-2- МЕЖДУВРЕМЕННО, НА АНАРХИСТКИЯ ФЕСТИВАЛ

-2- МЕЖДУВРЕМЕННО, НА АНАРХИСТКИЯ ФЕСТИВАЛ

Аз взех слушалките и се излегнах на дюшека, а той угаси осветлението. Първото нещо, което чух, бе прекрасна флейта с безплътно, подобно на нюейджърско, излъчване. Можех да си се представя как се разхождам през поле със сюреалистични цветя. Една жена пееше: „Може никога да не слезеш долу, може никога да не слезеш долу, може никога да не слезеш долу.“

Музиката бе прекрасна и аз се оставях да бъда отнесен от прелъстителния женски глас, носещ се като в транс. После дочух приглушени на заден план, но едва доловимо. Красивият глас повтаряше: „Може никога да не слезеш долу.“ Приглушеният говор стана по-силен и аз можех да разбера една от думите. Звучеше нещо като: „Готов, готов, готов.“ Жената продължаваше да пее, но неясният говор започна да заглушава гласа й. можех да чуя „Готов д-, готов д-, докато думите ставаха по-силни и надделяха над женското пеене.
НАЙ-НАКРАЯ ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО,
КОЕТО ЧУВАХ БЕШЕ
ГОТОВ ДА УМРЕШ
ГОТОВ ДА УМРЕШ
УМРЕШ,
УМРЕШ

Докато лежах и слушах това, аз си мислех: „А-а, тази музика е велика,“ макар че малко ме плашеше. Усетих странни тръпки да лазят по гърба ми.

Боб дойде да ме види, когато работех в планините в Колорадо, Америка. Седяхме край едно поточе, планините виждаха в далечината и беше пълнолуние. Боб имаше наистина дълга коса и свиреше на ситар³. Той изсвирваше един тон на ситара си и после разлюляваше косата си. Тя започваше да се вее напред-назад около лицето му. Луната хвърляше мистериозни сенки върху потока. Боб натискаше друг тон и косата му се развяваше в обратната посока. Почти изглеждаше така, сякаш тя бе обучена да се движи според музиката, а може би имаше свой собствен ум.

Боб вярваше, че заниманието с тези неща му помага да бъде по-успешен и му дава сила. Когато навлезе в окултизма и спиритизма, смяташе, че това е безопасно. Смяташе, че не е голяма работа. А точно така Сатана искаше Боб да си мисли.

Всъщност, Сатана не желае никой да вярва, че той съществува. Ако ти казваш: „Остави ме на мира. Не вярвам, че Сатана съществува“, той иска точно това. Ако вярваш в съществуването му, тогава ще вярваш и в съществуването на Бога.

Но ако наистина се забъркваш в духовни занимания, Сатана иска да си мислиш, че това е безвредно, просто шега или че ще ти даде сила. В началото е привлекателно, но винаги се превръща в страх. В Посланието на Петър 5:8 се казва, че дяволът е като рикаещ лъв, търсещ хора, които да погълне. Така че, първото нещо, което ще се случи, ако започнеш да се занимаваш с окултизъм,е навлизането на страх в живота ти.

Ако си мислиш, че нормално да проявяващ любопитство относно спиритизма и окултизма, ти си в сериозна беда. Ако слушаш музика, повлияна от този тип неща, не се самозалъгвай, играеш си с огъня. Това не е нещо дребно в Божиите очи. То е духовна проституция и Той я презира. Защо? Защото ни дава лъжливо чувство за сигурност и ни прави много горди.

Тази гордост ни разделя от Бога, защото започваме да вярваме, че имаме силата вътре в нас, че не ни е нужно да коленичим пред един свят Бог и че не сме отговорни пред Него, защото всички ние сме богове.

Едно момиче, което преди посещаваше библейската ни група в Амстердам, беше наистина силно увлечена по сатанистката музика. Аз така и не можах да разбера защо. Обикновено много от тези състави канеха хората да излязат напред и когато някои се приближаваха до подиума, членовете на групата ги ритаха в лицето с ботушите си. Те крещяха: „Мразим ви! М---ви!“ на публиката, която им пляскаше и одобряваше.

„Защо ходиш да слушаш тези групи?“ – попитах я аз.

„Когато отивах на концертите, се страхувах. Имах чувството, че съм в ада. Но знаеш ли какво? Усетих, че силата и властта ме привличат“, каза тя.

Веднъж нашият състав „No Longer Music”свири в голяма концертна зала, наречена „Яап Еден Хол“. На следващи ден свириха „Slayer” (в пр. – убиец), група изпълняваща дет метъл. Вестниците го озаглавиха: „Небето и адът в „Яап Еден Хол“. На концерта на „Слейър“ певецът прикани хората да се присъединят към армията на Сатана.

В най-гледаното време на холандската телевизия, докато някаква група свиреше, соло вокалистът взе една сабя и поряза китариста по ръката. Кръв шурна по цялата сцена.

В Холандия се правят тениски с надпис: „Не те обичам – (подписано) Исус Христос“. Състави свирят за славата на самоубийството и самоосакатяването.

Нашата група бе поканена да свири на един анархистки фестивал в Антверпен, Белгия. Организаторът наричаше себе си Фермера Фред. „Чухме, че пеете за това, което вярвате. Смятаме, че това е страхотно. Бихте ли свирили на нашия фестивал? Там имаме групи с добро качество, като „Suicide Commandos” (в пр. – Отряд на самоубийците), „Dehumanization” (Обезчовечаване), „The Damn Idiots” (Проклетите идиоти) и „Carbonized Kids“ (Овъглени деца). Ще дойдете ли?“ покани ни той.

После Фермера Фред обясни, че отначало са мислили да проведат фестивала си през юли, но няколко хардрокери отишли там една седмица по-рано и опустошили мястото. Така че те отмениха концерта за октомври.

Твърди пънк състави дойдоха от Белгия, Англия, Германия и Холандия. Ние пристигнахме с цялата си група, защото искахме нашите хора да се молят, размесени с тълпата. Надявах се, че ще бъдем едни от първите, които ще свирят, защото осъзнах, че в разгара на вечерта хората все повече ще се напиват и ще пощуряват.

Фестивалът бе наистина анархистки по това, че никой не знаеше кога ще свирим. Все ни казваха: „По-късно“ и аз ставах все по-неспокоен. Най-накрая ни съобщиха, че ще бъдем шести, следователно, предпоследни. Групата, която свиреше точно преди нас, бе най-тежката за вечерта. Локви бира, дълбоки два пръста, покриваха пода. Певецът се търкаляше по земята, като крещеше нецензурни неща и човек буквално можеше да почувства злото на това място.

Дори твърдите пънкари се бояха от този тип. Той изглеждаше обладан от множество демони. Докато наблюдавах, усетих вълни на страх да ме заливат. „Когато започнем да свирим, с нас е свършено“, помислих си.

Докато ставах все по-уплашен, Ейприл, момиче от нашата група, се приближи към мен. „Искам да ти кажа нещо, което ще те насърчи“, започна тя.

„Да, кажи ми го. Няма да ми е излишно малко насърчение“, отвърнах аз.

„Помниш ли какво каза по време на библейското изучаване на кораба в Амстердам миналата седмица?“ попита тя.

„Не“, отговорих, „какво съм казал?“

Тя ми напомни нещо, което бях обяснявал за последната битка между Бог и дявола. В края на времената Антихриста ще събере войска, която да се бие срещу Бога. Исус ще се появи и ще унищожи Антихриста и неговата армия с дъха на устата Си.

- 2 Солунци 2:8

После помолих Брайън да се поразкърши пред тях. Той започна да показва различни пози пред групата, докато всички му пляскаха и го аплодираха. „Сега да се престорим, че аз съм Исус“, продължих по-нататък. (Когато си говорителят, можеш да си избереш кого да представляваш.) :Хайде, Брайън, атакувай ме“, казах аз.

Брайън тръгна към мен и точно, когато беше вече близо, аз леко духнах срещу него. Той полетя назад и се строполи върху няколко човека. (Ние се бяхме упражнявали предварително.)

„Това казва Библията“, заключих аз. „Антихриста и армията му представляваха цялата сила на дявола, а Исус просто унищожи всички тях с дъха на устата си. Аз може да съм слаб и уплашен, но нашият Бог е огън, който пояжда.

Събрахме се заедно и казахме: „Благодарим Ти, Господи. Ще трябва да изявим на дело вярата си днес“.

Когато стъпих на сцената, аз се взрях в задимената, претъпкана зала, пълна с крещящи, полудели хора. Докато пеех през техните насмешки, усетих как Божията сила слиза върху мен. Когато се изправих на крака, почувствах в себе си такава власт от Святия Дух, че си помислих: „Не аз трябва да се боя от вас. Вие трябва да се боите от мен“. Струваше ми се, че тълпата бе видимо докосната от силата на Святия Дух, която излизаше от устните ми.

След концерта един мъж от твърда пънк група от Ливърпул, Англия, се приближи към мен. „Когато чухме, че сте християни, възнамерявахме да ви пребием от бой“, каза той. (Малко изчиствам речника му.) „Но докато свирехте, усетих някаква Енергия“. Този човек нямаше предвид силата на звука. Той свиреше в твърда пънк група. Това, което казваше, бе, че усеща сила в нашата музика, която той не притежава. „Вижте сега, аз съм анархист, но може би Исус има нещо. Вие предавате вашето послание по-добре, отколкото ние – нашето. Може ли да ни дадете демо касета с вашата музика?“ помоли той.

Бог беше толкова мощно с нас, че последният състав се сби и отказа да свири. Ние се оказахме главната група на един анархистки фестивал. Фермера Фред ни благодари и ни попита дали бихме желали да участваме пак. Той дори каза, че може да посети някой път групата ни за библейско изучаване в Амстердам.

Така че, както виждате, Исус е по-силен. Този, който е в нас е по-велик от онзи, който е в света.