Дъщерята на Иродиада влязла и започнала да танцува, като доставила удоволствие на Ирод и на официални­те му гости. Не само, че Йродиада изглеждала добре, но и дъ­щеря й била наистина привлека­телна. Тя влязла и изпълнила еротичен танц, който силно допад­нал на царя. Той казал на моми­чето: "Поискай, каквото си щеш и аз ще ти го дам, дори до поло­вината от притежанията ми." Ирод си мислел също, че това оп­ределено ще впечатли всичките му приятели.

Момичето отишло при майка си и казало: "Какво желаеш да поис­кам?" Иродиада отговорила неза­бавно: "Поискай му главата на Йо­ан на поднос." Момичето избързало при царя и казало пред всички гос­ти: "Искам още е този момент да ми дадеш главата на Йоан Кръс­тител на поднос."

Важното, което трябва да помним тук, е, че Йоан бил начинът, по който Бог общу­вал с Ирод. Именно чрез пророка Господ му давал шанс да се покае за всичките си лоши де­яния. Именно чрез Йоан той имал взаимоотно­шение с Бога. Сега Ирод бил изправен пред избор. На кого да угоди? През цялото време той се подда­вал и угаждал на хора. Първо, на жена си, после на всичките тези важни гости. Чувствал се много нещастен, за­щото бил обещал, пред всичките гости, да даде на момичето, каквото и да поиска.

Ирод бил преминал границата и сега чувствал, че не може да откаже на молбата на Иродиадината дъщеря. Това би го уни­жило пред приятелите му. И тъй, веднага изпратил палач със заповед да донесе главата на Йоан. Понеже Ирод желаел чо­вешкото одобрение повече от Божието, той изгубил една въз­можност да има взаимоотношение с Бога.

За чие одобрение възнамеряваме да живеем ние? Дали ще жи­веем за Исус или за хората? Макар да казваме, че следваме Исус, понякога истината е, че в действителност живеем за одоб­рението на хората. Подобно на Ирод ние всъщност не вярваме, макар да убеждаваме сами себе си в обратното.

Бен не предал живота си на Исус. Той предал живота си на групата. Разпознавал Божието присъствие в групата и виждал истинността му, но не бил предал себе си лично на Исус.

Скоро старите му приятели започнали да казват: "Човече, ти си толкова вън от всичко. Наистина си тъп и толкова дръпнат. Какво ще ти навреди просто да си пийнеш малко? Да изпушиш малко кокаин? Какво толкова?" Бен започнал да се поддава на натиска им в малка степен. Тъй като взаимоотношението му било с групата, а не с Исус, скоро изпаднал в по-лошо състоя­ние от преди. Съпругата му тъкмо го беше напуснала и той бе сам самичък.

Ето какво става, когато вместо да предадеш живота си на Исус, го даваш на група, която вярва в Исус. Нужно е да следваме Бога. Има пълен контраст между историята на Бен и тази на Йоан Кръстител. За Йоан, най-важният оставал Бог. Той бил готов да рискува всичко. Понякога имал популярност сред хо­рата. Всякакви личности отивали да го слушат. Излизали в пустинята, за да слушат Йоан. Искали да бъдат кръстени от не­го. Но той не обичал човешкото одобрение повече от Бога.

Това било много важно, защото дошло времето, когато хората спрели да го аплодират и да го търсят. Вместо да получава ова­ции, той се оказал хвърлен в тъмница. Йоан трябвало да изби­ра. За кого ще живее? Дали ще се интересува от това какво мислят хората или от това какво мисли Бог? Макар да знаел, че рискува живота си, Йоан продължавал да изрича думите, които Бог искал от него. Йоан дал живота си за това, което Бог му казвал да говори.

Точно това очаква Исус от всички нас. Той иска да бъдем тол­кова отдадени и захласнати по Него - независимо дали нещата вървят добре или зле, - че да желаем да Му се покорим.

За някои хора основата на взаимоотношението с Бога зависи от чувството им за популярност. То е по-скоро емоция, отколкото взаимоотношение. Бог иска да ни освободи от това. Той желае да го познаваме като приятел. Бог има духовно предназначе­ние за всеки един от нас. Той иска да ни изпрати в света да ка­жем на другите за Него.

Всичко се свежда до въпроса: За кого или за какво живееш? Ако е за Исус, когато спреш да получаваш хорските овации и се окажеш в тъмница, ти няма да изгубиш вярата си. Ще знаеш, че не за друго, а за Божието одобрение живееш. Но ако живееш за човешкото одобрение, тогава в крайна сметка ще пропилееш дните си по едно безсмислено съществуване.