-6- ЗА ДА ИЗВЪРШИШ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ НЕЩА, ТРЯБВА ДА ВЪРШИШ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ НЕЩА

-6- ЗА ДА ИЗВЪРШИШ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ НЕЩА, ТРЯБВА ДА ВЪРШИШ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ НЕЩА

„Колко от вас вярват, че Сатана е в Амстердам?“ – извиках аз.

„Да, да, Сатана е в Амстердам“, изкрещяха в отговор пънкарите- сатанисти.

„Колко от вас обичат Сатана?“

„Да, ние обичаме Сатана“.

„Е, аз имам друго послание за вас. Бог също е в Амстердам и Бог не е говорил за любовта Си, а ни я е показал. Той не пристигна в Амстердам в своя „Мерцедес“ и не живя в дворец. Той дойде в Амстердам, нахрани гладните и изцели болните. Но ние казахме, че Бог не пасва на нашата система, затова го убихме. Помислихме: „Чудесно, сега няма да се разправяме с Исус“.

Атмосферата бе наелектризирана, когато аз продължих. „Но добрата вест за мен и добрата вест за Амстердам е, че Исус не остана мъртъв. Той възкръсна от мъртвите“.

Искам да знаете, че когато казах това, никога не бях говорил с по-голямо помазание от Бога. Имах чувството, че ток излиза от устата ми. Ако някога съм проповядвал помазано послание, то беше на този мост. Но нека ви кажа какъв беше плодът от него. Някои от сатанистите-пънкари извадиха ножове и започнаха да режат гумите на микробуса ни. Започнаха да чупят фаровете и да изтръгват чистачките. Опитаха се да хвърлят някои от нашите хора в каналите и да разрушат апаратурата ни.

Започнах да трупам част от нещата ни в задната част на микробуса. Един полицай дойде и ми каза: „Потегляйте от тук“.

„Как мога да потегля, когато три от гумите ми са изпихнати?“

„Въпреки това, потегляйте“, каза той. Страхуваше се. Знаете ли, когато полицията се страхува, вие сте в беда.

И тъй, аз влязох в микробуса, всички от състава бяха избягали, имах засъхнала плюнка на лицето си, три цепнати гуми и всички бе разбито. Карах с около 30 км в час и всички ми се смееха.

„Наистина ли Си по-силен , Боже? Знаеш ли, някак си не усещам Ти да Си толкова силен в този момент. Някак сине се чувствам така, сякаш Ти Си такъв победоносен Цар“, мислех аз.

Има две страни на това да желаеш да стоиш в Божията сила. За мен велик пример в тази връзка е историята на Стефан в книгата „Деяния“. Стефан е бил човек изпълнен с Божията благодат и сила. Вършел е големи чудеса и знамения сред хората.

Можете ли да си представите нещата, които сигурно е правел? Той трябва да е ходел в силата на Святия Дух. В Библията е записано, че когато е говорел, никой не е можел да спори с него, защото Стефан е говорел с такъв голям авторитет. Казва се, че понякога лицето му е изглеждало като ангелско.

Стефан е действал в присъствието и силата на Святия Дух. Но какъв е бил плодът от това? След като изнася реч пред религиозните водачи, сърцата им се късат от яд и те скърцат със зъби. Стефан, пълен със Святия Дух, поглежда към небето и вижда Божията слава, както и Исус, стоящ отдясно на Бога. „Ето“, казва той, „виждам небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога“.

Те запушват ушите си и крещят, а след това го убиват с камъни.

Стефан е говорел с такава сила от Светия Дух, че те е трябвало да запушат ушите си и да крещят. Ето колко силно е било Божието помазание върху него. Но Стефан плаща крайната цена за готовността си да стои в Божията сила – убиват го с камъни.

Ние живеем в епохата на незабавните разрешения. Ако нещо не идва лесно при мен, не го желая. Ако стане трудно, тогава това трябва да не е Божията воля за живота ми. Всъщност, ето по какво познавам, че нещо е Божията воля: ако върви добре, ако всичко върви лесно и ако всичките врати са отворени за мен. Така ни води Бог, като отваря врати, нали?

Но виждате ли, проблемът е, че Бог не е единственият, който може да отваря врати за нас – Сатана също може да отваря врати. Може би Бог иска от нас да съборим врата, за да се отвори.

Едно нещо, от което Исус не се е впечатлявал, са големите тълпи. Аз, обаче, да! Ако събера голяма тълпа, тогава се чувствам успешен. Но Исус не се е впечатлявал. В Лука 14 има един пример, където голямо множество Го следва. Той си мисли: „Сигурно не разбират. Ако хората разбираха какво означава да Ме следват, нямаше да са такава голяма тълпа“. Затова Исус им казва в стих 26: „Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“.

Очевидно Исус няма предвид, че не трябва да обичаме баща си и майка си и че не трябва да обичаме децата си. Това, което Той казва е, че трябва да направим Него приоритет номер едно в живота си. Исус също казва, че е нужно да поемем кръста си и да Го следваме.

Но как можем да разберем какво означава да Го следваме, когато кръстът е станал религиозен символ, който носим на врата си? Той не е бил красива религиозна емблема, а инструмент за мъчение, подигравка и глупост. Точно този кръст Исус ни казва да вземем, а не красивия религиозен символ.

Мисля си за това как ни се смее светът поради всички недовършени кули навсякъде около нас. Хората ни се смеят, защото не сме били готови да платим цената, за да бъдат тези кули построени.

Когато сформирахме нашия състав, причината, поради която го нарекохме “No Longer Music”, бе, че според всички сме звучали толкова зле, че сме били „Не вече музика“. Нямахме апаратура освен един чинел с голяма пукнатина. Завързахме въже за тавана, защото нямахме стойка за чинела. Когато барабанистът го удряше, той се разлюляваше напред-назад. Басистът ни имаше бас китара, която бе „ намерил“ и все си губеше перцето. Беше доста смущаващо.

Спомням си как жена ми ме питаше дали съм сигурен, че Бог иска да правя това. През онези дни някой ми зададе въпроса: „Да не би да се упражнявате да пеете фалшиво?“

Ходехме по клубове, за да разберем хората, които се опитвахме да достигнем. Тогава изведнъж се разболях сериозно. Тъкмо бяхме започнали малка група за библейско изучаване, и в следващия момент се оказах лежащ в болница с тръбички в носа. Малкото библейско изучаване, за което две години се бяхме борили упорито, докато го стартираме, бе преустановено. Почти всички от моя екип си бяха отишли, включително и мъжа, който ми беше дясната ръка. Аз лежах в леглото и не знаех ще живея ли или ще умра.

Изведнъж се почувствах така, сякаш съм изпитван. Като че ли Бог ми казваше: „Готов ли си да платиш цената, за да видиш Амстердам достигнат? Сериозно ли го мислиш или не? Готов ли си да поемеш Моя кръст? Готов ли си да платиш цената, за да видиш моята сила?

„Боже, аз няма да се предам. Не ме е грижа, че всички ме оставят. Не ме е грижа какво ще се случи, но ако ми позволиш да изляза от тази болница, няма се откажа. Няма да оставя видението, което си ми дал“, казах аз.

Скоро след това се възстанових и видях пробив служението си. Но ви още не сте чули края на историята с пънкарите. Приблизително две седмици след инцидента на канала около петдесет пънкари дойдоха на нашето библейско изучаване. Причината, поради която пристигнаха, не бе да се покаят, а да разсипят мястото, където се събирахме. Дойдоха с оръжия и щяха да разрушат кораба ни. Ние наистина се уплашихме, но се помолихме и казахме: „Добре, Боже, ще Ти се покорим“. Започнахме да свирим. После аз взех да говоря и отново почувствах силата на Святия Дух, докато говорех.

Тоя път разказах за ученика Тома. Казах на пънкарите: „Тома заявява: „Няма да повярвам, освен ако не видя следите от гвоздеите по ръцете Ти или раната в гърдите Ти“. Исус е тук точно сега. Той може да ви докосне, ако искате да Го видите“.

Говорих със силата на Святия Дух, както беше и на онзи мост. Знаех, че не говоря със собствен авторитет, но този път реакцията беше друга. Пънкарите не можеха да се помръднат. Буквално бяха замръзнали на местата си. Спомням си как се приближих до един от тях и той трепереше като лист поради присъствието на Святия Дух.

Съществува такава сила, когато желаеш да вдигнеш кръста. В 1 Коринтяни 2:1-5 Павел казва, че когато е отишъл при тях, е решил да не знае нищо друго освен Исусовото разпятие. Отишъл е немощен, страхувал се е и много треперел. Посланието му, когато проповядвал, не е ставало с убедителни и мъдри думи, но с проявлението на силата на Духа, за да бъде вярата на тези, които са го слушали, основана не на човешка мъдрост, а не Божията сила.

Ние се нуждаем да виждаме Божията сила. На хората им е втръснало от религиозни приказки. Те се нуждаят да видят Божията сила. Мен не ме впечатлява съживление, което се извършва вътре в църквата. Впечатляваме съживление, което се извършва извън църквата, на пазара сред хората. Но този вид сила ще коства нещо и ние трябва да сме готови да платим цената.

Бог употребява хора, които ще искат да пожертват всичко за Него, които ще искат смело да заемат позиция. Вярвам, че Той гори от нетърпение да изяви в силата Си в живота ни, но това няма да стане без цена. Следването на Исус е наистина радикално призвание. Но е най-доброто. Най-голямата привилегия на света е да следваш Исус 100 процента. Но не знам по-празно съществуване от това да следваш Исус половинчато. По-добре би било въобще да не си християнин.