-3- ИСКАМ ДА БЪДА ИСТИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР

-3- ИСКАМ ДА БЪДА ИСТИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР

Комунистическото правителство искало Дарек да постъпи войник, така че той се правил на луд в продължение на един месец. Седял си на леглото и се преструвал, че го е страх да слезе от там. Майката на Дарек извикала лекар и казала, че нещо не е наред със сина й, защото го е страх да стане от леглото. Поради това на него му се разминало и не бил взет войник в комунистическата армия.

Един приятел на Дарек не се миел и не ходел до тоалетна в продължение на месец. Всъщност, той ходел до тоалетна, но в дрехите си. После взел малки ножчета за бръснене и си нарязал малко венците. Той се скрил в храстите, а Дарек извикал полицията и казал: „В храстите има някакъв луд“. Полицията отишла да провери и приятелят му избягал от храстите. Те го хванали и откарали в местната психиатрична болница. Така той се отървал от казармата.

При едно от посещенията ми в Америка беше наистина обезсърчително да видя много от старите си приятели. Ние заедно следвахме в университета и имахме всичките онези радикални идеи. Нямаше да се оставим да ни хлъзнат, така че да живеем по все същия, стар начин. Щяхме да бъдем революционери и радикали.

По време на това пътуване аз осъзнах, че някои от старите ми приятели сега нямат абсолютно никакво видение и жар. Чудех се защо се е случило това? Защо става така, че толкова малко християни имат жар? Защо става така, че трябва да поглеждам в света, за да открия жар?

Нашият състав се готвеше за изпълнение в един клуб. Там свиреха парчета на „Ice T“, за да загреят публиката за концерта. „Айс Тий“ казваше на всички, че трябва да убият този и този и да пратят на м----- това и това. Изпитах двояка реакция спрямо музиката.

Първо, ядосах се, защото „Айс Тий“ поздравяваше всичките си братя в затвора. Помислих си: „Този подбужда хората към насилие, така че попадат в затвора, докато той си кара лимузината и живее като цар“. Но онова, което ме обезпокои повече, бе, че усетих музиката да ме привлича поради жара в нея.

Защо толкова малко християни имат жар? Защо толкова много хора, които започват с добри намерения, завършват с нищо в ръцете си? Те тръгват с добри идеи относно това какво ще правят с живота си. Тръгват с големи видения, а приключват без жар и без видение.

Слушаме медиите, гледаме телевизия и си мислим, че да мечтаеш за нещо и да го вършиш е едно и също. Но ако не правим нещо сега, няма да правим нещо и по-късно.

Мисля, че проблемът може да се състои в това, че се покланяме на изображение. Нека да илюстрирам по следния начин какво имам предвид. На цар Навуходоносор, в третата глава на „Данаил“, му хрумва великата идея да направи златен образ. Той събира всички управници и високопоставени хора в града и им казва, че ще направи златен образ. Това ще е най-удивителното нещо, виждано някога. Управниците и високопоставените казват на царя, че идеята е велика.

Тогава той свиква всички хора, народи и представители на всеки език. Значи това е било нещо от световен мащаб. Цар Навуходоносор провъзгласява, че в момента, когато хората чуят звуците на всякакъв вид музика, те трябва да паднат и да се поклонят на златния образ, поставен от него. Той иска да ги мотивира да се покланят на образа и затова казва, че ако някой не падне пред него, ще бъде хвърлен всред пламтящия огън. Това мотивира всички да възприемат идеята на царя.

И тъй, когато се чува музиката, всички народи, нации и хора от всеки език падат и се покланят на златния образ. Всеки един се покланя.

Златният образ на днешното време е материализмът.

Когато бях в град Хо Ши Мин, Виетнам, се срещнах с високопоставен католически свещеник. Там имаше толкова много страдание. „Какво можем да направим, за да помогнем на младите хора?“ попитах аз. Мислех си, че ще посочи очевидните физически нужди, които виждах навсякъде в Хо Ши Мин Сити. Отговорът му ме изненада. „Боя се, че младите хора във Виетнам днес се съблазняват от материализма на Запада“, отвърна той.

Какви са вашите цели? За какво се борите? Не това, което казваме с устните си – нашите действия са онова, което показва на какво се покланяме. Покланяте ли се на този златен образ, на който всички други се покланят?

Веднъж имах странно преживяване, докато пътувах в наетата си кола с моята съпруга и две деца. Внезапно осъзнах: не притежавам нищо. Не ме разбирайте погрешно. Ние имаме добра издръжка. Не съм беден. Но е наистина неестествено да имаш семейство, а да не притежаваш нищо.

После преживях криза. С Джоди се бяхме молили дали трябва да купим къща. Докато се молехме по този въпрос, един бизнесмен си карал колата и по-късно ни каза, че почувствал Божието присъствие толкова силно там, че трябвало да отбие встрани и да спре. Тогава усетил Господа да му говори: „Искам да дадеш на Дейвид и Джоди пари, за да си купят къща“.

Когато чухме това, бяхме наистина развълнувани. Щяхме да имаме къща. После започнах да ставам неспокоен. Разбирате ли, не искам нищо да застава на пътя на Божието призвание в моя живот.

Не казвам, че има нещо лошо в това да притежаваш къща. Може би и аз ще имам един ден. Не казвам, че има нещо добродетелно в това да притежаваш неща или пари. Въпросите са: Какво ще правим с тях? Какво е предназначението им? Защо се мъчим? Каква е причината да влагаме толкова голяма част от своите усилия в тези неща? На какво се покланяме?

„Боже, не искам къща, ако тя по някакъв начин ще ме отклони от волята Ти“, казах аз. „Не искам никога да вземам решение в живота си поради вноски за жилище. Желая да имам къща, само ако тя няма да ме отклонява. Бих предпочел да живея в нает апартамент до края на живота си, отколкото да изляза извън волята Ти“.

Интересно е какво се случва, когато се молиш по този начин. Акциите, които този бизнесмен притежаваше, поевтиняха и той трябваше да се отметне от думите си. Така че, бъдете внимателни как се молите!

Възхищавам се на отговора на Седрах, Мисах и Авденаго. Такъв искам да бъде моят живот. Те казват на царя: „Ако е така нашият Бог, Комуто служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който се поставил няма да се кланяме“. Дори Той да не ги избави, никакъв компромис.

В Окландския университет в Нова Зеландия ти казват „християнин“, ако искат да те обидят. Ако искат да нарекат някого глупав, идиот или нещо такова, те се обръщат с: „Християнин с християнин такъв“. Горе-долу същото е в Европа, Америка и кажи-речи навсякъде по света. Хората се подиграват на Бога толкова лесно в нашите градове поради компромисите ни. Ние не желаем да стигнем до край.

Ако не желаем да стигнем до край, няма да имаме в живота си Божия авторитет, който би трябвало да имаме. Никакъв компромис. Изборът, който правиш сега, ще трае до края на живота ти.

Царят, след като ги е хвърлил в огъня, поглежда и казва: „Не хвърлихме ли трима мъже всред огъня?“

„Да, царю“, отговарят.

„Ето, виждам четирима мъже, които ходят всред огъня и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете“, казва царят.

Този горд цар, който преди е бил самата надменност и е издавал указите си на хората там, изведнъж е смирен. Тогава Седрах Мисах и Авденаго излизат от огъня. По телата им няма никакви следи от пламъка. Косата им не е опърлена, нито мантиите – обгорени.

Навуходоносор казва: „Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела Си и избави слугите Си, които като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог“.

Това е истинско революционно поведение. Да бъдеш революционен християнин днес е като да вървиш срещу течението в една бушуваща река.

Всичко в съвременната култура тече в обратната посока. Ако мислите, че може да сте пасивни във взаимоотношението си с Бога, тогава ще бъдете пометени надолу по течението заедно с всички други. Трябва активно, физически да вървите нагоре по реката срещу течението. Това ще е необходимо, за да бъде човек революционер днес.

Когато бях в университета, един бизнесмен ме покани на обяд в наистина скъп ресторант. Аз все нямах пари и бе чудесно да седя на последния етаж на небостъргач, от който може да се види градът долу. Това беше от рода заведения, където персоналът, миещ чиниите, носи смокинги. Намирах се в много добър ресторант и ядях всичката тази добра храна в компанията на млада жена.

Обясних на бизнесмена колко съм му благодарен. Той бе наистина симпатичен човек, но стана малко странно, когато спря да яде, погледна през прозореца към града, разстлан навсякъде наоколо, и каза: „Всичко това може да бъде твое, ако го желаеш“. Когато изрече тези думи, имах чувството, че чувам самия дявол.

За какво искаш да живееш?покланяш ли се на някакъв златен образ? Прахосваш ли си живота за неща, които нямат значение?

Спомням си едно мое пътуване в малко четириместно самолетче. Поглеждайки през прозореца, видях нещо, което приличаше на поле с диаманти. Казах на пилота, че изглежда толкова красиво и го попитах дали ще можем да разгледаме по-добре какво има там. Пилотът завъртя самолета и това, което приличаше на диамантено поле се оказа сметище. Онова, което приличаше на диаманти, бе отражение на отпадъци под слънчевите лъчи.

Как ще погледнеш на края на живота си? Аз не желая да съжалявам за нещо. Не намеквам, че всичко е било правилно и че не съм имал проблеми или грях в живота си. Но сега, когато пиша това, знам и мога честно да заявя, че ако стане земетресение и покривът падне на главата ми, няма да съжалявам за нищо относно начина, по който съм живял.

През тези последни петнадесет години на служение съм правил това, което Бог е искал от мен, но най-голямата ми молитва към Бога е да мога да кажа същото за следващите петнадесет години от живота си. Когато остарея, желая да мога да погледна назад и да не съжалявам за нищо.

Не искам да се покланям на златния образ. Не искам да изразходвам живота си за неща, които нямат значение. Искам да бъда истински революционер. Искам да бъда добър управител на всичко, което Бог е инвестирал в мен. Не искам да прахосвам това, което Той ми е дал. Искам да взема решение да стоя твърдо, подобно на Седрах, Мисах и Авденаго.