От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

ПОСВЕЩЕНИЯ

Специални благодарности на директора на "Стайгър Минеаполис", Марк Джонсън, и съпругата му Норийн, и на шайката, Нейтън, Уейн и групата "Better Than Nothing" ("По-добре от нищо" - бел.пр.). Благодаря на Нийл и Карън Ледърбароу, кои­то работят в Лондон. Специални благодарности на Емили Монтгомъри за отделените часове редакторска помощ и на Арт Монтгомъри за приятелството и подкрепата му. Благодаря на Мери Роуз Джоунс и на човека, който копае дупките за подпо­рите на оградата, Стю. Благодаря на Стийв Найт за помощта му по художественото оформление. Благодаря на Ланс Смит за часовете, отделени за даване на експертни съвети и за компют­рите в служението!!! Благодаря на Клиф Смит, Ан Диксън и Беки Смит за помощта по преписа. Благодаря на Кай Кирш за поддържане на цялото нещо. Благодаря на Скот Хилстром и Алтъни Уолтън. Благодаря на Хенри Фан Манен за годините, прекарани заедно. Благодаря на Дарек и Ела Малежонек за приятелството и примера им. Благодаря на Джеймс Лангто за това, че се грижеше за нашата честност. Благодаря на Яна Чикойн, Алън Тали, Анди Елдред и на Маркус Арден за мъдрите му съвети. И, най-сетне, благодаря на Майкъл Сенгъл и Тило Лиър за часовете на саможертва и служене.

Най-накрая благодаря на моята съпруга Джоди, която ми дава куража да стана от леглото всяка сутрин, и на синовете си Аарон и Бен.

-1- ДА ТАНЦУВАШ С БРЪСНАТИ ГЛАВИ

Следобеда, докато нагласяхме апаратурата, двама бръснати глави дойдоха в Кома. Те искаха да убият тогавашния ни кита­рист Брайън Хейз. Това беше често срещан проблем при Брайън - разни хора все искаха да го убиват. За негова радост, обаче, бръснатите глави се отказаха от наме­рението си. Очевидно го помислиха за някой друг.

И двамата бръснати глави имаха джобни ножчета и искаха да ни впечатлят колко са остри. С тях те издълбаха рисунки по ръцете си, като режеха непосредствено под кожата си и оставя­ха там драскотина. Единият от тях нарисува триъгълник. Не можах да разбера какво се опитваше да нарисува другият. Той не бе толкова талантлив, колкото първия.

"Хей, гледайте какво мога да правя!" каза единият от бръснати­те глави. Той взе една бирена бутилка и я разби о челото си. После застанаха на разстояние около три метра един от друг и единият плюеше, а другият улавяше плюнката с уста.

Докато ставаше всичко това, ние се опитвахме да пазим само­обладание и да си подготвяме апаратурата. Надявахме се да създаваме впечатлението, че това, което вършат, ни изглежда съвсем нормално.

"Много се забавляваме на тези концерти," казаха те. "И как?" попитах аз.

"Хващам приятеля си през кръста," отвърна единият. Тогава по-едрият вдигна

другаря си, като го хвана през кръста и за­почна да го люлее наляво- надясно. "После той си опъва краката напред, така че да мо­же да рита хората по главата с ботушите си," каза той.

"Този концерт ще е голяма работа," помислих си аз.

"Много хора ще дойдат тази вечер," продължи същият. "Бръс­нати глави, пънкари и рок маниаци, а те мразят американци­те," добави той.

Почти беше време концертът да започне. В залата имаше око­ло сто и петдесет души. Това може да не изглежда много, но ко­гато те са бръснати глави, пънкари и рок маниаци, на човек му се струва, че са огромно множество.

Не ми беше добре, когато съставът се събра за молитва преди концерта. Малко се страхувах, меко казано. Главната бариера, която трябваше да преодолеем онази нощ, ако искахме Бог да бъде прославен, бе страхът. Преди това много пъти се бях изправял пред тази бариера. Именно в такива моменти действително изявяваш вярата си. Нещо, което е помагало на нашата група в подобни ситуации, е 1 Коринтяни 2:1-5. Там Павел казва:

Бог не иска да живея в страх, осъзнах аз. Ето защо често се молим един за друг да бъдем освободени от уплахата. Бог искаше да съм готов да се моля и с друга молитва. „Господи, дори когато коленете ми се тресат и гласът ми трепери и не знам какво да кажа, помогни ми да ти се покоря,“ помолих се аз. Ако искам Бог да ме употребява в значима степен, ще идва време, когато трябва да устоявам на страха. Тогава започвам да упражнявам действителна вяра.

Не се иска твърде много вяра да погледнеш на дадена ситуация и да кажеш: „С това мога да се справя. Това е нещо, което мога да извърша.“ Вярата идва, когато осъзнаваш, че без Божията помощ със сигурност ще се провалиш. Вярата представлява стоене в положение на слабост, като правиш себе си напълно зависим от Бога. Тогава хората могат да видят Неговата сила и само тя ще работи в тези ситуации.

Концертът ни в Нуремберг бе такъв тип ситуация. Нуждаех ме се Бог да разкрие силата Си. Нуждаехме се от един реален Исус, не философски или теологически.

„Господи, не ме е грижа колко болен се чувствам или колко ме е страх. Няма да позволя на уплахата да ме управлява. Ще тръгна в немощ. Ти трябва да разкриеш силата Си, иначе ще умрем.“

Всичките думи на нашите песни бяха преведени на немски и се прожектираха на екран. С наближаването на концерта обсъдихме най-добрия начин, по който да започнем своето представяне. Избрахме песента „Ние Ти се покланяме и благоговеем пред Теб,“ изпята без музикален съпровод. Коленичих на сцената със затворени очи и си представих как някой ме рита с ботуш по главата, докато пея. Тогава започнахме концерта.

Както казах, бях болен и трескав. Щом започнахме, се почувствах по-силен от всякога. Божият авторитет бе върху нас и аз можех да усетя Святия Дух всред публиката. При тази тълпа от пънкари, бръснати глави и рок маниаци нямаше никакви смущения по време на целия концерт. Никакви боеве, никакво грубо танцуване, придружено с удари, нищо. Те стояха тихо, слушаха музика и четяха думите. Ако въобще разбирате такава една сцена, ще сте наясно какво чудо бе това.

След концерта проповядвах около двадесет минути, а те слушаха. Една пънкарка предаде сърцето си на Исус онази вечер, а много други разговаряха с членовете на състава за нашето послание.

Аз се чувствах здрав и пълен със сила по време на концерта. След това се върнах към предишното си състояние. Навярно Бог искаше да ми напомни, че силите не са били мои.

Следващата година свирихме отново в Кома и преживяхме почти същото. Нашият барабанист доведе един младеж при Исус след концерта.