-7- ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ ОТГОРЕ НА КОВЧЕГА

-7- ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ ОТГОРЕ НА КОВЧЕГА

Планът бе да ме поставят пред паметника, където се навъртаха всички наркодилъри и туристи. Той бе срещу площад „Дам скуеър“, който се намира в центъра на Амстердам. Най-накрая пристигнахме при паметника и те положиха ковчега там. Върху капака имаше малък високоговорител. При мен вътре имах микрофон. „Ще бъде страхотно!“ помислих си.

„Хора на Амстердам!“ извиках аз в микрофона. Хората, насядали около паметника, повечето от които пушеха наркотици, се втренчиха безизразно в ковчега с високоговорителя върху него. Но всичко, което можеха да чуят, беше „Фора на Афнердам“, тъй като малкият говорител изкривяваше звука, докато крещях отвътре. Най-накрая, след като бях викал повече от пет минути, вратът ми започна да се схваща. Аз просто отворих капака, излязох, взех си ковчега и си отидох в къщи.

Първата ми среща с Джоди (която е моя съпруга), беше по пътя от зоната с червените светлини в Амстердам до Фонделпарк, където щяхме да правим евангелизация. Тъй като Джоди веднага ми допадна, аз бях развълнуван от мисълта, че тя ще ме види в действие във Фонделпарк, където бе определено да проповядвам. Въобразявах си, че ако ме види какъв добър оратор съм, това ще ме направи привлекателен в нейните очи.

Отидохме в онази част на парка, където се навъртат много привърженици на Новата епоха (Ню ейдж) и антихристи. Образувахме малък полукръг с лице към всички. По някаква причина аз си въобразявах, че човек трябва да крещи с всичка сила, когато проповядва на улицата. Джоди помислила, че съм полудял, когато се развиках на горката насъбрала се група нюейджъри и антихристи колко се нуждаят от Бога. Всеки, който стоеше по-близо до мен, трябваше да внимава да не го оплюя. В ретроспекция си мисля, че ако бях чул някой да проповядва като мен тогава, аз нямаше да искам да стана християнин. Чудото в цялата ситуация беше, че Джоди все още искаше да ми говори след фиаското.

Веднъж един мъж дойде у нас в Амстердам. Когато отворих вратата, за да разговарям с него, той ми каза: „Видях ви да крещите на „Дам скуеър“ преди две години. Станах християнин миналата седмица. Току-що се присъединих към една малка църква и сметнах, че трябва да ви го кажа“.

Така че, дори когато правим неща, които Бог никога не би ни казал да извършим в Неговото име, по чудотворен начин Той пак може да ги използва въпреки всичко. Лошата новина е, че дори ако вършим нещата по начина, по който Бог иска, ние пак ще изглеждаме глупави в очите на света, защото посланието на кръста е глупост.

Веднъж направих нещо още по-лошо. Бях в Сан Франциско и изпълнявах една драма. Трябваше да съм обут в малък къс голф и по бузите ми имаше малки червени сърчица, за да мога да играя в драмата. Можете ли да си представите да се разхождате в Сан Франциско с малки червени сърчица по бузите? Така че, понякога Бог иска да вършим глупави неща.

Когато групата изнасяше концерти във Фран­ция, имахме пресконференция. Около шест микрофона и всичките онези камери бяха поставени пред нас и репортерите ни обстрел­ваха с въпроси, както седяхме там. Един от тях попита: "Значи, това, което всъщност пра­вите, е просто някакъв вид пропаганда, така ли?" Като че ли трябваше да се извинявам, че говорим за Исус на нашите концерти.

Светът ми казва, че ако заявя: "Исус е отгово­рът", аз съм ограничен или фашист, или не­що такова.

Защо все­ки друг да може да каже в какво вяр­ва, но не и християните? То­ва отговорих на онзи репор­тер. "Защо става така, че всичките други състави мо­гат да говорят за своята фи­лософия, за това защо оби­чат дърветата или каквото и да било, а аз не мога да го­воря за Исус?"

Друга причина, поради коя­то не желаем да кажем на хората за Исус, е, защото си мислим: "Ами, ако им кажа, те ще ми се смеят." Прави сте. Те ще се смеят! Ако кажете на хората за Исус, понякога те ще ви се присмиват. Много хора са се присмивали на мен през всичките тези години.

Провеждали сме концерти, на които никой не пляскаше с ръце по време на цялото ни изпълнение. Нито пък хората си тръгваха. Ние свършвахме някоя песен и те просто ни гледаха втрен­чено. Затова изсвирвахме още една песен. Ако искате да заеме­те смела позиция за Исус, хората ще ви се присмиват и подиг­рават. Трябва да го очаквате и да сте готови да платите цената.

Веднъж бяхме поканени да свирим в един алтернативен клуб в Окланд, Нова Зеландия, защото собствениците мислеха, че ще е забавно да приемат християни там. Отидохме в клуба, под­готвени за това хората да ни се подиграват и присмиват. Ако са се присмивали и подигравали на Исус, те ще се присмиват и подиграват и на нас. Вместо това, Божията сила слезе толкова мощно по време на концерта ни, че онези, които дойдоха да ни се присмиват, не можеха да държат питиетата си, защото буквално се тресяха от силата на Святия Дух.

Често се колебаем, когато Бог иска да говорим на някого, а ние не го правим. Когато бяхме на път за Франция, една же­на влезе в купето. Имах чувството, че трябва да й говоря за Бога. После си помислих: "Не, не, това не е правилно." Мисля, че направих нещо лошо. Погасих онова, което Бог искаше да извърши.

Възможно е, обаче, да постъпим така, защото реагираме срещу лошите, повърхностни неща, които понякога виждаме христия­ните да правят. Не искаме хората да си мислят, че сме "Исусови" автомати или че не сме нормални хора. Били сме в присъс­твието на особняци. Те отговарят: "Слава на Бога, слава на Бо­га, слава на Бога, Алилуя, Алилуя, Алилуя," когато само сме им казали: "Днес времето е приятно, нали?" Ние ги гледаме втренчено, като си мислим: "Човече, какво става тук?"

Нужно е да отговаряме на въпросите на хората. Не бива да сме автомати. Трябва да сме реални хора. Веднъж седях в ресто­рант в Америка и разговарях с едно момче за Исус. Той ми за­даваше някои наистина честни въпроси и аз го слушах и се опитвах да му отговоря. Изведнъж, една жена на средна въз­раст, която очевидно бе подслушвала разговора ни, се прибли­жи до нас и заяви: "Извинете, Бог го е казал и аз го вярвам и това решава въпроса." После си излезе. Ние се спогледахме, ка­то си мислехме: "Какво пък беше това?"

Исус не иска да сме такива. Той иска наистина да изслушваме хората, да говорим с тях, но иска да им кажем и какъв е отго­ворът. Един мой приятел много се интересуваше от християнст­вото. Ще отидем на ресторант и той ще каже на сервитьорката: "Знаете ли, че това момче вярва в Исус? Разкажи й за Исус."

Аз си мислех: "Не искам да говоря на тази жена за Исус. Прос­то искам да си изпия кафето." Но поради неговата настойчи­вост, аз в крайна сметка й разказвах за Исус.

В университета той ме завеждаше до маса пълна с хора, които не познавах. Казваше: "Знаете ли, че това момче вярва в Исус?" После се изхилваше и казваше: "Разкажи им за Исус."

Аз седях там и мънках: "Ъ-ъ, ами, ъ-ъ.." Но станахме свидете­ли на много чудеса. Той доведе повече хора при Исус преди да стане християнин, отколкото повечето християни водят за цял живот.

Друга лъжа, на която обръщаме внимание, е, че трябва да знаем всичко. Не можем да говорим на хората за нещо, ако не знаем всичко. Това е такава голяма лъжа. Вие никога няма да знаете всичко. (Познавам само един човек, който знае всич­ко. Той следваше в университета заедно с мен и сега е адвокат.)

Ако чакаме, докато научим всичко и можем да отговаряме на всички въпроси за Бога, ние никога няма да сме способни да кажем нещо на някого.

Защо е вярно това? Защото единственото нещо, което ни прави по-различни от нехристияните, е, че сме грешници, които са признали нуждата си от Божията прошка. Всеки християнин, дори ако е повярвал отскоро, може да говори за това как е по­лучил тази прошка от Бога.

Друга лъжа, на която вярваме, е, че поради нас Бог проме­ня живота на хората. Думите ми никога няма да променят не­чий живот. Божият Дух е, който променя хората и по някаква причина той ми позволява да бъда част от това дело. Бог иска ние да виждаме силата Му.

Когато не казваме на хората за Исус, ние пропускаме онзи вид сила, която Господ иска да ни покаже. Пресъхваме. "Е, аз съм един-вид мълчалив свидетел, нали разбираш? Имам дълбокото вътрешно взаимоотношение. Искам просто хората да виждат по живота ми, че то е реално."

Взаимоотношението с Бога трябва да бъде в живота ми. Ако не е, тогава нямам никакъв авторитет да говоря. Нужно е то да бъде реално, но ние трябва да говорим Словото.

В Римляни 10:13 се казва: "Всеки, който призове Господното име, ще се спаси". Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чу­ли? А как ще чуят без проповедник ? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?"

Бог иска да ни изпрати. Исус казва: "Кой ще отиде за нас? Кого да изпратя?" Той иска да изпрати всеки, който е взел решение да Го следва. Библията също казва: "Колко са прекрасни нозете на тия, които благовестват доброто." Никога не е било по-нужно от сега да заемем смела позиция. А ние постъпваме толкова плахо и несигурно относно Исус.

Четох за онзи студент-активист в Китай. Бил около двадесетго­дишен. Родителите му били чиновници в комунистическата партия. През 80-те години той повежда протести с хиляди хора, които настояват за повече демокрация в Китай. Родителите му го умолявали: "Не прави това. Ще отидеш в затвора." В интер­вюто той казва: "Но аз не мога да мълча. Аз няма да мълча. Не ме е грижа какво ще ми коства. Аз ще заема твърда пози­ция."

Желаем ли ние да заемем твърда позиция? Желаем ли да бъ­дем инструменти, които Бог може да употреби, за да промени света?