От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт



страница14/24
Дата09.03.2017
Размер1.76 Mb.
#16497
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   24

-14- ЗАМРАЗИ СИ ГЛАВАТА



"Знаеш ли, Дейвид, изглеждаш много по-млад, когато си с бретон. В момента приличаш на възрастна жена," каза един от моите съработници. По-късно същия ден аз се погледнах в ог­ледалото и се зачудих дали наистина приличам на стара жена. Реших, че ще е по-добре да избягна риска, затова грабнах но­жиците и си направих най-хубавия бретон на света. След вели­колепното подстригване, аз се полюбувах на образа си в огледа­лото, но си помислих: "Дали още приличам на възрастна же­на?" Заключих, че може би да, но поне изглеждам като по-мла­да възрастна жена.

Едно нещо, което много ме успокоява, е знанието, че Бог ме обича, макар да ми е била определена смъртна присъда. Всъщност, смъртна присъда е дадена на целия свят. Околната среда умира. Причината за това е, че светът е изгубил връзка с единствения, който може да дава живот. Това е Бог.

В Римляни 8:20 се казва, че самата природа очаква с нетърпе­ние времето, когато ще бъде освободена от унищожението, на което е подложена сега.


"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не свое­волно, но чрез Този, Който го подчини."
Някои от вас, които четат това, не вярват в Бога, но имат усе­щането, че животът трябва да води до нещо повече от стареене и умиране. Всеки има представата, че в живота трябва да се крие нещо повече от просто смърт.

Ако въобще се замисляме, осъзнаваме, че един ден ще умрем. Така че, въпросът, пред който сме изправени, е как да избег­нем това. Някои хора на практика замразяват телата си с на­деждата, че ще дойде ден, когато технологиите ще напреднат достатъчно, за да ги "съживят". Онези, които не могат да си го позволят, замразяват само главите си. И тъй, как да се спра­вим със смъртта.



Когато бях в Швейцария, се за­познах с един човек, на когото му вървяло във всичко: бил добър ат- лет, високо интелигентен, жените го намирали за привлекателен и про­изхождал от богато семейство. Но той започнал да мисли за смъртта. Започнал да се бори с идеята за смъртта. Виждате ли, понеже бил интелигентна личност, не можел да се остави да води едно притъпено съ­ществуване за следващото парти или ски ваканция. Повечето хора не обичат да се занимават с реалността на смъртта или дори да си мислят за нея.

Били го учили, че няма Бог. Можете ли да повярвате, да живее всред красотите на Швейцария и да му казват това? Когато си помислел за смъртта, той изпитвал безнадежд­ност. "Какъв е смисълът да продъл­жавам? И без това, в края на краи­щата, няма Бог и тези са нещата, които предлага този живот. Какъв е смисълът?" мислел той. Накрая се озовал в психиатрична болница. Почти извършил самоубийство, защото тол­кова се страхувал от смъртта.

Някои хора буквално се опитват да избягат от смъртта. Познавам такива, които си мислят, че ако правят физи­чески упражнения достатъчно усърдно, няма да умрат. Веднъж четох статия за един атлет на двадесет и някол­ко години, който, според експертите, щял да стане най- добрият бегач на дълги разстояния в света. Той си въоб­разявал, че ще бъде много здрав и никога няма да умре. Според най-добрите експерти по спортна медицина, имал възможно най-добре развитото сърце и бели дробове.

Един ден, както карал спортната си кола, тя се преобър­нала. От катастрофата той нямал счупени кости. Не бил наранен. Но знаете ли какво станало? Колата притиснала гръд­ния му кош, така че той не можел да диша. Задушил се. Чове­кът с едни от най-добре развитите сърце и дробове на света ум­рял от задушаване.



Бог ни обича, макар че сме го отхвърлили, не сме искали да имаме нищо общо с него и въпреки че ни е очаквала смърт- на присъда. Бог не се е радвал на тази ситуация. Той е искал да направи възможно освобождението ни от смъртта. В Евреи 2:14-15 се казва:
"Понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, си­реч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били под­чинени на робство."
Да унищожи властта на смъртта, за да освободи хората, които живеят като нейни роби. Сега знам, че си мислите: "Това е ин­тересно, но какво означава?" Мисля, че разбирам донякъде какво означава то.

В един момент от живота си бях в най-доброто физическо със­тояние, в което някога съм бил. Вдигах щанги четири дена в седмицата, плувах веднъж седмично и ходех много.

Обичах да нося ризи без ръкав, когато излизах, за да могат всички да виждат колко съм супер. Когато бях близо до жена си, аз показвах мускулите си и казвах: "Виж ми мускулите."

Казвах на двете си момчета Аарон и Бенджамин: "Вашият тат­ко има най-големите мускули на света. Я, елате да ги пипнете." Бенджамин, тогава едва петгодишен, наистина се впечатлява­ше, че не може да обгърне с длани мускулите на своя татко.

"Кой е най-силният мъж на света?" питах момчетата си.

"Бог е най-силният, тате,” отговаряха те.

"Знам, но освен Бог?" питах.

"Ти, тате," отвръщаха те.



Един ден си вървях по улицата и следващото нещо, което осъзнах, бе, че се намирам в болница. В носа ми имаше тръ­бички и ставах толкова мършав, че заприличвах на Ганди. Из­питвах голяма болка. Не знаех ще оживея ли или ще умра. Ле­карите не знаеха какво ми има. Не знаеха дали имам рак или нещо друго причинява немощта ми. Стоях в болницата пет сед­мици в такова състояние.

Някой от персонала на болницата каза: "Ами, не мислите ли, че трябва да му дадете повече антибиотици?" Дочух лекаря да отговаря: "Да, но ако му дадем антибиотици сега и те не по­действат, ще сме го изпуснали." Лежах там с болките си и слу­шах разговора им. Не се почувствах много насърчен в онзи мо­мент.

Шест други пациента бяха в болничната стая заедно с мен, единият от които бе възрастен човек. Бяха го оперирали и се възстановяваше. Съпругата му също беше в болницата. Един ден дойде някакъв лекар и му каза, че жена му е починала през нощта. Той се разплака.

Бях в леглото до него. Когато говорех, изпитвах мъчителна болка поради тръбите в гърлото ми. Толкова силно желаех да му кажа нещо. Сърцето ме болеше за този човек. Виждах без­надеждността и отчаянието, което той изпитваше.

"Е, поне другите в стаята ще го насърчат. Аз не мога да кажа нищо, но поне те могат," помислих си. Чаках ги да изрекат: "Съжалявам за случилото се с твоята жена," или нещо подобно. Те не казаха нищо, а просто започнаха да се държат така, ся­каш нищо не се бе случило и дори взеха да си разказват вицо­ве. Не можеха да се справят със смъртта. Нямаха никакви от­говори.

Добрата вест е, че Исус вкуси смърт заради всички, така че не е нужно ние повече да й бъдем роби. Разбирате ли, аз лежах там по-зле от всички други в стаята. Имах болки. Не знаех да­ли ще се оправя. Но аз не бях отчаян. Знаех, че Бог е с мен. Открих, че ми е мъчно за този мъж, но разликата бе, че аз не бях без надежда. Поради извършеното от Исус, повече не съм роб на смъртта.

Исус ни обещава вечен живот. Това означава, че животът над­хвърля стареенето и умирането. Той значително ги надхвърля. Когато разбирам, че не е нужно да се страхувам да го изгубя, тогава съм свободен да покажа Божията любов на един уми­ращ свят.

Как ще поемам рискове, ако не съм свободен от страха от смъртта. Как ще съм смел за Бога, ако съм роб на смъртта.

Един мой приятел живее в Холивуд. Някой нахлул в къщата му и го заплашил, че ще го убие, ако не му даде парите си. В Лос Анжелис, ако някой заплашва да те убие с насочено дуло, това не са празни приказки. Приятелят ми погледнал въоръ­жения човек и казал: "Не можете да ме убиете. Вече съм мър­тъв." Онзи, който бил насочил оръжието срещу него, бил толко­ва поразен от изявлението му, че избягал от къщата без да му навреди.

Мисълта ми е, как можем да сме смели, ако се страхуваме от смъртта. Как можем да разберем какво е вярата, ако сме роби на смъртта.

Веднъж, когато по-големият ми син бе осемгодишен, пътувахме с кола, а едно торнадо приближаваше срещу нас. Малките братовчедчета на сина ми, които също бяха в колата, плачеха, за­щото не искаха торнадото да ни удари. Синът ми Аарон каза: "Няма защо да ни е страх. Ако торнадото удари колата ни, просто ще отидем при Исус."

Нуждаем се да бъдем пуснати на воля. Нуждаем се да бъдем освободени от страха от смъртта. В Солунци 4:13 се казва:


"Не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда."
(Тук се говори за онези от нас, които сме предали живота си на Исус.) Затова не е нужно да се страхуваме от смъртта. Ние сме освободени от нея и можем да живеем живота си 100 процента по начина, по който Бог иска, защото смъртта повече няма власт над нас.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница